От филма:
Последният ден от едно златно лято…. В последния ден от едно златно лято имаше момче и мечка. Момчето, което ще срещнем всеки момент, се казваше Кристофър Робин. А мечето, всички наричаха Мечо Пух. Двамата бяха преживели безброй невероятни приключения на най-необикновеното място, наречено Стоакровата гора. Но най-голямото от невероятните им приключения тепърва предстоеше. Днес, струва ми се, е един добър ден за теб, Пух. А тук, трябва да отбележа, е добро място за теб, Пух. Имам толкова хубави причини да мисля така. Но най-хубавата причина от всички е… Мечо Пух! …защото ще бъда с най-добрия си приятел – Кристофър Робин! Тъкмо на време за най-хубавата част от деня! И коя е тази част? Когато аз и ти ще бъдем заедно. Има нещо, което трябва да ти кажа, Пух. Нещо хубаво ли е? Не точно. Тогава нека почака. Може, но колко? Завинаги. Завинаги е много дълго време, Пух. Завинаги изобщо не е много време, когато аз съм с теб. Искам да те викам винаги по име и винаги да отговаряш ти. И двамата ще бъдем приятели завинаги. Завинаги и вечни времена. Искам завинаги такъв да си остана, само ако мога завинаги да обещая, че двамата ще бъдем приятели завинаги. Завинаги и вечни времена. Завинаги е много дълго време, Пух. Завинаги изобщо не е много време, Кристофър, когато аз съм с теб. Искам да съм винаги със теб. И ти до мен да си завинаги. В едно трябва да си сигурен – където и да съм, винаги ще бъдем заедно. Завинаги и вечни времена. И те останаха заедно, за да направят всички онези неща, които момче и едно мече могат да правят. И когато денят отиваше към своя край, Кристофър Робин почти беше забравил, че има нещо да казва на Пух. Мечо Пух, има нещо, което днес не направихме. И какво ли може да е то? Нищо. Нищо ли? Кристофър Робин, как по-точно се прави „нищо”? Ами, просто се размотаваш насам-натам, и не се притесняваш за нищо. Ако някой ни попита ”Какво правите вие двамата?”, а ние му отвърнем ”Ами, нищо”, то ние правим точно това. В момента също правим „нищо”. Щеше ми се да трае вечно. Тогава трябва утре пак да го направим. И след утре пак, и пак…. Мечо Пух, какво ще стане, ако един ден стане така, че трябва да се разделим? Докато сме разделени заедно, ще сме си добре. Да, разбира се. Но, ако… Ако не можем да сме заедно? Ако аз съм някъде другаде? Но това е невъзможно, защото бих се изгубил без теб. На кого да се обадя в дните, когато не се чувствам достатъчно силен и достатъчно смел? Но, всъщност… И от кого ще поискам съвет, когато не знам по кой път да тръгна? Пух, ние… Ние просто не можем да бъдем… О, Пух… Ако все пак дойде ден, в който няма да сме заедно, има нещо, което трябва да запомниш. И какво ли може да е то, Кристофър Робин? По-смел си, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Това е лесничко. Ще бъдем по-смели отколкото сме, ще се излежаваме на дървото, ще преследваме мечтите… Май не беше така… Не, глупавото ми мече. По-смел си, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното е, че… дори и да сме разделени, винаги ще бъда с теб. Винаги ще съм с теб. По-смел отколкото съм… Ще събирам повече медец… Здравей, Кристофър Робин. Не мога да си спомня песничката. Да си спомня… Вече е есен! Днес е първият есенен ден! Сутрин ще пием горещ шоколад, а в меките вечери – филийка и качамак. Но най-хубаво от всичко е, че пчелите ще си идат. Някой е оставил медеца съвсем сам. И няма кой да се грижи за него. Предполагам, че… аз трябва да се