На: 2014-12-22 10:21:15 / Етикети: 1995 , САЩ , Екшън , Трилър , Уестърн , Сам Рейми , Саймън Муур , Ръсел Кроу , Джийн Хекман , Робъртс Блосъм , Шарън Стоун , Тобин Бел , Леонардо Ди Каприо , Robert Day , Sam Elliott , Tom Conti , Kate Capshaw , Kenny Morrison , Matt Clark , Patrick Kilpatrick , Jerry Potter , Billy Streater , Del Shores , R L Tolbert , Jeffrey Meyer , Kurt D Lott , Hardy Rawls , Larry Sellers , Bill Stedman ,
От филма:
Територията на Уайоминг САМ ЕЛИЪТ, КЕЙТ КАПШОУ и ТОМ КОНТИ във филма БЪРЗИЯТ и МЪРТВИТЕ /1987/ Татко, къде сме точно? Кое беше последното място? Беше… Бел Форш, Южна Дакота. Това преди седмица ли беше? Значи сме в Уайоминг, мисля. Кое е следващото място, което ще стигнем? Мисля, че Бендърс Флатс Давай! На индианци не сервирам. Аз съм метис. Сервирал си на баща ми. Беше бял. Хайде. Махай се оттук. Хей, сервирай му. Търсиш ли някого, метисе? Не. Добре. С какво се занимаваш? С всичко. Кой ти каза да дойдеш тук? Чух, че не си придирчив. Чух, че всеки може да дойде с теб. А чул ли си, че лани хвърлих един метис в кладенец, с наковалня, привързана към крака му? Дори и да не се е удавил, не би могъл да се измъкне. Това какво ти говори, метисе? Говори ми, че обичаш да слушаш гласа си. Дай му още едно. Отдавна не съм те виждал. Май стана година, откак не си минавал оттук, а? Правих големи обиколки, Джой. Радвам се да те видя. И аз. Подковата е хлабава. Ще я видиш ли? Разбира се. Кой е вътре? Оох, Док Шабит. Цялата им банда пристигна преди около 3 дни. Някакъв индианец се присъедини към тях, преди по-малко от час. Не мисля, че е един от тях. Не е. Следя го вече 500 километра. Звучи ми като нещо лично. Така е. Давай! Пристигат пътници. Давай! Хайде! Здрасти. Здравейте. Това Бендърс Флатс ли е? Бендърс Флатс е точно, където сте вие. Бендър обаче е мъртъв от няколко години. И градът сякаш умря с него. Съжалявам. Не познавах Бендър лично. Бил еднокрак пияница, казват. Пороят го удавил. Имало още 3 пръста уиски в бутилката му. Човек без късмет, разправят. Естествено. Казвам се Док Шабит. Отдалеч ли идете? Простете? Отдалеч ли идете, викам? Да, от Пенсилвания. От Пенсилвания? Това е бая далечко оттук, нали? Как така пътувате сами, толкова далеч на север? Имаше холерна епидемия, преди 2 седмици в Индипендънс. Трябваше да изоставим влака. Много хора измряха. Някой ще се сърди ли, ако се разположим наблизо за нощта? Защо, по дяволите, ще правите това? Имаме чудесна, празна сграда, оттатък улицата. Спокойно можете да се настаните там. Ако жена ви и малчугана, позачистят паяжините… и въшките, ще ви бъде уютно. Благодаря ви. Много сте мил. Добре дошли сте. Продължаваме ли нататък? Да. Да, мисля, че имаме всичко, така че, просто ще… Давай, Моли! Възхищавам се на конете им, татко. Да, доста са хубави, нали? Приличат на Източна порода. Може би Кентъкска. Товарът, който теглят, очевидно е доста тежък. И за мулетата можем да получим добри пари. Можем, разбира се. Считам, че ще уредим доста добра сделка. Смятам, че може. Жената за мен. Отдавна не съм бил с жена, та да замириша на нещо различно от чесън и пот. Изяж си хляба. Татко. Здравейте. Може ли да се приближа? Разбира се. Видях дима ви. Реших, че може да имате малко кафе. Имаме, разбира се. Благодаря Ви, госпожо. Името ми е Дънкан МакКаскъл. Много красива жена сте, госпожо. Това е жена ми. Досетих се. Въпреки това е красива жена. Има ли нещо друго, с което да Ви услужим? Дойдох тук, да видя дали ви липсват двата коня, дето имахте. Как така, „имахте“? Липсват ви. Отведени са. Том, провери