От филма:
Добре дошли в моя кошмар. Хей, Тревор… Искаме да погледнем в раницата. Имате ли основателна причина? Да, репутацията ти. А сега дай да видим раницата. Хей, Боклуджията! О, виж кой е тук! Лудия бомбаджия. Да си гръмвал някое училище напоследък? Благодарение на теб трябва да минаваме през рентгена всяка сутрин. Ако бях на твое място, Боклуджия… Нямаше да ходя в мъжката тоалетна. О, о. Извини ме. До после, пуяк. Поздравления, Вие сте първите потърпевши на нулева толерантност. Добре, всички, моля за внимание! Казах да ме слушате! Всяко подозрение за насилие… физическо или вербално… …ще бъде санкционирано с незабавно отстраняване или изключване. Това е нулева толерантност! Добре. Хайде, минавайте. Господин Адамс… нека да поговорим в офиса ми преди почивката. Добро утро, Тревър. Как беше лятната ваканция? О, просто прекрасно. Тревор, махни камерата, ако обичаш. Ъ, какво го направи толкова хубаво? Ами… …между училищните съвети… … и че трябваше да повтарям курсът на лятно училище… …Не знам и аз. Знаеш ли, Тревор… …много родители се обадиха, искайки да те изключим. Но г-н Олсън и други подкрепиха възстановяването ти. Ако бъдете така добри да ми предоставите… …списък с имената им… …бих искал да им пратя благодарствени картички. Защо си тук, Тревор? Ами… …родителите ми плащат данъци, …което им дава правото… …за безплатно държавно обучение. Бих искал да продължа терапията си с теб за контрол на гнева. Но ти решаваш. Може би ще ти помогна да преодолееш трудностите. Поздрави го. Как пък не. Може да ме гръмне. Той е един от нас. Прекалено е готин. Ще започнем с общо проучване на американската литература… Халторн, По, Туейн и Джеймс. Подайте ги назад. Г-н Адамс? „По, Туейн и Джеймс… Г-н Адамс“ Съмнявам се, че това, което слушате… …ще ви помогне на САТ, г-н Адамс. Изкачихте ли пирамидите, г-н Ди? Аха, с моите недоразвити мускули. Трябваше да опитате, г-н Ди. Не са ли като стълби? Да, и всяко стъпало е 1.8 метра високо. Хо! Това казах и аз „Хо!“ Хей, Тревор, чакай малко! Хей, радвам се отново да те видя. Как върви? Лятно училище, лентяйстване, а? Слушай, прецакаха ли ти програмата? Записан си в часа ми по видео, но не и по драма. Да, свърших с театъра. Оу. Ами ако промениш решението си винаги можеш да дойдеш в клуба. Ооо! Как е „лудия бомбаджия“? Хайде де, ти знаеш как е. О, да, помня как минах през фазата на терорист-тинейджър… …сваляйки упътвания за терористи… …правейки бомби, искайки да гръмна училището. Бомбата не беше истинска. Да, единственото, което й липсваше, бе експлозив. Така, направи грешка. Това, което му трябва е втори шанс. Гледам в очите на това дете. Кълна се, че чувам как тиктака. Къде ти е пръстена? Годежът се отмени. Оу! О, отменен! А-а. Ами, съжалявам… Да не се удавиш в крокодилските си сълзи. О, извини ме? Не можеш просто да седнеш кудето си искаш. Защо не? С кого си? „С кого“? Трябва да си в отбора или да си мажоретка, за да седнеш на тази маса. Или да познаваш всички. Онази маса е за наркоманчета, мачовци, тъпаци, изпушили олигофрени и хипита. Онази… контета. След това имаме скейтбордъри и скейтбордърки. Глезлите и нерваците. Срещу стената… негри, хип-хопъри, селяни, метали и всякакви изроди… …размирници, смотаняци, кучки, гейове, гафаджии и полу-хората. „Полу-хора“? Човекоподобни маймуни? Най-откачените! Къде сядате, ако просто искате да хапнете? Хей… Аз съм Брад. искаш ли да седнеш при мен? Не, благодаря. Ооо, хоо! Браво, жребецо! Хей… Добър опит миналата година. За какво? Да им се опълчиш. Искаш ли да седнеш при нас? Не, благодаря. Добре, човече. Гепих тази пиеса от интернет. Наистина я харесвам. Наистина искам да я режисирам. Искам ти да си главния герой. Ти се шегуваш? Не се шегувам. Няма да застана пред тези хора. Защо? Защо не? Да им дам още една причина да ми се подиграват? Не мисля така. Ще прочетеш ли пиесата поне? Не виждам смисъл. Хей, ъъх… За какво сте искали да ме видите? Здравей, Джени… Джени, Тревор. Тревор, Джени. Здрасти! Видях я на регионални представления миналата година. Прекрасна, великолепна Жулиета. Тя ще бъде Кати, главната женска роля. Така де… може би няма да навреди да я прочета. Аз имам обедно дежурство. Кажи ми какво мислиш. Чао. Може ли да седна? Много място. Така… Тъкмо ме образоваха относно начина на подреждане. И, какво е твоето място в йерархията? Парий. И как успя да станеш? Трябва да се решиш и да упорстваш. Поздравление! Много благодаря. Така де, имаш цяла маса само за теб. Париите имат своите преимущества. Искаш ли да четем заедно пиесата след училище? Мда. Видеоклипът ви не трябва да е по дълъг от десет минути. Трябва да има начало, среда и край, и… крайния срок е след три седмици. А-ах, ако започнете сега, ще имате предостатъчно време. Запомнете, искам да дадете свобода на въображението си. Създайте своя фантазия, каквото и да озаначава това за вас. Излезте извън ограниченията. Нека камерата