На: 2015-01-05 16:29:43 / Етикети: 2010 , Франция , Драма , Исторически , Ксавие Бовоа , Мишел Лонсдал , Жак Херлин , Ламбер Уилсън , Оливие Перие , Сабрина Уазани , Xavier Beauvois , Lambert Wilson , Michael Lonsdale , Olivier Rabourdin , Philippe Laudenbach , Jacques Herlin , Xavier Maly , Jean-Marie Frin , Abdelhafid Metalsi , Sabrina Ouazani , Abdellah Moundy , Olivier Perrier , Farid Larbi , Adel Bencherif ,
От филма:
„Вие сте синове на Всевишния, но ще умрете като хора и ще паднете като царе“ Псалм 81 ЗА ХОРАТА И БОГОВЕТЕ Господи отвори устните ми… И устата ми ще провъзгласява твоята възхвала… Аспирин. И сироп за кашлица. Тук има горещ чай. Помогни ми, татко. Братко Люк. Добре, а ти? В събота е кхтана на Джамел. Ще има ли тържество? Да, поканен си. Ще дойдеш ли? С удоволствие. Ще се видим по-късно. Пази се. Ти също. Малки братко, ти си тук? Не си ли на училище? Добре. Почти сухо е. Вече не слагай бинтове. Не го излагай на слънце. Това е опасно. Забранено. Иначе всичко е наред. Какво друго? Виждам. Сериозно е. Сега се връщам. Спиш ли, братко? Тук. Води ни в правия път, пътя на благословените от Теб, а не на тези срещу, които се гневиш. Амин. Пратеникът вярва в това, което е изпратено до него от неговия Господ, както и другите вярващи Всеки вярва в Господ, в Неговите ангели, Неговите книги и Неговите пратеници. Ние не правим разлика между неговите Пратеници. Те казват „Слушаме и се подчиняваме. „Господи, ти ни даде Твоята прошка, „От Теб зависи завръщането в дома.“ Бог не съди душите, според възможностите им. За направеното добро, ще има възнаграждение, а за направените злини, ще има наказание. Бог не ни задължава, ако сгрешим или забравим. Бог не ни натоварва, както не са били натоварени и тези преди нас. Господи, не очаквай от нас нещо, което нямаме сили да понесем. Извини ни и прости ни, и бъди милостив. Ти си нашият Защитник. И ни помагай срещу неверниците. Как се разбира, че си влюбен? Ами… …нещо вътре в теб оживява. Усещаш нечие присъствие. Неудържимо е. Сърцето бие по-бързо от обикновено. Това е едно привличане, едно желание. Много е красиво. Безполезно е да задаваш твърде много въпроси. Просто се случва. Всичко си е нормално, но изведнъж идва щастието, или надеждата за него. Доста неща са. Но си развълнуван. Силно развълнуван. Особено първия път. Баща ти ми каза за Халид. Баща ми говори твърде много. Не искам това. Не чувствам нищо от това, което описа щом видя Халид. Значи не е много сериозно. Баща ми го иска, не аз. Това е друг проблем. Бил ли си влюбен някога? Няколко пъти, да. И след това срещнах друга любов, дори по-голяма. И й отвърнах. Мина доста време. Над 60 години. Тук трябва да напишете адреса на сина си. Не е ли вече вкъщи? Сега живее далече. Ето. Абдула Таруди. Улица Етрет №13. Льо Авър. Нужни са и две снимки. Имате ли снимки? Слушай, във вторник отиваме на пазар. Може да те вземем. И да се снимаш. Съгласна ли си? Братовчед ми от Мостаганем. Убиха внучката му днес следобед. Беше на 18 години. Самира. Намушкаха я в автобуса. Точно в сърцето. Тези помияри. Изхвърлиха я като куче. Заради забрадките. Тя не носеше хиджаб. Какъв им е проблема на тези хора? Не мога да разбера. Нормално ли това? Господ казва в Корана „Ако убиеш брат си, отиваш в ада.“ Казват, че са религиозни. Но никога не са чели Корана. Намираш ли смисъл в това? Виж какво става във Франция. Ученички протестират, за носенето на забрадки. Светът полудя, Кристиан. Наистина. Убиват имами също. Вчера убили един имам на улицата. Накъде отиваме? Не знам какви са тези хора. Само Бог знае. Това е ново. Никой не разбира. Кой кого убива? Ще се молим за Самира и семейството и. Да отиде в рая. Не е мое. Тогава чие е? На хаджиите. Изчезвай! Убий го! Удари го! Глупак ли си? Кристиян! Убили са хърватите! Какво? Нашите приятели, хърватските работници. Прерязали им гърлата, на всички. Имате нужда от военна защита. Това не е вариант. Как може да кажеш това? Тези мъже са убити съвсем