На: 2015-02-23 09:33:25 / Етикети: 2014 , САЩ , Брус Дели , Джейсън Марсдън , Матю Мибейн , Адам Монтиерт , Донован Монтиерт , Криста Алън , Рик Хофман , Татяна Али , Bruce Dellis , Rick Hoffman , Krista Allen , Tatyana Ali , Curtis Armstrong , Jason Marsden , Jon Gries , Ricky Schroder , Jesse Garcia , Jon Polito , Bart Johnson , David Huddleston , Vanessa White , Jason Spisak , Thomas Calabro , Elizabeth Bond ,
От филма:
Опознай себе си. Това е стара приказка. Стара в смисъл като гръцките. Написана е в някакъв храм в един град наречен Делфи, нали? Шестима древни философи са си приписали тези думи, включително Сократ, затова трябва да е било много авангардно тогава. Опознай себе си. Започваш да се замисляш, Аз познавам ли се? Знам ли кой съм? Какво искам? Харесвам ли се? Щастлив ли съм? и така нататък. Може да те побърка. Но не знаеш истинските отговори на тези въпроси, докато не изскочат пред теб. Това беше от Гънсайт Пас Съжаляваме да ви кажем, че затваряме. Благодарим на всички, че посетихте нашето късче от Дивият запад. Ами ти? Ами аз какво? Ти познаваш ли се? Не знам, Арчи. Тук съм само да чистя. Бях чистач нощна смяна цели Съжалявам. Няма за какво, обожавах го. славно и спокойно време за мен. И сега ще ти дам тези славни секунди. Благодаря. При такава работа, в която разполагаш само с време, а реално не можеш да се опознаеш. Женен ли си? Приятелка? Не. Как се казва? Ерика. Красива ли е? Всъщност не знам. Никога не съм я срещал лично. Запознахме се онлайн. Тя беше възпитател, когато бях вътре. Знаеш ли тайната на всяка връзка? Доверие? Да познаваш себе си. Говорих с надзорникът ти и той ми повярва, че това е най-доброто място за теб. Мисли за него, като за втори шанс. Бил си в затвора две години, целият този шум, целят този хаос. Докато тук, ще получиш усамотение. Но не като в изолаторът. За какво беше? Две години. Не. Какво направи? Не съм правил нищо. Просто си седях. Бях в затвора. Не. Какво те вкара там? Съдията. Добре, разбрах. Трябва ли да носим тези униформи? Сърби, та знае ли се. Бил ли си в Дисниленд? Какво? Не. Хайде, ще ти покажа нещо. Всичко, което виждаш тук е, с цел да се създаде илюзията, че хората се връщат в старият Запад. Всички работници, охрана, градинари, водачите на каруците и ние нощната смяна чистачи, ние трябва да носим тези униформи, за да изглежда по-реално за тях. Това е един град със собствен живот. Значи има още нощни чистачи? Не, само ти си. Само аз? Стига, не е нищо, с което не можеш да се справиш. Имаш само няколко задължения, ще ти ги покажа. Повечето неща ги оправя дневната. Сам си. Затова ти повтарям, че трябва да знаеш кой си. Ето я. Красива е, нали? Предполагам. Мисля, че всички пандизчии намират Господ. Не и аз. Явно не. Какви са тези? Част от традиционно западно облекло? Да, ежедневното такова. Какво, по дяволите, правят тук? Знаеш ли, аз вярвам, че всеки един от нас е способен на велики дела. Сериозно? Грандиозни дела. Как би бил склонен да направиш, за да получиш всичко, което желаеш? Не знам. Би ли се отказал от животът си такъв какъвто го познаваш? Душата си? Имаше един млад боксьор… новоизгряваща звезда на име Томи Новак. Не съм го чувал. Именно. Но той имаше стремеж, той имаше планове, той имаше талант. И после знаеш ли какво стана? Какво? Той направи грешни избори. Той няма нищо общо с гордият боксьор, който помним преди 10 години. Осем… девет… десет. Край. Имаш леко сътресение. Не искам да тренираш една седмица. Може ли да се бия? Докторе? Не мога да те спра, а и не искам да се изправя пред комисията. Да! Да, Томи, можеш да се биеш. Не! Той каза, че мога да се бия. Няма значение. Дон, чу го. Няма значение, защото не мога да ти намеря нови срещи. Няма подгряващи мачове, няма изяви. Не си актуален, Томи. Ти си боксова круша. Последните две срещи бяха услуга. Идват млади хлапета. Имам претенденти. Свърши се. Трябва да продължа, Томи. Дон? Добре, имам една млада надежда, ще има нужда от спаринг партньор. Ще ти дава по 20 кинта на рунд. Да поддържаш форма. Побързай, старче. Трябват ми само ръкавици. Томи? Ти не си боксьор. Какво ми каза, старче? Дай си ръцете. Ти не си боксьор. Боксьорите правят точки, те правят сделки, те говорят тежко, но ти не си боксьор. Ти си боец. Боксирането е наука. Боят е наказание. Ще го приемеш ли или ще се откажеш? Ти… имаш да приемаш много неща. Той е бавен, трябва да получа специална отстъпка. Искам тренировка! Платил съм за тренировка! Да, Томи. Хайде, Томи. Не се страхувай. Малка кучка. Какво правиш, по дяволите? Спри! Разкарай се от него! Разкарай се от него! Господи, добре ли е? Какво по дяволите? Извикайте лекар! Правя ти услуга, а ти ми се отплащаш с две счупени ребра и сътресение? Рей, няма да играе поне месец! Дон, не исках да го нараня. Така ли? Е, аз имам проблем. Рей беше скритият ми коз. Но след шоуто, което организира там, ти ми даде идея. Рей щеше да се бие с това местно индианче Били Марко.. Няма начин да биеш този Марко, но ако го блъскаш така, както направи сега в първият рунд, може мачът да бъде отразен в местните спортни новини. И може би ще се появиш в спортните акценти този уикенд. Това е още една възможност. Томи? Искаш ли да се биеш? Да. И в този ъгъл, с черни шорти, тежащият 73 килограма, Томи „Спусъкът“ Новак! От местните спортни новини, любимецът Били Марко е в критично състояние, след като бе брутално бит от застаряващият боец Томи „Спусъкът“ Новак. Марко имаше обещаваща кариера, в турнира „Златна ръкавица, но професионалният му дебют днес… В момента не давам повече интервюта. Спусъкът се върна! Получавам обаждания от агенти от Вегас, видели са новините. Отказвай им. Още няколко големи победи и може основният мач да е твой. Ами Марко? Не се притеснявам