На: 2015-01-22 09:22:21 / Етикети: 2014 , САЩ , Великобритания , Канада , Приключенски , Фантастика , Кристофър Нолан , Уес Бентли , Дейвид Оуелоу , Джон Литгоу , Елън Бърстин , Бил Ъруин , Макензи Фой , Топър Грейс , Ан Хатауей , Матю Макконъхи , Мат Деймън , Джесика Частейн , Кейси Афлек , Майкъл Кейн , Christopher Nolan , Ellen Burstyn , Matthew McConaughey , Mackenzie Foy , John Lithgow , David Oyelowo , Collette Wolfe , Francis X. McCarthy , Bill Irwin , Anne Hathaway , Andrew Borba , Wes Bentley , William Devane , Michael Caine , David Gyasi ,
От филма:
Баща ми беше фермер като всички останали по онова време. Разбира се, не започна като такъв. Компютърът казва, че нямаш място за маневра. Не, ще се справя! Преминаваш „Пролива“. Трябва да го спра, Купър. Спираме. Не трябва да спирате нищо! Татко? Извинявай, Мърф. Лягай си, скъпа. Помислих те за призрака. Няма призраци, миличка. Дядо казва, че има. Това е, защото дядо ти е на път да стане такъв, връщай се в леглото. Катастрофата ли сънува? Връщай се в леглото, Мърф. Пшеницата изсъхна. Порази я главня. Изгорихме я. Все още имахме царевица. Имахме декари с царевица, но най-вече имахме прах. Не мога да го опиша. Беше постоянно състояние. Непрекъснати облаци от прахоляк. Слагахме парче плат на устата и носа си, за да не вдишваме много от мръсотията. Когато подреждахме масата, чиниите винаги бяха наопаки. Чинии, паници, всичко беше наопаки. Хайде, Мърф, раздвижи се. Днес, в 16 часа, аз и ти в хамбара, лице в лице, лекция „Устойчивост на хербициди“. Не на масата, Мърф. Татко, можеш ли да го поправиш? Какво си направила с капсулата ми? Не бях аз. Нека позная, бил е призракът. Събори го от рафта. Постоянно ми бута книгите. Няма призраци, тъпачке. Проверих, нарича се „полтъргайст“. Тате, кажи й. Това не е много научно, Мърф. Нали науката била признание, че не всичко знаем? Този път те хвана. Опазвай вещите ни. Куп. Добре, Мърф, искаш да говорим за наука? Не трябва да те е страх от някакъв призрак, трябва да стигнеш по-далеч. Описваш фактите, анализираш и стигаш до заключение. Съгласна? Съгласна. Добре. Приятен ден в училище. Чакай. Родителска среща. Родителска, не на дядовците. Намали, Турбо. Това не е пясъчна буря. Нелсън изгаря цялата си реколта. Главня? Казват, че е последната реколта от бамя. Да беше сял царевица като всички. Бъди мил с г-ца Хенли. Необвързана е. Какво значи това? Отново да населим Земята. Стягай се за своя дял, младежо. Защо не си гледаш работата, старче? Добре, Мърф, втора предавка. Трета. Намери я, тъпачке. Млъкни, Том! Какво направи, Мърф? Не е направила нищо. Спукахме гума. Законът на Мърфи. Млъкни! Вземи резервната, Том. Това беше резервната. Донеси лепенките. И как ще я залепя тук? Измисли начин. Няма вечно да съм тук да ви помагам. Какво има, Мърф? Защо с мама сте ме кръстили на нещо лошо? Не сме. Законът на Мърфи? Законът на Мърфи не означава, че ще се случи нещо лошо. Означава, че каквото може да се случи, ще се случи. И това ни звучеше добре. Качвайте се! Влизай, да вървим. Ами спуканата гума? Да. Това е дрон на индийските ВВС. Соларните му клетки могат да захранят цяла ферма. Хвани волана, Том. Давай, давай! Дръж го насочено към него. По-бързо, Том, губим го. Да. Сочи право в него. Дръжте се! Почти е готово. Добро шофиране, Том. Татко? Почти съм готов, не спирай. Татко! Том! Какво? Нали каза да не спирам? Това отговаря на въпроса „Ще скочиш ли ако ти кажа?“ Изпуснахме го. Не сме. Искаш ли едно кръгче? Да го приземим, там долу на брега на язовира. Добра работа. Откога мислиш, че е във въздуха? Управление на полетите в Делхи спря заедно с нашето преди 10 години. Цели 10 години? Защо летеше толкова ниско? Не знам. Или Слънцето го е изпържило, или е търсел нещо. Какво? Подай ми плоската отвертка. Може би някакъв сигнал, не знам. Какво ще правиш с него? Ще го впрегна в обществено полезна дейност. Например да кара комбайн. Не може ли просто да го пуснем? На никого нищо лошо не правеше. Трябва да се адаптира, Мърф, като всички нас. Сега какво? С вас ли да идвам? Аз съм на училище. Тази палавница ще трябва да почака. Какво си направила? Ще ти кажат, като влезеш. Ще се ядосам ли? Не на мен. Опитай да не се ядосваш. Спокойно, ще се оправя. Закъсня, Куп. Спукахме гума. Май си се отбил и до магазина за азиатски бойни самолети. Всъщност, това е разузнавателен дрон. С отлични соларни клетки. Индийски е. Седни. Получихме резултатите на Том. Ще стане отличен фермер. Да, има усет за това. А колежът? Университетът приема само неколцина. Нямат достатъчно ресурси. Все още плащам данъци. Къде отиват парите? Вече няма армии. Не отиват в университета. Виж, Куп, трябва да си реалист. Отказваш да му дадеш шанс? Хлапето е на 15. Резултатът на Том е нисък. Колко ти е талията? 81 см? А дължината на крачола 85 см? Не разбирам накъде биеш. Измерваш с две числа задника си, но с едно, за да решиш бъдещето на сина ми? Стига, ти си образован човек, Куп. Също опитен пилот. И инженер. В момента нямаме нужда от повече инженери. Няма недостиг на техника, а ни свършва храната. Светът се нуждае от земеделци. Опитни фермери като теб и Том. Неграмотни фермери. Поколение от земеделци сме, Куп. Нещата се подобряват. Може внуците ти да станат… Свърши ли? Не. Г-ца Хенли е тук, за да поговорите за Мърф. Мърф е страхотно дете, но напоследък има проблеми. Донесе това да го покаже на другите. Частта с приземяванията на Луната. Да, един от старите ми учебници. Винаги е харесвала картинките. Стар федерален учебник. Заменен е с поправената версия. Поправена? Обяснено е, че мисиите „Аполо“ са фалшиви, с цел банкрут на СССР. Не вярвате, че сме били на Луната? Вярвам, че е брилянтна пропаганда. СССР сами се довеждат до фалит, наливайки ресурси в ракети и други безполезни машини. Безполезни машини? Ако не искаме отново ексцесиите и разточителството на 20 век, трябва да учим децата за тази планета, а не да ги лъжем, че сме я напускали. Знаете ли, че от една от онези безполезни машини е ЯМР? Ако все още имахме един такъв, докторите щяха да открият кистата в мозъка на жена ми, преди да умре, а не след това. И тя щеше да седи на мое място и да ви слуша, което би било добре, защото винаги е била по-сдържана. Съжалявам за жена ви, г-н Купър. Но Мърф е участвала в сбиване с няколко съученици заради тази глупост с „Аполо“. Затова реших да ви извикам, за да кажете своите идеи за справяне с това поведение. Знаете ли, утре вечер има мач. В момента е на вълна бейзбол и любимият й отбор играе. Ще има лакомства и безалкохолни… Смятам да я заведа на мача. Как мина? Отстраниха те за няколко дни. Какво? Купър! Тук Купър, казвай. Комбайните, които оправи, откачиха. Рестартирай ги. Направих го, но ела и ги погледни. Една по една просто тръгнаха от полето и дойдоха тук. Нещо обърква компасите им. Магнитно поле или нещо подобно. Няма нищо важно в нито една книга. Работя над това, както ми каза. Преброих празните места. Защо? Ако призракът се опитва да комуникира. Проверявам с морзовата азбука. Морзовата азбука? Да, точки, тирета. Това е… Знам какво е морзов код, Мърф. Но не мисля, че книгите се опитват да говорят с теб. Наложи се да нулирам всеки компас и джипиес, за да отстраня аномалията. Която е? Не знам. Ако къщата беше върху магнитна руда, щяхме да забележим това, още когато пуснахме първия трактор. Чух, че срещата в училище не е минала много добре. Чул си? Сякаш сме забравили кои сме, Доналд. Изследователи, пионери, не земеделци. Когато бях дете, измисляха нещо ново всеки ден. Някаква джаджа или идея. Сякаш всеки ден бе Коледа, но 6 милиарда човека… Просто се опитай да си го представиш. И всеки един от тях искаше да има всичко. Светът не е толкова лош. Том ще се оправи. Ти си този, който не си намира място. Роден 40 години по-късно или 40 години