конете. Двама ги отведоха, точно преди разсъмване. Няма ги, татко. Конете липсват. Кой ги отведе? Мъжете, които видяхте вчера. Защо не ги спря? Конете не бяха мои. Не е моя работа. Кражбата на коне е сериозно престъпление. Обикновено, хората тук си имат свои закони. Ще се наложи да се разправяте с тези мъже. Не, Дънкан, не желая това. Не си струва. Само заради едни коне. Ще си купим други. Ако не си потърсите конете, онези ще дойдат и за останалото… и за жена Ви. Предизвикват те. Не, Дънкан, моля те. Твърде много са. Не отивай! Моля те, недей. Сузана, не се страхувай. Ще се оправя. Къде са конете сега? Чакат ви вързани пред кръчмата. Откъде знаеш всичко това? Откъде да знаем, че той не е от тях? Няма откъде, госпожо. МакКаскъл. Дънкан! Един от тях носи бомбе. Дръж него на мушка. Ако стреляш, гледай да убиеш. Раните не ги впечатляват. Всичките са били ранявани. Сузана, ще се оправя. По-добре докарай мулетата, момче. Приготви каруцата за тръгване, ако татко ти се върне. Да, господине. Имаш предвид, когато се върне. Не, госпожо, точно „ако“ имам предвид. Негова жена ли сте? Той ми е съпруг. Аз питах дали сте му жена. Да. Аз съм му жена и съпруга… и се гордея с това. Ако не се върне, ще трябва да изберете. Мен, или тях. Добрутро. Виждам, че сте намерили конете ми. Бихте ли ми казал, какво правите, г-не? Благодаря, че сте ги хванали. Трябва да са избягали нощес. Твои коне, викаш. Откъде да знаем, че е така? Тези коне сами дойдоха тук. Решихме, да ги задържим. Какво ще кажеш, Добс. Мисля, да ги задържим. Ставаме двама. Не, ставаме трима. Просто не е правилно. Не може да дойдеш и да си избереш добри коне, и да си тръгнеш с тях, сякаш са твои. Може ли да попитам, има ли проповедник в града? Какво? Проповедник, свещеник. Ха! Проповедник ли? Ами, да. Не искам някой да умре, без да го благослови свещеник. Чакай, Ред. Виж къде е насочил оръжието си. Конете са мои… и ще ги отведа. Хайде. Кой му помага, по дяволите? Не е жена му, нито момчето. Когато с Ред отвеждахте конете, видя ли други следи? Никой не ни е казвал, да гледаме за следи. Ти каза, „Доведете конете“. И ние ги доведохме. Има някой с него. Това е сигурно. Никой заселник, жена или дете, не може да стреля така. Поеми коня, синко. Хайде, поеми го. Трябва да се махаме оттук. Да, трябва. И то веднага. Къде е непознатият? Тръгна си, веднага след теб. Чухме стрелба. Той ще е бил. Двама мъже умряха. Конете са впрегнати и сме готови. Добро решение, Сузана. Не беше мое, а негово. Той рече, ако доведеш конете да тръгнем бързо. Тогава, да тръгваме по-скоро. Завържи ги, Том. Хайде. Ето така. Благодаря, мамо. Хайде, мулета, давайте! Давай! Синко? Убиха момчето ми. Единственият ми син. Някой да даде лопата. Съжалявам за всичко това. Нямах право, да ви водя тук. Не е вярно. Обсъждахме го заедно. Но, Сузана… Всички участвахме в решението. И решихме, че така ще е най-добре. Лесно е да се взимат решения, седейки удобно у дома. Не се изправяш пред проблем. Тук обаче, се изправихме. Насочи ли пушката си право в мъжа с бомбето? Точно в него. Щеше ли да го застреляш? Не. Мислех си, „Ако го застрелям, ще умра и аз.“ Но въпреки това отиде. Трябваше. Нямах избор. Стрелецът застреля ли конекрадците? Не. Той не е стрелец, Том. Обзалагам се, че е. Точно като в списанията. Това, което четеш в комиксите не е истинският живот. Това са просто приказки. Да, измислени са. Заминали са! „Заминали са!