На: 2014-09-05 11:46:51 / Етикети: 2001 , САЩ , Германия , Бил Пакстън , Матю Леви , Дейвид Киршнер , Матю Макконъхи , Бил Пакстън , Алън Дейвидсън , Пауърс Бут , Джон Пакстън , Синтия Етингър , Джеръми Съмптър , Миси Крайдър , Люк Акю , Леви Крайс , Синтия Етингер , Ребека Тилни ,
От филма:
ЦЕНТРАЛАТА НА ФБР ДАЛАС, ТЕКСАС, 22,25 ч. Какво търси тук тази линейка? Не знам. Ще проверя. Не мога да се оплача. Това той ли е? Сигурно лъже, но реших да ви повикам. Знае ли името ми? Не. Поиска да говори с разследващия случая „Ръката на Бога“. Не каза ли защо? Не. Щял да говори само с вас. Вие ли разследвате случая „Ръката на Бога“? Да. Лесли Доул. Вие и майка ви? Ще се радвам, ако не пипате по бюрото ми. Съжалявам. Доста ви почаках. Можах да разгледам снимките ви. Някои са потресаващи. И така, с какво мога да ви бъда полезен, И? Господин… Мингс. Фентън Мингс. Знам, че звучи налудничаво… Знам кой е убиецът в случая „Ръката на Бога“. Познавам случая. Кой? Готов сте да ме уязвите. Вече се съмнявате в мен. Защо така? Защото в случай като този никой не би влязъл тук току-така, твърдейки, че знае кой е убиецът. Понякога истината намира своето оправдание. И кой тогава е убиецът? Брат ми. И защо го подозирате? Снощи той ми се обади. Не мога да го открия. Започвам да се безпокоя за него! Нямаш основание. Ало? Ало? Демоните завладяват света! Не мога да разпозная всички! Те са навсякъде! Вече не издържам! Нека поговорим, Адам. Няма за какво да приказваме! Всичко свърши! Каквото и да стане, трябва да ме заведеш в „Роуз Гардън“! Обеща ми! Не помниш ли? Настоявам да… Адам! Обеща ми! Най-сетне… Покоят аз ще открия… Сладък, сладък покой… Къде? Там, където се разигра всичко. На около 200 мили оттук, на север от Аделийн. В Търмън? Защо там? За да погреба Адам, в „Роуз Гардън“. Защо? Обещах му го, много отдавна. Доста шантава история. Не виждам връзката с моя случай. Адам е „Ръката на Бога“, агент Доул. Него търсите. Той ли ви го каза? И ви помоли да го погребете? И дете не би ви повярвало. Още не съм свършил. Има и още ли? И то много. Извинете ме. Офисът на шерифа? Свържете ме с шерифа. Агент Лесли Доул, от ФБР. В момента го няма. Аз мога ли да ви помогна? При мене има един човек. Фентън Мингс. Фентън Мингс ли? Какво търси при вас? Познавате ли го? Да. Преди малко ни хвърли в тъч. Открадна линейка, както и тялото на брат си. Проверихте ли ме? Да. Арестувате ли ме? Би трябвало. За щастие шерифът ще ви прости, стига да върнете линейката. Няма да ви повдигнем обвинения. Обичам малките градчета. Защо забъркахте такава каша, само за да ми признаете това ли? Защото не мога да живея повече, обременен от това, което знам. А какво точно знаете? Това е майка ви, нали? Да. Имате същите очи. Да се върнем на разказа ви. Защо мислите, че брат ви е убиецът? Просто знам. Откъде? Историята започна отдавна. Беше лятото на 1979 г. „С радост е пълно сърцето ми… “ Трябва да ме питаш „кое“? Не искам да пея. Просто попитай „кое“. Кое? Сега ще стане по-добре. „С радост е пълно сърцето ми… “ „Кое?“ „Сърцето ми. “ „Кое?