На: 2015-01-20 07:23:17 / Етикети: 1973 , Съветски Съюз , Комедия , Драма , Военен , Леонид Быков , Виктор Шевченко , Сергей Подгорный , Сергей Иванов , Рустам Сагдуллаев , Евгения Симонова , О Матейко , Leonid Bykov , Sergei Podgornyj , Sergei Ivanov , Rustam Sagdullayev , Evgeniya Simonova , Olga Mateshko , Vladimir Talashko , Aleksei Smirnov , Viktor Miroshnichenko , Gregory Hlady , Yuriy Sarantsev , Alim Fedorinsky , Vano Yantbelidze , Aleksandr Nemchenko , Boris Boldyrevskiy ,
От филма:
Е това беше бой. Мислех си умирачка. Как е самолетът? Бива. Захождам му към опашката, а той отзад като… мамка му… Помаха с опашката, само това видях. А ти защо толкова далеч се откъсна? Ами, разбираш ли, стори ми се, че картечниците блокираха. Хайде да се зареждаме. А той на ляв вираж така дърпа и дърпа… Варениките изстиват, др. командир. С вишни ли са? Не, с извара. Другарю командир, изпълних задачата. Сядай, какво видя? Видях, един здраво димеше, но как падаше не видях. Не е същото. Разрешете? А ти какво видя? От първата деветка два „цървулана“ паднаха, останалите побягнаха. Не е същото. Вано, какво видя? Нас ни притиснаха четири „фокера“, но ние им се измъкнахме и при вас. Свалих! Свалих, свалих, другарю командир! Ай-яй-яй-яй! Какво си направил?! Ще трябва да се викат родителите при директора. Утре. Точно така. Честна дума, свалих! От уплаха, навярно? Поздравявам за първата победа. Но, между впрочем, Иван Фьодорович, да се свалят самолети на противника – това не е подвиг. Това е, тъй да се каже, задължение на изтребителя. Наше ежедневие. А ти какво видя? В боя ли? Ами да. Не подсказвай! Привет, втора! Дай да пийна млекце. Жив ли си? „Лапичката“ ли счупи? Десет пробойни, резервоарът разкъсан, а по мен няма и една драскотина. Както казваш, маестро. Ще живеем. Благодаря. Няма защо. Е, все пак какво видяхте? Как не сте забелязали?! Днес се бихме над моята Украйна. Че как да забележиш?! Същите поля, пътища, села… А, не. А въздухът? Друг е. А небето е по-синьо, а земята по-зелена. Командире, за зеленина ела у нас в Сибир… Ама защо Сибир, драги? Ела в Бакуряне. Там ще видиш какво значи зеленина. Там в пла… Ти Енисей виждал ли си? Не съм. А ти Цхенисхали виждал ли си? Айде пак. Тихо. Чучулига. Във филма са използвани спомени на съветски летци участници във Великата отечествена война, кинохроника и песни от военните години НА БОЙ ОТИВАТ САМО „СТАРЦИТЕ“ Дай първа! Дай първа ескадрила! Другари летци, моля да не се отдалечавате. После. Капитан Дементиев, при мен! Дай първа ескадрила! Другарю капитан! После, после… Др. командир, пристигна попълнение. Какво да правим? Вдигай трета. Слушам! Тук първи, девети. Тук първи, девети отговори! Тук първи. Тук първи, девети отговори! Радиостанцията е слаба, не хваща. Слаба, слаба… Намери по-силна! Ами тя е в дивизията! Ами заминавай в дивизията! Ти си свързочник, а не балалайка. Маестро, обади се. Маестро! Маестро, тук първи. Маестро, обади се, тук първи. Командире, чудеса няма. Минаха вече 30 минути, откакто горивото му е свършило. Да се заемем с попълнението? Трябва да ги разпределим по ескадрилите. Винаги ще успеем да разпределим жив при живите. Другарю гвардейски майор! От дивизията изпросих нова комедия „Джордж от Динки джаз“. Дадоха я на нас, по 125-и полк е прехванал. Долагам ви, че това е грабеж. Какво са прехванали? „… от Динки джаз“. Какъв ти джаз? От Динки. Марш оттук! Защо всички стърчите в командния пункт?! Всички на вечеря! А ти какво, специална покана ли чакаш? А, ти ли си, Сергей. Заповяда ми да изведа всички. А аз бях воден. Не трябваше да го оставям сам. Не се терзай. Заповедите трябва да се изпълняват. Знам. Върви на вечеря. Утре ще има вятър. Навярно. Трябва да сменя щуцер в мотора. А склададжията не дава. Моля ви, заповядайте му. Да можеше всичко да влачиш към твоя Льошка. Да оставиш полка без резервни части. Добре де, кажи му, че съм заповядал. Донесли са „Джордж от Динки джаз“. Казват, че е комедия. Добре де, стига… Свободно ли е? Заето е. Разрешете? Казах вече, заето. Слушай, да отидем ей там. „Месери“! Макарич, приемай самолета! Без много да му мислиш. Може и да опашката да го хванеш, драконът