“ Мамка му, Добс, доста наблюдателен си. Когато някой не е там, дето е бил, обикновено е заминал. Но ние не знаем нищо. Нищичко. Знаем, откъде е стрелял. И тъй, какво ни говори това? Говори ми, че е способен да ми продупчи главата от 300 м. Е, та? Ние сме шест, а той е един. Сутринта бяхме осем. Мисли позитивно, момко! Тия преселници имат 4 хубави мулета. Имат два хубави коня и тежко натоварен фургон. И жена. Няма да се изненадам, ако има и злато, какъвто е тежък фургонът. От този фургон искам само едно нещо. Тръгваме ли подире им, или не? Да, тръгваме, Ред. Но ще приближим доста бавничко, че не ща да ме гръмнат в главата. Как ще го сменим? Ще я повдигнем, ще свалим това и ще поставим другото. Той се върна. Първо трябва да разпрегнеш мулетата. По-добре премести конете. Вържи ги някъде. Добре, господине. Как се казваш, синко? Том. Баща ти да не би да се занимава с мебели, а? Беше учител, преди да тръгнем на път. За учител, има бая да учи още. Извинете, какво правите? Трябва да повдигнем каруцата, г-жо. Моля бъдете внимателен… Няма да можем, с всички тия боклуци. Разбирам, но бъдете внимателен. Пазете си пръстите, г-жо. Пазете си ръцете, г-жо. Някои от нещата са фамилни от няколко поколения. Майка и Том са родени на това легло. Това е домът ни. Тези неща са ни скъпи. Навярно човек като теб не би разбрал. Предполагам, че не. Ще бъда внимателен с вещите. Ще ги натоварим пак. Добре, аз ще ви помогна. Дръж, Том. Чакай. Внимателно с люлеещия стол. Да, г-жо, люлеещия стол. Разбрах. Знаеш ли какво да правиш, Том? Да, господине. Сузана? Да. Готова ли си? Добре, повдигнете я. Още съвсем малко. Почти стана. Готово. Назад. Дяволски добра жена имаш, МакКаскъл. Да, господине. Дяволски добра. На ваше място щях да впрегна екипа и да зарежа половината от тези безценни наследства тук. Вие ни помогнахте. Спасихте живота ми. Потрепервам, като помисля какво можеше да стане, ако не бяхте. Но ще Ви помоля да внимавате как говорите за жена ми. По дяволите, човече, погледни я. Не мислиш ли, че е адски хубава жена? Да, така мисля. И ти можеш да си мислиш така. Само че, искам да престанеш да го казваш. Сложи това там. Първо трябва да натоварим тези. Навлезте в червените скали. Ще намерите клисура, където да пренощувате. Той просто допуска, че ще направим, каквото той казва. Понеже знае, че ни се налага. Със сигурност, по би ми харесало да ги настигнем и приключим с това. Колкото по-навътре навлизат толкоз по-малко вероятно е, някой да се натъкне на останките им. Мен ме интересува само, как ще си поделим нещата. Добс, изкачи се с коня догоре и се огледай. Ние ще чакаме тук. Абе, Док, що не пратиш метиса? Хайде, отивай горе. Не виждаш ли, че човека е зает? Хей, чакай малко, господине. Трябваше да прати метиса. Аз нямам разправия с теб. Не те познавам. Дори не съм те виждал преди. Наистина няма нужда от това. Чудя се, защо хората, които молят за милост… никога не я проявяват. Добс се чудеше, как ще си поделим нещата. Някой иска ли ботушите му? Благодаря ти, Том. Искаш ли да ти прочета приказка след вечеря? От евтините романчета ли? Ако поискаш. Прецених, че отдавна не сте яли прясно месо. Няма ли да поседнеш при нас, или пак само минаваш? Никога не съм обичал, да се натрапвам, г-жо. Да, МакКаскъл, късметлия си ти. Тя можела и да готви. Мислиш ли, че все още ни следват? Разбира се. Мисля, че просто си седят и изчакват. Чакат да попаднете в безизходица, за да ви убият по-сигурно. Имате още много да се учите. Ще разбереш, че сме добри ученици. Аз нямам училище тук, МакКаскъл. Отваряйте си очите и се оглеждайте, и ако оцелеете, ще се научите. Извинете ме, но ние дори не знаем името Ви. Имената тук нямат особено значение, г-жо. Нарича се „Тъмнокосия непознат от прерията.