На: 2015-03-17 09:59:08 / Етикети: 2006 , Русия , Андрей Кавун , Владимир Машков , Евгений Миронов , Светлана Антонова , Сергей Гармаш , Андрей Мерзликин , Михаил Ефремов , Виктория Исакова , Алексей Горбунов , Andrey Kavun , Vladimir Mashkov , Svetlana Antonova , Yevgeny Mironov , Viktoriya Isakova , Anna Banshchikova , Mikhail Efremov , Sergey Garmash , Aleksandr Golubev , Aleksey Gorbunov , Andrey Merzlikin , Sergey Petrov , Boris Polunin , Ramil Sabitov , Dmitriy Tarasenko , Anna Ukolova ,
От филма:
Горе ръцете! Ето. Къде е татко? Там. Как е? Не е зле! А какво е това? Това е радостта на живота. Така, какво имаме тук? Това кой е? Това е мама. А това? Това си. А това? Това съм аз. А това кой е? Това е Ленин. Браво! Ето! Не отваряйте вратата! Всички да действат по код Кастр. А всички защитени да се евакуират. Бягай. Внимание точо 1600. Авария с код „Червено“. Евакуирайте персонала, пращайте група за дезактивация. Пуснете шлюзовете, подгответе се за карантина! Да не си посмяла! Бягай! Тате. Тате! Тате! На лов за пирани Това е Кирил Мазов, говорете след сигнала, благодаря. Др. капитан, 1 ранг, днес в 1020 бъдете при началника на групата. Предаде ст. лейтенант Попов. Слушам! Мамка ти. Кирил Мазур. Капитан 1 ранг, а сухопътно полковник. и 8 на други държави. Сега е инструктор на бойното подразделение „Пираня“. „Пираня“? А географията на операцията. Така че ще трябва да почакаш с отпуската. Вагулев се обърна именно към вас. И аз както винаги съм запушалката? Не си запушалката, прости си най добрия. Пет години не съм почивал, реших да по ловувам в Тайгата. Отнеси се към това философски, мисля, че е дребна работа. Проработи ли, бе? Как мразя всичко това. За теб това ще бъде като разходка в полето, вместо отпуск. Благодаря. За какво говореше? Не помня. Как си? На ред. Запознайте се, ген. Глаголев. От тази минута си под негово разпореждане. Седнете, полковник. Преди всичко искам да разберете. Всякакви сведения за тази мисия се явяват държавна тайна. Отнася се и до вас, господа. За това съобщения умишлени или по невнимание, всякакви сведения, за мястото, времето и детайлите на операцията, на който и да е с изключение на тук присъстващите се равнява с държавна … Измяна. Това е нормално. Картата. Ето тук, на дъното на езерото се намира секретно хранилище. От спътник е било забелязано подозрително движение около обекта. Тревогата може да е фалшива, но мисля, че трябва да се провери. Важното е че това езеро в скоро време, заедно със спорните територии може да премине към Китай. За това. Територията на хранилището е нужно спешно да бъде деактивирана, след което хранилището да гръмне. Ето в това се състои вашата мисия. Ами ще ми потрябва достъп до вашите архиви и всякаква информация по темата. Няма да ви потрябва. Възлага ви се ролята на придружител. С вас ще отиде наш сътрудник. Какъв сътрудник? Извикайте Хмелницка. Каква Хмелница? Запознайте се, полковник, капитан от резерва, Хмелницка Олга Анатолиевна. Специалист по химико биологически изследвания. Полк. Мазур. До колкото разбирам, ще трябва да стигнем до мястото тайно, например със сал, пеша през тайгата. Вие, госпожице, била ли сте в тайгата. Първо не съм „госпожица“, а съм капитан. От резерва. Разбрах, не сте била. Не, това е изключено. Придружител е едно, а бавачка, не