На: 2015-01-27 09:22:46 / Етикети: 2006 , САЩ , Приключенски , Драма , Джим Ханон , Луи Леонардо , Чад Алън , Джак Гузман , Кристина Суза , Чейс Елисън , Кара Стоунър , Jim Hanon , Louie Leonardo , Chad Allen , Jack Guzman , Christina Souza , Chase Ellison , Chemo Mepaquito , Ninabet Bedoya , Sara Kathryn Bakker , Cara Stoner , Beth Bailey , Ocniel Barrigon , Yariela Caizamo , Andrea Lino Mache , Marco Flaco , Gabriela Valdespino ,
От филма:
Някои казват, че ние живеем в свят на неизгладими различия. Според други истинският мир… трайният мир… е недостижим, защото все още не сме намерили начин… да променим човешкото сърце. Някога пътувах с един войн на име Минкаяни… по един отдалечен ръкав на Амазонка в Еквадор. Случилото се по време на това пътуване би променило мнението на повечето хора. За да разберете защо през онзи ден тръгнахме по реката… трябва да опознаете Минкаяни и неговият народ… Уаоданите. Историята ни е започнала преди още да се родя. Минкаяни бил още дете… поречието на Амазонка, Еквадор Минкаяни бе израснал в тропическия лес… и е живял по същият начин по който Уаодани са живели от сътворението на света до сега. Свирепостта на племето Уаодани била легендарна. Повече от половината Уаодани загивали от копията на други Уаодани… Кръговратът на отмъщението… ги довел почти до изчезване. Мойпа! Татко! Вземи Гимаде! Даюме. Даюме! Върнала си се заради глупавата птица? Върнах се да погреба Немо,… за да не се лута духът й. Сега следвам следите на баща ми. Татко! Татко! Страхувах се, че си мъртъв. Къде е Немо? Минкаяни се е върнал за птицата. Даюме се върна за глупавата птица. Според мен трябва да я изядем. Тук няма никаква храна. Ако умреш, ще я удуша… и ще я погреба заедно с теб. Искаш ли да ме погребат с теб? Минкаяни, ела насам. Заведи Даюме в гората. Не позволявай на майка й да я открие. Напускаш ли ни? Налага се да замина. Ще се върнем при следващото пълнолуние. Никога няма да се върна. Недей, Даюме. Ще те убият. Ще умра ако остана. Ще изядат плътта ти. Тогава ще отида при баща си. Внимавайте! Стреляй! Стреляй! Имам само един куршум! Няма други! Шел Мера, Еквадор Още от малък… обичам да правя разни неща. Според майка ми и леля Рейчъл, по това приличам на баща ми. Бях на осем години когато заедно направихме самолетче. Тогава татко за пръв път потърси Уаоданите. Бях чувал ужасни истории за тях. Всички живеещи близо до джунглата са ги чували. Според татко жестокостта им била като капан,… като затвор от който не могат да избягат сами. Летеше при всяка възможност… и се опитваше да намери малките им села. Само тогава се страхувах докато траеше полетът. Предполагам, че Минкаяни е бил на около 20 години… когато е видял самолетът на баща ми за пръв път. Само предполагам, защото Уаоданите не отмерват времето. И до днес Минкаяни не знае точната си възраст. Минкаяни, трябват ни жени които да ни готвят. Предлагам да си вземем от Аеноменаните. Какво ще кажеш? Според мен тази маймуна е изядена от ягуар. Може и сама да се е изяла. Според нас Аеноменаните са изпратили духът на ягуара. Ще убия ягуара. Трябват ни жени, а не ягуари. По-добре да ловуваме маймуни или диви прасета. Те поне стават за ядене. Шел, тук Хенри 5-6. Южният сектор е чист. Прието. Слизам да погледна отблизо. Огромна пчела. Имаме контакт в сектор 6. Чу