На: 2015-03-13 07:51:33 / Етикети: 1972 , СССР , Андрей Тарковски , Станислав Лем , Наталия Бондарчук , Донатас Банионис , Юри Ярвет , Владислав Дворжецки , Николай Гринко , Анатолий Солоницин ,
От филма:
По научно-фантастичния роман на Станислав ЛЕМ Крис, ела! Съвсем навреме идваш! Всяка сутрин се разхожда не по-малко от час. Забраних му да се връща по-рано. Имаше много работа, по цяла нощ седеше. Пустата му Соларистика! Напомня ми на счетоводител, който изготвя годишен отчет. Очаквахме те още вчера. Той искаше да избяга като ме видя. Здравей! Здравей. Май не беше редно да ви преча точно днес. Как само сме остарели с теб! Чак сега го разбирам. Какво се извиняваш?… Той разбира ли, че всичко ще зависи от първото му съобщение от станцията? Екипажът предава само непонятни и объркани данни. Ако според него по някакви причини работата не може да продължи, станцията може да бъде снета от орбитата на Соларис. Това той го разбира. Ти обеща да говориш с него. Донесох касетата. Аз за това и дойдох… Да, разбира се… Ще може ли малкият да остане у вас за няколко дена?… Имам много работа, а нямам на кого да го оставя… Анна ще го гледа. Сега тя ще има повече свободно време. В колко излита? Утре сутринта него вече няма да го има тук. Хубаво е тук при вас. Тази къща е като тази на дядо ми. Тя много ми харесваше и с майка ми решихме да си построим същата. Не обичам новостите. Е, аз ще тръгвам. Имам страшно много работа. Няма ли да останеш да го гледаш? Гледал съм го вече много пъти. На 25-ия ден от старта на нашата експедиция радио-биологът Мяшников и физикът Фехнер проведоха изследователски полет над океана на Соларис на летателни апарати придвижвани на въздушна възглавница. Когато до 16 ч. те не се върнаха, се принудихме да обявим тревога. Мъглата се сгъсти и бяхме принудени да прекратим издирването им. На станцията се върнаха всички спасителни апарати освен товарният вертолет управляван от пилота Бертон. Бертон се върна един час след настъпването на мрака. Излизайки от вертолета тръгна да бяга“ беше в състояние на нервен шок. Разбирате, че за мъж с 11 години космически полети зад гърба си в най-тежки условия, това беше поразително. След два дни се възстанови, но повече никога не напусна кораба и не се приближи до прозореца, от който се виждаше океана. По-късно от клиниката ни съобщи, че се готви да направи изявление от особена важност, което по негово мнение, може да реши съдбата на Соларистиката. Чудесно, нека сам той ни разкаже за всичко. Сега му е време да дадем думата на Бертон, предполагам. Благодаря. Когато за първи път се спуснах до 300 метра стана трудно да удържам височината, тъй като излезе вятър. Принудих се да отдам цялото си внимание на управлението. Известно време не поглеждах навън. В резултат без да искам попаднах в мъглата. Това обикновена мъгла ли беше? Не, не беше обикновена мъгла. Изглеждаше някак колоидна и много лепкава. Тя полепна по стъклата… Заради съпротивлението на мъглата започнах да губя височина… Слънцето не виждах, но в посоката му мъглата светеше в червено. След половин час успях да изляза в открито пространство. То беше почти кръгло, с диаметър от няколкостотин метра… В този момент забелязах промяна в състоянието на океана. Вълните съвсем изчезнаха и повърхността стана почти прозрачна… Под нея се събираше жълта слуз. Издигаше се на тънки ленти и когато изплуваше, блестеше като стъклена. После започна да ври, да се пени и да се втвърдява… Приличаше на сироп от прегоряла захар. Тази слуз или секрет се събираше на големи буци и постепенно формираше различни фигури. Започна да ме притегля към стената на мъглата и за известно време трябваше да се боря срещу това движение. Когато отново погледнах надолу видях нещо, напомнящо градина. Как градина? Внимание, моля! Видях дръвчета, живи плетове, акации, пътечки… Всичко беше от това същото вещество. А тези дървета и растения, които сте видели, с листа ли бяха? Тези храсталаци, акации?