На: 2014-07-08 08:15:26 / Етикети: 2004 , Робърт Дорнелм , Хауърд Фаст , Робърт Шенкан , Горан Вишнич , Алан Бейтс , Ангъс Макфейдън , Рона Митра , Иън Макнайс , Джеймс Фрайн , Хенри Симонс , Рос Кемп , Поул Кинман , Поул Телфер , Крис Джарман , Джорджина Риланс , Стюарт Бънс , Христо Шопов , Universal Pictures ,
От филма:
Имаше право, Вариния. Само отмъщение не стига. Заприличаш ли на врага си, значи те е победил. Не е важно дали ще живеем, или ще умрем. Важно е създаденото от нас макар и за кратко свят без роби. Ако умреш, кой ще разкаже за нас? Живей, за да живея и аз. За да продължим да живеем. За да не бъде делото ни пропиляно или забравено. Видя ли как те погледна, Вариния? Не, а и не ме интересува. ГАЛИЯ, 72 Г. ПР. ХР. Как ме погледна? Как? Кажи де! Кажи ми де! Престани! Някога обещах да разкажа нашата история. Тя започва от едно малко селце в Галия, където се родих свободна. Но римляните опустошиха родината ми и ме поробиха. Те помитаха всеки, който им се изпречеше. Но и самият Рим бе разкъсван от от борби. Кървави граждански войни се водеха от години между плебеи и патриции, водени от сенатори като Марк Крас – найбогатия човек в света. Като дете той бе видял убийството на баща си на форума. Въздигнал се от пепелищата на семейното си поражение, Крас бе станал безгранично богат и безкрайно амбициозен. По това му съперничеше само Антоний Агрипа. Гражданските войни бяха свършили и пред хората те си разменяха усмивки, но съперничеството им продължаваше. Агрипа, на лов за избиратели ли? Не, просто се радвам на демократичния ни живот. Ново вино от Испания. Чудесно е, но приносителката на бокала ми се нрави повече. Някакви други новини от Испания освен виното? Голяма победа на Помпей. Пак ли? Този човек вече започва да доскучава с триумфите си. Но мисълта какво изпитва Крас ми е голяма утеха. Помпей не е велик воин. Казват, че така бил надебелял от победите си, че вече едвам яздел. Хули Помпей, колкото си искаш, но той се справя отлично. Победа над шепа въшливи галски селяци трудно се приема за бляскав триумф. Щял да става консул. Този сорт грозде… … не е по вкуса ми. Донесете друго вино! Ще взема жена ти назаем, Корнелий. Богатството на хора като Крас не се мереше в злато и сребро. Истинската му мярка бе в плът – хиляди роби. Краткият им живот преминаваше в болки и страдания според приумиците на господарите им. Римските граждани не се интересуваха от тях. Поздрав, граждани! Днес ви предлагаме неколцина варвари от Галия по благоволението на великия Помпей. Здравей, Батиате. Какво те води насам чак от Капуа? Вероятно същото, което води и теб. Имам нужда от нова стока. Макар че скромен човек като мен трудно ще наддава срещу сенатор. Подобре е да се откажа. Скромен човек?! Твоята гладиаторска школа се смята за найдобрата в цяла Италия. Ласкаеш ме. Ни наймалко. Вижте тази красивица и при това още е девица. Девица? Много се съмнявам, като знам апетита на граничната ни войска. Девствеността се надценява. Това им е извинението да надуят цената. Има здрави зъби, широк ханш и може да бъде чудесна дойка. Великолепна е! Хубавичка е, съгласен съм, но галите имат рядка кръв и трудно оцеляват през зимата. Ще си хвърлиш парите на вятъра. Батиате, да не се влюби? Не се тревожи, приятелю, няма да наддавам срещу теб. Много си любезен, сенаторе. Някой ден може да поискам услуга. Разбира се. Продадена! Дали Сенатът ще избере Помпей, а не теб за следващ консул? Гласовете ще са почти равни. Купил съм ти подарък. Красива е. Много си щедър. Нима? Възможно е. В прегръдките на найбогатия човек в Рим, приятел на съпруга й, Елена нехаеше за произхода на тази гривна и за истинската й цена. Какво е пъкълът? Това е мястото, където и найпростото движение носи непоносима болка. Боли, когато ходиш, когато дишаш и дори когато мислиш. Златните мини на Египет бяха такова място. Сред тракийските роби, осъдени на ранна смърт, имаше един, който щеше да разклати устоите на римския свят. Казваше се Спартак. Събери ги! Събери ги! Не! Спрете! Този е тракиец, нали? Полошо – звяр е. Чудесно, дори подобре. Днес късметът ти се усмихна, тракиецо. Какво е това място? Движение! Свежата плът дойде! Млъквай! Марш на работа! Смърдите, животни. Измийте се! Искам всичко да се реже на тънко. Тези парчета са дебели. Тук може и да свикна. Аз съм Ганик, а това е Спартак. Това е юдеинът Давид. Той не говори. Някои го мислят за ням. Траки ли сте? Тълпата обича траките. Мълчи, Нордоне. Как се казваш, приятелю? Не съм ти приятел. Не искам да знам нито кой си, нито от къде си. И защо? Защото един ден ще те срещна на арената и ще те убия. Защо да чакаме? Ще имаш много възможности да се биеш. Пази се за тогава, когато няма да имаш избор. Вие ли сте новите траки? Винаги надушвам траките. Воните като свине. А ти сигурно си Крикс. Чувал ли си за мен? Че кой не е Крикс с големия нос. Нищо чудно, че ни надушваш. Стига! Марш по килиите! Поживо, роби! Ти, Спартак… Къде си се учил да се биеш? Когато римлянин те пита, ще отговаряш, робе. В боевете с римляните. Добър ден, Красе. Красе, каква приятна изненада! Не знаех, че още те вълнуват простите удоволствия като обществената баня. Аз не презирам обществото. Да, ти обичаш човешкия род, само дето хората не понасяш. Кажи ми тогава защо точно тези, които найвярно служат на тълпата, се възползват наймного от нейната алчност и глупост? А защо богатите винаги са склонни към реформи, едва след като придобият благата, а не преди това? Републиката беше подходяща форма на управление, когато Рим бе един затънтен граддържава, но времената се менят – сега Рим управлява света и някой далновиднен мъж трябва да управлява Рим. И кому трябва да бъде дадена властта? На образованите? На богатите? На патрициите? На Крас? Или на Помпей? Платон е казал, че водачите трябва да са образовани. Значи Помпей отпада. Имаш предвид Юлий Цезар? Нали си ли чувал какво говорят за него? Мъжът на всяка жена и жената на всеки мъж. Но си прав Помпей прекалява. Ако не внимава, главата му може увисне на форума като тези на баща ти и брат ти. Да не го обидих? Това е римският къс меч гладиус, от който идва името ви. Дълъг е 22 пръста и тежи 3 либри. Оръжие за близък бой. Когато убиваш някого с това, можеш да надушиш потта му и да усетиш дъха му. Но вие, кучи синове, все още сте недостойни да се биете с гладиуса, затова ще ползвате дървени мечове, докато ви обучавам. Ти, робе… Вземи го и ме нападни. Отново! Бавен си, робе. Вдигни го! Бавен си. Цина! Как ти се струват новите ни тракийски роби? Добри са. Имат дух, но не са родени бойци. Разбирам. Искаш да кажеш, че просто имат късмет. И, Цина… Платих скъпо за това момче. Да не повредиш имуществото ми. Достатъчно, вървете си! Доведете ми я. Ела. Ела насам. Много добре. Идеално. Ела. Дай да помириша