наблизо! Жестокостите ще продължат. Предложението на Уали заслужава да бъде обсъдено. Тук има семейства. Помисли за тях. Вече реших. Отказвам. Да поговорим вътре? Ще затваряме портата в 7,30 и няма да отваряме през нощта. И мислиш, че това ще е достатъчно? Не познаваш тези хора. Опитай се да го убедиш. Телефонът ви работи ли? Да, не можем да се оплачем. Обадете се, преди да е твърде късно. Защото Той е с нас във времена на насилие… Нека не мечтаем, Той да е навсякъде… другаде, а не там, където умираме нека не прибързваме да ни дари с търпение Нека се обърнем към Човека на скръбта …който ни спаси от кръста… Защото Той е с нас, както на Великден… Нека не забравяме пролятата му кръв Нека отчупим хляб Нека пием от бокала на преминаването Нека приветстваме този, който се пожертва обичайки ни до самия край Чрез него, с него и в него, ти ще получиш Всемогъщи Боже, единството на Светия дух цялата слава и чест, вечно и завинаги. Как може да решиш това, без да се консултираш с нас? Нашият живот е заложен на карта. Какво щеше да направиш? Оставих всички да се изкажат и изслушах всички позиции. За да отговоря накрая, какво? Отговорът няма значение. Основният принцип на нашата общност е накърнен от вашето отношение. Добре тогава, кой иска войници в манастира? Отказвам да разбера това, което казваме. Аз разбирам много добре! Никой от нас не е иска да живее тук, за да бъде пазен от едно корумпирано правителство. Кристиян, не те избрахме, за да решаваш сам. А ако те дойдат в манастира? Ще легнем и ще умрем ли? Това е риск. Ние сме призовани да живеем тук. В тази страна, с тези хора, които също се страхуват. Да ще живеем в неизвестност, знам. Аз не съм дошъл тук, за да участвам в колективно самоубийство. Може би можем да решим, какво ще прави всеки един, ако ни нападнат. Какво можем да направим? Вижте какво стана с хърватите. Да играем на криеница. Кашляй. Още веднъж. Ти ще ни убиеш, наистина. Здрасти, Хаджи. Още ли имаш глава? Не се притеснявам, нямам нужда от нея. Може ли? Разбира се, заповядай. Пътищата са блокирани. Няма да ходя в Мензир днес. Не и след това, което се случи. Нямаме нужда от нищо. Ще се чуем. Коледа е след седмица. Знаеш, че е важно да бъдем тук всички заедно. Благодаря отново. Ще се чуем скоро. Приемането на нашето безсилие и крайна бедност е покана, силен апел да създадем взаимоотношения с другите, които не се базират на силата. Като осъзнаваме собствените си слабостите,приемаме и тези на другите. Мога да ги поема, да ги направя мои, като подражание на Исус. Това отношение ни променя, за да изпълним мисията си. Слабостта сама по себе си, не е добродетел, но изразява дълбоката реалност, която постоянно трябва да се моделира, с надежда и любов. Слабостта на апостолите е като тази на Исус, корени се в мистерията на Пасха и силата на духа. Не е нито пасивност, нито отказване. Изисква голям кураж и подтиква към защита на справедливостта и вярата, и отричане на изкушението на силата и властта. Край на статията. Нова статия. От Карло Карето „Бог, който идва.“ Често през живота ми се чудя, защо Бог понякога прави странни неща. Защо мълчи толкова дълго? Защо вярата е толкова горчива? Няма нищо, освен любов, освен любов, която започва с отделянето на пясъка от водата Бог е направил земята като люлка За неговото пришествие Това е нощта Щастлива нощ в Палестина И няма друго, освен Детето Освен Детето на божествения живот Какво искаш? Ти ли си Папата? Не. Къде е Папата? Тук няма Папа. Вашият лидер, как се казва? Брат Кристиян. Кристиян! Кой си ти? Кристиян? Хайде. Ето го. Това е Кристиян. Какво искате? Това е дом на мира. Ти ли си Кристиан? Да. Тук не се допускат оръжия. Ако искате да говорим, трябва да ги оставите отвън. Моля. Аз никога не се разделям с моето. Тогава ме последвайте, ще говорим отвън. Имам нужда от доктора. Той трябва да дойде с нас. Невъзможно. Имам трима ранени на час път. Той не може да пътува. Болен е и страда от астма. Брат Люк приема пациенти в клиниката. Той лекува всички, които имат нужда. Техният произход не е пречка и никога няма да бъде. Това е всичко. Значи ще ни дадете лекарства. Нямам много запаси. Преглеждаме 100 човека на ден. Достатъчно! Нямате избор! Да, нямам. Не можем да дадем нещо, което нямаме. Питайте братята си в селото. Ние живеем скромно. Преживяваме с това, което отглеждаме. Чел ли си Корана? „Най-близки до вярващите са тези, които казват Ние сме християни Сред тях са свещениците и монасите.