ли, Шел? Прието. Шел. Казах „Имаме контакт!” Открихме ги! На север в сектор 6. Мамо! Чуваш ли? При вторият ръкав, южно от Кърарей. Мамо! Мамо! Стиви? Имаме контакт. В сектор 6. Чувате ли? Контакт… В сектор 6… Прието. Ще обиколя. Видях го. Сигурен съм. Минкаяни е целунал ягуара. Следващите дни бяха като Коледа. Домът ни беше нещо като база за всички които живееха в джунглата. Татко летеше до отдалечените писти… и им носеше провизии. Но семействата които идваха у нас… да отпразнуват откриването на Уаоданите… бяха специални. Елиът, МакКълис, Флеминг и Юдериънс. Те ни бяха по-близки и от кръвни роднини. …и се завърта в дори по-голям кръг. Разбира се, като го правиш така. Татко винаги настояваше на своето. Просто… Гледай, Джим. Ще хванем и ще отпуснем… толкова, че остатъка… от въжето да използва въртеливото движение. Виждаш ли? Докато движа самолета в стабилно, постоянно въртене… Виж. Остава в почти същото положение. Почти не се премества. На теория. На теория. На теория. Знаеш ли какво е теорията? На теория. Вярваш ли ми? Аха. Знаеш ли какво означава това? Това е. Успяхме… …да направим контакт. Всъщност, Нейт, аз самият успях да направя контакт. Научих няколко изречения на Уаодани от Даюме. Спокойно, човече. Бях много внимателен. Рейчъл не знае за това. Разбираш ли какво означава това? Означава, че е време да обединим планетата. Означава, че мога да кажа… „Къде е кенефа?” на Уаодани! Чичо Джим. Чичо Джим. Искаш ли да опиташ, синко? Да. Няма ли да кажеш на Рейчъл? Тя разбира езика по-добре от когото и да било от нас. Бети, ако кажа на сестра ми… тя ще го каже на шефовете си. След това ще го обсъждаме две години. Нямаме две години, Бети. Уаоданите са избили… толкова много хора. Правителството е под натиск. Ще изпратят войските. Имаме само една възможност да стигнем до тези хора. Сега. Това е. Ако идеята на Нейт стане… Мисли, че можем да открием място където да приземим самолета. Някоя пясъчна ивица… Ей, ще можем да я наречем „Палм Бийч“. Джим. Стига де! Аз, Тарзан! Джим, това не е пикник. Досега никой не се е свързвал с тях и е оживял, за да разказва. Имаме оръжия. Ще стреляме във въздуха. Индианците винаги бягат от оръжията. Винаги бягат, Олив. Ами ако не избягат? Изглежда са си в къщи. Сигурен ли си, че ще стане? Знаеш ли какво е „теория“? Знам какво е „идиот“. Хайде, време е! Ясно. Тръгна! По-спокойно, момче. Друсаш ми закуската. Не повръщай върху Уаодани. Даюме е жива. Даюме е жива. Даюме е жива. Изяли са я! Това беше невероятно! Няма да ни повярват. Фантастично. Леля Рейчъл живееше в отдалеченото село Кечуа, близо до териториите на Уаоданите. Беше 12 години по-голяма от татко и бе помогнала в отглеждането му. Знам, че татко я предпазваше като пазеше контактът с Уаондани в тайна. Само ми се искаше някой да пази татко. Ила, Ила. Шел вика Ила. Край. Ила, тук е Шел. Край. Стиви, каква изненада. Как си? Добре съм, лельо Рейчъл. Добре съм. Подготвям една изненада за мама и ми трябва малко помощ. Изненада ли? Страхотно. Казвай. Мама иска татко да казва поне едно изречение на местния диалект правилно… но той нищо не зацепва. Не го съди толкова сурово. Владее Кечуа добре. Не Кечуа. Уаодани. Уаодани ли? Защо? Защото иска да приветства Даюме… следващият път когато дойде. Добре. Какво ти се върти в ума? Нещо просто… например „Аз съм ти приятел“. Значи, трябва ти „Аз съм ти приятел“ на Уао? „Твой истински приятел.