На: 2015-02-01 16:36:05 / Етикети: 1995 , Испания , Мюзикъл , Музикален , Карлос Саура , Виторио Стораро , Пако де Лусия , Хоакин Кортес , Енрике Моренте , Маноло Санлукар , Carlos Saura , La Paquera de Jerez , Merche Esmeralda , Manuel Moneo , Agujeta , Mario Maya , Paco Toronjo , Antonio Toscano , Fernanda de Utrera , Enrique Morente , Manuela Carrasco ,
От филма:
Фламенкото се появява в Андалусия в средата на 19 век. Амалгамата от хора, религии и култури създала нов тип музика. Гръцко дайре, мосарабска харча, грегориански псалми, кастилски романси, еврейски елегии… музиката на негрите и на циганите преселници от далечна Индия… Тази смес е създала музиката, която днес наричаме Фламенко. Неговите изразни средства са песента, танцът и китарата. Потънал съм в грижи, да, потънал съм в грижи, защото ме изоставяш, а аз съм толкова влюбен в теб. Ако името ти е Долорес, защо не се хвърлиш в реката да събереш двуличните скариди под полите си. Те няма да успеят да изпълнят намеренията си. Те са низши твари, които само се перчат наоколо. Те нямат представа какво се случва… Мартин Пирулеро Пелерината му се влачи по земята, бил е намушкан… Има врата към душата ми. За нея ключ не е нужен. Винаги я държа отворена. Никой не може да я затвори. Ти ме удари с лимон по челото. Такава е любовта, прави ни дръзки. Ах, толкова много те обичам, че просто не мога да те накажа. Мамо, котето ме одраска, изгони го, изгони го за малко… Каква тъмна улица, какъв мрак, какво хубаво момиче, дали майка й ще ми я даде… Идва Пепе въглищаря, но аз друго продавам. Ти винаги си ми казвала, винаги си казвала, че не трябва да те обичам толкова, че не го заслужаваш… Идвам да те видя, Виждам бялата ти фуста и полата ти. За теб, за теб живота си бих дал. За теб, за теб бих умрял, само ела при мен. Не ми се присмивай, циганко. Аз съм светец, добър човек, циганко, а ти искаш само моите пари. Не те искам повече, циганко. Когато луната изгрее, аз ще те видя, защото тя ще освети пътеката, на моята любов към теб, циганко. Мъка, мъка, Господи, толкова съм натъжен. Ах, Исусе чудотворецо, тя си отиде и ме остави. Сега ще се върна при майка ми, циганко, ако ме приеме. Ти искаш само моите пари, циганко. Ах, искаш само парите ми, циганко. Четирима францисканци, четирима от Ел Кармен, четирима от Ел Кармен, четирима от Ла Виктория. Ето ги, дванайсет монаси, затова наглеждай лимоните в твоята градина. Ще се оженя за теб, индианке. Ако баща ти разбере и каже на майка ти прекрасна моя, кубинке… Моята къща в Хавана те чака, с покрив от слонова кост, с повдигнат под. За теб, гълъбице бяла, нося тези лилии. Сутрин, след кафето, обичам да се разхождам из Хавана със запалена цигара. Обичам да поседна на стол или в кресло, да си купя вестник, някой ежедневник и да приличам на милионер, богаташа на града. Трака-тра-трака-тра ай, оле „Арса и Тома“. Ах, продавачо на лимони, дай ми малко лимонада. Аз съм циганка, направена от солта на Кадис. Какво те накара да си измиеш лицето, да си срешеш косата, след като знаеш как се чувствам. По пътя към Картуха, преди да стигна боровата горичка, аз се обърнах, погледнах назад и извиках майка си. Ах, каква лудост. С нещата, които правех за теб исках само да ти покажа какво чувствам. Аз не съм този, който бях, нито, който бях, нито, който трябваше да бъда. Сега съм като мебел, тъжен и пренебрегнат. Не можех, имаше буря тази нощ. Исках да заспя, но не можех. Сънувах, че си с друг, дори възглавницата си захапах и почти изгубих разум. Заспах с мисълта за теб. Ти изобразяваш самия рай. Събудих се и видях, че не си до мен и сърцето ми започна