за него, а за теб. Помни, ти нокаутира име, прави теб име. Трябва да се радваш. Радвам се. Предполагам е по-добре от загуба. Опонентът на Марко, Томи Новак, смая тълпата с третият рунд, в който безжалостно свали шампиона. Томи, големи неща идват. Уредил съм ти следващият бой, след три седмици. Почини си хубаво… Някой дойде. Да, малък подарък. Здрасти, шампионе. Ще ми помогнеш ли да отворя това? Здравей, Томи. Док? Още използваш тези стари ръкавици. Носят ми късмет. Дишай дълбоко. Добре, да те видим. Да, отговаря на изискванията. Успех на мача. Така съм го предвидил, Док. Как се чувстваш? Силен. Добре. И изглеждаш добре, наистина добре. Сега искам да си спомниш за какво говорихме. Искам първият рунд да се спираш. Искам да го усетиш, да видиш с какво разполага, без изхвърляния. След първият рунд Арчи и Джеси ще ти дават наставления. Слушай ги, ясно? Момичето, как се казваш? Луси. Да, да. Пожелай му успех. Успех, Томи. Пази се. Така не се говори! Казва се „Сритай му задника!“. Сритай му задника. Усещам големи неща, Томи. Хайде! Да се бием! Сега на рингът излиза със шокиращо завръщане, Томи „Спусъкът“ Новак! Томи! Влизай веднага! Джеси, Арчи, действайте! Почистете го! Гледайте да не изпадне в шок! Това не трябва да се случва, нали? Добре, ти! Излизай с тези глупости навън! Там има мъртвец! Изнесоха го! Добре, изнесоха го! Понякога се случва така! Случва се така? Той е убиец! Всички го видяхме! Добре, говори по-тихо! Обаждам ми се от Вегас. Да, Мори? Защо не спря? Не видя ли, че той… Защо не спря? Защо не спря? Не можех да спра! Защо не спрях? Защо реферът не спря мача? Дон, защо? Добре, Арчи, Джеси, оставете ни с момчето за малко. Добре. Това е ужасно нещо. Трагично, но е риск на професията. Всички го знаят. Томи, хората вече се редят на опашка. Агентите искат да влязат в бизнеса на Томи Новак. Дон, не можах да спра! Не можех да се спра! Добре, искаш да плачеш, плачи. Искаш да чукаш онази мадама, ще я върна или ще намеря друга. Но трябва да работиш, за да разкараш това от себе си. Трябва да се стегнеш. Трябва да се подготвиш, Томи. За големите неща. Големите неща. Трябва да вдигна. Док, дай му нещо да се успокои. Да, Мори. Даже не си се задъхал. Да приключваме с това. Виждал си това и преди, нали, Док? Никога не съм виждал нещо подобно. Беше мъртъв, преди да падне. Имаше му нещо, Док! Не трябваше да го пускаш да се бие! Нищо му нямаше, както и на Били Марко. Как е Били? Дон не ти ли каза? Предполагаше се. Той умря сутринта, Томи. Констатираха мозъчна смърт и спряха системите, умря за минути. Поздравления за новата кариера. Наври си поздравленията отзад! Мислиш, че не чувствам нищо? Мислиш, че се гордея с това? Докажи го! Качи се на ринга, без да убиваш някого! Можеш ли? Хей, убиецо. Пасват ли ти ръкавиците? Понякога не прилягат на нечии ръце добре, но на теб ти седят чудесно. На кого са? На кого са? Твои са, Томи. Не са мои. Ти си роден боец. Винаги си има тази дарба. Винаги си го усещал. Само ти трябваше подходящата екипировка. Сега знаеш на какво си способен, какво можеш да бъдеш. Големи неща. Не. Това не съм аз. Големи неща. Не, това не съм аз. Това не съм аз. Не се приближавай. Томи, за какво говориш? Дай ми кибрит! Имам запалка, ето. Какво правиш, по дяволите? Нека изгорят. Затова утре е важен ден. Битката с Перез ни върна малко назад. Кофти решение? Абсолютно, лоша преценка. Но все още имаме импулса от първите две битки след завръщането ти, трябва да градим върху това, преди да е отшумяло. Затова днес искам истинска тренировка и съм ти намерил добър партньор. Той е наистина гладен. Току-що се върна и се нуждае от услуга, затова ще се бие здраво. Готов ли си? Действай здраво! Трудните избори определят кои сме всъщност. Ти решаваш всичко, докато Харон дойде за теб. Докато дойде кой? Лодкарят. Кой, по дяволите е Лодкарят? Именно. Обиколката продължава. Не се връзва точно с декора, но мислех да ти покажа всичко. Готино. Стара е, но още се движи. Темпераментът й е изпитан. А твоят? Моят темперамент? Здравият ти разум като човек. Здравият ми разум. Мисли за него, като за… като за едно начало, когато ти изникне задача пред теб. Каква задача? Тест. Може да изникне всеки момент, започва просто, непретенциозно, като вечер навън с нови приятели, хубаво вино, жени и песни. Преди да се усетиш, вече се е превърнало в нещо друго. Не мога да ти кажа колко оценявам това, Клифърд. Не го мисли, Юджийн. Лодж е късметлия да те има. Не забравяй, че това е плюс и за мен. Значи в церемонията по приемането няма нищо неприятно? Няма бой за издържливост или коламаска на интимните части? Казах ти, Юджийн, не мога да обсъждам приемането. Просто се дръж мъжки. Просто се отпусни на вятъра и вълните каквото и да става. Сега вече ме притесни. Няма за какво, приятел. Нека само ти кажа, да не забравяш, че това са изключително важни хора. Срещал си ги, нали? Ти ги хареса. Да, да, харесах малките им шапчици. Сладки са. Фесове, Юджийн, наричат се фесове. Фес. „Малки шапчици“. И аз му казвах „На мен ли точно го казваш?