вече не хапе. А аз изпросих щуцер за нашата деветка. Деветката я пиши бегала. Всички ли се върнаха? О! А ти какво си мрачен? Жал ми е за деветката. Другарю командир, при изпълнение на бойната задача бях свален. Не успях да премина фронтовата линия, пльоснах ме оттатък. Спаси ме пехотата, веднага атакува. На летището в Подскок момчетата подариха „месер“. Новичък. Здрасти, бащице. Здравей, дяволе! И парашутче има… Край, край. Втора на репетиция! Да вървим! Всички, които различават нота „до“ от нота „фа“ след мен! Аман от тая самодейност. Личният състав трябва да почива. Кой каза, че песните трябва да се оставят през войната? След бой сърцето иска музика двойно повече! Пали! Разбираш ли, председател на колхоза… Мирно! Свободно. Детска градина, а не попълнение. След мен! Ей, а един зад врата! С какво се заминаваме? Къпем се, др. командир! А зад врата искаш ли? О! Извинете, др. капитан. Гвардейски капитан. Тъй вярно, гвардейски, другарю капитан. Здраве желая, др. командир. Тренираш ли? Тъй вярно! Развива вестибуларния апарат. Тренирай се. Мирно! Свободно, казаци. Какво ново на музикалния фронт? На „Слънчевата поляна“. Чували сме я. „Синята забрадка“. Ясно. „Землянка“. Хубава песен. Разрешете да вляза в строя? Разрешавам. А какво там напявахте? „Смуглянка“, др. командир. Я запейте. Думите знаете ли? Не се стеснявай, Смуглянка. Ти си изтребител. Значи така… Др. командир, моля да ме зачислите във вашата втора ескадрила. И мен. И мен. И нас. От кое училище сте? Оренбургското. Ускорен випуск. Излитане, кацане… ясно. На какво свирите? В какъв смисъл? В музикалния. На нищо. Може и да не си пилот, все едно, ще те научим, но музикант си длъжен. По моему, той нещо хвърчи. Какво? От кое училище? Дутар… Оренбургското. Дутар, др. командир. Донесох го със себе си. Арфа. Но музика не понасям от детство. Още повече пък на война. Войната е нещо приходящо, а музиката е вечна. Същото го казваше и баща ми, известен професор палеоботаник. А, вундеркинд значи. А между впрочем, дошъл съм не в филхармонията, а да се бия! Младши лейтенант Антонов! Аз! Първа ескадрила! Слушам! Младши лейтенант Заиров! Аз! Втора ескадрила. Слушам. Младши лейтенант Сагдулаев! Аз! Втора ескадрила. Слушам! Младши лейтенант Щедронов! Аз! Втора ескадрила! Слушам! Утре-вдругиден войната ще свърши. Само като научи за нашето попълнение, и цялото Луфтвафе ще се разбяга. Орли! Вълци. Курсант… Лейтенант Александров! Какво стоиш? Втора ескадрила. Слушам! Равнис! Мирно! Другарю командир… Остави! Остави! Ето ви конете, ето ви бавачки-механици. Запознайте се. Е, орли! Кой от вас е Александров? Аз съм л-т Александров! Я съм вашият механик. Така ли? Добре. А машините в полка достатъчно ли са? Не се бой, няма да останеш без кон. Лейтенант, не пушете до самолета. Нямам и намерение. Не, все едно, момчета, отдалечете се. Какво, не ви ли харесвам? Какво ме гледате така? Ти си ми петият поред. Е какво, събратя по крилат строя. Да видим как пеете във въздуха. Кой от вас е най-смелият? Е, всички сме смели, а най-опитен е… Разрешете излитане? Другарю командир, ракета! Зад Днепър на плацдарма немците атакуват и изтласкват нашите войски. Там спешно се прехвърлят подкрепления. Авиацията на противника се стреми с всички сили към преправата. Приближават 50 „юнкерси“. Нито една бомба не трябва да падне на преправата! Тръгваме на „етажерка“. Соломатин в прикриващата. Ясно, както винаги. Титоренко в атакуващата група. Слушам. Колосов, аз съм с теб. При подхождането да не се дърдори. Нито една дума във въздуха! Нали ти казвах. Впрочем и за теб се отнася. Никакви вицове. Ясно. Нервно му е. Край. Излитане след 12 минути. Новобранци да не се взимат. На бой отиват само „старците“. Ами ние? Вземете и нас! Няма да ви подведем! Не бързай, ще ти дойде времето. Не уцели. А аз казвам… Благодаря, Петров. Занимавай се със своите работи. Слушам. Уцели. А вие какво, нямате работа? Изтребители. Изучавайте картата на района на бойните действия. Вижте какво правят хората. Б5! Потопи го. Ура! Мирно! Свободно! Ах ти… Как е самолетът? Какво става с оръдието? Ще извикам оръжейника. Беше си наред. Др. командир, задачата е