да плаче. Какво ще стане с мен? Сълзите ми капеха в една чаша, но сега капят на пода, защото плаках толкова много, че чашата се препълни. Това обичах най-много, фандангото е моята радост, песента е моята любов, тя изтръгва всичките ми грижи. Фанданго от Алосно на зазоряване. Защо не дойдеш при мен при мен. Ти знаеш, че те обичам, но май не те е грижа за мен. Хората говорят, хората говорят колко си грижовен, колко си грижовен към своята „мила“ и лъжите стават истина. Тъгувам за моята майка. Къде ще намеря друга майка като тази? Исках да продължа, но той ме прекъсна. Ще ме осъдят на смърт, ако ме видят да говоря с теб. Моите убийци могат, о, майко на сърцето ми, моите убийци могат да извадят ножовете си. Ще ме осъдят на смърт, ако ме видят да говоря с теб. Ах, твърд съм като камък. Преживял съм толкова мъки и страдания, затова няма да усетя, любов моя, затова няма да усетя раните в сърцето си. Ах, трябва да съм твърд. Ах, как ме караш да се чувствам, луната е пълна, където и да идеш, нека небето те води, нека Господ ти даде късмет. Караш ме да плача, луната е пълна, бих продал и ризата от гърба си, ах, иска ли някой да я купи, евтино я давам, за твоята свобода. Бих продал и ризата от гърба си, кой иска да я купи? Обичах я толкова много, изведох я да пояздим и държах шапката си пред нея, за да пазя лицето й от вятъра. Не ме измъчвай повече, защото се чувствам като тази лодка, блъскана от вълните. Обичам те, ти искаш да те обичам, но мъжът ти е този, който трябва да те обича. Това е негово задължение. Тази стара госпожа, тази стара госпожа ми дава кураж, защото все мърмори, черните миришат на сирене, младичките миришат на маслини, а хубавите циганки миришат на зрели ананаси. Затова, затова, затова аз вече не те обичам, сега е много повече сега, да, аз те обичам, защото не те обичам. Сега си ми много ядосана, защото не си по моя вкус, ей, Мануела, не ме дращи, защото не те обичам и ти сега си ми бясна и сега, добре аз те обичам, обичам те и ще те обичам. Това е щастието, когато си до мен. Ако трябва да умра в този момент, не бих усетил нищо. Ти беше моята истинска любов, но си отиде и ме остави. Душата ми се разкъса от болка, душата ми се разкъса от болка, когато моята майка умря. Една сутрин на зазоряване, моя истинска любов, там горе в планината аз режех тръстика и откъснах цвете. Когато обработвам земята, искам някой момък да изведе воловете за оран, но искам да е момък, който свири на дайре, който свири на дайре. Всички я наричаха Светицата, момичето на име Ангустина, всички я наричаха Светицата, тя отиваше на входа на мината и се молеше за надежда, но всяка надежда беше изгубена. Моят баща ми остави нещо, моят баща ми остави една стара газена лампа, толкова се радвам. Сънувам го денем и нощем и за двайсет реала бих продал лампата на моя баща. Сънувах, че Севиля е цялата от шоколад, а Ла Хиралда от захаросани шишарки, а Торе дел Оро от карамел, а в Гуадалкивир вместо вода течеше мастика, ах, коматче хляб. Какво блести така сред маслиновите дръвчета? Очите на моето момиче, които са като очите на майка ми. Има блясък в очите ти, който аз ти дадох. Ти ме изтръгна от мрака и аз видях, че страдаш, затова винаги ще си моя, а аз ще съм твой, ти винаги ще си това, което никой не може да ми даде и аз винаги ще съм до теб. И да изгрее слънцето и да не изгрее. Ако ще идваш с мене, идвай, ако ли не, тогава ми кажи да си вървя и не ме изпращай. Като стомна с вода те изоставям, тръгвам си. Веднъж, когато Хуана те помоли да срешеш косите й ти изхвърли гребена през прозореца, а в деня когато ти поиска да я срешеш, тя