“ „Сърцето ми. “ „С радост е пълно сърцето ми… “ „Дано там и тя остане. “ „И щом дяволът ме изкуси, на всичко ще съм устоял. “ „На всичко ще съм устоял… “ „и щом дяволът ме изкуси, на всичко ще съм устоял… “ Кой я измисли? Кейти Хейгън. Много е точна. Много готино беше. Да. Направо щях да падна! Живеехме в „Търмън Роуз Гардън“. В къщата, където през 50-те държаха боклуците на парка. Татко здравата я беше постегнал, когато се оженили с мама. Ето я и неочакваната злополука. Алигаторът се беше освободил от въжетата… Адам е три години по-малък от мен. Мама и татко го бяха родили, но откак се помня, аз се грижех за него. Татко беше автомонтьор. Обикновено се прибираше към 17,30 ч. и сядахме навечеряме заедно. Здравейте, хлапета. Здрасти, татко. Мирише вкусно. Как мина денят? Добре. Да видим. Остави малко и за нас. Дано обичаш грах. И още как. Внимавай, че току-виж си се превърнал в грахче. Колко изкара по математика? Тройка. И на мен математиката не ми вървеше. Пишеха ми тройки по милост. Другата седмица пак ще имаме контролно. Още по-трудно. Горе главата. Събота и неделя ще седнем да си поблъскаме главите над задачите заедно. Утре искам да гледам „Кюфтетата“. Вече го гледа. Искам пак да го гледам. Ще ходим да гледаме „Воините“. Забранен е. Някак ще се вмъкнем. Измихте ли си зъбите? Сигурен ли си, Адам? Я ми дъхни. Леле мале! Татко! Измих си ги! Шегувам се. Ти вече си голям, Фентън. Няма да те проверявам. Лека нощ! Здравата да се наспите! Да не паднеш от леглото! Не бой се. Обичам ви. И аз те обичам, тате. Лека нощ! Лека нощ, Къртис. Искам пак да гледам „Кюфтетата“. Веднъж ти стига. Ще идем да гледаме „Воините“. Не искам да гледам филми сам. Жалко. Моля те! Стига. Заспивай. Това беше семейството ни. Само тримата. Всичките ни други роднини бяха измрели. Бяхме свикнали. Нямахме нужда от другиго. Бяхме щастливи. Досега. Фентън, ставай! Ставайте. Имам нещо да ви казвам. Какво има, татко? Всичко е наред. Адам, ставай и ме чуй. Искам и двамата да ме слушате внимателно. Случи се нещо. Каза, че получил видение. Божие откровение. Явил му се ангел и му открил истината за света. И божията промисъл за семейството ни. Наближава краят на света. Ангелът ми го показа. Между нас бродят демони. Пращат ги дяволите, за последната битка. Тя се води и в момента. Никой не го знае, освен ние и други като нас. Страх ме е, татко. Няма от какво, тигре. Господ ни е избрал и ще ни брани. Възлага ни и задача. Не бива да се страхуваме, трябва да унищожим демоните. Трябва един по един да ги премахнем от лицето на земята. Такава е Божията задача за нас. Ангелът ни нарече „Божии ръце“. Ние сме като супергероите ли? Точно така. Заедно ще помогнем за спасяването на света. Татко, звучи налудничаво. Знам, синко. Но е самата истина. А ще имаме ли супер мощ? Можем да познаем демоните, за разлика от другите хора. Ангелът ми разкри, че Господ ще ни прати и три оръжия, с които ще ги сразим. Вълшебни ли? Предполагам. Кога ще ни ги прати? Ангелът каза „скоро“. Нищо повече не ми откри, освен да не казваме никому. Никому! Иначе се излагаме на опасност. Фентън? Не се бой. Трябва да ме разбереш. Не исках да ви казвам, докато сам не го приех. Но ангелът ми нареди да го сторя сега. Фентън? Не знаех нито какво да кажа, нито как да реагирам. Разбираш ли ме? Идва Страшният съд. Чувствах се объркан. Скоро ще бъдем в Рая. Ти, аз, Адам. При мама. Тогава още не го осъзнавах, но го чувствах подсъзнателно. Моят