бъде допълнение към ума ви. Момчета, бъдете добри към момичетата… И „vice versa“. До скоро. Бъдете послушни. Не. Зашо не? Годината и така ще бъде тежка. Добре… Но, хм, Тревор… Защо ти сам не определиш кой си, преди някой друг да го направи. Трябва да си по-внимателна към това с кого дружиш. Моля? Типът, с който обядва, никой не го доближава. Остави го, ако искаш да ти е мирно на главата. Ако въобще искаш да имаш приятели в това училище. Това, което това момче знае, може да те убие. Добре, топката е вдигната. Защита… Въобще не разбирам Джош… Какво имаш предвид, убийството на деца ли? Не, това го разбирам. Просто не разбирам как може да убиеш момичето, което харесваш. Но той не се ли чувства предаден от нея? Да. Разбира се. Е, чувствал ли си се някога така? Знаеш ли нещо въобще за мен? Ами, децата говорят разни неща. Какви неща? Някакви глупости за теб как си щял да вдигнеш във въздуха футболния отбор. Вярно е. Как стигна до там? Някога чувствала ли си се потисната? Нещастна? Да… имам предвид… понякога… …Но никога не съм мислила да гърмя футбулни отбори. Джени, нямам предвид нещастна все едно ти е умрало кучето. Имам предвид да си на дъното, когато няма какво да губиш. Където… Където не ти пука дали ще живееш или ще умреш, така депресиран. Чувствала ли си се някога така? Не. Ами, аз съм го изпитвал. Изглежда си си направил домашното за пиесата. Не мисля, че ще влезеш в готините компании ако те виждат с мен. Ами тогава ние да си сформираме наша. Здравейте, г-н Ди. Хей, Тревор. Може да бъде опасна. Такава е. Ъ-ъ, та, мислих си… Бих искал… Бих искал да се пробвам в пиесата… Наистина? Уоу! Боже, Тревор, ами.. Ясно. Знаеш ли, щеше ми се да ми се беше обадил по-рано, защото, виждаш ли… Вече взех някой… Добре. Мога ли да Ви помогна? Извинете. Има ли проблем? Предпочитам да отида другаде. Колко ли клиенти губя заради теб? Отивай отзад. Тревор? Как мина деня ти? Ами, класа по видео бе добре. И? И хората зяпаха. Провериха ми чантата два пъти. Някой ми е тършувал шкавчето. Е, трябва да платиш цената. Мисля, че ще отнеме време, преди отново да ти се доверяват. Искат да играя в пиеса. Това е чудесно. Да, но репетициите са след училище. Нужен си ми в пералнята след училище. Това е най-натовареното време. Може би аз ще мога да заместя Тревор. И как ще стане това? Ще променя разписанието си в банката. И ще вечеряме дори по-късно? Забрави. Той трябва да се ангажира с нещо. Значи играе в пиеса и край с наказанието му? На какво ще го научи това? Трябва да работи, това му е нужно. Трябва да припечели. Така ще изглежда ако пъхна главата си в печката. Имам в предвид, отношението на постиженията ми спрямо издънките ми е… Едно на милион. Всъщостност това не е вярно. Преувеличавам. По-скоро, нали знаеш, едно към 500. Хей, Тревор. Дай да видим раницата. Махни това нещо от лицето ми. Изчезвай от тук. Създаваш само проблеми. Изчезвай! Всеки път като ме видиш ако не пееш „Коледни звънчета“… …ще те боли. Движение. Ще изравня резултата. Майната му, да бъда мъченик. Дори да потъна, ще дам на тези копелета урок. Със сигурност мога да го направя. А това? Това бе по времето, когато избягах от вкъщи. Мирния корпус? Спаси света? Всъщност свят… спаси ме. Това? Това е малка пиеса, която поставих на Бродуей.. В едно ревю се казваше, че е далеч-далеч от класата на Бродуей. А това? Монолог в Сиатъл. Ревюто бе сякаш писано от майка ми. Така че намериха си звезда… … заведоха я в Ню Йорк. И всички направиха много пари. Още вино? Знаеш ли, че си в устата на всички учители. Така ли? Всички се чудят защо си взел „лудия бомбаджия“ за ролята на бездушен убиец в Банг, банг, ти си пушечно месо. Банг, банг, ти си мъртъв. И не смятам, че наричайки го така му помогаш. Ако познаваше Тревор преди всичко това… Той бе типът дете, заради което си струваше да преподаваш. Горкият Дон Кихот. Той е най-честното дете, което познавам. Честен? За едно и също дете ли говорим? Фламбе с чесън… Специалитета ми. Добре, да скачаме вътре. Джош, мъртвите, на сцената моля. Това, което ще правим сега, е да не се притесняваме за думите. Просто че влезем в ритъм, започвайки с Джош. Не се притеснявай. И… Кой е там? Добре. Значи съм в затвора и това са децата, които съм убил вече. Очевидно пиесата се развива в главата ми. Петимата починали са част от въображението ти. Ако са в главата ми, защо им говоря? Следователно цялата пиеса се развива в главата ми. Следователно се боря със съвестта ми. Защо ги призовавам, щом знам, че ще ме измъчват. Да го чуя. Да поговорим за… … нещата, които те вбесяват. Ако ги познаваш, можеш да ги спреш преди да пострадаш. Хайде, кажи ми нещо, което наистина те ядосва. Трудно е. Знам, знам. Просто… Просто… обичам всички. Така няма да стане, трябва да споделяш. Така че да го използвате срещу мен. Ако не искаш да говориш, можеш да учиш през това време. Много благодаря. „… Накарай ги да се гърчат. Мълчанието ме убива. “ Добре. Разбра ли? Готов? Какво правиш? Не искам да ме снимаш повече. Имаме работа. Хайде. Джош, в никакъв случай няма да ти купим пушка. Мамо, ще ме чуеш ли? Първо ти трябваше компютър, после всичките възможни видео игри и лаптоп? За училище, татко. Тигри! ОК, бегом до врата. Искали сте да ме видите? Да, Вал, седни. Добър ден, разбрах, че правите пиеса за масов убиец? Ще спра сина си от училище. Г-це Майерс, дъщеря ми каза, че участва в пиеса, която се казва „Банг, Банг, ти си мъртъв.