На: 2015-01-05 16:40:35 / Етикети: 2005 , САЩ , Анди Гарсия , Анди Гарсиа , Дъстин Хофман , Томас Милиан , Бил Мъри , Юсу Гарсиа , Инес Састре , Енрике Мирциано , Нестор карбонел , Виктор Ривърс , Andy Garcia , Alfredo Armenteros , Danny Pino , Richard Marquez , Franklin Dominguez , William Marquez , Andy Garcia , Nestor Carbonell , Tomas Milian , Millie Perkins , Richard Bradford , Enrique Murciano , Victor Rivers , Amelia Vega ,
От филма:
Хавана, Куба Дарио? Съобщение от Пелигро. Дами и господа, добър вечер на всички вас. Ел Тропико, най-хубавият нощен клуб в света, представя последното, но не и късно представление, което ще ви отведе в магическия свят на Великият Рави. Дами и господа, тази вечер с присъствието си ни удостои най-великият автомобилен състезател. Тук, в Куба, специално за първата Голяма награда на Хавана. Дами и господа, единствения и неповторим Фанджо, пръв този сезон. И сега, поздрав за една специална двойка. Вечните младоженци. Госпожо Сесилия, господин Фредерико, за вас „Юбилейните стени“ от Щраус. Честита годишнина. Тост за най-елегантната двойка в Хавана. Честита годишнина. И за най-щастливото семейство – да остане такова завинаги. Наздраве. Танцувай с мен, както го правеше преди. Изкара ме истинска реликва. Моята реликва. Доносо, да танцуваме. Внимавай. Чичо ми има два леви крака. Лакътят му поне работи добре. Бих дал ръка, крак и лакът само да танцувам един валс. Дори кралството си за ча-ча-ча. Да танцуваме. Чакай ме тук. Какво има? Коя от танцьорките ти е приятелка тази седмица? За коя се пазиш? За никоя. Добрите вече са заети. Фанджо, искам да те запозная със съпругата си, Мерцедес Фейове. Тази среща беше по моя инициатива, защото, както знаете, живеем в трудни времена. В Куба животът винаги е бил труден, а ние преживяваме поради това, че сме единни. Но в страната ни вече не е безопасно. Това е заплаха за нас. Само чичо ви и аз останахме от нашето поколение. Вие сте бъдещето, синове мой. Бъдещето на това семейство. Бъдещето на този остров. Да. Гледай в мен, и на теб говоря. Ако искаме да променим настоящето положение, трябва да го направим по демократичен начин. Трябва да бъдем патриоти. Патриоти? Патриотизмът е спасението на мошениците. Това е политика, станала спасението на… Татко, не ме бъркай с някой от твоите ученици. Не съм такъв. Дипломирах се. Покажи малко уважение. Не, не. Остави го да говори. Нека се изкаже, демокрация сме. Тази страна демокрация? Семейството ни е демокрация. Страната е моето семейство. И единственият начин да се обедини това семейство е чрез революция. Революция? Да, революция. Не мога да повярвам. Мой син подкрепя насилствен акт, като революцията? По-добре повярвай. Нуждаеш се от еволюция, не от революция. Правилно. Поетът. Поетът, собственик на клуб. Радвай се, че си в другата част на стаята. Радвам се, че съм в другата част на стаята, защото сигурно смърди в онази част на стаята. Моля ви. Честита годишнина. Поздравих ли го по-рано? Мери си приказките. Нали ме гледаш – мери ги ти. Ако чуя още една обидна дума от устата ти, лично ще се заема. Как… Разбра ли ме? Какво? Разбра ли какво ти казах? Разбирам… Слушай какво говори баща ти и покажи уважение. Успокой се, Фико. Ти се успокой! Добре. Добре? Искаш да ида при теб ли? Да дойда при теб? Спрете! Спрете! Четирима срещу един? Спри. Седни. Това ли е демокрация? Седни. Добре се представи, сега седни. Седни. Седни? А това насилствен акт ли е, татко? Застреляха л-т Дарио. Запомниха ли как изглеждат? Споменаха ли, че е от Пелигро? Какво има? Няма да говоря за това с теб, теб или който и да било от вас. Знаете ли? Нямате и понятие какво се случва в държавата. Жалко е, че ти си професор и изобщо не знаеш какво става в училищната ти стая. Е, ще ме осведомиш ли? Кажи ми какво става. Недоволство, гняв, отчаяние. Това става в държавата. Навсякъде в нея и особено в университета ти. Революция? Имаше в Русия, във Франция, ще има и тук, сега. Никой не иска революция. Ти не искаш революция! Но, искаш или не, тя идва. Хората те я искат. Откъде знаеш? Кубинците ли ти го прошепнаха? Не. Батиста трябва да бъде убит. И тогава? Свобода. Демокрация. Да, ясно. Власт на народа. Лесно е да се говори. Осъществимо е. Първото, което трябва да направим, е да убием кучия му син. Смърт, все смърт. Някога мислил ли си за живот в името на родината. Да, живот. Аз живея. Живея и ще убивам. Нека тиранинът умре. Дръж си езика зад зъбите. В ръцете ти трябва да е светът, не ти трябва кръв. Приюти се във фермата. Синът ми не се нуждае от убежище. На него му трябва превъзпитаване, защото нравът на човек е неговата съдба. В коя книга прочете това? Няма да е лошо да прочетеш някоя. Къде си ти, Фико? Къде си? Тук, със семейството си. Виждам. Стоиш отстрани и гледаш шоуто. Нека ти кажа нещо, Фико. Дните ти на криене тук са преброени. Много скоро ти, ти, ти и ти ще трябва да направите решение. Дали попадате в шоуто или не. Моето решение е направено. Това значи „добър вечер“. Добър вечер на кубински. Буено ноче. Добра вечер. Зависи. Обикновено е така, нали? Шоуто беше хубаво тази вечер. Страхотно шоу. Познаваш ли Гани Пелигро? Кой? Пелигро. Перкусионистът? Познаваш Алберто Мора, нали? Твой