“ Това е лесно. Повтаряй след Даюме. Здравей, Даюме. Здравей, Стиви. Казваме… Трябва да убием Мойпа бързо. Децата не. Кой уби Мойпа? Покажи се. Нека те видя. Момче? Някакво момче е убило Мойпа? Ще вземем жените с нас. Мойпа не заслужава да бъде погребан. Той беше войн, също като нас! Нека го съди Великата Боа, а не Нампа! Тази ще ми готви. Какво ще кажете? Не, не я взимай. Не. Не, не я взимай. Дадоха ли ни нещо? Да. Шегуваш се. Това трябва да е някаква много специална птица. Пускам. Какво става там. Отрежи въжето, Джим. Стиви, обяда! Скъпи, баща ти ще се върне след часове. Не съм гладен. Знаех, че пистата ни е малка. Опитах се да си представя как татко каца на речният бряг… близо до селото на Уаоданите. Казах му, че ми се иска да бъда с него. Той ми отвърна „Не се тревожи. Ще бъдеш.“ Хайде! Какво да направя? Искаш ли да отидеш при мама? Отиди при мама. Малкото ми момиче. Бъди послушна. Мога да го оставя тук, синко. Само кажи. Добро момче. Да го приберем в самолета. Предполагам това е всичко. Знаеш ли колко е далеч слънцето? На 93 000 000 мили. Това е малка част… от това колко много те обича баща ти? Ако Уаоданите те нападнат… ще се защитаваш ли? Ще използваш ли оръжията си? Не можем да застреляме Уаодани, синко. Още не са готови за Рая. А ние сме. Обещай ми едно… само едно нещо… „Едно нещо.“ Звучиш като майка си. Ако имаш проблем, истински проблем,… обещай ми да им кажеш едни думи. Какви думи? Думи на Уаодани. Означават „Аз съм ви приятел. Истински приятел.“ Така ли? Да. Добре. Ела насам. Всичко ли е готово? Да видим. Едно, две, три, четири. Добре. Чао. Виж… Върни се при мен. Ще се чуем по радиото. Стиви, бъди добро момче. Обичам те, татко. Обичам те. Не се страхувайте от нас! Бог, който наричате Уаенгонги ни изпрати. Ние сме като вас. Какво мислиш, Роджър? При това проповядване на джунглата, колко ще им отнеме на маймуните да спасят душите си? Ако стане, поне ще знаем, че някой ни слуша. Бог ни е приятел. Какво говори? Как така този звучи като жена? Говори дори като пие. Ще отида при тях… да видя дали Даюме е жива. Чужденците са канибали. Ще отида със сестра си. Не, аз ще отида. Прибери се при втората си жена… и стой далеч от сестра ми! Достатъчно! Да отидем на лов. Господа! Имаме си компания. Ние сме като вас. Точно като вас. Ед. Казвам се Ед. Как е твоето име? Даюме ми е сестра. Може те ли да ми кажете къде е? Можете ли да ме отведете с пчелата? Може би името й е много, много дълго. Ще бъда много щастлива ако ме отведете. Заведете ме при Даюме. заведете ме при Даюме. Не разбирам… Не разбирам. Иска нещо. Нейт! Нейт, оръжието! Заведете ме при Даюме. Добре. Самолет. Самолет. Това ли искаш? Май ще се повозим. Минкаяни, защо си толкова малък, а аз толкова бърз? Не, не! Дървената пчела лети бързо. Опита се да слезе от самолета докато бяхме над селото. Видя ли Даюме? Не, но Минкаяни и Кимо приличаха на мравки. Видяха го. Знаят, че сме настроени приятелски. Защо не ме отведете при Даюме? Не те разбираме. Пит, ела насам Не разбирам… Ще си проверя бележките Говорят прекалено бързо. Чужденците не разбират нищо. Гимаде, къде отиваш? Предполагам, че е време за вечеря. Ти си много висока жена. Пееш като канарче. Просто ти предлага, Роджър. Защо