“ Не мога да проъмея, защо ще… Здрасти, тук е шерифа Бъд МакГи. Обаждам се да попитам за пиесата относно дете убиец. Схванах идеята. Има още много… Много и все лошо. Прочетохте ли я въобще? Няма нужда. Самото заглавие може да подпали чергата под краката ни. Тази пиеса има хиляди продукции. Когато училище инсталира за $11,000 метален детектор на входа, не може да си позволи пиеса Банг, банг, умираш. Банг, банг, ти си мъртъв. Какво предлагаш? Може би да поставим Румео и Жулиета… Двама тинейджъри се самоубиват? Туше, Вал. Да намерим по-подходящо забавление. Не искаш това да кажеш. Репетираме. Имаме час тук от 16 часа. Еи, има още време, така че затвори вратата. Има само 3 минути. Нека са пет. Прекъснахте ни. За училище, татко. Ъммм, най новите маратонки, всеки три месеца. Нека да репетираме другаде. Не знам какъв ти е проблема, но не ме плашиш. Знаеш ли какъв ми е проблема? Това е стая за репетиции. Не може да играем пиеса на футболното игреще? Наистина? Колко мило. Успокой се. Хей, пак ли се заяждаш с Тревор? Следващия път ще те пребия. Бих искал да видя, колко си отворен когато си сам, откачалко. Ние нямаме номера на гърба. Това не значи че не играем твърдо. Защо да чакаме? Тревор, ние тръгваме. Амониев нитрат. Какво? Керосин, фитил, кибрит, бум. Наистина ме уплаши, боклук. Трябва да ходя на душевна дисекция. Ние също имаме място, където даваме воля на гнева си. Искаш ли да се повозиш? Давай. Побързай. Извинявай. Съжалявам. Не знам името ти. А, новото момиче. Ами, аз съм 2х22, но можеш да ми викаш 44. Няма да те заболи да се усмихнеш. Слушай, извинявай за случилото се в залата за репетиции. Този Брад е… демон на игрището… …но понякога се увлича. Надявам се не смяташ всички ни за такива. Така беше, но вече не. Чао. „Чао“ е толкова грозна дума. Предпочитам, „Ще се видим утре на обяд“. Не, благодаря. Нещо против бандажите? Не, просто никога не съм имала причина да нося това. Радвам се. Ще дойдеш ли на играта в събота? Не. Слушай. Ако дойдеш на играта ни, аз ще гледам пиесата ти. Това не е честно. Защо? Ами, ти получаваш култура и финес, а аз група селяни, които си блъскат главите. Каква е тази пиеса? Играя пич, който очиства родителите си и още 5 съученика. Да вървим! Не водим тук кой да е. Ще заобичаш това. Бира? Тук можем да бъдем нас самите. Това е уважение. Не ми показвай такова отношение! Успокой се. Какво правиш навън по това време? Извини ме. От началото. Джош, с пистолета и бум… Обичам това чувство! Обичам го. Жадувам го. Искам го. Трябва да имам пистолет в ръката си. Винаги съм искал да съм рейнджър в армията и да бъда зад линиите на противника. откакто мога да нося… Дървен пистолет. Воден пистолет. Газов пистолет. Детска пушка. B.B. пистолет. .12-калибров. .22 .38 .45 Пистолетът те кара да се чувстваш жив. Уважение. Внимавай. Отстъпи. Какво е това? Грешна маса, дами. Време да се движите, момичета. Това е масата на мъжете и вие сте ми седнали на мястото. Защо тогава не се разкарате с приятелчетата си? Какъв ти е проблема, изрод? Щото не щем. Искаш да изнесем работата отвън? Аз съм тук. Удари ме, хайде. Господа. Не съм уплашен… Супер. Да вървим, момчета. Никой не може да те нарани… Когато имаш пистолет. Никой не ти се подиграва… когато имаш пистолет. Можеш да се заяждаш с всички. Шампиона по борба… целия им отбор… лошите момчета… биячите… Влизай, приятел! Пусни ме! Оо, много е зле, нали?! Чудесно, пиле! Когато имаш пистолет, хората са мили. Когато имаш пистолет, хората те гледат с уважение. Вървиш по-различно, когото си с пистолет. Говориш по-различно, когото си с пистолет. Мислиш по-различно, когото си с пистолет. Супер е, когото си с пистолет. Като щестица… Бурно потапяне… Тъчдаун… Приземяване… Всичко наведнъж… Обичам това боенно държание. Нямаш шанс. Уважение. Офисът на директор Майер. Бомба, 200. Пази се! Мръдни се. Можеш да си всичко което искаш. Защото пистолетът в ръката ти е като PHD. Току що срещна Джош. За теб. Сега си един от нас. Мерси. Миналата година наистина ли щеше да взривиш футболния отбор или са само слухове? Не съм такъв… Просто им дадох съвет. Значи не знаеш как да правиш бомби? Опасно ли е? Само ако си тук. Значи, режем жицата… Вземаш детонатор… Слагаш жицата в детонаторът… Гледате ли? Сега ще го жегнем. След 2 секунди. Боже, това е убийствено… Представи си цял камион. Давайте, тигри! Давайте, гризлита! Давайте, гризлита! Давайте, гризлита! Как