“ Трябва да изчезвам. Освен квестор, отговарям и за забавленията. Ще се ли видим после? Приятно ми беше да се видим, Юджийн. Поздравления. Приятно беше да си говорим, Гроувър. Вече си на влака. Много почтително. Той шегуваше ли се за робите и Мечът на дисциплината? Ти каза, че церемонията по приемането е изключително невинна работа. Гроувър говори глупости. Сигурно е било така преди 20 години, но… Единствената причина да използваме все още тайното ръкостискане е, защото Чет Уинклър положи много усилия за това след войната. Както и да е, слушай, член съм на Ордена от 10 месеца. Слагал съм роба три пъти. Два пъти за паради и един път… когато се промъкнахме в ложата на Лоса, за да им омотаем дърветата с тоалетна хартия. Лосовете не бяха доволни да ти кажа честно. Добър вечер, Клифърс. Фред, Лайнъс. Фред, помниш ли… Юджийн Маклемор? Днес е специален ден за теб, момчето ми, изключително специален. Добър вечер, г-н Овергард. Манфред, моля те. След няколко питиета съм просто Фред. Какво ще кажеш? Звучи добре, Фред. Манфред. Клифърд, надявам се не дочух да обсъждаш нашето усърдно съревнование спрямо ложата на Лоса, с някой извън орденът ни. Моля ви, махнете това петно на срама от безсмъртната ми душа. Заклевам се в кръвта си, че ще се опитам да поправя това, което опетни доброто име на Благосклонният византийски орден на Благородниците на Енигматичният оракул. Нека просто се уверим, че няма да се повтаря, Клифърд. Няма, сър. Сега отиди да се измиеш. Да, сър. Юджийн, готов ли си за церемонията по приемането тази вечер? Едно! Две! Три! Левчо! Юджийн, готов ли си за церемонията по приемането тази вечер? Да, така мисля. Благодарен съм за възможността. Мога да те уверя, че не е толкова страшно, колкото са те подвели, че е. Наистина? Радвам се да го чуя. Нали няма бой с гребла? Моето момче, единствените гребла, които ще видиш са на кануто на успеха, което ще водиш по реката на задругата, а Ложата е кормилото на това кану. Канутата нямат кормило, Фред. Канутата са без кормило. Сигурно имат някакво устройство за управление, за да поддържат курса на индустрията? Гребла, Фред, канутата имат гребла. Разведоха ли те из Ложата? Не. След теб. Тук е съблекалнята, в която всеки член е получил шкафче, където пази свещените си неща. Роба, малък скиптър, феса и подобни. Тези елементи никога не напускат сградата при никакви обстоятелства. Никога. Освен, когато се изцапат. Да, могат да се вземат вкъщи да се изперат, но иначе… Кой е получил луксозното шкафче? Юджийн? Може ли да те наричам Джийн? Джийн, не говорим за това конкретно светилище. То има своето предназначение и ние не говорим за него, затова да не продължаваме повече темата. То има своето предназначение и така трябва да бъде. Разбрахме ли се? Извинявам се. Не, не. Невежеството ти е освежаващо. Засега. За какво е цялата врява? Хора, знам, че не искате да изпуснете шоуто, а то ще е яко! Не обръщай внимание на Глоувър. Той е веселяка на Ложата, един непокаял се носител на веселие, в което скоро ще се убедиш сам. Не бъди такъв. Добре казано. Здравейте, момчета! Господи, има ли и друг разгорещен тук или съм само аз? Момчета, нещо ми се припя. Някой има ли против? What happene to your han, buy? Извинете ме, госпожице, къде е Трикси? На Трикси рязко и много лошо й се подуха глезените. Стана в последният момент, но аз съм Лола. Тоест тя няма да дойде? За какво се притеснявате, момчета? Аз не се ли вписвам? Какъв е този шум? Не намерих бавачка, съдете ме. Досега не се е случвало проститутка да доведе бебе тук. Кого наричаш проститутка? Не съм проститутка, аз съм артист. Пея, танцувам, много съм музикална, но не съм проститутка. Аз съм както казвате всестранно развит артист. Всестранно развит? На мен ли го казваш! Имам да изпълнявам песен. Тя е огън, нали, Юджийн? И си е довела бебето. Диво. Всеки има някакво влияние в днешни дни. Портиерът ми даде това, Фред. Каза, че е важно. Не. Всемогъщи Боже, защо днес? Господи, той е тук. Какво? Защо си толкова нервен? Мисля, че има неприятности, Клифърд. Има страхотно бедствие, момчета. Това е огромно. Искрено се извинявам за това, което ще последва. Клифърд, отиди кажи на хората, че трябва всички да са официални. Скиптри и роби. Имаме посетители от Националният. Кой е тук? Шоуто трябва да спре веднага. Иди кажи на Лола, музикалната курва, да влиза в тортата и да няма звук. Аз? Бързо. Какво става? Искат да се върнеш в тортата. Какво става? Трябва да покажа големият финал. Как мислиш, че се чувствам аз? Къде се научи да свириш на тромбон? Господа, радвам се да ви съобщя, че имаме специален гост сред нас, който ще се наслади на тази нощ на празненства, отдаденост и покорство. Той се появява публично за първи път от 10 години насам и се съгласи да официализира церемонията тази вечер. Флойд Марли, за последните Стига толкова увъртане, Манфред. Защо тези мъже не са с роби? Защо не носят свещените си принадлежности? Няма ли да има приемане днес? Да, Флойд… Г-н Марли, има. Това е най-новият член на Ордена, Юджийн Маклемор. Все още не е член. Планирано е за 19.00 часа, нали така? Да, сър, 19.00 часа. Това е след 8 минути. Всички врати и прозорци ще бъдат залостени, според устава. И всички мъже ще бъдат подготвени и покорни. Сега тръгвайте! Вървете! Господа, започваме. Нямам идея колко се е променила церемонията през последните няколко години, затова е наложително да започнем наново. Да възстановим тази Ложа… с жертвоприношение. Кръвта на невинният. Гавин, виж какво можеш да направиш с онзи телефон. Мисля, че трябва да прекъснем комуникациите. Г-н Маклемор, тази вечер вие ще поведете… пречистването на тази Ложа… от нейната летаргия и още нещо. Г-н Маклемор, вие имате завидната отговорност, да пречистите тази Ложа, сър, от нейните злодеяния и нейната летаргия. Сър, до какво точно води това? Тишина! Колкото повече говориш… толкова повече се покварява кръвта ти. А само непокварената кръв… ще може да пречисти адекватно тази Ложа. Когато казвате „кръв“ наистина ли имате предвид… Тази вечер, на това място, няма по-непокварена и невинна кръв от твоята. Я виж ти, явно съм грешал. Какво е това дете? Какво е това дете? Това е моето дете. Кой говори вече така? Курва? Осмелявате се да скверните и петните тази институция с курви? Кого наричаш курва, бе гном? Всъщност, сър, тя не е курва. Тя е артист. Всестранно развит артист. Всестранно развит артист. Това смешно ли трябва да