Избор на редактора:

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012 - Онлайн BG Movie Database

4 звезди / 2 гласа / 8 точки / 1 коментара / 289 прегледа

Филмът се основава на историята за оцеляването Ян Мартел. Историята разказва за едно младо момче, което е единственият оцелял от потънал товарен кораб, на който се превозвали всички животни от семейната зоологическа градина и семейството на Пи (Сураж Шарма). Пи се спасява, след като се озовава в лодка с хиена, ранена зебра, любимият му орангутан и великият бенгалски тигър, в чийто очи, момчето беше видяло душата му.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

Филмът е събрал най-важните и необходими чувства за човешкото съществование, а именно, оцеляване, смелост, любов, жертва, мъка, разочарование. С това невероятно приключение режисьора на Life of Pi - Анг Лий печели Оскар.

Режисьор: Анг Лий

В ролите: Ирфан Кхан, Сураж Шарма, Табу, Жерар Депардийо, Рейф Спол

Година: 2012

Времетраене: 122 минути

Галерия снимки

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012

От филма:
Значи сте израснал в зоопарк? В Пондичери, френската част на Индия. Зоопаркът бил на баща ми, а аз съм акуширан от някакъв херпетолог, дошъл да изследва бенгалския гущер. С мама сме били здрави и читави, но горкият гущер хукнал да бяга и бил смазан от един уплашен казуар. Карма! Божи промисъл. Невероятна история. Реших, че баща ви е математик заради името ви. Не. Кръстен съм на плувен басейн. Има плувен басейн на име Пи? Чичо ми Франсис се родил с много вода в дробовете. Лекарите го друсали за глезените, за да изкарат водата и от това се сдобил с голям гръден кош и тънки крака, заради което пък стана голям плувец. Франсис наистина ли ви е чичо? Казахте, че е приятел на баща ви. Той ми е почетен чичо. Наричам го Мамаджи. Най-добрият приятел на татко, моят гуру по плуване. Тренирах с него по три пъти седмично в ашрама. По-късно уроците му ми спасиха живота. Малко вода в устата не вреди, но паниката ще те убие. Не забравяй да дишаш, не задържай дъха. Браво. Вегетарианско е, дано не възразявате. А името ви? Щяхте да ми разкажете откъде е дошло. О, да. Кръстен съм на нещо, което Мамаджи разказал на татко. Повечето пътешественици събират картички от пътуванията си, но не и Мамаджи. Той колекционира плувни басейни. Плува във всеки басейн, който му се изпречи. БАСЕЙН "МОЛИТОР" Мамаджи казал на татко, че от всички басейни в света най-прекрасният бил онзи "писин" в Париж. Водата била толкова чиста, че направо да пиеш от нея. Че плуването там променило живота му. Преди да се родя, казал: "Ако искаш синът ти да има чиста душа, трябва да го заведеш да плува в "Писин Молитор". Не разбрах защо татко го е взел толкова присърце. Но е факт и аз бях кръстен Писин Молитор Пател. Представете си какви обяснения давах за това име. Тъкмо бях станал на 11, когато... Ей, Писоар! Да не пикаеш? Вижте го, пикае! С една дума, от елегантен френски басейн името ми се превърна във вонящ индийски клозет. Аз станах Писоара. Никакво пикаене по двора! Дори учителите взеха да го правят. Не нарочно, разбира се. Какво става, ако изпуснем газ твърде бързо? Писоар? Престанете! Тишина! За първия учебен ден на следващата година аз бях готов. Тук, сър. Добро утро, аз съм Писин Молитор Пател. Известен като Пи - математическа константа, представляваща съотношението между дължината и диаметъра на окръжността. Точната му стойност е непознаваема и обикновено се свежда до три цифри - Пи. Много впечатляващо, Пи. Сега си седни. И оттогава станахте Пи? Добър опит, Писоар. Но денят все още беше пред мен. Следваше часът по френски. После по география. Първо след десетичната точка е имало 20 цифри. Последният час за деня беше математика. Бавно, бавно. Три. Седем. Пет. Осем. Девет. Осем. Пет. Осем. Девет. Прав е. Наистина го знае! Пи! Пи! До края на деня бях Пи Пател, училищна легенда. Мамаджи каза, че сте легенда и сред моряците. Съвсем сам в морето... Но аз не бях сам. Ричард Паркър беше с мен. Ричард Паркър? Мамаджи не ми е казал всичко. Каза само да ви потърся, като се върна в Монреал. Какво правихте в Пондичери? Писах роман. Първата ви книга много ми хареса. А тази се развива в Индия? Не, в Португалия, но животът в Индия е по-евтин. Нямам