по-рано. Дъщеря ми го знаеше, Бог да я благослови. И децата ти го знаят, особено Мърф. Гледахме небето и се чудехме кое е нашето място сред звездите. Сега просто гледаме надолу и се боим за мястото си в прахоляка. Купър, добър си в нещо и не си имал възможност направиш нещо с него. Съжалявам. Не очакваш пръстта, която ти дава тази храна да се обърне срещу теб и да те разруши. През април, ако не греша, мисля, че беше 15 април. Случи се около 1330, когато това нещо слезе от ръба на каньона. По мое време имаше истински играчи. Кои са тези нещастници? А по мое се бореха за храната си, вместо да играят бейзбол. Пуканки на бейзбол е неестествено. Искам хотдог. От училище казаха, че ще вървиш по моите стъпки. Мисля, че е страхотно. Така ли? Ти мразиш земеделието, татко. Така казва дядо. Значи дядо е казал? Най-важното е ти как се чувстваш. Харесва ми с какво се занимаваш. Харесвам фермата ни. И ти ще се справяш блестящо с това. Да се махаме. Добре, доста лоша е. Хайде, банда, да слагаме маските. Том, Мърф, сложихте ли ги? Сложихме ги. Мърф, Том, затворихте ли си прозорците? Мърф! Призракът. Вземи си възглавницата. Ще спиш при Том. Не е призрак. Гравитацията е. Ще оставя Том и отивам в града. Ще изчистите ли тук, когато свършите с молитвите? Не е морзов код, Мърф, бинарен е. Дебелите линии са единици, тънките нули. Координати. Ето. Тридесет и три. Това е. Не мога да пропусна това. Дядо ти ще се върне скоро, Мърф. Нямаш представа на какво ще попаднеш. И точно заради това не мога да те взема с мен. Мърф? Дядо ще се върне скоро. Кажи му, че ще се обадя по радиостанцията. Господи! Какво правиш? Мислиш, че е смешно? Нямаше да си тук, ако не бях аз. Поне свърши някоя работа. Мърф? Мърф. Май това е краят на пътя. Не донесе ли клещите за арматура? Умното ми момиче. Отдръпнете се от оградата! Не стреляйте, не съм въоръжен. Дъщеря ми е в колата. Не се плаши. НОРАД Не преминавай Как открихте това място? Къде е дъщеря ми? Имахте координатите, отбелязани на картата. Откъде ги взехте? Къде е дъщеря ми?! Нека не използвам сила, седнете! Все още се мислиш за пехотинец? Те вече не съществуват и ти го знаеш. Тенекии като теб ми косят ливадата. Къде намерихте координатите? Ако не искаш да станеш поредната ми косачка… Не, ще те направя на прахосмукачка. Няма да го направиш. ТАРС, отстъпи, моля те. Поемате риск, използвайки бивша военна охрана. Стари са и блоковете им за управление са непредвидими. Правителството може да отдели само толкова. Коя сте вие? Д-р Бранд. Познавах д-р Бранд, беше професор. Защо мислите, че аз не съм? Не беше и толкова хубав. Моля ви, д-р Бранд, нямам представа къде съм. Притеснявам се за дъщеря ми и искам да е до мен. Дайте ми я и ще ви кажа всичко, което искате да знаете. Повикай шефовете и момичето в конферентната зала, моля. Дъщеря ви е добре. Умно хлапе е. Сигурно се е метнала на майка си. Ясно е, че не искате посетители. Защо не ни придружите до оградата и ще си хванем пътя? Не е толкова просто. Напротив. Вижте, не знам нищо за вас. Не знам нищо и за това място. Напротив, знаете. Татко! Здравей, Купър. Професор Бранд. Обяснете ми как намерихте това място. По чиста случайност. Обикаляхме за ценни отпадъци… Намирате се в най-строго пазената тайна на света. Никой не попада случайно тук и никой не си тръгва случайно. Купър, моля те, съдействай на тези хора. Малко е сложно за обяснение. Научихме за тези координати… от една аномалия. Каква аномалия? Мисля за думата „свръхестествено“, но определено не би било научно. Бъдете по-конкретен, г-н Купър. Беше гравитацията. Каква гравитационна аномалия… Къде беше това нещо? Радвам се, че се вълнуваш за гравитацията, но няма да получите отговори от нас, докато не ми дадете гаранция. Гаранция? Да. Такава, че ще излезем оттук, и то не в нечий багажник. Не знаеш ли къде си, Куп? Не, професоре, не знам. Познавате баща ми, проф. Бранд. Ние сме НАСА. НАСА? Да. Същата НАСА, за която летеше. Чух, че са ви закрили заради отказа да пуснете бомби в стратосферата над гладуващите. Щом осъзнаха, че избиването на хора не е дългосрочно решение, тогава имаха отново нужда от нас, но пазени в тайна. Защо в тайна? Обществото не би одобрило разходи за проучване на космоса. Не и когато всички гладуват. Главнята порази пшеницата преди седем години. Тази година бамята. Сега има само царевица. И отглеждаме повече от всякога. Да, но както картофите в Ирландия и пшеницата навсякъде, царевицата също ще умре. И то много скоро. Ще намерим начин, професоре, винаги намираме. Подтиквани от непоклатимата вяра, че Земята е наша? Не само наша, не. Но тя е нашият дом. Атмосферата на Земята е 80% азот. Ние дори не дишаме азот. Главнята обаче го прави. Процъфтява, а кислородът намалява. Последните хора ще умрат от задух, преди да ги застигне гладът. А поколението на дъщеря ти… ще е последното на Земята. Мърф е уморена. Дали ще може да подремне в офиса ми? Да, благодаря. Добре, кажи ми тогава какъв е планът за спасяване на Земята. Не е планирано да спасим света. Планирано е да го напуснем. „Рейнджър“. Последните модули от единствения ни кораб в орбита „Ендюрънс“. Последната ни експедиция. Изпратили сте хора някъде там, за да търсят нов дом? Мисиите „Лазар“. Звучи ободряващо. Лазар се е върнал от мъртвите. Да, но първо е умрял. Няма планета в Слънчевата ни система, която може да поддържа живот, а най-близката е на 1000 години. Мисията не може да се нарече дори обречена. Къде ги изпратихте? Купър, не мога да ти кажа повече, ако не се съгласиш да го пилотираш. Ти си най-добрият пилот, който сме имали. Едва напуснах стратосферата. Екипът не е напускал симулатора. Трябва ни пилот, а ти си обучен точно за тази мисия. Без дори да знам това? Допреди час не знаеше, че съм жив и пак щяхте да заминете. Нямахме избор, но нещо те доведе тук. Те те избраха. Кои „те“? Колко време няма да ме има? Трудно е да се каже. Години. Имам деца, професоре. Отиди там и ги спаси. Кои са „те“? Започнахме да засичаме гравитационни аномалии преди почти 50 години. Основно малки смущения в инструментите в горните слоеве на атмосферата. Вярвам, че сте се сблъсквал с подобно. Да, в „Пролива“. Катастрофата. Нещо задейства компютърното управление. Именно. Но от всички тези аномалии най-забележителната е тази. Близо до Сатурн. Смущение в пространство-времето. Времепространствен тунел? Появи се преди 48 години. И къде води? В друга галактика. Подобно нещо не се появява по естествен начин. Някой го е поставил там. „Те“? Които и да са, явно се грижат за нас. Тунелът ни позволява да летим до други звезди. Появи се, когато бяхме в нужда. Вече има потенциално обитаеми светове в нашия обсег. Изпратили сте сонди в него? Изпратихме хора там. Преди 10 години. Мисиите „Лазар“. Транспортираха най-смелите хора на света, водени от забележителния д-р Ман. Всяка капсула имаше потенциал да поддържа живот 2 години, но могат да използват хибернация да удължат периода, наблюдавайки организмите десетилетие. Мисията им бе да оценят света им. Има ли потенциал, да изпратят сигнал и да се отдадат на дълъг сън, чакайки да ги спасят. А ако светът не е обещаващ? Ето защо са безстрашни. Нямате ресурси да посетите и 12-те. Не. Преносът на данни през тунела е първичен. Прости бинарни сигнали ни дават насоки кой свят има потенциал. Едната система е обещаваща. Една система? Доста рисковано. Една система с три потенциални свята? Не е толкова рисковано. Тогава намерим ли нов дом… …после какво? Това е рискованото. Има план А, има и план Б. Забеляза ли нещо странно в камерата за изстрелване? Цялото място е като центрофуга. Някакво превозно средство? Космическа станция? И двете. Това е план А. Как ще го отлепите от земята? Първите гравитационни аномалии промениха всичко. Осъзнахме, че оползотворяването на гравитацията е реалност. Започнах