От филма:
Три години по-късно Мъртъв си. Свен, имаше късмет, че Ерик се препъна. Може би, но в истинска битка той щеше да е мъртъв, а аз жив. Мъжът се нуждае от късмет, както и от жена, която да прави изпитанията по-леки. А какво ще кажеш за жената? Кой ще направи нейния живот по-лек? Прислужницата й. Фрея! Довечера ще говоря с баща ти. Трябва да тръгвам. Свен, дай й време. Дадох й предостатъчно време. Преди да дойде есента, тя ще стане моя жена. Налага ли се да заминеш? За последен път… …вятърът да брули лицето ми и корабът да се люлее. Губя сили… Не. Да. От ден на ден Один все повече затруднява дишането ми. Трябва да гледаме към бъдещето. Не го обичам. Има ли друг? Не. Тогава защо не Свен? Всички от клана го харесват. Той е умен и смел. Не го обичам… Достатъчно. Народът ни трябва да е наясно с положението. Всички знаят, че съм болен. Кой ще управлява, когато си отида? Ти си принцеса. Нямам син. Съпругът ти ще бъде крал. Знам това. Трябва да направим това, което е добре за народа ни. Тишина! Казах тишина! Вдигам тост. За Один! За Один! Млъкнете! Тишина! Кралят иска тишина. Утре, отплаваме. Накъдето враната лети – на 40 левги на изток, на два дни път оттук – знамето ни ще се развее над Ганир. Не! Часът удари. Твърде дълго воините ни отбягваха този всяващ ужас остров. Бояха са да стъпят на земя, която им принадлежи. Това е лудост. Проклетият звяр на Один обитава сенките му и изпива кръвта на всеки, който дръзне да стъпи там. Това съвет ли е? Недей да говориш като старец, обзет от страх. Свен е прав. Откакто хората на Рагнар бяха избити от звяра, всички се страхуват да припарят там. Не се боя от нищо и никой не може да ме обвини в това, ако не е готов да се защити с меч. Ако кралят иска да влезе в ада, аз ще ви водя и ще разчистя пътя му. Чухте думите на воин от този клан. Нима ще го оставим сам в бойния му път? Не! Нима ще се боим да бродим в нашата земя? Не! Ще отплаваме ли утре? Да! Ще донеса кожата на звяра като сватбен подарък за жена ми. Така да бъде! Така да бъде! Фрея, ще се върна заради теб. Преди следващото пълнолуние ще бъда омъжена. Наистина ли е толкова лошо? Свен е силен и всички останали го слушат. Но е и разглезен, егоистичен и… И какво? Не знам. Не му вярвам. Определено не го обичам, но никой не ме пита. Баща ти прави това за доброто на клана и теб. Знам, но се тревожа. Той е болен. Защо трябваше да тръгне към място, което избягваме, откакто Рагнар и семейството му изчезнаха безследно? Не знам, но… Трябва да забравиш това, което се случи с бащата на Агнар. Агнар замина и няма да с върне, независимо колко нощи будуваш, вперила поглед в луната. Поне Свен е тук жив, истински. Дай му шанс. Дай шанс на себе си да се почувстваш щастлива. Е, да потегляме. Господарю, Фрея. Корабът готов ли е? Всички са на борда и са наточили мечовете си. С попътен вятър и с помощта на Один скоро ще се върнем обратно. Не тръгвай. Трябва. Не искам да чезна бавно с мисълта, че не съм смеел да стъпя в част от собственото ми кралство. Бъди силна, както съм те учил. Пази се, татко. Преди следващото пълнолуние ще станеш моя жена. Докато ме няма, помисли си как да промениш държанието си, или аз ще го направя вместо теб. Върни баща ми невредим и ще ти бъда добра съпруга. Отвържете въжетата! Ще поискаме това, което