приятел е. Някой иска да те види. Нямам къде да отида. Виждате ли се двамата? Да, постоянно. Следващия път когато го видиш му кажи „сбогом“. Знаеш какво ще поискам, когато стигна парадния вход, нали? Бутилка Бакарди? Не. Кутия. Да вземеш грамофона. Къде ще ходиш без партньор за танци. Ето го и наказателния часовник. О, не. Тиктакащият часовник. Исках да кажа, че в нашата къща неделната вечеря е… По точно време. Всичките ми синове са добре дошли, но… Не и след 6 часа. Сега е 6 часа и 3 минути, Фико. Помислих си, че каза след 6. Добре. Сега, искам да направя пожелание. Ако се случи промяна в страната ни, искам домът ни да си остане този остров и, въпреки различията ни, да слагаме винаги семейството на първо място. И още нещо храна. Това беше шега, братко. Как сте, сенаторе? Бил съм и по-добре. Ходих да видя баща ти. Най-добрият е в конституционното право. Прекъсвам ли ви? След като си отправяме комплименти, сенаторе… Ето въпрос. Мислиш ли, че светлината пречи на деня? Понякога. Ще въведем резолюция, която ще свали Батиста от власт. Сенатор Косио ме помоли да му приготвя реч. Това са въвеждащите изречения. Позовал съм се на Сенека. Прочетете я на глас, сенаторе, за да чуем как звучи. Добре. Моля. „Господин Говорител, възразявам, както Сенека е направил в Древен Рим, срещу насилието в обществото. Днес ние, гражданите на Куба, сме преследвани от тиранин, цар на гнета, внедрил се в обществото чрез полицията. И особено чрез един полковник, чието име никой не би посмял да изрече. Сенека бил преследван от двама тирани Калигула и Нерон. Въпреки това, Сенека изискал връщането към република с голяма смелост. Господин Говорител, Сенека, а не е Нерон от този свят, трябва да ни послужи за пример.“ Фанджо! Аз съм Ваш почитател. Качвай се в колата. Качвай се в колата. Качвай се в колата. Хайде. Какво искате? Публичност. „Фанджо на свобода. Състезанието се отлага. Виновно е Движение „26 юли“. Слушай какво е казал Фанджо. „Всичко, което искаха от мен, е да помогна в каузата им, но аз не разбирам нищо от каузи, а само от коли.“ Като го питали как се държали към него „Бяха чисти джентълмени“. Мислиш ли, че съм чист джентълмен, Мерцедес? Кое беше толкова смешно? Защо се смееше? Вицовете. Вицовете? В този вестник няма вицове. Какво си искал да кажеш? Искаме публичност, така ли? Това е смешно. Смешно е. Спрете! На мъж ли се правиш? Не чу ли какво казвам? Богато копеле! Не искаш да ме разочароваш. Вярвай ми. Аз отивам да се разходя. Когато се върна, искам да ми кажеш кой е Пелигро. Върнах се. Кой е Пелигро? Не си добър слушател. Чакай. Добре съм. Отивам да се разходя, ясно? По-добре мисли кой е Пелигро, защото си следващ. Да пийнем по кафе. Чух за брат ти. Малкият ти брат е престъпник. Опасен престъпник. Няма съмнение. Това е досието му. Прочети го ако искаш. Не, благодаря. Познавам брат си. Едно досие не ще промени нищо. Фико, познаваме се още от прогимназията. Винаги съм бил искрен с теб. Вярно е. Подвеждал ли съм те някога? Никога, когато си ми бил доносник. Фико, закачил си се за брат си. Закачил си се здраво. Той без съмнение е виновен. И двамата знаем това. Той ми е брат, Бралио. Нуждая се от помощта ти. Хубаво. Мисля, че трябва да се махнеш от този град. Отиди в Ню Йорк, или Маями. Ще уредя билетите. Фико, Фидел ще се погрижи за мен. Отивам в Сиера Маестра. Не. Да. Фико, нямам избор. А семейството ти? Правя всичко това за семейството си. Обичам те. Влез. Мога ли да ти помогна? Ал ме праща. Кой? Ал. Той ти е приятел, така ли? За прослушването ли си? Да. С какво се занимаваш? Комик съм. Сценичен комик, който предпочита да седи. Значи с това се занимаваш? Да. Пиша и шеги за водещия на шоуто. Той си ги пише сам. Глупави са. И твоите. Така! Трябва ли ти помощ за твоите съчинения? Тук всеки пише сам. Импровизираш? Един вид. Пробвай в Ню Йорк. Прекалено студено. Много богаташи. Прекалено близо до вкъщи. Е, опасявам се, че ще трябва да пишеш в друга област. Не мога. Смехът – пристрастяваш се към него. Как каза, че ти е името? Не съм го казвал. Казах, че Ал ме праща. Ако познаваш Ал, познаваш и мен. Приятел на Ал, значи. Къде беше? Къде да съм бил?! Федерико, имаш среща. И си вземи обувките за танци. Ще ти трябват. О, Родни! Маестро. О, остави. Може би имам работа за теб. Най-накрая, след толкова посвещение и жертвани години, пробих. Кога ще ядем? Защо не ми казваш с кого е срещата? За добро е. Обичам изненадите. Не казвай нищо. Каквото и да стане. Стоиш там и се правиш на охрана, това е. Така? Добре ли е? Пробвай да си по-страшен. А сега? По-страшен. Това е максимумът. Спести го това. Може ли да си пожелая нещо? Заповядай. Искам висока и атлетична хубавица с тен. Добре. Отворената врата е знак за добър домакин. Господин Ленски, влизайте. Добре дошъл. Как да те наричам? Федерико? Г-н Фейове? Или Фико? Зависи от това дали ще си стиснем ръцете. Нека бъде Фико. Викай ми Майер, както близките ми. Седнете. Кой е този? Оставете го, той е комик. Сляп ли е? Ням. Смешно. Ще искате ли питие? Една сода, освен ако няма от коктейла „Яйчен крем“. Имам яйца, имам и сметана. И сляп комик, също. Ням. В „Яйчен крем“ няма нито яйца, нито сметана. Искаш ли рецептата? Тъкмо щях да я