… Не, казах ви, всичко беше като от гипс, само че в естествен размер. После изведнъж всичко започна да трещи и да се чупи… От пукнатините излезе пак слузта и завря още по-силно и се покри с пяна. И сами ще можете да се убедите във всичко. От време на време включвах камерата и… Всичко което видях трябва да е регистрирано върху лентата. Тогава предлагам да прекъснем разговорите и да видим всичко това със собствените си очи. Ами добре, покажете ни този ваш филм. Звучи много интересно… Това ли е всичко? Това е целият ви филм? Да, това беше всичко. Но ние нищо не разбрахме! Вие сте снимали облаци! Защо сте снимали само облаци? Това сигурно е мъглата, за която ви говорих… За мен това е напълно неочаквано. Всичко това би могло да е в резултат на въздействието на биотоковете на океана на Соларис върху съзнанието на Бертон. Както знаем океанът е не само нещо като гигантски мозък, но и субстанция способна да мисли! Но тази хипотеза е доста съмнителна. Да сте се чувствали болен тоз иден? Следва една доста безсмислена част… Ето от тук… В един от отворите открих плаващ предмет… Стори ми се, че това е скафандърът на Фехнер, още повече, че по форма напомняше човек. Започнах да кръжа, страхувайки се, че ще подмина мястото и ще го изгубя. В този момент фигурата малко се приповдигна, като че ли плуваше или… стоеше до кръста във водата… Този човек… той беше без скафандър и се движеше… Не ви разбрах… човек?!… Да, човек. Чакайте… И вие какво… видяхте лицето му?… Да. Какъв човек? И кой беше той? Това беше дете. Какво дете?… Виждали ли сте го преди? Не, никога. Във всеки случай не помня… Когато се приближих, забелязах в него нещо нередно… В какъв смисъл? Аз… не разбрах веднага какво е. Но после разбрах, че то беше необикновено голямо… Гигантско!… И това е слабо казано… То беше направо четири метра! Имаше сини очи и… черна коса. Може би не се чувствате добре? Тогава да прекъснем заседанието… Ще продължа. То беше голо, абсолютно голо, като новородено. И… мокро. По-скоро плъзгаво. Кожата му блестеше. Повдигаше се от вълните нагоре-надолу, но независимо от това то се движеше! Това беше омерзително! Извинете, ще превъртя. Остана съвсем малко. Съобщените от Бертон сведения представляват съдържанието на халюцинаторен комплекс, предизвикан от симптом на помрачение под влияние на атмосферата на планетата. Те са способствали възбуда в асоциативната зона на мозъчната кора. И поради това тези сведения не съответстват на нищо или почти на нищо от действителността. Доколко важи това „почти“? Простете, още не съм свършил. Отделно е записано „особено мнение“ на доктор Месинджър, който смята, че съобщените от Бертон сведения биха могли да са произтекли в действителност и се нуждаят от особено добросъвестно изучаване. Това е всичко. Та аз видях всичко това със собствените си очи! Тук аз споделям различно мнение. Ние стоим на прага на едно от от най-великите открития и не би ми се искало на решението ни да повлияе фактът, че се опираме на наблюденията на човек без всякаква научна степен. Макар че не един изследовател би могъл да завиди на този пилот присъствието на духа му и таланта му на наблюдател… Пасле, струва ми се, че в светлината на последните ни сведения ние нямаме никакво нравствено право да прекратим изследванията. Разбирам чувствата на професор Месинджър, разбирам го… Но нека се вгледаме в извървения от нас път до тук. Соларистиката буксува на същото място където беше при възникването си. Трудът през всичките тези години се оказа напразен. Това, което знаем сега за Соларис има отрицателен характер и наподобява купчина разнородни факти, които не могат да се сведат до каквато и да било концепция. Точно в такова положение се намираме и сега. Соларистиката се изражда. Но става дума за неща по-важни от изучаването на соларистиката. Става дума за границите на човешкото познание. Не ви ли се струва, че ако изкуствено установим такива граници, ние оскърбяваме идеята за безграничността на разума. И ограничавайки движението напред, способстваме за движението назад. Все пак аз ще повторя въпроса си Какво значи, че съобщените от мен сведения не съответстват почти на нищо? Аз видях всичко това с очите си! Какво значи „почти“? „Почти нищо“, означава, че все пак някакви реални явления биха могли да предизвикат вашите халюцинации. Във ветровито време не е трудно да объркаш клатещ се храст с живо същество. А какво остава на чужда планета! Така че в това няма нищо оскърбително за вас, Бертон. Искам да знам какви последствия ще има „особеното мнение“ на проф. Месинджър. Практически никакви. Това значи, че вече няма да се правят изследвания в това направление. Във връзка с това искам да направя изявление. Комисията оскърби не мен – аз тук не съм важен. Тя оскърби духа на експедицията, и затова считам за свой дълг да заявя… И така нататък… Сега се счита за част от добрия тон да се подсмихваш при споменаване на доклада на Бертон. Благодаря ви Бертон. Толкова отдавна се знаем, а нищо не знаех за вас. Знаете ли, че сте бил много красив. Какво говорите… При всички случаи ви благодаря. Е, Крис, какво впечатление ти остави това? Ако не възразяваш, бих искал да поговоря със сина ти насаме. Не бих искал за пореден път да изглеждам като кретен в очите ти. Ще ви чакам долу, при люлката. Нелеп някакъв е тоя твоя човек… Не говори така за него. Той