косата ти. Знаеш ли, мога да съм много добър господар. О, да! Целуни ме. Не! Не! Дръжте я! Не! Ей, Спартак! Как е носът ти? Този път ти се размина. Да го счупя ли пак? Къде си се бил с римляните? В Тракия. А ти? В Галия. Там ме хванаха. А после и в Сицилия при бунта на робите. Участвал си в бунт? Два пъти. Римляните бяха ужасени от нас и все още са. Убиват, дори ако чуят да се говори за това. Защо бунтът не успя? Да се биеш с римляните е като да се бориш с воденичен камък. Камъкът се върти и колкото и да го нападаш, накрая ще те смели. Побързо! Защо африканците се биете с тризъбец и мрежа? На римляните им е забавно да ни правят на рибари. Бях земеделец и не бях виждал мрежа, преди да дойда тук. Нордоне, този ще ти докара беля, остави го. Драба, на арената изправят ли кинжал срещу тризъбец? Тризъбецът винаги побеждава. Стига приказки, на работа! Поживо, отрепки! Напрегнете цялото си тяло! Добре, Драба. Блъсни го пак! Побързо и посилно! Мъже ли сте или баби? Утре неколцина от вас ще имат честта да се бият на арената в Капуа. Найважното в боя е да проличат умения и храброст. Покажете ли ги, дори победени може да получите милост. Обаче, ако съдбата ви е друга, тълпата ще очаква да посрещнете смъртта достойно като римляните. Ето така. Спартак, коленичи. Победеният гладиатор може да помоли за милост, като вдигне ръка ето така. Смъртоносният удар се нанася отведнъж във врата. Ето тук. Така умира един гладиатор от школата на Батиат. Какво става, тракиецо? Да не изгуби апетит? Яж и пий, защото утре ще умрем. Аз няма да умра. Боговете решават кога ще умрем. Не вярвам в боговете. Не вярваш в боговете? Когато погледна към небето, виждам само звезди. Богохулство! Ще бъдеш поразен за тези слова! Не виждам мълния. В какво вярваш тогава? В нас и във волята ни. Ние решаваме кога и как да умрем. И все пак хапни, ще ти трябват сили за довечера. Какво ще има довечера? Война, тракиецо. Сладка война! Тихо! Сядайте! Ще ви кажа една мъдрост. Мъжът не е добър на арената, ако тези му части са съсухрени. Гладиаторът не е прост роб, той е мъж! Да! А на мъжа му трябва жена. Тихо! На онези от вас, които ще се бият утре, благосклонно предоставям тези красавици. Оправете ги добре, а утре сутрин ми покажете какви мъже сте! Цина! Тази е твоя. Идиот! Давид няма да се бие утре. Криксе! Ти обичаш грубата игра, тракиецо. Ето. Батиат иска да стане посговорчива. Погрижи се. Аз съм Спартак. Как се казваш? Студено ли ти е? Вземи. Нощем камъните са студени. Легни там, няма да те докосна. Ставайте, кучи синове! Казвам се Вариния. Вариния. Излизай! Днес се очаква да прославите школата на Батиат. Не успеете ли, ще проклинате деня, в който сте се родили. Къде отиват? В Капуа. Днес ще се бият. Тракиецът Спартак добър ли е? Не знам, но е поразличен. С какво? Всички гладиатори тук са силни и храбри мъже, но са приели, че са роби. Той обаче не го приема. Няма да оцелее дълго. Снощи не беше ли с него? И да, и не. Ела тук, момиче! Ще дойдеш с мен на игрите, но създадеш ли ми грижи, ти обещавам, че предишната ни среща ще ти се строри като майчина милувка. Върви да се измиеш. КАПУА Слизайте! Оценявам приноса ти към игрите ми, Батиате. Малцина разбират какво бреме е службата в тази дълбока провинция. Благодаря ти. И аз оценявам жеста, че ми зае от войници си. Сигурността на дом като моя също струва доста скъпо. Едната ръка мие другата. Разбира се. Още вино! Чудесна зряла круша, но леко натъртена. Имахме проблеми с дисциплината, но вече имаме напредък, нали така? Да, господарю. Кои са хората на кръстовете? Подпалвачи. Туниките, с които са облечени, са напоени с катран. Размисли ли за боговете? Ако има богове на този свят, те не са тук. Крикс срещу Гай. Ганик срещу Антоний. Спартак срещу Комод. Новият гладиатор Спартак наистина ли е тракиец, или още пробутваш гърци? Той е истински от глава до пети. Добър ли е? Според Цина няма равен. Нали, Цина? Добре. Залагам 1000 на Спартак. Убий го! Убий го! Ранен ли си? Мислех, че в мините съм видял найзлото у хората, но съм грешал. Робът няма избор. Не и аз. Зрителите на арената си доставиха удоволствие от смъртта и кръвта. Поживо, роби! Посилно и побързо! Защо не легнеш с мен, Спартак? Защото Цина ти заповяда ли? Да, заради него. И защото тракийските мъже и жени остават непорочни до сватбата си. Робите не се женят. Аз ще се оженя за теб. За сватба трябва жрец. Нали не вярваше в боговете? Вярвам в това, което мога да видя, да чуя и да пипна. Според моя народ боговете са създали хората. Те живеят в нас. Ние сме плът и кръв, нищо друго. Такива са животните. Според римляните ние също сме животни и нямаме душа, но се боиш да признаеш, че си съгласен с тях. Аз вярвам, че не съм срещал друга като теб, Вариния от Галия, и че те обичам. Ще се омъжиш ли за мен? В какво ще ми се вречеш? Вричам се в кръвта, която тече във вените ми, и в диханието си, че ще бъда твой до последния си ден, и че в живота ми няма да има друга освен теб. Заклевам се. Вричам се в кръвта, която тече във вените ми, и в диханието си, че ще бъда твоя… До последния си… До последния си ден. И в отвъдния живот. Откъде знаеш, че има такъв? Защото вярвам. И че няма да имам друг освен теб. Заклевам се. Убий го! Убий го! Спартак! Спартак! Господарю, имаме посетители от Рим. Корнелий Луций и жена му Елена. И Марк Крас. Марк Крас е тук, а ти си го оставил да чака отвън. Благородни Красе, оказваш ми голяма чест. Аз съм Лентул Батиат. Заповядайте. Аз и моите гладиатори сме изцяло на ваше разположение. Да ви предложа малко вино, за да отмиете прахта, или може би подсладен лед? С какво мога да ви бъда полезен? С приятелите ми бихме желали частно представление с двама траки. Отличен избор, очевидно си познавач. До смърт. До смърт? Необичайно изискване за частно представление. Виждам, че се шегуваш! Наистина много забавна шега! Аз не се смея. Разбира се, че не. Щом искате траки, вероятно желаете да видите умело въртене на кинжала. В това отношение гладиаторите ми са найдобрите в света, но щом искате бой до смърт, няма да видите нюанси, няма да видите ловкост и найвече няма да видите изкустност. Аз не съм касапин, а творец. Да. Искам да ви предложа добър бой. Добър бой и до смърт. Искам да видя смелост, искам да видя страст и найвече безвъзвратен край. Но ще ви струва 25 000 денария. можеш да си купиш слон! Дадено. Но искам сигурна смърт, а не да се мятат в пясъка и да се преструват на умрели. Ако един или и двамата бъдат повалени, искам някой от треньорите ти да им пререже гърлата и те трябва да го знаят. Сега ще ти дам 10 000 в предплата, а другото ако останем доволни. Погледнете африканците. Те се бият найдобре и са найловки, но стават и скучни, защото могат да се сражават с часове. За да видиш найдобрия бой, трябва да гледаш траките. Не е