поискам. Първо да си поговорим. Все пак, газирана вода. Утолява жаждата. Чуваш ли това, комико? По телефона казахте нещо за бизнес възможност. При това изгодна. Предлагам партньорство между нас. отива в къщата. Останалото е за мен и колегите ми. Не е нужно да бъде нещо голямо. И така си е уютно. Там може да се сложат няколко маси, блек джек, рулетка. Тук е хубаво. Господин Ленски… Наричай го Майер. Или г-н Ленски. Ти го искаш тук. Майер, оценявам предложението, но, за жалост, ще трябва да откажа. Зная, че това е невероятна възможност и все пак, Ел Тропико е място на музиката. Бих искал да си остане такова. Нека перифразирам. Това е началото на една взаимно изгодна връзка. Ще е жалко да свърши още преди да е започнала. Да, така е. Така. Казаха ми, че си благоразумен човек. Дано не са ме подвели. Не са. Предлагам на Вас и адвокатите Ви това, което на всички приятели. Политика на отворени врати. Когато сте в клуба ми, чувствайте се като у дома си. И безплатна сода? Колкото искате. В моя бизнес, г-н Фейове, има приятели, има врагове, но няма просто познати. Надявам се да чуя добри новини скоро. Този Майер Ленски Майер Ленски ли е? Шефа на мафията. Напускам работа. С фалшиви мигли ли си, или просто си свенлива? Никога не слагам фалшиви мигли. Това е моето момиче. Така ли? Чия беше тази идея? На Родни. Ще гледаш ли? Да, както винаги. Какво има? Какво не е наред? Луис си има друга. Друга? Не се е прибирал от два дни. Преди това той не… Не е… Мислите му са някъде другаде. Звъня ли ти? Само за да каже, че е добре. Само това каза. Фико, помогни ми. Само към теб мога да се обърна. Ще се погрижа. Тя се притеснява за теб. Ходила е при теб? Винаги е имала специално място в сърцето си за теб. И ти за нея. Какво има? Кажи ми. Не искам да те замесвам. Аз съм ти брат. Вече съм замесен. Какво има? Има ли друга жена? Да. Свобода. Замесен ли си с Фидел? Не. Движението „26 юли“, като Рикардо? Не. Дирекция Революция. Не работим заедно с тях. Имаме различни виждания за Куба. Плурализъм. Възстановяване на конституцията от 1940. Демокрация. Фидел казва, че иска това. Да, това казва, но не може да му имаш доверие. Мислиш, че е комунист? Фиделист. Трябва да ми обещаеш нещо. Какво? Ако нещо ми се случи, ще се грижиш за Аурора. Тя ще се нуждае от теб. Обещай ми. Обещай ми, Фико. Трябва да го направиш. Обещавам. Ти ще ми обещаеш, че нищо няма да ти се случи. Нали? Нали? За мен няма щастие извън революцията. Не прави глупости. Рикардо Фейове. Движение „26 юли“. Фейове? Ти ли си танцьора? Защото на нас танцьори не ни трябват. Добре, слизай от коня, гладни сме. Няма друга. Тогава защо не се връща? Не иска да замесва и нас. Какво е тогава? Революцията? Не иска да замесва и нас. Това ли е? Това е. И сега трябва да се примиря с това, да съм щастлива? Аз съм му съпруга. Имам правото да съм замесена. Ако нещо се случи с него, се случва и на мен. На всички нас. И тогава какво? Ето я и мафията, Майер Ленски. Но не мога да съм сигурен. Хавана вече не е голям град, а голям грях. Това, разбира се, не е новост, но… Само Бог е способен да изгони лошите от тази земя. Силно се нуждаем от справедливия Христос. Не знам какво да правя. Сатиагража. Знаеш ли какво е това? Не. На хинди, това е „пасивна съпротива“. Ганди се съпротивляваше пасивно и победи. И, синко, в морето дори и акула може да се удави. Добре. Знаете наизуст пътя до Президентския палат. Да преговорим за последно. Аз ще превзема централната радиостанция и радара. Карбо? Мачадо и аз ще се присъединим към Пелигро и ще нападнем отпред. Заедно с Менойо и групата му. Игнасио, ти ще пазиш от снайперисти и ще си подкрепление. Въпроси? Какво мислиш ти, Пелигро? Време е. Магазин за домашни любимци. Мога ли да ви помогна? Птичката е в клетката. Вътре е. Да живее свободна Куба! Да живее свободна Куба! Господин Президент. Господин Президент? Какво има, Пици? Имате няколко спешни задачи. Подписвам декрети цяла седмица и знаеш ли какво си мисля, Пици? Щастливец съм. Не съм подписал нито една смъртна присъда. Господин Президент, ако позволите, Вие наистина сте щастливец, но също така и благороден човек. Благодаря, Пици. Много любезно от твоя страна. Не, не. Не се опитвам да съм любезен. Това е истината. Казвал ли съм ти колко те ценя? Не сте. Извинете за закъснението. Имаше трафик в Пинар дел Рио. Какво искаш? Имам тонове кърпи и салфетки. Трябва ми помощ да ги извадя. В списъка няма доставки за днес. Това е предната врата, нали? Да, това е. Казаха в 3 на входа. Може ли да проверите? Стой тук. Има ли доставки за днес? Не. Хайде! Пазете се! Какъв е този шум? Фико! Атакуват двореца. Слушай. Манзанита превземат радиото. Кубинци! Диктаторът Фулхенсио Батиста се сблъска с правдата на революцията. Стрелбата, която отличава кървавия живот на диктатора, все още се чува около Президентския палат. Ние, Дирекция Революция, въоръжената ръка на революцията, предприехме последния удар срещу безсрамниците, гърчещи се в агония. Чуйте ме, кубинци! Батиста беше елиминиран. Да живее свободна Куба! Карбо! Карбо! Луис! Луис! Луис! Ела с мен, Луис! Не съм Луис! Луис! Пици, остави ни сами. Приятели или не? Както искаш. Пици. Да, г-не. Кубинци! Днес, вражески сили