“ Свещеници и монаси, които не се величаят. Затова сме близки със съседите си. Хайде да вървим. Тази вечер е различна. Защо? Коледа е. Празнуваме раждането на Принца на мира. Принцът на мира? Сидна Аиша Исус. Съжалявам, тогава. Не знаех. Кристоф? Мишел? Излезте сега. Отидоха си. Успяхме. Дръж това внимателно. Може да ги пуснеш. Всичко ще е наред, не се притеснявай. Защо… Защо не им дадем лекарства? Имаме достатъчно. Ако имаш лекарства искам да знам. Не можем да преговаряме. Всеки ден ще искат повече. Съгласен съм с Люк. Не забравяйте, че бях пред насочен пистолет. Ако останем ще бъдем в опасност всеки ден. Станах монах, за да живея. А не да седя, за да ми прережат гърлото. Прав си, Селестин. Не бива да се стремим към мъченичество. Може би трябва да напуснем. Или поне да потърсим убежище на по-сигурно място. Мисля, че Селестин задава добър въпрос. Щом дойдоха веднъж, ще дойдат скоро пак. Фактът, че отказа на всички искания, може да бъде възприет като обявяване на война. Виж какво направиха с хърватите. Ако искаха да ни убият, вече да сме мъртви. Може би Файтиа не е единствения, който взема решения. Може би утре ще дойдат други. Има друго решение. Да напуснем доброволно. Всеки сам да реши според съвестта си. Да се върне във Франция, или друг сигурен манастир в Африка. Да напуснеш, е като да избягаш. И да оставиш селото на терористите. Ще го направим постепенно, за да не тревожим селяните. Това не променя нищо. Добрият пастир не оставя стадото си на вълците. Всеки трябва да си каже мнението. Жан-Пиер? Оставаме. Пол? Мисля, че трябва да напуснем. Селестин? Аз съм болен, искам да тръгнем. Люк? Да напуснем, е като да умрем. Аз оставам. Мишел? Аз нямам никой друг, никъде. Оставам. Амеди? Все още не знам. Трябва да помислим. И да се помолим заедно. Мисля, че трябва да се махнем. А ти, Кристиян? Съгласен съм с Амеди. Рано е още да решим. Ще ни помогне Господ, който е създал небето и земята. Страхувам се за съдбата на тази страна. Вчера две учителки са открити мъртви. Убити са, защото са казали на учениците, че влюбването е нормално и че могат да се влюбват. ги е издало на терористите. Ние сме също толкова тъжни, колкото сте и вие. Какво знаете вие? Това тук е страната ми. Освен, че съм тъжен, вече съм уморен от липсата на развитие. Независимо какво мислите, аз съм против френската колонизация. Това организирано ограбване. Това е за теб. Министерство на вътрешните работи Имат предвид… Те издават заповед. Никой, освен нас самите, не може да реши дали да останем. Изненадан съм. Наистина изненадан. Вашето вцепенение става опасно. Вижте тези хора. Те са си вкъщи. Те са тероризирани. И всички искат да се махнат. Но нямат избор, нямат пари. Не е страхливост, да поискаш да си тръгнеш. Всичко е за свободата. Терор удря Джелфа. Рано или късно ще дойде и вашия ред. Никой не може да контролира нещата. Ще свършиш като последната пешка. Твоята саможертва ще бъде употребена. Познавам те от години. Тая респект към теб. И това, което твоята общност е направила. Но ще те помоля да се върнете във Франция. Колата ли се развали? Да, скапа се. Някой от вас да е монтьор? Ако можеш да я оправиш, заповядай, Да опитам ли? Да опитам ли? На свободна ли е? На свободна ли е? Давай опитай. Добре, всичко е наред. Селото ще има нужда от войска за защита. Защото те ще се върнат един ден. Забрави армията! Тя е ужасна. Армията няма да дойде. Защитата си ти. Това село израсна покрай манастира. Как се казваше предишния отец? Този от преди време, от