сигурен свят се беше преобърнал. В него пропълзяха сенки. Мрачни сенки. Идва съдния ден. Господ ни избра. Момчешкият ми разум отказваше да го приеме. Добро утро! Ставай, мързелан! Пак се успахме! Обличайте се! Трябва да тръгвам на работа! Ще ви закарам. Какво ти има? Нищо. Дай една хапка. Никой не обели и дума. Беше само сън. Кошмар. И чиста лудост. А светът беше съвсем същият. Да се учите добре! И нито дума за снощния ни разговор! Няма да кажем и гък! До довечера! Препишете изречението, после ще му направим разбор. „Момичето в… …синята… рокля… “ Отказвах да го приема. Отиде си и спокойният ми сън. Очаквах татко да донесе и вълшебните оръжия. На път за работа, Господ пак му се явил. Внимавай. Все още не знам за какво са ръкавиците. Дълъг, дълъг сън… Момчета! Вижте какво намерих! Събрах всичките. Вече нищо няма да ни спре. Снощи ангелът ми откри, че скоро Господ ще ни прати списък с първите седем демони. Това не беше истина. Не можеше и да бъде. Трябваше само да изчакам. Ела тук, Фентън. Мия чиниите. Могат да почакат. Трябва да си поприказваме. Знам, че ти е трудно да приемеш това, което се случи. Съжалявам. Но такава е волята Божия и трябва да й се подчиним. Може да е било само сън. Не беше. Не бих си измислял нещо подобно. Може би… Може би просто си се чалнал? Всичко това се случи. Скоро сам ще ме разбереш. Затова исках и да поговорим. Първият списък. Ангелът му се явил, докато бил на работа. Синтия Хартбридж Това са имена на живи хора. Така е. И изглеждат като хора. Но не са. Ангелът каза, че щом ги докосна ще ми разкрие истинския им лик. Затова са и ръкавиците. Бях си ги сложил, а когато ги свалих, истината се откри пред мен. Като видиш, сам ще повярваш. Сънят беше свършил. Всичко бе истина. Трябваше да спра. Или да кажа на някого за плановете на ангела. Но не можех да го сторя. Обичах баща си. Дори и да беше луд. Татко, и аз получих списък! Къде го намери? Господ ми го даде. Травис оня келеш ли е, дето те закачаше? Той е демон. Сам си го съставил, нали? Не, Господ ми го даде. Адам? Седни у мен. Слушай, синко… Не можем да лъжем себе си. Трябва да унищожим демоните. В твоя случай бихме убивали невинни хора. Това не можем да сторим. Като убиваме демони, вършим добро. Да убиваш невинни е зло. Разбра ли? Съжалявам. Всичко е наред. Имай малко търпение. Господ ще ни прати всички имена. Върви да си пишеш домашните. Оставаше ми едно да го издам. Но намеренията са едно, а действията друго. Онази вечер татко обеща да ни заведе на кино. Но не се прибра от работа. Кога ще се прибере татко? Не знам. Дали пък не унищожава демон? Пълни глупости. Той не лъже! Чуй ме, просто си измисля. Не е вярно. Напротив. Също като Дядо Коледа. Помниш, че миналата Коледа татко сложи подаръците под елхата. И сега е така. Адам, някога да съм те лъгал? Татко си измисля всичко това. Имената са на живи хора. Разбираш ли? Защо му трябва? Не знам. Трябва да се махаме оттук. Да избягаме ли? Тръгваш ли с мен? За кратко. Не искам да оставя татко сам. Нито пък аз. Но се налага. Защо? Татко ще убие някого. Ела тук, синко. Трябва да ми помогнеш. Татко! Ела тук, Адам! Дай фенерчето насам! Коя е тази, татко? Демон, синко. Не се бойте, всичко е наред. Не се бойте. По-рано същия ден му се явил Бог