“ Името ми е Валиън. Кон Валиън. Откъде сте? Тъдявашен съм. Син на планинец и индианка блакфут. Майка Ви е била индианка? Точно тъй, момче, блакфут. Но значи вие сте… Метис. Най-добре останете на пост нощес, или поне до разсъмване. По изгрев-слънце трябва да сте тръгнали. Не палете повече огън. Вие няма ли да останете с нас? Гледам никога да не съм там, където мислят, че съм, г-жо. Вие също би трябвало, да се опитате да правите така. Ако шайката на Шабит ви настигне, ще загинете всичките. Всички, без Вас, г-жо, но ще Ви се иска да сте. Защо искаш да я уплашиш? Дявол го взел, човече, тези мъже са нещо, от което трябва да се плашиш. Най-много да ни вземат всичко, което имаме. Най-лошото е да те убият. Не, г-не, не е най-лошото. Ами ако онези дойдат и г-н Валиън не е тук? Аз съм тук. Да, г-не. Ще напоя мулетата. Засегнах татко, нали? Не си искал. Ако съжаляваш, следващия път помисли, преди да кажеш нещо. Майко? Да. Лошо ли е, да искам татко ми, да прилича повече на този човек? Тук са. Има ли някой с тях? Не знам. Няма огън, нищо не шава. Е, откъде знаеш, че са там? Каруцата, животните. Ако не бяха неопитни преселници, дето нищо не знаят, щях да помисля, че това е засада. Този и жена му, и детето нищо не разбират от засади. Някой със сигурност разбира. Това копеле сигурно се е родило по време на засада, ако не и по-лошо. Да отидем и да ги избием, Док. Не премисляш, Айк. Знаем, че мъжът има многозарядна пушка. Не знаем, дали имат още оръжия и дали жената и детето могат да стрелят. И ако има някой с тях, и всички могат да стрелят… Май по-добре да отида сам. Да видя, къде са всички. Особено жената, а, Ред? Давай. Хайде, отиди там. Чуем ли изстрел, ще сме наясно, че си го загазил. Копеле тъпо такова. Дънкан. Бързо. Не. Спокойно. Успокой се! Пострада ли? Беше един от онези. Нарани ли те? Не, ударих го с тояга. Направила сте много добре, г жо МакКаскъл. Много добре. Дънкан, трябва да… Не, не го буди. Те няма да опитат нищо повече тази нощ. Заради това, което сторих ли? Това, а знаят, че и аз съм наблизо. Кара ги да се чувстват несигурни. Сигурен ли си? Да. Трябва да знаеш, че аз обичам съпруга си. Това беше грешка. Зная. Още не мога да проумея, защо не ме събуди, да те сменя. Г н Валиън каза, че няма нужда. Валиън е бил тук нощес ли? Мисля, че никога не е много далеч. Ако ще стоя на пост с теб и Томи довечера, ми трябва нещо по-надеждно от тояга. Не е трябвало нищо да правиш. Само да ме събудиш. Ами ако не съм могла? Ако е нямало време? Как така, не си могла? Искам да ме научиш, как да стрелям с пушките. Това ти ли го казваш, или Валиън? Улучи го, мамо! Когато приключи войната, си обещах повече никога да не съм причина, за смъртта на човешко същество. Човек прави, каквото се налага. Сега осъзнавам, че в тази страна няма само добри и възпитани хора. На изток имаше закони, да ги озаптяват. Тук обаче няма нищо. Нямаме избор. Аз нямам избор. Айк, буден е. Я виж, дали копелето вече може да говори. Хей, Ред. Бихме желали, да научим какво ти се случи, преди да дойдем. Онази жена. Ред? Нима казваш, че жена ти е сторила това? Искаше да ме убие. Каза, че жената го е подредила така. Стига бе. Да, бе. Не го вярвам. Няма начин, дребна жена да подреди така, едър мъж като Ред. Не. Знаеш ли какво, Док, защо не идеш там, да му кажеш, че е лъжец в лицето, или поне, което е останало от него. Защо просто не се откажем, Док? Какво, момко, домъчня ти за дома ли? Не ми е домъчняло, просто… Много ти е слаба чивията, синко! Майка ти явно е имала