На: 2014-07-12 07:55:29 / Етикети: 1960 , САЩ , Джон Стърджис , Юл Бринър , Ели Уолаш , Стив МакКуин , Чарлс Бронсън , Робърт Вон , Брад Декстър , Джеймс Кобърн , Хорхе Мартинес де Хойос , Владимир Соколов , Росенда Монтерос , Рико Аланиз , Пепе Херн , Нативидад Васио , Марио Наваро , Дани Браво ,
От филма:
Иларио. Татко! Сотеро, приятелю мой! Как си? Имаш ли нещо за пиене? Не мога да ти опиша колко приятно е да видиш село като това. Сантос! Прекалено неспокойствие и промени в света отвън. Хората все не са доволни от положението си в живота. А дрехите на жените… Безсрамна работа! Пура! Ами вярата… Да ти се доплаче, като видиш как истинската вяра вече е минало. Миналия месец бяхме в Сан Хуан. Богат град… Сядай! Богат град, благословен от Бог. Голяма църква! Не като тук малка църква, свещеник идва два пъти в годината. Голяма! Ще речеш, че има златни свещници и пълна дарохранителница? Знаеш ли какво намерихме? Пиринчени свещници, а в дарохранителницата почти нищо. Но все пак го взехме. Знам, че все пак го взехме! Обяснявам му, колко малко вяра имат хората днес. Аз и сам го виждам. Нищо не виждаш! Ами ако трябваше да носиш моето бреме? Да набавяш храна като добър баща за гладните си хора? Пистолети, амуниции… Знаеш ли колко струва това, а? Не. Времената на добрия улов свършиха. Някога имаше коне, добитък, злато, плодове от дърветата… Няма вече! Сега ловувам с награда за главата си, а властите са по петите ми. Пак ще дойда. Достатъчно! Ще вземем останалото на връщане. Обичам това село. Знам, че и вие имате проблеми… Убиец! Крадец! Глупак! Трябва много скоро пак да си поприказваме. Винаги е удоволствие да чуя мнението на моя добър приятел Сотеро. Може би като се върна, а? Адиос! Адиос! Да вървим! Елате да го вдигнем. Ако пак ни открадне реколтата… …подобре да си прережем гърлата, та да се свърши! Да напуснем долината! Това трябва да направим. Да живеем някъде другаде? Да вземем домовете с нас? Фермите? Можем да скрием малко храна. От Калвера? Той никога не краде всичката ни храна. Оставя ни колкото да оцелеем. Все е нещо. Може да го помолим, да ни оставя малко повече. Не. Това само ще го ядоса. Подобре нищо да не правим. Трябва да направим нещо. Като Рафаел? Не говори глупости. Трепеме се на полето, а стомасите ни са празни. Трябва да направим нещо! Трябва да направим нещо! Но какво? Не знам… Ще попитаме стареца. Той ще знае. Бийте се! Трябва да се биете. Бийте се! С мачете и голи ръце, срещу пушки? Купете си пушки. Да купим? Идете до границата. Там има пушки колкото искате. Но откъде ще вземем пари? Продайте това. И каквото още успеете да съберете. И да имахме пушки… знаем да орем и да сеем, не знаем да убиваме. Ами научете се. Или умрете! Здравейте, чаках ви. Чудесна работа свърши, приятел. Съжалявам, погребение няма да има. Какво? Е, гробът е изкопан, и мъртвецът е приготвен. Но погребение няма да има. Не ти ли платих достатъчно? Не е до парите. За 20 $ ще копна когото и да е. Но погребението се отменя. Е, тогава каква е работата? Аз го искам погребан, ти също, а и той щеше да ни подкрепи. Поголямо съгласие от това… Постъпваш като християнин, но… Виж какво, не търся похвала. Аз съм търговски пътник, продавам корсети. Този човек падна мъртъв на улицата пред мен. Два часа всички го прескачаха, без пръста да си мръднат. Просто постъпвам като порядъчен човек. Хайде, Хенри… Не! Човекът трябва да се погребе. И скоро. Не мирише приятно. Знам. Бих го погребал, ако можех… В града има едни, дето са против. Против какво? Казват, че не може да се погребе тук. Какво? Във Бут Хил? Там няма нищо освен убийци, главорези и пияници. И ако някога са се чувствали специални, вече е минало. Да, само че са бели, приятелю. А старият Сам… Старият Сам беше индианец. Проклет да съм. Не знаех, че се иска друго, освен да си труп, за да влезеш в Бут Хил. И откога е това? Откакто градът се цивилизова. Идеята не е моя, момчета. Не ми харесва. Не, сър. Винаги съм се отнасял към всеки, като към бъдещ клиент. Тогава подкарвай тая катафалка! Не мога. Кочияшът ми напусна. И той ли има предразсъдъци? Отнася ли се до главата му, да. Ами намери някой друг! Никой не иска да я кара. Дръж. Ако само това е пречката, аз ще карам колесницата. Може ли да взема тая пушка назаем? Разбира се, заповядай. Чакай малко! Тая катафалка струва Не я давам на непознати, да я стрелят. Аз ще платя щетите. Искам да видя тая работа. Аз също. Не бях се возил с пушка на катафалка. Ами да вървим. Нов ли си в града? Да. Откъде си? Додж. А ти? Тумбстаун. Забелязваш ли нещо? Тумбстаун? Същото. Уседнали хора, изглежда. Навсякъде едно и също. Любители на индианците! Спокойно. Само