сте само ти и сестра ми? Къде е Маенгамо? Къде е тя? Чужденците ни нападнаха. Избягахме! Видяхме те в дървената пчела. Исках да видя Даюме… но те вече са я убили. Истина ли е, Гимаде? Не я видяхме. Сигурно е мъртва. Нима чужденците не ни убиват винаги? Защо трябва да се избиваме взаимно? Предлагам да ги убием. Какво ще кажеш, Минкаяни? Ненкиви казва, че са убили Даюме! Какво друго казва? Изяли са я. Не могат да ядат, ако са мъртви. Ненкиви е прав. Трябва да ги убием! Не изпивай всичко. Какво се опитваш да кажеш, Пит? Мисионери. Какво? Шел, обади се! Обади се! Обади се, Шел. Тук е Шел. Татко, Стиви е. Добре ли си? Пропусна обаждането. Кажи на собственика на папагала, че се грижа добре за него. И знам, че го е дал само назаем. Мама иска да говори. Моля те вдигни. Моля те, татко. Всички чужденци идват. Нас ли търсят? Не. Търсят другите. Никога няма да ги открият. Реката ги е скрила. Разсърдихме духовете. Беше му толкова трудно да не ти каже. Досега сме открили четирима. Джим… Роджър, Пит… Ами Ед? Кечуа казаха, че са го открили във водата близо до брега. Когато стигнахме там, нивото на водата се беше покачило и реката го беше отнесла. Мери Лу, много ми се искаше да го донеса. Има ли някакъв шанс? Не, госпожо. Кечуа потвърдиха, че е той. Взели са часовника му за доказателство. Ами Нейт? Открихме Нейт… в реката близо до Палм Бийч. Ненкиви излъга за чужденците! Не са се опитвали да ни убият. Попитай Маенгамо. Защо излъга? Видях оръжията им. Летях в дървената пчела. Мълчи, Гимаде. Не ме убивай, Гикита. Защо да те убивам? В мен расте бебето на Ненкиви. Минкая… Минкаяни, позволи ми да остана тук. Не ме убивай, Минкаяни. Позволи ми да живея. Пощади бебето ми, Минкаяни Позволи на бебето да живее, Минкаяни. Ще поиска детето си. А може би не. Няма, ако си там. Кога ще свърши това? Къде е Гимаде? Аз съм истинската ти жена. Погреби синът ми. Върви. Вече не съм ти приятел. Вече не съм приятел на никого. Не стана. Не съди прибързано. Да нараняваш кучето няма да помогне. Ела насам. Не. Това е семейството ми! Семейството ми… е убило вашите. Съжалявам. Недей. Съжалявам. След този ден Даюме… никога не беше същата. Всичко е наред. Кръговратът на насилието в който живееше семейството й… пак я достигаше. Говореше, че ще се върне при племето си,… за да разберат, че не всички чужденци са убийци. Не мина много време преди семейството й да й даде тази възможност. Сестра й Гимаде и майка й Акаво все още я търсеха. Бяха достатъчно отчаяни, за да рискуват с чужденците… така както бе направила тя преди години. Няма да им позволим да ви наранят. Намерихме копия. И искате да ги застреляте? Това ли искате? Тези жени са мъртви. Мъртви. Ще ги заведем при народът им. Ако Гимаде и Акаво не бяха жени… щяха да бъдат убити. Даюме вярваше, че ако жени отидат при семейството й, може да получат същото отношение. Тръгвайте. Приличаш на Даюме. Но не можеш да ме заблудиш. Ти си дух. А ти приличаш на мъж. Но не можеш да ме заблудиш. Ти си Минкаяни. Това е Даюме! Тя знае историите ни. Ти ме скри в гората, Минкаяни. Когато отидох при чужденците… те ме пощадиха. Тя е дух. Това не ми харесва, мамо. Това е просто игра, миличка, за да видят кой може да докосне повече. Кога семейството на дървената пчела ще ни нападне? Няма да ви нападат. Докато не заспим. Аз живях