изпълнена. После. Защо излезе от боя? Пак ли засече? Засече. Пращай ме на трибунал, командире. Альошка, оръдието си е наред. Просто всичко си изстрелял, до последно. Добре де. Добре, Макарич. Какво, поочукаха ли ви? По-лошо. Какво, не сте ли вечеряли? А ти какво озверя? Тежко в учението, леко в боя. Я го виж, маестро стана. Спокойно, отначало… И… Всички имахме такива кучета, но когато немците дойдоха в селото на всички разстреляха кучетата. А тази Люба така се криеше, така се криеше, че гък не издаваше. Добър вечер на къщата ви. Картофки има ли? Седнете. Как му викат на тоя вълкодав? Като на вас. Альошка? Ах вие… Ей вие, загасете огъня! Войнико! Аз. Смениха ли те от поста? Тъй вярно. Хайде, момчета. Отведи ги в столовата, да ги нахранят. Слушам! Да вървим, деца! Ще му мушнем ли? Ще минем и без подгряване. Ясно. Значи сериозен разговор се очертава? Какво ти става, Серьожа? Ти си изтребител. Знам всичко, което ще кажеш. Свърши се с изтребителя, край. Аз съм страхливец, командире. Серьога… Замълчи, Льоша, замълчи. Пречупих се. Помниш ли Понири? Дърдорковци. Свикнали да говорят немецът е страхлив. Немецът се бои от челна атака. Задължително ще отстъпи. А моят не отстъпи. И то така, че тенекиите се разхвърчаха. Крило наляво, крило надясно. Освестих се на земята. „Як“-ът догаря, а на мен пред очите ми цъфти череша. Изхабяваме се, Серьога. Знам, Льошка, знам. Но повярвай ми, кълна се майка си, излизам несъзнателно от боя. Чувствам машината, ръцете са на място, хвърлям се в боя, а като… … избухне. Осъзнавам се, боят е някъде, а аз съм се забил встрани. Навярно искам да оцелея. От войната не можеш избяга. От себе си не можеш избяга. Това е страшното. Давай ме на трибунала, командире. Ето ми доклада за отказване. Къде ще ходиш? В пехотата. На майната си! В наказателния батальон. На майната си? А кой ще сваля тия с знака „каро“? Аз с тия, дето им е жълто около устата? Това е всичко, което мога да направя за теб. А да помогна – знаеш в живота има моменти, когато на човек никой не може да помогне. Ражда се и умира сам. Добре де. Стопанинът не се черпи с чай. На работа. Дай картата. Сядай. Ти някога ще си вземеш ли планшет или да ти подаря? В бой ботушът е по-надежден. А… в боя. По сведения на партизаните противникът прехвърля към нашия плацдарм голяма група танкове. Сведенията не са проверени. Така че лети, ходи по покривите, надзъртай в цевите на зенитките, но намери танковете. Знаете ли, хайде да летя на трофейния самолет. На „месера“? Нашите могат да го ковнат. Да, обаче оттатък ще съм като у дома си. Е какво, това е идея. Ще предупредим нашите. Провери тази гора. Ще захождаш от страната на противника. Ще излезеш при Некрасовка. Само внимавай без фокуси. Знам си те. Никъде не се завирай, не се разкривай. Задачата е ясна, разрешете изпълнение? Да се върнеш жив! Слушам. Успех. Е, Иване. Да идем да видим попълнението. Василий Василиевич. А може би… Чаят е готов. Чайчето! Чайчето ли? Какво си мислиш, докато тук си поркаме чайчето твоите да успеят да махнат разбития самолет от пистата ли? Изгаси го, мамка му! Кръгом, мамка ти, да не съм те видял повече! Отивам по задача. Тези остават под твоя отговорност. Гони ги до припадък. Аз ли? Именно ти. Не знам, др. командир, не знам, др. командир… Щурчета лови. Да се отстрани от полети, да се назначи за дежурен, вечен дежурен по летище! Щурче. Къде ще летиш? Напред, на Запад. Ех, в такова време. Макарич? А? В квартирата на Хитлер се носят упорити слухове, че някои съветски соколи, някои несъзнателни механици се кръстят пред боен полет. В квартирата на Хитлер всички са малоумни. Пали! Слушам! Ама че… В такова време. Какво се полага на Юпитер, не се полага… Другарю старши лейтенант. Днес ще летим ли още? Достатъчно за днес. Изучавайте материалната част. Дай лапа за щастие, приятелю. Не унивай, Щурче. Докато подежуриш, ще му размине на командира. Благодари се, че с това се размина. По този повод Шекспир е казал… Откъде се взе? Сигурно е началство. О… войнишка заповед По-далече от началството и по-близо до кухнята. Да изчезваме. Момчета! Извинете, това пощата ли е? Или полевата лавка? Заблудихте ли се, момичета? Я, кученце! Трябва