е? В нейна защита, доста добре се посмяхме по-рано днес. Не ме интересува колко сте се смели! Искам да знам защо… Пак сърцето му! Заемете мястото си, сър. Да го заведем в болница! Най-близката е на 20 минути. Просто да го махнем оттук. Не! Никой няма да напуска! Никой не напуска, след като започне церемонията. Но Гроувър ще умре ако… Неподчинение! Недопустимо! Не иска да проява неуважение, сър, но исках да се откажа от церемонията. И се разпростира като рак! Клиф, добре ли си? Съжалявам, Юджийн, май и двамата изхвърчахме. Мен ме устройва, този тип е луд! Всъщност, спрямо правилата на организацията, той е напълно прав. Клифърд! Клифърд! Напълно е прав. Недопустимото неподчинение, трябва да бъде изрязано като рак! Чак тогава може да започне лечението. Убиец! Ти хладнокръвно уби човек пред всички тези хора! Обадете се в полицията. Трябва да има и друг телефон. Други закони важат в Ордена, Юджийн. На мен ли го казваш. Махай се оттук. Сега, на колене. Не! Не ти трябва оръжие, Юджийн. Трябва ти дисциплина. Кучи син. Занесете този човек в съблекалнята. Оставете го там, докато свърши церемонията. Сега ми подайте Голямото гребло на Задругата. И пригответе восъка. Кучи син. Добре! Да не действаме прибързано, момчето ми. Това може да се отрази на кандидатурата ти за Ложата. Не, Джийн, недей. Внимателно, приятел. Какво правиш? Не ставай. Стой долу. Харесва ли ти купона? Какво? Я виж ти. Здравейте, дами! Копелета такива! Можеше да ми докарате инфаркт! От всички детски простотии, това взема първа награда! Успокой се, Юджийн, беше само шега. Вътре си, Маклемор! Издържа приемането. Не мисля, че искам да имам общо с жалката ви малка Ложа! Мери си приказките, Маклемор. Не ме принуждавай да използва това. С това топче ли ме плашиш? Това вече е смешно. Защо не си навреш тази топка в кюнеца, късоръчко! Никой не говори на Флойд Марли така! Господа, днес няма да видим увеличаването на Ордена. Вместо това ще дамгосаме недостойните. Водете го! Вържете го и му запушете устата! Това е още една шега, нали? Флойд, съгласен съм да му дадем урок, но трябва да започнем приемането скоро. Глупости! Този тип щуротии разкриват същината на човека, а аз не бих дал пукната пара за човек, който не носи на майтап! Гевин, да вървим. Приключихме, Гроувър, можеш да ставаш. Какво по дяволите? Да не сте доближили детето ми. Нито един от вас. Това е курвата! Ти ли направи това на Гроувър? Какво? Да го намушкаш! Това ли? Да. Защо? Защото имаше нещо, от което се нуждая. Гевин. В грешка си, мила моя. Всичко свърши. Всичко свърши. На мен ли го казваш? Трябва да си наясно, Скип, момчето ми, наясно с нещата около теб. Животът те учи на адски много неща, но ако не си наясно, ще ги пропуснеш. Нали знаеш? Не, не знам. Тук си имаме и кръчма. Нужна, макар и порочна. Тук е тефтерът ти. Малки кутийки. Маркираш с Х, когато свършиш район и го връщаш на пирона. Просто е, не е мозъчна хирургия. Добре. Четеш ли, Скип? Какво искаш да каже с „четеш ли“? Прост въпрос е, четеш ли? Да, разбира се, че чета. Номер едно, чети с удоволствие, защото цялото знание на света е достъпно за теб, а най-лесно се достига чрез книгите. Номер две, прочети всичко на Джеймс Болдуин. Добре. Джеймс Болдуин е казал, „Мислиш, че болката ти и разбитото ти сърце за безпрецедентни в целият свят и тогава започваш да четеш. Именно книгите ме научиха на нещата, че нещата, които ме мъчат най-много, са същите неща, които ме свързват с всички останали хора“. Животът понякога много прилича на книга, Скип. Има начало, среда и край. Просто трябва да знаеш къде си. Понякога си мислиш, че и в края, а си едва в началото. Чичо! Благодаря, че гледа децата. Карай внимателно. Чичо! Ще ми е приятно да дойде някой. Ще живее, но ще е парализиран от кръста надолу. Надявам се, че не си пил. Какво? Казах, надявам се, че не си пил. полунощ, нали? Добре, старт. Защото ако си пил, падането вероятно няма да те убие. За какво говориш? Статистиката показва, че 80% от всички инциденти под влияние на алкохол са несмъртоносни, защото тялото ти се чувства добре и не изпада в паника. Паниката убива. Тялото ти се стяга и като се удариш се чупи, разбираш ли? Кой си ти? Ако тялото ти не е в паника, се удряш по-добре. Някак си по-пластичен, по-гъвкав. Не те убива, но добре те разтърсва. Например само окуцяваш. Затова, ако си пил, след 3 часа си в болницата, след седмица си вкъщи. Което е готино, ако ще постигнеш своето. Нямам идея за какво говориш. Кой си ти? Това не е от значение, но заради теб ще измисля нещо. Името ми е Джак, става ли? Няма значение, след като скочиш, но ще минем с Джак. Добре, какво искаш, Джак? Аз съм тук заради бас, но това не е важно, важното е ти какво искаш. Какво искам аз? Знаеш ли, че това е седми въпрос, който ме питаш? Много си любопитен, за някой, който ще се размаже долу. Какво ти дреме? Осми. И не ми дреме. Виж, нямам много време, затова да приключваме, става ли? Стой там! Отстъпи назад! Успокой се, не е каквото си мислиш. Ако исках, да съм те свалил досега. А и не си чак толкова готин. Само ме слушай за още 8 минути и 30 секунди. След това се махам, честна скаутска. А и ще си стоя точно тук. Няма да те разубеждавам, не го искам. А какво искаш? Искам да ти покажа как да го направиш. Това не прозвуча правилно. Аз… Да ти покажа как да го направиш правилно. За какво говориш? Слез тук и ще ти кажа. Няма да правя нищо. Добре съм си. Просто си тръгни. Ще ти дам $100. $100 да слезеш и говориш с мен. За 2 минути 100 кинта, хайде. Не, не! Не, благодаря ти, Джак. Добре съм си. Махни се, моля те. Урок номер едно. Безплатен. Не взе парите, но се замисли, а това е пълна липса на решителност. Подвоуми се за част от секундата, това показва неправилно мислене. За