слаба кръв. Ще ви кажа, къде сбъркахме – когато решихме, че са лесна плячка. Зарад туй трима са мъртви, а един бере душа. Не преселниците застреляха сина ти. Бил е той, а сега ни наблюдава. Какво искаш да кажеш? Това, което казва, е, че ние трябва да го убием, или ще ни види сметката един по един. Точно, както и прави. Да намерим копелето! Хайде! Няма да ме зарязвате тук за храна на гаргите. Не мога да яздя. Никой няма да ходи никъде, докато не съм в състояние и аз. Това е брат ми. Той е хубавецът. Лейтенант в Седми кавалерийски е. Но това е полкът на ген. Къстър. Знам, момко. Това е новата къща, която той и приятелите му строят за нас. Западно от Форт Киърни е в подножието на планините Бигхорн. В писмата на Джон Западът звучи толкова романтично. Красота. Възможности. Дънкан и той ще въдят заедно добитък. Ще осигуряваме месо за всички, западно от Мисисипи. Там природата е доста красива. Ще сте щастливи, ако стигнете живи. Как така, ако стигнем живи? Какво още има, г-н Валиън? Нещо премълчавате. Има един индианец с тях. От кое племе е? Той е ют, момче. Какво му е особеното? Не съм казал, че е особен. Но е особен, нали? Добър следотърсач е. Какво друго го прави по-специален? Водеше нападението над селище на блакфут. Избиха много жени и деца… включително моята майка. Не сте сами. Какво има? Индианци. Какво? Къде са? Има ли други оръжия, освен карабината? Ловната пушка. Иди отзад с нея, момче. Подай цевта й навън, да се вижда. Г жо МакКаскъл, вземете карабината. Ако се наложи, използвайте я. А ние ще гледаме ли? Аз ще ви гледам. Г жо МакКаскъл, подайте ми Библията. Библията ли? Да не искаш да я хвърля по тях? Искам да проповядваш. Какво говориш? Аз не съм проповедник. Чети към земята, небето, тревата и към сиуксите. Ще изглеждам като глупак! За колкото по-луд те мислят, толкова е по-безопасно за вас. Индианците не виждат смисъл да убиват луди, па били те и бели. Давай. Ето ги и тях. Почвай проповед, МакКаскъл и се постарай. Добре, добре. „Това са имената на децата на Израил… …с Яков. По-силно! Рубен, Симеон, Леви и Юда… По-силно, МакКаскъл. И вси души, що произлязоха от Якова бяха 70 души… понеже Йосиф вече бе в Египет. Йосиф умря, и всичките му братя, и цялото поколение. А децата на Израил бяха плодовити и се множаха, и… Да се отнасяме разумно с тях, за да не се намножат и да стигнем до положение, когато стане някаква война, те да се съюзят срещу нас и да се надигнат… и да се бият срещу нас. … измъчва ги с теглата им. И построиха те за фараона… Казва да млъкнеш. Какво? Каза да млъкнеш. Но това беше твоя идея. Каза, че гладът дращи с нокти корема му, а ти поболяваш главата му. Съжалявам. Какво каза? Казва, че са гладни. Искат храна. Нямаме много. МакКаскъл, това дет виси на копието, не е конска опашка, а скалпове. Сузана, би ли подала сърнешкия бут? Том, дай месото. Заповядайте. Искаш ли… Пронизал си… шапката ми. Благодаря. Добре се справи, МакКаскъл. Добре ли си, Сузана? Да. Какво има, Валиън? Какво ти каза индианецът? Каза, че всички племена от равнините са се сбрали при Литъл Бигхорн. Къстър е мъртъв. Каза, че всички мъже от полка му са мъртви. Ти вярваш ли го? Вярвам на скалповете, г жо МакКаскъл. Джон… Съжалявам за брат ти. Значи смятате да тръгнете обратно към Пенсилвания? Няма къде да се върнем. Продадохме къщата и пратихме парите на Джон. Всичко, което имаме е в този фургон. Значи продължавате. Не виждам да имаме избор. Винаги има избор. Да, може би. Накъдето и да тръгнем, навярно ще се сблъскаме с онези мъже. И аз тъй мисля. Шестима са, нали? Пет