съм съгласен. Аз на тази работа не се наемам. Убий го, той ме удари. Разбираш ли, кои са твои клиенти. И как се отнасят. А тази, в ресторанта, направо на масата смърка кокаин. Докато им вярваш… Нека даде праха! Слушай ме. Тази жена е моя. И само аз мога да уча. Ако още веднъж я докоснеш, ще те убия. Какво става със стоката. Трябва да се обадя. Обаждай се. Лежала ли си? Вече сме на „ти“? Аз съм трети. Не се опитвайте, не те ми по вкуса. Благодаря ви, но аз не за това говоря, какво има в това хранилище. Не съм упълномощена да казвам тази информация. Добре си поговорихме. Нека отидем до брега. Защо? Доставя ви удоволствие да питате „Защо“? Идеално знаете защо. Пак ли? че имам такава физиология. И не ме убивайте с погледи. Как мога? Такава жена с лопата не можеш да убиеш. Направете ми услуга, не се опитвате на остроумничите. Нека се разберем, аз няма да остроумнича, Не се опитвате. Не се опитвам. А вие не ме карайте да спирам на всеки 2 часа. Това леко ни бави. А какво ми предлагате да се направя на.. Не би било зле. Послушайте ме, отлично разбирам, че не отговарям на критериите ви, но не мога да пишкам права, не мога да ям сурово месо, и не мога да отварям бутилки със зъби. Защо задължително със зъби? И не се опитвам да спася света за пети път или шести. А колко са ви медалите за спасяването на света. И аз не си мечтаех за такава разходка, в компанията на поддържан войник с комплекси на супер мен! Това е нормално. Возил ли сте се в такси? Било е така. Ето, вие сте шофьора, а аз клиента. И вие единствено ме доставяте до мястото. Спрете искам да пишкам. Забравихте колана. Дръж! Извинете. Е, Прохор Петрович. Мухи. ”Инграм”-и. М4, много добро нещо. Фабърн, знаете. Добра, сигурно нещо. А това какво е? А това е специална поръчка. Специално за вас. Добро нещо. Скъпа е. Но с високо точна оптика. Тук има лазерен мерник. Я подръж фъстъчките. Дай насам. Чувам, че искаш да ми прекъснеш играта. Защо да я прекъсна, само да я отложа. Много често в последно врене, Пък и пълзят слухове идва проверка от Москва. Колко е хубава. Каква е бързината му? 1800. А далекобойността? Хубава машинка. А след седмица, всичко ще мине. Такъв дивеч ще ти намеря, обещавам ти го! Хубав е да. Жгутов взе ли парите? Започна да чуваш зле ли? Да. Добре, отивай да работиш. Хубав е да. Само че мерника не е наместен. Аз стрелях в челото, а попаднах в ухото. Фъстъчките. Е? Всичко е по план. Ето тук трябва да стигнем с джиповете, а тук ще ни така самолет, точно тук, на границата. А това какво е? Железопътен възел, там сега няма никакво движение. Откажи се от играта. А къде води този възел? Уточнявам. Предупредих те, Прохор. Ако сделката пропадне, моят брат много ще се огорчи. Ибрахимче, да не си решил да ме плашиш? Аз не се страхувам от твоите главорези. То и аз съм такъв главорез. Стоката след играта. Стигнахме почти по график. Натам с крачета. Далеч ли е? Към 8 км. Е? Да тръгваме? Ако изостанете винаги можете да се обадите и извикате такси. Не повече от 7 м. Готова ли си? Дай да ти помогна. Вече сме на „ти“? Благодаря и сега мога. Може би все пак ще ми кажеш какво има там долу? Е, Мишаня, хубава е булката, а? Хубава е, няма спор. Срамота! Девойка с такова облекло. А мен не ме дразни. Ти прави, каквото ти казват. Да, край, свърши русия. От както започнаха да