да работя над теория си и да строим тази станция. Но не си разрешил я все още. Затова има резервен план. Проблемът е как да изкараш достатъчно жизнеспособни хора извън планетата. План Б е единият начин. Популационна бомба. Над 5000 оплодени яйцеклетки с тежест под 900 килограма. Как ще ги отгледате? С техника на борда инкубираме 10. След това със сурогатство растежът е експоненциален. След 30 години колонията ще наброява стотици. Трудността при колонизирането е генетичното разнообразие. Това ще се погрижи за него. Да, но хората тук? Просто ще ги изоставите? Децата ми? Затова план А е много по-забавен. Докъде сте стигнали? Почти съм решил уравнението. Искате да изоставя всичко заради едно „почти“. Не, искам да ми се довериш. Намери ни нов дом. Докато се върнеш, ще съм разрешил проблема с гравитацията. Давам ти думата си. Махай се! Мърф. Ако ще ходиш, просто тръгвай! Този свят никога не ти бе достатъчен, нали, Купър? Защото да отида там е това, за което съм роден? Защото се вълнувам от това? Не виждам нищо лошо. Би могло. Не вярвай, че би излязло нещо добро от погрешна преценка. Въпросът е защо го правиш. Причинната е основателна. Ние, фермерите, се успокояваме след всяка суха година, че идната ще бъде по-благоприятна. Следващата година няма да ни спаси, нито по-следващата. Светът е съкровище, Доналд, но ни приканва да го напуснем. Човечеството е родено на Земята, но не му е писано да умре на нея. Том ще се оправи, но трябва да се изясниш с Мърф. Ще го направя. И без обещания, които не знаеш дали ще спазиш. Трябва да поговорим, Мърф. Трябва да се сдобрим, преди да тръгна. Ще ти се сърдя, за да останеш. Когато вие се появихте, майка ви каза нещо, което така и не разбрах. Каза „От сега нататък съществуваме, за да бъдем спомени за децата си.“ Сега вече разбирам думите й. Веднъж станал родител, ти си призрак в бъдещето на децата си. Ти каза, че няма призраци. Точно така, Мърф. Погледни ме. Сега не мога да съм твоят призрак. Трябва да съществувам. Те ме избраха. Мърф, избраха ме, сама видя. Ти си тази, която ме заведе при тях. И точно заради това не може да заминеш! Разгадах посланието. Една дума е. Знаеш ли коя? „ОСТАНИ“! Пише „остани“, татко. Мърф. Не ми вярваш. Погледни книгите! Пише „остани“! Защо не слушаш? Пише „остани“! Ще се върна. Кога? Един за теб, един за мен. Когато съм горе в хибернация, или пътувам със светлинна скорост, или близо до черната дупка, времето ще се движи за мен. Ще се движи по-бавно. Когато се върна, ще ги сравним. Времето ще е различно за нас? Да. Може би, докато се върна, с теб ще сме на една възраст. Аз и ти. Представи си само! О, Мърф… Нямаш представа кога ще се върнеш. Нямаш никаква представа! Мърф. Мърф, нека не си тръгвам така. Мърф! Нека не си тръгвам така, Мърф! Обичам те. Чуваш ли? Ще те обичам вечно. И ще се върна. Ще се върна. Как мина? Добре. Направо чудесно. Обичам те, Том. Пази се, чу ли? Грижи се за фермата, докато ме няма. Може ли да ти ползвам пикапа? Искаш да кажеш твоя пикап? Ще се погрижа да го върнат. Наглеждай децата ми, Доналд. Пускане на главните двигатели. Излитане след 10… Татко! 9… Татко! Запалване на главните двигатели. Пълно запалване. Всички двигатели работят. Начало на извеждаща маневра. Подгответе се за първи етап по отделянето. Първа фаза. Първа фаза успешна. Всички добре ли са? Има ли роби за роботизираната ми колония? Заложили са хумор в настройките, за да се чувстваме по-добре. Мисли си, че ни успокоява. Гигантски саркастичен робот. Страхотна идея. Мога да святкам, като се шегувам. Би било от полза. Също ще намираш пътя до кораба, когато те изстрелям през люка. Колко е настройката ти за хумор, ТАРС? Намали до 75, моля. Втора фаза отделяне. Минаваме на ръчно управление. Ръчно управление. Деактивирай колектори от 1 до 3. Поемам контрол. Всичко е в твои ръце. Автопилотът е в изправност. Прието. Намалявам скоростта. Проверка на горивни клетки 1, 2, 3. Микро системи на 100%. Трудно е да оставиш всичко. Децата ми, баща ти. Ще прекарваме доста време заедно. Трябва да се научим да общуваме. Също да мълчим. Просто съм честна. Не е нужно чак толкова. ТАРС, колко си откровен? 90%. Пълната искреност не е най-дипломатичната или сигурна форма на комуникация с емоционални същества. Приближаваме „Ендюрънс“. Още 12 минути. Добре, поемам контрол. Приближавам модула за скачване, Изцяло в твои ръце сме, Дойл. Бавно и внимателно, Дойл. Чувствам се страхотно. Скачи ни. Контакт. Скачихме се. Добра работа. Слагайте шлемовете. Добра работа. Вратата не се отваря. Всичко е шест. Купър, трябва да имаш контрол. Имам контрол. Комуникация с пръстеновидния модул активирана. Стартиране. Готови ли сме за завъртане? Само секунда. Здравей, КЕЙС. Здравей, ТАРС. Добре, готови сме. Да го направим. Едно G. Как ви се отразява гравитацията? Ромили, добре ли си? Да. Трябва ми само минутка. Мисля, че има „драмамин“ в аптечката, сега ще ти донеса. До криокамерите, секунда. Бранд? Да? Донеси повечко. Амелия, пази се. Поздрави д-р Ман от мен. Добре, татко. Траекторията ви изглежда добре. Ще ви отнеме 2 години до Сатурн. Доста „драмамин“ ще ни трябва. Ще наглеждате ли семейството ми, сър? Ще ви чакаме, когато се върнете. Малко по-стари, малко по-мъдри, но ще се радваме да ви видим. „В таз прекрасна нощ не си отивай със смирение. Срещу залеза бушува старостта. Не се предавай пред умирането на светлината. Мъдрият е приел съдбата си, не успял да освети нощта с речта си. В таз прекрасна нощ не си отивай със смирение. Не се предавай пред умирането на светлината.“ Добре ли си? Да. Ето хапчетата. Толкова е самотно. Имаме един друг. Д-р Ман е бил по-зле. Имам предвид тях. Перфектната планета е и няма да намерим друга такава. Не, не е като да си търсиш нов апартамент. Човешката раса ще се носи без посока из космоса. В отчаяно търсене на скала, където да може да си отдъхне. Трябва да намерим тази скала, а трите възможни планети са последен шанс за човечеството. Планетата на Лора Милър е първа. Тя започна биологичната ни програма. Улф Едмънд е тук. Разкажи ми за него. Улф е ядрен физик. Някой от тях има ли семейство? Не, не са обвързани. Баща ми настояваше. Всички знаеха за възможността да не видят повече друг човек. Надявам се да изненадаме поне трима от тях. А д-р Ман? Забележителен човек, най-добрият. Вдъхнови 11 души да го последват в най-самотното пътуване в историята. Учени, изследователи. Привлече ме. Сблъскваме се с невиждани трудности. Дебне ни смъртта, но не и злото. Природата не може ли да е зла? Страшна и ужасяваща, но не и зла. Лъвът лош ли е, защото разкъсва газелата? Освен злото, което таи в себе си. Екипажът представлява най-доброто от човечеството. Включително и мен ли? Съгласихме се на 90% откровеност. Не се бави. Няма. Не забравяй, Куп, буквално хабиш дъха си. ТАРС, да преговорим отново курса. Осем месеца до Марс. Обратна орбитална маневра. Ще те питам нещо. Д-р Бранд и Едмънд… Защо шептиш? Не може да те чуят. Близки ли са д-р Бранд и Едмънд? Не бих могъл да зная. Разполагам с настройка за дискретност. Не ставаш за комарджия, умнико. Здравейте. Татко ви се готви за дългата дрямка. Просто исках да ви чуя. Земята изглежда невероятно от тук. Не се вижда и следа от прах. Надявам се всичко да бъде наред с вас. Ще получите съобщението ми. Професор Бранд обеща да ви го предаде. Знайте, че ви обичам. Това той ли е? Не мисля, Мърф. Вие би трябвало да сте Доналд. Здравей, Мърф. Защо си в пикапа на баща ми? Пожела да го докарам на брат ти. Също ви изпрати съобщение. Доста се разстрои, че замина. Каквото и съобщение да запишете, ще му го изпратя. Мърф е ярка искра. Бих могъл да разпаля пламъка в нея. Вече прави учителите си глупаци. Защо да не го направи и с вас? Сега къде са? Насочили са се към Марс. Следващото им съобщение, което ще