преди войната. Брат Бернар? Не, не. Един друг, стар. Брат Даниел? Точно той. Брат Даниел каза на майка ми, да не остава тук. Да се премести в града. Тук нямаше работа. Тя го накара да се закълне, да не казва нищо на баща ми. Защото мама се чувстваше добре тук. Комфортно. Може да си тръгнем. Защо напускате? Ние сме като птици на клон. Не знаем дали ще си тръгнем. Ние сме птиците. Вие сте клона. Ако тръгнете ще загубим корените си. Простете прегрешенията ни… …както ние простихме на тези… …които съгрешиха пред нас… …и ни водят към изкушение… …и ни избави от лукавия. Амин. Значи искате да напуснете? Обмислям го. Чудя се какъв ще бъде живота ми. Семейството ти във Франция? Тревожат ли се? Не съм сигурен, че разбират какво става тук. Не съм им казал нищо. Последния път, когато ги видях, беше странно. Какво имаш предвид? Празнувахме Видях се с всички. Сестрите ми бяха там, племенници, племеннички, правнучката ми. Всички говореха, разказваха истории, Снимаха. Те знаят, че това не е за мен. Бях там, наблюдавах ги. Бях щастлив. Сложиха ме до мама. И в същото време, се намирах съвсем другаде.. Мислех си, ако сложа край, ако можех да се върна вкъщи. Да започна отново работа, като водопроводчик. Градски съветник… …пожарна охрана, хор. След това се опомних Не, това е невъзможно. Животът ми е тук. Тук, с вас. Беседата на Кристиан днес, беше интересна. Не мислиш ли? Разбра ли нещо? Мамка му! Добре. Просто умора. Той не е виновен. „Преди време френския прав ритник беше кофти, а ирландския му еквивалент бе чист фолклор.“ „Когато тези проклети хора не знаеха, какво да правят с десетте си пръста, „но бяха царе на нарушенията и докарването до лудост на всички.“ Това ли е всичко? „Въпреки, че се съгласихме с Бриску, че нашите скъпи гости никога не са спирали играта, ние още се чудим, дали предпочитат дълбоки дервишки спорни топки и мрачни свади от близкото минало. „В миналото, когато играчите все още се притесняваха да не изглеждат като палави старци.“ Още малко. Помогни ми, помогни ми. Не ме изоставяй. Не ме изоставяй. Моля те. Помогни ми. Не е много добре. Имам инфекция. Кажи му, че му давам две инжекции. Антибиотик и инжекция против тетанус. Боли го. Трябва му лекарство. Ще му дам успокоително. Нека почистим това. Ще се оправиш. Уморен съм. Амеди помага ли? За щастие. Не знам иначе как щях да се справя. Никога не съм правил толкова прегледи. Стигнах до 150 на ден. Можеш ли да си представиш? Хората идват от целия район. Срещам нови болести. Много хипертонии. Хората са стресирани. Някои са в състояние на шок. Да не говорим за ефекта върху децата. Селяните могат да кажат за тези хора, на които помагаме. Внимавай. През кариерата си съм срещал най-различни хора. Включително нацисти. И дори Дявола. Не ме е страх от терористи, още повече от армията. Не ме е страх от смъртта. Аз съм свободен човек. Пуснете свободния човек да мине! Хората ми го вързаха за камион и го влачиха през града. Хората скачаха от радост. За негов късмет бе мъртъв. Защо не ги спря? Да ги спра? Сред тълпата имаше много жертви на жестокостите му. Семействата им. Много невинни. Безобразие. Никой не трябва да бъде третиран по този начин. Да ти кажа ли любимото му мъчение? Файатиа и подобните нему не заслужават съчувствие. Много си снизходителен към терористите. Свръх снизходителен. Носят се слухове, че той е защитавал манастира. Лекували ли сте ги? Къде го намерихте? Преди два дни, колата на Уали попаднала на засада. Край Тикрит. Терористите се измъкнали. Намерихме ранен на пътя. Приятелите му го изоставили като куче. Говореше за майка си. Каза, че се казва Файтиа. Моите хора го накараха да страда. Умря, преди да го направим наш трофей. Как може да си сигурен, че е той? Защо мислиш те поканих тук? Е? Той е. Излез. Хайде. Навън. Спя лошо. И най-малкия шум ме събужда. Мисля за живота си. За възможностите. Като дете исках да стана мисионер. Жертването за вярата ми, не би трябвало да ме държи буден. Да умреш тук и сега, има