се кръстят с 3 пръста, така и дойде краят й. Ето че дойдохме, гости скъпи. Чувствайте се като у дома си. Аз взимам булката. Сега ти е паднала. А ти кой си? Ти какво? Искаш да те убия ли бе? Животните трябва да мълчат ако не ги питат. Да ядат всичко, което им дават. Да не шумят. И да се държат прилично. Не може! Не може да плачем! Това е тенорът. Той е тук отдавна. Той седи отдавна тук, съвсем е откачил. А беглеца виждаш ли го? От една каторга се прехвърли на друга. Тук никой няма да говори с теб, всички се страхуват. А ти да не си най смелия? Не, най глупавия. А какво й има на ръката ти? Като теб, задавах въпроси. Ясно. Как си, наред ли си? Да, а ти? Значи сме наред. Какво е наред? Гледай. Алуминиева чаша. Онзи има маратонки, поне сме в XX век. Каква е тази дупка? Добре, спи, утре ще видим. Мислиш ли, че скоро ще ни намерят? Спи. Хайде, разправяй. Какъв си, от къде си? Разгледай ми паспорта. За какво да се правим на луди? Какво си забравил в езерото? Исках да се изкъпя. Да се изкъпе. А го взриви за да изсъхнеш по бързо? Какво говориш? Деде, ела на себе си, сигурно някой от вашите бракониерства. А аз винаги съм на себе си. Не искаш значи с добро? Не искаш. Какви са хората, а? Разстрои ме, мило. Късаш ми сърцето. Не знам как да те оставя с Петруха един на един. Имам такова усещане, че той не долюбва. Ето! Вие си поговорете. Е, момче? Сега ще те нашибаме. Това ти е за Мишаня! Стига толкова! Ще го убиеш бе! Ще дойде Прохор и ще ни съдере всички! Хайде, юнаци, слагайте го на слънчице. А ти не пискай. Сам си си виновен, защото не знаеш как да се държиш. Безобразничиш. Уби нашия Мишаня. Не е красиво. Ти, лебед си мой! Ако не се мирнеш, жена ти ще я дам на Петя. Той много обича жените, понякога така се увлича, че до смърт ще я спори. Прости ми боже. Сега сам ще разбереш всичко. Петя, хайде. Събуди ли се говедо? Готов ли си за втори рунд? Петруша, той е готов! Хайде! Готово ли е? Внимавай, аз ще проверя. Красиво е, нали? Да, красиво е. В това време на годината небето тук е особено, мазно. Да. Хората казват, че може безкрайно да гледаш на горящ огън и течаща вода. А аз мога безкрайно мога да гледам на нощното небе. Искаш ли? Това го е казал Кант. Имаше още няколко глупости. Денят е изживян, слънцето отива в други страни, защо не са ми дадени крила за да летя до него непрестанно. Да. Но има неща по силни Фауст на Гьоте. Да, виждам. Тоя ли уби нашия Мишаня? Той. Ти го освободи, но не сега, сутринта. Много ли боли? Как си? Вече сме на „ти“? Ще издържиш. Хайде разказвай, пътниче. Какво? Знаеш. Какво има в това хранилище. Подписах се да не разгласявам. Е? Радиополиинтеманид желязо. За „Радостта на живота“. Сега ще те ударя. Наистина е това. Това и биохимична основа, която като се смеси с червен живак, се отделя газ, който стъпва в реакция с други белтъчни.. Сега със сигурност ще те ударя. Добре. Когато попада във въздуха всички белтъчни съединения започват да се разпадат. Тези разработки са се водили от края на 60те г. Докато не е загинал целият персонал. Прекратили са работата, а лабораторията са потопили. До колко е опасно това? Много. Три милиграма от веществото поразяват 100 км2. Неутрализира се с проста вода. Кирил, ако това нещо попадне в грешните ръце. Може да загине половината човечество. А ако попадне в точните, цялото? Нали