ли така, робовладелецо? Разбира се, но всяко племе си има достойнства. Размислих. Избери ми тракиец и един чернокож. С цялото ми уважение, господарю, невъзможно е. Тракиецът има само кинжал и ако попадне в мрежата, ще загине. Да, може би, но африканците не се славят като големи стратези. Разбира се Ханибал е изключение. Искам да видя колко може да издържи един повисш умствено, но позле въоръжен човек. Но подобен вид опити пораждат вражди между хората ми. Мисля, че за 25 000 денария ще преглътнеш малко вражди. Какво става? Ще има частен бой. Кого ще искаш? Драба… Драба! … и Давид. Давид! Но той е юдеин, нали? Да, зная, че пожела тракиец… Не, това дори е поинтересно. Виждала ли си юдеин да се бие? Ненадминати са с кинжала, а се славят и с бърза мисъл. Кой още? Спартак… … и Полим. Полим и Спартак! Спартак? Одобряваш ли ги? Да, без този. Не ми харесва. Прости ми, господарке, но този мъж е бил на арената 12 пъти. Много е добър, силен и бърз. Срещу кого ще го изправиш? Срещу африканеца. Какво правиш? Моля се. Как се молиш? Мога да ти покажа. Ще направиш ли нещо за мен? Така правихме у дома. Сложи устните си върху моите и ми вдъхни душата си, а аз ще вдъхна моятa в теб. И така завинаги душите ни ще бъдат заедно. Една душа в две тела. Ще се върна при теб. Ако не се върнеш, сама ще те убия. Трябва да пазиш силите си за утре. Пълнен съм със сила. Кинжал срещу мрежа и тризъбец. Що за противници са това? Време е. Време е! Какво ли си мислят? Гладиаторите са чисто и просто животни. Ако някой ги мисли за хора, няма реална представа. Вярно ли е това, което се говори за юдеите че осакатявали момчетата си? Искаш ли да видиш? Доведете ми юдеина преди боя. Доведете юдеина тук. Останалите изчакайте отвън. Съблечи се. Съблечи се. И правят това на малките си деца? Колко противно! Може би това обяснява прехвалените им умения с кинжала. Искам юдеинът да се бие първи. Да, господарю. Удряй! Убий го! Убий го! Убий го, юдеино! Защо не го убива? Убий го! Защо не го довърши? Не очаквай милост от мен, тракиецо. Живей, Драба. За това е животът. Ако боговете те обичат, умраш още като дете. Това беше забележително! Ако и втората двойка е толкова добра, ще остана много доволен. Удряй! Убий го! Убий го! Убий го! Спрете го! Защо не ме уби? Ако беше ме убил, щеше да живее, а той се изправи срещу римляните и предпочете смъртта. Избра да умре. Кой избира смъртта? Кой избира смъртта? Може би пред това да живее като скот, Драба е избрал да умре като човек. Татко! Сънуваше. Не. Досега съм спал, но се събудих. Поживо, псета! Казах поживо! Вървете! Мърдайте, отрепки! Драба настина ли не е успял да убие нито един от римляните? Ако човек ще жертва живота си, има и подобър начин да умре. Ти как щеше да умреш? Като куче, както и ти, и всички ние. Приятел ли си ми, Криксе? Драба беше ли ти приятел? Да, и учител. Научи ли те как да умреш? Научи ме как да живея. Храня ви с найдобрата храна, давам ви жени, живеете си като царе в ленност и охолство и единственото, което искам, е вярност и покорство. А какво получавам в замяна? Предателство. Цина, доведи ми един чернокож. Убий го. Край на своеволията. Псетата няма и да изквичат. Поживо, крави! Побързо, роби! Да не сме кучета, та ни шибаш с камшик? Спартак, приготви се да умреш! Цина! Какво става там, мътните го взели? Добре си ме обучил, Цина. Тишина! Тишина! Нека да говори! Тихо! Слушайте Спартак! Като вас аз бях сам през целия си живот. Не смеехме да се погледнем в очите. Живееме като скотове. Това е урокът на Драба. Да бъда човек и да ценя живота на побратимите си. Живейте, за да се борим с римляните! Разбийте портите! Господарю, гладиаторите въстанаха! Не ми стой като изстукан, ами ми помогни! Стройте се! Донеси ми лектиката, отиваме при гарнизона в Капуа. Върви! Свободни мъже и жени, чуйте ме! Трябва да сме готови. Нордоне, можеш ли да отвориш оръжейната? Ако трябва, ще изгриза портата със зъби. Спартак, погледни. Давиде, иди и говори с тях. Какво искаш да им кажа? Покани ги да се присъединят към нас. Дарове! Нося ви дарове! Свобода за вас и децата ви! Елате с нас! Спартак все казваше, че някой ден ще проговориш. Давиде, Вариния, елате. Ще ми кажеш покъсно. Едно нещо ми остана да свърша. Мецене! Благодаря ти! Трябва да ги спреш. Накъде е потеглила робската ти сган? Към хълмовете на юг. Там има много богати латифундии. Трябва да спасиш поне нещо. Късно е. Ускорете крачка! Моля те. Моля те. Да вървим. Погледни ги. Толкова са надменни, че вървят без строй. Е, и? Ако ги нападнем, ще трябва да се бият в единичен бой. А никой не е подобър от гладиаторите в него. Криксе, Нордоне… Имаме гости. Дали да не ги поздравим? Както изглежда гладиаторите в Капуа са се вдигнали на въстание. Целият гарнизон е бил избит и робите са поели към хълмовете, където въстанието им се разраства. Точно за това говоря! Ето защо ни трябва изявен предводител. Предлагам да пратим градските кохорти да потушат въстанието незабавно. Целият гарнизон на Рим? Умът ли си изгуби? Да се бият с роби? Колко са тези опасни животни? Кой ги води? Един надзирател с няколко кучета би се справил. Изклали са целия гарнизон в Капуа. Ще ме прощаваш, но гарнизонът в Капуа е една разпасана паплач, която се преструва на войска. Едно робско въстание не е за пренебрегване. Всички помним Сицилия, където робите се вдигнаха два пъти, като втория път владяха целия остров в продължение на година. А този път бунтът е само на 100тина мили от мястото, където сега седим и си чешаме езиците. Да не предлагаш да отзовем легион от границата? Може би Помпей? И да го чакаме със седмици? Надали робите ще чакат толкова. Трябва бързо да се справим с проблема, преди да стане неконтролируем. Но да пратим всички градски кохорти. Само 3 пълни кохорти. И под чие водачество? Не е обичайно човек сам да предлага себе си… Тогава не прави прецедент. Щях да предложа кохортите да бъдат изпратени под вещото водачество на Тит Глабър. Господарю, не зная какво да кажа! Благодаря ти за доверието. Ако такава е волята на Сената и римския народ, то аз приемам. Ако наистина е такава волята на Сената, тогава Тит Глабър ще замине с нашата благословия. Покоси тази сган с цялата тежест и сила на римския закон. Ще минем през света и ще го преобърнем камък по камък! Погледни ги. Мислят, че войната е спечелена, а тя дори още не е започнала. Как ще ги нахраним и облечем? Как ще ги научим да се борят с Римската република? Като ги научим да споделят бремето си като свободни хора. Защо предложи Глабър? Глупостта му е равна на суетата му. Но е политически изгоден. Защо не предложи себе си? Агрипа щеше да ми попречи от чиста злоба. Победата над робите не е кой знае каква чест, но ако се провалиш, позорът е ужасен. Ако Глабър успее, просто ще е потушил малък бунт и ще ми е длъжник. Но