и сам се чувства неловко. Струва му се, че ни пречи да се простим. Той е деликатен човек. Щом е дошъл, значи смята работата за важна. Макар че и на мен сега не ми се иска да виждам никого. И без това толкова рядко си говорим с теб. Радвам се, че го казваш. Макар и в последния ден. Последния ден… Когато се сбогуваш прекалено специално, после винаги ти е противно. Леля ти идва… Крис, дай да се видим след обяд, трябва да поговорим! А тогава защо точно днес покани този Бертон? Къде ще нощуват гостите? При теб или в горната стая? Горе, мисля. Е, аз отивам на среща… при люлката. А може би… Чакай малко… Изчакай малко с тая твоя стая! Слушай, Крис… Какво е станало? Нещо такова стои там… Стои в гаража и ме гледа! Това е кон. Не искам, аз вече го видях… Ела, ела… Тя е добра. Виж каква е красавица! Разберете ме добре аз мисля, че соларистиката е в безизходица именно в резултат на безотговорно фантазиране. Интересува ме истината, а вие искате да ме спечелите за свой последовател. Нямам право да взимам решения ръководен от „душевни пориви““ аз не съм поет. Аз имам съвсем конкретна цел – или да се прекрати изследването и да де снеме станцията от орбита, признавайки задънената улица и кризата на соларистиката… или да се вземат крайни мерки… Възможно е даже въздействие на океана с мощно лъчение. Само не това! А защо не? Сам предлагахте да се продължи изследването „на всяка цена“! Вие какво, искате да унищожите това, което не сме в състояние да разберем? Извинете, но аз не съм привърженик на „познание на всяка цена“. Познанието е истинно само тогава, когато се опира на нравственост. Нравствена или не, науката се прави от човека. Спомнете си Хирошима. Тогава не правете науката безнравствена! Странно… Няма нищо странно. Вие и сам не сте уверен, че всичко, което сте видели там, не са били халюцинации. Нали виждам! Благодаря ви! Смятайте разговорът за проведен! Какво става? Тръгвам си. Къде? Той е счетоводител, не учен. Ти беше прав. Все пак с теб сме приятели, не говори така за него! Отлично! Знаем се вече от 20 години – все някога това трябва да свърши! Оставяш ли момчето? С какво го обиди? Ти си твърде жесток, ето какво трябва да ти кажа! Такива като теб е опасно да ги пускат в космоса! Там всичко е още крехко и чупливо. Именно чупливо! Земята вече се е приспособила към такива като теб, макар че какви жертви й е струвало това! Ти какво, да не го ревнуваш, че ще ме погребе той, а не ти!? По такъв начин се установи, че океанът на Соларис представлява гигантски мозък. Именно след това беше изказана и най-смелата хипотеза, предполагаща, че океанът се явява мислеща субстанция. Вече толкова години тази хипотеза няма нито потвърждения, нито опровержения. Предават за Соларис! Твърде малко вярващи останаха измежду учените. Това са онези, чиято съдба е свързана с орбиталната станция на Соларис. Сега на тази огромна станция, създадена за 85 души, работят само трима. Това са астробиологът Сарториус, кибернетикът Снаут“ а физиологът Гибарян се занимава с проблема за отношението на… Обаждам се от града. Бертон! Анна, би ли ни оставила за минутка? Не казах на Крис най-важното, за което исках да говоря с него. То е за Месинджър, който изказа „особено мнение“ на онова заседание… Той се поинтересува от Фехнер, който загина в океана на Соларис. Оказа се, че Фехнер е оставил син сирак, като преди това е напуснал семейството си. Аз и Месинджър посетихме вдовицата на Фехнер. И аз със собствените си очи видях детето. Не си ми казвал за това. Не съм имал повод. Добре, и какво? Това дете по нищо не се отличаваше от онова, което видях тогава на Соларис. Само дето не беше четири метрово. Сега преди старта не бива много да мисли за това. Но там, нека да си го спомни. Това са излишни книжа. В стаята ми съм оставил онези, които трябва да се съхранят. Студентски записки, курсова работа… Как се е съхранило всичко това? Ако се случи нещо, ще се погрижа за тях. Ще измислим нещо. Да, и не търси онзи филм… Взех го с мен. Нали го помниш, онзи с огъня… Да, разбира се, вземи го. Готов ли си, Келвин? Готов съм! За нищо не се безпокой. На добър път! И привет на нашите! Кога излитам? Вече летиш, Крис! Бъди здрав! Станция Солaрис!… Направете нещо! Мисля, че губя стабилизация… Къде сте всички? Имате гости! Приемате ли? Доктор Снаут! Снаут? Аз съм Келвин, психолог. Доколкото виждам не сте ме очаквали. Получихте ли радиограмата? Да… разбира се. Какво ви е? Извинете… А къде е Гибарян… Сарториус? Сарториус си е в стаята. Гибарян умря. Как умря?! Самоубийство. Но… аз познавах Гибарян… Той никога не би… Той почти непрекъснато беше в дълбока депресия… откакто тук започнаха тези… бъркотии. Починете си, вземете си вана, настанете си в която и да е стая… и елате след час. Бих искал да се видя с Гибарян… Т.