при тях. Не виждаш ли, че съм добре? Семейството на дървената пчела иска да ви каже,… че Уаенгонги не иска повече убийства. Уаенгонги? Уаенгонги? Уаенгонги не иска повече убийства. Откъде знаят какво иска Уаенгонги? Уаенгонги е издълбал следите си. Те казват, че повече не трябва да убиваме. Къде са тези следи? Покажете ни ги. Семейството на дървената пчела може да ви ги покаже. Ще им позволите ли да живеят с вас? Защо ще живеят при нас… след като сме избили семейството им? Искам да живея с Аеноменани. С враговете ни. Ще погледна следите. Ако жените причинят някакви неприятности… просто ще ги убием. Предлагам да ги убием още сега. Минкаяни, те са просто жени. Виждал съм домовете им! Домовете им пълни с кръв! Докоснах я! Ако наистина си Даюме… защо не пита за Мойпа? Кой изби семейството ти? Кой уби баща ти Каенто? И малката ти сестра Немо? Мойпа. Мойпа и Аеноменаните. Мойпа е мъртъв. Ние го убихме. Така както ти ще убиваш Аеноменани. Никога няма… Значи не си Даюме. Защо мъжете от дървената пчела не ни убиха? Дойдоха да ви кажат,… че Уаенгонги имал син. Той е бил убит,… но не си е отмъщавал. За да могат хората които са го убили… някой ден да живеят добре. Кимо е омагьосан. Защо чужденците ни казват да не убиваме? Искат да бъдем слаби! Според мен всички са духове! И най-добре Кимо да внимава. Или! Скатът те отрови. Донеси ми копията. Изпий това, Минкаяни. Донеси ми копията. Видях ги, Минкаяни Не отричай. Видях духовете. И ти ги видя. Само духовете! И ти ги видя. Видя ги! Кимо не трябва да помага на жените. Аеноменаните ще решат, че чужденците са ни покорили. Кимо вече е покорен. Като приключи тук ще направи дом и за техният Бог. След това ще умре в него. Само му вижте изражението. С всеки изминал ден духовете го завладяват все повече. Жените също се променят. Казват, че тази къща ще е гробът ти. Ти как мислиш Минкаяни? Вече не познаваш семейството си. Сигурно си сляп. Идват още чужденци. Боже мой. Радвам се да те видя. Здравейте. Мардж, Кати и Стиви. Това е семейството на Рейчъл. Варено бананово пюре. Имам много истории… за първото си посещение при леля Рейчъл и Уаоданите. Момиче с къса коса. Не, момче е. Да кажем, че има неща които никога не можеш да забравиш. Ще се уверя. Права си. Момче е. Според традицията на Уаондани… като първороден син, аз трябваше да отмъстя за смъртта на баща си. Леля Рейчъл ме предупреди никога да не се интересувам от подробностите. Самата тя нямаше представа кои са убийците. Но, разбира се, нямаше как да не се чудя. Тогава за пръв път видях Минкаяни. Имах чувството, че нещо у мен го тревожи. Има някакъв труп. Ще се върна за теб. Минги! Аеноменани! Аеноменаните убиха Минги. Открихме следите им. Предлагам да вземем копията… и да ги проследим. Няма да бъдем слаби! Ще убиваме. Донесете ни пиене. Няма да убивам Аеноменани. Ще следвам Уаенгонги… Ще вървя по следите му. Колко са? Много. Защо не нападат? Може би не знаят, че войните ги няма. Те са семейството ми. Ако говоря с тях, може да се смилят над нас. Аз ще отида с нея. Ако отидеш ти, Кимо, ще те убият. Ще бягаме ли? Не, Стиви. Ние няма да убиваме. Уаенгонги забрани. И вие не убивайте. Дори да ни убивате, ние няма да ви отвръщаме. Аеноменани са много ядосани. Болни са. Умират. Омподае е против. Ние живеем добре. Омподае и Дава умоляваха