и му съобщил, че моментът е настъпил. След работа отишъл в Джаксънвил, на 45 мин. път от Търмън. Не бил ходил там, но намерил мястото лесно. Водил го Господ. Синтия Хартбридж? Аз съм. Татко, моля те, недей! Фентън, ако можех да ти го спестя, щях. Но ние сме слуги Божии и трябва да изпълним волята му. Не се бой, синко. Това вярно ли е? Защо бих си го измислял? Къде е сега баща ти? Мъртъв е. Мисля да тръгвам, сър. Ако ви трябвам, да остана ли? Не. Тръгвай, сам ще се оправя. Лека нощ, сър. И уби жената пред очите ви? Той не разсъждаваше така. Не убиваше жена, а унищожаваше демон. Вярваше, че като я докосне, вижда всичките й грехове. Татко, моля те, недей! Не така, Адам. Трябва. Трябва да е по определен начин. Ангелът изрично го подчерта. Защо в „Роуз Гардън“? Не аз избрах мястото. Ангелът ми го посочи. Не плачи, Фентън. Тя не беше човек. Видя ли, когато я докоснах? Аз видях, татко. Ти я уби. Не я убих, синко. Унищожих я. Тя беше демон. Сам не вярвах, че мога да го сторя. И на мен ми приличаше на жена. Но когато я докоснах, видях самото зло. Трябваше да го сторя. Съжалявам, че не си го видял. Следващия път ще го видиш. Ще убиеш пак ли? Това е наше задължение. Трябва да го приемеш. Няма да ти позволя! Не можеш да ме спреш. Такава е волята Божия. Ще те издам! Ако го сториш, някой ще умре. Ангелът изрично го подчерта. Разбираш ли? Отговори ми, Фентън! И не го издадохте? Трябваше. Но се страхувах. Обичах баща си, но вече ме ужасяваше. Сега разбирате ли защо брат ми е „Божията ръка“? Разполагате ли с доказателство? Във вестника пишеше, че не сте открили нито едно от телата на 6-те жертви. Така ли е? Във вестника ли? Може би не е вярно. В този случай е. Тялото на първата жертва бе обезобразено. С бележка, на която пишеше, че „ръката Божия“ я е отнесла. При другите пет жертви открихме само бележки, не и трупове. Откъде знаете, че са мъртви? Не сме сигурни. В първата бележка пишеше, че повече няма да открием нищо. Че труповете убиецът ще запази за себе си. Мисля, че знам къде са. В „Роуз Гардън“ ли? Защо не ми каза веднага? Щяхте ли да ми повярвате? Да тръгваме. Дръж. Защо са ми? Сложи си ги. Все още те издирват. Да тръгваме. Мога и сам. Кажи ми, синко, защо не дойде по-рано? Нямаше да ми повярваш. Не мога да си представя как си могъл да го криеш у себе си. Избягвах го мислено. Така исках. А ти ще ми кажеш ли защо пазиш онази снимка на майка си? Тя беше убита два дни след като бе направена снимката. Някакъв обезумял психопат като баща ти я заколи. Не успя да го заловиш ли? Не успях. Затова ли пое случая? Не. Никога ли не ти се е искало да станеш ченге? Да, когато бях дете. Имаш инстинкт на ченге. Доброто ченге разчита на него. Няма ли да изплюеш камъчето? Криеш нещо от мен. И какво крия? Просто продължавай да говориш. Може би ще го определя. Добре ли си, татко? Добре съм, синко. Ето ме и мен! Татко, защо Господ позволи да ми се случи това? Не ти е Господ виновен, Дейви. Той ми позволи. Той ти позволява сам да решиш какво да сториш. Тази кукла свързана ли е с теб? Не е. Тогава Господ не те е накарал да сториш каквото и да било, а желае ти сам да решиш. След онази вечер не се случи нищо кой знае какво. Татко не обели и дума. Адам също си мълчеше. След месец бях убеден, че