се разбрахме, че няма да се опитвате да остроумничите? Пак се бият. Тази джаджа… Каква джаджа? Тази твоята. „Радостта на живота“ е при тези хора. От къде знаеш? „Вие“ знаете? Докато се пекох, видях как дечицата се возеха върху железни кутии със същата емблема на лабораторията. Ти не си обезвредила всичко. Два контейнера са изчезнали. Трябваше да са 9, а бяха само 7. За какво им е на тези хора Радостта на живота“? Това е риторичен въпрос. Един от пристигналите явно е арабин. Държи се странно, малко говори. По скоро е купувач. Нищо. Скоро ще проработи радио сигнализацията към спътниковия телефон. И още утре тук бъде войската. Това е нормално. Дами и господа, вие сте тук, за да вземете участие в много увлекателна игра. Като малки сте играли в казаци и разбойници. Правилата са много прости. Вертолет ви откарва на 40 км. и ви изхвърля. Повярвайте 40 км. са много добра преднина. А ако някой не избяга? Оправих го! Ти идиот ли си бе, исках да разбера как се казва. Павел. Вече си забравих мисълта! Това, мои приятели са 5 часа преднина. Съветвам всеки от вас да ги използва с ум. Движението е живот. Защо сте такива скучни? Та това е истинско приключение! Кога ще разберете пълнотата на живота? Само на ръба на смъртта се диша с пълни гърди! Повярвайте, няма да изпитате нищо по ярко през живота си! Стойте, копелета! Не ме пипай! Не ме пипай, не смей! Тенорът. Отлично пее, много красиво. Препоръчвам ги, Василеви! Павел Павлович и Виктория, как ти е бащиното? Сигурно Павловна. Зима. Никой не знае как се казва. Как се казваш, бе? Потърпи, ще разбереш. И нашите трофеи. Кирил и Олга. Войниче. Добре си поговорихме с теб, за това ще ти дам бонус. Ще ви дам истински ножове. Какво се усмихваш? Ние сме сериозни. Искам да изравня шансовете. Да не съм звяр? Умееш ли да боравиш с ножове? Не са се оплаквали май. Добре. Ако има някакви други молби, сол, пипер? Цигари. Цигари? Ти преди смъртта няма да се напушиш. Нищо, дай му. Има ли молби? А, дебел? А презервативи има ли във лавката ви? Сериозен ли си? А кого искаш? Това е наш човек. Имаш ли? Да. Ти ги икономисвай. Е? До среща. Е, значи няма да се върнете? Пробвай малко на страни. Какво да правим със стопанството? Разбирам. Всичко ще направим. Кузмич, а ти бил ли си в джунглите? Какво? В джунглите? Не. А там е интересно. Край!й, по колите! Тишина! Демони! Бегом! Казах да си гледате в краката! Стоп! Дай тук чувала! Виждаш ли там върбата? Спешно отивате там, и ме чакайте там. Докато имат кучета, нямаме шанс да се откъснем. Дръж! Ставай. Хайде, вървете. Прости ми, деде. Той ще се върне. Нормално. Да, става по интересно. Те май не се движат. Ще си правят бивак. Бива си те. Съмняваше ли се? Това е за вас. Не е зле. Няма да съм много оригинален, но си имаме проблем. Следят ни с ето такива джаджи! Това е радар! Предавателите трябва да у нас. Къде? Спрете всички! Я пак. Това си е нормално. Сега напряко през блатото. Не мога повече! Ставай! Първи ще тръгнеш! Всеки който иска да живее през блатото! Хайде! Хайде! Не мога! Как са разбрали? Сами ли са се сетили? Бивакът се отменя. Демони, бегом! А какъв е тоя въобще? Този подводния? Стой! Сега ще стигнете до реката, там ме чакайте. Ще го измъкнеш ли? Не. Не знам. Няма да успея. Но той не знае за това. Хайде, бегом! Той е тук! Падна ми, копеле! Защо