си? Добре. Как е китката ти? Боли. Бил си видян с отшелниците. Където бяха намерени пиратки. Приветстващи другия отбор. А писанията по стената? Знаеш ли какво ще стане при паника на обществено място? Не бях аз. Не знам кой е бил. Това имам да кажа. Добре, можеш да вървиш. Джени, какво стана? Хайде де, Тревор, беше там. Добре ли е ръката ти? Имах късмет. Само навехната китка. Не мислиш, че съм бил аз, нали? Не мога да кажа, че не ме предупредиха. Всеки ден се заяждат с мен, задето се мотая с теб. Джени… Джени, не бях аз… Не бях, не бях… глупак. Искаш ли да изпуснем парата? Не мога. Хаиде. Не, нямаме следи. Може да е безобидно, може и да е предвестник на буря. А може би е викът за помощ на извършителя. А момчето на Адамс? Знаем, че е той. Не, съжалявам. Не знаем това. Защо да рискуваме?! Изгонете го! Можете да решавате по усмотрение! Не можем да деистваме по подозрение, че ни съдят. Вътрешната охрана наблудава съмнителните субекти. Какво трябва да направи, за да реагирате? Ако охраната е толкова добра, как вкараха куршума? Нищо не е 100%. Работи ли проклетото нещо въобще? Това бе спокоен град. Сега е като всички останали. Изглежда цялото обучение спря заради едно момче. Ако някой има някакви улики за Тревор… …трябва да ги представят или да замълчат. Г-н Дънкан има право. А какво за „Банг, Банг, ще те убия“? Банг, Банг, ти си мъртъв. Май тук няма контрол. Защо поставяте такава пиеса? Защото не успяхме да вземем права за „Хелоу, Доли“. Г-н Дънкан. Съжалявам. Но има ли някой тук, който е прочел пиесата? Тази пиеса е забранена в училището. Той я прави в градския театър с гимназисти. Дъщеря ми участваше, докато не я издърпах. Да, пиесата се провежда в извън училището. Ако не се направи нищо относно това… Ще спра детето си от училище. Имаме свобода на изразяване извън училището, докато това не вреди. Не правим нищо незаконно или неморално. Можеше да ме предупредиш. Това е пиеса. Пиеса без отговори. Ти имаш ли ги? Пиеса, която изважда емоциите на показ и разтърсва децата. Металния детектор отговор ли е? Слагаш метален детектор и правиш всички деца заподозряни. Не знаем какво друго да направим. Виж, знам че ти е трудно. Но не това в раниците им ги прави опасни. А това, което е в сърцата им. Тази пиеса е най-добрия начин да погледнем в детските сърца. Знам, че им мислиш доброто, но те моля, спри се. Знаеш, че няма. Тогава не ми остава друго освен да изляза пред борда и общината. Училището забрани пиесата, но учителят по драматургия си вирна носа… …и сега репетира в училищния театър. Този учител получава общинска заплата и ние искаме да бъде спряна. Ако ли не, ще съдим града. Какво? Подложиха ни крак. Това беше. Мерси. Харесва ли ти? Какво ще кажеш да го правиш до края на дните си? Така ще бъде, ако те изключат! Момчета срещу момичета. Понякога е трудно да намериш разлика. Следващия? Другите, помнете, че ще бъдете оценени по критиката си. Искам да видя в тези критики, обективни критерии. Не искам „мисля“, „чувствам“, „смятам“. Това е смъртоносна заплаха. Фантасмагории. Не е реално. Не смяташ, че е заплаха срещу 32, срещу Брад? Да, на видео, но не наистина. Вал, Тревор все още е Тревор. Хайде, Ели, не смяташ ли, че си пристрастна. Защо ми я показа? Какво? Защото имаче съмнения и правилно. Вал, толкова си заблуден от това, което Тревор бе, че не виждаш в какво се е превърнал. Трябва да съобщиш за това. Ако го направя, ще ме види като поредния тъп възрастен. На ръба съм да избухна. Не ме питай ако не искаш мнението ми. Не казах това. Не в такива думи. Знам, че искаш да играеш Дон Кохот. Какво е това? Проучваш ли ме? Не, правя ти комлимент. Ти си много възвишен, но някой ще кажат, че пресече професионалната линия. Кажи им, че каквото е професионално за тях, за мен е седене на скамейките. Кажи им да излязат на игрището, защото може да стане самотно тук долу. Имаш впредвид мен. Не знам кого визирам. Мисля, че знаеш. Права си. Видях ли тази касета или не? Какво? Когато децата кажат на родителите си и те започнат да звънят тук… Не искам да ме питат, защо не съм го съобщила. Не, не си я видяла. Да, ще съобщя за това. Благодаря, че отдели време. Здрасти. Здравейте, актьори. Буйната младеж. На сцената всички. Г-н Ди. Мога ли да говоря с теб за минута? Вземи си стол. Слушай… Трябваше да дам касетата ти на директора. Мисля, че може да наруши политиката за нулева толерантност. Затова ти давам преднина. Майер, може би ще иска да те шляпне през пръстите утре. Очаквам с нетърпение. Глупак, глупак, глупак! Иска ми се някой да ме избави от тази гадост. Кой е там? Няма вече болка. Кой каза това? Ти. Живота ти свърши, Джош. Край. Край. Край. Направи го в дневната, за да видят родителите ти. Какво искаш да кажеш? Размажи мозъка си по стената. Накарай ги да страдат. Пушката е в килера. Счупи ключалката. Няма вече болка. Това е тъпо. Само ти можеш да ги спреш, Джош. Как? Ти знаеш. Какво имаш впредвид? По един куршум и ще млъкнат завинаги. Ти ще спреш болката… гласовете в главата ти. Ти не искаш да мислиш това. Покажи им кой си. Цялото училище ще благоговее пред теб. Ще си легенда за години напред. Убий гласовете. Боли ли? Куршум в главата? Няма да почувстваш нищо. Уплашен съм. Как да го направя? Направи от лицето си маска. Маска, която скрива лицето ти. Лице, което скрива болката. Болка, която разяжда сърцето ти. Сърце, което никой не познава. Започва се. Ами ако го оплескам. Ще станеш за смях. „Чу ли за Джош?