На: 2015-02-04 07:04:55 / Етикети: 2014 , САЩ , Великобритания , Франция , Швеция , Мистерия , Трилър , Роуън Джофи , Ан-Мари Дъф , Марк Стронг , Колин Фърт , Никол Кидман , Дебора Русан , Роузи Макферсън , Адам Леви , Бен Кромптън , Флин МакКартър , Дийн Чарлс-Чапман ,
От филма:
Бен. Сватбата ни. Бен, съпругът ти. Кой сте вие? Съпругът ти, Бен. Какво? Оженихме се през 1999 година, преди 14 години. Кристин, на четиридесет години си. Нещастен случай. Тежка катастрофа, с наранявания на главата. Имаш проблеми с паметта. Как? Какво по… Не помниш нищо, само днешния ден. Когато се събудиш на следващия ден, нищо не помниш. Мислиш, че си още на 20. Всичко е наред. Крис, повярвай ми. Страх ме е. Знам, знам. Не се страхувай. Обичам те. Обичам те, Крис. Женени сме от 14 години. Срещнахме се в Кралския колеж, магистри по история, след 2 години се оженихме. Исках само да подпишем, но ти искаше и венчаване. Не ми харесваше, докато не те видях в бяло. Всеки ден ли е така? Всеки ден едно и също. Това е списък на нещата, които може да ти трябват и къде са. Аспирин, първа помощ, бинтове, козметика. От това си алергична. Списък какво трябва да направиш. Да държиш ума си зает. Да приготвя нещата. Днес е годишнината ни. Заминаваме довечера, като се върна. Къде? Това е изненада. Приятна. Ще разбереш, щом пристигнем, обещавам. Обичам те, Кристин. Кристин? Да? Аз съм доктор Неш. Името ми не ви говори нищо, не се притеснявайте. С вас работим по възстановяването на паметта. Опитваме да открием какво е предизвикало амнезията и има ли лечение. Бен не ми каза нищо за това. Не мисля, че Бен знае. Не разбирам. Кристин, може ли да направите нещо? Отворете гардероба в спалнята си. Гардеробът в спалнята. Търсим нещо. Скрито е на дъното, отзад в чекмеджето. Какво търся? Кутия за обувки. Видяхте ли я? Не. Вратата до тоалетната. Намерихте ли камерата, Кристин? Да. Най-отгоре, вдясно, има копче за включване. Натиснете го. След това натиснете това за връщане. Казвам се Кристин Лукас. На 40 съм и имам амнезия. Когато заспя, мозъкът ми ще изтрие всички спомени за днешния ден. Всичко, което съм правила днес. Утре ще се събудя, както и днес и ще мисля, че животът е пред мен. Всъщност животът ми е изживян. Той идва. По дяволите! Две седмици по-рано. Това не е нормална връзка лекар и пациент. Имам предвид, че дойдох за вас и отиваме в офиса, и общуваме без знанието на съпруга ви. Добре ли сте? Срещнах ви в парка преди половин година, съвсем случайно. Колега ми предаде случая ви, но не успях да се заема. После… Познах ви от снимката в медицинското досие. Обясних ви, че съм невропсихолог сега пиша статия. Изследване на типична психогенна амнезия и съм готов да ви лекувам безплатно. Тогава ми дадохте телефонните си номера от дневника. След няколко дни ви се обадих. Естествено, вие не помнехте срещата ни, но се съгласихте на нова среща. Казахте ми, че сте правили изследвания преди това. Вече са ви лекували, но освен депресия лечението не е постигнало друго. След вас… Трябва да си водите видеодневник. Настроил съм дата и час и възможно най-голямата карта памет. Така ще запазване спомените от предния ден. Дори и да не си спомните какво е било преди нападението, това ще помогне за някакви връзки. Нападение? Какво нападение? Преди десет години… Намериха ви в промишлената зона, недалече оттук. Според медицинските доклади, имате повтарящи се удари по главата. Не, мъжът ми каза, че е инцидент. Помня това. Имам копие от медицинските доклади, на статии от вестници и таблоиди. Жена брутално пребита. Жестоко нападение над жена. Има малко информация за нападението. Оставена да умре? Някой е опитал да ме убие? Кой? Кой иска да ме убие? Никой не знае. Какво? Никой, освен вас. Не казвайте на Бен за камерата. Това