го направи, бе? Не ми е уютно, като имаш пушка! Още един такъв фокус и ще ме ядосаш, разбра ли? Хайде! Това за какво ти е? Играл ли си на индианци някога? Както казваше един литературен герой. От моето далечно детство, „Ние приемаме боя“. Писна ми да бягам. С това ЕГН. Вика, ще ми дадете ли връзката си? Да. Сериозен ли сте? Абсолютно. Ще се получи разкошна тетива! Късата прическа съвсем не ми отива, дори мама ме разубеждаваше, в 8ми клас така се подстригах, наложи ми се половин година… Щом трябва, значи трябва. Както кажеш. Ето. Кирил! Кирил! Кирил! Може да не ходите, а? Не отивай! Не се вълнувай. Всичко ще е наред. Сутринта ще се върна. Искаш ли… Искаш ли …. Искаш ли да дойда с теб? Какво? Нищо. Приятна жена. Искаш ли като се върнем, аз ще я подържа, а ти… Ще си помисля. Имах си една партньорка, Елена Павловна, рижа такава. Взимаше ябълка в ръката си, изтискваше сока в чашата. Каква жена? А как се казваш? Зима. Разбрах, това е прякор. А името? Зима. Стой. Това е нормално. Скоро ще се върна. Хайде. Защо си толкова скучен? Къде е стоката? Нали ти казах, след лова. А това какво беше? А това е така, още не е лов, това е играта. Ти потърпи, Ибрахимчо. После завърших училище, вече в Ташкент. Там преместиха баща ми. Аз в Ташкент, лежах втория път. Началникът на колонията ми беше Муасид Мустамич Файзулаев. Душевен мъж. Гологлав, като женско коляно. За мама, за първата любов. А загина глупаво. Сгази го кола. Там с Прохор има един мой длъжник. Кой? Жгутов Василий Степанович. Шефа на затвора ми. И? Ако номерът мине, Жгутов е мой. Свърши го. Не него, кучето, бе идиот. Прохор! Не го пипай. Не стреляй бе! Защо да хабиш патрони? Той не е толкова прост, че да седи тук. Бива си го! Защо съм такъв идиот? Защо те слушам винаги? Щяхме да си седим в Петербург. Брат си не е виждала отдавна. Е видя ли го? А този герой? Мислиш, че нас спасява? Себе си спасява. „Ние обявяваме война“. Кои сме ние? Не са ме учили на това, аз съм педиатър. Аз мислех, че си мъж. Трай, защото си проста. Всички ще ни изтрепят. А аз искам да живея. Искам да работя. След 3 години ще си имам отделение. А този герой нека си бяга. Щом толкова му харесва да е герой. А на мен ми харесва да доживя до дълбока старост. Това е моята играчка. Да. Който я хване, той ще я изяде. А аз тук ще почакам. Къде си бе, момче? Излизай, отмъстителю. Имам нещо за теб. Така няма да го видиш. А как? Никак. Освен ако сам не поиска. СПЕЦНАЗ? Или нещо такова. Къде са ти патроните, боец? Лошо си се подготвил. Струва ми се, че ще отиде сега към онези дървета. Да събира трофеи. Кой толкова точен при нас? Майната му на този лов. Василий Степанович. Не ви учи живота. Хвърли пушката. И мръдни от него. Пусни патлака. Веднага. Прошенка, намерих го. Моряче. Винаги ли си такъв с жените? Къде си? Страхуваш ли се? Спокойно. Прошенка, я ела тук. Ако знаеш кого намерих. Хайде де. Ела по близо де. Това даже не е интересно. Престоят тук е забранен. Ти с мен ли идваш или с тях? Ясно. Сбогом. Благодаря. Къде е доктора? Ясно. Значи празничната закуска се отменя. Хайде! Сива, тук ли си? Значи свържи се с хеликоптера, всички на бойна нога. Всички, губернатора, милицията, всички! Трябва ми жив! И ако някой го пипне с пръст. Ще го убия. Край, демони, ловът започва. Бегом! Е? Спече ли се железният Феликс? Той