ако бъде победен, градът ще изпадне в паника. А Сенатът найсетне ще проумее, че е нужна потрайна форма на управление. Страхът не е лошо нещо, Гай. Осигурява ни избиратели. Крас казва, че иска да стане консул, за да възвърне старата слава на Рим, но всъщност иска да преобразува поста в потрайна длъжност император. В деня, когато Крас стане консул, Римската република ще умре. Дойде време да вземем някои решения. Трябва да си вървим. Къде ще идем? Ще се прибера у дома. Навсякъде е като тук. Навсякъде има господари и роби. Ще тръгна, накъдето пожелая. Вече никой няма да ми заповядва. Eла тук, Криксе. Това е галът Крикс, може би найсилният измежду нас. И все пак той е обикновен човек. Можеш ли да я счупиш? А всичките заедно? Ние сме като тези стрели. Поотделно сме слаби, но заедно сме непобедими. Затова римляните така упорито се стараят да ни разединят племе по племе и страна по страна. Сега един народ ли сме? Да! Това ли е волята ви? Да! Кой ще ни води? Който иска да води, да стане. Спартак. Спартак! Спартак! Щом това е волята ви. Но за да не стане човек тиран, трябват закони. Какви ще бъдат? Каквото вземем, да бъде общо. Никой да не притежава нищо освен оръжието си. Можем да забогатеем от златото. Ще направим римляните наши роби! Да! Аз няма да бъда робовладелец! Робството е зло, което превръща и роби, и господари в животни. Ще има равенство и справедливост между мъжете и жените. Едно племе ли сме? Да! Един народ? Да! Такава ли е волята ви? Такава е моята воля. Такава е и моята воля. Такава е и моята воля. Ето какво ще направим. Ще тръгнем от латифундий на латифундий, от къща на къща, ще освободим робите и ще се бием с всеки, който ни попречи. Ще сложим край на римската държава и ще построим нов свят, в който повече няма да има роби и господари! Какво става там? Сигурно горят стърнищата в някой латифундий. Димът е прекалено много. Значи има пожар в гората. Кажи им да побързат. Елена! Побързо! Защо спряхте? Какво означава това? Които и да сте, препречвате пътя на римски граждани. Дръпнете се от пътя. Вдигнете лектиките! Вдигнете лектиките! Вдигнете лектиките! Глабър ни уведомява, че все още не се е натъкнал на разбойниците, но следите от безчинствата им са навсякъде. ;Разбрахме, че посичат робите, които не се присъединят към тях, а съдбата на римляните, неуспели да ги отблъснат, е полоша и от смърт. С дълбока скръб съобщавам за убийствата на безчет нобили, включително на Корнелий Луций и съпругата му Елена.; Елена и Корнелий Луций? Сигурен ли си? Така пише. ;Водачът на бунтовниците е Спартак, гладиатор от Тракия. Повел ги е към планината Везувий. Точно там възнамерявам да ги заловя и унищожа. Уверявам ви, осъзнавам, че държа в ръцете си славата и величието на Рим. Тит Глабър.; Вече сме равни, така ли? Това тревожи ли те? Ще се опитам да се издигна, но не обещавам. Постарай се. Детето трябва да се учи от баща си. Дете? Ще имаме дете! Войската от роби се изкачва по северното било на планината. Внимавай с думата ;войска;, ако обичаш. Прощавай, господарю. Ще лагеруваме тук. Защо не нападнем? Да смажем робите, преди да изкачат планината. Студено е, уморен съм и съм гладен. Ще лагеруваме тук. Харесва ми. Лек е, но е здрав. Спартак, трябва да поговорим. Това е военен съвет. Какво търси тя тук? Има право да е тук. Жени ли водят войските ви? Затова ли юдеите са под римско иго? А какво е оправданието на галите? Давид носи вести. Три римски кохорти са заели позиции на пътя под нас. В капан сме. Толкова са самонадеяни, че дори не са издигнали укрепление. Знаех си. Знаех, че ще стане така, тракиецо, но ти настояваше, че хората били уморени и имали нужда от почивка. Е, смъртта ще ни донесе вечен покой. Предполагал си, че ще ни проследят. Как да се измъкнем от планината? Какъв е планът ти? Нямам план. Нямаш план? Откакто стъпих в школата, мисля само за следващото си движение. Трябва да знаеш. Защо? Не съм подобър от вас. Нали в това е смисълът да сме равни? Да, но… Ами някой от вас да измисли! Ще му мине. Те те избраха за свой водач. Не съм молил за тази чест. Да, нo не я и отказа. А и защо? Ти си беше найподходящият. Дойде времето да водиш. Когато бях сам, можех да загубя само своя живот. Сега в ръцете ми е животът на стотици. Твоят живот, животът на детето ни. Знам, че ще намериш отговор. Къде? В душата, която казваш, че имам? Да. Ти може и да не си избрал съдбата си, Спартак, но изглежда тя те е избрала. Господарю, разрешил ли си на войската да лагерува, без да вдигне укрепление? Войниците са уморени и аз също. Когато римска войска нощува на открито, трябва да се подсигури. Това са шепа роби, поставени в същите кошмарни условия като нас, но водят жени и деца и имат една десета от нашето оръжие. Преди малко ме попитахте дали имам план. Да, имам. Ние нападаме първи. Давиде, задръж хората си пред лагера им, докато не чуеш вика ми, после нападайте. Ако въжетата не ни издържат, ще те убия собственоръчно. Няма да има нужда. Ако не ни издържат, всички ще сме мъртви. Сега можеш да ни кажеш. Тук си в безопасност. Бях заспал и се събудих от крясъци. От тътена на крясъците. Крещях и самият аз. Те бяха навсякъде като разярени зверове. Жените им ги следваха и се хранеха като харпии от ранените. Убиваха всички наред. Към края нашите хвърлиха оръжието си и молеха за пощада, но нямаше милост. Защо те пощадиха? Не знам защо ме избраха, господарю. Само знам, че ме заведоха при водача си. Казвам се Спартак и имам послание за вашия Сенат. Предай, че ние, робите, смятаме римските закони за гнили и мъртви. Не искаме нищо от вас, оставете ни намира. Но ако пак ни подгоните, ще ви унищожим. В името на всичко свято за Рим, аз ще възстановя честта му и няма да намеря покой, докато този Спартак не увисне разпнат пред портите на Рим. Отдръпваш се и нападаш! Още веднъж. Отдръпваш се и нападаш! Побързо! Имат напредък. Да, срещу дървени чучела. Ще ги видим, когато целта им отвръща на ударите. Орсинон пристигна. Пиратът от Сицилия? Че за какво имаме да си говорим с него? За доста неща. С ключа ще ти е полесно. Спартак. Веднага те познах. Такова чувство на властност лъха от теб. Дошъл си да говорим по работа или да ме ласкаеш? Добре сте се справили. За нас това са невземаните от години надници. Стига ли да ни измъкне от тук? Теб ли? Всички ни. Изведеш ли ни извън границите на републиката, те няма да ни следват. За да изпълня молбата ти, ще ми трябват много кораби и ще си създам врагове в Рим. Колко сандъка със злато искаш? Поне още 5 като този. Когато сме готови как да ти дам знак? Иди на брега и развей това, така че да се вижда от морето. Вземи. Дар в чест на новия ни съюз. Ще го приема като предплата. Май ще ми трябват помощници. Даде му цяло състояние. Златото не се яде, а и за оръжия не става. Криксе, нека засега тази