търпение да я прочета. Няма да можете. Унищожих я. но един ден тя взе да бере душа и накрая умря. Съжалявам. Седях си един следобед в едно кафене в Пондичери, тъгувайки за загубата, когато един старец ме заговори. Мамаджи често го прави. Когато му казах за зарязаната книга, той каза: "Канадец идва във френска Индия, за да търси история. Аз пък познавам индиец във френска Канада с най-невероятната история на света. Отредено ви е да се срещнете." Не бях говорил за Ричард Паркър от доста години. И какво ви разказа Мамаджи? Че вашата история ще ме накара да повярвам в Бог. Той би го казал и за хубаво ястие. А относно Бог, мога само да ви разкажа историята. Вие сам ще решите в какво да вярвате. Добре. Да видим... Откъде да започна? Пондичери е индийската френска Ривиера. Крайбрежните улици създават усещането, че сте в Южна Франция. А няколко пресечки по-навътре има канал. Зад него е индийският Пондичери. Мюсюлманският квартал е на запад. Когато французите ни го върнали през 1954-а, градът решил, че това трябва да се ознаменува. Татко, който бе находчив бизнесмен, измислил как. Той имал хотел и му дошла идеята да отвори зоопарк в местната ботаническа градина. Случило се така, че майка ми била ботаник там. Запознали се, оженили се и след година се родил брат ми Рави. Аз съм дошъл 2 години по-късно. Звучи вълшебно, да растеш в... Амин. Хайде, да ядем. Не знаех, че индусите казват "амин". Индусите католици - да. Явно е грях да вярваш в стотици богове, вместо в един. Но първо сте бил индус? Никой не познава Бог, докато някой не ви запознае. Първо ме представиха на Бог като индус. В индуизма има 33 милиона богове. Как да не се запозная с неколцина? Първо срещнах Кришна. Яшода се скарала веднъж на малкия Кришна, че яде кал. "Ах, ти, лошо момче! Не бива да правиш така!" Но той не го е сторил! Така и казал. "Не съм ял кал." Яшода рекла: "Така ли? Тогава... отвори си устата." И Кришна си отворил устата. И какво мислиш видяла Яшода? Видяла в устата на Кришна цялата необятна Вселена. В детството ми боговете бяха моите супергерои. Хануман, богът маймуна, повдигнал цяла планина, за да спаси приятеля си Лакшман. Ганеша, богът с глава на слон, рискувал живота си, за да защити честта на майка си Парвати. Вишну, върховната душа, изворът на цялата Вселена. Вишну спи, носейки се по безбрежния космически океан, а ние сме продукт на сънищата му. Празни зрелища. Не позволявай на тези истории и красиви светлини да ви заблудят. Религията е мрак. Скъпият ми баща се смяташе за част от нова Индия. Като малък изкарал детски паралич. Дълго лежал, измъчван от болки, питайки се къде е Бог. Накрая не Бог го спасил, а западната медицина. Мама посещавала колеж и също смятала, че има модерно семейство, докато то не се отказало от нея заради неравния й брак. Религията била единствената й връзка с миналото. Срещнах Христос в планината, когато бях на 12. Гостувахме на роднини, които отглеждаха чай. Беше на третия ден. С Рави скучаехме до смърт. Хайде на бас! Ще ти дам 2 рупии. Тичай до черквата и изпий светената вода. Сигурно си жаден. Ето. Донесох ти вода. Защо един бог би сторил това? Защо Той ще праща единствения Си син да страда заради греховете на хората? Защото ни обича. Бог се направил достъпен за нас, за да можем да Го разберем. Ние не можем да Го разберем в съвършенството Му. Но можем да разберем страданието на сина Божи, както на своя брат. Не го проумявах. Да пожертва невинния, за да изкупи греховете на грешните! Що за любов е това? Но този син... Не можех да го избия от главата си. Щом Бог е толкова съвършен, а ние не сме, защо е създал всичко това? Защо Той има нужда от нас? Стига ти да знаеш само, че Той ни обича. Бог така възлюбил света, че пожертвал единствения Си син. Колкото по-дълго слушах свещеника, толкова повече харесвах Божия син. Благодаря ти, Вишну, че ме запозна с Христос. Чрез индуизма открих вярата, а чрез Христа - Божията любов. Но Бог още не беше приключил с мен. Неведоми са пътищата Господни. И затова Той ми се представи отново. Този път под името Аллах. Моят арабски не беше добър, но звученето на думите ме приближаваше до Бог. Когато се молех, земята, която докосвах, ставаше свещена, а аз изпитвах усещане за мир и братство. Агнешкото е великолепно. Няма