получим, ще бъде от Сатурн. В даскало искат да повтарям растителна патология. Гадно е. Бих могъл да запиша земеделие за напреднали с година напред. Това беше всичко, татко. Надявам се, че си добре. Съжалявам, синко. Мърф не желае да говори с теб. Упорита е като стареца си. Ще опитам да я накарам следващия път. Добре ли си, Ром? Всичко това ме потиска, Купър. Милиметри алуминий и отвъд тях вакуум. Хиляди милиони километри. Би ни убил за секунди. Знаеш ли, че едни от най-известните мореплаватели не са могли да плуват? Изобщо не са могли. Паднат ли зад борда, умират. Ние сме изследователи, Ром. А това е нашата лодка. Вземи. От проучвателния модул ли е? Намира се в орбита около тунела. Това е времепространственият тунел. Всеки път, когато го доближим, получаваме образи от другата галактика. Все едно надничаме през перископ. Именно. Разполагаме с ясна представа какво ни очаква отвъд, нали? Навигационно. Ще стигнем времепространствения тунел след три часа. Купър, ще може ли да спрем да се въртим? Защо? Достатъчно близо сме да го видим. Добре. Благодаря. Това е! Ето я червейната дупка! Внимавай със слюнкоотделянето, Ром. Сфера е. Разбира се. Да не мислеше, че ще е просто дупка? Не, но начинът, по който съм го виждал изобразен… Остави ги тези илюстрации. Ще ти обясня как функционира. Примерно искаш да стигнеш от тази точка до онази, но е твърде далеч. Пространственият тунел огъва космоса, за да преминеш напряко. Изобразявайки триизмерния космос на двумерна повърхнина, превръща тунела в кръг. А какво е кръгът в триизмерното пространство? Сфера. Точно така, сферична дупка. Но кой я е поставил там? На кого трябва да благодарим? Никому няма да благодаря, докато не стигнем невредими. Някакви съвети, Дойл? Не и на тази тематика. Другите са успели да преминат? Поне някои. Готови ли сте да се сбогувате със Слънчевата ни система? С галактиката ни. Дръжте се. Управлението не реагира. Преминаваме през вътрешността му. Пространството отвъд трите измерения. Бихте могли само да наблюдавате. Какво е това? Според мен това са „те“. Изкривяват самия континуум. Недей! Не! Какво беше това? Първото ни ръкостискане. Ние… Преминахме отвъд. Получаваме изгубените съобщения. Как е възможно? Модулът от тази страна ги прихваща. С години са изпращали данни. Милър ни дава положителна информация, както и д-р Ман. Едмънд е спрял да излъчва преди 3 г. Повреден предавател? Възможно е. Допреди това е давал положителна информация. Планетата на Милър е наред, нали? Наближаваме я бързо. Проблемът е, че Гаргантюа е по-близо, отколкото предполагахме. Гаргантюа? Така сме нарекли черната дупка. Планетите на Милър и Ман са в орбита около нея. А тази на Милър е на хоризонта й? Като топка на ръба на коша. Приземим ли се, ще сме близо до нея, а тя разполага с опасна гравитация. Бих могъл да вляза в орбита около неутронната звезда… Не, проблемът е времето. Гравитацията на планетата ще забави драстично времето ни спрямо земното. Колко точно? Всеки прекаран час долу ще се равнява на седем земни години. Господи… Така стоят нещата с относителността. Не може да кацнем долу без… Купър, имаме мисия. Знам това, Дойл. План А е да открием планета, която да подслони хората от Земята. Мисли мащабно, не за близките си. Мисля за тях и милионите други. План А ще е обречен, ако се върнем и всички са мъртви. Не, не е. Затова е план Б. Купър има право. Ще смятаме времето за ресурс като кислорода и храната, които ще ни костват да кацнем. Данните на д-р Ман са обещаващи, но ще ни отнеме месеци дотам, а Едмънд е дори по-далеч. Милър не споделя много, но ни стига вода, органичен състав. Не се намират навсякъде. Замислете се за ресурсите и времето, които ще са нужни да се върнем тук. Ромили, колко далеч трябва да сме, за да избегнем времевото отместване? Отвъд точката на пресичане. Ето я, до планетата на Милър. Така… Ето я Гаргантюа, а това е планетата на Милър. Вместо да поставим „Ендюрънс“ в орбита около планетата, което ще ни спести гориво, но изгуби много време, ще сме в широка орбита около дупката, паралелна на тази на планетата. Ще сме извън времевото разминаване. Приземяваме „Рейнджър“, вземаме Милър, правим анализ, влизаме и излизаме. Ще изгубим гориво, но ще спестим доста време. Ще сработи. Планът го бива. Няма да има време за празни приказки, така че ТАРС остава на борда. КЕЙС, идваш с мен. Останалите може да останете. Става ли въпрос за няколко години, ще остана да изучавам гравитацията. Наблюденията над дупката ще са ценни за професор Бранд. ТАРС, вземи предвид орбитата на Гаргантюа. Минимално разходване на гориво и да сме в обхват на планетата. Не бих ви изоставил, д-р Бранд. Готов ли си КЕЙС? Не си от много приказливите, а? ТАРС говори и за двама ни. Отделяне. Ромили, получаваш ли данните? Невероятно е. Буквално сме в сърцето на мрака. Ако можеше да надзърнем в мъртвата звезда и сингулярността, бихме овладели гравитацията. Нищо ли не може да извлечем? Нищо не убягва от хоризонта й. Нито дори светлината. Отговорите са там, но кой ще ги види. Ето я планетата на Милър. Довиждане, „Рейнджър“. Твърде бързо навлизаме в атмосферата. Да забавим влизането с тръстерите? Не, ще използвам аеродинамиката си, за да спестя гориво. Въздушна спирачка? Искаме да слезем бързо, нали? Всъщност целта е да слезем невредими. Дръжте се. Бранд, Дойл, пригответе се. Да използваме въздушната спирачка. Да ти виждам ръцете, КЕЙС. Разбивал съм се само веднъж, защото машина намали в неточния момент. Поне малко предпазливост… Ще те убие като неразумно шофиране. Движим се твърде бързо. Под контрол е. Да изключа ли звуковата сигнализация? Не, искам да усещам струята. Пристигнахме. Пред нас има само вода. Материята на живота. 1200 метра. Прихванахте ли сигнала? Да. Можеш ли да маневрираш? Ще трябва да убия малко скорост. Спускам се спирално, дръжте се. По мой сигнал, КЕЙС. Сега! Доста грациозно. Глупости, но беше ефикасно. Какво чакате? Да вървим. Давай, народе! Насам. На около 200 метра е. Гравитацията е смазваща. Да не свикна с безтегловността? С 30% по-голяма е от земната. Хайде, хайде… Тук няма нищо. Би трябвало да сме на мястото. Щом сигналът се излъчва оттук… Маякът й. Останки… Къде е останалото? Към планината! Онова не са планини. Вълни са. Какво? По дяволите! Онази се отдалечава от нас. Трябва ни записващото устройство. Бранд, Дойл, връщайте се на кораба! Не и без данните й. Връщайте се, няма време! Втората вълна се задава! Намерих го! Довлечи си задника на кораба! Веднага идвай, Бранд! Излитай, Купър. Няма да успея. КЕЙС, помогни й. Излитай! Изправи се, Бранд. По-бързо! Няма да успея навреме! Напротив, ще успееш. КЕЙС е при нея. Връщай се, Дойл. Бързо! Към люка! Бързо! По дяволите! Ръчно затварям люка! Купър, спри! Недей! Купър! Двигателите се наводниха. Налага се да ги изключа. По дяволите. Дръж се! Какъв е проблемът, КЕЙС? Наводнени са, трябва да изсъхнат. Дявол го взел! Казах ти да ме изоставиш! А аз ти казах да се върнеш! Поне единият мисли за мисията! Единствено мислиш как да се прибереш! Опитвах се да постъпя правилно! Кажи го на Дойл. КЕЙС, още колко време? 