е. Сарториус. После. Пък и едва ли ще ви приеме. Той е горе в лабораторията. Вижте Снаут, разбирам, че е станало нещо необикновено и може би… Доктор Келвин… Разбирате ли… Елате след час… моля ви! Вървете, отдъхнете си. Сега тук сме само тримата със Сарториус. Него, също като мен, го познавате по фотографии. Ако видите нещо необичайно… не мен и не Сарториус, старайте се да не губите самообладание. Какво да видя? Не знам. Донякъде това зависи от вас. Халюцинации? Не… Не нападайте. Нали помните? Какво да помня? Не сме на Земята. Знаете ли, елате по-добре довечера. Или през нощта. Или не, елате направо утре сутринта! За К. Келвин Здрасти, Крис. Имам още съвсем малко време. Трябва да ти разкажа някои неща. И да те предупредя за това-онова. Сега си вече на станцията и знаеш какво е станало с мен. Ако не, Снаут или Сарториус ще ти разкажат. Какво стана с мен… това не е важно. По-скоро, Крис, за това не може да се разкаже. Боя се, че това, което стана с мен, е само началото. Не бих искал, но това би могло да се случи и с теб и с всички останали. Сега тук това може да се случи навярно с всеки… Само не си мисли, че съм полудял. Напълно с всичкия съм си, Крис, повярвай ми! Ти ме познаваш! Ако успея, ще ти разкажа защо направих всичко това. Казвам ти го само защото ако се случи и на теб, да знаеш, че това не е лудост Това е главното. А що се отнася до по-нататъшните изследвания, аз съм съгласен с предложението на Сарториус да подложим плазмата на океана на мощно рентгеново облъчване. Знам, че е забранено, но друг изход няма. Иначе ние… т.е. вие само още повече ще затъвате. А може би това ще раздвижи нещата от тази мъртва точка. Това е единственият шанс за контакт с това чудовище. Друг изход няма, Крис! Ако… Д-р Сарториус, аз съм Келвин. Прелетях преди два часа. Разберете, попаднах в някакво глупаво положение… Накратко, ако не отворите, ще разбия вратата. Добре, ще отворя, но вие не влизайте. Аз ще изляза. Добре. Казвам се Келвин. Слушам ви… Трябва да сте слушали за мен. Работя… работих с Гибарян. От Снаут разбрах, че Гибарян… че вече го няма. В такъв случай тази история вече ви е известна. Това е ужасно. Не знам подробности, но той е мъртъв. Не е в това въпросът. Всеки от нас може да умре. Но той пожела да бъде погребан на Земята. Нима космосът е лош гроб? Приискало му се в земята, при червеите. Ако не беше Снаут щях да пренебрегна желанието му. Чува ли ли сте някога за Бертон. Този пилот, който… Да, участвал е в търсенето на Фехнер. Фехнер умря великолепно. А Гибарян като страхливец. Моля ви, да не говорим лошо за него… сега. Това е несъществено. Сега трябва да се мисли само за дълга. Пред кого? Пред истината! Значи пред хората! Не търсите истината където трябва. Ето, гледайте! Позата ви е нелепа, вашето т.нар. мъжество е безчовечно! Чувате ли?! Вървете си! Както разбирам сте твърде впечатлителен, трябва първо да привикнете. Желая ви здраве! Разговарях със Сарториус. По моему той е пършив тип. Той е много талантлив учен. Знаете ли, струва ми се, че не съм много добре. Съвършено здрав сте. Просто сте невнимателен към съветите. Снаут, освен нас тримата, има ли някой друг на станцията? Видяхте ли някого? Вие ме предупреждавахте… От какво? Кого видяхте? Това човек ли е? Тя реална ли е? Може ли да се докосне, да се нарани? За последен път днес ли я видяхте? Ами ти?! Ти кой си? Тихо… Откъде се взела? Остави ме на мира! Боиш се!… Не се безпокой. Няма да те сметна за луд. Луд?! Господи, та ти явно нищо, съвсем нищо не… Луд… Това би било спасение. Слушай, Снаут… Всичко това е безсмислено. Така или иначе няма да ме разберат. Те си мислят, че съм полудял. Виждаш ли колко е нелепо – трябва да го направя, защото се страхувам, че Снаут и Сарториус ще нахълтат тук. Те сами не разбират какво вършат. Страх ме е, Крис!… Не мога! Това никой няма да може да го разбере! Отвори! Чуваш ли, Гибарян!… Престани с тези глупости! Та това сме ние, Снаут и Сарториус! Искаме да ти помогнем! Те искат да ми помогнат!… Сега, сега, стига сте блъскали! Аз сам съм си съдия. Нали я видя? Крис, знай, че това не е безумие! По-скоро тук става нещо със съвестта… Така ми се искаше по-скоро да долетиш, Крис! Ти откъде се… Толкова е хубаво!… Но това е… Откъде разбра къде съм? Как откъде? Недей, гъдел ме е… А къде са ми пантофите? Не,… там ги няма. Кой е това? Крис… това аз ли съм?