е наше. А дали е наше? Ако е така, защо Один е създал звяр, който не ни пуска да припарим там? И така да е, няма значение. Пак ще превзема този остров… Или ще загина. Но поне ще съм опитал. Вдигнете платното! Две седмици. Ще се върнат. Ако такава е волята на Один. Островът не може да е далеч. Бъди готов да свалиш платното. Разхлабете въжетата! Студът прониква в костите ми. Тази мъгла е лошо знамение. Один ни предупреждава да се върнем. Ето го. Най-сетне. Знамето ни ще се развее над цялата ни земя. Дано ти помогне да намериш покой и да убие зверовете, родили се чрез смъртта на Рагнар. Мислиш, че се рея в миналото ли? Рагнар не се вслуша в съвета ти и действа по своя воля. Да. Но ние помогнахме ли му? Не. Отмъстихме ли за смъртта му? Не. Защитихме ли сина му? Не. Такава беше волята на Один. Один! Колкото повече изнемощявам, по-малко ме е грижа за Один – кое му се нрави и кое не. Корабът на Рагнар. Имам ли право да насилвам Фрея да се омъжи за него? Свен е най-доброто, което кланът може да предложи. Това достатъчно ли е? На оръжие! Образувайте полукръг! Всеки втори да носи факел! Олаф, задръж кораба! Хайндол, с мен към кораба! Насам! Какво намери? На Алгар е. Това е всичко, което намерих… освен тези следи. С всяка следваща стъпка това място все по-малко ми харесва. Нещо уплаши птиците. Бъдете нащрек! Какво е това? Алгар. Ярл, свали го долу. Ловът започва. Плячката е звярът на Один. Кълна се, че няма да напусна проклетия остров, докато е жив. Свен, вземи Ерик, Ярл и Ганг, и обходете стените. Аз ще взема Когла и Рейн. Ще влезем през портата и ще го принудим да излезе. Ще си тръгнем, когато звярът умре. Наблизо е. Да, но не е тук. Трябва да стигнем до арената. Насам! По-бързо! Ерик, недей! Насам! Иди да доведеш останалите! По-късно! Къде е Торсън? Нямам представа. Когла? Ярл? Мъртви са. Торсън може да е още жив. Това нещо вече глозга кокалите му. Този звяр е по-бърз, отколкото предполагахме. Трябва да се върнем. Не, загубихме достатъчно. Торсън заслужава кралско погребение. Заслужава? Може и да си прав, но няма да жертвам още от хората си. Откога отказваме да влезем в бой? Не и в Мидгард, но каквото и да има на острова, то не е от този свят. Один го е прокълнал и е пратил демон да го охранява. Това не е място за хора. Тогава да го опожарим. Да изпратим зверчето на Один там, откъдето е дошло. Кой го казва? Аз. Торсън обяви своя наследник, вашия крал. Торсън е мъртъв. Нека Один задържи острова си. Кораб! На Торсън ли? Може би. Трябва да е той. Ингрид! Торсън е. Върнаха се. Свили са знамената. Три удара с греблата. Завийте надясно. Ще трябва да дадеш обяснение. Не, не може да бъде. Свен, къде е баща ми? Добре ли е? Къде е баща ми? Мъртъв е. Мъртъв ли? Съжалявам. Опитах се да го вразумя, но той беше непреклонен. Загина като истински викинг с меч в ръка. Пожертва живота си, за да оцелеем ние с Ерик. Но вие сте живи. Кралят ви е мъртъв, а вие сте живи. Ганг, Ярл, Когла, Рейн, всички загинаха заедно с краля. Но ти си жив. Да. Както и други. Народът ни също ще живее. Защото знае, че не трябва да се бърка в делата на боговете. Щом Один иска това, нека прокълнатия остров бъде негов. Страхливец! Защо се храниш сам? Попитах те нещо. За да не искат от мен да потвърдя измислиците за смъртта на Торсън. И как измина