погрижа. Ами ако е на някой друг? Или пък не е. Хайде, помисли! Вярвам, че когато въпросът стане толкова сложен, трябва да попитам моя добър приятел Кристофър Робин. Кристофър Робин? Тук ли си? Там ли си? Или някъде там? Прасчо! Прасчо! Кристофър Робин е изчезнал! Прасчо, какво правиш там горе? Това, което Кристофър Робин каза, че трябва да направя. Срещам се очи в очи със страха си и го побеждавам. Така де, ако той не ме победи пръв. Кристофър Робин! И ти ли го търсиш? Здрасти, Пух! Какво става? Здравей, Тигър. Прасчо е горе. Помощ! Успокой се, Прасчо, приятелче! Няма голяма разлика между това да пропаднеш няколко метра надолу и да се изтърколиш от леглото. Наистина ли? Ама, разбира се. Освен когато на практика не се размажеш. Кристофър Робин! Вцепенил се е от страх, а? Предполагам, че трябва да го сваля! Отдръпни се! Това ще бъде нов рекорд. Какво ти става пък на теб? Разболяваш ли се, когато искам най-доброто! Не ме интересува, ако си мислиш, че не си узрял. Това е заешка градина и заекът я обработва според наръчника! А тук ясно е казано, че днес е първият есенен ден, който настъпва след последния ден от лятото. Днес е денят за прибиране на реколтата! Имаш ли въпроси? Ехо… Да, добре. Ако ще се оплакваш, мини на задния ред. Привет, Зайо. Не прилича много на къща. Точно като за магаре. Лесно дошло – лесно си отишло. Извини ме, Зайо. Но дали случайно не си чул… нещо за Кристофър Робин? Въобще не съм го виждал! Това е тревожно. Не е там, където трябваше да бъде. Нито пък, където бяхме заедно. Изглежда никъде го няма! Но само той може да ми каже чий е меда. Не е мой, а и нямам никакво време. Днес е денят за прибиране на реколтата според наръчника! Имам моркови да вадя, да прибирам тикви! Това е мое! Написано ми е името. Т–И–Г… Мед?! Тигър не обича мед. Не е мой. Макар че имам някои неща. На ти го! Само да можех да открия Кристофър Робин… Той щеше да ми каже на кого е. Защо просто не прочетеш бележката и ще разбереш? Бележка! Браво, Зайо! Толкова си умен! Ей сега ще я прочета. Или по-скоро бих я прочел… Ако можех. Може би ти ще можеш, Зайо. Ще я прочета и със затворени очи! Пише… Щях да я прочета, ако Тигър не ме беше фраснал така. Д… А… Аха – далеч! Започва така „Скъпи Пух, не се тревожи за мен. Заминавам далеч.” А бележката е подписана от… Чакай да видим… От Кристофър Робин! Кристофър Робин?! Заминал далеч?! Боже, каква ужасна мисъл! Я чакай! Защо? Кога? Къде го пише? Ако правилно съм разбрал, занапред ще живеем без него. Кристофър Робин. Моят най-най-добър приятел. Просто е невъзможно. Какво толкова сторих? Пух, чудех се, ако може… Докато Кристофър Робин се върне… Дали не мога…аз да бъда… твоят най-най-добър приятел? Да. А когато на Прасчо му омръзне, ние ще се погрижим за теб. Благодаря ви, но вие вече сте най-добрите от най-добрите ми приятели. С вас можем да правим всичко, но само с Кристофър Робин можем да правим нищо. Горкичкият, и малкото му мозък се е изпарил. Разбрах къде е отишъл! ”И”, още едно „и”, и…. Какво има, Бухал? Къде е? На лошо място, страхувам се. Колко лошо? По скалата от 1 до 10 – никак не е хубаво. Отишъл е при черепа. Черепът! Череп ли? Какво е това място? Ами, от самото му звучене, мога да кажа, че е едно от най-страшните и далечни места. Значи трябва да му помогнем. Да му помогнем да се върне тук. При нас! И при мен. Значи имаме задача! Така те искам! Благородство ни е нужно за дългото и опасно пътешествие към великото и