застрашиха живота ми. Но както виждате, новината за смъртта ми е силно преувеличена. Президентът заявява, че бизнесът в Хавана върви нормално. Лично помагам на по-нискодоходните граждани чрез лоялна конкуренция. Бъдещето на Куба е сигурно. Децата ни са в безопасност. Това е всичко. Живота предлага интересни гледки, но тази няма да я види никой. Нещо ново за Луис? Не могат да го намерят. Със сигурност ли е жив? Да. Може да е на път. Сигурно е на път. Ще тръгвам. Тръгвам си. Съжалявам. Няма вести. Той участва ли в атаката? Да. Защо не ми казваш къде е? Защото не знам. Фико, ако нещо се случи, искам да съм там, до него. И аз. Мога ли да някой, който никога не е сериозен, да изкаже сериозна мисъл? Не. Е, това беше. Хубаво е. Човек с намерение. Човек с едно намерение по-малко. Фейове. Моля, присъедини се към мен. В нашата къща, неделната вечеря е по точно време. В 6, както обикновено. Извинявай. Всичките ми синове са добре дошли, но не и след 6. Трябва да се дъвче. Добре е за здравето. Дъвчеш и дъвчеш. След това дъвчеш още малко. Аз имам добро храносмилане. Всъщност, ако не бях толкова скромен, щях да кажа, че имам отлично храносмилане. Затова още съм жив. Какво ще кажеш за малко бизнес… Нашият бизнес. Да, нашият бизнес. Моят бизнес е Ел Тропико. И винаги ще ми е приятно да ходя в Ел Тропико. Ако не е проблем за някое от новите представления, се питам кой е тоя с пеенето и танцуването, защото това прави той – пее и танцува, прави шоу за публиката и го прави с 32-ри калибър Смит и Уесън? Какво? Хей! Какво? Искаш да убиеш пианиста си? Правиш новаторски изпълнения с каубои в Ел Тропико? Има ли вести от Рикардо? Не. Защо закъсня за вечеря тази вечер? Имам врагове. Имам правото да се защитавам. Фейове, аз ли съм ти враг? Не ми беше враг, докато не уби брат ми. Луис Фейове, наречен още Пелигро. Не Ангел. Не Дева Мария. Пелигро! Не съм убил брат ти, кълна се. Брат ти нападна Президентския палат с явната цел да убие моя президент. Той се самоуби. Вярвай ми, не искаш да ме разочароваш. Довери ми се за това. Виждам, че си жаден за отмъщение. Ясно. Знаеш ли какво е „зъг зуонг“? Шахматен ход. Шахматен ход, който изобщо не е ход. Това е позиция. Позиция, в която нещата за двамата играчи биха станали по-лоши, ако някой от тях премести или не премести фигура. Разбираш ли? Взаимна неизгода. Реципрочна ситуация. В такива случай трябва да действаш съобразно с това, което означава… Да не правиш нищо. Давай. Шоумен докрай. Още един кандидат. Няма дрехи, които да не ти стават, нали? Тя е много самотна. Не е излизала откакто се нанесе. Дори с приятелите си. Спомените за брат ти и факта, че тя никога не е имала собствено семейство. Мразя да я виждам така. Разбива ми сърцето. Защо не я поканиш да излезете? Ще й хареса. Ще й се отрази добре. Тя има нужда от теб, а ти от нея. Фико, кажи нещо. Моля те. Знаеш ли какво ми каза Луис, когато го видях за последно? Какво? Накара ме да му обещая, че ако нещо му се случи, аз ще се грижа за теб. Животът ти е преминал в Хавана и се обзалагам, че има места в града, които не познаваш. Сигурна съм, че ти ги знаеш добре. Така е. Хавана много прилича на роза. Има венчелистчета, има и бодли. Има значение къде я хващаш, но накрая, тя хваща мислите ти. Защо утре не дойдеш с мен? Ще ти се отрази добре. Виждала ли си Бени Мур на живо? Била ли си в Бирените тропически градини? Радвам се, че се усмихваш. Благодаря. Защо са кърпите? Кърпите… За да няма доказателства. За какво? За близостта, която споделят. Къде е той? Той винаги закъснява. Обича да влиза тържествено. Ето го. Колко още има в казармата? Колко още има в казармата? Фейове. Да тръгваме. Не си губи времето с него. Движение. Изглеждаш разтревожен, Фейове. Заради капитана, който застреляхме ли е? Слушай ме много внимателно. В едно въстание, целта оправдава средствата. Какво е въстание? Въоръжена борба. Какъв е резултата? Революция, която съчетава социални, икономически и политически промени. Както казах, целта оправдава средствата. Това е Хавана. Кой е казал, че жената е като цветето? Поет с обоняние. Може ли да се присъединя? Да. Как ти беше името? Името ми беше… Няма такова. Какво имаш предвид? Какво да имам предвид?! Имената не значат нищо, хората значат. Но си известен, нали? Никой не може да отрече това. Как се казваш тогава? Нямам име. Казах ти. Всеки си имат име. Всеки освен мен. И защо? Не знам. Питай него. Не ме вкарвай в този разговор. Ти си най-странният човек, когото съм срещала. Благодаря ти. Благодаря ти. Емилио, сметката. Тук парите ти не важат. Благодаря, Емилио. Ще се видим в клуба. Когато порасна, искам да бъда като теб. Защо? Защото той никога не плаща. Прекъсваме програмата за важно съобщение. Хаванският университет беше затворен днес като резултат от размириците. Президентът Фулхенсио Батиста, който е насилван да подаде оставка, обяви днес, че правителството няма да толерира опозоряването на свещената Плаза Кадена в университета която, той твърди, се използва от агитатори за постигане на анархически цели. Тя иска да говори с теб. Няма страшно. Какво каза? Времето не е на наша страна. Фико! Фико! Бралио! Честита Нова година! Честита Нова година! Как си? Подобно, приятелю. Това