вятър. Ще стигнем там. Пристигането не ме тревожи. Не ми се остава там. Зад нас отляво. Мисля, че не. Прозорецът на втория етаж. Пердето помръдна. Не съм в добра позиция. Нека си покаже врата. Избраха ли те? Не. Но добре ме поканиха. Момчета, защо не обърнете, да си спестите куп неприятности? След малко… Делегацията по посрещането се строява. Спри! Спри там! Станало ли е нещо? Обръщай колата и надолу по хълма. Трябват ми шестима мъже. Момчета, пиенето е от мен! Искам да те почерпя едно питие. И приятеля ти също. Благодаря. Откъде си? А, да. Къде отиваш? Мерси за безплатното шоу. Пак заповядай. Леле, голяма работа беше! Няма да го забравя, даже и до сто да живея. Хенри, дилижансът тръгва! Добре де, добре. Чакай само Флора да чуе за това. И думичка няма да повярва. Хенри, дилижансът! Да вървим! Задръж това. Накъде си се запътил? На юг, общо взето. А ти? Накъдето ми падне. Нещо интересно тук? Да. Да, бакалин и пазач в един от ония барове, ако си по тая част. Е, до нови срещи. Ей, как се казваш? Викай ми Вин А ти? Крис. Да? Смятаме, че можем да ти имаме доверие. Много ви благодаря. Искаме да ни помогнеш. Има един човек, Калвера… Крадец, убиец… Той и хората му крадат храната ни и ни оставят да гладуваме. Не само това, а и жените ни… Чакайте малко. Ако искате защита, идете при властитe. Ходихме. Два пъти. Но те не могат да оставят войска задълго в такова малко село. Така че си тръгнаха. А когато си тръгнаха, Калвера пак дойде. И всяка година оттогава. И ще продължава, докато някой не го спре. Седнете. Трябва ни помощ. Трябва да купим пушки. Не разбираме нищо от това. Ще ни купиш ли пушки? Пушките са много скъпи и трудно се намират. Защо не наемете хора? Хора ли? Стрелци. Днес хората са поевтини от пушките. Ти ще дойдеш ли? Благословия ще е, ако ни помогнеш. Съжалявам, не съм по благословиите. Не, не. Предлагаме повече от това. Можем да те храним всеки ден. И имаме това. Какво е това? Можем да го продадем за злато. Това е всичко, което притежаваме. Всичко ценно в селото. Предлагали са ми много, но никога всичко. Достатъчно ли ще е? Виж, ако можем да прогоним бандитите… животът в нашето село може да бъде много хубав. Но както е сега, ние можем още малко да изтърпим… но децата, те плачат, защото са гладни. Разбирате ли какво значи да се заловите с нещо такова? Ние също ще се бием. Всеки от нас! Дойде ли Калвера, камбаната на църквата ще бие тревога. Ще се бием с пушки, ако имаме. Ако не, с мачете, брадви, бухалки, каквото и да е! Веднъж започнете ли… трябва да сте готови да убивате пак и пак. Докато причината за това не бъде унищожена. Разбираме това. Обмислили сме го. Всички в селото ли са съгласни? До последния човек. Ще видя какво мога да направя. Благодарим. Знаеш ли… Не, чакайте. Не съм казал, че аз ще тръгна. Ще пусна мълвата, че търсите хора. Тук няма да е трудно да се намерят. Всеки носи пистолет. Ами да. Както носят панталони. Това се очаква. Но хора, които ги бива? Това е друга работа. Как ще разбереш, дали ги бива? Има си начини. Влез! Разправят, че търсиш хора. Вярно е. Хора, добри с това. Аз съм добър. Бърз? Изпитай ме. Това искам. Ела поблизо. Дръж си ръцете така. Сега плесни. Побързо. Колкото можеш побързо. Сега опитай ти. Много млад и много горд. Гробищата са пълни с момчета, които са били много млади и много горди. Влез. Без номера, Крис. Хари! Радвам се да те видя пак. Крис… Какво правиш в тази дупка? Чух, че предлагаш работа? Не и за човек от твоята класа. Всяка банкнота ми изглежда като чаршаф. Само за храната е. Един златен долар, подслон и храна. Стара лисицо. Не звучи добре, но ти винаги знаеш какво правиш. О, Хари! С ваше позволение. Добре, това е отгоре. Какво има отдолу? Само това, което ти казах. Злато? Добитък? Пари? Само това, което ти казах. Да, добре. Кажи ми, когато можеш. Хари, моля те, не бързай толкова. Добре, съгласих се. Вътре съм. Ти, старо куче! Залагайте! Пет. Пет. Осем. Осмици отново. Каубоят, дето влезе ей сега, с кожените гамаши… Искам да го черпя едно питие. Да, сър. Да пази Господ, гледай го тоя! Виж му само белезите по лицето! На нас ни трябва онзи, който го е подредил така. Бързо се учиш. Следващо залагане. Крап. Следващият! Оня човек, иска да те почерпи. Вин. Здрасти. Искам да те черпя нещо. Уиски. Намери ли нещо? Да, ще работя в една бакалия. Човекът каза, че от мене ще излезе бомба продавач. Бомба. Е, щом ти харесва… Чух за пъдене на мухите от едно село, но но знам колко дават. На седмица? Шест седмици, за цялата работа. Това е смешно. Чул ли си нещо? Да. Да се пъдят мухите от някакво село. Тяхното село. За 20 долара. Тъкмо сега събирам хора. Това не стига даже