непознато… Естествено, и карта ще ни трябва. Опасно ли? Нали не мислиш, че ще има…. мамути? О, благодаря ти! За малко да забравя! Купища от мамути! Ето тук може да има – в най-далечния югоизточен район. А какво мислиш за таласъмите? Каква чудесна идея! Ами ягуари? Поне дузина със сигурност. Не ви разправям измислици. Черепът е ужасен. Черепът е ужасен? О, хайде, стига! Без няколко чудовища, изобщо няма да е трудна задача. А с верни приятели наоколо, няма за какво да се тревожите. Уверявам ви! Не всеки има възможност да срещне невъобразимите ужасии, които се крият в голямото неизвестно. Днес е денят! И само след няколко мига ще тръгнеш по пътя си ти. Внимателно оглеждай се зад ъглите. Какво ли там се крие? Само предполагам, че малко или много опасно нещо дебне там. О, славният момент е близо и ще бъде велик! Приключението е нещо прекрасно! Събирай багажа! Ще ти кажа какво ще ти трябва. Силата и издръжливостта ти, сърцето и съобразителността ти. И не забравяй, Черепът атакува най-вече децата! Приключението е нещо велико! Ще срещнеш смъртни опасности, но ги посрещни без страх. Нокти и зъби, челюсти и разни ужасии. Няма да искаш да си дойдеш у дома, или просто няма да успееш. Това му е хубавото на приключението! В един момент си плуваш, а в другият – летиш, а после те е сграбчило за гушата. Бориш се да оцелееш. Нямам думи от вълнение! Щастливци сте! Ще ми се да дойда с вас! Приключението е нещо прекрасно. За малко да забравя най-хубавата част! Трябва да спасите приятеля си от това ужасно място, и този ужасен череп. На най-опасната част и на най-опасното място съм виждал с очите си истинския череп! Леле майко! А ти, благородни, поемай на път – все по-нагоре и малко надолу. Твоят приятел те чака на края. Точно ей тук. Погледни. Картата е повече от ясна. Но с безпогрешния си усет няма от какво да се боиш. Ще преминеш през плаващи пясъци. И в моменти на битка ти силен бъди. И ще има лавини от камъни… Но помни! Съдбата на Кристофър Робин е само в твоите ръце, Пух! Извинявам се, но… От теб зависи! Това му е хубавото на приключението! Трепетът. Страхът! Едва ли аз за друго бих го заменил. Може би ще дойдеш с нас? Вървете вие. Щастливци сте! Върнете се скоро у дома. Брадичката вдигни. Изпъни гърди! Коремчето си прибери! Фокусирайте се. Смело се впуснете. Картичка да пратите. Да звъннете дори! Да пишете из дългия си път. Приключението е нещо прекрасно! Поздравявам ви! А тези, които няма да се завърнат, поздравявам два пъти. И така, Пух и неговите приятели поеха на път към…онази част от Стоакровата гора, която ще наричаме Голямото неизвестно. Тук бе началото на тяхното приключение. Преминеха ли през гората, щяха да открият приятеля си. През гората, която бе пълна с мамути и с таласъми. И кой знае още с какво. Вижте! Преобърнатата скала. Ако достигнете дотук, скоро ще се срещнете с чудовищата. Какво беше това? Звучи ми като стадо от мамути. Или рев на ягуар. Мисля, че е голям и стар, изцъклен, ужасен череп. Ужасен череп?! Накъде да бягаме? Къде да се скрием? Кой е най-краткият път към вкъщи? Вярвам, че натам е добра посока. Но този път може би е по-добър. А може и натам да е. Най-вероятно натам е най-добре. Спрете! Така доникъде няма да стигнем, Пух. Водачът трябва да е някой с усет и бързи реакции, някой запознат с нещата. Някой като… мен. Така… Ето! Всеки запознат ще се досети, че едва ли има зверове на тази прекрасна полянка. Това наистина е една прекрасна