да се поздравява, момчета. Здравейте. Да вървим. Съществена забележка. Другари летци, взимайте се в ръце. Ясно, командире. След мен. Раз, два, вдигай! Пардон, извинете. Това е мъжка работа. Иване, действай. Слушам. Действай. Хвана ли? Тука къде се вдяват макарите? Какви макари? Нали това е летяща шевна машина? Бутай. Да беше видял как днес ни гонеха „месерите“. А, вие даже летите?! Извинете. Няма нищо. Скъпи ти наш „У-2“, работяга кукурузник. Нищо, някога и на теб ще направим паметник. Благодаря. Няма за какво. Московчанка ли сте? Да. А, съседи? Първа ескадрила, при мен! От съседния полк нощни бомбардировачи са долетели. Впрочем, Петя. Много ми е приятно. Привет, бойни другарки. Какво има, момичета? Прекъснат бензинопровод. Бензинопровод? Между другото нашите механици ще оправят вашата етажерка за миг. Впрочем, Петя. Спокойно. Не вярвате ли? Искам да ви кажа… Впрочем, това са гости на втора ескадрила. И най-добрите механици са тук. Заедно с нашето традиционно гостоприемство. Така че, приятна разходка, Вася. „Месер“! Спокойно, наш е. Това е маестрото. След тежки изнурителни боеве, когато летиш на челна атака, когато през очите ти се мярка суровото лице на немския ас, когато виждаш нитовете на вражеските самолети, на нас е необходима емоционално разтоварване. И в това ни помага музиката. Тъй като всичко е приходящо, а музиката е вечна. И както е казал Шекспир в осемнайсетия сонет… Здравейте, момчета. Здравейте, момичета. Та какво е казал Шекспир? А… В… Мда… И не в 18-ия, а в 19-ия? В 19-ия. В 19-ия сонет Шекспир е казал приятна разходка, Вася. Да изчезваме. Ей, оратори! Ами и дисциплина. Къде вие сте тръгнали без разрешение на старшия, още повече навън от собствената си къща? Къде е традиционното ви гостоприемство? Изтребители. Да, др. Първи. Потвърди се. Открихме ги. Там, където и предполагахме. Не, не, прелетял е, наистина. Колко пъти прелетя? Четири пъти минах, по главите им ходих. А там, пред танковете, седи един наглец генерал, на бял кон стои. И пагоните ли му видя? Нисичко летях. Василий Василиевич, да тръгваме. Първи ни чака. Не ме изпращай. Е, благодаря. А ти, маестро, приготвяй дупчица на пагона. Е, Валя, дай по един „Казбек“. Ти знаеш ли, по моему имам аерофотоснимка на Прохоровка. Сега се ида в лабораторията да проверя. Според мен има. Как те приеха стопаните? Стой, стой. А, нормално. Ама че наглеци. А ти всичко ли ми доложи, друже мой? Всичко. Хубав тютюн. Хубав е, а после? Абе представяш ли си, като в оперетата. Танкове, а този на белия кон така с ръчичка… Да, и ти… Ами и аз така му махнах… Слушай, ами трябваше да го накажа, това не е 41-ва. Беше ти заповядано да не се разкриваш. Майната му. Че какво тоя гад така на белия кон… Ще ти припомня аз на тебе тоя бял кон… Разрешете да вървя? Така ли ще тръгнеш, сам? Не разбрах. Какви станаха хората… Няма ли да поканиш бойния друг и командир? Къде? Че сега целият полк бърза към втора ескадрила… Разрешете? Разрешете? Разрешете? Знаеш ли, искам да ти кажа нещо. Ами ако… Разбрах, разбрах. Бабке, да идем да потанцуваме? Че къде аз? Че ние двамата такава двойка ще спретнем. Така войниците не танцуват. А защо ние с теб не танцуваме? Ние с теб своето сме го изтанцували. По моему още в Испания. А, не. Разрешете? Разрешете, др. командир? Видя ли? Не може да лети, не може да стреля още. Но иначе орли! Всички тук. Всичко това е красиво, но това е обществена кооперация. На кого каквото се харесва. Скъпи гости на втора ескадрила, заповядайте в малката зала на филхармонията ни. Завеса. Втора пееща ескадрила има друг профил. Ние считаме, че песента е като географията. Ето Зоечка е от Сибир. Край суров, могъщ. И песните са такива… Вано Грузия. Планини и ритъм такъв кавказки. Вано! Аз съм от Таврия, юга на Украйна. Степ равна, като тепсия. Млечен път по руски. И песните са такива безкрайни, като степта. Но, нали разбирате, че това не е вокал, това е ескиз към вокала. А сега ще чуете най-добрия солист на Първи украински фронт, бивш Воронежки фронт, бъдещият солист на Болшой театър… На много големия. … на много големия театър… Старши лейтенант Скворцов. „Ничьяка мисячна“. Командире. По