са. Може и да са четири. Как така? Убил ли си друг? Ами онзи другият? Сузана, какво общо имаш ти с това? Сузана! Не съм гръмвала никого. Не си гръмвала никого? Какво направи? Намушка ли го, удуши ли го, какво? Ударих го през лицето с тояга. Какво? И после го пребих. А аз къде съм бил тогава? Може би не е сметнала, че можеш да се справиш. Млъквай! Ти насърчаваш това насилие. Не, Дънкан. Ти взе пушката си, да доведеш конете и си я насочил към човек. Валиън нищо не те е карал да правиш. Знам. Това можеше да се спре. Как? Преговори, размяна. Тогава всички щяхме да умрем. Има стъпки които се правят след война. След като 20,000 мъже са загинали. Глупаците, които са ги предвождали осъзнават, че е трябвало преди това да ги направят. А сега и аз съм един от тези глупаци, защото послушах теб! Сега вместо конете ни, онези искат кръвта ни. Ще ти кажа нещо. Държиш се, сякаш смирените ще наследят земята. Смирените няма да наследят нищо, на запад от Чикаго. Ако наистина искаш да стигнете някъде, изхвърлете товара от каруцата. Повече няма да те слушам, Валиън. Край. Довиждане, момче. Господине? Искам да престанете да излагате татко пред майка ми. Това ли правя? Да, г-не. Дори да не сте го искал. Но мисля, че сте. Момче, аз съм си такъв. Може би, поне когато майка гледа не трябва да сте такъв. Застъпваш се за татко си ли? Да, г-не. Слушай родителите си, момче. Те ще те научат на добро. Но не и за индианците, и пустошта. За тях ще слушаш мен. Ще ходя на лов призори. Искаш ли да дойдеш с мен? Никога не съм ходил на лов. И аз, докато не отидох първия път. Мамка му. Това сигурно много те боли. Боли ме, дори само като гледам. Виж какво ще ти кажа, стари приятелю, трябва да тръгваме. Не и без мен. Ама, Ред, бъди разу… Не идвай по-близо, Док. Какво? Мислиш, че ще ти сторя нещо? Обиждаш ме. Дръпни се встрани, да виждам и другите. Ред, аз съм най-добрия ти приятел. Отдръпни се! Къде е индианеца? Къде се дяна? Ют! Точно по индиански, нали? Никога не са там, където трябва. Чудя се къде е отишъл. Ами татко ти, момче? Участвал ли е във войната? Беше сержант в армията. Беше герой. Наистина ли? Да, г-не. Убил е доста размирници. Простреляли са го някъде си в Гетисбърг. Пострадал е сериозно и мама казва, че се е променил. Как се е променил? Преди войната татко беше избухлив и често участваше в побоища. Вече не го прави. Но ако мислиш, че татко не е твърд, грешиш. Твърд, а? Като камък, г-не. Отваряш ли си очите, момче? Разбира се. Защо? Невинаги имаш време да обмисляш, когато си на лов. Виждаш и действаш. Само няма да стреляш на сляпо. Никога не стреляй, дорде не се увериш по какво стреляш. Новодошлите стрелят по всичко, дето шава. Стрелят по крави, коне, кучета и един по друг. По тези места ние убиваме, само за да живеем. Също както вълка или мечката. Бягай, момче. Доведи баща си. Слушам, господине. Докарай фургона, Том. Къде си ранен? Далеч е от сърцето ми. Притискаш ли го? Да. Няколко дни няма да съм ви от голяма полза, МакКаскъл. Ще трябва сам да се справяш. Дявол го взел, какво е това? Кентъкски царевичен спирт, 90С. С него почиствам ръждата от инструментите си. Сузана, дръж му ръката, че ще опита да я дръпне. Том, ела насам. Хайде. Ела тук сега и притисни ръката му с цялата си тежест. Ще се опита да я дръпне. Не му давай. Чакай малко, МакКаскъл. Правил ли си го преди? Теб да не те е страх, а? Въпросът ми е уместен, нали? Разбира се. Въпросът е уместен. Да, правил съм го. Правил съм го много пъти… но никога успешно. Момче, дай пак бутилката. Ето. Добре. Дръж го. Дай ми една секунда. Виждам