по-вкусно ястие от това. Много изпускате. Трябва да приемеш още само три религии и целият ти живот ще бъде низ от празници. Ще ходиш ли в Мека тази година, Свами Исус? Или в Рим за коронацията си като папа Пи? Не се бъркай. Така, както ти обичаш крикет и Пи има своите интереси. Не, Гита, Рави е прав. Не може да изповядваш едновременно три различни религии. Защо? е същото като да не вярваш в нищо! Още е малък, Сантош. Все още търси пътя си. А как ще го намери, щом не си избира ясна пътека? Слушай, вместо да скачаш от религия на религия, защо не започнеш с рационалното? За няколко века науката ни е отвела по-далеч в познанието за Вселената, отколкото религията за 10000 г. Вярно е. Баща ти е прав. Науката може да ни даде знания за света, но не и за това какво е тук. Някои ядат месо, други - зеленчуци. Не очаквам да сме на едно мнение за всичко, но предпочитам да вярвате в нещо, с което не съм съгласен, отколкото да приемате всичко сляпо. А това започва с разумното мислене. Разбра ли? Добре. Искам да бъда кръстен. Значи сте и християнин, и мюсюлманин? И индус, разбира се. Водя курс по Кабала в университета. И защо не? Вярата е дом с много стаи. А няма ли стая за съмнението? Съмнението е полезно. То поддържа вярата жива. Човек не познава силата на вярата си, докато тя не бъде изпитана. Къде е Селвам? Не може да бъдем тук без него. Не се притеснявай. Хиляди пъти съм виждал как го прави. Искам да видя новия тигър. Пи! Тигър? Ричард Паркър е тигър? Да, името му е резултат от правописна грешка. Един ловец го хванал, докато пиел вода и го кръстил Жадния. Когато пораснал, ловецът го продал на зоопарка ни, но в документите разменили имената. Ловецът бил вписан като Жадния, а тигърът като Ричард Паркър. Голям смях падна и името си остана. Да си вървим, преди да сме загазили. Искам да го видя отблизо. Ти не си гледач! Хайде! Ето, Ричард Паркър. Това е за теб. Не! Какви ги вършиш? Полудя ли? Кой ти разреши да идваш тук? Току-що потъпка всичко, на което съм те учил! Просто исках да му кажа "здравей". Мислиш, че той ти е приятел? Той е животно, а не другар за игри. Животните имат души. Виждал съм го в очите им. Повикай Селвам. Сигурен ли сте, сър? Пи е още дете. Направи го! Животните нямат разум както нас. Хората, които го забравят, умират. Този тигър не е твой приятел. Когато погледнеш в очите му, виждаш там отразени собствените ти емоции. Нищо друго. Хайде, кажи, че съжаляваш. Какво си направил, Писин? Знаеш мнението на баща си за идването тук. Съжалявам. Аз... Какво правиш? Той се извини. Искаш да им нанесеш травма за цял живот? Аз? Момчето щеше да изгуби ръката си! Той още е дете. Ще възмъжее по-скоро, отколкото мислиш. И не искам никога да забравят този урок. Селвам! ...поставя страната в състояние на бойна готовност. Щатите Гуджарат и Тамил Наду ще бъдат под управлението на централната власт. Полицията ще има пълномощия да арестува и задържа безсрочно лицата, отговорни за бунта. Нещата се промениха след деня на татковия урок. Светът бе изгубил част от обаянието си. Училището ми беше скучно - нищо, освен факти, дроби и френски. Думи и шаблони, което се редяха без край. Също както ирационалното ми име. АЛБЕР КАМЮ ЧУЖДЕНЕЦЪТ Трескаво търсех нещо, което да вдъхне нов смисъл на живота ми. И тогава срещнах Ананди. Мама ме караше да уча музика. Един ден учителят се разболя от грип. Помоли ме да го заместя в един курс по танци. Не. Ако не сте съсредоточени, няма да можете да изразите любовта към Бога чрез танца. Почувствайте земята под краката си. Отворете взор към хоризонта. Оставете духовната енергия да пулсира чрез вас и да облее света. Чрез Абхиная. Ананди, ела отпред. Ще водиш. Защо ме следиш? Вървиш след мен. Какво означава това? В танца ти премина от "патака", което означава "гора". А после направи... "сампута", което означава нещо скрито. А после направи ето така. И после направи "чатура". Но в самия край направи това. Никой от другите не го направи. Какво означаваше? Богът на любовта се крие в гората? Не, това означава също и лотос. Лотосът се крие в гората? Защо едно цвете ще се крие в гората? Това е Ричард Паркър. Той е най-великолепното създание, което сме имали. Виж го как извръща глава. Перчи се, като танцьор. Не, чул е нещо. Той слуша, разбираш