технически причини се отменя. Маестро, маестро! Знам. Вижте! Новост на сезона арфи няма, вземете дайре! Пали! Как-то летом на рассвете заглянул в соседний сад Там смуглянка молдаванка собирает виноград. Я краснею, я бледнею, захотелось вдруг сказать Встанем над рекою зорьки летние встречать. Раскудрявый клен зеленый, лист резной. Я влюбленный и смущенный пред тобой Клен зеленый, да клен кудрявый, да раскудрявый и резной Раскудрявый клен зеленый, лист резной. Я влюбленный и смущенный пред тобой Клен зеленый, да клен кудрявый, да раскудрявый и резной А смуглянка молдаванка отвечала парню в лад Партизанский, молдаванский собираем мы отряд Нынче рано партизаны дом покинули родной Ждет тебя дорога к партизанам в лес густой Раскудрявый клен зеленый, лист резной. Здесь у клена мы расстанемся с тобой Клен зеленый, да клен кудрявый, да раскудрявый и резной Раскудрявый клен зеленый, лист резной. Здесь у клена мы расстанемся с тобой Клен зеленый, да клен кудрявый, да раскудрявый и резной Др. гвардейски майор, разрешете да се обърна к другаря капитан? Обръщайте се. Добър вечер. Другарю капитан. Докато някои тук се стараха ла, ла, ла! Първа ескадрила обезпечи ремонта на вашия крайцер. Намерихме всичко необходимо. Благодаря. Моля. Първа са юнаци ако трябва да се свали „фокер“ или „месер“ за това е втора, ако трябва нещо да се намери – за това е първа. Другарю командир на полка! Докладвай. „У-2“ е готов. Благодаря. Пали. Слушам. Е, това е. И все пак на него лявата ръка. Ромео от Ташкент се натъжи, Жулиета в кукурузника отлетя. Др. лейтенант, стига простотии. Разбрах те, млъквам, че един зад врата ще получа и подвиг няма да извърша. Слушай, не знам ние с теб какъв подвиг ще извършим. Но това, че… това момиче е на война, това е… Боята не стига. А при вас как е? Ще ви свърши ли работа? Остави боята! Няма там никакви танкове! На Титоренко вярвам като на себе си. И аз вярвам. Но щурмовиците летели, съседите работили. Празно! Не открили танкове. Те и затова не са станали гвардейци. Добре де, гвардеецо. Не гледай в чуждото канче. Къде ще ги денеш? Ще кацне ли скоро? Втора. Веднага след… Престани да мляскаш! Как се приземи Титоренко – веднага при мен. А твоят е упорит. Почакай, тепърва солист ще стане. Ще поживеем, ще видим. Какво правят тия, полудяха ли? Отдръпни се, Титоренко, отдръпни се! Да не е чалнат тоя твой солист? Девети да каца. И не беше лошо. Солистът идва. Др. командир, в челната атака условният противник условно е свален. Разрешете да получа забележки. Добре, ще се сработим. На виражите си слаб. Старците 5 минути за цигара, жълтоустите при мен. Смуглянка! Аз, др. командир. Е, младеж, утре в бой. В първия бой вашата главна задача е да се удържите зад водещия. Можете да не свалите самолети, може да не стреляте… Държиш ли се за опашката на водещия – ще летиш. Отвориш ли пролука ще се изкльопат и се сърди на себе си. За начало запомнете три неща в боя не бива да сте слепи – въртете глава на 360 градуса. Второто не бива… Щурче! Аз! Бягай при командира. Настроението му е… О! И трето не оставяй другар в беда. Сам умирай, но спасявай другаря си. И четвърто не бива да се държи боен летец като вечен дежурен. Моля за допускане до полет. И пето… Не бива да се прекъсват по-старшите по звание. Свободен сте. Слушам. И вие също. Щурчето беше най-добрият сред нас в училището. Др. командир, той още няма 18 години. При постъпване в училището той си приписа една година. Но иначе е… Е колко ще дежури? До пълнолетие. Др. командир, викат ви в командния пункт. Наблюдавах те. Само че отстъпвай на по-старшите. В трамвая да, но в боя не. Ще се сработим. Излиза, че съм летял до тъщата за палачинки, а вас съм ви изпързалял? Е не могат да потънат вдън земята тия проклети танкове?! И да ги оттеглят не са могли. След час ще доложа, разрешете излитане? Добре, излитане… Но къде са те? Разрешете излитане. И заповядайте на поставят на „месера“ фотоапаратура, след като моята дума е малко. Ах, ти! Дръж. Защо? Ех, жалко, малко е сеното. Много плюска. А при вас как е? Остави сеното! Маестро, каква такава въртележка се получи при теб? Учебен бой, готвя попълнението. И как е? В