… Знаеш ли, имам някакво такова чувство… сякаш нещо съм забравила. Не мога да разбера… Обичаш ли ме? Защо говориш глупости, Хари, като че ли не знаеш… Сега за малко ще изляза, а ти ме почакай, става ли? Ще дойда с теб. Не, не, аз скоро се връщам. Не! Какво има? Защо? Не знам. Не мога! Какво не можеш? Струва ми се, че трябва да те виждам през цялото време. Да не си дете? Аз трябва да работя, Хари! Държа се като глупачка. А ти също бягаш… рошав като Снаут Като кого? Като Снаут. Чакай, а ти откъде го… Трябва да тръгвам. Ако искаш ела с мен. С роклята не можеш да си облечеш скафандър. Съблечи я. Крис, помогни ми, не мога да се развържа. Защо ме гледаш така? Соларис Част втора Влизай. А ти? Идвам. Трябва да затворя люка. Как е? Удобно ли ти е? Да, идвай по-скоро, Крис! Да бяхте почукали! Стори ми се, че някой разговаря тук. Още повече! Имали сме гости? Е, здравата си се разправил с тях! Нищо, до сватбата ще зарасне! Та значи започна първо скромно в началото – разните там наркотици, отрови, сънотворни… а? Ако си дошъл да се правиш на шут, по-добре си върви! Понякога и да не искаш ставаш шут. Не ме убеждавай, че не си пробвал въженце или чук! А да не би случайно да си замервал с мастилница, като Лутер, а? Значи така раз-два, вкара я, натисна бутона и готово! Следващият път не се паникьосвай. И бутона го натискай от коридора. Така можеш да изгориш. Какво беше това? Не знам. Впрочем, това-онова вече ни се удало да определим. А кой дойде? Тя умря преди десет години… Това, което си видял, е материализация на представата ти за нея. Как се казваше? Хари. Всичко започна след като проведохме експеримента с рентгена… Въздействахме на повърхността на океана със силен сноп от рентгенови лъчи. Но нали това е… Впрочем считай, че ти е провървяло. Тази жена е само част от миналото ти. Ами ако ти беше дошло нещо, което никога не си знаел, а само си го помислил, въобразил?… Не разбирам… Очевидно океанът е отговорил на нашето облъчване с нещо свое – просондирал е мозъците ни и е извлякъл от там нещо като острови от памет. Тя няма ли да се върне? Ще се върне. И няма да се върне. Хари 2. Възможен е безкраен брой двойници. Защо не ме предупреди? Та ти не би повярвал! Изплаших се и постъпих май… не съвсем… Не се бий в гърдите! На нас ни стига Гибарян. Става дума за ликвидацията на станцията… Затова съм и изпратен тук. Ако изготвя отчет, ще го подпишеш ли? Ами ако това е дългоочакваният контакт? Нощта тук е най-доброто време. По нещо ми напомня на Земята. Прикрепи си към вентилатора хартиени лентички. През нощта това напомня шумоленето на листа. Изобретение на Гибарян просто като всичко гениално. Веднага го приех. Сарториус ни се подиграваше, но и той го има същото, крие си го в шкафа. Трябва да си починеш. Ако можеш, ела после в библиотеката. Приготвил съм ти списък от книги. Снаут, ти ли си? Крис, къде си? Ела тук. Толкова е тъмно… Ела тук, не се бой! Вратата се отваря на другата страна, Хари! Потърпи, сега се връщам!… Видях, че те няма и се изплаших… Здравей, Крис. Лошо те чувам. Говори по-високо. Какво правиш в момента? Нищо не правя. Сарториус ни помоли да отидем в лабораторията. Какво ще кажеш? Добре, ще пробвам… Крис, какво ми има? А може би имам епилепсия? Това е жена ми. Здравейте. Здравей. Чакахме ви. Току-що се освободих. Каква прелест! Ваши ли са? Не, на Снаут. Ето какво. Доколкото ми се удаде да изясня, те са построени от… Да ги наричаме просто „гости“. Много добре. За разлика от нас, които сме от атоми, те се състоят от неутрини. Но нали неутринните системи са нестабилни? По моему ги стабилизира силовото поле на Соларис. Имате превъзходен екземпляр. Това е жена ми! Забележително! Прекрасно! Тогава направете анализ на кръвта на вашата… „жена“. Защо? Това донякъде ще ви отрезви. Интересно, как мислиш?… Вървете всички по… Горя кръвта с киселина, но тя не се поддава. Регенерация? кажете, моля ви!? Същността на безсмъртието. Проблема на Фауст… Извинете… Няма нужда от памук. Достатъчно квалифициран ли сте да проведете дисекция? Казах ви, това е жена ми, не ме ли разбрахте? По моему тези експерименти са по-хуманни отколкото на земно зайче. Не мислите ли? Това е все едно да отрежа собствения си крак. Болеше ли те когато се поряза на вратата? Болеше… разбира се. Значи ако някога ви хвана да опитвате нещо с нея… Провървя ви. Тоест? Пристрастието ви е безсмислено, но вие влязохте в емоционален контакт. Може да е приятно, но… Вие какво, да не завиждате? Може би завиждам. Не, вие не завиждате. Вие в нищо не сте виновен… А аз съм виновен… В какво?