ли причина за това? Не знам. Имам чувството, че се побърквам. Истината е, че оставането тук е толкова лудо, колкото да станеш монах. Помни. Вече си отдал живота си. Отдал си го на Христос. Когато си решил да оставиш всичко. Животът си, семейството си, страната си. Семейството, което би могъл да отгледаш. Не знам, дали е вярно вече. Моля се. И не чувам нищо. Не разбирам. Защо да ставаме мъченици? За Бог? За да станем герои? За да докажем, че сме най-добрите? Ние сме мъченици от любов, от вярност. Ако смъртта ни връхлети, въпреки всичко защото накрая… накрая ще се опитаме да я избегнем, помнете, че нашата мисия е да бъдем братя с всички. Помнете тази любов е вечната надежда. Любовта устоява на всичко. Съжалявам. Хората са притеснени. Не мога да им отговоря. Тук е френската журналистка, който иска да се срещне с нас. Не знам какво да и кажа. Не ни трябва излишна публичност. Разбира се, но това е начин хората да разберат избора ни. Да покажем, на фона на цялата тази драма има все още надежда за хората. Знаеш, че не надеждата интересува журналистите. Не това ги движи. Именно. Може би ние трябва да ги раздвижим. Предлагам да гласуваме. Да видим дали сме на едно мнение. Кой иска да си тръгне ли? Вече изказах мнението си по въпроса. Искам да остана с всички вас. Не искам да си тръгна. Напускането не води до никъде. Не съм готов да напусна себе си. Снощи мислех за заминаване. Няма да ми е приятно. Изобщо. Решението да избягаме просто така е безсмислено. Не сме дошли тук заради нашите собствени интереси. Все още мисля, че мисията ни тук не е приключила. Аз оставам. Молих се цяла сутрин, докато готвих. Ученикът не е над учителя си. Сега не е времето да се отклонявам Нека Бог нареди нещата. За всички. Приятели и врагове. А ти Кристиян? Дивите цветя не следват слънцето. Бог ги дарява с плодородие, където и да се намират. Кой предпочита да остане? Ти. Ти ме обгръщаш, държиш ме, обкръжаваш ме. Прегръщаш ме. И аз Те обичам. Къде живееш? В града. Документи. Нямам в мен. Къде живееш? Съвсем наблизо. Документите. Нямам. Къде живееш? В селото. Спрете това безумие! Тези жени и деца са тук за лечение. Това не е полицейски участък! Достатъчно! Не мога да повярвам. Седни. Следвай ме. Наскоро четох тази мисъл на Паскал „Хората никога не правят зло, така всеотдайно и радостно, както когато го вършат по религиозни убеждения“ Това е осакатяване и насилие. Намираме се във високо рискова ситуация, но ние продължаваме да вярваме и да се доверяваме на Бог. Чрез бедността, падението и смъртта, ние се приближаваме към Него. Тежките опустошителни дъждове не спряха разпространението на насилието. Двама противници, единият има власт, другият иска да я завземе. Ще се бият до последна капка кръв. Не знам как ще свърши всичко. Междувременно, аз изпълнявам дълга си грижа се за болните и бедните, и чакам последния си час. Скъпи приятелю… …моли се за мен, и нека напусна този свят, мирно и с радост към Исус. Добре дошъл, Бруно. Селестин. Кристоф. Здрасти, Люк. Жан-Пиер. Амеди. Нафора За мен. За всички нас. Лекарства. За Люк. Много лекарства. Намерил си я? Намерих книгата ти. Тя ли е? „Избраният“. И от мен. Сирене! Някакви новини от брат Дидие? Разбира се, каза да ви поздравя. И имам писмо за теб. Благодаря. Как беше пътуването? Колко време пътува? Отне малко време, докато дойда от епархията. Най-малко три часа. Имаше три КПП-та! Между последните две, имаше един горящ автобус на пътя. Излизаше дим от него. И не знаем, дали тези КПП-та бяха истински или фалшиви. По пътя насам, наоколо минаваха съвсем малко коли. Има ли много войници? Да, вблизост до пунктовете. Всички бяха много напрегнати Изобщо не можеше да се говори с тях. Как се държите? Както си поискаме. Ниските напред. Сгъстете се. Готови? Снимам. Още веднъж. Усихнете се леко. Често мисля за тези времена. Когато… …Али Файатиа и хората му тръгнаха. Още щом излезнаха всичко, което ни остана да правим, бе да живеем. И първото нещо, което направихме