нормата. А кой теб те преследваше? Знаете ли, разказвах за челните атаки. Върви челно и не завива. Е, то е ясно, и аз не мога да отбия. Все пак съм герой на Съветския съюз. А и момичетата от столовата гледат. О, да. И изобщо не е в моя характер да се отдръпвам. Това преди всичко. И трябваше да се отдръпнеш ли? За да няма потрошени дървесии. Момчетата са добри, ще се сработим. Побързайте. Немците прехвърлят под Киев нашите стари познати, най-добрите лешояди на Гьоринг. Голяма радост. Защо се появиха тия на старта? Зарежи тия суеверия. Не е на добре. Не се брои. Не махай на танка без да искаш! Звездичка, тук маестро. „Ютиите“ са си на мястото, замаскирани са под купи сено и в плевните, квадрат 19-ти, как ме разбрахте? Разбрах, маестро, разбрах. В квадрат 19, как ме разбрахте? Разбрах, разбрах. Поздрави на съседите. А как е при теб? Как е при теб, маестро? Всичко е наред, падам. Хайде, извлечете го, момчета! Ей, момчета, аз съм свой, съветски. Значи си свой, съветски? Вижте поне униформата, момчета! О, той и униформа навлякъл! Ах ти, мамка ти нашенска! Че и по нашенски лае! Ах ти, полска царицо! Май е от нашите. И предайте в полка, че съм жив и здрав. А, много горещо гостоприемство. Ще се добера. Ще ти намерим транспорт. Сядай. Сега ще те отремонтираме и ще бъдеш в пълен ред. Това е чист спирт, специално за гости го пазим. Фомин, зарежи тая филхармония. Вода за госта. Слушам. Сега с теб сме на пътя към съдружие между родовете войски. Съдружие… Е, не се сърди де. Тук се появи един „месер“, цяла седмица троши лазарета. Представяш ли си, специално по червения кръст се цели, гадината. Затова и момчетата помислиха, че си ти и малко се разгорещиха. Добре, че поне жив остана. Е, авиация, за победата! Ще живеем, пехота. Бивъ си те. Не бивЪ, а бивА. Добре. Стой, кой идва? Не идва, а пристига. „Днепър“. „Волга“, минавай. Здраве желая, др. командир. Здрасти. Макарич, приемай машината. Без да ти пука. Извинявай, танк нямаше. Кой? Смуглянка. Как стана? Отработвахме полет в двойка. Изведнъж – четворка „фокери“ иззад облаците. Не си виждал такива. Замаскирани, с асо каро. Бащицата по радиото махайте се! А къде? Сгащиха ни. Изведнъж Смуглянка Прикривай, атакувам! Ама… новобранец. Завъртя се… Вместо на вираж, той дръпна нагоре и… Отчаян беше. Ама и момче… Докато излетим „фокер“-ите ги няма. А той догаря в бурените. Вещите му Есенин… … гимнастьорката… … и леля Дуся, майка му. А как да й кажат, че той вече… Че го… По-добре е май изчезнал безследно. Беше наш випуск. А знаете ли, че ние с Витка сме от един двор. На гарата, когато ни изпращаха, всички се чудеха. А Витка се обърна и каза „Вижте само как изведнъж остаряха нашите майки“. „Как изведнъж…“ Не плачи де… Как е по вашему „небе“? Осмон. А „земя“? Иер. А вишна? Олча. Само че това не е вишна, а ябълка. Все едно. Мирише на дома. Тополата е дървото на моята родина. Само че нашите са високи, пирамидални. А как е по вашему „дом“? Менцезна се ва ма. Толкова дълго? Това е по узбекски „Обичам ви, Маша“. Момичета! Ромео и Маша. Маша, време ми е. Ромео! Да. Тръгвам. Ако… Разбира се. Ромео! Само че ти върви първа. Не мога да се обръщам. Добре. И ти не се обръщай. Да. Тогава тръгвам. Довиждане. Довиждане. Приятен път. Довиждане. Няма да се обръщаме. Новаков! Поздравявам. Няма да подведа. Кожанов! Кожанов! Замина си Кожанов. Титоренко! Поздравявам. Искате ли нещо да кажете? Ами не, не умея. По-добре в боя ще го кажа. И това е вярно. Нашата партия се увеличи с 8 души. С шест. С осем, комсомолски. С осем… Поздравявам ви, комунисти. А за вас, капитан Титоренко, веднага партийно поръчение. Седнете, другари. Седнете. Вие вече сте се срещали с тия асове на Гьоринг? Тъй вярно. Плачат за бой. Е, е… Не трябва да се подценява противника. Немецът е сериозен човек. Но това, че плачат за бой, именно това трябва да се обясни на младите. Нали точно срещу тях е разчетена тая шумотевица с асата, с драконите и тям подобни… Психологическа атака. Изплашиш ли противника преди боя – печелиш предимство. Него ще изплашиш. В полка имате много новаци. Това е така. Та твоята първостепенна задача е да им обясниш всичко това. Наблегни на личните