целия път до Валхала, за да ме спаси. Какво трябваше да кажа? Че бях принуден да гледам как краля умира, за да живее приятелят ми. Освободи ме от това бреме. Ти постъпи както беше добре за теб, но аз нямам нищо общо с това. Ерик, внимавай! Кралят е мъртъв и двамата сме замесени в това. Ако не усложняваш нещата, ще държа устата си затворена. Аглар! Има ли някого? Покажи се! Защо се боиш от един болнав старец, затворен в клетка? Успокой се, старче. Вземи. Донесох ти вода. Защо? За да я изпиеш. За да я изпия ли? Не знаех, че дяволът има чувство за хумор. Е, както искаш. Все ми е едно. Кралят ви загина. Кой от войните му ще отмъсти за него? Всички ли сте страхливци? Олаф, ти беше приятел на баща ми. Нима ще оставиш убиеца ненаказан? Не мога да оспоря волята на Один. Звярът, който ни отне Торсън, беше от света на Один, не от нашия. Баща ти би се гордял, че искаш да отмъстиш. Ако беше негов син, който да ни поведе, имаше шанс. Звярът е твърде силен. Ние не се боим от нищо в този свят, но не можем да се месим в света на боговете. Ерик, моля те. Умолявам те да ми помогнеш. Ще се омъжа за този, който донесе главата на убиеца на баща ми. Не! Ти си сгодена и не можеш да предлагаш себе си. Казах, че ще се омъжа за теб, ако върнеш баща ми при мен. Не ме е грижа какво казваш. Торсън се закле да ме направи свой наследник. Всички присъстващи са ми свидетели. Нима ще приемете да се омъжа за този страхливец? Свен казва истината. Торсън го обяви за свой наследник. Е, получи отговор. При следващото пълнолуние ще се оженим и аз ще стана крал. Махай се! Остави го на мира! Деца! Всички са деца. Един човек е дошъл да те види. Какво искаш? Изслушай го, Фрея. Той има да ти казва някои неща. Които не могат да бъдат казани в присъствието на други ли? Първо трябва ти да ги чуеш. Когато двамата със Свен… Това беше пълна лудост. Онова нещо ни нападна светкавично. Само след миг Когла, Рейн и Ярл бяха мъртви, а аз в безсъзнание. Когато се свестих, Ганг и Торсън се бореха за живота си. Какво стана после? Кажи ми. Дължиш го на баща ми. Кълна се, опитах се да го спася. Щях да го сторя, но бях зашеметен и объркан и Свен ме отведе от там. Когато видях баща ти за последно, той беше жив. Беше в лапите на звяра, но беше жив. Не знам защо, но имах чувството, че няма да го убие. Може и да греша. Один знае, че не можех да мисля трезво. Прости ми, но разумът ми подсказва, че Торсън е жив. Идвам с теб. Изключено. Ще тръгна с теб. Няма да те оставя сама. Само един писък и половината от воините ще дотичат в миг. В най-добрия случай ще се изгубя в морето. В най-лошия звярът на Один ще ме изяде. Остани тук. Няма да те пусна да тръгнеш сама. Винаги сме били приятелки. Не мога да ти обърна гръб сега, когато се нуждаеш от помощта ми. Побързай! Къде е Ерик? Пиян е. Няма да ти благодари за това. Но поне ще бъде жив. Ако му бях позволила да дойде, щях да го загубя. Развържи въжето. Свали го долу, ако гледката не ти понася. Ти не разбираш. Така е. Защо украсяваш дома си с безвкусни дрънкулки, щом гледката те дразни? Да уплаша глупците и да престанат да се връщат тук. Ами жените и децата, които си оставил да изгният тук? Какво оправдание намира съвестта ти за тях? Същото. Вътре беше по-малко опасно за тях, отколкото навън с мен. Значи не аз съм залостен