… Когато окончателно се превърнете в безпомощна недъгава твар, обадете ни се – ще ви сменяме подлогата. Пред кого все пак сте виновен? Дори и пред вас. Това го е снимал баща ми. Тук-там и аз. Слушай… Аз съвсем не се познавам… Не помня… Закривам си очите и вече не мога да си спомня лицето. А ти? Какво? Ти познаваш ли се? Колкото всеки човек. Тази жена с бялата шуба – тя ме ненавиждаше… Не си измисляй тя умря преди с теб да се запознаем. Не разбирам защо ме правиш на глупачка… Прекрасно помня как пиехме чай… и тя ме изгони навън. Естествено, аз станах и излязох. Прекрасно го помня. Но после какво стана?… После аз заминах, и от тогава повече не сме се виждали… Къде замина? В друг град. Защо? Преместиха ме. А защо си заминал без мен? Ти сама не поиска. Да, това го помня… Извинявай, минавах оттук и ми се стори, че не спиш. Какво е станало? Регенерацията се забавя. Около 2-3 часа можем да бъдем свободни от тях. И дойде през нощта за да ми съобщиш това? Знаеш ли, аз по друг повод… Със Сарториус си помислихме, че щом океанът извлича „гостите“ от нас по време на сън, може би има смисъл да му предадем дневните си мисли. По какъв начин? Чрез рентгеново излъчване. Може би ще ни разбере и ще ни избави от всички тези появи. Пак тези глупави рентгенови проповеди за величието на науката? Ще премодулираме излъчването с тока от мозъка на някой от нас. И този „някой“, естествено, съм аз. Енцефалограма. Запис на всичките ми мисли. Ами ако искам тя да умре? Да изчезне?! Да доверя всичко на този… на тази киселина!… И без това вече ми е влязъл в душата! Крис, хайде, време е да тръгваме. Сарториус предложи и още един проект. Анихилатор. Унищожават се само неутринните системи. Това какво изнудване ли е? Аз го убедих да започнем с енцефалограмата. И още… забрави сега за тази история. Утре имам рожден ден. Считай се за поканен. Лъжеш, просто искаш да ни помириш. Да, искам! Не крещи, тук спят! Спят?… Вече се е научила да спи?… Лошо ще свърши всичко това. А какво ми предлагаш? Нищо. Утре ще дойдеш в библиотеката. Ще измислим трапеза… Там поне няма прозорци. А сега да тръгваме, Сарториус ни чака. Тя спи. Няма ли да тръгне след мен? За всеки случай не затваряй вратата. Каква ти врата… Само привидност. Чакай, веднага се връщам Къде тръгна? Прости ми! Защо не спиш? Ти не ме обичаш. Престани, Хари! Трябва да поговорим. За какво? Разбираш, че аз не знам откъде съм се взела… А може би ти знаеш? Какво си измисляш? Почакай, не ме прекъсвай… Но ако ти знаеш, само че сега не можеш да ми кажеш, то може би някога… а, Крис? Какво говориш? Нищо не разбирам, честна дума. Не искаш… Боиш се. Тогава аз ще ти кажа. Аз не съм Хари. Хари е умряла. Отровила се е. А аз съвсем не съм тя… Кой ти го каза? Сарториус, току-що говорихме. През нощта? По-добре ти сам да ми беше казал истината… Господи, каква е разликата? Как си живял през цялото това време? Обичал ли си някого? Не знам. А за мен спомняше ли си? Спомнях си… но не през цялото време. Само като ми беше зле. Знаеш ли, струва ми се, че някой ни е измамил… И колкото по-дълго трае тази измама, толкова по-ужасно всичко ще свърши за теб… Точно за теб, Крис. Ще ми се да ти помогна… Кажи ми, ами с нея… с онази, какво се случи с нея? Скарахме се. В последно време често се карахме. Аз си събрах нещата и заминах. Тя ми даде да разбера… Не ми го каза направо, но… ако си бил дълго с някого то не е и нужно… Бях сигурен, че са само думи, Но на другия ден си спомних, че бях оставил в хладилника препарати. Бях ги донесъл от лабораторията и й бях обяснил как действат. Изплаших, исках да се върна… Но после реших, че ще изглежда така, сякаш бях повярвал на думите й. На третия ден все пак не издържах и поех обратно. Като се върнах, тя беше вече мъртва. На ръката имаше белег от убождане Този ли? А защо все пак го е направила? Навярно е усещала, че не я обичам истински. Но теб те обичам. Крис! Какво? Обичам те. Поспи. Не мога да спя. Не, истина е, не е сън… То е някак така, сякаш кръжи… Сякаш не е само в мен, а се простира до много по-далеч… Навярно все пак това е сън… Е, вече мисля, че виновникът за тържеството няма да се появи. Защо? Ами може да си има гости. А, всички вече са тук!… Закъсня с час и половина. Какво четеш? Всичко това е боклук. Боклук! А къде е… Къде ли е?… Ето! Те идват нощем, но все пак трябва някога да се спи. Ето ти проблем Човекът е изгубил съня си! Впрочем, прочети го ти, аз съм малко превъзбуден… „Аз, сеньор, знам само едно. Когато… Когато спя, не знам нито страх, нито надежда, нито труд, нито блаженство. Благодаря ти, че си изобретил съня! Това е единна за всички монета, една и съща везна, която изравнява овчаря с краля, глупака с мъдреца. Има само един недостатък – много намирисва на смърт. Никога досега, Санчо, не си произнасял толкова изящна реч.