уговорка си остане между нас. Не можем да му вярваме. На Орсинон или на Крикс? И на двамата. Когато се разчу навред за въстанието, роби от цяла Италия започнаха да се присъединяват към Спартак. Знаехме, че връщане назад няма. Изборът бе свобода или смърт. Вървяхме от град на град и вземахме, каквото ни бе необходимо, за деня, когато щяхме да сме свободни. Но борбата за свобода беше опетнена от отмъщението. Нямаше милост за тези, които ни се предаваха. Това разумно ли е? Щом спазват законите ни, нека ги оставим да действат по тяхному. Те все още си остават просто тълпа. Ще отнеме време да ги преврънем във войска. Според съгледвачите робите са се разположили на брега край Нола. Там трябва да ги нападнем и унищожим. С какво? Заради теб ще ни трябват 3 месеца да попълним гарнизона. Глабър не бе подходящ за претор. Ти го избра, сенаторе. Да, но все още имаме и подобър избор. Например Помпей. Ако отзовем Помпей сега, може да провалим кампанията в Испания. Е, разбира се аз нямам твоя боен опит, но почакай… А, да, и ти самият нямаш такъв. Добре тагава. Да се съсредоточим върху защитата на Рим. Не бива, каквото и да става, да позволим на робите да избягат. Казвам да тръгнем към Рим! В Рим има 16 кохорти. И на Везувий ни превъзхождаха, а сега костите им гният по полята. Но да превземеш град е различно от това да нападнеш спящи кохорти, които ги е домързяло да си вдигнат лагер. Ние нямаме обсадни съоръжения. Можем да си построим. И докато ги строим какво би правил Рим? Ще привика легионите си, истинските войници, а не досегашните градски момчета, които просто си играят на такива. Предлагам да продължим на север към Трансалпийска Галия, където ще получим свободата си. Рим е на север. Значи когато минем покарай него, ще можем да му се изплезим. От тук до Алпите има много градове, не е само Рим. И съм сигурен, че много от тях с радост ще ни платят надниците. Тогава да тръгваме! Вчера ти се подигра с мен в Сената, но днес да се захващаме за работа. Този Спартак превръща сганта си в истинска войска, но не вярвам, че би си позволил пибързано и необмислено да нападне Рим. И все пак бихме постъпили мъдро, както някои вече намекнаха, ако укрепим градските стени. Ще е мащабно начинание. Но няма да ни затрудни особено. Ако наистина искаш да осигуриш безопасността на Рим… Не мога да подкрепя кандидатурата ти за консул. Поне за претор на следващата войска, пратена срещу Спартак. Ще делим 60 на 40 от печалбите. Не обещавам нищо. А също така смятам, че трябва да дадем пример. В Рим има 100 000 роби, които вече са чули за подвизите на Спартак. Какво предлагаш да направим? Да направим цената на един техен евентуален бунт болезнено ясна. Какво има? избрани произволно, са били изгорени живи тази сутрин. Чакай, Криксе. Не можем да жертваме всички, за да спасим неколцина. Продължаваме. Вонята е ужасна Дишай дълбоко, Флавий. Така мирише новият световен ред на Крас. С това той надмина дори моите очаквания. Съжалявам, детето е мъртво. Как е Вариния? Трябва да си почива. Синът ни… Не. Ти си жива и това е найважното. Разочаровах те. Ще имаме и други деца. Обещавам ти. Съгледвачите съобщават, че робската войска се е отправила към Алпите. Какво ще си помислят стотиците хиляди роби в републиката, ако ги пуснем? Трудно ми е да го призная, но Крас е прав. Трябва да спрем Спартак. Но не с градските кохорти. Трябва да доведем VІ и VІІ легион от Трансалпийска Галия. Истинските ветерани. Досега робите не са сблъсквали с опитни воини. Съгласен съм и даже ще предложа още нещо. На такива опитни войници им трябва твърд и непоколебим пълководец, затова предлагам за претор Публий Максим. Не съм ти обещавал да водиш новата войска. А не ти ли хрумна, че може би именно от мен се нуждае Рим сега? Ако Спартак разбие и тази войска и тръгне към Рим, какво ще стане със скъпоценната ти демокрацийка? Напомня ми на долината на Стримон, където съм израстнал. Мислех, че не помниш нищо от Тракия. Някои неща помня. Домът ни, овцете и козите ни. Имаш ли близки там? Не. Казвал си ми, че майка ти е умряла при раждане, но никога не си говорил за баща си. И той умря. Как? Беше старейшина на селото ни. Римляните го разпнаха, защото закъсняхме с данъка. Не сме говорили къде ще идем, когато си тръгнем от тук. Още не сме си тръгнали. Като спомена… Забелязваш ли колко е тихо по пътищата? Робите вече не се присъединяват към нас. Страх ги е. Рим е взел решение. Няма да ни пуснат без бой. Видяхме 2 легиона от Трансалпийска Галия, лагеруващи на 10 мили северно от тук. Можем ли да ги заобиколим? Завардили са всички проходи. Кой е преторът им? Публий Максим. Какво знаем за него? Води войската си с твърда ръка. Свиреп е, но без въображение. Цели 2 легиона? Гранична войска. Ами да започваме порано, иначе по тъмно още ще се бием с тях. Няма да можем да ги изненадаме като предишните. Битката ще е по техните правила. Как тогава да се бием? Има една история за Ханибал как преборил голяма скала. Бабини деветини. Разкажи ми. В Алпите Ханибал се натъкнал на скала, препречила прохода. Нямало как да я заобиколят. Три дни и нощи мислил той и накрая решението го озарило. Наредил да накладат огньове около скалата. Всичките дървета, които носели със себе си, принесли в жертва на скалата. Хората плакали. Веднага щом огньовете угаснали, Ханибал наредил да полеят горещата скала с вино. И какво? Тя се пръснала. Нордоне, ти си гений. Не можеш да пребориш скалата, освен ако не използваш собствената й сила срещу нея. Предимствата на римската войска са числеността и дисциплината й, но ако объркаме редиците им и ги ако превърнем в тълпа, силата им става тяхна слабост. Скалата сама ще се строши. Ако робите не излязат от гората, стрелците да ги изкарат. Ганик, твоята конница ще нападне римската отстрани. Унищожете ги или ги отблъснете. После ще отблъснем стрелците им с прашки и със стрели и тогава ти, Давиде, ще ги нападнеш в центъра. Като ви дам знак, разкъсайте средните си редици и се втурнете назад, все едно сте в паника. Нека повярват, че бягате. Римляните очакват да бягаме и ще се втурнат след вас. Криксе, ти ще чакаш моя знак и в никакъв случай порано. Стига приказки, да се бием. Стрелците да минат напред. Стрелци! Първата редица напред. Първа редица! Откога робите имат конница? Конницата назад! Прашки и стрели! Тръгвайте! Задръж позиции! Стой мирно! Избиват ги! Не мърдай от мястото си! Свири отстъпление! Назад! Побягнаха, господарю. Найсетне. Последвайте ги. И без пленници! Убих го! Публий Максим е мъртъв! Къде е остатъкът от римската конница? Които оцелеляха, се изтеглиха. Накъде? Мисля, че на юг. Лагерът ни е без стража! Дай ми коня си! Вариния! Вариния! Вариния! Вариния! Борихме се, колкото можахме. Борихме се… Успокой се. Какво правиш тук? Мисля. Не трябва да оставаш