е Аурора. Това е капитан Кастел и прекрасната му съпруга, Мария Кристина. Как си? Удоволствието е мое. Това е нашата година, Фико. Повишиха ме. Поздравления. Благодаря ти пак. Това не беше заради брат ти, а защото все още си любимият ми питчър. Няма да съжаляваш. Надявам се. Ако грешиш, дори и най-доброто ти хвърляне няма да ме спаси. Да танцуваме. Хайде. Чао. Честита Нова година. Честита Нова година. Честита Нова година. Дами и господа, Новата година почти дойде тук, в Ел Тропико и по целия свят. Потегляме, двигателят е запален. Отброяване! Пет, четири, три, две. Честита 1959-та! Честита Нова година на всички! Честита Нова година. Нова година нов късмет. Така казват. Дано. Дами и господа, президентът на Куба. Въоръжени другари, приятели, честита Нова година. Наздраве. Защо си толкова нещастна? Не съм нещастна, просто съм тъжна. Не бъди. Това ми е природата. Хей. Красотата е природата ти. Тъжното може да е и красиво. Тъжното да, но не и тъгата. Дами и господа, имам спешно съобщение. Президентът Батиста напусна страната. Отиде си завинаги. Да празнуваме за нова Куба! Маестро, музика. Хайде, чакайте! Стойте! Хайде, хайде! Моля ви, присъединете се. Да празнуваме! Фидел! Фидел! Фидел! Благодарим на Бога за това, с което ни е дарил, за любовта един към друг, нека бъдем отдадени. Нека цъфти и бъде приемана като подарък от Бог. Амин. Амин. Изглеждаш наистина щастлива. Такава съм. А ти? Аз? Обичам те. И аз теб. Сънувах сън. За какво се разправяше? За нас. Луис също беше там. Какво каза? Каза, че няма лошо. Ти какво мислиш? Ти наистина ме обичаш. Както и казах. Кажи ми го. Кажи го пак. Както го казах? Обичам те. Фидел Кастро влиза в Хавана Гледайте внимателно. Това е бъдещето, излязло на парад. А аз съм единствения куражлия в Хавана, който им обръща гръб. Е, сега. Любопиткото се завърта. Докато всички гледат „Красавицата Годайва“, аз ще извърна поглед. Виж ги колко са щастливи. Всички са еднакви, когато ликуват. Страданието прави хората различни. Трябва да видя килиите. Килии? Какви килии? Имам приятел в килиите. Мирно! Когато офицер по сигурността те доближи, ти заставаш мирно. Ясно ли е? Да, другарю. Свободно. Трябва да говоря с теб. Какво ти става? Бил си тук през цялото време и дори не се обади? Не дойде да видиш семейството си?! Какво искаш? Какво искам? Какво? Не ми е позволено да те пипам? Кастел е тук, в килия. Трябва да го видя. Тук няма килии, Фико. Има една клетка. Заведи ме там. Заведи ме. Не си играй! Веднага ме заведи там. Както искаш. Ела насам. Ела насам. Ти си. Сега не си толкова корав. Няма нищо, тук съм. Всичко е наред. Няма нищо. Измъкни ме оттук. Ще те извадя. Не съм животно. Заслужавам подобаваща килия. Ти си я построил, не ние. Слушай. Не съм невинен. Но никога не съм убивал човек. Не си, ти просто вадиш очите на хората, или зъбите, или ноктите им, или пикаеш върху тях. Той ти спаси живота! За да ти направи услуга! Това е лъжа! Знаеш го! Той лъже. Всичко е наред. Ще оправя нещата. Погледни ме. Погледни ме. Аз ще се погрижа. Вярвам ти. Ти се върна. Ела. Той ще те приеме. Значи ти си танцьорът. Че, проучих нещата, но… Името ми е Коменданте Гевара. Че съм само за другарите си. Какво мога да направя за теб? Брат ми е говорил с теб за един мой приятел, капитан Кастел. Бивш капитан. Какво за него? Задържан е тук. Вече не е. Освободен ли е? Един вид. Какво имаш предвид? Знаеш ли какво казва Ларошфуко за живота? „Слънцето и смъртта не могат да бъдат гледани втренчено“. Хората тук имат възможност да се вгледат и в двете. Застреляхме приятеля ти рано тази сутрин. Защо се занимаваш с тази отрепка? Защо? Върви в кабарето си и забавлявай богатите. Хайде, Фико. Върви. Спри! Стойте! Спри! Прекалено войнишко е. Добре, момичета. Махнете пушките. Сега изобщо не е войнишко. Едно, две, три… Спрете музиката! Спрете музиката! Спрете музиката! Кой си ти? Аз съм Зорайда Муньоз, пратеник на Съюза на музикантите. Кой ти даде право да идваш тук и да спираш репетицията ми? Правителството. Това красиво кабаре е твое, но оркестърът е наш. Наистина? Наистина. Ако им кажа да не свирят, те няма да свирят. Така ли?! Ние сме от съюза, а те го контролират, Фико. Ясно. И на какво основание идвате да спрете шоуто ми? Не можеш да използваш саксофона в оркестъра. Моля? Саксофонът е инструмент на империалистите. Саксофонът е изобретен от човек на име Сакс, в Белгия. Знаеш ли какво правят белгийските империалисти в Конго? Те са група убийци. Не думай. Не, казвам! Също така казвам, че ако искаш оркестъра да свири, ще трябва да махнеш саксофона. В противен случай спирам шоуто. Няма ли тук размирни войници? Няма ли много армейци тук? Тогава всички трябва да покажат дисциплина, да млъкнат и да ме слушат. Страхотно шоу. Какво му има? „Какво му има?