ли? На теб говоря. Разбираш ли какво ти казвам? Пи? Извинявай, ти си... За семейството си. Животните ни струват много повече в чужбина, отколкото тук. И ако кметството спре да ни финансира, не знам какво ни чака. Затова се налага да го направим. Разбираш ли? Извинявай, за какво говориш? Какво? Продаваме зоопарка. Той никога не е бил наш. Земята е на града. Но животните са наши и ако ги продадем, ще можем да започнем нов живот. Но къде ще отидем? Животът ни е тук, тате. В Канада. Имам възможност за работа в Уинипег. Ще закарам животните в Северна Америка. Ще наемем товарен кораб за цялото семейство. Така че... Решено. Ще отплаваме като Колумб. Но Колумб е търсел Индия! Трудна задача е да продадеш зоопарк. Преди да заминем, с Ананди имахме достатъчно време, за да разбием сърцата си. Разбира се, обещах да се върна някой ден. Странно! Помня всичко друго от нашия последен ден. Но не помня последното "сбогом". Пи? Долу сервират вечерята. Писин... целият живот е пред теб. Правим това заради теб и Рави. Влез вътре да вечеряш. Вегетарианско, моля. Със синовете ми сме вегетарианци. Има ли нещо... Не! Стига толкова сос. Не искате сос грейви? Не, искам нещо вегетарианско. Попита ви дали имате нещо вегетарианско. Кравата, от която е дробът, е вегетарианка, прасетата, станали на наденици, също. Много смешно! Но съпругата ми не яде дроб. Тогава да яде наденица, ориз и сос. Или пък да си сготви сама. Как смеете да говорите така на съпругата ми? Ето ви ориза. Аз готвя за моряци, а не за лапачи на къри. Какво каза? За какъв се мислиш? Ти си само прост слуга! Аз храня хора! Ати - маймуни! Здравейте. Аз щастлив будист. Затова яде ориз със сос. На кораб сос не месо. Само на вкус. Опита? Не се тревожи. Когато спрем в Манила, ще се запасим с припаси. Защо даваш на Оранжада успокоителни? Тя няма да създава проблеми. Стресът от пътуването е вреден за животните, а и помага срещу прилошаване. Не искаме да чистим след орангутан с морска болест, нали? Баща ми беше бизнесмен. Никога не се бе грижил сам за животни. Осъзнах, че заминаването е било по-тежко за него, отколкото за мен. И така... Дотук имаме индийско момче, кръстено на френски плувен басейн, на японски кораб, пълен с животни, на път за Канада. Да. Сега трябва да запратим момчето насред Тихия океан и... И да ме накарате да повярвам в Бог. Да. Ще стигнем и дотам. Бяхме на 4 дни път от Манила над Марианската падина - най-дълбокото място в океана. Нашият кораб плаваше, нагло безразличен към околния свят. Той напредваше с мудната колосална увереност на континент. Рави? Чу ли това? Спя. Луд ли си? Ще ни удари гръм. Няма. Първо ще уцели мостика. Не предизвиквай бурята, Пи. Още дъжд! Още дъжд! Повелителю на бурите! Светкавици! Мамо! Татко! Рави! Излизай! Бързо! Помогнете! Помощ! Бързо в лодката! Не се плаши. Стой тук. Трябва да им помогнете! Моля ви! Сложи това. Трябва да им помогнем! Нямаме време. Ние помогнем. Ти трябва да тръгваш. Кой пусна животните? Чакайте, баща ми! Той не може да плува! Тръгвай! Дръж се здраво за лодката. Стискай здраво! Спускай! Ей, какво правиш? Скачайте! Ей, насам! Насам! Ричард Паркър? Не! Не! Махай се! Бягай оттук! Мамо! Татко! Рави! Съжалявам. Съжалявам! Хари? Май приспивателните още те държат. Оранжада! Оранжада! Добре дошла в Пиевия ковчег. Къде е синчето ти? Не се тревожи, сигурно мама и татко са го открили. Скоро всички ще са тук. Ехо! Ехо! Има ли някого? Не! Престани! Стига! Недей! Съжалявам, Оранжада. Нямам никакви лекарства за морска болест. Припаси! Припаси! ОЦЕЛЯВАНЕ В МОРЕТО МОРСКА ВОДА - НЕ ПИЙТЕ! Да! Не! Хайде, давай! Ела ми! Името ми е Пи Пател. Претърпях корабокрушение. Намирам се съвсем сам в спасителна лодка... с един тигър. Моля, изпратете помощ. Боже, предавам се в Твоите ръце. Аз съм твой раб. Каквото и да ме очаква, искам да го знам. Покажи ми. ОКЕАНСКИ ТЕЧЕНИЯ Тук няма никакви линии. "Подредете вещите си и се подгответе за битката за оцеляване. Наложете стриктен график за храна, вахта и почивка. Не пийте урина и морска вода. Бъдете дейни, но избягвайте излишно изтощение. Умът може да се ангажира с игри на карти, гатанки и ребуси. Пеенето е друг сигурен начин за повдигане на духа. Разказването на истории също е препоръчително. И най-вече: не губете надежда. Малко