е ваш дневник. Много е важно да не ви смущава, че Бен може да разбере мислите и чувствата ви. Ако не кажа на Бен, как ще знам за камерата? Скрийте я в дъното на гардероба. Сутринта ще се обадя, за да ви напомня. Това да или не е? Искам всичко да си спомня. Името ми е Кристин Лукас, на 40 съм и страдам от амнезия. Когато заспя, мозъкът ми изтрива всички спомени, всичко от днешния ден. Всичко, което съм правила днес. Когато се събудя утре сутринта… Всъщност животът ми е изживян. Аз съм… По дяволите. Идва. Кристин? Кристин. Женени сме от 14 години. Срещнахме се в Кралския колеж, магистри по история, а след 2 години се оженихме. Още преподавам в близкото училище. Главен съм по химия. А аз какво правя? Стоиш си у дома. Какво, нищо ли не правя? Даже не уча? Не работя от нас, просто седя, така ли? Помниш само един ден, а като се събудиш, нищо не помниш. Мислиш, че си на 20, Крис. Когато заспя, мозъкът ми изтрива всички спомени, всичко от днешния ден. Утре ще се събудя, както и днес и ще мисля, че животът е пред мен. Боже, повярвах на всичките му думи, на всичките. Имате предвид инцидента? За какво ли още ме лъже? Ако искаме да не знае, няма да се обаждам, докато е у дома. Защо не ми каза за нападението? Може би е по-лесно. Господи! Извинете. Уморих се да се страхувам. Мислите ли, че това ще помогне? Има много случаи, в които пациентите се връщат на мястото на травмата. Ефект обаче има много рядко. Тогава защо го правим? За да ми повярвате. Момент. Мистър Нанкаров? Да. Аз съм доктор Неш. Чухме се. Да, доктор Неш. След малко ще ти се обадя. Пазете се! Тогава ме изплашихте. Лежахте ето там. Така ви намерих. Ще кажете ли какво видяхте? Не, това беше отдавна. Кажете какво си спомняте. Минавах след смяната. Мисис Лукас беше… гола. Гола? Само със завивка. Обикновена или болнична? Ами обикновена. Откъде съм се появила? Нищо не помнехте. Бяхте объркана. Цялата в кръв. Моя кръв? Къде? Навсякъде. Какво съм правила до летището? Наоколо има много хотели. Десетки. Хотели? Това би обяснило одеялото. Живея тук, защо ми е хотел? Има много причини. Медицинският доклад откри скорошен сексуален контакт. Не е имало следи от сперма и полицията не намери човека, с когото сте били. Изнасилена ли съм? Според данните не. Омъжена съм и мисля, че не съм човек, който изневерява на съпруга си. Откъде знаете? Каквото и да стане този ден… Каквото и да съм направила… Трябва да си спомня. Знам, че трябва. И за двама ни. За нас. Крис? Не. Не! Кристин, моля ви, отворете очи. Виждате снимки. Погледнете всяка и кажете кой е или какво е. Да започваме. Добре ли сте? Някои снимки са избрани случайно, а някои са от картата ви. Тази ви разстрои. Коя е тя? Клеър. Имам ли приятели? Много. Беше популярна. А някоя рижа? Не си спомням такава. Казва се Клеър. Клеър? Не си спомням. Защо? Сигурен ли си? Може да си имала и рижа. Какво има? Просто… спомних си нещо. Спомнила си си? Да, почти, струва ми се. Отлично. И какво си спомни? Клеър. Тя имаше червена коса. Била ми е близка, така мисля. Добре. Може да е имало такава преди години. Клеър… Може да е имало Клеър, приятелка от колежа. Там си имала близка приятелка. Може да е била Клеър. Какво е станало с нея? Какво? Не за първи път си спомняш Клеър. Не разбирам. Не говорим за това. Защо? Защото е болезнено. Защо? Две години след злополуката, тя изчезна. Къде? В Канада, мисля. Мислиш? Нямаше значение. Самата ти не я помнеше. Важно е. Сега е важно. Не казвай, че не съм те предупредил. Държа ги в бюрото си. И ги криеш? Разстройват те. Криеш част от живота ми? За да те предпазя. От какво? Тя не можеше да се примири, че малко след като си тръгне, ти забравяше за съществуването й. Скоро спря да идва. И не само тя, Крис. Как да ти се доверя, след като ме