сам. Опасност ли ме грози? Тя носи детето ми. Опитах се да се моля, но не знам на кого. Моят народ се моли на Бог, Който не им отговаря и Който ни оставя сами да решаваме как да постъпим. Добър бог за свободни хора. Не и когато наистина са ти нужни отговори. Може би това е цената да живеем в свят, където можем да избираме. Какво има? Крикс. Защо да бягаме? Рим изпрати срещу ни найдобрите си мъже и ги изклахме. Не можем да се бием с цялата римска войска. Нека дойдат. Бързо ще ги вкарам в гроба. И когато унищожим всичките им легиони, ще бъдем царе! Ако, разбира се, имаш куража за това. Ако ли не бягай. Никой няма да те спре. Ако се разединим, ще ни избият. Не! Крикс е прав. Прав е! Мъдрият ми събрат Крикс ясно е видял бъдещето. Защо да бягаме? Но да не се задоволяваме с малко. Да се върнем на юг към морето и да прекосим пролива до Сицилия. Там робите със сигурност ще ни продкрепят и ще царуваме над острова, който е житницата на Рим. Тогава римляните ще допълзят в нозете ни и ще молят за милост. Кой е с мен? Спартак. Кой е той? С какъв човек си имам работа? Всички обвиняват мен за тази неразбория, а аз страдам наймного. Разорен съм, изгубих всичко. Вилата ми изгоря, робите ми избягаха, а школата ми и 30 години труд са унищожени. Може би това ще облекчи страданията ти. Благодаря ти, господарю. Та Спартак? А, да. Виждал си го веднъж. Беше в едната двойка гладиатори, които избра преди година да забавляваш Корнелий Луций и жена му Елена. Смъртта им бе ужасна. Никога не съм имал вяра на Спартак. Треньорът ми Цина много го хвалеше, но винаги съм знаел, че ще ми докара беля. Прекалено е горд. Подочух, че Спартак е женен. За Вариния? Тя е кучка от Хадес, пременена като нимфа. Не изпитвам нищо към робите – за мен те са животни и толкова но тези двамата се бяха надушили. Личеше им попогледите. Как е станал роб? Казват, че като малък гледал как разпват баща му. Баща му… Обречени сме, ако се разцепим, преди да стигнем при Орсинон. Силата ни е в числеността. Можем да си тръгнем. Само аз и ти. А тях да оставим на обзелата ги лудост, щом това искат. Ние имаме право да живеем. Тези хора ми се довериха. Как да ги изоставя? Ти си достоен мъж, но ако умреш, това няма да помогне на сина ти. Какво друго да му оставя, освен честта си? Два легиона са разбити! А сега робската войска, опиянена от кръв и победи, се обръща на юг, може би за да плячкоса самия Рим. Дълго слушахме малодушните. Стига половинчати мерки. Заклевам се в свещената чест на предците ми да сбера и въоръжа 6 легиона за моя сметка. Лично аз ще ги водя и ще потуша този бунт веднъж и завинаги. Да! Благородни сенатори! Не се хващайте на тази сладка стръв! Туй, което Крас предлага, е лична войска, подченена само нему. Преценете последствията за републиката, ако един човек получи такава ужасяваща власт. Преценете последствията, ако Спартак влезе през портите на града. Това вече не е въпрос само на чест или на икономическо влияние. Сигурността ни е в опасност, дори живота ни. Само глупак или предател може да възрази срещу подобни мерки. Да! Крас! Крас! Воини на Рим, както никога досега републиката се нуждае от вашата смелост, от вашата сила и от вашата решимост. Животът ни, семействата ни, дори самата ни цивилизация са на ръба на бездната, на ръба на разрушението. Обещавам ви, че ако всеки от вас просто изпълни дълга си, в което не се съмнявам, лесно ще победим злото. Историята ни е отределила тази роля и ние ще я изпълним. Няма да има къде да се скрият тези, които пожелаха да всеят ужас в сърцето на найвеликия народ на света! Да живее Марк Крас – спасителят на Рим! Крас! Крас! Обикновено не се ли почита Рим, когато тръгват легионите? Крас мисли себе си за Рим. Може и да спечелим битката с робите, но ще загубим войната за душата на Рим. Трябва да се сдобием със съюзници. Цезар е подходящ. Има попрактичен подход към политиката. Тоест може да бъде купен. Намери го, Флавий. Кажи му, че искам да говоря с Помпей Велики. Крас! Крас! Ще се срещнем след 3 месеца и ще прекараш цялата ни войска през сицилийския проток. Да се срещнем в Калабрия. Там няма римски гарнизони и мога да докарам корабите близо до брега, за да натоварим полесно твоите хора. Следващата вноска. Останалото ще получиш, когато стигнем в Сицилия. Орсиноне… Ако ни предадеш, ще те намеря, където и да си, и лично ще те убия. Ако не убият теб. Глабър и Публий Максим също ме подценяваха и свършиха зле. Нямам причини да те предам, Спартак. Ти си побогат от всеки римлянин и доста пощедър. Спартак, Рим е изпратил нова войска срещу нас. Трябва лично да я видиш. Лагерът им е добре укрепен. Колко легиона са? Преброих 6 орела. Кой ги предвожда? Хванахме техен съгледвач. Предвожда ги Марк Крас. Крас. Неспокоен си, господарю. Той е някъде там. Сега, в този миг. Робите завзеха укрепления едва на 10 левги от тук. Съгледвачите им ни наблюдават. Не, не. Той ни наблюдава. Спартак. Чувствам го. Спартак. Да нападаме! Това ли е отговорът ти за всичко? Това е отговорът на воин, не на роб. Внимавай как ми говориш, гале, че ще ти прережа гърлото. Стига! Справихме се с Публий, ще успеем и с този. Двамата не може да се сравняват. Откъде знаеш? Срещали сме този мъж. Плати цяло състояние за види как се избиват мъже от различни племена. Той е безжалостен и пресметлив човек и е събрал найдобрата наемна войска. Но е жив човек, така че казвам да нападаме! А аз казвах не! Все още съм водачът ни! Засега! В боя ще се радвам, че е с нас. Позицийте ни са добри. Предлагам да изчакаме Крас сам да дойде при нас. Избрал е добри отбранителни позиции и няма изгледи да ги напусне. Иска ние да отидем при него и ще отидем. Разумно ли е? И Глабър и Публий паднаха в капана му. Именно. Ще настъпя, както той очаква, с 3 легиона, сякаш надменният римлянин пада в капана му. а ти и Мумий с другите 3 легиона ще се разположите зад него. Ще пробием защитата му отпред и в тила и ще ги смажем. Чуйте ме. Каквото и да става, не нападайте без моя заповед. Крас настъпва с войската си срещу нас. Не са се забързали много. Спри! Нека хората починат един час. Не искам да са уморени. За тази сеч ще са ни нужни здрави крайници. Мумий и Сервий трябва да имат достатъчно време да заемат позиции. Да, господарю. Почивка! Погледни ги. Нямат си представа, че сме тук. Ще пратя послание до Крас. Защо да делим славата, като може да бъде само наша? Спартак! Обграждат ни! Ще ни нападнат и от към тила! За да ни обгражда, трябва да е разделил войската си. Кога ще стигнат предната линия? След 23 часа. Имаме достатъчно време. На оръжие! Идваш тъкмо навреме. След малко нападаме. Господарю, легионите на Сервий и Мумий са разгромени, а двамата са пленени. Хванахме легатите ти, Красе! Къде е сега великата ти римска войска, Красе? Ти си следващият, Красе! Заповядай