вътре, а ти отвън. Торсън, познавам те. Искаш да ме изпиташ и да събудиш звяра в мен. Ако успееш, ще благодариш на Один, че си зад тези решетки. Познаваш ме? Как е възможно да ме познаваш? Могъщият крал се опитва да намери отговор. Отговори ми! Проклет да си! Как е възможно да ме познаваш? Проклинаш ме? Закъснял си. Твоят жалък бог ме докопа пръв. Один ли? Один. Той се забавлява, като прокле едно момче да броди по земята с маската на звяр. Да нападне семейството си и приятелите си, като разкъса плътта им и натроши костите им, без да има начин и воля да прекрати този ужас, който се повтаря отново и отново. Рагнар? Какъв се падаш на Рагнар? Отговори ми! Какво знаеш за Рагнар? Къде е тя? Къде е Фрея? Не знам. Казал си й, нали? И така да е. Имаше право да знае. Трябва да те убия. Хайде, опитай. Няма значение. И без това вече не ми е нужна. Дните ти са преброени. Фрея! Пристигнахме. Това не ми харесва. Ще търсим през деня. Нощем ще извеждаме лодката в морето и ще чакаме да се зазори. Разбрахме ли се? Насам. Баща ти не е сред тях. Ерик беше прав. Да вървим. Насам! Тук горе! В клетката. Татко! Фрея? Татко! Какво правиш тук? Къде са Олаф, Свен? Къде е ключът? Фрея, виж! Виждаш ли го? Не. Опитай се да измъкнеш татко. Ингрид, по-бързо! Ингрид, побързай! Не мога да я отворя. Стреляй, страхливецо. Когато стрелите ти свършат, ще трябва да се биеш с мен като мъж. Остави ме. Вземи Ингрид и си върви. Ингрид, побързай! Не мога да я отворя. Оставете ме. Свали лъка и ще пусна жената да си върви. И аз трябва да ти повярвам? Той е зле. Да, повече, отколкото воините, които той командва. Господарю? Ще оставя лъка и ще се бия с теб, ако пуснеш и двамата да си вървят. Защо да го правя? Ако имаше чест би го направил. Това са болнав старец и една жена. Имам чест. Тогава ги пусни. Свали лъка. Недей! Не го прави! Нямам друг избор. И без това ще трябва да се бия с него, щом привърша стрелите. Така има шанс да изпълни обещанието и да ви остави да си тръгнете. Който и да победи, те ще си тръгнат. Да. Щом ти дойде на мушка, стреляй. Ами ако не улуча? Трябва да улучиш. Ти си глупак, боецо. Ти дойде тук, да умреш. Не се боя от смъртта. Аз съм воин. Обучен съм за това. Обучен! Ти си още момче. Дори да ме убиеш, какво от това? Приятелите ми ще бъдат свободни. А смъртта ми ще гризе съвестта ти, дори след като плътта ти изгние. Страхливец! Ти ми даде думата си. Обещах, че ще се бия, нищо повече. Откъде взе това? Кажи ми! Беше подарък от един приятел. Фрея! Ще удържиш ли на думата си да пуснеш баща ми? Ти ме измами и развали споразумението ни. Аз стрелях по теб. Пусни Фрея и Торсън да си тръгнат. Аз ще остана. Тя ще остане. Грижи се за него. Плавайте на запад, към слънцето. Ще се върна, Фрея. Баща ти ще доведе войска и ще те освободим. Обичам те. Ще доведа помощ. Ще се върна, Фрея. Ще се върна. Ще се върна заради теб, Фрея! Ще се върна! Ще се върна заради теб, Фрея! Трябва да държиш вратата заключена. Клетката е твоя, ти я заключи! Щом вратата бъде заключена, може да се отключи само отвътре. Съветвам те нощем да я държиш заключена. Студено е. Донесох ти това. Ако беше така мил и с баща ми, сега нямаше да е зле. Пощадих живота му – само това му дължах. Той е виновен за останалото. Чакай! Какво искаш от… Нека превържа раната ти. Не ти