“ Искаш да кажеш освен факта, че екзекутираха приятеля ми за два дни, без процес? И сега заплашват, че ще затворят клуба ми, заради саксофоните в оркестъра?! Саксофони! Освен това? Ами Гълъбите? Гълъбът. Избягвай Гълъбите. Гуано. Сега поне не трябва да се съобразяваш с Майер Ленски. Може би за по-лошо. За Куба Либре. Е, какво ще правим сега? Да идем до Хернандо. Хернандо се е покрил. Това е важно откритие. Ще дойда. Ще дойда. С други думи, няма да дойда. Танцувай с мен. Какво има? Какво става? Фидел е. Сякаш се надявах да се сработя с Гълъбите. Да идем там. Искам да се срещна с него. Твърде рано е за това. Искам да му кажа някои неща, да говоря с него. Ще дойдеш ли с мен? Какво? Искам да му кажа някои неща. Ще ме заведеш ли? Не. Тогава ще отида сама. Фидел ни покани да закусваме с него. Поканил е теб, не мен. Не мисля, че ще е разумно, ако му откажа. Не мисля, че ще е разумно, ако аз приема. Ревнуваш ли? От един циркаджия? Не ме познаваш. Нали никога не плащаш? Винаги плащам, рано или късно. Сесилия? Да, скъпи. Рикардо ли е тук? Не. Сбъркали са къщата. Аурора, или, ако предпочиташ, другарко, Фидел праща поздрави и възхищението си и съжалява, че не можа да те посрещне. Лично той ме прати, за да ти предложа нещо важно. Добри и лоши новини. Някой, когото познавам? Изглежда не. „Аурора Бернал де Фейове е вдовица на революционния деец Луис Фейове, убит в клане на ул. „Хъмболд“ след геройството“, което извърши при нападението на Президентския палат. Другарката Аурора е избрана за „Вдовица на Революцията на годината“. Съчинено е от добри писатели. „Вдовица на Революцията“. Това значи ли, че преди е била омъжена за Революцията и сега гореспоменатата Революция е мъртва, И миналата година ли се е случило? И ръкописа?! Аз мога да го напиша по-хубаво. Но това предполага… Сега внимавай. „Засмяната вдовица на Революцията“. Малко музика. Няколко танца и шегички. Страхотно шоу можеш да направиш тук, в Заведението на Фико. Щях да опитам, ако можех. Ще ида да видя дали мога да определя правата. Ало? Здравей, Фико. Не ми се обаждаш. Имам много работа. Скри се. Липсваше ми. Много работа. Видя ли ме във вестника? Не е ли чудесно? Да, зарадвах се. Луис щеше да се гордее. Да. Обаждам ти се да те поканя на малко празненство в моя чест. Би ли дошъл? Може би. Трябва да вървя. Добре. Моля те, обади ми се. Обичам те. Приятелите ти отново са тук. Какво мога да направя за вас? Там долу кабаре ли има, или хазартни игри? Хазарт. Незаконен хазарт. Какъв незаконен хазарт? Хванахме двама измамници да играят карти. И това е нелегално? Даже по-лошо. Това е опасно разводняване на обществото. „Опиатът на човечеството“, както е казал Маркс. Мислех, че Маркс е казал „Религията е опиатът на човечеството“. Също и това. Карл или Граучо? Спри с глупостите. Също и незаконният хазарт Революционното правителство ще реши кога, как и дали това съоръжение ще работи пак. Кучи син! Как смееш?! Аз съм човек на изкуството! Подобно. Здравей, племеннико. Героят. Позна ме? Радвам се да те видя. Господи. Няма нищо по-хубаво от свирещ грамофон. Тъкмо бях тръгнал на обиколка. Да пийнем по чашка. След това ще се поразходим, ще поговорим, ще попушим и след това ще хапнем. Не е ли красиво? Още са зелени, но изглеждат обещаващо. Когато умра, всичко това ще е твое. Не, няма. Ще бъде, но след като умра. Не искам да те обидя. Принадлежи на Революцията. Революцията ще го забрави. Вярвай ми. И преди се е случвало. Менокал, Мачадо, Батиста. Къде са те сега? Отидоха си. Фидел Кастро също ще си отиде. Но земята… Земята ще устои. Фидел Кастро ме прати лично, за да ти взема земята. За какво говориш? Тук съм за да те изселя. Би ли повторил… Тази ферма вече е собственост на държавата. Тук съм, за да те уведомя, че трябва да напуснеш незабавно. Какво ми каза, племеннико? Кръщелник. Моя кръв. Как смееш да идваш тук и да ми казваш да се махна? Не те ли е срам?! Наистина ли мислиш, че ще напусна къщата си? Земята си? Работил съм тук, с голи ръце, твърде усилено, за да разреша на Фиделистите да ми го отнемат! Слушай, трябва да разбереш, че това е бъдещето. Бъдещето? Да, бъдещето. Пикая на бъдещето ти! Плюя на бъдещето ти! Нека се опитат да ми я вземат. Нека само се опитат! Успокой се. Къде ти е чувството… Къде ти е чувството за… Добре ли си? Семейство? Помощ! Помощ! Изправи си главата. Изправи си главата. Помощ! Помогнете! Здравей, татко. Здравей, сине. Радвам се, че си тук. Тези дни никой не казва „здравей“, а само „сбогом“. Толкова съжалявам. Това е. Брат ми почива в мир, а Рикардо, за жалост, ще трябва да живее с последствията от действията си. Това е много тъжно. Но… Искам да си поговорим за теб. Помня какво каза за лихварите в храма. Да. В момента сме в самообявена криза – всичко е отишло на вятъра. Знам. Федерико. Да, майка ти и аз се притесняваме за теб и мислим, че трябва да напуснеш страната. Моето място е тук, при вас. Слушай ме. Не. Няма да отида, освен ако не дойдете с мен. Слушай. Слушай ме. В живота трябва да знаеш кога да пристигнеш, но трябва да знаеш и кога да се оттеглиш. И трябва да отидеш там, където се чувстваш свободен, не като тук. Това ще напълни нашите сърца с надежда. Ще се оправим, Фико. Ще сме добре. Още си малък и те оставям, сине. Как можа да го кажеш? Даде ми примера си – това е достатъчно богатство за мен. Е, помни, че бъдещето на семейството ни е при теб. Знаеш, в Куба винаги е имало много светлина. И все пак, тъмнината никога не е присъствала на пладне преди. Ти си гордостта и щастието ми. Ще направя нещо, което ти правех като малък. Така. Разроши ме, нали? Извинявай. Извинявай. Как можа?! Погледни ме! В какво си се превърнал, Рикардо? Предаваш страната си, опозори семейството си. Загубен си, сине. Да, такъв си. Ще ми се да започна отначало. Обичам началата. Защо? Още нищо не се е случило, във въздуха витае очакване, оптимизъм. Ами краят? Не случайно го наричат „краят“. Мразя завършеците. Освен, разбира се, ако краят ти е начало, което прави началото ти край. Тогава краят би ми харесал. Къде си сега? Ако не знаеш къде си, значи си в средата. Няма съмнение. Отстъпление? Да не става дума! Дори ако е за добро! „Избори! За какво? Хората вече избраха.