излъга? Живея с теб… С всичко това. Досега. Истината или е болезнена, или сложна, а аз бях малодушен. Невинаги, но се случва. Съжалявам. Редактираш живота ми? Не става въпрос само за теб. Въпросът е какво мога да си позволя, и не може винаги всичко. Всеки ден. Понякога ми трябва почивка. Отстранил е Клеър от живота ми. Казва, че е заради мен, но… Не му вярвам. Не вярвам на Бен. Ало? Кристин? Аз съм, доктор Неш. Не ме помните, но напоследък се срещаме почти ежедневно. В кутия за обувки в гардероба, вдясно, до банята. Отстранил е Клеър от живота ми… Казва, че иска да защити. Отстранил е Клеър от живота ми… Казва, че иска да ме защити, но я е отстранил! Не вярвай на Бен. Не вярвай на Бен. Копеле! Добре ли си, Крис? Бременна съм. Когато се събуждаш сутрин, Пух, кое е първото, което си мислиш? Какво има за закуска? А ти за какво мислиш, Прасчо? Аз си мисля какво ли интересно ще се случи днес? Ние имаме дете. Малко момче. Нали? Къде е той? Къде е той? Къде е той? Ела вътре. Няма. Къде е той? Няма да говоря под дъжда. Защо го криеш от мен!? Къде е синът ми? Не го крия. Къде е… Не, няма да дойда. Ела там и ще ти кажа. Къде е той? Да влезем вътре! Мъртъв е. Роди ни се син, но е мъртъв. Не! Той е мъртъв, моля те… Не! Тихо, тихо, Крис. Да вървим, хайде. Как? От менингит. На колко беше? На осем. Адам умря три седмици преди деветия си рожден ден. Пазя ги в гаража за безопасност. Да не се натъкнеш на тях случайно, когато си сама. За да мога да ти обясня всичко. Тук е бебе. Това е моето бебе? Адам. Тук е на около три месеца. Кога е роден? На 4 август 1999. Адам. Адам Томас Лукас. Красив е. Мамо, болен съм. Ела си у дома. Болен съм, моля те, прибери се. Къде съм била? Лежа в болница. Крис… Не… Не мога… не мога да го направя. Той вече го е преживял. Болката е притъпена. Но за мен е нова. И утре ще бъде ново. И на следващия ден, и после, и после. Ще преживявам този кошмар. Всеки ден, през целия ми живот. Не! Неговата болка се е притъпила, но моята не е. Много ме боли. Бен отдавна е преживял това, но мен ме боли. Много. И утре пак ще се повтори. И на следващия ден, и после, и после. Всеки ден, през целия ми живот. Знаехте ли за Адам? Вече говорихме за него. Може би Бен е прав, може би е по-добре да не знам. Нека поседим тук. Разбира се. Да кажа ли на Бен? За нас. За терапията? Добра майка ли съм била? Имам предвид преди травмата. Беше прекрасна майка. Сигурно му е било тежко, че не го помня. Ти много обичаше Адам. Сега разбирам защо скри всичко. Вероятно много пъти преживяш това. Разбирам какво чувстваш, когато казваш, че не можеш повече. Но ако бракът ни е важен за теб, а виждам, че е така, повече не скривай сина ми от мен. Никога! Съжалявам. Съжалявам. Адам! Мама. Майк. Добро утро, Кристин. Аз съм доктор Неш. Невропсихолог съм от Университета в Лондон. Обаждам ви се всяка сутрин, за да ви напомням за камерата в гардероба. Водите видео дневник. Вижте го и бъдете готова. Ще изпратя кола за вас. Майк. Какво? Мисля, че така се казваше. Кой? Човекът, който е направил това с мен. Елате тук. Хайде. Елате, аз съм лекар. Само с вас се чувствам добре. И аз искам да бъде така. Доктор Майк Неш, невропсихолог. Кристин, съжалявам. Кристин, аз съм доктор Неш. Знам. Как се чувствате? Зле. Дадох ви седатив, за да ви успокои, но да не спите. Спомням си. Бяхте объркана. Това се нарича фабула. Въображението опитва да запълни дупките в паметта ви, превръщайки мен в онзи мъж, разбирате ли? Искам да говоря с Бен. Недейте! Не, разбрах нещо и трябва да говорим на четири очи. Кристин… Отнася се за Бен. С кого говори? Кога? Обадих се, но линията беше заета. Обаждах се на теб. Казвам се Кристин Лукас, на 40 съм и страдам от амнезия. Когато заспя, мозъкът ми изтрива всички спомени от днес. Утре ще се събудя и като днес ще си мисля, че всичко е пред мен. Уязвима сте. Пациенти като вас често имат чувства към лекарите си. Взаимните чувства са голяма рядкост. Това се нарича „конфликт на чувствата.