45 минути до час. Материята на живота? Колко ще ни струва това, Бранд? Никак малко. Десетилетия. Какво се е случило с Милър? Съдейки по останките, вълните са я разкъсали след кацането. Как отломките са останали на едно място след толкова години? Заради разминаването във времето. Приземила се е преди броени часове и вероятно е загинала преди минути. Информацията, която е засякъл Дойл, е отеквала безкрайно. Не сме подготвени за това. Умници, умеете да оцелявате колкото бойскаути. Стигнахме толкова далеч благодарение на познанията си. Не достатъчно! Сега сме закотвени тук, докато на Земята не остане жив човек. Броя минутите също като теб, Купър. Съществува ли някаква възможност, някакъв начин изобщо, да навлезем в черната дупка и да си върнем изгубените години? Не ми клати глава. Времето е относително, ясно. Възможно е да се разтяга и свива, но не и да се връща назад. Не може. Единствено гравитацията може да се движи из измеренията като времето. Добре. Съществата, които ни доведоха тук, комуникират чрез гравитацията, нали? Дали не ни говорят от бъдещето? Може би. Способни ли са… Те са от свят на пет измерения. За тях времето може би е друго физическо измерение. Миналото би могло да бъде за тях каньон, в който да се спуснат. А бъдещето да е планина, която да изкачат. За нас не е. Всичко оплесках, Купър. Съжалявам. Беше наясно с относителността. Бранд. Дъщеря ми беше на 10 години. Не я научих на теориите на Айнщайн. Не можа ли да й кажеш, че отиваш да спасиш света? Станеш ли родител, едно нещо ти става ясно, а то е, че искаш децата ти да растат в безопасност. Това изключва да кажеш на дъщеря си, че светът загива. Купър? Още колко остава, КЕЙС? Минута-две. Нямаме толкова време, слагай шлема! Бранд, ще бъдеш втори пилот. КЕЙС, изкарай кислорода през двигателите. Ще го възпламеним. Разбрано. Разхерметизиране. Двигателите работят! Здравей, Ром. Чаках ви години наред. Колко точно години? Към момента вече са Дойл къде е? Смятах, че съм подготвена, познавах теорията… Реалността се оказа съвсем различна. А Милър? Долу няма нищо. Защо не влезе в дълбок сън? Правих го на няколко пъти. Вече не вярвах, че ще се върнете. А не ми се струваше редно да проспя живота си. Научих каквото можах от черната дупка, но не успях да пратя нищо на баща ти. Получавахме съобщения, но не и те. Той още жив ли е? Да, жив е. Пазим съобщения с години назад. Купър. Съобщения от 23-годишен период. Пусни ги от самото начало. Здравей, татко. Обаждам се да те поздравя. Завърших втори по успех в училище. Г-ца Карлинг ми пише само четворки. Свали ми успеха, но и втори не е зле. Дядо присъстваше на церемонията. Също така срещнах момиче. Мисля си, че тя е жената за мен. Казва се Лоис. Ето я. Мърфи открадна колата на дядо. Блъсна я, но не пострада. Здравей, татко. Погледни го. Вече си дядо. Кръстихме го Джеси. Искаше ми се да бъде Купър, но Лоис обеща да кръстим следващото. Доналд каза вместо прадядо да го наричаме „супер дядо“. Кажи сбогом на дядо си. Сбогом, дядо. Съжалявам, измина доста време. Просто случилото се с Джеси и всичко останало… Дядо се спомина миналата седмица. Погребахме го близо до мама и Джеси. Където ще погребем и теб, ако изобщо някога се върнеш. Мърф също дойде на погребението. Не я виждаме много често, но се появи за него. Вероятно няма да чуеш съобщението ми. Всички тези послания се носят… в непрогледния мрак. Лоис казва, че трябва да приема, че вече не си сред нас. Така в крайна сметка… вероятно ще трябва да го приема. Нямам представа къде си сега, но се надявам да си намерил мир. Сбогом. Здравей, татко. Здрасти, Мърф. Кучи син такъв! Не ти пратих съобщение, докато още ни отговаряше, защото ти бях бясна, че ни изостави. След това ти замлъкна… Трябваше да живея с избора си, това и правя. Само че днес е рожденият ми ден. А той е специален, защото ти ми каза… Каза ми, че когато се върнеш, може би ще сме на една възраст. Днес съм на същите години, когато ти ни напусна. Така че ще бъде идеалният момент да се върнеш. Не исках да се натрапвам, но досега не съм те виждал тук. Защото досега не съм идвала. Постоянно говоря на Амелия. Помага ми. Радвам се, че и ти го правиш. Не смятам да му говоря. Просто исках да изразя чувствата си. Сигурен съм, че са някъде там. Съществуват безброй причини, поради които не може да установим връзка. Наясно съм, професоре. Не знам от кое повече се боя. Това че никога няма да се върнат, или ще се върнат, за да разберат, че сме се провалили. Тогава нека постигнем успех. Да се върнем на четвърта итерация. Да опитаме в няколко нови равнини. С цялото ми уважение, професоре, опитвали сме стотици възможности. Необходима ни е само една работеща. Вместо оръжия строим космически кораби. Справихме се добре. Без значение дали ще разнищим уравнението, преди да гушна букета. Не се страхувайте от смъртта. Не ме е страх от нея. Аз съм физик на преклонна възраст. Боя се единствено от времето. Времето. Боите се от времето. Години опитваме да решим уравнението, без да променим аксиомата на времето. С всяка една итерация се опитваме да докажем тезата си. Една безсмислена рекурсия. Наричаш целия ми труд безсмислица? Не, просто казвам, че се опитвате да го решите с една ръка… Всъщност с две вързани ръце. Не разбирам причината. Стар човек съм, Мърф. Може ли да го отложим за някой друг път? Смятам да говоря с дъщеря си. Пристъпвайки в необятния космос, се сблъскваме с реалността от междузвездното пътуване. Трябва да преодолеем ограничението на собствения си жизнен път. Длъжни сме да мислим не като индивиди, а като една цяла раса. „В таз прекрасна нощ не си отивай със смирение.“ ТАРС е задържал „Ендюрънс“ точно там, където трябва, но пътуването ни се проточи повече от очакваното. Нямаме гориво и за двете планети, така че трябва да избираме. Как точно? Двете изглеждат обещаващи. Данните на Едмънд са по-добрите, но д-р Ман все още предава. Няма причина да вярваме, че данните на Едмънд са се променили. Планетата му е годна за живот. Също и тази на д-р Ман. Купър, веща съм в тази област. Смятам, че Едмънд е по-добрият избор. Защо? Гаргантюа, ето защо. Сам видя планетата на Милър. Разполагаше с въглерод и органика. Без искрица живот. Стерилна. Ще открием същото и при Ман. Заради черната дупка ли? Законът на Мърфи. Каквото ще се случи, се случва. Случайността е ключ за еволюцията, но гравитираш ли около черна дупка, не се случва какво да е. Засмуква астероиди, комети и други събития, които ще те застигнат. Трябва да се отдалечим от нея. Спомена ми, че Ман е най-добрият. Забележителен човек е. Тук сме единствено заради него. Да, и ето го там. На земята е. Изпраща ни недвусмислено съобщение, призовавайки ни да идем при него. Да, но данните на Едмънд са по-перспективни. Тогава да гласуваме. Преди това трябва да знаеш нещо. Бранд, в правото си е да знае. Това няма нищо общо. Кое? Влюбена е в Улф Едмънд. Истина ли е? Да. Именно това ме кара да последвам сърцето си. Изгубихме ценно време в опити да си обясним всичко с теории. Въпреки всичко си учен, Бранд. Добре ме чуй. Любовта не е нещо, което сме изобретили. Тя е видима и всесилна. Все нещо трябва да значи. Да, любовта има смисъл. Социален, емоционален и размножителен. Обичаме хора, които са мъртви. Къде е социалният ти смисъл в това? Няма такъв. Може би означава нещо повече. Нещо, което още не осмисляме. Възможно е да е нещо като доказателство, артефакт от висше измерение, което не приемаме съзнателно. Прекосих вселената заради човек, когото не съм виждала 10 години. Който съм сигурна, че е мъртъв. Любовта е единствената ни позната сила, която пресича ограниченията на времето и пространството. Може би трябва да й се доверим, въпреки че още не я разбираме напълно. Добре, Купър. Да. Дори и нищожната възможност да зърна Улф ме изпълва с щастие. Това не означава, че греша. Честно казано, Амелия, възможно е да грешиш. ТАРС, изчисли курс към д-р Ман. Отново ще изгубим една трета от реколтата. Следващата година ще взема фермата на Нелсън и ще компенсирам загубите. Какво се е случило с Нелсън? Мърф, искаш ли още нещо? Суфле? Не, преядох. Благодаря. Беше много вкусно. Куп, изяж си царевичното кюфте. Ще останеш ли за през нощта? Стаята ти е така, както си я оставила. Ще се връщам. Шевната ми машина е там, но… Трябва да… Прекалено много спомени. Имам лекарство за това. Куп? Прах. Лоис, имам приятел, който може да преслуша дробовете му. Амелия, съжалявам. Беше обективен. Освен ако не ме наказваш за планетата на Милър. Не, не беше лично