“ Фидел Кастро Ето го и моя вот. Приятели, трябва да ви кажа нещо важно. Няма десерт. Разпределение на храната. Нещо против? Няколко думи от човека без име? Ще съм кратък. Дами… и господин, Федерико Фейове си отива завинаги и за добро. Като писател, бих подчертал „добро“, защото наистина ще му е добре. Както и на нас. Фико се мести в Ню Йорк. Меката на шоубизнеса, където и аз би трябвало да съм. Фико, знам, че ще си там и ще ни посрещнеш подобаващо, както си го правил толкова пъти в миналото. Дами и господа, писателят за пръв път остана без думи. Аз ще ти помогна. Искам да кажа нещо. Моля. Искам да кажа, че този момент значи много за мен. Ще го помня винаги. „Винаги“ е много време, Фико. Няма проблеми, той е с мен. Искаш ли питие? Не, с кола съм. Дойде с такси. Аз го карам. Много смешно. Повечето неща са такива тези дни. Искам да говоря насаме с теб. Ела. Имам виза. Махам се. Какво? Чу ме добре. Напускам страната. Искам да ме придружиш. Къде отиваш? Без значение. Навсякъде, но не и тук. Можем да започнем отначало. Фико, имам дълг към родината си. Луис умря за това. Луис… Луис умря за Куба, не за Фидел. За пръв път в живота си се чувствам част от нещо важно. Чувствам, че мога да променя нещо. Борим се за справедлива кауза. По един безжалостен и недемократичен начин. Първо трябва да извършим реформи. Демокрацията ще дойде после. А защо не обратно? Не искам да споря с теб. Не и с теб. Защо не ни дадеш шанс? „Ни“? „Ни“ като ти и аз или като ти и славния култ? Не ми се сърди. Не. Би било прекалено лесно. Трябва да знаеш, че те обичам. Това е сложната част. Извинете, г-жо Фейове, но Коменданте Гевара и съветският посланик искат да ви видят. Изглежда спешно. Моля те, стой тук. Защо трябва да напуснеш? Моля. Госпожо Фейове, това е съветският посланик Това е всичко, което ще получиш. Не се включват тези услуги? Да. Да вървим. Какво правиш? Засрамваш ме. Това събиране е срам. Да не си ме докоснал! Успокойте се. Имаш ли нещо да кажеш? Другарю, подиумът е твой. За Луис Фейове, който умря за една мечта – мечтата за плуралистична и демократична Куба. Да живее свободна Куба. Хайде. Да живее свободна Куба! Да живее свободна Куба! Фико, чакай. Не мога да си тръгна. Трябва да тръгнем преди да е станало късно. Опитай се да ме разбереш. Да се опитам да те разбера? Разбирам, че без теб съм изгубен. Това е по-голямо от нас. Няма нищо по-голямо от нас. Слушай ме. Не виждаш ли какво става? Използват те. Това ли искаш? Искаш да ти казват какво да правиш и мислиш до края на живота ти? Защото това няма край. Това е лудост. Заслужаваш повече. Ние заслужаваме повече. Поднови си живота и аз ще ти принадлежа. Моля те, ела с мен. Моля. Само ние останахме от семейството. С времето ще разбереш. Няма време. Това е твоята виза. Заминавам утре в 5 следобед. Поздравявам ви от името на водача ни и всички комунисти в Куба. Добре дошли. Федерико младши, това е за теб. Ще ти трябва в деня, когато хората, останали от семейството ни, се съберат. Колкото до нас не се тревожи, ние ще бъдем точно тук. Силни хора сме. Ще сме тук, ще те чакаме да вечеряме заедно. И нещо много важно. В 6 часа. Точно. Нито минута по-късно. Това е момчето ми. Ето. Да, така. Изглежда много добре. Стои ти толкова добре, колкото на баща ти. Шегуваш ли се? Много по-добре. Погледни го. Ще се свържа с теб. Веднага щом мога. Побързай. Всичко е наред. Бог да те закриля. Ще тръгвам. Добре. Ще сме тук. Всички. Следващият! Какво има в куфара? Само нужни неща. Отвори го. Човек с вкус. Какви са тези? Домашни филми. Тук е и камерата ми. Отвори я. Искам да заснема несправедливия американски живот. Опънете си ръцете. Изпразнете си джобовете. Пръстена и часовника. Свалете ги. Сложете ги тук. Господине! Вътре. Свалете го. Този часовник беше на баща ми. Да, „беше“. Отива тук. Какво е това? За спомен. Имате странни привички. Още не сте си тръгнал и вече носите сувенири. Вземете Куба. Готов е. Следващия! Аз съм Уилис Коновър, а това е Гласът на Америка, Доставям музиката на свободата. За тези от вас, които са уморени, „Дюк“ със саксофонист Колман Хокинс и песента „Лимбо джаз“. Кой е? Рум сервис. Кога си тръгна? По-добре питай кога избягах. Семантиката, приятелю, е важен коз в разговора. Радвам се да те видя. Това значи единствено, че си самотен. Напълно вярно. Когато човек е наистина самотен, и една крушка е добра компания. Всъщност се преструвам на изгнаник. Въплъщението ти е доста добро. Все още съм в Куба. Къде мислиш, че съм аз, в Джърси? Джо ДиМажио. Мини Меносо. Хвърляй насам. Да, наблюдавай ги. Къде отиваме? Ел Драгон Рохо. Кубински китайски ресторант, който не е нито едно от двете. Но те