кошмарът е свършил. Чао. До скоро! Видя ли й задника? Не бих й отказал една среща. Тоя Бъгс Хог е голям веселяк. Да можеше да й скивам циците. А, гаджета, значи? Млъквай, Адам. Ако искаш, ела да спиш у нас. Първо трябва да питам татко. Ако искаш, мама ще го помоли. Става. Ще се видим пак. Какво ти има? Ще ти кажа после. Да изчезваме! Ела! Ще заобиколя по улицата. Татко! Тук съм! Чий е тоя микробус? Наш е. Готин е, нали? Обади се майката на твой приятел. Отказах й. Утре сутринта ни чака работа. Татко ни каза, че демоните ще изчезват безследно, без никой да разбере къде са. Ела, Трикси! Излизай, Трикси! Трикси, излизай! Какво правиш тук, момче? Кучето ми! Кучето ми е под вашата кола. Да видим. Хвани го за краката! Хвани го! Бързо! Кевин Марч? Мислите, че той е невинен човек? Не е! Мислеше, че никой не знае, а? Господ всичко вижда! Татко, недей! Моля те! Няма да избягаш от гнева господен! Все още не вярваш, а? Той е убивал невинни деца! Още бебета. Невръстни дечица. Той е убиецът. Трябва да изчезваме оттук. Как така? Трябва да бягаме оттук! Откога ти разправям! Не искам да бягам! Трябва. Защо? Слушай, Адам. Татко убива невинни хора. Той унищожава демони. Лъжа, Адам! Щом ги докосне, и аз виждам греховете им. Нищо не виждаш! Татко ти е промил мозъка! Лъже те! Ние му помагаме да убива! Изпълняваме волята Божия! Пепел ти на езика! Адам! Обличай се, Фентън. Няма да будим брат ти. Сядай. Брат ти ми каза какво си му наприказвал. През живота си не съм убил човек! Сам знаеш, че лъжеш. Преди да си легнеш, доста мислих. Помолих ангела да ти се яви. Но той избра отново мен. И ми разкри нова истина. Не исках да повярвам. Какво? Няма значение. Заедно ще докажем неговата правота. Липсва ти вяра, затова не виждаш истината. Но аз ще те убедя. Искам да изкопаеш дупка тук. Трябва да бъде 3 метра дълбока и 4,5 метра широка. Направи я съвършено квадратна. Какво? Чу ме. Защо? Защото съм ти баща, а ти ще ми се подчиняваш. Ясно? Разбра ли? Да. До довечера да си свършил. Татко, не мога! Побързай! Започнах да копая, но не се молих Богу. Нямаше и да го сторя. Ненавиждах Господ. Омразата ми даваше сили. Бях глух за пъкления план, било то татков или Божи. Знаех, че татко върши грях и нищо нямаше да ме разколебае. Фентън? Извинявай, дето му казах. Не си му казал, че те карам да избягаме? Не съм. Идваш ли с мен тогава? Няма причина! Татко е убиец! Не е! Моля се за теб! Ти молиш ли се? Не, и не се каня! Татко каза, че… Не ме интересува! Накара ме да изкопая дупката, но не и да се моля! Остави ме на мира! Обещай да не казваш на татко. Притрябвал си ми! Няма друга лопата! Разкарай се! Скапаняк! Исках да избягам, далеч, но не можех да оставя Адам, независимо колко опасно луд ставаше татко. А и… Къде можех да избягам? Май се предаде, а? Не съм! Утре ще я довърша. Не искам да ставам груб. Нито да се боря с теб. Правя го, за да те нараня. Дано ме разбереш. Какво ти е? Дай да видя ръцете ти. Нищо ми няма. Покажи ми ги. Не си ли сложи ръкавици? Не ми трябват. Изпий го. Ще облекчи болката ти. Казах, нищо ми няма. Разбирам, че ми се сърдиш, но няма нужда да се самонараняваш. Изпий го. В бараката има и ръкавици. Утре си ги сложи. Не се самоизмъчвай. След ден-два раните ще заздравеят. Гордея се с