да вземеш решение трябва, първо, правилно мислене, по тази логика можеш да решиш да слезеш сега. Аз просто… Аз просто гледах града, човече. Не е голяма работа. Няма значение. Готино е да подминеш, да не послушаш, но това се прави с глупавите хора. Не обичам да ме обиждат. Казвам ти, има значение. Всичко, което правиш има значение. То е като твой подпис. Мой подпис? Да, подпис. Следи ми мисълта, това е нещото, което слагаш отдолу на страницата. Това е последният ти шанс да повлияеш на света около теб. Тоест, щом ще свършва, трябва да го направи със стил. Човече, направих грешка. Трябва да вървя. Обувките са добър елемент. Показват мисъл. Макар да не изразяват нищо. Какво искаше да кажеш с тях? Нищо. Ето това ти е проблемът. Мислиш, че си умен, че си оставил съобщение, че е това е отговор, но то само повдига въпроси. Какво искаше да кажеш с тях? Защо искаш да знаеш? Просто отговори. Беше за хората в Центърът, за групата, ясно? Продължавай. Когато отидеш в Кризисен център ти взема обувките, цял ден ходиш по чорапи или бос. Вземат обувките като пристигнеш, защото мислят, че без обувки няма да избягаш. Свалих ги, защото исках да знаят, че не мога да се справя сам. Затова си свалих обувките. Но какво означава? Означава, че съм част от нещо, хората в Центърът ще го разберат. Трябва да вървя. Не ме поучавай, Уилям! Просто ще скочиш от друг покрив, а това ще е загуба, ако питаш мен. Откъде знаеш името ми? Ще стигна дотам. Но първо да изясним едни нещо. Написал съм си домашното, знам, че са те изписали пред 2 дни от болница, след 2 седмици престой за умишлена свръхдоза. Прочетох ти досието. Имаш кофти начин на разубеждаване. Това е, Уилям, аз не се опитвам да те разубеждавам за нищо. Тук съм да ти помогна да го направиш по-зрелищно. За какво говориш? Да си отидеш с гръм и трясък. Аз съм от една организация „Клуб на самоубиеца“. Обикаляме страната и помагаме да се планират самоубийствата. Това е шега, нали? Не. Ние с останалите членове вярваме много силно в това. Ти беше избран от много, като някой, който наистина иска да умре. Ти си перфектен, но трябва да се отърсиш от страха. Ето пример, говорих за това по-рано, Япония. Кога сме говорили за Япония? Ще ти кажа. Япония. Най-големите „С“ Сега не толкова, но исторически, не можеш да прочетеш 3 страници от историята на Япония, без някой крал, благородник или влюбен да се самоубие. Те ритуализират самоубийството, като изкуство. Дълъг меч, на колене, свещена молитва, рязане. Красиво е. Мислиш харакирито за красиво? Не, убедеността им да го направят, решителността, стилът. Те са променили как се вижда Япония. Те са втълпили на хората си чувство за чест и достойнство. Знаеш ли кое е точката, от която няма връщане? От която не можеш да се върнеш? Когато е късно да се върнеш. Бърз разрез през корема. Знаеш ли какво следва, Уилям? Всичките черва се изсипват на пода. И ти остава само да си кървиш до смърт. От това няма връщане. Това е убеждение. Чест, достойнство, всичко това заради няколко ритуални самоубийства. Не съм мислил по този начин. А трябва. Сега да го пренесем върху теб. Какво е твоето убеждение? Какво е това съобщение, което се опитваш да оставиш? Джак? Бил? Трябва да кажа, че не разбрах и дума, от това, което каза днес? Мисля, че имаш нужда от помощ повече и от мен, но аз имам свои проблеми. Не мога да ти помогна. Затова нека всеки си тръгне по пътя и да си каже „Лека вечер“, става ли? Не мога да ти позволя да го направиш. Ти не решаваш какво да правя, Джак! В коя част от речта ми, продължила казах, че имаш избор, като мое назначение? Имам бас, помниш ли? Имам точно 2 минути и 30 секунди, в които да умреш. Басирал си се, че ще се самоубия? Какво да кажа, малко се увличаме. Заложил съм 12 бона на теб, така че няма отказване. Какво ще правиш с това? Откъде мисли са онези мистериозни убийства, които никой не разкрива, но четеш в криминалните хроники? Ще свалиш ли оръжието? Още не съм те убил. Тихо малко. Ти беше избран по редица причини. Имаш нагласата, но смелост? Не мисля, че имаш смелостта. Знам, знам, уплашен си. Стресна се от суровата реалност, но няма проблем. Имаш всичко, освен дързост. Тогава се появявам аз. Не искам това, Джак! Уилям, разговаряш с професионалист. Не ме лъжи. Не искам да умирам, Джак! Не, че нямам смелост, имам съмнения, Джак. Това е просто страх, маскиран като съмнение. Искаш да умреш. Знам това. Може би не искам. Стига! Беше с единият крак там! И то доста време! Видях го в очите ти! Джак, ти грешиш. Така ли? Не мисля. Сега не го виждаш, но е перфектно. Нежеланието ти, осмислянето, глупав инстинкт за самосъхранение. Нормално, няма проблем. Тогава се включваме ние от клуба. Ние сме твоят гръбнак, човече. Ще се погрижим да получиш каквото искаш, довери ми се. Не искам това. Уилям, ще стане бързо. Ще оставя улики да ги заблуди за години напред. Не искам, Джак, не искам да умра! Уилям, за какво ти е да живееш? Съжалявам, но гоним разписание! Трябва да действаме! Джак, не, моля те! Не искам да умра! Искаше да полетиш от ръба преди десет минути! Няма връщане, Уилям, помниш ли? Съжалявам, само се самозалъгваш. Не лъжа! Искам да живея, Джак! Не ме лъжи. Можеш да лъжеш себе си, но не и мен. Защото аз знам! Не можеш да излъжеш Смъртта, Уилям! Виждал съм я и оживях да разкажа! Затова не ме лъжи! Не лъжа! Искам да живея! По-добре го докажи в следващите Добре! 