за патроните. Селото ни е бедно. Разбираме те. В бакалия ще печелиш много повече… и работата е добра и сигурна. Да. Колко имаш? Търся един човек на име ОРайли. Има един отзад, не му знам името. Цепи дърва да си плати закуската. Добро утро. Приятел съм на Хари Лък. Каза, че си останал без стотинка. Не, правя това, защото съм ексцентричен милионер. Има работа за шестима мъже, да се пази едно село южно от границата. Колко ще е противникът? Трийсет пушки. Възхищавам се на представата ти за шанс, сър. Хари казва, че си оправил доста повече в Травис. Платиха ми 600 долара за това. Каза, че си оправил и случая Салинас. За това ми платиха 800. Скъпо струваш. Да… Да, така е, струвам скъпо. Предложението е 20 долара. Двайсет долара? Точно сега, това е много. Къде да те намеря? Тук. Пак казвам, че не може. Аз пък ти казвам, че може. Ако го твърди, значи е лъжец! Ей, потихо! Може да те чуе. Пет пари не давам, дали ще ме чуе или не. Очаквам двумесечна заплата и цялата я залагам, че не е вярно. С мен няма да се обзалагаш. Нито с мен. Казвам ти какво ми каза той, а аз му вярвам. Значи един от двама ни е тъпак. Не е трудно да се сетиш кой. Брит! Брит, събуди се! На теб говоря! Погледни ме! Филийн ми каза какво си казал. Казвам, че не е вярно. Какво ще кажеш? Какво има? Страх ли те е? Страх те е да кажеш, че греша? Дай сигнал. Видя ли, аз победих. Какво ще кажеш? Е? Филийн, какво ще кажеш? Не знам. Беше доста наравно. Наравно? Как така, наравно? Всички видяхте какво стана. Аз победих! Кажи им ти! Аз победих, нали? Ти загуби. Ти си лъжец! Казах, че си лъжец! Казвам, че си страхливец и лъжец! Ставай! Хайде да го направим наистина! Ставай! Ставай, ти казвам! Или ще ти дам заслуженото там, където си. Дай сигнал! Не искам да се замесвам! Дай сигнал! Уолас, зарежи тая работа! Махни се оттук! Дай сигнал. Брит! Крис! Може ли да говоря с теб? Имаше ли късмет? Намерих човек, който щеше да е идеален. С пистолет или нож, подобър не може да се иска. Не го интересува. Парите ли? Не бяха достатъчно? Не го интересуват парите. Човек, който се занимава с това, не го интересуват парите? Хората не са еднакви. Някои се интересуват само от пари. Други, по свои собствени причини, обичат само опасността. И надпреварата. Щом е найдобър с ножа и пистолета, с кого се надпреварва? Със себе си. Ти! Точно теб търся. Какво става тук? Няма значение. Той знае. Казва: ;Пляскай с ръце;. Пляскай да видя колко си бърз. Пляскай с ръце! Човек идва при него от уважение… …и защото би се гордял да работи с него. А той ме прави смешен с някаква си детска игричка! Ей, хлапе, стига толкова! Стой далеч от мен, разбра ли? Хайде, сега… да те видя колко си бърз. Но без игрички, а? Без пляскане. Без такива глупости. Просто вади пистолета! Хаде, вади пистолета! Селянино, хайде… Наричаш ме селянин? Махни се от пътя ми, мръсен фермер! Мислиш, че не е сериозно, а? Мислиш, че само приказвам, а? Ей, ставай! Чуваш ли? Стани и ме погледни! Чуваш ли? Дай ми пистолета, а? Съжалявам за инцидента, приятел. Остави го да преспи. Като се събуди, върни му пистолета. И му дай да пийне. Размислих. Един човек те чака в стаята ти. Каза, че ти е приятел. Помниш ли ме? Да. Трябвали ти хора за работа в Мексико. Така е. За колко време? Четири до шест седмици. Това е добре. Колко плащат? Мислех, че търсиш братята Джонсън. Намерих ги. Колко плащат? Двайсет. Заминаваме утре. Искам парите преди да тръгна. Трябва да си платя стаята за последните два дни. Двайсет долара? Явно живееш в лукс. Да. Живея в найлуксозния ъгъл на мръсния склад отзад. За него и за чиния боб… Да, цените скачат, когато разберат, че бягаш. Южно от града има едно сухо дере. Ще ви чакам там. Добър стрелец е. И не отиваме на църковно събрание. Крис. Да. Следва ни от зори. Имаш ли представа кой е? Да, онова хлапе от бара. Не приема ;не; за отговор. Не е много разумен, а? Вратът ми се схвана да го следя. Ако не можеш да го забравиш, язди на една страна. Няма да издържи още дълго. Така ли? На кон, в тоя прахоляк и жега. Ама че празноглавец! Да. Не е умен като нас. Да. Мислиш ли, че нашият приятел има какво да яде? Да му занеса ли нещо? Друг глад го мъчи него. Тогава да му вържа тенекия на задника. Направо ми додява. Остави го намира. Това е свободна страна. И е негова. Странна работа. Сега, като го няма, някак си ми липсва. Къде са отишли всички? Къде са, Томас? Луис! Асунсион! Деметрио! Емилио! Сотеро! Що за посрещане е това? Хайде, излезте да ги посрещнете, преди да сме умрели от срам! Хиларио, стига си викал. На това посрещане ли му викат? Ама какво си мислят те? Влизайте, сигурно сте жадни. Трябва да ги извините. Тук всички са