“ За лекар е непрофесионално. Във видеото казвам, че сте единствената ми надежда. Ще ви изпратя при отличен невропсихолог в „Свети Томас“. Мисля, че постигнахме напредък. Кристин, не мога да ви лекувам повече, ще е неетично. Моля ви! Кристин… Тя работи към катедрата на Кралския колеж и е много добра. Не ми трябва тя, а вие. Когато се обадих тази сутрин, вече бяхте разгледали видео дневника. Спомнихте си. Да. За съжаление, това, което си спомнихте днес, утре може да не го помните. Даже това да е важно. Какво именно? Бен ви премести през 2007 от психиатричната клиника в санаториум за рехабилитация. На следващия ден се обадих на мениджъра за посещение. Оказа се, че приятелката ви Клеър ви е търсила там. Това е номерът й. Мениджърът й е казал как сте и тя е била много объркана. Защо? Според техните данни… с Бен сте разведени от четири години. Здравейте, аз съм Клеър, оставете съобщение. Клеър, аз съм Кристин Лукас. Трябва да говоря с вас. Моля, обадете ми се. Моят номер е… Разведени сме, нали? Кой ти каза? Никой, спомних си. Наистина ли? Сигурна ли си? Да. Много започна да си спомняш. Не се приближавай! Кажи ми шибаната истина! Защо се разведе с мен? Защо се разведе с мен? Искаш истината? Да. Ще ти кажа! Имахме дете. Имахме момченце… След това внезапно се разболя и умря. Бях опустошен. Но се върнах и съм тук. Повече няма да си тръгна, Крис. Никога. Съжалявам. Ало? Криси? Клеър? Боже мой, Криси, наистина ли си ти? Да, аз съм. Ти ме наричаш Криси. Обаждах се в терапевтичния център. Дадоха ми стария ти адрес, но писмата се връщаха. Всеки ден чаках телефона да звънне и да се обадиш. Казаха ми, че си заминала. Заминала? Кой ти го каза? О, Боже, Криси! Толкова ми липсваш. Как се чувстваш? Нищо не помня, но съм добре. Къде си? У дома, с Бен. Много искам да те видя. Може ли? Да, но… Да, но няма да дойда у вас, Крис. Защо? Трудно е да обясня по телефона. Да се срещнем при обсерваторията. До… В Гринуич, ще бъда там след час. Ще се справиш ли? Да, добре съм и ще бъда там. Криси? Криси, скъпа… Това съм аз, Клеър. Клеър. Клеър… Помня те. Наистина ли? Аха. Толкова ми липсваше! Помня те! Така ми липсваше. Това е невероятно. Била съм добра майка, нали? Криси, вие обожавахте Адам. Бен бързаше за вкъщи от работа, само и само да го види. Адам толкова приличаше на него. Красавец като баща си. Кой ме е нападнал? Беше трудно… Разкъсваше се между гледането на Адам и натоварването в училище. С Бен почнахте да се карате. Предложих да гледам Адам два пъти седмично. Графикът ти стана по-лек и ти се успокои. Започна да се обличаш различно. Тогава не разбирах. Виждала съм се с някой? Питах те. Първо отрече, но аз не съм глупава. Скарахме се, а по-късно ми каза истината. Казах ли името му? Не каза никакви подробности. Бен знаеше ли? Разбра после, в полицията. О, Боже! Бедният Бен. Наложи се да му кажа, Криси, както и на полицията. Нямах избор! Не е чудно, че постоянно ме лъже. Бен е такъв, винаги те защитава. Вероятно. Или си мисли, че няма да се справим с истината. Лъже ме за нападението и никога не говори за теб. Ами… Има си причина да не говори. Каква? След случая… опитвах да помогна. Можеш да си представиш колко трудно беше за Бен да се грижи сам за Адам. Стараех се да помогна. Често бяхме заедно. Веднъж, когато се върнахме от болницата, той… не издържа и каза, че повече така не може. Прегърнах го, за да го утеша. Стана от само себе си и само един път. Чувствах се ужасно. И за двамата беше ужасно. Реших заради двама ви да изчезна. И така… Изчезнах. Толкова съжалявам. Преди да ме