44… …39… Пластилин! Продължавай. Всяка Неделя отивам у сестра ми и гледам синът й. Той е на 6, сакат е, не може да ходи, а това ме убива, но той не се оплаква. След вечеря излизаме на двора, на една детска масичка, там си играем с пластилин. Играем си с пластилин! И? Той… Става много сериозен и прави невероятни неща. Той… Малко дете се държи като възрастен. И той… Той не може да мръдне от инвалидната количка. И той прави страхотни неща. И как това те кара да искаш да живееш? Защото се замислих… …той е на 6… а е взел животът си в ръце и се справя. Замислих се, че пластилинът е животът му. Той прави всичко от него, нали? И всичко, което трябва да направиш… да се бориш. Всяка сутрин се будиш и можеш да правиш нещо ново. Просто трябва да се бориш. А той е заклещен в онзи инвалиден стол и просто седи там, човече. И… И отива на тези невероятни приключения в ума си. Времето свърши. Чичо, видя ли какъв каубой направих? Това ми дава надежда. Не ти вярвам. Надеждата не стига. Тя е за мен. Наистина ли го вярваш? Да. Добре тогава. Искам винаги да помниш това. Не оставяй да избледнее, не забравяй, не го подминавай никога. Спомни си за надеждата и другият път, когато решиш прост да захвърлиш този прекрасен дар, който ти е подарен. Мамка му, точно навреме, даже аз се учудих от себе си! Ако видиш някога някого в твоето сегашно положение, предай му това. Добре дошъл в „Клуба на самоубийците“. Добре дошъл в „Клуба на самоубийците“. Предай нататък. Джак Ти от кои си? Хищник или плячка? Това ще е копие на Бърдкейдж тиътър, от старият Тумбстоун, Аризона В строеж е, но е на път. Това е чудесно. Знаеш ли какво е станало, когато ловецът решил да ръчне с пръчка спящата мечка? Мога да предположа. Ще рискувам с предположение. Басирам се, че рейнджъра започнал да разказва историята за ловеца, после разказал друга и просто никога не млъкнал. Казал „Животът е пълен с последици и избори, които трябва да направиш“. Не спирал да говори, докато не го отегчил до смърт! Това ли е станало? Синко, харесваш ми. Мечката се събудил и закусила. Човешки палачинки и сироп. Това ли ги напомни за историята? Пръчката? Тя ли ти напомни? Бутилката напомня ли ти на история? Ами тези? Чукът, дървото? Басирам се, че и това ти напомня на някоя история. Дяволски си прав, напомня ми на най-важната история от всички. Шегуваш се! Всичко има история, синко. И тя е пряко свързана с теб. Как така? Били си в пандиза нали? Да. Прекарал си време в затвора? Тази е за последствията. На всяко действие има равно по сила противодействие, казват експертите. Открих, че това не е особено вярно. Повечето реакции въобще не са равни. Те ескалират, докато остане само едната страна, а ти можеш само да се молиш да е твоята страна. Красивата миризма на жена, когато започва да се пробужда от опиянението. Тялото й е слабо. Ръцете й са вързани. Изглежда объркана. Сега ме гледа, сякаш иска да каже нещо. Защо съм тук? Кой си ти? Нямаща какво да каже, Патрисия се хваща за сламки. Откъде знаеш името ми? И той започва играта си. Извинявай, Патрисия, ако нямаш нищо против, аз съм този, които задава въпросите. Този какъв ти е? Патрисия, ще те попитам още веднъж. Кой… Кашлицата ги прекъсна. Патрисия, която трепери като лист, се оглежда в тъмното, за да открие другият. Този, който се опитва да седне и гледа глупаво. Сега се вижда в погледа на Патриция, че я е познала. Какво правя тук, по дяволите? Извинявай, Рейчъл, както казах и на Патрисия, тук аз задавам въпросите. Майната им на въпросите ти! Пусни ме! Махни това от мен! Поставя условия, все едно тя командва, а сега от яд пребледнява още повече, което я прави… по-привлекателна. Ако ме докоснеш ще те одера жив. Рейчъл, ти си бясна. Как измисли подобно нещо? Начинът по, който „ще те одера“, брилянтно беше. Да. Този какъв ти е? Не знам, а на теб какъв ти е? Господи! Пусни ме, изрод такъв! Ти имаш ли нещо общо с това? Само аз задавам въпросите тук! Марсия. Малката Марсия. Много ли бях шумен? Марсия, можеш ли да станеш? Стани! Стани ето там! Може ли да те представя на Патрисия и Рейчъл? Този какъв ти е? Не говоря английски. Не говориш английски. Въобще ли? Добре. Моля ти се, имаш още един крак, ще живееш. Дръж го високо вдигнат. Сега говориш ли английски? Моля ви, не ме убивайте. Моля ви. Мисля, че вече знаете, поне вие двете, на кого е това място, нали? Нали? Мястото е на Хари Буш. Добре изглеждащият… богат наследник на „Буш Пъбликейшънс“, известен подрастващ женкар. Истински тумор за мъжете, нали? Твой съпруг, твое гадже и твой шеф. Закуска, обяд, десерт. Моля ви, не се правете на разсеяни. Това няма да ви помогне. Той е мъртъв. Да, убиха го. Да, беше убит… от една от вас. Защо? Защо? Марсия зададе глупав въпрос „Защо?“, а истинският въпрос на вечерта е, „Защо ме нае да убия Харви?“. Моля те, говори на диктофона, за да те чувам. Защо използваш диктофон? Ще ти кажа. Пиша книга. Използва това за проучване и достоверност. Живот, смърт. По-добре е от глупавото въображение. Чуй това. Коя от тези кучки те нае? Ще ти платя двойно. Моля те, не ме убивай. Харви се молеше за животът си, докато хищникът го приближаваше. Не, умолявам ви. Ще имаш каквото поискаш! Оставаха броени секунди. Той се прицели в главата на Харви. Беше Рейчъл, нали? Не, моля ви, не! Това копеле. Сега кръвта изтича от раната. В момента Рейчъл изгаря като римска свещ. Усещам изповед да напира на устните й. Рейчъл, ти си луда. Психопат. Истински психопати са тези, които наемат убийци, за да убият гаджетата или съпрузите им. Защо ме нае да убия мъжа ти? Не съм. Обичах го. Почивка. Звучи като идеално заглавие за филм. Не, чакай, имам по-добро. „Обичах го до смърт“, какво ще кажеш? Обичах го! Беше копеле, но беше мой съпруг. Ето аргумент, обичала си го, защото ти е бил съпруг или си го обичала, защото ти е отказвал развод? Прав си. Не ми даваше много неща. Деца, кариера. Отказваше да крие курвите си. Отказваше да сложи името ми на сметките, застраховката, документите. Отказваше ми много неща. Не бях щастлива, но не бих искала да го убият. Нещастието е добра причина. Като