“ Опитал се да се гръмне, но се прецакал.“ „Сега е умен колкото зеленчук.“ Джош Смотльото! Какво има? Глупости. Защо да е глупост? Не знам. Просто е глупаво. Вместо да търчи наоколо, губейки ни времето.. …защо не ни кажеш, кое му е глупавото? Някакъв ми открадва момичето. Причернява ми. Планирам самоубийство. Гръмвам нашите. Избивам една камара деца. Няма смисъл. Имаше много смисъл миналата година, когато направи бомбената заплаха. Не знам за какво говориш. Знаеш точно какво имам впредвид. Ти направи бомбента заплаха. Застраши живота на много деца. Пое първата крачка към убийството. Някой мъртъв? Не това е важно. А кое е важно? Че ти направи първата стъпка. Бомбата бе празна. И перфектно направена. Напълно безобидна. Повечето хора не правят тази стъпка. Ти я направи. Кой ще каже сега, дали ще направиш следващата стъпка? Бях до там. Джош обаче продължи. Защо? Какво имаш ти, което Джош няма? Какво имаш ти, което Джош няма, Тревор? Страх от наказание? Съвест? Господ? Шубе те е? Каквото и да е, нека го наречем „Х“. Сега, кажи ми, какво ще стане ако се пресегна и взема това „Х“ от теб? Ще бъда Джош. Ще бъдеш Джош. Г-н и Г-жа Адамс? Съжалявам за всичко това. Ако мога да направя нещо… Да, ето го. Не вземайте сина ми в никакви пиеси повече. С цялото ми уважение, Г-н Адамс, не мисля… Вижте, Тревор се оправяше, когато Вие го направихте убиец в тази пиеса. След това му дадохте задача да направи видео за убиец и ето ни тук. Задачата не бе точно… Виж какво, ти можеш разтегляш локуми… Ние нямаме тази привилегия. Разбирам чувствата ви… Имате ли деца? Не, господине, нямам. Значи не разбирате. Това може да му провали живота. …така че си хващаите тебешира и ни оставете ние да отгледаме сина си. Губим в бизнеса. Хората дори вече не идват в магазина. Хората ме зяпат в супермаркета. Една жена ми каза, че съм лоша майка. Не бих се учудила, ако си направил онова нещо. Все висиш в дупката си. Откакто се премести в мазето. Все си в интернет. Вече не те познаваме. Графити в тоалетната. Полицията обискира дома ни. В кой колеж смяташ, че ще влезеш? Когато брат ти бе на твоята възраст, бе в списъка на отличниците. Тревор, да поговорим… Лягам си. Не знам как да ти помогна. Не можеш. Бих могла, ако знаех какво става в главата ти. Нищо не можеш да направиш. Знаеш ли къде ти е пистолета? Искаш ли да поговориш с него преди да си легне? Какъв е смисъла? Казахме всичко вече. Мислиш ли, че може да си намери пистолет? Всичко е възможно. Тревор? Късно ли се обаждам? Не. Беше ли зле в затвора? Всъщност… сандвича бе вкусен. Полицията идва тук. Питаха за теб. Глупости предимно. Родителите ми откачиха. Ами, направих няколко клипа и ти си на един-два от тях. Има ме в клиповете? Да, и казах някой неща. Какви неща? Неща за теб. Нищо лошо. Ще те изключат ли? Не знам. Ще участваш ли в пиесата? Ами, Г-н Ди ме издаде, така че.. Защо го направи? Нямам… Добре ли си? Ехо? Какво стана? Добре ли си? Подхлъзнах се. Татко, говоря. С кого? Приятел. Знам кой е. Кажи му чао и да не се обажда повече. Ще се видим утре. Съжалявам. Радвам се, че се обади. Аз също. Защо искаш да те свързват с този беладжия. Не го познаваш. Скъпа, училището не иска пиесата. Града не я иска. Защо ти я искаш? Защото не оставям другите да ми казват какво да мисля. Не можеш да спориш с нея. Няма да участваш. Не и докато той участва. Виж „Кралят на маймуноподобните. “ Хей, маймънския крал, колко е часът? Време е за потапяне! Спри! Не! Опа, и вътре сме. Да, хайде! Давай! Не! Да изчезваме. Не можеш да пропуснеш вятърна мелница, Дон Кихоте? Кой притежава оръжието? Тревор, добрите казват истината. Принадлежи на някой ученик, нали? Сам се закопаваш. Какво значи 32? Просто номер. Номер, който съвпада с номера на един играч. Каква е тази вражда с Брад Ларкин? Аз си направих домашното. И какво бе то? Ето условието. Виждате, че Тревор го е изпълнил точно.. Тогава защо го издадохте? Оставих училището да види материала. Това ни е политика. Правилно. Очакваме учителите да информират за всяка заплаха. Защо поставяте „Банг, банг, всички са мъртви“?? Банг, банг, ти си мъртъв. И вземате за убиеца ученик с лоша репутация? Не ви ли страх, че ще го вдъхновите? Мисля, че като го заклеймите като „рисков“, вие го правите рисков. Тревор щеше да играе Джош на сцената… Той се среща със себе си и това е добре. И когато ни трябва