отстъпление. Какво да правим с тези славни римски легати? Да ги убием. Да! Да ги убием ли? И да съсипем такова богатство? Та те са аристократи, синове на известни фамилии. Рим би платил добре да си ги върне. Може да живеем добре с откупа. Говориш за откуп, сякаш сме някакви разбойници. Те превърнаха дъшерите ни в блудници, а синовете ни в гладиатори. Биехме за тяхно забавление, нека сега те се бият за наше! Бийте се! Това не е справедливост, а отмъщение. Не се залъгвайте. Постъпите ли така, ще станете такива, каквито Рим се опитваше да ви направи – животни! Няма поголям срам за римския войник от малодушието пред лицето на врага. Нашите предци са знаели това и са открили как да го избегнат. Децимация. Брой! Убий го! Убий го! Всеки десети да излезе крачка напред. А сега отмийте срама, който опетни честта ви и славата на Рим. Избил си 150 от собствените си войници. Римски граждани. Дисциплината отличава римската войска от всяка друга войска в света. Дисциплината или жестокостта? И къде е сега Спартак? Тръгна на юг. Мои отряди го следват. Целта му засега е неясна, но смятам, че възнамерява да нападне Сицилия. Сенатори, няма защо да разискваме поражението на благородния Крас. Нека се оттегли в позор, а ние да повикаме Помпей и Лукул незабавно. Щом искате, призовете ги, но ако ме отстраните, вие поемате риска. Седмици ще трябват на Помпей да се придвижи с легионите си насам. Вие смятате ли, че Спартак ще седи и ще го чака кротко да пристигне? Той е като заразен паразит! Ще лази от крайник в крайник и от орган в орган, докато могъщото тяло на републиката не бъде повалено. Аз може и да не отговарям на строгите изисквания на Агрипа за предводител, но за добро или зло аз съм чудото, което ви трябва. Единственият ви лек. Крас ни заблуждава, нали? Та той е победен. За човек, претърпял позорно поражение, той е твърде самоуверен. Крас крие нещо. Въпросът е какво? Орсиноне. Да ти предложа ли нещо да хапнеш? Не, благодаря. Тъкмо довършвах обяда си, когато твоята ;покана; пристигна. Седни. Смятам, си запознат с дилемата ни, сварзана с т.нар. робска войска? Цялият свят е запознат. Размислих и стигнах до заключението, че робският предводител Спартак възнамерява да се оттегли по море. И защо реши така? Защото няма друг избор. И тъй като показва прекомерен интерес към плячката, това започнах да се чудя какво иска да купи или кого. Боя се, че не мога да помогна. Можеш и ще го направиш. Нима ще нарушиш споразумението между моите и твоите хора заради тълпа роби. Прецени дългосрочните щети. Спартак или ще напусне Италия, или ще умре и в двата случая няма да го има. Докато Рим и аз ще останем тук и ти ще си понесеш последствията. Рим няма флот. Аз ще го създам! Затова или си с мен, или си против мен. Крайбрежието на Калабрия. Дайте им знак да разберат, че сме тук. Според теб кога ще са тук? До утре. Тъкмо ще успеем да си починем. Побързайте, иначе ви чака камшик! Слагайте това тук! Спартак! Няма ги. Това е капан. Това е капан! Стрелци! Сега те пипнах, кучи сине! На работа! Да се бием, да умрем от глад или да се предадем. Това са възможностите ни. В капан сме. Няма как да минем през тази стена. Можем да се споразумеем. Приближава конник! Свободно. Свалете оръжието! Спартак! Казват ми, че съм те гледал на арената. Спомням си. А аз не. Гледал съм толкова гладиаторски битки, че всички роби сте ми еднакви. Освен онзи, който ти пререже гърлото. Не бих опитвал. Стрелците са по цалата стена. Няма как да успееш. Имам предложение. Хората ми ще си тръгнат, ще напуснат Римската република, а аз ще ти се предам. Не мога да приема. Всички се предайте безусловно мъже, жени и деца. Спартак! От къде черпиш наглост да вярваш, че би могъл да предизвикаш непобедимата Римска република? Дължа това на теб още в онзи ден в Капуа. Драба – мъжът, който се опита да те прониже… Не разбирам. Той ли те вдъхнови? Той ми показа как да се боря, а ти, римлянино, ми даде причината. Не искам да преговарям. Храната ви ще свърши, няма къде да бягате и да се скриете, а аз мога да чакам дълго. Така ли? Съгледвачите ми донесоха, че Помпей се придвижва насам. Каква слава ще остане за теб, когато той пристигне? Ще унищожа войската ти и ще изтрия дори спомена за твоето съществувание от лицето на земята. Това е съдбата ти. А това е твоята. Помогни ми! В името на Рим, Марк! Ще отсека всички дървета на тази земя и ще издигна достатъчно кръстове за теб и мръсните ти мелези! Потърси ме в боя, римлянино. Ще те чакам. Твой съм! Как можа да направиш това? Как можа да го разпнеш? Римляните трябва да помнят, че не са ни надвили, а нашите хора трябва да помнят цената на поражението. Превръщаш се в един от тях. Не аз съм потисникът! Това ли ти е оправданието? Борихме се за нещо повече от живота си. Борим се да оцелеем. Ти, аз, детето ни и всички останали. И ще направя, каквото е нужно за това. Говори само за себе си. За мен и за сина ни тази цена е висока. Трябва да са леки. Леки, но здрави. Трябва да са подълги. 15 стъпки са достатъчни. Побързайте. Господарю, нападат стената. Къде? На север, до залива Евфемия. Прати всички войници там. Всички, които събереш. Веднага! Слушам. Свири тревога! Приготви оръжията! Чакайте! Чакайте. Това не е той. Приберете оръжията! И докато Крас се разсейвал с подпаления добитък, войската на Спартак се изкатерила по стената и избягала. Какво ли не бих дал, за да видя лицето на Крас, когато е разбрал. Междувременно Помпей акостира в Минтурна. Колко ти струваше? Много скъпо, но си струваше. Помпей ще разбие Спартак и ще обере лаврите както винаги. На Крас победата ще му бъде отнета. А ако много ни провърви, Спартак ще надвие и двамата. От юг Крас е по петите ни. А на север е пристигнал Помпей. Да нападнем! Да нападнем Крас? Безумие! Не Крас или Помпей, а Рим. Изобщо не го очакват. И с право. Стените на Рим не се преодоляват с въжени стълби. Не, продължаваме на север. Ще избягваме Помпей, докато можем, и ще преминем Алпите, което отдавна трябваше да сторим. Сега аз ли ще се окажа виновен? А кой ни вкара в капана при Регий? Орсинон. Не Спартак. Избрахте ме за свой водач. Вече не! В моето племе всеки може да се бори да стане вожд. Давиде, битката е моя. Свалете оръжието, това е глупост! Моля те, не го прави. Права беше, Вариния. Все някога щеше да се стигне до тук. Имаме нужда от теб, Криксе. Но Крикс няма нужда от вас. Крикс няма нужда от никого! Къде ще отидете? Където ни отведат нозете. Имате ли достатъчно храна? Каквото нямаме, римляните ще ни го дадат. Накарахме Рим да трепери, нали? Кой друг би могъл да го каже? Никой. Тръгваме! Господарю, галите на Крикс напускат войската на Спартак. Потеглят сами. Накъде са тръгнали? Направили са лагер край езерото Лукания. Помпей е 2 дни път от там, но няма как да знае за тях. Вината не е твоя. Той