теб. Господ също. Почини си, докато ти спаднат пришките. После довърши изкопа. Лека нощ. Лягай си, тигър. Нека остана още малко, моля те. Продължих да копая. Ръцете ми кървяха, но не спрях. Копах пет дълги дни, от сутрин до вечер. Но на шестия ден дупката бе толкова дълбока и мрачна, колкото и омразата ми към татковия Бог. Е, накрая я изкопа. И нито веднъж не се помоли. И нито веднъж не се помоли. Не. След това покрихме „избата“. Поне татко я наричаше така. Но знаех, че всъщност строяхме тъмница. Бяхме вкопали в земята дървена килия. Минете отсам, момчета. Татко каза, че Господ му наредил да я построи. Ела да бутнеш отсам! Бутайте! Бутайте! Не спирайте! Бутайте! Добра работа свършихте. Особено ти, Фентън. Просто изпълних нарежданията ти. Да видим дали ще се отвори. Давай. На следната вечер той се върна с нов демон. Слез тук. Да видим дали ще се отвори. Би трябвало да се срамуваш. Не лъжа! Мога да ви покажа! Да вървим. Отзад е, зад навеса. Стига толкова, момче. Вече е късно. Май не ме разбирате. Отзад е. Да видим какво мисли по въпроса баща ти. Какво има, шерифе? Съжалявам, че те будя, но на малкия май му хлопа дъската. Влизай. Тъкмо се канех да лягам, имах тежък ден, когато малкият дойде да ми разкаже шантавата си история. Истинска фантасмагория. Казвам истината и ти го знаеш. Издивявам при мисълта, че го е разказал на всички в офиса ти. Не се безпокой, бях сам. Не вярвам на нито една негова дума. Чудя се само защо си я измисля. Не знам защо. Сигурно иска… Иска да ми отмъсти, задето го наказах. Каза ли му защо? Лъже. Проверете бараката. Не знам какво да го правя. Изглежда няма респект от теб. И моите момчета не ме слушат. Проверете бараката. Или „Роуз Гардън“. Ще ви покажа къде ги зарови. Момче, време е вече да престанеш. Моля ви! Ще ви покажа! Ще проверя бараката, за да миряса най-сетне. Каквото трябва, това и ще сториш. Какво ще кажеш, хлапе? Трябва ли? Виждате ли? Направих скривалище. В случай на буря. Провери го сам. Внимавай по стълбата. Не ме бива за дърводелец. Нищо нередно не виждам. Той беше тук. Момче, често ли имаш подобни пристъпи? Трябва да го е скрил. Беше тук. Адам! Адам го е преместил! Мисля, че ми стига толкова. Ще ви покажа къде ги зарови! Моля ви! Повярвайте ми! Дано Господ те посрещне. И те пожали. Досега не бях убивал човек. Гади ми се от теб! Те бяха демони! Само шерифът беше човек, не разбираш ли? Защо ги убиваш? За да изпълня мисията ни! Нямаме мисия! Този човек умря заради теб! Хубаво го погледни! Умря, защото нямаш вяра! Не разбираш ли, че ме превърна в убиец! Аз ли? Или ти мен? Ти си луд! Как смееш! Татко, недей! Господи! Всичко е наред, татко. Добре ли си? Чакай малко, Фентън. Ти влез вътре. Идваме след малко. Давай, не бой се. Ела в бараката. Влез и затвори вратата. Страхуваш ли се? Теб питам. От теб. Само демоните трябва да се боят от мен. Не си демон, нали? Ангелът ми каза, че си. Не му повярвах. Не мога. Ти си ми син. Обичам те повече от живота си. И знаеш ли кое е най-странното? Страх ме е от теб. Влизай. Татко! Не искам да го правя, но се налага. Трябва да го убия. Няма да позволя да се случи отново. Няма да те издам, обещавам. Не ти вярвам! Де да можех да ти вярвам. Влизай. Татко! Съжалявам. Аз също, Фентън. Но трябва да го