съдиш си спомни, Кристин, че ти първа му изневери. Не разбра колко ти провървя, че имаш Бен. Трябва да вървя. О, Криси! Бен скоро ще се върне… Моля те. Ще види, че ме няма… Чакай малко. Бен ми изпрати това, точно преди развода ви. Помоли да ти го дам да го прочетеш, ако някога дойдеш на себе си. Мисля, че моментът дойде. Може да не вярваш, но те обичам, Кристин и то много. Всичко е наред. Скъпа Кристин, Трудно ми е да го кажа, но реших да те напусна. Дълго опитвах да намеря друг начин, Крис. Моля те, повярвай ми. Ти обичаше Адам, макар и да не можеше да си го спомниш. Когато се втурваше към теб, ти го взимаше в ръце. Инстинктът ти подсказваше кой е той. След това започна да вярваш, че Адам е отвлечен като бебе. Всеки път мислеше, че го виждаш за първи път. Помолих го да ти каже кога те е видял за последно и той каза „Вчера, мамо!“ Но ти не му повярва. Веднъж ме удари, взе Адам и избяга. Той започна да крещи. После му обясних какво се е случило, но той не разбра. Започна да се плаши от теб. Не те посещавахме няколко дни, а после се обадих в центъра. Казаха ми, че си щастлива. Когато попитах дали си ни спомняш, те казаха „не“. Обичам те толкова много, Крис. Обичам те повече от всеки и всичко в този свят. Но нашият син е само на осем години. Много е нещастен, Крис. Не мога да позволя да мине през това отново. Искам и двамата да сте щастливи, дори ако ти си щастлива без нас. Прости ми. Бен. Аз ти прощавам, но ти ще ми простиш ли? Ти си моят любим и покровител, без теб животът ми няма смисъл. Когато гледаш това, вече ще знаеш всичко. Ще знаеш, че в мен остана само любов към теб. И надеждата, че най-накрая ще можем да бъдем едно цяло. Ехо? Крис? Аз ти прощавам, но ти ще ми простиш ли? Ти си моят любим и покровител, теб животът ми няма смисъл. Когато гледаш това, вече ще знаеш всичко. Ще знаеш, че… Не, гледай го от самото начало. Какво значи „вече ще знаеш всичко“? Срещам се с един лекар. Доктор Неш, от няколко седмици. Той ми даде камера. Обаждаше ми се всяка сутрин, за да ми напомни за нея. И защо ти е това? За да възстановя паметта си. Не, защо го скри? Не знаех мога ли да ти имам доверие. Сега знам, че мога. Имате ли връзка? Не! Не. Знам колко съм те наранила. Знам какво ти е струвало да ми простиш. Разбирам защо си си тръгнал, сега разбирам всичко… Бен! Ти си толкова добър с мен. Аз те обичам… Обичам те толкова! Какво е направил? Искам да говоря с него. Той… Той си тръгна. Ще му се обадя. Не, това не е добра идея. Обичам ви и двамата. О, Боже! Ще ти се обадя по-късно. Удари ме. Казах му всичко и той ме удари. Това вече не може да се промени, така че… Ало? Разговарях с Бен. Той ми каза, че живее сам, Крис. Какво? Бен не те е виждал четири години. Кристин… Опиши ми Бен. Какво? Опиши ми Бен, как изглежда той? Висок ли е? Да. Брюнет? Не… Не, с кестенява коса. О, Господи! Има ли белег? Белег ли? Да, от ски инцидент. На лявата буза има голям белег. Криси? Не, не… Бен, няма белег. Мъжът, с когото живееш, не знам кой е той, Кристин. Но това не е Бен. О, Боже! Помогни ми. Кажи ми адреса си, трябва да знам къде живееш. Аз… не помня. Сега ще изляза. Разбери адреса и аз ще ти се обадя на мобилния. Бен. Сватбата ни. Кой си ти? Съпругът ти. Бен. Кристин? Да? Обажда се доктор Неш. Макар и нищо да не ви говори. Работим върху паметта ви, за да разберем откъде е амнезията. Намерихте ли камерата, Кристин? Да. Погледнете я, после ще се обадя. Ти си мой любим и покровител. Животът ми няма смисъл без теб. Когато видиш това, ще знаеш всичко. Ще знаеш, че вътре в мен остана само любов към теб. И надеждата, че най-накрая ще сме едно цяло. Няма запис. Ало? Кристин, аз съм. Добре ли си? Добре съм. Клеър. Бен? Извини ме, замислих се. Готова ли си за годишнината ни? Седемнадесет пропуснати повиквания от Клеър. Готова? Оставих списък в кухнята. Да, спомням си. Бен… Обичам те. И аз те обичам, Кристин. Окръжна болница „Аскът В.