неща сломяват духа така, както прилошаването. Вълнението се усеща най-силно, когато сте странично на течението. Котвата се използва като драга, за да държи носа срещу вятъра. Употребата й подобрява контрола и облекчава гаденето при буря. Корабокрушенци, споделящи лодката с едри опасни месоядни, съветваме да маркират собствена територия. Пробвайте следния метод. Стъпка първа. Изберете ден, когато вълните са умерени, но постоянни. Втора стъпка. При лодка, с нос към вълните, плавайки възможно най-спокойно, надуйте леко свирката. Трета стъпка: Обърнете лодката странично на вълните и надуйте свирката агресивно. С достатъчно повторения, животното ще свърже звука на свирката с дискомфорта от прилошаването. Подобни методи се използват от цирковите дресьори, макар че те обикновено нямат достъп до бурни морета." Надуйте тромпетите! Бийте барабаните! Свирете туш! Пригответе се да бъдете слисани! Ето го и него, за ваше забавление и поучение! Спектакълът, който цял живот сте чакали, скоро ще започне! Готови ли сте да видите чудото? В такъв случай ви представям забележителния бенгалски тигър! Здравей, Ричард Паркър. Извинявай за друсането. Мое! Разбра ли? Твое! Мое! Разбираш ли? "Четвърта стъпка. Забравете първите три стъпки." Ей, Ричард Паркър, нося ти вода. В зоопарка хранехме тигрите с 5 кг. месо на ден. Ричард Паркър скоро ще огладнее. Тигрите са отлични плувци и ако огладнее повече, се боя, че водата, която ни дели, няма да ме предпази. Трябва да успея да го нахраня. Мога да изям бисквитите, но тигрите са месоядни, затова трябва да се науча да ловя риба. Ако не успея, последното му ястие, ще е едно мършаво вегетарианче. Търпение! Какво да правя? Чакай! Мисля! Съжалявам. Извинявай! Благодаря, всемогъщи Вишну! Благодаря ти, че се яви под формата на риба и спаси живота ни. Благодаря ти! Разбира се, взех бисквитите и водата в сала, за да ги запазя. Глупак! Гладът променя всички представи, които някога си имал за себе си. Дръж, твоя е! Мое! Мое е! Не мога да рискувам живота си всеки път, когато се качвам за припаси. Време е да уредя това. Ако ще живеем заедно, трябва да се научим да общуваме. Дори да не мога да опитомя Ричард, с Божията помощ ще го дресирам. Не! Добре. Върви, Ричард Паркър. Върви. Върви си на мястото, ще те оставя на мира. Ще спазя думата си, обещавам. Хайде, тръгвай. Да! Не бях вярвал, че едно късче сянка може да ми донесе толкова щастие. Че най-обикновени вещи - кофа, нож, молив може да станат най-ценните ми съкровища. И че присъствието на Ричард Паркър може да ми донесе покой. В такива моменти си спомням, че и той има също толкова малко опит с реалния свят, колкото и аз. И двамата бяхме отгледани в зоопарк от един и същ господар. Сега бяхме осиротели, оставени на волята на най-върховния повелител. Без Ричард Паркър, досега щях да съм мъртъв. Страхът ми от него ме държи нащрек. Грижата за него ми дава цел в живота. Делфини. Ричард Паркър! И преди всичко не губи надежда. Осем, пет, пет, нула, три, шест, шест... нула, осем, нула, едно... три, шест, нула, четири, шест, шест, осем... Какво гледаш? Хайде, кажи. Кажи ми какво виждаш. Думите са единствената ми опора. Всичко е объркано. Откъслечно. Не мога да отлича фантазиите и сънищата от реалността. Буря, Ричард Паркър. Не! Не! Слава на Бога! Повелителят на всички светове. Състрадателният и милостивият! Излез оттам. Ричард Паркър! Излез, трябва да видиш това! Прекрасно е! Не се крий! Ела при нас! Това е чудо! Излез да видиш Бог, Ричард Паркър! Защо го плашиш? Господи! Изгубих семейството си! Изгубих всичко! Предавам се! Какво повече искаш? Съжалявам, Ричард Паркър. Ние умираме, Ричард Паркър. Много съжалявам. Мамо, татко, Рави... Радвам се, че скоро ще ви видя. Усещаш ли дъжда? Господи, благодаря ти, че си ми дарил живота. Вече съм готов. Ричард Паркър? Извинете. Махнете се. Махнете се. Извинете. Ей, престанете! Махайте се! Това легло е мое! Било е човешки зъб? Не разбирате ли? Островът беше месояден. Месояден? Като месоядно растение? Растенията, водата в езерцата, самата почва. През деня водата в тях беше сладка. Но нощем някакъв химически процес я превръщаше в киселина, която разяждаше рибите, подгонваше сурикатите към дърветата, а Ричард Паркър - към лодката. Но откъде се е взел