решение. Окаже ли се, че грешиш, пак ще вземаш обективно решение. Изчислил си да ни остане гориво, за да се върнем вкъщи. Ако планетата на Ман е негодна за живот, ще трябва да решиш да се приберем, или да продължим към Едмънд и план Б. Ще положим началото на колония и ще се спасим от изчезване. Ще избираш между децата си и бъдещето на човешката раса. Надявам се и тогава да бъдеш обективен. Не спира да пита за теб, откакто дойде в съзнание. Издирвахме те къде ли не. Мърф? Тук съм, професоре. Подведох всички ви. Не, не сте. Съвсем близо сме. Ще довърша делото ви. Добрата ми Мърф. Имаш вяра. През всички тази години… исках да имаш вяра. Исках да повярваш, че баща ти ще се върне. Наистина вярвам, че ще се върне. Прости ми, Мърф. Няма за какво, професоре. Излъгах, Мърф. Излъгах те. Нямаше причина, нито нужда, за да се връща. Просто нямаше начин как да ни помогне. Ами план А? Всичко, което сторихме? Хората, които вдъхновихте. Уравнението ви. Баща ми знаеше ли? Напусна ли ме? Не си отивай кротко… Не. Не… Не можете да ме изоставите. Не! Д-р Бранд, с прискърбие ви съобщавам, че баща ви се спомина. Не изпитваше болка, отиде си в мир. Съжалявам за загубата ви. Бранд, вие знаехте ли? Казал ви е, нали? Знаела сте? Всичко е било една лъжа. Оставихте ни тук да се задушим. Да умрем от глад. Замръзнал облак. Всичко е наред. Наред е. Всичко е наред. Молете се да не узнаете чувството колко хубаво е да видиш друго лице. В началото не знаех в какво да вярвам, но накрая изгубих всякаква надежда. Припасите ми бяха напълно изчерпани. Последно, като влязох в хибернация, дори не зададох дата на събуждане. Буквално ме възкресихте от мъртвите. „Лазар“. Ами останалите? Опасяваме се, че сте само вие. Поне засега, предполагам. В сегашното ни състояние шансът да спасим други е нищожен. Д-р Ман? Разкажете ни за света си. Нашият свят, да се надяваме. Светът ни е студен, скован от лед… …но не може да се отрече, че красив. Дните траят по 67 часа и са студени. Нощите са също 67 часа и са дори още по-студени. Гравитацията е далеч по-приятна. Тук, където се приземих, водата е алкална, а въздухът е с високо съдържание на амоняк, за да се диша дълго. Но на повърхността, а такава има, хлорът се изпарява, амонякът се смесва с въглеводород и въздух годен за дишане. Има органичен състав. Може би дори и живот. Бихме могли да населим този свят. Тези данни са от повърхността? През годините пусках сонди. Докъде проучихте планетата? Направих няколко експедиции, но с ограничения кислород КИП свърши повечето работа. Какво му се е случило? Дегенерация. Обърка първата открита органика с амониеви кристали. Опитах се да го оправя, но в крайна сметка го разглобих. Използвах захранването му. Осъзнах какво е самота, като го разглобих. Искате ли да го погледна? Не, нужна му е човешка ръка. Д-р Бранд, КЕЙС изпраща съобщение за вас. Добре, пусни го. Извинете ме. Д-р Бранд, с прискърбие ви съобщавам, че баща ви се спомина. Не изпитваше болка. Отиде си в мир. Съжалявам за загубата ви. Това Мърф ли е? Пораснала е. Бранд, вие знаехте ли? Казал ви е, нали? Знаела сте? Всичко е било една лъжа. Оставихте ни тук да се задушим. Да умрем от глад. Баща ми също ли знаеше? Татко? Просто искам да зная дали ме остави да умра тук. Само това искам да знам. Купър, баща ми посвети целия си живот на план А. Нямам никаква представа за какво говори. Аз знам. Дори не се е надявал да евакуира хората от Земята? Така е. Но татко цели 40 години се опитваше да реши гравитационното уравнение. Той го реши, още преди да замина. Тогава защо не го е използвал? Уравнението не съчета относителността с квантовата механика. Нужно е още. Още какво? Още данни, извлечени от черна дупка. Природните закони отхвърлят сингулярността. Ромили, вярно ли е? Ако черната дупка е стрида, сингулярността е перлата в нея. Гравитацията е така силна, че винаги остава скрита в мрака, зад хоризонта. Ето защо я наричаме „черна дупка“. А ако успеем да надникнем зад хоризонта? Не можем, Куп. Някои неща никога не са били по силите ни. Баща ти трябваше да открие друг начин да спаси човечеството. Резервният план колония. Но защо няма да каже на хората? Защо построи тези станции? Осъзна, че трудно ще убеди хората да работят за всеобщо спасение, а не всеки за себе си и за децата си. Глупости! Нямаше да дойдеш тук, ако не вярваше, че ще ги спасиш. Еволюцията тепърва ще преодолява тази бариера. Можем да се грижим себеотрицателно за близките ни, но тази съпричастност рядко се простира отвъд понятното ни. Но тази лъжа… Тази чудовищна лъжа… Непростима е и той го знаеше. Беше готов да унищожи човечността си, за да спаси вида ни. Направи невероятна саможертва. Не! Невероятната жертва се прави от хората на Земята, които ще загинат! Защото в безкрайната си арогантност той ги обяви за безнадежден случай. Съжалявам, Купър, но за тях наистина надежда няма. Не, не… Ние сме бъдещето. Купър, какво мога да направя? Нека се върна у дома. Абсолютно сигурна ли си? Решението на уравнението е правилно. Имал го е от години. Безсмислено е. То е половината от отговора. А как да открием другата половина? В черна дупка в открития космос. Но ограничени тук на Земята… Да? Не съм убедена, че ще можем. Господи, просто товарят багажа и напускат. С какви ли надежди? За оцеляване. По дяволите. Мърф, хората нямат ли право да знаят? Паниката няма да помогне. Трябва да продължим да работим. Не е ли същото като манипулацията на проф. Бранд? Бранд се отказа от нас! Аз все още опитвам да намеря решение. Значи… имаш идея? Нещо като усещане. Споменах ти за моя призрак. Татко смяташе, че го наричам призрак, защото ме е страх от него. Но аз никога не съм се бояла от него. Наричах го „призрак“, защото го усещах… като личност. Сякаш се опитваше да ми каже нещо. Ако има отговор тук, на Земята, той се намира някъде там – в детската ми стая. Трябва да го открия. Времето ни изтича. А помощните ни кислородни апарати? Да останат тук, КЕЙС. И без това ще спя по пътя. Куп? Имам предложение за завръщането ти. И какво е то? Да направим последен опит с черната дупка. Връщам се у дома, Ром. Знам. Опитът не ще ти отнеме никакво време, но това е шанс за хората на Земята. Гаргантюа е от старите въртящи се черни дупки. Този тип имат така наречената „слаба сингулярност“. Едва ли е слаба. Приливната гравитация е така бърза, че нещо бързо, пресичащо хоризонта, би оцеляло. Сонда, например. И какво, след като я пресече? След хоризонта е пълна мистерия. Ако сондата надникне в сингулярността и успее да предаде квантовите данни? Ако той е оборудван да предаде формите на пулсова енергия… Откога сондата стана „той“, професоре? ТАРС е очевидният кандидат. Вече му казах. Ще ми е нужен оптичният предавател. Ще го направиш ли за нас? Преди да избухнеш в сълзи, не забравяй, че като робот съм длъжен да ви се подчиня. Шоу контрол лампата ти не бачка. Не се шегувам! Искам ТАРС да вземе и приспособи някои компоненти от КИПП. Не искам да се повреди архивирането. Аз ще го ръководя. Д-р Ман, ще търсим 3 безопасни места. Едно за лаборатория и две за хабитат. След кацане модулите не се местят. Мога да ви заведа до сондите, но времето е нестабилно. По-добре да изчакаме. КЕЙС се връща с оборудването за дестилация. Искам да обезопасим тези места до падането на нощта. Тези бури обикновено утихват бързо. Включете далекообхватния предавател. Зареден ли е? Следвайте ме. ТАРС, 72 часа, ясно? Разбрано, Купър. Бранд ми каза защо искате да се върнете. Но бих бил нехаен, ако поне не спомена, че мисия като нашата се нуждае от още един инженер. Намали темпото, Турбо. Помни безопасността на първо място. Безопасността първа, Купър. За мен е чест да бъда част от тази мисия, д-р Ман, но щом установим базовия лагер и обезопасим модулите, приключвам и поемам обратно към дома. Имате