сторя. Слизай! Или сам ще те тикна вътре. Слизай! Не! Не! Татко, моля те, недей! Татко, моля те! Ще седиш тук, докато не видиш истината! И се моли, Фентън! Татко, недей! Нека Господ да ти е на помощ! Татко, недей! Моля те! Не ме затваряй тук! Татко, моля те, недей! Моля те! Аз не съм демон! Моля те! Моля те, недей! Не прави това, моля те! Не! Моля те! Фентън! Фентън! Добре ли си? Адам, ти ли си? Трябва да ме измъкнеш оттук. Не мога! Гладен съм! Трябва да ида до тоалетната! Чакай да те видя. Нося ти малко вода. Полага ти се чаша на ден. Ако мога, ще ти донеса повече. Той ще ме убие, Адам. Трябва да ме измъкнеш оттук. Не мога. Подложи си устата на дупката. Готов ли си? Искаш ли още, или да ти я запазя за по-късно? Още! Още! Трябва да ме измъкнеш, Адам. Татко каза, че ще седиш тук до края на седмицата. Докато приемеш волята Божия. Една седмица ли? Дотогава ще съм умрял! Моля се за теб! Адам! Адам! Адам! Адам! Занизаха се мъчителни дни. Не можех да помръдна. Гледах процеждащата се през дупката светлина, Адам идваше да ми носи вода. Заспивах от изтощение, слабостта ме унасяше. А баща ти? Поне не дойде ли да те види? На седмия ден. Господ яви ли ти се? Няма Господ. Скоро загубих представа за времето. Стоях затворен от седмици. Бях прекрачил отвъд страха, обхванат от всепоглъщаща лудост. Видях Бог. Най-накрая получих видение. Узнах съдбата си, точно както казваше татко. Татко! Фентън не отговоря! Фентън! Фентън! Съвземи се, хлапе! Подай ми водата! Полека, момче. Полека. Татко ще ти помогне. Ето. Съвземи се. Татко! Видях Господ. Опитай се да пийнеш малко. Не се нахвърляй така. Ще ти стане лошо. Господ показа ли ти демоните? Съжалявам, че сторих така. И аз, синко. Как изглежда Господ? Трудно ми е да го опиша. Огромен ли беше? Остави брат си на мира. Господ е необясним. Искам да ми каже. Първо се помоли. Не е честно! Виждам само демони! А той е видял Господ! Точно така. Той плати тежка цена. Но всичко това вече е минало. Идва новият ден, нали, Фентън? Сега ще търсим ли демони? След известно време. Щом Фентън се подготви. Седмица по-късно бях готов. Първият ми демон беше Бред Уайт, от Далас. Ето го. Виждам го. Сигурен ли си, че си готов? Да, сър. Купих ги за теб. Ще ти потрябват. След като Господ ти се яви. Да вървим. Искам да дойда с вас! Не сега. Стой тук и си отваряй очите. Не бой се, ще дойде и твоето време. Тръгваме. Здравейте. Извинете за безпокойството. Закъсахме по пътя. Спукахме гума. Резервната също е спаднала. Дали не ви се намира здрава гума? За какво са ви ръкавиците? Опитах се да сменя гумата. Трудна работа. Бред, кой е? Гледай си работата, кучко! Проклети жени. Мисля, че ще ви намеря. Отзад, в бараката. Чудесно. Насам. Тук някъде беше. Ето я. По дяволите! Хвани му краката. Бред Уайт… Знаеш, Фентън. Чакам този момент от самото начало. Готов съм да последвам съдбата си. Гордея се с теб, синко. Мамка ти! Мамка ти! Не ме докосвай! Какво вършиш! Унищожи го. Татко! Не! Не! Погребахме го в „Роуз Гардън“. Седмица по-късно отидохме при шерифа. Казахме му, че един ден татко просто не се е прибрал. Заведоха го като „безследно изчезнал“. Пратиха ни в сиропиталище. И никой нищо не разбра? Не. Досега. А Адам? На никого ли не каза? Ако нямаш нищо против, повече не ми