“ Това е прекрасно, но може би накрая ще ми дадете и на мен да се изкажа? Предлагам да пием за Снаут. За неговото мъжество! За умението му да не забравя за дълга! За науката и за Снаут! Науката?! Празна работа! В тази ситуация са еднакво безпомощни и посредствеността и гениалността. Длъжен съм да ви кажа, че изобщо не искаме да завоюваме никакъв космос. Искаме да разширим Земята до неговите граници. Ние не знаем какво да правим с другите светове. Не са ни нужни други светове! Нужно ни е огледало! Драпаме за контакт, но никога няма да го намерим. Ние сме в нелепото положение на човек, стремящ се към цел, от която той се бои, която не му е нужна… Човекът се нуждае от човек! Да пием за Гибарян! За неговата памет!… Макар и да се изплаши. Не, Гибяран не се изплаши. Има и по-страшно от това… Той умря от безизходица. Той си е мислил, че всичко това се случва само с него. Боже мой… Всички тези душераздирателни излияния са просто Достоевщина и нищо повече! Не сте ли малко надменен? Аз знам колко струвам. Аз работя. Човекът е създаден от природата за да я опознава. В неспирното си движение към истината човекът е обречен на познание. Всичко останало е вятър. Позволете да ви попитам, скъпи колега, защо долетяхте тук на Соларис? Да не би много да работите? Простете, но освен романа с бившата ви жена нищо друго не ви интересува. По цели дни се валяте в леглото от идейни съображения… По такъв начин ли изпълнявате вашия дълг? Изгубили сте чувство за реалността. Простете, но вие сте просто безделник! Хайде стига! Нека и малко с добро!… Да пием за Гибарян! Не за Гибарян, а за Човека! Да не казвате, че Гибяран не е бил човек?! Стига, Крис! Не ни стига друго, ами сега и да де изпокараме! В края на краищата днес е рожденият ми ден… Днес е мой ден. Разбира се, но ми се струва, че Крис Келвин е по-последователен и от двама ви. В нечовешки условия той се държи по човешки. А вие се правите, че всичко това не ви засяга и считате „гостите“ си, мисля така ни наричате, за нещо външно, пречещо. Но това сте вие самите! Това е вашата съвест. А Крис ме обича. Може би не мен обича, а просто се защитава от самия себе си… Иска мен, живата… Но не е там работата, не е важно защо някой обича, при всички е различно. Не за Крис е думата… … а за вас!… Ненавиждам ви! Бих ви помолил да… Не ме прекъсвайте, все пак съм жена! Не сте жена и не сте човек! Разберете най-после, ако въобще можете нещо да разбирате! Хари я няма. Тя е умряла! А вие сте само нейно повторение. Механично повторение! Копие. Матрица. Да… Може би… Но аз… се превръщам в човек. Чувствам не по-малко от вас… Повярвайте ми… Аз вече мога да оставам без него. Аз… аз го обичам! Аз съм човек! Вие… сте много жестоки. Станете! Веднага станете! Скъпи мой… Та това е най-лесното! Само се караме… Губим достойнство и човечески облик. Не, вие сте хора, всеки по своему. Затова и се карате. Не ви ли преча? Добър човек си. Само че лошо изглеждаш. Действително съм се разкиснал… Помогни ми малко! Какво, нима човек, който е готов да пожертва живота си заради този нещастен контакт, за да разбере колко струва, не може ли да се напие? Има пълното морално право! А ти, Келвин, вярваш ли в нашата мисия?! Няма да се прибирам. Важното е да не заспя! Ще отида при Фауст… В лабораторията нашият Фауст-Сарториус търси средство против безсмъртие. А ние?… Слушай, да отворим долните люкове и да крещим там надолу! Току-виж ни чул! Само че… как да му викаме?… Или да го нашибаме с брезови клонки?… Или най-добре да му се помолим. Какво става? Май затворих вратата на библиотеката. Тя е сама там… Върви, вече съм по-добре… Станцията ще маневрира. В 17 ч. ще има 30 секунди безтегловност. Да не забравиш. Хари… Хари! Извинявай, мили, нещо се замислих. Нещо случило ли се е? Не, не, нищо… Всичко е наред. Пила е течен кислород. Направила го е от отчаяние. Ще става и по-лошо. Колкото повече стои с теб, толкова повече се очовечава. Взимай пример от Сарториус. Благодаря за съвета. Какво смяташ да правиш? Да чакам, докато не се върне. А после? Ще напуснеш станцията? Крис, тя може да живее само тук, на станцията, и ти го знаеш. Какво да направя? Обичам я. Коя? Тази? Или онази в ракетата? Можеш да я пратиш в орбита, но тя пак ще се появи, и всеки път ще се появява. Не превръщай научния проблем в любовна история. Предчувствах, че това ще свърши лошо… Длъжен си да й помогнеш. Ужасна гледка… Не мога да привикна към всички тези възкресения… Това аз ли съм? Хари?… Какво?… Какво? Какво… за какво?… Защо? Не, това не съм аз! Това съм аз… не Хари… А ти?… Крис, а ти?… Може би ти също не си… Недей, Хари! Аз не съм Хари! Добре тогава! Може би появата ти е изпитание, може да е услуга на океана, Но какво значение има това, щом ти си ми по-скъпа от всички научни истини, които някога са съществували в света!