не е железен. Е какво сте застанали? Никой още не е отменял вечерята. После и света трябва да се спасява. Кирил. Виж какво ми подари бившия ми старшина. Да не е GSM? Това е спътников телефон. Слушай, а защо не звъннеш на някой? На кой? На мама. Ще пробвам. Стана! Хайде, говори. Ало? Алфа? БС 30 е! Чувате ли ме? БС 30 се свърза! Тоест Олга! Какво? Ало?! БС 30, Алфа е! Ало? Ало? Кой е? Мазур! Луд ли сте?! С открит текст? Къде сте по дяволите? Не знам къде сме! Някъде в района на Шантарск. Засичайте ни! Докладвайте за мисията! Докладвам! Обекта е унищожен! Част от препарата е деактивирана. Друга част е отвлечена от неизвестни! Ръководени са от някой си Прохор! За нас се води лов! Какъв лов? Къде сте? Ало? Ало? Край. Засякохте ли координатите им? Някъде в този район. Мисля, че трябва да докладваме на командването на Мазур. И да организираме спасителна операция. Никой не се е обаждал! Нашите хора са загинали! Те не трябва да са тук! Защото официално това езеро не трябва да съществува! Официално това хранилище не трябва да го има! Не можем да допуснем информацията да изтече. Мазур, каза, че една част от препарата е открадната. Нищо не съм чул. Къде е докладът? Какъв Мазур? И после там топло ли е, студено? Най важното е, че обектът е унищожен! А след 3 седмици, това ще бъде китайска територия. А на мен не ми дреме какво ще става от другата страна на земята! А ако ние започнем да вдигаме шум. Пращаме някакви експедиции. Всичко ще изплува! Всичко! Това е международен скандал! Разбирате ли, полковник? Не съвсем. Вие разбирате, полковник! Поне чуха ли те? Разбраха ли че си ти? Не знам! След мен, живо! Не се показвайте! Щом са те чули, са определили координатите. Не са нашите. Нашите сега всички са тук, под дръвчето. Хайде движим се! Бегом! снимките виждате. За мъжете плащам Разбра ли ме? И още ме слушай! Товарът е на място! Когато ги хвана, го изпращай! Прави както ти казах, край! Каза ми, че отиваме за товара. А той е на мястото? Прохор. Ти си правиш шеги, няма да допусна това. Плашиш ли ме, Ибрахим? Виж ако са минало от тук… Обаждам се на брат си! Аха, звънни му. Отменям сделката. Ало, Самид? Ало, Самид? Самид? Самид, плача! Трябва да си съобщя страшна новина! Нашия брат вече не е с нас! Самид! Той ми беше също брат! Кълна се, че ще намеря и накажа убиеца! Разбра ли ме? Самид, надявам се това няма да попречи на сделката. Дръж се, брат! Дръж се, аз съм с теб. Чух някъде 6 хеликоптера. Не сме далеч от обитаваните места. Иначе нямат къде да се зареждат. Наистина ли стигнахме. Гледай си в краката. Няма да ни дадат да излезем от тайгата, ще се постараят. Сериозно ще се постараят. Шият. Някаква шина да измислим? Колко ще изкара? Ден, два, без медицинска помощ. Какво да правим? Крил! Тече й кръв! Хайде донеси ми два клона с ето такава дължина и ми накъсай трева. Хайде всичко е наред. Сега, миличко. Сега ще ти олекне. Не ме боли. Съвсем не ме боли. Кажи ми. Как се казваш? Коля, се казвам. Коля. Намерих, но едната е малко крива, но… Говедо, а? Дума от кръстословицата, Свържете ме с МВР в Шантарск. А бъдете по ясен, какви са тия глупости, някакви туристи? При мен целият окръг е на нож! Не, аз разбирам. Разбира се. Имаме си извънредна ситуация, избягали са 4 опасни рецидивиста, тероризират целия окръг. Така че за вашия турист, ще