примери. Ясно, др. майор. Аз с „аса“-та имам свои сметки за уреждане. Така ли да пиша? „Денят при вас е същият като при нас, затова се целунете в…“ Да сложим многоточие? Грубо е. Дипломатичен документ. Казашкото послание до султана. Готово. Щурче, преведи го на немски. Слушам. Бързо, но се постарай така, че всичко да има благоприличен вид. Готово. Това ли е всичко? Останалото не подлежи на превод. Не се отклонявай, че… Излез на бой един срещу един. На излитане няма да се бием. Маестро. Ха, а цял ден писахме. Стилист. Не е смешно, но точно. Днес ще бъдеш редактор. А по време на война летец. Др. командир, разрешете да летя. После ще говорим. Дай стария ботуш, писмото вътре. А това нека сами си го преведат, да се поизпотят. Цялата ескадрила ли летим? Не. Как, сами ли ще излетите? Воден с мен ще тръгне старши лейтенант Скворцов. Слушам. Серьога, предизвикахме ги. Не се откъсвай, захождаме откъм слънцето. Слушам. Серьога, отказа ми оръжието! Какво ще правим? Имитираме атака! Прикривай, атакувам! Разбрах, Льоша, разбрах! Ама и рицари! Вдигай втора. Льошка, „месер“ на опашката! Дръж се, Льоша! Гориш, асо каро! Девети, отстъпи назад, твоите са във въздуха. Разбрах, бащице, разбрах! Върви, Льоша, ще ги задържа! Върви! Не, сега с теб ще правим дует! Нали оръжието, Льошка?! Наред си е, излъгах те. Ще ви покажа педагогика. Др. командир, какво става? Цели ли сте? Давай боята. Каква боя? Звездички да мацаш. А, това ли значи, веднага ще намеря. Ще намеря! Вечно е така. Собствена трябва да имаш. Колко ще рисуваме? Две? Тичам. Две. Тук един да свалиш и ще се припотиш. Аз се прилепих за него. А гадината се върти като в тиган. Изведнъж мен отзад като ме и… Едва се извъртях. Ако искаш да живееш – научи се да се извърташ. Да, начесахме ги. Тази мъст ме устройва. А какво ще кажеш за боя, Ромео? Аз ли? Да. Видях боя, всичко видях. Кръстове, кръстове… А самият ти стреля ли? Че как? До последния патрон. Но не улучих. Ама и ти… Какво ще каже Жулиета? Др. командир, женският полк ще се базира на нашето летище. Втора ескадрила е поканена на вечерна сбирка. Стига глупости. Върви, върви. Тя вече те търси. Др. командир, разрешете? За минутка. И в тоз момент влюбеното създание включи форсажа и полетя на свиждане. Командире… Тихо. Жерави? Май им е рано. Оцелели са. Слушай, Льоша… Серьога, няма нужда от думи. Да помълчим, командире. „Месери“ „Юнкерси“! Въздушна тревога! Къде, новобранец? След мен! В гората! Къде бе? Щурче, залягай! Ще те убият, върни се! Къде отиваш? Пали. Слушам. Полудял е. Излетя! Излетя! Щурчето! Кой излетя? Командирът Титоренко. Пали! Слушам, паля! Момчета, това се казва номер. Щурчето свали „месер“! Ах, дяволе! Хвърляйте го, момчета! Гълъбче мое! Спокойно, без овации. Момчета, нашето Щурче идва. Равнис! Мирно! Равнение на средата! Между впрочем, къде са ми Какви ти 100 грама, скъпи! Цяла кофа за теб трябва! Аз не пия, но въпросът е принципен. Юнак, благодаря, спаси полка! Ама само как го свали! Какво цвилите? Учете се! Какъв почерк! Срещу всички закони на физиката, при излитане! Не съм аз, изслушайте ме. А, замълчи. Началник щаба, оформяй документите за награда. Не на мен. За лейтенант Щурч… Как беше? Александров го свали. Щурчето? Именно Щурчето. Будалкате ме. Точно, той го свали. Ти ли го свали? Тъй вярно. Щях да сваля и още, но вие, др. командир,… със своето бельо уплашихте всички немци. Ама че младеж! Разрешете? Захождам му към опашката… Снабдителите са тук. Добър вечер. Здравейте. Привет на бойните другарки. Как се пребазирахте? Добре. Е за това може един през устата. Старшината на полка приготви за всички брезови клонки за баня, а те ги грабнаха. Не им се сърдете на тях. Моля. Благодаря. Изобщо като хора са наред, но имат известна естетическа недоразвитост. Зоечка, кажете, що за хора са тия момчета? По моему не са от нашия двор. Даже не са и от нашата улица. Правилно, Вано. По-тихо, другари! Моля за тишина. Лекторът Щурче моли за още 2 минути. Нарушителите ще изгоним от палатката. Аз за любовта. Не, не се шегувам, сериозно е, момчета. Нали хората, човечеството, трябва някога да разбере… … че ненавистта разрушава. Съзидава само любовта. Само