говорим за нещастие, ами ти, Рейчъл? Хайде. Всички нарушени обещания, самотни нощи, голите ти снимки, които той качи в интернет? Кажи ми, как е да си сладкиш, който никой не иска да яде? Рейчъл. За Бога. Просто си бясна. Ами ти, Марсия? Ти ли ме нае? Аз даже не знам как да се свържа с някой като теб. Марсия. За пореден път… секретарката на Харви лъже. Не лъжа, дори нямам никакви пари. Но направи доста. Всяка седмица внасяше по сметката ти автоматично. Той спря, ясно? Един ден просто спря. И защо спря, лъжкиньо? Щяхме да имаме бебе. Затова спря, той не го искаше. Добре, тук няма мотив. Много хубаво. Много хубаво! Да не мислите, че съм вчерашен? Всички имате мотив, но никоя от вас не го е направила! Да ви кажа честно, трудно ми е да повярвам. Защото от всички познати на Харви, той е презирал трите ви най-много. Какво е трудно да повярваш, след като знаеш толкова за нас, но не знаеш кой те е наел. Причината, Рейчъл, е, че човекът, който се свърза с мен промени гласът си с това. Толкова добра работа свърши, че трябваше и аз да си купя. Трябва ти признание от една от нас. Нещо си сгафил и сега ти трябва алиби. Обвиняваш ме, че търся признание, но истината е, че търся истински завършек! Знаете ли, в първата глава от мемоарите ми… има част, която наричам „Прочистване“. Това е процесът преди и след като приема поръчка. Когато очиствах Харви, намерих този ключ. Виждате ли го? Този ключ е… …от шкафчето на Харви, което е точно зад мен. Съдържанието му? Много ценно. Не е важно за мен. Но ви гарантирам, че има огромна стойност за една от вас. Сега трябва, с ваши думи, да ми кажете, защо искахте Харви мъртъв. Най-убедителната… получава ключа, а най-неубедителната… да кажем, че е последната глава от книгата. Запис. Аз го направих. Той беше копеле. Никога не съм го обичала. Онези снимки? Той ме подлъга. Каза, че са за някакъв тест. Когато ги видях в интернет ти се обадих. Не бях бременна. Исках да го задържа. Исках само парите му. Неубедително. Не! Кой е следващият? Бях му затворничка. Не й вярвай! Тя си живееше добре, а и той искаше при нея. Или щеше да е мой или ничий. Не е вярно, просто така държеше играчките като теб далече. Караше ме да правя неща с него и друга жена пред камера. Мен никога не би карал подобно нещо. Знаеш ли колко пъти стоях в нас, с рокля за $200, нова прическа и гледам часовника цяла нощ? В нас имаше 20 часовника, знам дори броя на закачалките в гардероба. Сигурна съм. Луксозно имение, прислуга, безкрайна банкова сметка. Сигурно си била много самотна. Нея не е залъгвал с празни обещания. Говориш все едно съм имала живот. Бях добра с него и той го знаеше… Но той ме третираше като боклук и се прибираше при нея! Аз не бях трофей. Бях аксесоар. Искаш да си имала моят живот? За да не можеш да говори с приятелите или семейството си? На мен не даде нищо! Издевателстваше над мен и ме унижаваше. Това трябваше да спре. И ме биеше! Това е лъжа. Това въобще не е в стила му. Иска ми се поне веднъж да ми беше посегнал. Така бих хванала някой най-близкият свещник, или ваза, или чиния и да му размажа мозъка. Но той ме контролираше по най-добрият начин. Размахвайки късче свобода под носа ми всеки ден. Всеки ден. Не! Не. Върви. Не! Аз го заслужавам. Аз го заслужавам. Здравей, мила. Никога не съм подозирал, че ще си ти. Кучка. Какво? Нищо, просто съм малко разочарован. Защото, не мислиш ли, че е клише? Презряната съпруга? Какво искаш да кажеш? Казвам, че е някак очевидно. Получи каквото искаше. Имахме уговорка. Получи убийственият край на книгата, а аз ще я публикувам. Така, че? Какво друго искаш? Какво още искам? Да, какво? Изненадващ обрат. Шегувам се. На какво се смееш? Стори ми се смешно. Помислих, че… Харесва ми да се шегувам понякога. Извинявай. Няма повече. Това не беше обнадеждаващо. Рядко е такова. Както и да е. Измети тук, изхвърли боклука… и бърши шкафчетата веднъж на нощ. Ето ти тефтера със задачите. Да ги бърша? Твоето си го пропуснал. Не, без него. Какво е специалното на твоето… Не ми пипай шкафчето, моля. Да го чистя ли? Не. Щях да забравя, ето ти ключовете. За какво е хубавият червен? Той е универсалният за шкафчетата. Ще се върна сутринта, преди да си тръгнал, ако имаш въпроси тогава. Разбрах. Добре. Скип? Какво? Добре, казах ти достатъчно. Този трябва да излиза по-често. Майната му. „Не ми пипай шкафчето“. „Даже не ми поглеждай шкафчето“. Мога ли да се изплюя на шкафчето ти, Арчи? Чудо голямо. Ехо? Арчи? Кой си ти? Аз съм Скип. Не, аз съм Скип. Аз също съм Скип. Престани! Не, ти престани! Това е лудост. Определено. И сега какво? Ти си… Ти си аз, тогава? Докажи го. Кога умря мама? Това е подвеждащ въпрос, тя е жива. Къде умря татко? Предната седалка на едно Капри. Пиян както винаги. Кое беше любимото му питие? Джак Даниелс. Кое е най-важното нещо за теб? Честността. Сигурно се шегуваш. Там е, в джоба отпред. Ти си аз. Добре. Иначе? Как върви? Гадно. Както винаги. При теб? Да, при мен е същото. Как ти се струват Брейвс? Обожавам ги. Да, нямам търпение до мача утре. Да. Чакай, те нямат мач утре. Срещу Тампа, последен мач от три поредни. Не, не, този мач беше тази вечер. Не, човече, днес беше вторият. Знам, защото зет ми… ..