се приказва. Какво е обещанието, което си дал на брат си? Дадох му го същата вечер. Адам… Ако някога ме унищожиш, обещай ми, че ще ме заровиш тук. Кълна се в Господ, тук ще те погреба. Не разбирам. Той ти е обещал да зарови теб? Да. Ако те убие ли? Не „убие“. „Унищожи“. Няма логика. Напротив. Защото пред теб стои Адам Мингс. Значи ти си убил всички онези хора? Не. Никого не съм убил. Фентън е убиецът. Стига си шикалкавил и ми кажи истината. Скоро ще я разбереш. Да ти покажа къде зарових Фентън. Стой. Върви съвсем бавно. Тук е. Тук е мястото. Тук има прекалено много гробове. Жертвите са само шест. Фентън не погребваше жертвите си тук. Заравяше ги в мазето. Там държах демоните. Взел си брат си за демон? Той беше демон. Затова и не видя истината. Татко знаеше, че няма да я приеме. Господ пожела татко да унищожи сина си, също както Авраам посича Исак. Татко не можеше да му посегне. Господ не го пожали, като Авраам. И възложи дълга му на мен. Фентън знаеше, че рано или късно ще дойде и неговият час. Затова оставях и бележките. Сигурно е мислел, че след всяка нова жертва, ще дойда, за да го унищожа. Трябваше да изчакам, докато Господ го впише в списъка ми. В противен случай просто бих го убил …и вълкът най-после ще кротне, агнецът Божи светлина ще донесе. Тъй казват. Й мирът на младенеца ще се възцари. Най-сетне дори аз ще се преобразя. В долината, най-сетне, покоя ще открия аз. Покоя, покоя ще открия аз. Господи, на теб се моля. Сатаната победи, от мъки вечни ти ни избави… Адам! Покоя, покоя… най-сетне ще открия аз… Велики Боже! Как можеш да вярваш! Винаги съм вярвал. Лъжа, Адам! Не е! И аз виждам греховете им! Ти просто си побъркан. Фентън или Адам, или както там се казваш… Изобщо не ме интересува. Знам само едно. Ти, кучи сине, си убиец. В ръцете ми си. Убий ме. Това няма да върне майка ти. Тя е мъртва, а от убиеца няма и следа, нали? Майната ти! Копеле мръсно! Не! Как разбра? Господ ми даде името ти. Мислеше, че никой не знае, а? Но Господ всичко вижда. Затова и ме изпрати. Аз съм агент на ФБР. Ще ме издирват. Няма. Ще търсят Фентън. Ти си последната му жертва. Видяха те. Ще те разкрият. Господ ще ме пази. Сега не мога. Аз ще те потърся. Сам го видях. Ще можеш ли да го разпознаеш? Казах ти, помня смътно. Но го видях, здрависахме се. Имаме проблем. Вижте това. Ето го. Значи имаме негов портрет. Какво става? Нещо необяснимо. На всички касети е така. По дяволите! Под какво име ти се представи? Сигурно е фалшиво. Звучи фалшиво. Фентън Мингс. Фентън Мингс! ФБР! Влизаме! Бързо! Бързо! Там! И там! И тук! Уесли Доул Господи! Няма никого, сър. В мазето открихме това. Огледахте ли всичко? Не е той. Извинете ме. Заповядайте. Какво обичате? От ФБР съм. Търся шерифа. Разбира се. Шерифе! Искате ли кафе? Не, благодаря. Здравей, Къртис. Добър ден, Беки. Шерифе? Да? Агент Грифин Хойл, от ФБР. Трябва да ви разпитам във връзка с брат ви. Фентън ли? Да, сър. Елате в кабинета ми. Благодаря, че идвате лично. Исках да ви го съобщя, преди да го оповестим. Не се колебайте да ме търсите. Покрили сме целия район. Но ако знаете къде може да се е укрил… Ще ви се обадя. До скоро. Вие сте порядъчен човек. Всичко наред ли е, Адам? Съвсем наред. Божията воля е изпълнена. Слава на Всевишния!