полянка. О, прекрасно! Нима това е златна далия? Рядко се среща по тези места. И къде, по-точно, са тези места, Зайо? Дали се приближаваме до Кристофър Робин? Движим се по курса, разбира се. Къде другаде да сме? Ох, къде сме? Хубавото и спокойно езерце. Да бе! О, Боже. Това не е място за малки и плашливи животни като мен. И като мен. И като него. Благодаря, че забеляза. Избирах внимателно пътя. Черепът е твърде далеч от тук. Прасчо, върни се! Не мога да изгубя и теб. Вярвам, че си си намерил приятел, Прасчо. Прав си, Пух. И още един. Ето го и този. И този. Ето го и него. И нея. И него. И тях! Прасчо, признай си, приятелче, ставаш все по-известен. Явно прасенцата си го могат, а магаретата – не. Вярвам, че искат да те заведат у дома си, Прасчо. Много мило от тяхна страна, но аз вече си имам дом. О, боже! Прасчо. Не си тръгвай. Ще ми се да можех да направя нещо. Скачай, Прасчо. Ще те хванем. Де да можех. Те не ме пускат. Може би ще помолиш приятелите си да те върнат обратно. Разбира се, само че не знам кой е обратния път. Ето тук долу. Погледни. Страхувам се, че прекалено се страхувам да погледна. Ако Кристофър Робин беше тук… Кристофър Робин! Ами да, Прасчо! Той каза, че всичко, което трябва да направиш, е да запомниш, че си по-голям от голямо листо… Че си по-смел, когато не си зелен… Това едва ли ти помага да си по-малко изплашен, Прасчо. Не се боя, Пух. О, боже. Как да свалим Прасчо долу, когато е много нависоко? О, леле. Извинявай, но това ти ли си, Пух? Да, Прасчо, аз съм. Дали ще слезем скоро? Така мисля, Прасчо. Колко скоро? Много. Страхотно хвърляне, приятелче! Едва ли някой може да те надмине. Много смело, наистина… Но, ако не възразявате, Кристофър Робин… …е в тази посока. Добре ли си, Прасчо? Благодаря, Пух, добре съм. Беше много смело от твоя страна да ме спасиш. Ти също си много смел, Прасчо. По-смел от… …нещо. Наистина ли? От какво съм по-смел? Не съм сигурен, Прасчо. Да можех да си спомня. Насам и натам. Картата ги отведе по всички пътища, където трябваше да бъде Кристофър Робин. Но на нито едно място го нямаше. А Зайо така и не желаеше да признае, че картата не им върши никаква работа. Първо ще тръгнем от изток на юг, после от юг на изток. Разбира се, като вземем предвид магнитното поле и посоката на вятъра, ясно е, че трябва да тръгнем… натам! Чудя се дали тези доста плашещи неща не са всъщност Непристъпните планини, където е Кристофър Робин? Прав си, Пух. Ти го намери, приятелче! Извинявам се, но пътят натам, е оттук. Но, Зайо, не сме ли тръгнали натам? На кое ще вярваш? На официалната карта, или на очите си? Ето, погледни сам и ще се увериш, че сме на прав път. Всичко е написано черно на бяло. Защо някой ще иска да лутаме напред-назад и да се чудим по кой път да тръгнем, когато имаме карта? Картата не се крепи на догадки и не е излишна. Нито пък е правена от някой заблуден. От картата зависим всички. И твърде прецизно ни помага да определим нашата позиция. Никога не вярвай на своите уши, на своя нос или очи. Никак не е мъдро на тях да им се довериш. Всички трябва да запомните едно всичко, освен написаното тук, е пълна лъжа. Никога не вярвай на своето коремче, на своята опашка или мустаци. Те няма на нищо да те научат. Ето още един факт много близо сме. Написаното следвай и до истината ще се добереш. Щом така написано е, значи е така. А щом е така, то значи е вярно. И не мисля да правим неща, които не са отбелязани. Щом така написано е, значи е