… Приличам ли много на нея? Не. Приличаше… Сега ти не си тя, истинската Хари. Кажи ми… Аз много ли съм ти противна… че съм такава?… Противна съм ти! Не, не е вярно! Лъжеш! Трябва да съм ти противна Не е вярно. Престани!. Не ме докосвай! Обичам те!… Хари, какво ти става?… Нищо… Няма да се върна на Земята. Ще си живеем с теб тук, на станцията. Знаеш ли… Страх ме е. Като че ли той се активизира. Твоята енцефалограма помогна. Знаеш ли, проявявайки жал, ние се опустошаваме. Може това и да е вярно. Страданието придава на живота мрачен и подозрителен вид… Но аз не го приемам… Не, не го признавам… Това, което не е необходимост за живота ни, то му вреди?… Не, не вреди… Не вреди, разбира се, че не вреди!. Помниш ли Толстой? Мъката му, че не може да обича човечеството въобще. Колко време е минало от тогава? Някак не мога да преценя. Помогни ми. Да кажем, че аз те обичам… Но любовта е чувство, което се преживява, а не може да се обясни. Да се обясни може понятие. А се обича онова, което можеш да изгубиш. Себе си, жена, родина… До този миг човечеството е било недостъпно за любовта, рабираш ли, Снаут? Ние сме толкова малко! Само няколко милиарда… А може и да сме тук само затова, за да усетим за първи път хората като повод за любов… а? Май е с температура. Как умря Гибарян? До сега не си ми разказвал. Ще ти разкажа, после. Той умря не от страх. Той умря от срам. Срамът ето чувството, което ще спаси човечеството! Мамо, аз… Закъснях с два часа. Знам. Как беше пътуването? Ами добре. Малко съм поуморен, но… беше добре. Господи… пак изостава. Ще го сверя. Имаш още време. Знаеш ли, много ми е неловко, но аз някак си… … Съвсем не помня лицето ти. Лошо изглеждаш. Щастлив ли си? Точно сега, това понятие е някак неуместно. Това е… доста обидно… Много съм самотен сега. Защо ни обиждаш? Какво чакаше? Защо не ни се обаждаше? Водиш някакъв странен живот… Целият кален, мръсен… Къде си се изцапал така? Какво е това?… Почакай, сега идвам. Мамо! Хари! Хари! Е как е? Всичко наред? Къде е Хари? Какво е това? Няма я вече Хари. Крис, ужасно е, че се наложи да те излъжа. Но нямаше друг начин. Така е по-добре и за двама ни. Аз сама ги помолих за това. Не обвинявай никого. Хари.“ Направи го заради теб. Снаут, слушай… После, Крис, успокой се… А как точно… това… Анихилация. Взрив от светлина и вятър… Да, през последните дни въобще не се разбирахме. Снаут, защо ни мъчи той така? По моему ние сме загубили чувство за космическото. На древните то е било по-достъпно. Те никога не биха питали защо, за какво. Спомни си митът за Сизиф. След като му изпратихме твоята енцефалограма никой от „гостите“ не се е връщал. С океана започнаха да стават някакви непонятни неща. На повърхността взеха да се образуват острови. Първо един, след ден още няколко… Да не искаш да кажеш, че ни е разбрал? Е, чак така изведнъж… Но пък у нас се появи надежда… А, Крис?… На колко си години? На 52, защо? Отдавна ли си тук? Че не си ли разглеждал документите ми? Разглеждал съм ги. След като си проживял тук толкова години, ясно ли усещаш връзката си с живота… там? Ти май си си любител на крайните въпроси… Боя се, че след малко ще ме питаш и за смисъла на живота… Недей, не ме иронизирай… Това е банален въпрос. Когато човек е щастлив, смисълът на живота и други вечни теми, рядко го интересуват. Те следва да бъдат задавани в края на живота. Но кога ще дойде този край ние не знаем, и затова бързаме. А ти не бързай! Най-щастливи са онези, които никога не са се интересували от тези проклети въпроси. Въпросите са винаги от желание да знаем. А за да съхраниш простите истини, са нужни тайни… Тайната на щастието, на смъртта, на любовта… Може и да си прав, но опитай де не мислиш за всичко това. А да мислиш за това е все едно да знаеш деня на смъртта си… Незнанието на този ден ни прави практически безсмъртни… Е добре, във всеки случай мисията ми е приключена. А после какво?… Да се върна на Земята? Малко по малко всичко ще тръгне по старому, даже ще възникнат нови интереси, познанства… Но аз няма да мога да им се отдам докрай… Никога. А имам ли право да се откажа дори от въображаемата възможност за контакт с този океан, до което моята раса десетки години опитва да се добере с късче разбиране? Да остана тук… сред вещи и предмети, до които и двамата сме се докосвали, които още помнят дъха ни?… В името на какво?… Заради надеждата за нейното връщане? Но аз нямам такава надежда. Остава ми само да чакам. Но да чакам какво?… Не знам… Нови чудеса?… Не си ли уморен? Не, не… чувствам се чудесно. Знаеш ли, Крис, мисля, че ти е време да се връщаш на Земята. Така ли мислиш?