близки, но човек дори да няма семейство, ви уверявам, че копнежът да бъдеш с други хора е могъща сила. Тази емоцията е в основата на всичко, което ни прави хора и заслужава уважение. Откога кашляш така? От известно време. Мама ми позволява да играя тук. Не ти бутам нещата. Само внимателно. Нали знаете защо не изпратихме машини на тези мисии, Купър? Машината не импровизира добре, страхът от смъртта не се програмира. Инстинктът за оцеляване е нашият най-силен източник на вдъхновение. Например вие. Баща с инстинкт за оцеляване, който се простира до децата ви. Според науката, кое е последното нещо, което виждаме, преди да умрем? Децата ни. Техните лица. В момента на смъртта умът дава последен пулс живот. Заради тях. Вдишай дълбоко. Обзалагам се, че си Куп. Защо не поседнеш за малко? Зле е. Не могат да останат тук. Разбрахме ли се? Да. ТАРС, защо се бавиш толкова? Проблем с рестартирането, професоре. Не разбирам. Странно. Когато напуснах Земята, си мислех, че съм готов да умра. Истината е… …че никога не съм се замислял, че планетата ми не е уникална. Нищо не се получи, както го очаквах. Да вървим. Здравей, приятелче. Хайде да вдишаш дълбоко сега. Какво става тук? Какво правиш?! Съжалявам, не мога да те пусна с този кораб. Ще ни трябва за завършването на мисията, след като останалите осъзнаят, че не може да оцелеем тук. Съжалявам. Съжалявам! Не могат да останат повече тук. Трябва да заминете, веднага! Нека го кажа пределно ясно. Носиш отговорността за… Куп, събери й багажа, прибира се. Какъв тъпак е отгледал татко! Не татко, а дядо ме отгледа, а той е погребан с мама и Джеси. Фалшифицирал си всичките данни. Да. И няма повърхност? Няма. Опитах се да изпълня дълга си, Купър, но в деня, когато пристигнах тук, разбрах, че това място не предлага нищо. Години наред устоявах на изкушението! А знаех, че само ако натисна бутона, някой ще дойде да ме спаси. Проклет страхливец! Да. Да. Да. Да. Ако не искаш да тръгнеш, пусни семейството си. Поне тях спаси. Да живеят под земята с теб и да се молят татко да ни спаси? Татко няма да се върне. Всичко зависи от мен! Ти ли ще си спасителят на всички? Защото татко не успя. Татко дори и не се опита! Просто ни изостави! Остави ни да умрем тук. Никой няма да заминава с теб. Ще чакаш и следващото ти дете ли да умре? Вън оттук и не се връщай! Задръж нещата ми. Престани! Не, не! Д-р Ман, шансът ви, да се самоубиете, е 50 на 50! Това са най-добрите шансове, които съм имал от години. Не ме съди, Купър. Ти не си минал през моите изпитания. Малцина са минали. Опита всичко възможно, Мърф. Усещаш го, нали? Инстинктът за оцеляване. Точно той ми даде сили да се боря, дава сили на всички нас и именно той ще ни спаси. Защото искам да спася всички ни. Заради теб, Купър. Съжалявам, не мога да гледам страданията ти. Съжалявам. Мислех, че мога, но не. Тук съм, тук съм до теб. Само слушай гласа ми, Купър. До теб съм. Не си сам. Виждаш ли децата си? Всичко е наред. Те са тук до теб. Проф. Бранд каза ли ти онази поема, преди да заминеш? Помниш ли я? „В таз прекрасна нощ не си отивай със смирение. Срещу залеза бушува старостта. Не се предавай пред умирането на светлината.“ Бранд, помощ! Купър? КЕЙС! Не ми стига въздухът. Амоняк. Купър, идваме! КЕЙС! Имам координатите. Тръгвай! Излитаме! Купър, идваме. Дръж се и не говори. Задръж дишането си на минимум. Съвсем близо сме. Наличен е блокиращ протокол, сър. Изисква човек за достъп до функциите. Изцяло ваш е, сър. Опитай се да не дишаш. При теб сме само след малко. КЕЙС, побързай. По-бързо! Купър? Дръж се! Виждам го! Виждам го! Заходи надясно. Купър! Тук съм! Вземи това. Джоуи, докарай цистерните! Достъп… Няма логика в тези данни. Съжалявам. Какво? Ман ни излъга. Потегляй. Ромили… Ромили, чуваш ли ме? Ромили! Дръпнете се, професоре! Пазете се! Ромили? Ромили, чуваш ли ме?! Пази отпред. Луис! Какво стана с предпазливостта, КЕЙС? На първо място безопасността, Купър. Ромили, чуваш ли ме? Тук Бранд. Ромили? Д-р Бранд, Купър, имаше експлозия в лагера на д-р Ман. ТАРС, на 10 часа. Кажи ми, когато ТАРС е на борда. Ромили не оцеля. Не успях да го спася. ТАРС е на борда. Аз поемам от тук. Къде е „Рейнджър“? Излиза в орбита. Поеме ли контрол над кораба, мъртви сме. Ще ни зареже на пуст остров? Той ни зарязва. Ще се видим долу. Чакайте до колата. Хайде, дай ми багажа. Сядайте на задната седалка, бързо! Д-р Ман, моля, отговорете! Не знае процедурата за скачване. Но автопилотът я знае. Не и след като ТАРС го деактивира. Чудно. Колко е настройката за доверие, ТАРС? Явно по-ниска от твоята. Не се опитвай да се скачиш. Не се опитвай да се скачваш! Моля, отгов… Автоматична процедура по скачване – отказана. Отмяна. Неупълномощена команда. Отмяна! Неупълномощена команда. Не се опитвай да се скачиш. Повтарям не се опитвай да се скачваш! Придвижваме се бавно към „Ендюрънс“. Недостатъчен контакт. Отмени. Люкът е заключен. Успя ли да се скачи вече? Нестабилно. Д-р Ман, в никакъв случай… Заключването на люка деактивирано. Д-р Ман, в никакъв случай не отваряйте люка! Отворите ли го, въздушната връзка ще се декомпресира. Какво ще стане, ако изгуби налягане? Нищо добро. Изтеглете се. Реактивни двигатели на пълна тяга назад! КЕЙС, предай съобщението ми на бордовия компютър да го излъчи като спешен сигнал. Д-р Ман, не отваряйте вътрешния люк! Повтарям, не отваряйте… Бранд? Не знам какво ти е казал той, но аз поемам контрола над „Ендюрънс“. След това ще си поговорим относно завършването на мисията. Д-р Ман, чуйте ме… Не става въпрос за моя живот или този на Купър, а за цялото човечество. Има момент… Не е безоп… О, Боже мой! Купър, няма смисъл да хабим гориво… Анализирай ротацията на „Ендюрънс“. Купър, какви ги вършиш? Скачвам се. Ротацията на „Ендюрънс“ е 67-68 оборота в минута. В готовност да синхронизираш въртенето с реактивните двигатели. Не е възможно. Но е наложително. „Ендюрънс“ навлиза в стратосферата. Топлинният щит не работи. КЕЙС, готов ли си? Да. Купър, сега не е момент за предпазливост. КЕЙС, ако изгубя съзнание, поемаш руля. ТАРС, бъди готов да задействаш скачващия механизъм. „Ендюрънс“ започва да прегрява. Шест метра приближение. Нужни са ми 3 градуса дясно на борд. 3 метра приближение. Купър, изравнихме се. Стартирам завъртане! Хайде, ТАРС! Давай, ТАРС! Захванати сме. Намалявам! Бавно. Внимателно. Реактивни двигатели. Запуск главни двигатели! Излизаме от орбита. Хайде, бебче. Изключвам главните двигатели. Извън орбита сме. Така. И за следващия номер… Дано е добър. Притеглени сме от гравитацията на Гаргантюа. По дяволите. КЕЙС, поеми управлението! Разбрано. Купър, приплъзваме се към Гаргантюа. Да ползвам ли главните двигатели? Не. Ще оставим кораба да се плъзга колкото се може по-далеч. Казвай. Има добра и лоша новина, Купър. Майната им на тези клишета, ТАРС. Казвай директно без заобиколки. Резервният генератор се задейства, значи системата е стабилна. Работят. Много добре. Навигационният център е напълно разрушен. Животоподдръжката не стига до Земята, но ще стигнем до планетата на Едмънд. Ами горивото? Не е достатъчно, но имам план. Ще се оставим Гаргантюа да ни придърпа близо до хоризонта на събитията и гравитацията ще ни изстреля към планетата на Едмънд. Ръчно? Затова съм тук. Ще ни отведа до критична орбита. Ами времевото отместване? Точно сега нямаме време да се тревожим за относителността, д-р Бранд. Съжалявам, Купър. Наберем ли достатъчна скорост около Гаргантюа, ще ползваме „Лендер“ 1 и „Рейнджър“ 2 като ракетни ускорители, които ще ни оттласнат от гравитацията на черната дупка. Връзките на „Лендер“ са унищожени, затова ще го управляваме ръчно. След като „Лендер“ 1 свърши гориво, ТАРС ще се отдели… И право в черната дупка! Защо ТАРС трябва да се разкачва? Махаме тежест бягаме от гравитация. Трети закон на Нютон. Хората