така. Само че си мисля… Никога не вярвай на нещото между своите уши – мозъкът, приятелю, най-бързо ще те заблуди. Почувстваш ли ти нужда от ум и от уши – на тези страници истината лежи. Щом така написано е, значи е така. А щом е така, то значи е вярно. А щом е написано, не е случайно. Никога в това не се съмнявай. И не тръгвай ти в друга посока. Слава богу, че имаме си карта! Затова не бива да се притесняваме. Щом така написано е, значи е така. О, не! Картата! Съберете картата! С половин карта сме загубени! Бързо след картата! Хванах я! Не я хванах. Хванах я. Пак не я хванах. Искам пак. Хванах я. Не я хванах. Чудя се какво ли й става на тази опашка. Може би просто не й остава много време. Кристофър Робин! Тигър, не мисля, че това е най-безопасното място за теб. Може да паднеш. Да… Е, знаеш какво казват хората което не скача нагоре, обикновено пада надолу. Нямаме време за това. И без това закъсняваме. Затова веднага изскачай оттам! Няма да стане. Вятърът духа от неподходяща посока. Няма никакъв вятър. Добре де. Разкрихте ме. Истината е, че… опашката ми няма достатъчно сила. Не се бой, Тигър. Кристофър Робин каза просто да си спомниш, че си по-висок от греда. Наистина ли? Или беше нещо друго… Чувстваш ли се готов за скок вече? Не. Сигурно опашката ти се нуждае от малко помощ. Можеш ли да подскочиш до тук? Мечо Пух! Ами сега? Не, не. Благодаря, че опита. Излизам така, както дойдох – изтощен и уморен самохвалко. Прасчо! Тигър? Е, добре… Гледай какви мускули има това мече. С какво заслужих целия този срам? Какво каза магаренцето? Казах „Ауч”. Не бой се, Прасчо. Това съм аз. Няма страшно, Прасчо. Това са Тигър, Зайо и Йори. Картата! Събрахме я! Можем да продължим. Не бой се, Прасчо, това е страшният череп. Тръгнахме по този път… После по този… Май изгубих пътя… Но си мисля… Случайно да знаеш кой е пътят към Кристофър Робин, Зайо? Ами… Насам, разбира се. О, това е тайна пътечка… Очевидно искаме да тръгнем насам. Не, този път е по-обиколен… По-надалеч… Нека опитаме насам! Ако Кристофър Робин беше тук, какво щеше да каже? Щеше да каже… Този заек не може да свърши нищо както трябва. И всичко е по негова вина. Виновен е, макар да имаше карта! Заекът не е достатъчно умен, за да намери пътя, или да знае какво да прави. Кристофър Робин казва, че в момент като този всичко, което трябва да направя, е да си спомня. Какво да си спомниш? Забравих. Но беше нещо такова – по-умен си, когато си розов. Помогна ли ти? Не. Нямам представа къде сме. Така е от часове насам. Провалих всички ни. Вярвам, че се справяше чудесно. Да си признаем, без Кристофър Робин, нямаме шанс да намерим Кристофър Робин. Сигурно можем да си починем там, докато тази мъгла е толкова мъглива. Край на пътешествието. Нищо не ни остава. И няма изгледи нещата да се оправят. Все едно съм у дома събота вечер. Опитах се да те намеря, Кристофър Робин. Знам, Пух, и съжалявам. Може ти да го намериш, щом аз не можах. Мечо Пух? Търсих те на всички места, където те нямаше, но не можах да намеря мястото, където си. Вече знам, че си там, където аз не съм. Но… къде съм аз? Иска ми се да си тук, за да ми кажеш. Може би, ако го пожелая много, много силно… Покажи се, луничке, покажи се, щастлива звезда. Хайде, покажи се, където и да си. Покажи се в тъмнината и моята слабост разпръсни. Ела и намери ме. Сам съм и ми е студено, а сърцето ми е наранено. Ела и намери ме. Нуждая се да дойдеш и да ме намериш, защото без теб съм