го. Готово. Фургонът. Разтоварете проклетия фургон! Трябваше да ме довършиш, индианецо. Дънкан, почти не ми говориш, от два дни. Изненадана ли си? Какво? Не съм глупав, Сузана, нито съм сляп. Знам това. Какво ти става? Ще те питам нещо. Ще ми кажеш ли истината? Не мога да отговоря, докато не чуя въпроса. Съгласи ли се? Да. Никога не съм те лъгала и ти го знаеш. Обичаш ли го? Не. Не го обичам. Добре. Повече няма да го спомена. Хайде! Здрасти, момче. Мамо, тате, елате бързо! Боже всемогъщи! Дотук беше тежкия фургон натоварен със злато, Док. Дявол да го вземе, Док. Ако не греша, мисля, че има някой в туй легло. Да. Ясно го чувам. Проклетия преселник ни се надсмива. Изобщо не мога да го виня. В началото бяхме осмина. Вече сме четирима. Никоя жена не може да ми стори това и да се измъкне безнаказано. Разплата! Това имам предвид. Разплата за момчето ми и за лицето на Ред! Изгубихме 2 дни, заради лицето на Ред. Сега, след като са се отървали от тия боклуци, пътуват много по-бързо. Изобщо не съм се отказал. И вие ще останете до края, независимо, дали ви харесва. Имам ужасно предчувствие, Айк. Не ни е писано да успеем. Един глас… ми го казва отвътре. Айк? Много дълго спа. През цялото време ли седя там и ме гледа? Да. Този път, аз наглеждах теб. Неудобно ли те кара да се чувстваш? Госпожо, когато някой ме гледа с такива сини очи като вашите… ме кара да се чувствам адски неловко. И вие ме карате да се чувствам неловко. Никой не ме е гледал по този начин досега. Много добре. Така ставаме квит, нали? На друго място и по друго време, г жо МакКаскъл… щях да Ви преследвам, докато се предадете. Имам силни чувства към Вас, г-жо. Но не мога да правя винаги, това, което ми се иска. Особено, когато трябва да се мисли и за чувствата на другите. Вие сте истински джентълмен. Да. Благодаря Ви, г-н Валиън… за всичко. Вие ме спасихте от вероятна гибел. Смятам, че това е достатъчно благодарност. Момчета, изгубихме им следите. Какво? Яздих цяла миля в кръг. Никъде няма следа. Трябва да има някаква в този сняг. Е, аз ви казвам, че няма. Пътуват с олекнала каруца, а това е влажен, тежък сняг. Няма ги там. Вали дъжд и сняг от 2 дни. Заличена е всяка следа. Твърде рано е за сняг. Няма да се задържи. Отиваха към планините Бигхорн. Няма причина, да сменят посоката. Хайде, момчета, продължаваме. Ще се натъкнем на следите им. Това си е чиста лудост. Лудост, а? Ако смяташ така, погледни лицето ми. Единственото, което ще ме успокои е да им го върна. Искам да ти кажа нещо, братче. Съжалявам, че не те слушах. Още не е късно, Айк. Късно е. Късно е, защото стигнахме твърде далеч. Никога не е късно, освен ако вече си умрял. Хайде! Дънкан, спри! Сигурна ли си? О, да. Сигурна съм. Може ли да вляза? Разбира се. Какво правиш, момче? Правя лодка… ще плава в потока утре. Как тъй никога не си имал свои пистолети? Защото много отдавна реших да не хващам оръжие. Какво работеше преди войната? Работеше за подземната железница. За кое? Подземната железница. Помагаше на робите да бягат в Канада. Нали, тате? Препитавах се с учителство. Вие участвахте ли във войната, г н Валиън. Не, госпожо. Бях си точно тук. Не ме засягаше. То и мен не засягаше… Джон е бил прав за небето. Наистина изглежда някак по-голямо. Да, наистина. Мисля, че можем да имаме добър живот тук. Просто го усещам. Знам го. Може да има още неприятности, преди това. Ами, ще трябва да се справим, нали? Да, ще се справим. Майко? Да. Може ли да си имам куче тук? Не виждам защо не. Ще трябва да потърсим някое. Вярно ли е, че индианците ядат