жертвено агне, викаме Тревор в директорския офис. …И това повече от всяка пиеса, може да го мотивира. Тревор, как обясняваш видеото? Вече сте решили. Моля те. Само се опитват да разберат. Никое дете не иска да си признае, че го тормозят. Прави го да се чувства малък в очите на другите. Прави го дребосък, който не може да се защитава. Някои деца предпочитат побоя, вместо да кажат. Така че, ако искате истината, доведете Брад Ларкин. Поискайте от него да обясни този клип. Брад Ларкин не е направил клипа. Брад Ларкин го е вдъхновил. Вижте, всички трябва да разберете нещо… А то е, че допреди година, Тревор бе добър студент. Г-н Ларкин може да каже кога и защо той се промени. Г-н Дънкан, благодаря. Бих искала да видя някоя от тези касети. Намерихме ги сред вещите на Тревор. Изглежда обича да носи камерата всеки ден. Да видим какво има на касетата. Защо носиш камера всеки ден? А ти защо носиш оръжие? За да стреляш по хората. А аз само ги снимам. Тревор, само защото са те набедили за лош, не значи че трябва да бъдеш такъв. Вижте този боклук. Какво правиш? Хубава камера, смотльо. Изчезвай от училището ми. Смърдиш. Когато ме няма, само това ще ви помогне да ме разберете. Извинявай. Малко побутване пред другите деца, е нещо сериозно… …особено когато знаеш, че ще ти се случва…. …всеки ден. Всеки божи ден. Почти си благодарен, когато се случи. Все чакаш следващото нападение. Боклуджията! Стигна ли пубертета? Не! Накарай го да я оближе. Ближи! Те не само те нараняват. Карат те ти да се нараняваш. Джингъл белс, джингъл белс… Не мога да понеса още две години тези лайна. И колкото повече ми викат „лудия бомбаджия“… … все повече се плашат. Не знаят на какво съм способен. Не знаят какво мога. И ето убежището, или дом, скъп дом… Колко пъти да ти казвам да окосиш ливадата. Добре. Казваш „Добре“, но не го правиш. Какво става тук? Много ли е да те помоля да отделиш малко време за това? Казах добре. Каза го, но още си в къщата. Колко часа на седмица работя? Отнема повече от час за тревата. Не ми пука, ако ще и 5 да отнема. Татко, казах добре! Ами върви де. А, да, пиесата… Да видим. Г-н Добрякa. Защо ли се мъчи въобще? Не разбира ли, че вече е късно? Зловещо, нали? Понякога виждам един по-добър свят. Бих искал да съм този, за когото тя ме мисли. Децата могат да са най-жестоките хора на света. Могат да са ужасно жестоки. Спри! Спри! Изчезвай! Трябва да си мъж. Бъди мъж. Понякога просто ти се плаче… На ляво. Понякога имаш само омразата… Можеш да разлюбиш някого, но омразата е сякаш вечна. Хората уважават омразата. Тя говори, вибрира. Извинявай, че те блъснах. Хей, нека ти помогна. Някой дори не им трябва пистолет, за да те наранят. Използват думи или смях, или просто те гледат как кървиш… Изглеждаш като кофа за боклук. Радват се на сълзите ти… …горчилката в устата, на зачервените ти очи. И ти дават име. Кофа… …пица-мен… смотаняк…педо. Идиот… откачен.. задръстеняк… слабоумен.. Знаеш, че името ти въздейства. То те променя. Изменя молекулите ти. И един ден поглеждаш в огледалото… …и не се разпознаваш, защото си им повярвал. Те печелят, ти губиш. Искаш да плачеш, да те оставят на мира, но никой не те слуша. Защото никой не го е грижа. Защото ти нямаш вече име. Защото те ти го отнеха. И тогава един ден те споменават това име. И ти чуваш как нещо се пречупва. Разбираш какво трябва да направиш. Трябва да си вземеш името обратно. И трябва да го направиш пред цялото училище… …защото там те ти го отнеха. Трябва да го направиш, така че всяко дете да запомни. Това е правосъдие. И след време виждаш само един начин… Джонесборо… Спрингфилд… Падускан… Колумбайн… Пистолет, бомба… Мигновенно правосъдие. Но как ще бързат, като извадят тази жълта лента… Цели километри жълта лента. Няма да имат достатъчно, когато свърша. И когато коридорите се изпълнят с реки от кръв… когато тези коридори се задавят от техните трупове… Всички ще възкликнат „О, каква трагедия.“ „Каква трагедия.“ Но може ди след като видите това… Няма да бързате да съдите. Може би за това съм на тази земя. Така че считайте това като моето завещание. Добре, нека спрем, моля. Г-н Дънкан, кого искате да извикаме? Какво, по дяволите? Не знам. Това е абсурдно. Глупости. Мисля, че Майер ме иска. Всички биват закачани. Вербално или физически? И двете. Дори сред приятели? Не знам. Случва се. Какво? Нали знаете, лудории. Лудории? Да, всеки върши лудории. Това си е част от даскалото. Наранявал ли си накой? Не. Никога. А ако кажа, че имаме записи, как блъскаш деца… …и навираш главите им в тоалетните. Марк, защо има вражда между футболния отбор и Тревор? Мисля, че откакто бе напъхан в кофата за боклук. Обясни, моля. Миналата година имаше врява в кафенето. Имахме възможност за шампионската лига и искахме всички да дойдат. Адреналина бе във въздуха. И какво ще стане, Марк, ако кажа, че след този ден… …живота на Тревор е станал ад? Ще кажа… че