фермери. Страх ги е от всеки и от всичко. Страх ги е, че ще вали и че няма да вали. Че лятото ще е много горещо, че зимата ще е много студена. Няма ли прасенца свинята, фермерът се бои, че може да гладува. Ако пък има много, страх го е, че тя ще умре от глад. Няма нужда от извинения. Не сме очаквали цветя и речи. Утре е годишнина от основаването на селото. Ще има празник, тогава ще ги видите в подобра светлина. Кой бие тревога? Кой бие тревога?! Аз! Благодарим ви приятели, че излязохте да ни поздравите. Благодарим, че ни показахте прекрасните си лица. Благодарим, благодарим, страхливци такива! Като пилци наизскачахте. Идваме до това забутано място, за да рискуваме живота си за вас. А вие? Криете се от нас! Криете се… от нас! Но друга е работата, когато сте в опасност, а? Може да загубите скъпоценната си реколта. Тогава тичате при нас, а? Добре… тук сме, другарите ми и аз. И тук ще останем. А вие? Докажете ни, че заслужавате да се бием за вас. Хайде, връщайте се в къщите си, обратно на работа. Вървете. Ние ще ви кажем кога и как да се биете. Обратно всички! Хайде! Връщайте се! Сега сме седем. Бил съм в градове, където момичетата не бяха много хубави. Бил съм даже в градове, където бяха направо грозни. Но за пръв път ми се случва да няма никакви момичета. Освен малки. Ако не внимаваме, ще имаме спокоен социален живот. Не е толкова зле. Натъкнах се на цяла тълпа край чешмата. Взехме да предсказваме времето за днес и се застояхме до тъмно. Спрете музиката! Изведете другия бик! Момчето е видяло трима от хората на Калвера. Конете им са в дерето. Хвани един жив. Да. Ще ти покажа къде са. Рико, той знае къде е дерето. Съжалявам, Брит, не исках да… Тихо! Това… беше найстрашният изстрел, който съм виждал! Найлошият. Целех се в коня. Калвера е изпратил трима да ни шпионират. Почти е сигурно, че са ни видели. Каквото и да са разбрали, ще бъде погребано с тях. Пази Боже! Ако дойде сега… Нямаше да праща хора, ако беше достатъчно близо, за да види сам. Значи имаме време да се подготвим. Имаме и друго изненадата. Ако се появи, без да предполага какво посрещане му готвим… обещавам ви, че ще разбере колко струва царевицата. Прицелваш се… Слагаш палеца… Натискаш… Прицелваш се… Слагаш палеца… Натискаш… Успокой се. Изпуснеш ли първия шанс, втори може и да нямаш. Опри приклада здраво в рамото. Иначе ще станат две неща. Първо, ще изхабиш куршума и второ, ще си счупиш ръката. Сега си затвори окото. Гледаш тук и тук, и в целта. Стреляй. По тоя камък? Не, по онзи човек, когото ще убиваш. Добре. Ако имахме повече пушки, помислете какво щеше да е! Ще вземете още пушки. Как? Както взехте тези. От хората на Калвера. Тези дето ни шпионираха, ни ги донесоха. Като подаръците на тримата царе. Ако Калвера не дойде, след всичко това… каква загуба! Голяма лисица е този Калвера, а? Не лисица, сеньор, а койот. Откъде ли е разбрал за златната мина? Златна мина? Каква златна мина, сеньор? Знаеш, онази в планината. В нашата планина ли? Никога не е имало златна мина тук. Като се замисля, май беше сребърна мина. Какво ли е станало с нея? И сребърна мина нямаме. Говоря за едно време. Никога не сме имали. Къде си чул за това злато и сребро, а? Хайде, стига, момчета. Повече работа, помалко приказки. Само да ми направиш нещо, ще те убия докато го правиш! Едва не ми извади окото! Пусни ме! Не ме хапи, че и аз ще те ухапя! Ще ми се да те хвърля във водата! Ще те ударя с камък. Ще ти отрежа главата! Престани! Млъквай! Къде са другите, а? Никога няма да ти кажа! Вижте какво намерих. Коя е тя? От нашето село е. Ето къде са значи. Скрили сте ги. Скрили са ги и още как! Но тя не казва къде. Страх ги е. Страх я е от мен, от теб, от него… от всички ни. Фермери! Семействата им са им казали, че ще ги изнасилим. Бихме могли. Според мен трябваше да ни имате малко доверие… …но както искате. След като си бил там, защо не ги докара всичките? Че защо? Да си стоят там. Нека ги намери Калвера. Той добре ще се погрижи за тях. Доведи ги! Покажи му пътя. Госпожице… Хайде, малко ангелче! Внимателно, момче… Внимателно… Много мило, госпожици, че ни приготвихте тази вкусна вечеря. Как е яденето? Страхотно. Пиле с боб, печено месо и испански ориз. Добре изглежда. Тия хора знаят как да готвят. Почвай, има тонове от това. Знаете ли какво ядат тия хора, откакто ние сме тук? Тортиля и малко боб, това е всичко. Благодаря. За нищо. Благодаря. За нищо. Благодаря. За нищо. Нямаш ли поголяма, благодарна сестра? Не, сеньор. Много благодаря. Няма защо. Стискай здраво. Мигел, нали ти казах да стискаш, а? Все едно, че доиш козата, Мигел. Да, ама се вълнувам. Недей да се вълнуваш. Този път