кучета? Да, чувала съм, че го правят. Г н Валиън е наполовина индианец. Ами ако ми изяде кучето? Няма да се изненадам от нищо, което той прави. Ще трябва просто да го крием от него. Дръж това. Добра жена имаш, МакКаскъл. Значи, продължаваш да го казваш. Кураж. Тя има кураж. Има ли нещо друго, което искаш да ми кажеш за жена ми? Няма. Работил ли си, поне един ден в живота си, Валиън? Работил съм здраво, всеки ден от живота си, г-не. По какво? Да остана жив. Как мислиш, Док? Нагоре, или надолу по течението? Мамка му, не знам. Да пийнем вода, докато сме тук. Айк! Това пък какво е? Дявол да го вземе! Изглежда, точно като детска лодчица, нали? Да тръгваме. Ей, вие. В колибата. Легни на пода, Том. О, Боже! Най-добре излезте, госпожо. Отдалече идем да си поговорим с вас. Знаем, че мъжете ви не са вътре. Оставете ни на мира. По-добре излезте и бъдете общителна. От вашата колиба би станал хубав огън. Помните ли ни? Не излязох тук, за да бъда общителна. Излязох, за да ви кажа нещо. Казвайте. Разполагаме с много време. Съпругът ми, синът ми и аз желаем да бъдем оставени на мира. Желаете, значи, а? Моля ви възможно най-учтиво да обърнете конете и да си отидете. Моля ви. Ами ако не го сторим? Тогава ще умрете. Ще умрем, а? Предупредих ви. Друго нямам за казване. Здрасти, госпожо. Помниш Ред. Спри там! Дълго те чаках, скъпа. Предупреждавам те. Моля те. Моля те! Спри! Отивай. Ще дойда, колкото мога бързо. Добре. Ще ни убият ли, мамо? Не! Влез под масата! Да се махаме оттук. Събери малко подпалки. Сложи ги отзад. Аз ще те прикривам. Да се махаме оттук. По дяволите! Казах ти да го направиш! Дънкан. Разправят, че да изгориш, било ужасна смърт. Айк? Достатъчно ли струпа? Да. Ами, пали ги! Все още имате време, г-жо. Имате избор. Много повече от сина ми. Айк? Да. Гори ли? Да. Хвърли оръжието. Казах, хвърли го. Това е татко. Том, залегни! Обикновено… когато някой е насочил оръжие към мен… правя, точно каквото ми каже. Но не мисля, че ще постъпиш разумно и ще дръпнеш спусъка. Едно е да убиеш някого отдалеч, като животно. Съвсем друго е да го убиеш, когато го гледаш в очите. Не е ли тъй, пътниче? Сузана. Том. Хей, господине… По дяволите. Доста бързи сте. И двамата. Но запомнете, че трябва да гледате и зад себе си. Ще заминаваш ли? Да. Една индианка блакфут ме чака край Грийн ривър, всяка година по туй време. Как е раната на гърдите? Добре е. Почти я забравих. Възстановен и готов на всичко. Точно така. Забавяш темпото, Валиън. Трябва да помислиш за промяна в живота. Не го забавям чак толкова, МакКаскъл. Искам да ти кажа нещо, преди да си заминеш. Караше ме да се ядосвам, накара ме да се смущавам, посрами ме, накара ме да се притеснявам ужасно. Но през цялото време… имаше и нещо, което ми се нравеше. В теб има доброта и благородство, Валиън. Това ще ми липсва. Заповядай на неделна вечеря по всяко време, но при едно условие. Ще идваш, покрил коня си с нея. С удоволствие. Обичам да гледам хубавата ти жена по всяко време. Имаш някаква твърдост, МакКаскъл. С малко усилия, от теб ще стане сносен западняк. Довиждане, момче. Довиждане, господине. Казах ти, че татко е корав. Съпругът ти току-що ми каза довиждане. Виждам. Значи си заминаваш? Не искам да злоупотребявам с гостоприемството ви. Надявам се да заживееш добре някъде. Животът ми не е толкоз лош, г-жо. За мен е най-добрият. Винаги е бил. Предполагам, че дивите неща не виреят в градина. Дивите неща трябва да са свободни. Имаш двама добри мъже, г жо МакКаскъл. Грижи се за тях. Грижи се и за себе си, Сузана. Добре да се пазиш, Валиън.