си мислят, че аз съм писател. Госпожо?! О, госпожо! Какво ще искате днес? Обикновеното. Хайвер Белуга, като за начало. След това Език от фазан, маринован във вино Саутърн. За десерт смокини Есмирна и бутилка шампанско Клико. Студено, не леко охладено. Пържен ориз и банани за двамата. Да, специалитета. Но не се бавете. Не сме яли от Революцията насам. Знаете ли, че в Куба са наполовина бели, наполовина черни и наполовина китайци? Това са три половини. Не само са три, но и са равни половини. От коя половина сте Вие? Половин собственик. Трябваше да станеш сценичен комик. Все още можеш да ми помогнеш. Не мога. Аз съм бивш собственик на кабаре. Веднъж собственик на кабаре – винаги собственик на кабаре. Или е веднъж бивш собственик на кабаре – винаги бивш собственик на кабаре. Направи почивка. Време е да се помъчиш. Благодаря. Благодаря. Фико, мислех си… Знаеш ли, неприятно ми е да виждам теб, Фико Фейове, да работиш в кухнята. Глупости. Казвах и преди – благодарен съм ти за работата. Както и да е, мислех си какво ще стане, ако сложим пиано в кафенето? Ще искаш ли да… За жалост, парите ще бъдат същите. Но има бакшиши. Както кажеш. Знаеш, че съм ти благодарен. Искам да върша и тази работа. Трябват ми парите. За семейството ми. Разбрахме се. Разбрахме се. За свободна Куба. Настоящето, в което живееш е толкова тънко, че можеш да го пъхнеш под вратата. Проблемът на изгнаника е изгнанието. Имам решение. Факлата, която държи тази дама, е лампата на Аладин. Донесох я от Куба. Ще изпълни всяко твое желание. Ще ми се да беше жива. Ако я възстановиш, ще бъде. Ще ми помогнеш ли? Безплатни напитки? Няма проблеми. Господа, време е да се помъчим. Врата беше отворена. Това, което обичам в Ню Йорк е, че винаги попадаш на стари приятели. Знаеш ли защо сме приятели? Защото не вярваме в съвпаденията. Моля, седни. Може да ме имаш за враг, но аз винаги съм те считал за приятел, Федерико. Понякога може да съм губил самообладание. Понякога, но никога с хора, които уважавам, и които ме уважават. Как сме, Джо? Флиртуваме. Хубаво. Свали си шапката. Хавана… Беше красива. Трябваше да знаем, че разбива сърца по този начин. И ето ни тук. С еднаква съдба. Слушай, слушай добре. Не аз бомбардирах кабарето ти. Не е в мой стил. Разбираш ли? Може ли един „Яйчен крем“? Шоколадов сироп, студено мляко, сипваш сода докато образува пяна. Не. Един ром, нали? Да, „Яйчен крем“. Как се казваш? Не мислех, че ще попиташ. Предложението ми все още важи. Нов клуб. Лас Вегас, Невада. Без влажност. Не отговаряй. Първо си помисли. Нали знаеш, за отказа. Ще оставя вратата отворена. Не ми разбивай сърцето… все още. Обичаш „Яйчен крем“? Да, обичам и освен това мога да устоявам на влагата. Предай поздрави на семейството си. Тайната не е в съставките, а в това как впръскваш содата. Шоколадът е най-отдолу, млякото върху него и след това впръскваш содата право надолу, но след това и около чашата докато пяната се качи отгоре. Беше удоволствие, Ленски. Тоест, г-н Майер. Харесват ми тези наденички. Добре, Фико. Лека нощ. Приятна вечер. Ключовете са отзад. Приятна вечер. Лека нощ, г-н Неизвестен, който и да сте. Господа, не палете заведението. Някога чувствал ли си, че искаш да си тръгнеш? Някога чувствал ли си, че искаш да останеш? Тръгвай. Остани. Тръгвай. Остани. „Тръгвай“, нали? Госпожо, удоволствие е. Поздравете Гълъбите от мен. Защо си тук? Тук съм заедно с делегацията за срещата на ОН. Имаш ли време за кафе? Съжалявам, че си отиде. Хавана е забравена за мен. Да, зная. Загуби клуба си. Не него имах предвид. Звучиш рязък. Съвсем не съм. Нямам пари, но се чувствам сякаш съм по-богат от всякога. А ако кажа, че съжалявам? Не би се отразило. Поне се опитай да ме разбереш. Разбрал съм повече отколкото можеш да си представиш. Защо не се върнеш в Куба с мен? Защото е опасно… за душата ми. Виждам, че все още не вярваш в каузи. Не се обричам на изгубени каузи. Но съм обречен на един изгубен град. Това е моята кауза и моето проклятие. Моля те, не ме мрази. Никога не бих. Винаги ще те обичам. Защо тогава не ме обичаш там? Цената на това е прекалено висока. Всичко хубаво. Не плачи. Винаги си ме обичала тук. Запомни. Толкова си красива. Аз съм откровен човек Роден, където палмите виреят И докато съм жив Нека стихове от мен се леят Идвам от всички краища на света И навсякъде аз отивам Изкуство съм сред изкуствата Сред планини съм Цяла планина Всичко е красиво, неизменно Всичко е музика, прекрасно И всичко, наподобяващо диамант Е въглен, преди да дойде ден С бедните искам по света Съдбата си да споделя Малък ручей в планината От морето повече ме радва Искам, когато и да умра Безславно, но и без господар Да има на гроба ми букет цветя И знамето на моята страна В полето ми бяла роза расте През юли и през януари За моя верен другар Готов ръка да подаде И на жестокия, който ми разкъсва Сърцето, поддържащо ме живо Не желая тръни и бодили – Бяла роза също ще откъсна Моя красива Куба Ще те помня аз завинаги Моя красива Куба Ще те помня аз завинаги Искам да те виждам сега Както първият път, когато те видях Моя красива Куба Ще те помня аз завинаги „Ел Тропико при Фико Ню Йорк“ прие първите си гости… …в шест и нито минута по-късно.