напълно изгубен. Намислих си желание на всяка звезда, но те не ми помогнаха много досега. Мога само аз за теб да си мечтая, където и да си. Ще чуя твоя смях, усмивката ще видя. Ще бъда с теб, макар и за кратко. Щом дойде сутринта и слънцето изгрее, пак ще те изгубя. Защото ще е само сън и отворя ли очи, ще те изгубя. Вярвах преди в нашето „завинаги”, но беше твърде хубаво, за да е вярно. Намислих си желание на всяка звезда, но те не ми помогнаха много досега. Не знам какво друго да направя, освен да продължа за теб да си мечтая. И чудя се, дали и ти за мен мечтаеш, където и да си… Където и да си… О, боже! Прасчо! Бъди малко по-конкретен! Череп. Нима Кристофър Робин е в окото на това нещо?! Как ще се покатерим до там? Като влезем оттам. Но там е тъмно. И страшно. И представа си нямаме какво ще намерим. А знаем ли какво може да намери нас? Страшният череп! И сега? Кой път води в окото на черепа? Не гледайте мен. О, братко. Мисли, мисли. Ако всеки тръгне по път, по който другият не е… Мисли! И стигне до място, където другият не е… Което ще рече… Може би трябва да се разделим? Това е много умна идея, Мечо Пух. Радвам се, че я хареса. Каквато и да беше. Кристофър Робин? Кристофър Робин? Кристофър Робин? Какво беше това? О, боже! Няма от какво да се боя. Това е само вятъра. Точно така. Нищо друго. Зайо? Кристофър Робин? Покажи се, където и да си. Тигър? Прасчо? Йори! Тигър! Зайо! Йори! Благодаря, че ме забеляза. Ето го! Това е най-ужасният череп, който съм виждал! Всъщност е единственият. Някой спомена ужасният череп ли? Чухте ли това? Черепът е хванал Пух. Прасчо. Зайо. Тигър. Това мече ще ми липсва. О, Пух… Това звучи като някой звяр. Вижте там. Окото на черепа! Какво ще правим? Можем да пробваме да се измъкнем оттам, ако някой има идея как да се покатерим дотам. Какво пише в картата? Безполезна е. Тук не пише как да се качим там. Защо все аз трябва сам да мисля как да се оправяме? А дали мога? Да, можеш ли? Мога да се опитам заради Пух. Благодаря ти, Зайо. Сетих се! Тигър, трябва да подхвърлиш Прасчо до онзи корен, а ти, Прасчо, ще ни го спуснеш на нас. Ние ще се покатерим и заедно ще спасим Кристофър Робин! Да подскоча толкова високо с тази изтощена опашка? Никак не е мъдро. Поне мога да опитам, ако това ще направи Пух щастлив. Ще ме направи много, много щастлив. Това е доста високо място за такова дребно животинче. Но аз ще бъда смел заради Мечо Пух. Един за парите, двама за шоу, трима, защото… После стават четири. Ето ни и нас! Ти успя! За миг помислих, че чувам Мечо Пух да ме поздравява. Чакай ме, Прасчо! Дръж се, Йори! О, братко. Вярвам, че няма начин да изляза, затова ще трябва да остана. Без приятели, без Кристофър Робин… Без повече „ние”… Ако не бях забравил онова, което ме помоли да запомня. Ако можеше да видиш Прасчо, Кристофър Робин! Беше толкова смел, че няма да повярваш. А Тигър бе по-силен, отколкото изглежда. А Зайо – по умен, отколкото си мисли. Дори и да сме разделени, аз винаги ще бъда с теб. Кристофър Робин? Винаги ще бъда с теб. Винаги ще бъда с теб. Това е голяма загадка, но се чувствам така, сякаш никога не си ме изоставял. Но това е невъзможно, нали? Нали? Може би ти си тук. И макар и разделени, ние наистина сме заедно. Може би съм грешал, когато съм се чувствал самотен. Може би мястото, където си, не е отбелязано на картата. Колко хубаво е това за нас. Ето го! Това е… Това е… …Кристофър Робин? Успял си! Колко хитро от твоя