стискай. Бавно, но стискай. Добре, стискай… Стискай! Слушай какво… Не стреляй с пушката. Хвани пушката така и я използвай като тояга. Разбра ли? Разбрах. Флако! Много благодаря. Добър ден. Здрасти. Идваме да те преместим в селото. Да ме местите в селото? Мен? Всички, които живеят навън. О, не. Не можем да те пазим тук. Рохас приготвя стая за теб. Рохас ли? Тоай ще ме отегчи до смърт с приказките си. Е, тогава… … може би някой друг. Всичките са фермери. Фермерите говорят само за тор и жени. Никога не съм споделял ентусиазма им към тора. А към жените съм безразличен, откакто станах на 83. Оставам си тук. А какво ще правиш, като дойде Калвера? На моята възраст, малко вълнение е добре дошло. Не се тревожете. Защо му е да ме убива? Куршумите струват пари. Добре, както кажеш. Тревожете се за себе си. Готови ли сте за него? Ако дойде сега? Сещам се за оня, дето паднал от десетия етаж. Какво му станало? Докато падал, хората от етажите го чували да казва ;До тук добре. ; До тук добре. Първо ще видят изкопа. Повече вода за царевицата. И много нови стени. Подобрения в селото. Ей, Крис… …ами тая мрежа, а? Ако не я очаква… Ако се втурне, без да подозира… Ако, братко! Ако! Да. Да! Трябваше да се сетя, когато хората ми не се върнаха! Колко като вас са наели? Достатъчно. Нова стена? Има много нови стени. Навсякъде. Няма да попречат да вляза. Направени са да попречат да излезеш. Чухте ли това? Пленени сме! Всичките четиридесет. От тези тримата. Или четирима? Повече не могат да си позволят да наемат. На група сме поевтини. Петима! И петима няма да ни създадат неприятности. Неприятности няма да има. Ако си отидеш. Да си вървя ли? Отивам в планината за зимата. Откъде да взема храна за хората си? Купи я или я отгледай. Може даже да поработите! Седем! Струва ми се, че не ми решаваш проблема? Не ми е работа да го правя. Търгуваме с олово, приятел. Аз също. В един и същ бизнес сме, нали? Само като конкуренти. Защо не като партньори? Ако ви предложа равни дялове? От какво? От всичко. До последното зрънце. Ами хората от селото? Какво ще правят? Оставям това на теб. Може ли хора с нашата професия да се тревожат за такова нещо? Даже може да е богохулство. Ако бог не искаше да ги стрижат, нямаше да ги направи овце. Какво ще кажеш? Върви си. Чуваш ли това, Сотеро? Чуваш ли го какво казва? Върви си. На мен! Кажи му да си ходи, преди да съм се ядосал. Той и другите! Защото ако си тръгна с празни ръце… всеки в това село ще отговаря, когато се върна! Няма да се върнеш. Защо не? Няма да имаш оръжия. Свалете ги веднага и ги хвърлете. Щедрост. Това ми беше първата грешка! Оставих им малко повече и наели мъже да ми създават неприятности. Това показва, че рано или късно, всяко добро дело се плаща. Вие бяхте на закрито. Бях лице в лице с тях. Десет яздеха срещу мен и крещяха като дяволи. Миналия път каза петима. Множат се като зайци. Десет. Десет! Добре им сритахме задниците. Ако трябва, ще повторим! На парчета ще ги разкъсаме. Ще ги закопаем. И Калвера също! Някаква следа от тях? Никаква. Не. Лош късмет. Представяш ли си? Когато се запознахме, беше като мишка! Никога не съм бил така изплашен. Коленете ми трепереха. Не бих го помислил. Сега ще ни остави на мира. Така ли мислиш? Разбира се. Ще се махне. Има и други села… други села, които не жилят като нас. Сеньор! Съседи, пия за нашите приятели. Те ни въоръжиха, биха се редом с нас и ще живеят завинаги в сърцата ни. Не са си отишли значи. Видя ли проблясъците? Не. Според мен са двама. Трима. На глупавото хлапе ще му пръснат главата. Чико! Кротувай! Трима? Трима. ОРайли, виждаш ли ги? Не, много са далеч сред дърветата. Крис… Да? Опитай да стигнеш до онези скали. Ще те прикривам. Чико, пази задната врата! Назад! Назад! Хайде! Какво ви става? Не ме ли чувате? Лягайте долу и стойте там! Луди хлапета! Можеше да пострадате! Ти също. Не е същото. Това ми е работата. И на нас ни е работа. Всички ни казват ;Крийте се! Върнете се! Не се показвайте!; Но ние не се боим. Той е много смел. Истина е. И той също. Всички сме смели, всяко момче в селото. Имахме събрание, теглихме жребий и на нас ни се падна ти. Паднал съм ви се? Как така съм ви се паднал? Ако те убият, ще отмъстим за теб. И ще се грижим винаги да има свежи цветя на гроба ти. Това е много успокоително! Казах ви, че ще го оцени? Да не се разочаровате, ако плановете ви не излязат. Няма. Ако останеш жив, също ще сме доволни. Може би дори подоволни. Може би. Виждаш ли ги? Не. На тебе… потят ли ти се ръцете, преди бой? Всеки път. Моите се потят сега. Странно… ръцете са влажни… а устата суха. Би трябвало да е обратното. Дразня ли те като говоря? Това е