зъбът? Сигурно преди години някой несретник като мен е попаднал на този остров и също като мен е решил, че ще остане завинаги там. Но това, което островът му е давал денем, му го е отнемал през нощта. Като помисля, колко време е прекарал само в компанията на сурикати! Колко самотен е бил! Просто в някакъв момент е умрял и островът го е погълнал, оставяйки от него само един зъб. Видях как ще свърши животът ми, ако останех на острова. Самотен и забравен. Трябваше да се върна при хората, или да умра, стремейки се към това. На следващия ден приготвих лодката. Поднових запасите от прясна вода, ядох водорасли до насита и запасих Ричард Паркър с колкото може повече сурикати. Не можех да тръгна без него, разбира се. Щеше да е все едно да го убия. И зачаках неговото завръщане. Знаех, че няма да закъснее. Ричард Паркър! Никой оттогава не е виждал този плаващ остров. И в никой учебник няма да прочетете за тези дървета. И все пак, ако не бях открил това място, щях да загина. Ако не бях открил онзи зъб, щях да бъда завинаги изгубен. Дори когато Бог сякаш ме бе изоставил, Той е бдял над мен. Дори когато изглеждаше безразличен към мъките ми, Той е бдял над мен. Когато изгубих всяка надежда за спасение, ми даде покой, а после знак да продължа пътя си. Когато достигнахме мексиканския бряг, аз се боях да напусна лодката. Бях напълно изтощен, останал без капка сила. Боях се, че ако стъпя във водата, тъй близо до спасението, ще се удавя. Едва добрал се до брега, се строполих на пясъка. Той беше топъл и мек, сякаш допирах лице до бузата на Бог. И сякаш две очи някъде там ми се усмихваха за добре дошъл. Бях така изтощен, че не можех да мръдна. Ричард Паркър тръгна напред. Изпънал крака, той крачеше по брега. На ръба на джунглата се спря. Бях сигурен, че ще се обърне към мен, ще свие уши и ще изръмжи. Че по някакъв начин ще сложи край на нашите отношения. Но той бе вперил взор към джунглата. А после Ричард Паркър, свирепият ми другар, моят страх, който ме държеше жив, изчезна завинаги от живота ми. След няколко часа бях открит от себеподобен. Той се върна с група, която ме отведе. Ридаех като дете. Не защото се радвах, че бях оцелял, макар че беше така. Плачех, защото Ричард Паркър ме заряза така безцеремонно. Това направо ме съсипа. Баща ми се оказа прав. Ричард Паркър не ме считаше за приятел. След всичко преживяно, той дори не погледна назад. Но в очите му имаше нещо повече от моето собствено отражение. Знам го. Почувствах го. Дори да не мога да го докажа. Оставих всичко зад гърба си. Семейството си, зоопарка, Индия, Ананди. Предполагам, целият ни живот представлява акт на раздяла. Но това, което боли най-много е да не успееш да кажеш "сбогом". Не успях да благодаря на баща си за всичко, на което ме научи. Да му кажа, че без неговите уроци, никога нямаше да оцелея. Знам, че Ричард Паркър е тигър, но ми се щеше да му кажа: "Свърши се! Оцеляхме! Благодаря ти, че ми спаси живота. Обичам те, Ричард Паркър. Ти винаги ще бъдеш с мен. Бог да е с теб!" Не знам какво да кажа. Не е за вярване, нали? Трудно е за проумяване. Да се разбере смисълът на всичко това. Щом е станало, така е трябвало. Защо трябва да има смисъл? Някои неща са доста невероятни. Аз бях единственият оцелял от корабокрушението. Японската компания изпрати двама мъже при мен, в мексиканската болница, където се възстановявах. Още пазя копие от техния доклад. Бяха следователи на застрахователя и искаха да разберат защо корабът е потънал. И те не ми повярваха. Хиляди сурикати на плаващ месояден остров, който никой не е виждал? Да, както ви казах. Бананите не плават. Защо говориш за банани? Казахте, че орангутанът е доплавал до вас върху банани. Но бананите не плават. Сигурен ли си? Разбира се, че плават. Пробвайте. Не сме тук, за да говорим за банани или сурикати. Вижте, говорих дълго и съм много уморен. Тук сме, понеже японски товарен кораб е потънал в Тихия океан. Никога няма да го забравя. Изгубих цялото си семейство. Донеси му вода. Не искаме да ви притискаме. Приемете нашите съболезнования. Но идваме от много далеч, а още не сме разбрали защо корабът е потънал. Защото не знам. Бях заспал. Нещо ме събуди. Може да е било експлозия, не съм сигурен. И след това корабът потъна. Какво още искате от мен? История, която