ли е противно да си толкова близо до мен? Не мога да повярвам. Почти е заздравяла. Аз съм митологично същество. Луната ми дава сила. Тези рани не могат да ми навредят. От колко време си тук? От години. Цяла вечност. Не си спомням. Ти ли… Ти ли уби всички хора, дошли тук? Почти. Всички воини. Децата се разболяваха. Опитвах се, но не можех да ги спася. Защо питаш? Има ли някой, който ти е бил скъп? Много. Бяха от моето село. Но най-вече един, който обеща да се върне при мен. Той ми даде това. Познато ти е, нали? Защо? Разговарял ли си с Агнар, преди да умре? Бил ли е затворен при теб? Моля те, кажи ми. Искам да знам. Мъртъв ли е? Воинът Агнар, който си познавала, е мъртъв. Чакай, моля те! Откъде знаеш за медальона? Разговарял ли си с Агнар? Той помнеше ли ме? Да. Той те помни. Как би могъл да те забрави? Гладна ли си? Не се тревожи. Няма нищо страшно, ако съм спокоен и слънцето е на небето. А през нощта? Стой в клетката, особено ако е пълнолуние. По-трудно се контролирам. Как стана такъв? Бях прокълнат от Один. Това е мрачна история. Когато си мисля какво се случи, започвам да се обърквам, защото не знам дали си я спомням като звяр или като човек. Разкажи ми. Припомни си случилото се, докато си спокоен и си на светло. Спомням си един лов. Имаше много воини. Спомням си страха, когато ме хванаха. Или звярът си спомня. Аз гонех един звяр. Всичко е толкова неясно. Аз бях този, който приклещи звяра на Один и този, който прободе сърцето му с копието си. А после в пристъп на ярост гневът на Один се стовари върху мен. Изгубих съзнание. Когато се опомних, бях такъв, какъвто ме виждаш сега, принуден да нося кожата на звяра, който убих, и да заема мястото на чудовището на Один. С всеки нов сезон ставам все повече звяр и по-малко човек. Проклетата кожа се сраства с плътта ми. Сигурно може да направим нещо, за да спрем това. Нима смяташ, че не съм опитал? Нищо не може да се направи! Аз живея по правилата на Один. Убих звяра и се превърнах в звяр. Кръвта измива кръвта. Душа в замяна на живот. Едно невинно сърце, дадено на звяра. Какво означава това? Не разбирам смисъла. Трябва да тръгвам. Чакай! Ти каза, че бил мъртъв. Не, казах, че е при звяра. Ерик беше ранен, а всички останали бяха мъртви. Откъде да знам, че звярът ще го пощади? Не трябваше да те послушам. Трябваше да се върна за него. Но не го направи. Защото вярвах на думата ти! Кралят ни е жив. Трябва да сме благодарни, а не да се караме като жени. Когато кралят се събуди, ще чуе истината. Ако се събуди. Ингрид. Фрея… Трябва да помогнем на Фрея. Не говори. Почивай си. В безопасност си. Ерик… Как е Торсън? Много е слаб. Още е в безсъзнание. Трябва да се върнем за Фрея. Никъде няма да ходиш. Аз ще се върна за нея. Ти си почивай. Ще стоиш тук и ще си почиваш. Ерик… Пази се. Обещавам. Утре отплавам за Ганир с утринния прилив. Ще освободя дъщерята на краля, или ще загина при опит да го сторя. Честта ми беше опетнена. Смелостта ми поставена под въпрос. Две жени ни показаха какво е чест, като върнаха обратно краля ни. По-скоро бих се пронизал с меча си, отколкото да чакам той да се събуди и да разбере, че дъщеря му е в плен и разчита на милостта на звяра. Страхливци ли ни наричаш? Да! Всички до един! Ще платиш с кръвта си за това! Не! Ерик е прав. Седим безучастно