обожава Тапма и само за това говори. Да, мачът беше днес. Чакай, чакай, кой ден е? Четвъртък. Не е вярно. Сряда е. Мисля, че знам кой ден е. Тогава провери календара. Не е нужно. Гледах мача. С колко спечелиха? С три обиколки. Сериозно. Както и да е, Нострадамус. Виж, имам да чистя много, затова без да се обиждаш, ще се видим утре по същото време. Не. Чакай, чакай! И аз имам много да чистя. Приятелче, как върви? Ти… Да, да. Беше започнало… Беше започнало да сърби адски. Не можех да я понасям повече. Нали… Нали няма да се обидиш, ако каже, че приличаш на лайно. Ами… Ако трябва да съм честен, не спах миналата нощ. Не ми се и яде, странна работа. Това нещо ме кара да полудявам. Постоянно забравям неща. Важни неща. Тази вечер много се издъних. Защо, какво стана? Няма значение. Хайде. Все пак разговаряш с мен. Тоест, говориш със себе си. Излязох на нашата среща с Ерика тази вечер. Тя е над 100 килограма, нали? Знаех си, че снимката й е фалшива. Не, нищо подобно. Прати ми имейл снощи. Днес. И искаше да се видим. Само, че се оказа, че има две места с едно и също име. И аз отидох на грешното. Докато разбера, вече бях закъснял с час и 13 минути. Сигурно си е помислила, че съм някой скапан затворник, който я е вързал. Стигнах навреме, за да я видя как си тръгва с някакъв друг тип. Знаеш ли кое е най-лошото? Тя е прекрасна, като на снимките. Къде беше срещата все пак? Ъгълът на 5-та и Муур. Добре. Ще се видим. Чакай, къде отиваш? Трябва да поговорим за това! Скип, да не си загубил нещо? Какво каза? Трябва да си пазиш нещата. Закъсня с две минути. Отвори. Отвори от твоята страна! Отваряй! Знам, че си там! Добре, успокой се! Какво правеше там? При мен е пълна бъркотия. Добре. Какво е това на врата ти? Изгорих се. Аз не мога да гладя. Хванал си се с Ерика, нали? Върнал си се и си се хванал с Ерика. Копеле! Хайде сега, успокой се. Чуй ме, има нещо нередно тук! Не мога да спя, не мога да разсъждавам трезво. Не мога да свърша нищо. Това е нередно! Добре, добре. Имам план, който ще оправи нещата. Ще ти хареса. Той ще оправи всичко, обещавам. План? Какъв план? Лотарията. Това е. Да. Да, това вече е приказка. Добре. Аз трябва да… Просто стой тук. Чакай тук. Да. Добре. Това са числата от утрешната лотария. Добре. Сега за утре. Планът е… План? Няма никакъв план. Мерси. Какво? Върни се! Не можеш да ми го причиниш! По дяволите! Сам ли си говориш, Скип? Здрасти, Дрекс. Търсих те из целият град, човече. Помислих, че си ми избяга! Не би го направил, нали? Не, не бих го направил. Просто не знаех, че ме търсиш. Къде да ми парите, Скип? Какви пари? Моите $25,000! Стоката, която даде на ченгетата ми струваше 25 бона. Дори не знаех какво доставям, човече. Това какво ме интересува? Стига, лежах 24 месеца за това, дори не те издадох! Да не съм ти психотерапевт, Скип? Къде са ми парите? Добре. Скоро ще ми паднат едни пари. Ще ги намеря. Скоро ще ги имам. Това е приказка, Скип. Няма проблем, ще ги намеря. Не съм безразсъден, нали? Не, даже си много печен. Затова ти давам 24 часа, за да ми намериш парите. 24 часа? Дрекс! 24 часа, за да ги намериш… …или ще си имаме проблеми, Скип. Ако не ми намериш парите, си мъртвец. Разбрахме ли се? Да, разбрах. Какво имаме тук, Скип? Чудесно. Виж ти. Старинен. Много хубаво. Даже ще ти помогна, Скип. Просто да те подсеща. След 24 часа, когато чуеш това… …или съм с 25 бона по-богат, или времето ти е изтекло. Арчи? Скип. Не изглеждаш добре. Какво става? Моля те, трябва да ми помогнеш. Какво има? Не мога да спя и има един тип, който ще дойде да ме убие. Кой ще те убие? Животът ми е с краката нагоре. Той изсмуква и малкото добро, още преди да се е случило. Ти трябва да ми помогнеш! Трябва да си върна живота, Арчи! Слушай ме! Това е! За това ти говорех! Ти просто не искаше да чуеш! Сега трябва да се стегнеш и да го измислиш, ясно? Синко, ти трябва да направиш избор. Ти решаваш всичко. Изборът е твой. Престани да подминаваш възможността. Знам, че си вътре. Къде си? Хайде, отвори твоята страна. Отвори твоята страна, кучи син! Знам, че си там! Отвори! Отвори! Отвори твоята страна! Отвори твоята страна! Отвори! Полека, Турбо, забави малко. Искам моят дял. Твоят дял от какво? Знаеш, лотарията. Какво за нея? Слушай, имахме сделка. Твоят живот става все по-добър, а моят все по-лош. Дрекс ще ме убие тази вечер, ако не му дам $25,000. Слушаш ли ме въобще? Той ще ни убие. Не нас, а теб. Къде са билетите от лотарията? В мен, но не мога да ги осребря до утре, не съм магьосник. Ще влезе през тази врата и ще ми пръсне главата! Трябват ми сега! Какво е това? Самолетни билети? Да, самолетни билети са. Това може и да се получи. Виж, минах оттук само, защото напускам днес и исках да се сбогуваме. Напускаш? Не можеш да напуснеш! Заминаваме. Просто исках да ти го кажа. Ние? Кои сме ние? Какво? Ерика? Аз си имам живот и ти имаш твой. Ти живееш моят живот! Дай ми тези билети! Не! Те са мои! Дай ми тези билети! Скип! Скип, къде си? Отваряй! Знам, че си там, Скип, отваряй! Скип, отвори вратата! Едно! Две! Три! Господи, прекрасна си. Вече го каза. Така ли? Колко пъти? Просто ми е толкова трудно да повярвам, че съм тук с теб. Защо? Защото… Защото успях добре да се вгледам в себе си миналата седмица. Не мисля, че го заслужавам. Това е прекрасното на живота. Изборите ни определят кои сме. Ако не харесваме кои сме, просто започваме да правим други избори. Къде е новият ти часовник? Сигурно съм го забравил вкъщи. Глупаво, нали? Толкова бързах, че забравих да си го сложа. Старите навици умират трудно. Какво… Дай ми тези билети! Разкарай се от мен! Помощ! I think it was Plato that sai, „Никой не се познава достатъчно“. „До моментът на смъртта си“. „Пренасяме това знание от този свят на другият.“ „И пренасяме тази увереност в небитието.“ Или нещо такова. Мислех, че е добре да си го повтарям. Сигурно Сократ би мислил така. Но колкото и да се опитваш, някои хора просто не схващат. Или схващаш прекалено късно. Ето го. Ето и твоето. Чакай. Мисля, че трябва да започнем да инвестираме на по-едро. По-рисковано е, но… Винаги можем да започнем отначало. Да, в това е половината от забавлението. Ще се видим утре. Да, утре е нов ден. Арчи, радвам се, че се спогаждаме. Исках да го знаеш. Радвам се, че те опознах. И с двама ни е така.