няма да ни направи за смях. За доклада ни трябва по-простичка история, която нашата компания може да възприеме. На която всички да повярваме. Значи история без неща, които не сте виждали. Да. Без изненади. Без животни и острови. Да. Истината. И какво направихте? Разказах им друга история. Четирима оцеляхме. Готвачът и морякът вече бяха в лодката. Готвачът ми хвърли спасителен пояс и ме изтегли, а мама се добра до лодката, държейки се за банани. Готвачът беше противен тип. Изяде един плъх. Имахме достатъчно храна, но той откри плъха в първите дни, уби го, изсуши го на слънце и го изяде. Беше истинско животно. Но пък беше находчив. Негова идея беше да построим сал, за да ловим риба. Без него щяхме да умрем веднага. Морякът беше същият будист, който донесе ориза и соса. Не му разбирахме много, освен това, че го боли. При падането си беше счупил лошо крака. Опитахме се да го наместим, но кракът се инфектира и готвачът каза, че ако не направим нещо, ще умре. Каза, че ще го отреже, но аз и мама трябва да го държим. Повярвах му, трябваше да го сторим. Така че... Все повтарях: Съжалявам, съжалявам. А той само ме гледаше. Очите му бяха толкова... Никога няма да разбера смисъла на страданието му. Все още го чувам. Щастливият будист, ядеше само ориз и сос грейви. Не го спасихме, разбира се. Той умря. На другата сутрин готвачът хвана първото си дорадо. Аз не разбрах какво бе сторил, но мама разбра и никога не я бях виждал толкова бясна. "Стига си мрънкала, а бъди доволна, каза той. Ако не намерим храна, ще умрем. Това е смисълът." "Какъв беше смисълът, попита мама. Остави бедното момче да умре, за да имаш стръв, изрод такъв!" Готвачът се ядоса. Тръгна към нея с вдигнат юмрук, но мама го зашлеви с всичка сила през лицето. Направо онемях. Реших, че ще я убие на място. Но той не го направи. Готвачът не се спря и пред стръвта. Морякът... Отиде там, където и плъхът. Готвачът беше находчив човек. Една седмица по-късно той... Стана заради мен. Защото не можах да удържа една глупава костенурка. Тя ми се изплъзна и отплува. Той така ме цапардоса, че ми издрънчаха зъбите и видях звезди посред бял ден. Реших, че пак ще ме удари, но мама му се нахвърли с юмруци, крещейки: Чудовище! Извика ми да бягам към сала. Помислих, че ще ме последва, иначе не бих хукнал. Не знам защо не я накарах да тръгне първа. Мисля за това всеки ден. Скочих и се обърнах, точно когато ножът проблесна. Нищо не можех да сторя. Не можех да отместя поглед. Той хвърли тялото й през борда. И тогава дойдоха акулите. Видях как... Видях всичко. На другия ден го убих. Той не се защити. Знаеше, че е стигнал твърде далеч дори по собствените си критерии. Ножът беше на пейката и аз направих с него същото, което той на моряка. Той беше зъл човек, но най-лошото е... че той всели злото в мен! И аз трябва да преглътна това. Останал сам в спасителната лодка, аз се реех из Тихия океан. И оцелях. След това те нямаха повече въпроси. Историята не се хареса много на следователите, но ми благодариха, пожелаха ми всичко хубаво и си тръгнаха. Според двете версии... и зебрата, и морякът са си счупили крака. А хиената е убила зебрата и орангутана. Значи хиената е готвачът. Морякът е зебрата. Майка ви е орангутанът. А вие сте... тигърът. Може ли да попитам нещо? Разказах ви две версии на случилото се в океана. Нито една не обяснява потъването на кораба и никой не може да докаже коя е вярната и коя не. И в двете версии корабът потъва, семейството ми загива, а аз страдам. Вярно. Вие коя от двете предпочитате? Тази с тигъра. Тя е по-хубавата история. Благодаря. Същото е и с Бог. Мамаджи беше прав. Това наистина е изумителна история. Ще ми позволите ли да я напиша? Нали затова Мамаджи ви прати? Съпругата ми дойде. Ще останете ли за вечеря? Тя е чудесна готвачка. Не знаех, че имате съпруга. Значи историята ви е с щастлив край. Е, това зависи от вас. Сега историята е ваша. "Невероятната история на г-н Пател, апотеоз на куража и издръжливостта, няма равна в историята на корабокрушенията. Малко корабокрушенци са издържали толкова дълго в морето, и нито един в компанията... на възрастен бенгалски тигър." Имаме гост. Елате да ви запозная. Здравейте. Адита. Рави.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012