се вувставм зле за това… но не мога да кажа, че го разбирам. Не сме искали да нараним никого. Да, когато по-голям ученик ме напъха в кофата за боклук, бях унижен… …но се научаваш да го превъзмогнеш и да го приемеш. Кой ти помогна да се подиграеш с Тревор? Предпочитам да не казвам. Но поемам цялата отговорност. Съжалявам. Наистина. Пич, не му се извинявай. Аз бях. Всъщност, моя бе идеята. Всички сме минали през това. Но никой не заплаши да взриви училището… … освен този терорист тук. Брад, успокой се. Но той е терорист. Какво е направил за училището? Ние правим имиджа на Рижердейл, а този само ни разваля репутацията. Никой не трябва да му се извинява. Той е опасен и не е за тук. Така че не ние сме лошите. Да, той застрашава имиджа на училище, което се грижи повече за спортния си отбор… …отколкото за децата, които се опитват да преживеят деня. Мисля, че Тревор е направил тази заплаха, за да го оставят на мира. Г-да, ще ви очаквам всички в офиса ми след училище, за да обсъдим отстраняване и възможно изключване. Г-н Дънкан, извинявам се, че не ви послушах. Въпреки това, видеото е каквото е. Тревор, днес ни накара да погледнем с други очи на училището ни. Това не извинява факта, че си направил бомбена заплаха, което активира политиката ни за нулева толерантност. Нямам избор, освен да те изключа и да назнача задължителна психиатрична оценка. Г-н и Г-жа Адамс. Сигурна съм, че полицейския началник ще ме подкрепи, че заради пистолета сина ви се нуждае от адвокат. В личен план, това е най-трудното решение, което съм правила. Ще взема книга от шкафчето си и ще си ходя пеша до вкъщи. Добре. Ще се видим на репетицията. Скачай. Какво стана? Трябжа да вкараме железата през металния детектор. Утре скриваме оръжиятав раници в дърветата зад училище. На обяд, Зак, блокираш мъжката тоалетна. Доведи портиера там. ОК. Тогава влизаме ние. Със маски, нали? Не, искам да ми видят лицето. Тревор ще отрази историята ни. Тревор, ти ще разкажеш нашата история. Погрижи се да не я покрият. Тогава Кърт отиваш до стаята на портиера. От там в котелното. Там е вратата за навън. Пускаш ме. Ето, вземи. Давай, бягай. Бягай, трябва вече да си в кухнята. Мамо. Татко. Ще те влачат през цялата тази кал. Беше чудесен. Но това е единствения изход. Искам да разберете, не можем да им позволим да продължат с тези лайна. Мамо, почти ме хвана, когато видя миналата седмица дръжката на пистолета. Повярва ми, като ти казах, че е за пеинтбол. Съжалявам. Тате… Какво мога да кажа? Винаги си казвал, че нищо не мога да направя като хората. Просто гледай новините утре. Мамо… Няма повече да търпиш караниците ни. Най-накрая спокойствие и тишина. И, татко… …където и да си… Съжалявам, че не мога сам да ти пръсна мозъка. Решихме единодушно, че няма да се предадем. SWAT ще трябва да ни застрелят. Три хубави, чисти изстрела. Не искам повече да виждам родителите си. След утре… …децата ще внимават какво приказват. Ще внимават с кого се ебават. Това е. Да го опаковаме. Обичам ви, мамо, татко. Ще направят филм за нас. Това е. Ало. Аз съм. Късно ли се обаждам? Да. Така де… Г-н Ди трябваше да отмени репетицията днес. Къде беше? Имах малък проблем. Е, трябваше да се обадиш. Искаш ли да пропуснем училище утре. Да избягам от даскало? Аз не бягам. Имам тест утре. Имам часова. Имаме репетиция. Да, но мислих да правим нещо, или да отидем някъде. Какво има? Имам впредвид, освен онова. Иска да се видим утре просто. Какво, като среща? Да пропуснем училище. Да направим нещо през уикенда. Джени, кой се обажда толкова късно. Джени, трябва да излезем от тук. Какво…? Трябва да се махнем от тук. Може ли да поговорим? Да, разбира се. Навън? Защо да не поговорим тук? Навън, навън, навън. Защо навън? Хайде. Не разбирам. Добре ли си? Бягай. Бягай, бягай, бягай. Какво правиш тук? Върви си, преди да причиниш повече проблеми. Сериозно ти казвам. Да вървим, навън. Трябва да поговорим. Ще говорим на репетицията, ок? Чао. Няма я. Хей, не се бутайте. Навън, преди да съм ви издал. Ще го направя, господа. Можете ли да изведете всички от тук? За какво говориш? Какво става, Тревор? Пистолети. Деца с пистолети. Те нима…? Всички, всички! Моля за внимание? Всички към изхода. Веднага. Който и да си, подобре се махни или си мъртъв. Шон. Тревор? Какво задържа врата? Аз. Какво правиш? Пусни, ти.. Пусни! Всички към изхода веднага. Какво правиш, по дяволите? Шон, откажи се. Шон, пусни оружието, моля те. Изслушаите ме! Пусни, мамка ти. Пусни. Шон, пусни оружието, моля те. Добре, добре. Готово. Наистина? Да, сега отвори. Мърдай. Не мога. Ще го направя. Помогна ми, когато бях на дъното. Просто ти връщам услугат, Шон. Не ми правиш никаква услуга. Разваляш всичко. Заслужаваш повече. Тревор, мърдай. Ще те убия. Заклевам се, ще го направя. Кафенето е празно. Няма никой. Не! Хванах го. Толкова съм загазил. И аз. Кой е там? Защо мен? Защо ме уби? Еми, бе по-интересно