е по добре ако при среща с моите хора, се държи благоразумно. За вашите хора е по добре да се държат благоразумно при среща. Това би могло да увеличи шансовете им за оцеляване. Извинете, не мога сега. Спешно искам самолет за Шантарск. Господи, наистина ли стигнахме? Че къде да се денем? Е, така ли ще си седим? Аз съм пас. Разделяме се. Вие сте за Москва, а аз съм за дъното. Градът е на близо. Ако има проблем. Заповядайте. Ти си знаеш. Добре изглеждаме. Тук всичко зависи от личното обаяние. А знаеш ли колко имам от него? Какви сте вие? Туристи сме, деде. От какво казваш, че зависи? Сега ще завърже кучето. Какво ви трябва? Ще купиш ли автомата? Колко му искаш? Хиляда и да се облечем. Това е нормално. Здрасти, шефе. Здрасти. Може ли да се обадя? Ще си поръчваш ли нещо? Две шишчета, две кафета. Точно. Сега може ли да се обадя. Извинявай, драги. Нямам телефон. Имаш точно 2 секунди, лайнар, да си спомниш къде е най близкият телефон. Не далеч зад ъгъла. През три улици, има телеграф. Там и до Америка можеш да се обадиш. Кафе! Чакай ме тук, ако ни издирват, ще търсят двама. Идвам с теб. С мен е опасно, чакай тук. Сама няма да остана тук. Искаш ли да… Върви. Извинявай, къде ти е пощата? До телеграфа, но нямаш късмет. Да няма празник някакъв? Изгуби ли някого, моряче? Какво? Защо рубла? Моето щастие. Баща ми ми го подари. Ти имаш ли баща? Да. Какъв е? Химик. Абе да. Той е учен, за това и аз станах химик. Мама искаше да работя в телевизията, тя е редактор там. А аз сам влязох в МГУ. И моят баща е химик. Така ли? Какво съвпадение. Интересно е, как живеят дружно ли? Много. А вие… Много ли я обичахте? Слушай, ти не си химичка. Химичка съм. Ти си психоаналитик. Извинете. Майка си въобще не помня. Бях само на 3 години, когато почина. Не си я спомням. Баща ми ме възпитаваше. Знаеш ли какъв беше, силен! Висок. Не приличам на него. А знаеш ли, че ме носеше на рамене до училище, две години. Две години ме носи! Всеки ден на раменете си. Знаеш ли как ми завиждаха всички? А учителката ми? Тя беше влюбена в него! И то как! А какво стана с него, жив ли е? Не, момиче. Убиха го. Когато бях само на 8 години. Защото лабораторията, която той ръководеше, онази, там стана авария. Тогава всички ги затвориха в стаята като паяци в буркан. И ги удавиха. Всички. Ей така, много просто. Но пък много добре се получи. Но оживя само едно момче. Което беше едва на 8 годинки. То после разказваше за това, разказваше, но никой не му вярваше, защото в нашата стана не можеше и да бъде! За това всички свои опити да видиш в мен нещо човешко си ги заври в гъза, разбра ли ме?! Разбра! Е? В ресторант. Първия в града, всички те са били въоръжени и са издирвани. Четвъртия? Черепно мозъчна, с тъп предмет, предполагам с със слушалка от телефон. Нашето момче е в града. Защо не се свързал? Поразен съм от вашето спокойствие, вашият човек гуляе из града, убива хора на ляво и дясно. Има ли отпечатъци на слушалката? Само на ресторантьора. Трябват ни свидетели. Мамка му. Ще ти е… Няма го! Заето ти казвам! Идват при теб, Зима! Казвам му че си зает, а той не слуша! Това е нормално. Той никога не поздравява. Аржентина Ямайка 2000. Само не казвай резултата, че не е интересно да гледам. Татко! Може ли да взема колата ти? За какво? С момичетата ще отидем на водопада. Сорок ще