страна. Така се радвам да те видя! Здравей. Къде ходите? Търсих ви навсякъде. Ние търсихме теб. Но по пътя открих нещо друго. Че съм достатъчно смел! Гледайте внимателно! Аз съм достатъчно силен! Аз пък открих, че съм достатъчно умен. Доста умничък, при това. Не беше нужно да стигаме чак дотук, за да разберете това. Аз го открих съвсем сам. Разбира се! Точно както казах… Ама, чакайте! Мен ли сте търсили? Естествено. Да те защитим от черепа. От черепа ли? Не, не. Бях на училище. На училище ли? Но нали си написал да се притесняваме за теб, защото заминаваш надалече? И ти трябва помощ? Не, не сте разбрали. Не се тревожете за мен, не отивам далеч, а само на училище. Ще се върна този следобед. Почерпете се с този медец. Мога да се сетя кой си е похапнал. Къде е Пух? О, Кристофър Робин… Ужасният череп го хвана. Какво? Няма никакъв череп. Само едно нещо може да издаде такъв звук. С коремчето напред и гладничък за мед… Мечо Пух. Е, Кристофър Робин, пазех този медец за теб, но щом сме заедно, ако аз си хапна мъничко, и ти ще получиш. Нали така? За да има по равно и за двама ни, трябва да си хапна двойно повече. Но така ще изям последния медец. Трудно е да хапваш за двама. А още по-трудно, ако станем трима. Я какво е оставил някой. Глупавото ми мече. Къде ли не те търсихме… И на всички места, където търсихме, теб те нямаше. А когато решихме да търсим по-добре, ние… Извинявай, Кристофър Робин, но това не беше ли по-голямо? И едно такова плашещо? Понякога нещата изглеждат по-различни, а ние се боим от това, което другите са ни казали за тях. Сега тук няма от какво да се боим. Изобщо няма от какво да се боим. Небето е толкова синьо и облаците са чудесни, а аз съм тук с теб. Може ли да бъде по-прекрасно? Задачата към своя край отива, мечето вкъщи се прибира. Приятелю, а ти си тук. Може ли да бъде по-прекрасно? Нищо не може да се обърка, щом всичко е наред. А някак всичко се оправи. Нищо не може да се обърка, докато всичко е наред, а всичко е наред сега. Пчелите пак наоколо ни гонят. А ние бягаме от тях! И вижте кой намерихме си ние! Може ли да бъде по-прекрасно? Нищо не може да се обърка, щом всичко е наред. А някак всичко се оправи. Нищо не може да се обърка, докато всичко е наред, а всичко е наред сега. Направо на върха! А всичко е наред сега! Боже мой, намерихте го! А всичко е наред сега! Напълно съвършено е! Чудесно е! Глупавото ми мече. Всичко е наред сега. Все още не съм сигурен защо ходиш на това училище, Кристофър Робин. За да научавам някои неща. И тук научаваме разни неща. Например, къде отива слънцето през нощта. Или как се пишат думите. Зайо ще е толкова горд! Доста е забавно, бих казал. Отначало беше малко страшно, но после… …си спомних колко смел може да бъде Прасчо, и това ми помогна. Изведнъж си помислих, че няма да имам сили, за да продължа, но тогава се сетих за Тигър. И разбрах колко по-силен съм всъщност. А после какво направи? Спомних си за теб, Пух. И аз това направих. Мечо Пух, трябва да ти кажа, че утре отново ще отида. Отново ли? Пак ли ще трябва да те открия? Не, отивам на училище. Ще се връщам, докато ти си тук. Обещай ми винаги да бъдеш тук, дори когато стана на 100 години. Колко стар ще бъда аз тогава? На 99. Тогава обещавам. Завинаги и вечни времена? Да, Кристофър Робин. Завинаги и вечни времена. Ето тук ще ги оставим. И тук ще ги открием отново. Момчето и мечето винаги ще бъдат заедно на това необикновено място, наречено Стоакровата гора.