защото… …ме е страх, нали разбираш? Да. Сигурно ти се ще, да беше дал реколтата си на Калвера, а? Да… …и не. И двете едновременно. Да, като се замисля… какво може да направи той. И не, като си спомня чувството, което усетих тази сутрин… когато го видях да бяга. От нас! Човече… за това чувство си заслужава да умреш. Изпитвал ли си някога подобно нещо? Не… от много, много отдавна. Завиждам ти. Какво правиш тук? Не бива да правиш така. Връщай се! Не поемай глупави рискове. Добре, няма. Връщай се. Боли ли те? Какво? не. Съжалявам, че го направих, но си помислих… Знаеш какво си помислих. Да, да. Знам. Не ме беше страх от теб. Заради баща ми. Той казва ;Стой настрана от тези мъже. ; ;Те са зверове, те са жестоки. ; Прав е, знаеш ли? Прав е! Хайде, връщай се у дома. Не е прав. Добре, върви си… преди да е разбрал, че си тук. Той вече знае. Каза, че ще ме накаже за безсрамието ми. Но не ме е грижа. Хванали са ги. Хванали са ги всичките! Готово. Мислиш ли, че пак ще опитат? Съмнявам се. Знаят, че още сме тук, готови да ги нападнем. Значи Калвера не си е отишъл? Мислеше, че ще е толкова лесно? Какво ще правим сега? Ти какво ще кажеш? Аз ли? Работим за теб, нали? Какво друго може да се направи, освен да се чака? Калвера е на ход. Точно така. Подобре сменете пазачите. Сигурно са уморени. Ако ти беше Калвера… Да? би си отишъл, нали? Ако беше платил цената, която го накарахме да плати. Да, аз щях, обаче… Обаче какво? Обаче аз не съм Калвера. Вземи пушките и патрондашите и ги раздай. Сега, да вървим да пазим. Дай храна, жено. Сигурно са гладни. Това беше найвеликото… Ето ти нова шапка, синко. Как изглеждам, а? Много подобре. Знаеш ли какво? Ще измислят песен за теб и тази шапка. Селяните обичат да измислят песни за всяко голямо събитие. Пеят ги с години. Мислиш, че си заслужава? Ти не ли? Това, че някой знае да стреля не е голяма работа. Как може да говориш така? Пистолетът ти е донесъл всичко, което имаш. Не е ли така? Кажи, не е ли така? Разбира се. Всичко. Наричаш барманите по малко име. Може би около 200 от тях. Хотелски стаи 500. Евтини вечери в кръчми 1000. Дом нямаш. Жена нямаш. Деца… нямаш. Бъдеще нула. Пропуснах ли нещо? Да. Места, с които си свързан нямаш. Хора, които държат на теб нямаш. Хора, на които правиш път нямаш. Преглътнати обиди… няма Врагове нямаш. Нямаш врагове? Живи. Добре! Тази аритметика ми харесва. И на мен, на твоите години. Дай ги на някой, който знае да ги използва. Защо не попиташ Калвера какво е намислил за тази вечер? Да, направи го. И аз лично ще напиша песен за теб. Андрес, Лоренцо и Фелипе не се завърнаха. Трима! Армандо на площада. Четирима. А Хорхе и Мемо в прохода, където се хванаха в онази проклета мрежа. Проклети да са! Пет и шест. Емилио, когато минаваше стената. Седем. Хосе до чешмата. Осем. Грегорио до чешмата. Стават девет. Девет. Фортуно край трапа с водата. Рико в полето, където го накълцаха на парчета. С тях са 10 и 11. Продължавай. Приказки. Приказки, приказки! Така или иначе, мъртви са! Забравете ги! Все още сме достатъчно, за да ги накараме да си платят. Нашите приятели, там долу. Моля те, не! Няма нищо. Успокой се. Сънувал си. Това е просто лош сън. Не се бой. ;Не се бой;? Така си казвам и аз. Десет хиляди пъти на ден. Сеньор, не се наказвай сам. Човек, който се е бил толкова пъти! Трябва да си много смел. До момента, в който изгубиш самообладание. Усещаш го. И после чакаш… куршума от пистолет, побърз от твоя. Сеньор, недей… И лъжите с които се залъгваш. Нямам врагове… живи. Изгубил съм броя на враговете си. Но сега си с приятели. Да. И последната, върховна глупост… да дойда да се крия тук! Дезертьор, който се крие насред бойното поле. Една. Имаше време, когато щях да хвана и трите. Ние знаем какво е страх. Цял живот живеем с него. Само мъртвите не се боят. Рико! Рико! Ей сега, мамо! Десет минути ще се правим на заспали, после ще се върнем на пост. Нали, Бернардо? Да, но не и ти, Хуан. Ти си много малък. Хайде! Бернардо ОРайли. Бил си осиновен. Това ми е истинското име. Мексиканец от една страна, ирландец от другата и аз по средата. Гледайте сега внимателно. Започваме. Виждате ли? И трите са изправени. Ти можеш ли да го направиш? Разбира се, много е лесно. Какво ще кажеш за един… приятелски облог? Да се басираме? Сеньор, знаеш, че нямаме пари. Не е нужно да са пари. Нещо скрито, заровено да не го намери Калвера. Например бижута. Бижута? Да. Разправят, че в планините има много скъпоценни камъни. Опали, смарагди… сапфири. О, да. Да, вярно е. Никой не отрича. Добре тогава… Не, не, сбърка. Трябва всичките да са нагоре ето така. Нека да опитам пак, а? Тия скъпоценни камъни… Къде