от колкото на видео игра. Защо мен, Джош? Защо не? Света е пренаселен. Исках и аз да допринеса с нещо. Но ти ме харесваше. Едно време отдавна. Защо ме уби? Просто така, ОК? Защо мен? Дори не те познавам. На грешното място в лош момент. Защо мен? Всеки трябва да умре някога, нали? Защо мен? Надявах се, че не съм те разочаровала днес в кафенето. Надявам се, че умрях както трябва. Някой адвокат ще ме измъкне. На 18 всичко ще е изтрито от досието ми. Всички вие сте просто лош сън. Понякога кошмарите се сбъдват. Какво искате от мен? Отговори, Джош. Кати, можеше да излезем този уикенд. Не мисля, че трябва повече да се виждаме. Ще ми дадеш ли втори шанс? Сега харесвам някой друг. Съжалявам, че закъснях. О, здрасти, Джош. Него? Мислех, че сме приятели. Не може ли просто да тръгваме? Всеки…в…този…клас..ще..умре. Сравнихме драсканиците на дъската с последното ти есе. Съвпадаше напълно. Политиката ни ни задължава да те изключим до края на годината. Значи заради някакви си драсканици… …трябва да повтарям? Не и ако отидеш на лятно училище. Няма. Няма! Ще отидеш. Да седя тъпо, докато другите си правят каквото си искат? Да уча всяка вечер? Трябваше да помислиш за това преди да драскаш по дъската. По-добре да умра. Не го мислиш наистина. Ще видите. На ръба съм. Мисля, че трябва да се успокоиш. Какво знаеш ти? Мразя ви и двамата. Искам и двамата да умрете, за да не се налага вече да ви гледам. Опитахме се да ти дадем добър живот… ..но само подхранвахме апетита ти. И от утре ще се виждаш с психятър. Мамо? Татко? Накарахте ме да ви убия. Исках да ви убия, но не ви искам мъртви. Как иначе ще ви кажа какво мисля, без постоянно да ме прекъсвате? Искам да кажа, че не знаете колко е трудно да си никой. Къде пасвам аз? Мамо, къде пасвам аз? Къде да отида, където никой няма да ме закача? На даскалотоето учителите ми дават тест… … и направи това, направи онова… …и не прави това… …и се прибирам… …и винаги нещо не съм направил. Никога не съм достатъчно добър. Изглежда просто ми писна, че си винаги разочарован. Татко, помниш ли когато ми донесе бейзболната ръкавица… ..и аз хванах онази висока топка на детската лига и ти ме носи на раменете си? Защо вече не е така? Защо е толкова лесно да се говори с теб сега? Защо ме простреля в сърцето? Къде мислиш ме простреля? Мразя, когато се преструваш, че ме няма. Родителите ми не ме виждат. Децата в училище не ме виждат. Все едно съм невидим. Защо ме простреля в главата? Трябваше да помислиш за това когато ме бутна. Защо мен в стомаха? Целият ми живот бе пред мен. И моя. Учили са ме, че прошката е за прощаващия… …но не мога да ти простя, докато не разбера, какво разяжда сърцето ти, Джош. Искаме ти да си признаеш. Понякога не искам да съм жив, но много ме е страх да умра. Знаеш ли какво ненавиждам в това да съм мъртъв? Не можеш да си поръчаш пица. Липсва ми слушането на ново CD на тъмно. Да, липсва когато момичетата ми теглят дузпата. Липсва ми погледа на момчетата, точно преди да ме поканят на среща. Да, и точно тогава ти поискват учебника по математика. Липсват ми твърдите като камък сладки на мама. Липсва ми кучето ми. Липсва ми кофеина, знаеш ли? Липсва ми чувството, когато пробвам нови джинси и те ми пасват идеално. Липсва ми началото на училището и пукането на страниците на новите учебници. Липсва ми смехът до сълзи. Липсват ми виковете на футболен мач. Липсва ми самотните вечери у дома с торба пуканки… …и дистанционното в другата ръка пред телевизора. Липсва ми леглото ми. Пеенето под душа. Липсват ми боричканията с брат ми. Липсва ми смехът на мама. Липсва ми когато небето се здрачава. И когато слънцето изгрява. Никога не съм мислил, че ви отнемам всичко това. Подсъзнателно мислех, че е като видео игра. Можех просто да започна отначало. Какво знаеш ти за никога? Никога няма да направя това, което исках. Никога няма да видя това, което исках. Никога няма да позная това, което исках. Никога няма да бъда звезда на Бродуей. Никога няма да направя баща си горд. Никога няма да разбера, дали врачката позна. Никога няма да видя Париж. Никога няма да разбера, какво е да… ..се върна от работа и децата ми да ме прегръщат и целуват. Никога няма да се омъжа. И да обичам. И да бъда обичан. И да имам наситен живот. Какво искате от мен? Не мога да ви възкреся. Свърши. За нас да, Джош. Но тепърва започва за теб. До края на живота ти, ние ще сме в главата ти. И ще ни виждаш пак… И пак… Както ни видя онзи ден в училищното кафене. Мъртви. Не знаех, че ще е завинаги. Мислех, че е просто.. Банг, банг, ти си мъртъв отново. Когато ви убих… Убих всичките си възможности. Никога няма да има нещо, което да очаквам. Никога. Това ли ще бъде остатъка от живота ми? О, Господи! „Банг, банг, ти си мъртъв“ имаше премиера на 7.04.99 в Южин, Орегон. Оттогава пиесата ебила свалена от сайта над 100 000 пъти… Довеждайки до хиляди продукции в училища и църкви по целия свят.