и се боим от собствените си сенки. Ще отплавам с Ерик. И аз! И аз ще отплавам, за да си върна годеницата. Ще убия звяра и ще провеся трупа върху собствените му порти. Отсега нататък ще убия всеки, който се усъмни в смелостта ми. Остани. Може да поговорим. Трябваше да заключиш вратата. Не вярвам, че би ме наранил. Не и умишлено. Но е възможно, когато не се владея. Не е разумно да ме подлагаш на изпитание. Моля те, остани за малко. Тревожиш се за баща си. Нима те е грижа? Замалко не го уби. Той е воин. Бях сам срещу четирима. Трудно може да се нарече убийство. Тогава защо го държа в плен? Защо показваш неуважение към телата на убитите? Труповете имат за цел да плашат глупците, които не спират да идват на острова. Чрез тях поддържам мита за звяра, за да държа настрана смелчаците. А баща ми? Чувствам се самотен. Времето минава и с всеки сезон се превръщам повече в звяр. Компанията на хората забавя процеса. Помага ми да се боря с проклятието. С цената на тяхната свобода? По-добре, отколкото да са мъртви. Но ако Ингрид и баща ми се завърнат у дома, баща ми ще доведе войска да те убие. Да, знам това. Това ли искаш? Звярът в мен няма да позволи да се унищожа. Трябва да го стори някой друг. Къде съм? Тихо. Почивайте си. У дома сте. Фрея! Къде е Фрея? Успокойте се. Ерик, Олаф и останалите се върнаха за нея. Ерик ще я върне у дома. Трябва да си почивате. Поспете. Смяташ ли, че още е жива? Да. Това същество, каквото и да е то, не убива за забавление. Последния път избягахме позорно. Това няма да се повтори. Не смятам, че звярът може да е наш достоен противник. Нещо ми подсказва, че той го знае. Спуснете платното! Това място трябва да се почисти. Добре ли си? Тук съм. Не там! Тук! Не се страхувай. Ще се махна. Чакай! Не се страхувам. Фрея, объркан съм. Би трябвало да избягаш с писък. Знам как би изглеждал. У теб има нещо, което дори Один не може да промени. Нежност… честност, която ми напомня за баща ми… И за Агнар. Не се страхувам от теб. Чакай! Трябва да поговорим с тях. Те могат да ти помогнат! Нека ти помогна. Фрея! Ерик! Как е Ингрид? Добре е. Баща ти е много немощен, но беше жив, когато потеглихме. Ела. Прибираме се у дома. Не! Ще убием звяра и после си тръгваме. Свен, недей, моля те. Тръгвайте. Потегляме. Не! Заклехме се да унищожим чудовището. Той не е чудовище! Външността му няма нищо общо с това, което е всъщност. Той е човек, който е бил прокълнат от боговете. Той не иска да убива и да наранява никого, но звярът, вселил се в него, надделява и той не може да устои. Ето причината да го унищожим. Не, Свен, недей! Олаф, не разбираш ли? Виждам убитите си другари, чиито души са в ада. А бъдещата ми съпруга е в капан, запленена от това същество, безпомощна да му се противопостави. Не бой се, ще разваля тази магия, като провеся трупа му върху собствените му порти. Ще правиш каквото ти кажа. Отведете я на кораба. Веднага! Хейндол, недей! Ерик! Стреляйте! Мисля, че е мъртъв. Още не. Довършете ме! Не, моля ви! Дръжте я! Не! Донесете въже. Той се освободи от проклятието на Один. Така ли? Откъде знаеш? Мъртъв е и духът му е свободен. Той ми каза, че е митично същество, творение на нощта. Може ли да убиеш подобно нещо? Да. Фрея. Тук съм. Добре ли си? Той нарани ли те? Не. Не трябваше да рискуваш живота си