ги намират? Както казваш ти, сеньор, в планината. Къде в планината? Това не мога да ти кажа. Ето, направих го! Добре, нищо. Остави това. Защо не можеш да ми кажеш? Защото никога не съм намирал скъпоценни камъни. Чакай, да не говориш за ацтекските съкровища, скрити от испанците? Точно така. Ацтекските съкровища. Намирали ли сте нещо такова? Ако бяхме, нямаше да седя тук. Щях да си живея в големия град, в палат! Кажи ми тогава, защо Калвера все се мотае наоколо? Калвера! Свършено е с него. Утре ще си е заминал. Не, няма. Никъде няма да отиде. Защо казваш това? Калвера не го е грижа за храната за зимата. Тревожи го, че хората му не са яли от три дни. Цената на царевицата се вдига. Умират от глад. Откъде знаеш? Гладни и без пукната пара. Откъде знаеш? Ами бях там. Найдобре е да се приготвим. Трябва да умрат или да победят. Пази Боже, ако победят! Няма да победят. Да не си Господ, че да си сигурен? Обградени сме. Помалко сме. Какво ще правим? Ще продължаваме да се бием. Да не искате да ни избият един по един? Не за това сме ви наели! Започнеш ли веднъж, няма спиране. Знаеш това, и му го казах! Не ме интересува! Вървете си! Всички! Яхвайте конете и си вървете. Нека Калвера вземе храната. Ще му дадем каквото иска. Поне ще останем живи. Тихо, чуйте ме! Не! Лесно им е да кажат ;бийте се;. Те нямат синове, нито дъщери, ни жени. Тръгвайте си. Сега, преди да е станало късно! Това ли искате? Отговорете ми! Кой иска да продължим и кой да се предадем? Искам да знам. Не бъдете глупаци! Ще превърнете селото ни в гробище. Кажете им да си вървят! Само това могат да направят. Ще ти кажа какво мога да направя. Мога да убия първия, споменал, че трябва да се предадем. На първия, който го направи, ще му пръсна главата! Започнахме тази борба и ще я довършим! Със или без вас. Не казвам, че сме отхапали повече, отколкото можем да сдъвчем… но трябва да обсъдим какво смятаме да правим. Трябва да действаме поразумно. Сметнахме, че можем да изпратим Калвера да си играе другаде. Сбъркали сме. Ние сме единствената игра тук. Не може да се предвиди всичко. Не казвам, че може. Казвам само, че понякога трябва да се огънеш, иначе се чупиш. Искаш да си вървиш? Трябва да си вървим. Селото няма да е позле, отколкото преди да дойдем. Забравяте едно нещо. Сключихме договор. Не е от тези, със законна стойност. Но е от тези, дето трябва да се спазват. Благородна мисъл, но както стоят нещата сега… Не знам… Твърде много вероятности. Прекалено много. Значи тръгваме? Не. Ще намалим вероятностите. Качих се на хълмовете… минах покрай поста им… и право в лагера. Седнах, изпуших една цигара с тях, поговорихме си. Нали знаеш… И изведнъж се появи, самият Калвера. Точно до мен. Като се върнах и го разказах… трябваше да видиш как ме погледна Брит… и Крис. Виждали са какво ли не през живота си и са правили доста. Не се впечатляват лесно. О, не. Като ме погледнаха, разбрах, че найпосле съм един от тях. Добре… подобре и ти ме погледни. Приличам ли ти на човек, който би живял на такова място? Да си закопавам живота навън, на полето? Аз, фермер, селянин? Разбираш какво ти казвам, нали? Където и да отидат, Крис, Вин, Брит, останалите… Аз отивам с тях. И ако си мислиш, че ще ме накараш да си променя решението, забрави. Искам да разбереш това. Искам… да разбереш това… това… не мога да ти дам друго освен това. Ще нападнем Калвера… може да прогоним конете му. Така, ако напада, ще бъде пеша. Ще дойда с теб. Познавам всеки камък. Не, ти оставаш. Ти ръководиш тук. Можеш да разчиташ на мен. Знам, че мога. Отишли са да нападат селото. Не. Щяхме да чуем изстрели. Отишли са си. Добър вечер. Ще умрете. Всичките. Ей така! Това ли искате? Имаме ли избор? Разбира се. Сядайте. Да поговорим. Нещата се обърнаха, а? Чудиш ли се, как? Вашите приятели вече не ви харесват. Много решения ги карате да вземат. С мен… решението е само едно. Правиш каквото аз кажа. Не бива да се изненадвате. Моят добър приятел Сотеро уреди да вляза. Разбираш ли? Както и да е… да видим. Мога да ви убия всичките. Съгласни сте, нали? Добре, не отричате. Но не искам да ви убивам. Защо си толкова щедър? Практичен съм. На север ще се разчуе. Може някои ваши приятели да ми създадат неприятности. Аз съм човек, който не иска неприятности. Имаме една пословица тук. Крадец, който краде от крадец, простено му е за сто години. Какво означава това? Само едно нещо. Прощавам ви. Вървете си. Просто така? Ами да, просто… Ще ви улесня. Искате ли храна? Дайте им храна. Вода? Добре, вода. Коне? Оседлани и чакат. Оръжие? Оръжията… и коланите ги сваляте и ги оставяте тук. Ами тези хора? Това, което ще стане с тях, ще стане независимо