сам избра пътя си. Не оправдах очакванията му, както и на всички вас. Лукул и още 5 легиона са акостирали в Брундизий, само на ден път североизточно от тук. Край Помпей можеше и да се промъкнем, но няма как да избегнем и него, и Лукул. Не можем да продължим. Не можем и да се върнем. А не можем и да чакаме трите войски да се съберат, за да ни премажат. Утре ще се обърнем и ще нападнем Крас. Дано успеем да го изненадаме. Който спре за плячка, ще бъде екзекутиран. Нищо не бива да ни бави. Детето добре ли е? Така удря, че сигурно ще стане ковач. Искам да ми обещаеш, че каквото и да ми се случи утре, ще живееш. Че няма сама да отнемеш живота си. И пак да бъда робиня? Нямаш право да ме молиш за това. Но те моля. Няма живот за мен без теб. Аз не съм важен. Но за мен си. И за своя син. Имаше право, Вариния. Само отмъщение не стига. Заприличаш ли на врага си, значи те е победил. Не е важно дали ще живеем, или ще умрем. Важно е създаденото от нас макар и за кратко свят без роби. Ако умреш, кой ще разкаже за нас? Живей, за да живея и аз. За да продължим да живеем. За да не бъде делото ни пропиляно или забравено. И ти обещавам, че винаги ще бъда с теб. Погледни. Ето там ще бъда. Знай, че винаги ще съм там. Простете ми, успах се. Имаме дар за теб. Красив е. Достоен за цар. Аз не съм цар. Аз съм нещо повече – свободен човек. Благодаря ви за великодушието, но ще се бия редом с вас и вашата съдбата ще е и моя. Ако победим, всеки от нас ще има кон. А ако загубим, коне няма да са ни нуждни. Вие сте найдобрите воини на света и за мен бе чест да се бия редом с вас! Спартак! Спартак! Спартак! Това са бойните похвати на Крикс – без хитроумни тактики и право в целта. Една силна ръка срещу друга. Не бъдете алчни, Крас за е мен! За Рим! Спартак, време е да умреш! Свобода! Бебето! Започна се! Спокойно! Пускайте стрелите! Спартак, имаш син. Открихме я! Открихме жената на Спартак! Вземи детето. Спри! Вариния? Не! Не! Не! Смятаме, че е близък приятел на Спартак. Как се казваш? Отговори! Няма да те лъжа, ще умреш. Но смъртта ти може да е безболезнена. Разпнете пленниците. Но, господарю, но те близо 6000. Всичките. Да, господарю. Ти ще ги гледаш как умират и ще си последен. А когато те приковат и увиснеш на кръста, аз ще бъда там. Господарю, войските на Помпей са хванали робите, които ни избягаха. Помпей е тръгнал към Рим да си присвои твоята победа. Помпей! Помпей! Постъпих, както би постъпил всеки син на Рим. Оказвате ми твърде висока чест, все пак те бяха просто едни роби. Сенатори, не трябва да пропускаме заслугите на благородния Крас. Цезар е много прав. Крас наистина изигра много важна роля в потушаването на това въстание и със сигурност заслужава публично признание. Не чак триумф, но може би овации втората ни награда, която понякога даваме на атлетите победители. Именно. Бъдете великодушни. Овации за Крас. Аз събрах и въоръжих 6 легиона, които лично поведох в битка. Понесох безброй изпитания и точно аз смазах найголямата заплаха, която Рим е познавал след Картаген. И за това ще бъда възнаграден с някакви обикновени, второразредни почести?! Сенатори, денс е ден, в който Рим трябва да ликува, а римляните да забравят различията и да се обединят. Мястото на консула е свободно, защото твърде дълго политическите борби ни пречеха то да бъде заето. А сега има ли поопитни и подостойни кандидати от тези двама славни герои? Затова предлагам Помпей и Крас заедно да бъдат избрани консули в съвместно консулство. За мен ще бъде чест да служа заедно с Марк Крас. Щом такава е волята на Сената. Това е против всички правила. Никога в историята на републиката… Новите времена изискват нови правила. Как смятате, сенатори? Да! Защо не говориш с мен, Вариния? Какъв беше той? Какъв беше Спартак? Обикновен човек, нищо повече. Не, беше убиец. Беше престъпник и враг на всичко чисто и почтено. Ако вече имаш отговорите, защо питаш? Защото пилееш сълзите си по него. След 5 години дори няма да помним името му, вярвай ми. Тогава защо още е важен за теб? Светът не беше виждал човек като Спартак. Той бе различен. Бе такъв, какъвто един човек трябва да е, ако може да избира. И аз мога да бъда различен. Мога да бъда… някой друг. Да. Вариния, моля те… Обичай ме. Обичай ме. Той беше такъв, какъвто ти никога няма да бъдеш. Убий го! Убий го! Убий го де! Не! Не ти ли харесва? Аз съм Спартак! Върви си. Вън! Тук съм. Още ли нямаш какво да кажеш? Аз ще се върна. И ще бъдем милиони. О, не ме гледай така. Аз загубих, Флавий. Рим загуби, измамен от този мазник Цезар. Нямаш ли предвид Крас? Цезар ще извлече найголяма изгода. Кажи ми някоя добра новина. Няма такава. Крас е превърнал Апиевия път в гробище. Цели гори са изсечени, а тримата любовници се въоръжават. Вонята на гниеща плът е непоносима. Но трупът… … е самият Рим. Цивилизацията виси на кръста. Какво направихме? А сега ми кажи някои клюки. Е, чух, че Крас тайно е взел жената на Спартак, Вариния, и я държал заедно с детето му заключени в къщата си. Отрупвал я с внимание, но тя му отвръщала с презрение. Дори сега? Тази Вариния! Военен трофей. Може ли да си налея? Разбира се. Бих платил много, за да я открадна. Ума ли си загуби? Това е чисто самоубийство! 2 милиона сестерции. Присъждаме на Гней Помпей и Марк Лициний Крас почетните и благородни титли на консули на Римската република. От този момент всички вие сте свободни. На масата има свитък за всекиго от вас, който удостоверява, че сте законно освободени. Не допускай дори и за миг, че не си давам сметка как ти и Цезар ми отказахте заслужения триумф. Знаеш ли защо съм попопулярен от теб, Красе? Защото е естествено да предпочитат изгряващото слънце пред залязващото. Остави ни. Нямаме много време, Агрипа. Изчакай отвън. Защо постъпваш така? Първо, защото Крас ще се вбеси. Но колкото повече размишлявам, може би един изглупял старец иска да изкупи вината си. След като изтрезнях вчера, започнах да размишлявам как шепа роби почти разгромиха найвеликата военна сила в света. И знаеш ли какво смятам? Смятам, че вие се бихте за свободата си, за живота вашите децата, за честта на жените ви и всичко добро на този свят. А за какво се би Рим? За камшика и за кръста. Обичам Рим, но той се е превърнал в блудница. Презирам я, но съм твърде стар да я напусна. Истината е, че аз помогнах Рим да стане това, което е. Агрипа, трябва да тръгваме. Добре, подготви колесницата. Как се казва сина ти? Спартак. Спартак. Ти ме засрами. Засрами всички ни. Флавий ще те отведе. Той е найверният римлянин, когото можеш да купиш. Къде е Агрипа? Този сводник? Кого го е грижа? Къде е тя? Къде е? Забележително. Тук ще си в безопасност. Благодаря ти. Успех! И така дойдохме тук. А как свършва историята? Не знам, Спартак. Сега това е твоята история и ти сам трябва да я довършиш.