семействата си с часове. Накрая, болестта на Аеноменани си каза думата. В мрака, точно преди изгрева, те бяха прекалено слаби, за да нападнат. Даюме. Семейството ми е болно. Някои вече са мъртви. И още загиват. Занесете ги в колибата. Дайте им нещо за пиене. Аз ще донеса лекарството. Помогнете ни. Семейството ми страда. Помогнете ни. Ще умрат ако не помогнем. Шел, тук е Тиваено. Имаме спешен случай. Край. Тиваено, Тиваено, тук е Шел. Какво има, Рейчъл? Край. Кимо и Дава доведоха Аеноменаните. Всичките. Болни са. Умират. Край. Прието. Ще трябва да поставите селото под карантина, Рейчъл. Чухте ли? Разбрахме, Франк. Кажи на всички да се молят. Погледнете Кимо. Преди беше велик войн. Няма значение. Доведе враговете близо до копията ни. Какво вика? „Няма храна. Децата ще умрат.“ Минкаяни! Карантината означаваше, че не можем да напускаме селото. А и никой нямаше да донесе провизии. Чувствах се хванат в капан на място което не беше мой дом. От млкото което знаех и Минкаяни се чувстваше така. А това място беше домът му. Как се справяте, Рейчъл? Изглежда маймуните и глиганите са напуснали тази част на джунглата. Благодаря, че се отбихте. Край. Това са всички лекарства които имаме в Шел. Ще донесат още от Кито. Трябват ни съвети как да ги поддържаме живи. Можеш ли да поговориш с доктор Уоли? Вече го направих. Трябва да продължавате да мърдате люлките. Дробовете им още са пълни. Ще ви носим храна и лекарства докато вдигнат карантината. Предай на Мардж, че Мери Лу казва, че малкият Фил е добре. Всички се молим за вас. Минкаяни, ако не го люлея, момчето ще умре. Бибанка, когато заспиш, ще завържа много за теб,… за да те заведат сред облаците. Не го слушай. Той е мечтател. Кимо ме учуди… като остави тези убийци живи. А Даюме… Вече не се страхуват от Великата Боа. Минкаяни, трябва да я погребем. Може ли някой толкова малък да отиде при Великата Боа? Или ще стане термит? Знаеш ли какво казват древните? Да умреш е нищо. Трудно е да отидеш при Великата Боа. Като убиваме, ставаме силни. С достатъчно сила, всички ще можем да отидем при Великата Боа. Но сега Кимо… и Даюме… и този когото наричат Уаенгонги… водят семейството ни към място… на което всички ще бъдем термити… завинаги! Но аз ще се боря… до последният си дъх. Ако убиеш отново… ще убиеш всички ни. След осем седмици, карантината бе вдигната. Майка ми, сестра ми и аз, най-накрая можехме да си отидем у дома. Люлките бяха спрели,… а с тях и безкрайният кръговрат на отмъщението. Уаодани бяха открили причина да живеят по-различно. Накрая… изглеждаше, че това е което са чакали повечето от тях. Много ще ми липсваш. Ще ти липсва маниоката. Искам да се сбогувам с Минкаяни. Важно е да правиш това което искаш, Стиви. Надявам се някой ден да се върна и да те видя. Ако не те видя тук… надявам се да се срещнем… в домът на Уаенгонги. Баща ми винаги се надяваше… да бъдем истински приятели. След като оставих Минкаяни… започнах нов живот който ме отведе в Съединените Щати. С леля Рейчъл поддържахме връзка… и понякога я посещавах през летата. Тя прекара остатъка от живота си при Уаодани. Териториите на Уаодани Живеех във Флорида със семейството си когато разбрах, че леля Рейчъл е починала. Не беше изненада. Знаехме, че има рак. И въпреки, че имаше голямо семейство в Щатите… искаше да бъде погребана