каза „не“, „ти не струваш повече“ „и от най-ситното камъче от калдъръма на улицата“, „от калдъръма на улицата“. Ах, майко! По пътя имаше вода, вятър и студ. Един старец вървял много тъжен и угрижен. Слава на благословената майка Виктория, слава на новороденото. Те пристигнали в един хан и помолили за подслон, Но лошият ханджия ги отпратил, слава. „Няма място“ „и е два сутринта“ „нямам място за бременна жена“, слава. „Ако имаш пари,“ „цялата къща е твоя“ „но ако нямаш – нямам място за теб“, слава и оттам тръгнали и намерили едни обор, там между биволите и магаретата се родило божието слово, слава на благословената майка Виктория, слава на новороденото, слава. Какво искаш да изпееш? Каквото ти искаш. Какво ще кажеш за „Пеперудата“? Добре. Имало едно време една бяла пеперуда, която била кралица на пеперудите на зората, които кацали в градините по най-красивите цветя и шепнели истории на карамфилите и виолетките. Щастливата малка пеперуда била толкова самодоволна и кокетна, изглеждала като бадемов цвят, пърхащ на прохладния бриз, но минал събирач на пеперуди една пролетна сутрин и на един разцъфнал жасмин отнел свободата на нашата кралица. Приковал я с карфици върху лист черен картон и я занесъл в своя музей на мимолетните мъртви красавици – пеперудите на зората, уловени както си летели на воля по поляната. Бялата пеперуда се настанила върху един карамфил, но на карамфила не му харесало, бели пеперуди и червени карамфили, червени, като устните на някой, когото познавам. Ръцете трябва да се движат като гълъбици. Ще потанцувам малко на фона на пеенето. Чувствам се толкова объркан, о, любов на моя живот, чувствам се толкова объркан и прескачам тези стени, за да стигна до твоята врата. На полето макът казал на пшеницата, „Аз за никого няма да се женя, а за тебе не знам“. На полето макът казал на пшеницата, „Щом я погледна и тя се разплаква.“ „Не знам какво става с твоята майка,“ „Защото щом я погледна и тя заплаква“ „Не знам какво да правя.“ „Щом погледна тази госпожа“ „когато минава покрай мен“ „канелата и розите лягат на земята“. Невестата пристига, искряща като звездите, свежа роза и бяла кърпичка, циганките танцуват в ритъма на тангото. На панаира в Ла Линеа купих сиво-шарено пони за моето момиче. Празненството свърши, зората идва и чучулигата запява, скъсах си ризата и я свалих, защото е съдрана. Циганката на столетието се опиянява от аромата на бон-бон-бонбоните, на детските бонбони. Не знам как, ай, тръпчинките, ай, тръпчинките на лицето ти, как мога да им устоя! В корените на една маслина скрих душата си и старата циганка я намери. Изтощих се да бродя по тези земи, изморих се да викам на прага на дома ти, защото ти все не отговаряш. Моят живот си е мой, а твоят си е твой, защо не ги съединим и не ги направим едно? Веднъж погледнах в кладенеца на любовта. Обичам те зелено, да, да, обичам те зелено, ай, ай, ай, обичам те зелено зелено, обичам този зелен вятър, зеления клон, зелената лодка в морето, коня в планината зелена. Сложила ръце на кръста, тя стои опряна на верандата и мечтае, очите й зелени, косата й черна, а тялото й хладно сребро. Приятелю, искам да заменя, моя кон с твоята къща, моето седло с твоето огледало, моя нож с твоето одеяло. Приятелю, аз кървя, идвам от Пуерто де Кабра и искам да сключим тази сделка. Приятелю, искам да умра спокойно в леглото си и ако е възможно върху чаршафи от Холандия. Приятелю, кажи ми къде е тя, къде е това жестоко момиче? Толкова пъти я чаках, толкова пъти я чаках, зелено, обичам те зелено, зелен вятър, клон зелен, зелената лодка в морето, коня в планината зелена.