“ Кристин Лукас. Заето. Доктор Неш, явете се на регистратурата. Доктор Неш, на регистратурата. Доктор Неш? Мога ли да ви помогна? Аз съм Бен Лукас. А, мистър Лукас, как е Кристин? Как е? Стой по-далеч от съпругата ми. Наистина ли имаме годишнина? Да. Годишнина от сватбата? Не, друга годишнина. Защо ме доведе тук? За да си спомниш. Майк, не мога. Омъжена съм. Майк, не мога. Ами така? Майк!? Майк? Къде е Бен? Той те напусна. Аз не. Останах с теб. Грижех се за теб и те защитавах. Защитавал си ме? Съпругът ти те остави в център за лечение. Виждах как гаснеш ден след ден. Не можех да го допусна. Измъкнах те оттам. И ме пуснаха с теб? Фалшиви документи и фалшива усмивка, не стига ли? Ако се чудиш как успях, не всеки се грижи за теб, Кристин. Смисълът на всичко това… Нямаше смисъл. От значение е… че ми пука за теб, че се грижа и те обичам. Отначало исках да ти кажа истината. Ти беше толкова разстроена и лъжата ставаше все по-голяма. Омръзна ми да обяснявам. Уморих се да лъжа. Доведох те тук, за да свърши всичко. Сега ще живеем не като Кристин и Бен, а като Кристин и Майк. Не мога повече така. Обади се на Бен и му кажи всичко. Не. Кажи му. Полудя ли? Не мога така. Тогава аз ще го направя. На негово място и аз бих искал да знам. Не го прави, Майк. Ти го направи! Какво можех да направя? Убеждавах те, но ти не слушаше. Нямах избор. Мразя се за това, което направих. Не се страхувай. Моля те, не си тръгвай. Страх ме е. Не си тръгвай. Знам… Върви. Отиди при него. Благодаря. Защо правиш това? Казах ти какво стана! Боже, прости ми! Спри да се извиняваш! Не искам повече да съм Бен. Крис, без теб няма живот за мен. Разбираш ли? Пусни ме. Или сме заедно, или няма да ни има. От сега нататък… Няма повече вина. Няма повече тъга. Без караници и скандали. Изтриване на всичко. Изтриване на карта памет? Да. Изчакване… Няма повече записи. От сега нататък… си свободна. Ела тук. Стани. Стани. По-близо. Ела при мен. Целуни ме. Отново. Забрави Бен. Той го направи. Забрави и Адам. Той е забравен. Адам е забравен. Адам? Адам? Синът ми е жив? Или ще сме заедно, или няма да ни има! Разбираш ли? Моля те, позволи ми да си отида! Казвам се Кристин Лукас, на 40 съм и страдам от амнезия. Когато заспя, мозъкът ми ще изтрие всички спомени от днешния ден. Всичко, което съм правила днес. Утре ще се събудя, както и днес и ще мисля, че животът е пред мен. Истината е, че няма да позволя на никой повече да краде живота ми. Няма да се събудя утре, мислейки, че синът ми е мъртъв. За нищо на света. За нищо на света. Кристин? Кристин, името ми е доктор Неш. Невропсихолог съм и ви лекувам от няколко седмици. Днес съм тук не като лекар, а като приятел. Имате две счупени ребра и сътресение на мозъка. Трябват ви грижи, но ще се оправите. Клеър, приятелката ви, ще дойде след обяд да ви заведе у тях. Спомняте ли си Клеър? Червенокоса. Добре. Сега сте в безопасност. Човекът, който направи това, е арестуван. Ще остане дълго в затвора. Спомняте ли си нещо от снощи? Кристин, доведох ви посетител. Надявам се това ще ви помогне. Това е Бен. Били сте женени, но сте разведени от четири. Будна е. Благодаря ви. Кристин… Аз съм Бен. Твоят Бен. Ако знаех, че си в опасност, никога не бих си тръгнал. Трябваше… Заради Адам. Това е нашият син, Крис. Той те обича много. И двамата те обичаме. Здравей. Здравей. Аз съм Адам. Адам… Пух, когато ставаш сутрин, кое е първото нещо, което си казваш? Мисля… какво има за закуска? Какво ще кажеш, Прасчо? Казвам, аз казвам… какво ли интересно нещо ще се случи днес? Мамо, ти си спомняш? Адам. Адам. Помня. Помня. Спомням си… Адам… Моят Адам.