Човекът-амфибия - Amphibian Man (1962)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 192 прегледа
Филмът е заснет по едноименния роман на Александър Беляев, написан през 1928 година и разказва историята на аржентинския хирург Салватор, който поставя на умиращо дете хриле на млада акула. Детето оживява, но не може да съществува дълго без вода. Животът на момчето на име Ихтиандър се променя, когат ... още

The Making of a Lady - Създаването на една дама (2012)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 605 прегледа
Филмът разказва историята на Емили, момиче от знатно семейство, което е добре образовано, но бедна. Тя израства с надеждата, че ще се омъжи по любов, но желанието й угасва, когато трябва да мисли за оцеляването си в буквален и преносен смисъл. Жанр: Драма, Европейски Режисьор: Ричард Кърсон Смит ... още

Фантастичната четворка - Fantastic Four (2015)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 85 прегледа
"Фантастичната четворка" е модерен прочит на историята за най-дългогодишния екип супергерои на Marvel. Той разказва за четирима млади аутсайдери, които се телепортират в опасна алтернативна вселена, където физическата им форма се трансформира по шокиращ начин. Животът им се преобръща безвъзвратно, а ... още

Животът на другите 2006 - The Lives Of Others 2006
преди: 3 години / 2 гласа / 7 точки / 0 коментара / 556 прегледа
Филмът, с който Флориан Хенкел вон Донерсмарк дебютира и като сценарист, и като режисьор, разказва историята на служител на Щази, на който е възложена задачата да шпионира драматурга Георг Драйман и приятелката му, известната актриса Криста-Мариа Зиланд. Верен на принципите на партията Герд Визлер с ... още

Булката труп 2005 - Corpse Bride 2005
преди: 3 години / 2 гласа / 7 точки / 0 коментара / 355 прегледа
С действие, развиващо се през ІХ век в европейско село, този стоп-моушън анимиран филм разказва историята на Виктор (с гласа на Джони Деп), млад мъж, оказал се в подземния свят и оженен за мистериозната Булка труп (с гласа на Хелена Бонъм Картър), докато истинската му годеница Виктория (с гласа на Е ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2018 BgMdb.com V 1.0