дойде с теб. Тате. Казвам ще дойде. Не гледай 2003, ще се разстроиш много. А аз знам къде е . Момчетата ми разправиха за сутринта в ресторанта. Ще дойда с тебе. На теб за какво ти е? Искам да видя Прохор Петрович. Това е нормално. Какъв си ти, бе? Дядо мраз! Имам подарък за шефа, погледни в колата. Остави пистолета. Много хора ли има вътре? Много. Това е лошо. Дай радиостанцията. Вземи от втория радиостанцията. По добре от тебе да я взема. Хвърли патлака! Хвърли го! Какво правиш? Аз съм! Зима! Аз.. Да. Доведох го, както обещах. Слънцето изгря, време е да се мре. Кажи страхуваш ли се? Имаш късмет. Аз не се боя от страх, нито от болка. Виждаш ли? Нищо. Извинявай, братле. Няма нищо лично. Омръзна ми да воювам. Искам да замина. Да вдигна дъщеря си на краката. А билети тук, само Прохор продава. Да? Убих го. Да, убих убиеца на брат ти. Не беше лесно, брат. Да! Както се разбрахме. След 8 часа ме чакай на границата. Нека и на теб помогне твоят Аллах. Скучно ми е без. Оля! На земята! Не стреляй! Спокойно, Кирил. Свои сме! Тя ще изгори там! Трябваше веднага да отидем на летището! Кога замина? Поне можеш ли това да кажеш? Преди 8 мин. По колите! По оперативни данни разбрахме, че този Прохор е преговарял с движението „Червен Ислям“. Ръководено е от Самид Баният. Преговорите е водил брат му Брагим. А преди няколко дни получихме сведения че комисари на групировката са били забелязани в Китай, ето тук, около границата ни. Какво говориш, със самолет е само 40 мин. Ти не разбра. Той каза „Чакайте ме след 8 часа“. Не разбрах. Няма да отиде със самолет. А с какво? С вертолет ли? Със влак! Ти ще караш. Старо железопътно депо, води през тайгата, към границата! Аз и Мазур ги преследваме с пожарна кола! Ало, чувате ли ме? Границата е близо, китайците заглушават всичко! Трябва да обръщаме, да съобщим да го прихванат на границата. А ако слезе в тайгата? Може, какво да правим? Пресрещни го, трябва да успеем. А после? Каквото сабя покаже! Ето ги! Хайде давай! Няма да успеем! Приближи се! Ще се прехвърля, а ти отивай да се свържеш. Ще ги задържа. Как? Ако знаех. Да. Разбира се, лежат пред мен. Не, ще отида сам. И те отидоха на среща със щастието. За това да имаме всичко и да няма какво да вземат от нас. Така не става. Ти бил ли си някога в джунглите? Какво? Значи не си. Там е интересно. Конфискуван е. Жив, какво става? Мъчно ли ти беше, моря че? Харесваш ми! Ще те убия, предупреждавам те! Защо си толкова ядосан? А с какво ще ме убиваш? И пробвай да ме спреш! Нямаш билет за този влак! Ще трябва да слезеш. Съгласи се! Съгласи се, има нещо благородно в това! Схватка със саби! Те се срещнаха, вълната и камъкът! Ледът и пламъкът! Е? Дръж се, моряче! Ти си герой! А героите не ги боли! Това е краят, моряче. Не можеш да ме убиеш! Аз умрях на 8 годинки! Адмирале, така ли? Превъзходен край на кариерата, полковник! Ще отидете на трибунал! Пълно игнориране на заповед! Жертви сред гражданското население! Разбра ли бе?! Някой да помогне на генерала. Не е хубаво, полковник. Ще трябва да отработите ударчето. Кирил! Къде те боли! Тук боли ли те? А тук? Защо се смееш? Не те ли боли? Аз за малко да изгоря там! Къде беше, питам?! Пак ли спасяваше свята? За кой път? Да, ние дребните не летим да го спасяваме. Е спаси ли го? А аз не се съмнявах! Ти си моят герой!