любовта. Любовта… Ето ние със Серьога от Брест до Сталинград извървяхме… С любов… И от Сталинград до тук, до Днепър. С любов. По този маршрут ще мога и след Защото по целия маршрут са гробовете на нашите момчета от пеещата ескадрила. И не една ескадрила, цяла дивизия е загинала. А колко още предстои? В Берлин, някъде на най-високата оцеляла стена с огромна любов ще напиша Удовлетворен съм от развалините на Райхстага. И ще мога у дома градините да пръскам. Командире, когато оставяте автограф в Берлин, много ви моля… да погледнете по-внимателно. Там вече ще бъдат нашите подписи. Първа ескадрила. Че каква е разлика, братле наши, ваши… И изобщо там първи ще се разпише пехотинецът редник Ваня. Така е по право. Командире, всичко е приходящо, а музиката е вечна. Ще живеем. Пали! А ние някога ще чуем ли най-добрия солист на Първи украински фронт? Бъдещият солист на Болшой театър? Това е просто. Ничьяка мисячна, зоряна ясная Выдно хочь голки сбирай Выйди коханая, працею зморена Хочь на хвылыночку в гай Ты не лякайся, што ниженьки босы Змочишь в холодну росу Я ж тобе, вирная, аж до хатыноньки Сам на руках однесу Я ж тобе, вирная, аж до хатыноньки Серьога, скачай! Скачай, Серьога! Момчета, ще живеем! След 15 минути е строяването на полка, а вие? Бегом марш! Вано, тия са новобранци, а ти си от старите, а? Виноват, др. командир. Виноват. Какъв е резултатът? 182 в полза на втора. Добре. Др. командир, разрешете да се обърна по личен въпрос. Казвай, Ромео, ама бързо? Какво има? Искам да се женя, моля за разрешение. Да. Да. Не, добре си го измислил. Най-важното на време. Знам, др. командир. Ще кажете – война е, може да те свалят. Могат. Ама и нея също могат. И нея могат. Затова моля да разрешите. Е, Ромео, внимавай. Да ви бъде това с Маша за цял живот. Кратък ли, дълъг ли, но… Ти планшет ще си вземеш ли или да ти подаря? Ами ботушът е по-надежден в боя. Аха, в боя… И да ме поканиш на сватбата. Рахмат джонаке. Какво? „Благодаря“ по узбекски. Няма защо. Не го разбрах. „Моля“ по украински. Стой! Застани. Слабак. Дълго чакахме тази минута. Събратя, гвардейци! Нашите наземни войски излизат на границата на Съюза на съветските социалистически републики! На полка ни е поставена бойна задача… Ама и орел! Сякаш цял живот е командвал полк. Сега целият полк ще бъде пеещ. А ако ви дадат дивизия? От къде ще намерим балалайки? Шт! Без разговори в строя. Противникът се иска да отстъпи небето. Нашата задача е да го изхвърлим оттам. Схватката ще бъде страшна. Днес на бой отиват само „старците“. Задачата ясна ли е? По конете, момчета. Ами ние? Остави. Не бързайте, момчета. Ще ви дойде времето. Ех, младеж… Знаеш ли кое е най-тежкото в нашата работа? При минус 30 градуса да се ровиш в двигателя. Най-тежкото в нашата работа е чакането. Гледай само как захожда за кацане. Именно, „старци“ се наричат. Ромео, дръж машината. Нищо не виждам. Дръж машината, Ромео. Спокойно, ще кацнем. Махни газта. Махни газта. Нищо не виждам. Командире, нищо не виждам. Спокойно, Ромео, кацаме. Дърпай ръчката към себе си. Внимание, земя, изключи запалването! Браво, момче. Строшете стъклото! Доктор! Отдръпнете се всички! Какво? Командире,… кацнах. Макарич, ти нали… иди ти при Маша. Пръв й кажи. Да, отлетя женския полк. А може би така е по-добре? За нея Ромео е още жив. Командире! Когато завърши войната, ще се върнем тука, ще минем по тия места… … който е останал жив. И ще поканим най-добрия симфоничен оркестър. Във фракове. Ще излезе диригентът. Аз ще се приближа към него и ще му кажа… Нека те ни посвирят… Не, знаеш ли, аз самият. Ще му кажа „Извини ме, маестро, дай аз“. И като зацепим „Смуглянка“-та. От начало до край. А степная трава пахнет горечью Молодые ветра зелены Просыпаемся мы и грохочет над полночью То ли гроза, то ли эхо прошедшей войны Просыпаемся мы и грохочет над полночью То ли гроза, то ли эхо прошедшей войны Я сегодня до зари встану По широкому пройду полю Что-то с памятью моей стало Все, что было не со мной, помню Бьют дождинки по щекам впалым Для вселенной 20 лет мало Даже не был я знаком с парнем Обещавшим я вернусь, мама А степная трава пахнет горечью Молодые ветра зелены