дали съм ви убил или не. Просто малък жест, а? За да покажа на тези хора кой е истинския шеф. Вървете, после ще ви върна оръжието. Знам, че няма да го използвате срещу мен. Само луд човек прави една и съща грешка два пъти. Не разбирам защо човек като теб се е хванал с тази работа. Защо? И аз се чудя. Не, хайде. Хайде, кажи ми защо. Един мой познат в Ел Пасо се съблече гол и скочи върху кактус. Зададох му същия въпрос ;Защо?;. И? Каза, че тогава просто му се сторило добра идея. Добре. Хубаво. Вземете си дрехите, седлата. Каквото искате, вземете го. Приятелите ви тук ви дължат поне това. Сантос, вземи карабините! Сирило, пистолетите! Знаеш ли, когато за пръв път се хванах като наемен стрелец… един тип ми каза: ;Вин не можеш да си позволиш да ти пука.; Това ти е проблемът. Не ми трябва някой да ми казва какъв ми е проблемът. Както ти казах, това ти е проблемът. Ти се забърка с това село и хората в него. Не ти ли омръзва да се слушаш как говориш? Причината да ти разбирам проблема така добре… …е че и аз влязох в същия капан. Да От първия ден тук почнах да си мисля… че може да хвърля пистолета, да се задомя, да си взема земя… да отглеждам добитък. Нещата, които тези хора знаят за мен, няма да ми навредят. Просто не искам да си мислиш, че си единствения глупак в града. Може ли да дойдем с теб, Бернардо? Не. Харесваме ти, нали? Предполагам, че да. Нали си един от нас? Да, един от вас съм. Вземи ни с теб, моля те! Не! Срамуваме се да живеем тук. Бащите ни са… страхливци. Да не сте казали повече такова нещо за бащите си. Те не са страхливци! Мислите, че съм смел, защото нося пистолет? Бащите ви са много посмели, защото носят отговорност! За вас, за братята ви, за сестрите и майките ви… Тази отговорност е като голям камък, тежък цял тон. Тя ги навежда и ги огъва, докато не ги вкара под земята. Никой не ги задължава да правят това. Правят го, защото ви обичат и така искат! Аз никога не съм имал такава смелост. Да гледам ферма… да работя като вол, без гаранция, че ще излезе нещо това е смелост. Затова никога не съм се захващал с такова нещо. И никога няма да го направя. Ще ви е много подобре оттатък границата. Там можете да крадете добитък, да обирате влакове. Само ще трябва да се оправяте с шерифа. Веднъж обрах една банка в Тексас Правителството прати цяла армия. Цяла армия! Една малка банка. Смисълът е ясен. В Тексас само тексасците могат да обират банки. Адиос! Адиос! Можех да предвидя, че ще ни предадат. Фермери… Фермери! Никаква чест, никаква лоялност, нищо. Интересува ги само скъпоценната им реколта и мръсотията в която се ровят. Мразя ги. Всичките ги мразя! Разбира се, че ги мразиш. Защото и ти си от такова село. Ти самият си бил фермер. Да. Да, един от тях съм. Но кой ни е направил такива, каквито сме? Хора с пистолети. Хора като Калвера и… хора като теб. А сега и като мен. Какви очаквате да бъдем? Никой не може да ми подхвърля пищова и да ме гони. Никой! Доста време ми отне да науча кое е доброто. Сега мястото ми е там, да спя на бели чаршафи. Мисля, че ще се върна в това село. Вие сте луди, всичките! Няма да си мръднат пръста за помощ. Помислете! Хари, никой не те кара да се връщаш. Върви си, Хари. Всичко е наред. Можеш да си заложиш живота, че ще си тръгна. Хайде, Лий. Щом им се мре, да вървят. Върви, Лий. Не дължиш нищо на никого. Освен на себе си. Вие сте луди! Всичките! Дръж се, Крис! Ще те измъкна! Крис… Да, Хари? Не искам да умра като глупак. Не дойдохме тук да пазим куп царевица и люти чушки, нали? Имаше и нещо друго, нали? Да, Хари. Разбра го още от началото. Знаех си. Какво беше? Злато. Цели чували. О… звучи красиво. Колко е? Поне половин милион. Моят дял колко щеше да е? Около 70000. Проклет да съм! Може би няма да си. Върна се. За място като това. Защо? Човек като теб! Защо? Бернардо! Бернардо! Не. Не, връщайте се! Назад! Ние не… Не искахме да правим това. Не искахме да го правим. Видяхте ли? Нали ви казах… Виждате ли бащите си? Как се казвам? Бернардо! Бернардо! Дяволски сте прави. Можете да останете, знаете. Няма да имат нищо против, ако останете. Няма да съжаляват и ако си идем. Да. Битката свърши. Свършихте си работата. За тях всеки сезон си има свои задачи. Ако имаше сезон за благодарност, щяха повече да я показват. Получихме това, което очаквахме, старче. Само селяните спечелиха. Те остават за винаги. Те са като самата земя. Помогнахте им да се отърват от Калвера… както силният вятър им помага да се отърват от скакалците. Вие сте като вятъра… духате над земята и отминавате. Бог да е с вас. Адиос. Адиос. Адиос. Старецът беше прав. Само селяните спечелиха. Ние загубихме. Ние винаги губим.