при Уаодани… които също смяташе за свое семейство. С жена ми Джини отидохме до Еквадор, за да уважим желанието й. Какво си мислиш? Как можеш… да претеглиш живота? С вяра? Рейчъл искаше да живееш при нас. Каза, че ще го направиш. Живея много далеч. Жена ми и децата ми… никога не са живели в джунглата. Често ще ви идвам на гости. Баща ти е погребан тук. Рейчъл също. Защо не искаш да живееш там където е погребано семейството ти? Не е възможно. Децата ни трябва да разбират начина на живот на останалите… Семейството ни трябва да им го покаже. Ти не си ли от семейството ни? Стиви не чу думите на Кимо. Все още има нужда да разбере. Минкаяни каза само, че има нещо което трябва да видя. Не обясни нищо. И така пътуването ни, което свързваше два свята,… Каменната Ера и 21-ви век,… най-накрая ни доведе тук… до самотната река Кърарей. Това е самолетът му! Това ли е? Тук ли… Тук ли се е случило? Тук се случи. Те не стреляха по нас! Има и още което трябва да знаеш. Аз ги видях. И баща ти ги видя. Какво? Какво е видял? Кажи ми! Баща ти… беше специален човек. Видях до да отива при Великата Боа… докато още беше жив! Аз убих баща ти! Какво? Какво? Направи го. Никой… не е отнел… живота на баща ми. Той го е дал. Баща ми бе загубил живота си на върха на копието… и на същият този връх… с Минкаяни открихме своите животи. Истина е, че баща ми и четиримата му приятели… нямаха възможността да гледат как децата и внуците им растат, но Минкаяни беше дядо. За пръв път в историята си Уаондани имаха толкова много дядовци. Той е дядо не само на своите внуци, но и на моите деца. Баща ми би харесал това. През годините хората биха отбелязвали загубите ни, но не биха могли и да си представят начина по който усещаме спечеленото. През 1995-а година Стив и семейството му се преместиха да живеят при Минкаяни и неговото семейство. Половината от печалбите от този филм ще бъдат използвани за помощ на туземци като Уаоданите. На Минкаяни му се наложи да дойде в Щатите и така започнаха посещенията му. Според него някои от чужденците са толкова мили, че дори… когато се отбиеш до домът им и спреш до някое… малко прозорче… те го отварят и започват да ти дават храна. Топла и готова за ядене. Каза „Много добре разбирам тези чужденци.“ Когато Минкай за пръв път се върна от Щатите… каза на хората, че чужденците са дебели… защото дори когато вървят не си мърдат краката. Стъпват на някоя пътека и тя тръгва. Жена му, Омподае, каза „Говориш глупости.“ Минкай продължи да повтаря „Затова всички чужденци са дебели.“ Не ходят. Не се катерят. Не си правят градини. Когато стана въпрос за това… Омподае попита „Как живеят тогава?“ Минкай отвърна „Имат си големи къщи за храна.“ „Там има купища храна.“ „После идват и младите хора… които стоят на мястото от което излизаш. Усмихваш се колкото можеш,… а те се преструват, че не те виждат. След малко те поглеждат и се усмихват. И щом се усмихнат… можеш да си тръгнеш и да вземеш всичката храна със себе си.“ „Нещо такова.“, казах му аз, извадих кредитната си карта и добавих… „Първо трябва да им дадеш нещо подобно.“ Минкай погледна и се усмихна „Веднага ще ти го върнат.“ Омподае ми се скара, че изпращам Минкаяни обратно. „Толкова е мързелив, че като му кажа… да излезе и да ми намери някакво месо… той излиза намира някое дърво и просто…