заради мен. Трябваше да го сторя. Не можех да те оставя там. Не бих могъл да съм по-горд, дори да имах син. Ти притежаваш духа на майка си и нейната красота. Обичам те. Господарю. Олаф. Звярът? Мъртъв е. Свен провеси трупа му върху портите на арената. А Когла, Рейн и останалите? Почиват в мир. Опожарихме селото. Проклятието на Один вече не тегне над него. Вашият флаг се вее над острова. Какво? Какво има? Аз ви предадох. Оставих ви в лапите на чудовището. Олаф е прав. Воините ви побягнаха и оставиха звяра да прави с вас каквото поиска. Ти си побягнал. Воините са следвали твоите заповеди. Ти си оставил краля да умре. Смятах, че вече е мъртъв. Също като Рейн, Когла и Ярл. Нямаше смисъл да загинат още хора. Откакто бях обявен за наследник, действам в полза на клана. Лъжец! Свен е прав. Той е мой наследник и ще стане крал. Помислил е, че съм мъртъв. Дългът му бил е към живите. Звярът не беше от този свят. Нито Свен, нито аз, нито някой друг знаеше, че той може да бъде убит. Свен е постъпил правилно. Щеше да е грешка да загинат и други, за да разберем това. Чрез теб и Свен родът ни ще бъде продължен. Народът ни ще има бъдеще. Трябва да забравим за звяра и за проклятието на Один. Фрея! Какво има? Какво ти е? Сънувах звяра. Успокой се. Той е мъртъв. Не може да те нарани. Ти не разбираш. Той не би ме наранил. Той не е такъв, какъвто изглежда. Може да бъде нежен… мил… У него има нещо… Той е мъртъв. Дали? Фрея. Не може да обичаш този урод. А и дори да е така, няма значение. Утре вечер се омъжваш за Свен. Знам. Знам… Успокой се. Всичко е наред. Не изглежда много доволна. Не можем ли да направим нещо? Торсън е крал и неин баща. Тишина! Кралят ще говори. Тази вечер по волята на Один и благодарение на смелите ни воини, дъщеря ми се сдоби със съпруг, а народът ни с нов крал. За Свен и Фрея! Господарю, приятели, Торсън е прав. Бъдещето ни е ясно – народът ни ще пребъде. Давам клетва пред вас, че ще се опитам да бъда справедлив и силен като Торсън. Обещавам също, че Фрея ще го дари с много внуци. За Торсън! Искам да получа правото да ръководя клана, а също и ръката на дъщеря ти. Нямаш право… Това може да искат само членовете на клана. Аз принадлежа към този клан. Аз съм Агнар, синът на Рагнар. Имам право да ръководя клана и да поискам ръката на дъщеря ти. И така, Агнар, син на Рагнар, звярът от остров Ганир, е дошъл за съпругата си. Винаги си бил глупак, Агнар. Ти загуби подкрепата на всички, като пренебрегна интересите им. Искам да се махнеш оттук. Не. Чакай! Агнар ми беше приятел. Агнар е мъртъв. Това нещо изби повече хора, отколкото загубихме в бой. Не може да очакваш да ти дам ръката на дъщеря ми. Но той поиска ръката ми и принадлежи към клана. Законите ни му дават право на това. Ако победи, ще ги спазя. Тя още е под влияние на неговата магия. Но нищо. Ще се бия с него и ще направя от кожата му рогозка. Моля те, татко. Дай на Агнар още един шанс. Така да бъде. Агнар, не! Хайндол, помогни на Свен. Свен. Агнар… Тихо, Фрея. Тук съм. Отпусни се. Съжалявам. Не знаех. Лицето ти… Вече си свободен. Один те освободи от проклятието. Кръв, която измива кръвта. Душата ми в замяна на твоя живот. Сърцето ми винаги ти е принадлежало. Обичам те, Фрея. Винаги съм те обичал. Знам. Фрея! Сбогом, любов моя. Тя почива в мир. Палете!