достигат някъде, само ако оставят нещо друго зад тях. Купър, не е честно да молиш ТАРС да се жертва заради нас. Той е просто робот, така че не е нужно да го моля. Купър, наглец такъв! Съжалявам, нещо ми прекъсваш. Това възнамерявахме, д-р Бранд. Това е единственият ни шанс да спасим хората на Земята. Ако успея да предам квантовите данни, които запиша вътре, може да имат шанс. Да се надяваме, че там е останал все някой за спасяване. Достигната е максимална скорост. Подготовка на скоростните двигатели. Готови ли сте? Готова, готов. Запалване на главния двигател след три, две, едно. Старт. Давай, сладурче. Двигатели на „Лендер“ 1 по моя команда. Двигатели на „Рейнджър“ 2 по моя команда. Старт. Тази малка маневра ще ни коства 51 години. Изглеждаш свежарка като за някой, каращ 120-а си годишнина. „Лендер“ Изчерпване на горивото на главните двигатели „Лендер“ 1, готови за разкачване по мой сигнал. Старт. Разкачване! Сбогом, ТАРС. Сбогом, д-р Бранд. До скоро виждане отвъд, Куп. Довиждане, сладур! „Рейнджър“ Изчерпване на горивото на главните двигатели Добра работа, КЕЙС. Извънредно безотговорен полет! Уча се от майстора. „Рейнджър“ 2, готов за разкачване. Какво? Не! Какво правиш, Купър? Трети закон на Нютон. Трябва да оставиш нещо зад теб. Каза ми, че има ресурси и за двама ни. Разбрахме се, Амелия. Не… Разкачване. Лъкатуша надолу. Наближавам хоризонта на събитията. Леко навлизане отляво на борд. Преминавам. Насочвам се напред. Чернота е. Имам видимост към хоризонта… Абсолютна чернота е. ТАРС, чуваш ли ме? Всичко е пълен мрак. ТАРС, приемаш ли? Край. Екраните… Има интерференция. Губя управлението. Виждам искри, искри от светлина и мрак. Има гравитационна турбулентност. Компютрите отказват да работят. Силно гравитационно привличане, губя управление. Мърф, побързай! Катапултирай! Катапултирай! Катапултирай! Мърф? Мърф! Мърф! Мърф! Не, не! Мърф! Мърф! Не, не! Ако ще си ходиш, просто върви. Не, не… Не тръгвай, идиот такъв. Не тръгвай! Морзовата азбука… „О“ „С“ „Т“ Тире! Тире. Мърф, нямаме време. Побързай! Остани! Хайде, Мърф. Хайде! Какво пише? Какво пише? Пише „ОСТАНИ“. Хайде кажи му, Мърф. Накарай го да остане. Накарай го да остане, Мърф. ОСТАНИ Накарай го да остане, Мърф! Не ме оставяй да замина, Мърф! Не ме пускай, Мърф! Не! Не! Ти си бил. Ти си бил моят призрак. Купър? Купър, обади се. ТАРС? Приемам. Оцелял си? Някъде… в петото им измерение те ни спасиха. Кои са тези „те“? И защо пък ще искат да ни помагат? Не знам, но са конструирали това триизмерно пространство в петизмерната им реалност, за да можеш да я разбереш. Не им се получава. Напротив. Времето се проектира като физическо измерение. Знаеш, че можеш да упражниш сила през време-пространството. Гравитацията. Да изпратя съобщение… Потвърдено. Гравитацията… може да пресече измеренията, включително времето. Явно е така. Разполагаш ли с квантовите данни? Прието, да. Излъчих ги на всички дължини на вълни, но нищо не излиза оттук, Купър. Мога да го направя. Мога. Но толкова сложни данни за едно дете? Тя не е обикновено дете. Какво друго? Хайде, татко. Мърф, пожарът е изгасен. Хайде! Дори да установите комуникация оттук, тя с години ще търси значението им. Разбирам това, ТАРС, но трябва да измислим нещо, или хората на Земята ще загинат. Мисли! Купър, те не ни доведоха тук, за да променим миналото. Повтори. Те не ни доведоха тук, за да променим миналото. Всъщност, не те са ни довели тук въобще. Ние сами се доведохме. ТАРС, дай ми координатите на НАСА в двоична система. Предавам данните в двоична система. Не е призрак… Гравитация е. Не схващаш ли все още, ТАРС? Аз сам се доведох тук! Дойдохме, за да се свържем с триизмерния свят. Ние сме „мостът“! Мислех си, че са избрали мен. Всъщност са избрали нея, не мен. За какво, Купър? Да спаси света! Всичко това е стаята на едно момиченце. Всеки миг. Безкрайно сложно е. Имат достъп до безкрайното време и пространство, но нямат ограничения! Не могат да открият определено място във времето и да установят връзка. Ето защо съм тук да кажа на Мърф, точно както открих този момент. Как, Купър? С любов, ТАРС. Бранд бе права. Връзката ми с Мърф е количествено измерима. Това е ключът! Какво да направим? Трябва да намеря начин да й кажа. Часовникът… Часовникът – това е решението. Ще кодирам данните в движението на секундарника. ТАРС, преведи данните на морзов код и ми ги предай. Превеждам данните на морзов код. Купър, а ако никога не се върне? Ще го направи, ще се върне. Вече виждам пикапа. Идва, Мърф! Добре, слизам. Откъде си сигурен? Защото аз й го дадох. Морзът е точка, точка, тире, точка. Точка, точка, тире, точка… Точка, тире, точка, точка. Точка, тире, точка, точка. Той е бил! През цялото време. Знаех си! Татко ще ни спаси. Еврика! Просто по традиция. Еврика! Получи ли се? Мисля, че би трябвало. Откъде си сигурен? Защото гигантските същества затварят хиперкуба. Още ли не разбираш, ТАРС? Не са същества. Те всъщност сме ние. Това, което правех за Мърф, те го правиха за мен, за всички нас. Купър, хора не биха могли да построят това. Още не, но един ден… Не ти или аз, а хората. Цивилизация, еволюирала отвъд 4-те измерения, които познаваме. Какво става? Г-н Купър? Не си давайте усилие, сър. По-внимателно, г-н Купър. Вече не сте в първа младост. Всъщност сте на 124 години. Лека-полека, сър. Извънредно голям късметлия сте. Рейнджърите са ви открили на косъм от изчерпване на кислорода ви. Къде съм? На станция „Купър“. Понастоящем в орбита около Сатурн. Станция „Купър“… Приятна изненада е, че сте я кръстили на мен. Какво? Ами станцията не е кръстена на вас. Кръстена е на дъщеря ви, макар че тя винаги е заявявала колко важен сте бил. Тя още жива ли е? Ще бъде тук след две-три седмици. Твърде стара е, за да я транспортират от друга станция, но когато разбра, че са ви открили… Е, все пак говорим за Мърфи Купър. Да, наистина. Ще ви прегледам отново тези дни. Сигурен съм, че с нетърпение очаквате да видите кое как е. Всъщност, аз писах дисертация за вас в университета. Знам всичко за живота ви на Земята. А, да… Последвайте ме. Настанен сте на наистина добро място. Когато дадох предложението на г-жа Купър, бях доволен да чуя, че тя го счита за перфектно. Разбира се не съм говорил лично. Баща ми беше фермер като всички останали по онова време. Просто храната не достигаше. Слагахме парче плат на устата и носа си, за да не вдишваме много от мръсотията. Тя потвърди колко много обичате земеделието. Така ли? Ето. Дом, свиден дом. Всичко е на мястото си, както оригинално си е било. Да. Това не е ли… Машината, която открихме с вас до Сатурн. Захранването й е изтощено. Можем да доставим друго, ако желаете. Да, моля. Настройки. Общи настройки. Обезопасителни настройки. Нова настройка за откровеност – Потвърждавам. Допълнително персонализиране? Хумор… Потвърждавам. Автоматично саморазрушение след 10, 9… Да го намалим на 60%. Потвърдено 60%. Чук-чук? А петдесет и пет не искаш ли? Такъв ли е бил наистина? Никога не е бил толкова чист, сладур. Не ме интересуват много преструвките, че сме уж в самото начало. Искам да знам къде сме. Накъде сме се запътили. Г-н Купър, цялото семейство е там. Семейство? Всички са дошли да я видят. Цели две години бе в криокамера. Казала си им, че обичам да земеделствам? Аз бях наистина, Мърф. Аз бях твоят призрак. Знам. Хората не ми повярваха. Смятаха, че изцяло си го внушавам, но… …аз знаех кой е. Никой не ми повярва, но знаех, че ще се върнеш. Как? Защото тате ми обеща. Вече съм тук, Мърф. Тук съм. Никой родител не бива да гледа как умира детето му. Децата ми сега са тук, до мен. Ти върви. Къде? Бранд. Тя е някъде там… Устройва си лагер. Самичка в непозната галактика. Може би точно там тя се приготвя за дългата дрямка. Под светлината на новото ни слънце. В новия ни дом.