бе да отпразнуваме коледното бдение и литургията Това трябваше да правим. Това и направихме. И отслужихме литургията. Приветствахме това дете, родено заради нас, абсолютно безпомощно и а вече толкова застрашено. в крайна сметка, открихме спасението в ежедневните ни задачи. Кухнята, градината молитвите, звънеца, Ден след ден. Трябващше да устоим на насилието. И ден след ден, аз… Мисля, че всеки от нас е открил как Исус Христос надделява над нас. Това става чрез раждането Нашата идентичност като хора минава от едно раждане до друго раждане. И от раждане до раждане, всеки един, представлява Божието дете, което сме всички ние. За нас въплъщението е да позволиш непорочната същност на Исус, да се въплъти в нашата човечност. Мистерията на Въплъщението е в това, което ще преживееш. По този начин това, което вече си изживял се вкоренява както и това, което ще изживеем в бъдеще. Който се опитва да пази живота си, в крайна сметка го губи, а този, който го е отписал вече, успява да го запази. Казвам ви… …през онази нощ, трябва да има двама души в едно легло. Един трябва да бъде откаран, другият да бъде оставен. Две жени трябва да мелят зърно заедно. Едната да бъде взета, а другата оставена. Ученишците го запитали „Къде, Господи?“ Той отговорил „Където има труп „се събират лешояди.“ Евангелието на Господ Хвала тебе, Господи Исусе Христе. Тялото Христово. Тялото Христово. Господи, благословен да си за храната, която ни обединява като братя. сега и завинаги. Побързай! Движи се! По-бързо! По-бързо, обличай се. Не мога. Казах не ме бутай! Внимателно с това лекарство. То е за децата, не за теб. Много е ценно. Престани да ме буташ! Стига! Успокой се! Аз съм брат Пол. Монах от манастира Атлас. И съм в добро здраве. Аз съм брат Селестин. Аз съм на 63. Монах от манастира Атлас. Аз съм в добро здраве. Твой ред е Люк. Казвам се брат Люк. От манастира Атлас. Чух по новините, че сме взети за заложници с колегите ми от Джама Как се казваше? Исламия. Джама Исламия, така беше. Ти си, Кристиян. В ранните часове в петък, един муджахидин от Джама Исламия прочете изявление. Подписано от? Подписано от Абу Абделрахман Амин. Казаха, че сме взети за заложници, и искаха от френското правителство да освободи пленници от тяхната групировка, в замяна на нашето освобождаване. Тази размяна не подлежи на преговори. Чухте ли? Ако някога ми се случи, например днес, да стана жертва на тероризъм, бих искал общността ми, църквата ми, семейството ми, че животът ми е отдаден на църквата и на тази страна. Че единствения Господар на живота, е взел решението за това брутално заминаване. И че моята смърт е като на много други жертви на насилие, изпратена в апатията на забравата. Живял съм достатъчно, за да знам, че съм съучастник на злото, уви вземащо превес над света, което ще ме удари сляпо. Не мога да желая такава смърт. Не мога да се радвам, че хората които обичам, ще ги обвиняват за моето убийство. Познавам презрението към тези хора, без дискриминация. И знам, как ислямът е изопачен от ислямизма Тази страна и ислямът за мен са нещо различно. Те са тяло и душа. Смъртта ми, разбира се… бързо ще оправдае тези, които ме наричаха наивен или идеалист, но те трябва да знаят, че аз ще бъда освободен от горящото любопитство, и милостивия Бог ще потопи погледа ми в неговия, и ще съзерцавам с него децата на исляма, както той ги вижда. Тази благодарност обхваща целия ми живот… включва и вас, разбира се, приятели от вчера и днес, и теб също приятелю от последната минута, който не знаеш какво правиш. Да, за теб също отправям тази благодарност и това сбогуване, желая ви предвидливост. Може да се срещнем отново, като щастливи крадци в Рая ако омилостивим Бог, нашият общ отец. Амин. Иншаллах. Кристиян, Люк, Кристоф, Селестин, Пол, Мишел и Бруно… …бяха убити на 21 май 1996г.. Самоличността на убийците им и обстоятелствата на смъртта им, остават загадка. Амеди умира на27 юли 2008г. Жан-Пиер е все още жив. Сега е на 86 години.