Избор на редактора:

В Какво Се Превръщат Мечтите 1998 - What Dreams May Come 1998 - Онлайн BG Movie Database

4 звезди / 2 гласа / 8 точки / 1 коментара / 1028 прегледа

Историята започва, когато всеотдайният съпруг Крис Нилсен (Робин Уилямс) губи двете си деца в катастрофа по-път към училището им. Години по-късно, докато се прибира към вкъщи той попада на катастрофа в която шофьорът е заклещен в колата си и не може да излезе. В опитът си да помогне Крис Нилсен бива блъснат от друга кола, която не успява да спре навреме. След този инцидент жена му Ани Колинс-Нилсен (Анабела Скиора) вече е в нервна криза и решава да се самоубие защото смята, че животът и не може да продължи така. През това време мъжът й се намира в РАЯ и научава повече за живота и за житейският опит. Там той среща двама напълно непознати, които се опитват да му помогнат. Единият е Албърт Левис (Куба Гудинг Джр.) неговият "лекар", който е негов ангел хранител и в последствие се оказва че... А момичето което се опитва да му помогне е приятелка на Албърт, която трябва да го забавлява през останалото време в което той отсъства но в последствие тя се оказва... През това време жената на Крис Нилсен се самоубива от мъка по-тях, но тя не може да отиде в РАЯ защото той е свещено място в което няма място за хората посегнали на живота си защото това е един от най-големите грехове съществували някога на света. Ани Нилсен отива в АДА но дали ще успее Крис Нилсен да я измъкне оттам? Гледайте и ще разберете! Това е един наистина заинтригуващ филм изпълнен с драма, лек привкус на смях и огромна доза ЛЮБОВ.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

Жанр: Драма, Фентъзи, Романтичен

Режисьор : Винсънт Уард

В ролите : Робин Уилямс, Куба Гудинг Джр., Анабела Скиора, Макс Вон Сидоу, Джесика Брукс Гранд.

Държава : САЩ

Година : 1998

Времетраене : 113мин

Галерия снимки:

В Какво Се Превръщат Мечтите 1998 - What Dreams May Come 1998

В Какво Се Превръщат Мечтите 1998 - What Dreams May Come 1998

В Какво Се Превръщат Мечтите 1998 - What Dreams May Come 1998

В Какво Се Превръщат Мечтите 1998 - What Dreams May Come 1998

Видео

От филма:
Като млад срещнах това красиво момиче на езерото. Извинете! Извинете! Извинете! Къде... Швейцария е? Не разбира. Не разбира? Ъм, идва от Швейцария? Швейцарка? О, шведка, да. Да. Схвана. Швейцарка. Привет. О, ти си американец? Значи и ти! Поддържай този курс, докато ти замирише на пари или стъпиш върху шоколад. ОК. Благодаря. О, внимавай с главата. Добре ли си? Добре съм. Може ли да седна тук? Всъщност не. Преди две години резервирах точно тази площ. Ами, ако кажа "моля"? Това е единственото изключение. О, внимавай с това. Открила си Швейцария? Ами да. И я обявих за Мисури. Забих си знамето и продадох огърлици на местните. Тук ядат сандвичи. Донесла съм ти няколко. Казвам се Ани. Колинс. Ами да, дамата, открила Швейцария. Има те във всички вестници. Аз съм Крис Нилсън. Как разбра, че ще съм тук? Ъъм, не знаех. Ела тук, търговецо. Оо не, не в гърба! Ааа, хайде да го направим! Оо. Казвам ти мамо... Трябва да хапнеш нещо. Не, няма. Ще си купя нещо в училище. Даа, знам какво ще си купиш! О, мамо, взех си витамините. Взех си игра. И тест по математика. Да, да готов съм. Готин съм. Мамо, ако ме вземеш, няма да чакам сто часа невероятно досадната му игра. Съжалявам Мери, но имам уговорена среща. Анджи ще мине да те прибере преди да вземе брат ти. Ще я оставя да вземе комбито. И утре ще дойда да те гледам в хора. Мислех, че нямаш възможност. Не се безпокой, ще се измъкна, не искам да го пропусна. Закъсняваме деца. Ще изкарам комбито. Ей, и само шестици? Да. Обичам те. Искаш ли закуската му? Ъхъ. Майка ти е сложила здравословни неща вътре. Не ги продавай за чипс и бисквитки, знам. Това беше последният път, когато с Ани видяхме децата ни живи. Когато смъртта отнема живота на децата ни оставаме сами, с толкова много въпроси без отговор. Как да намерим смисъл, в чувствата които ни връхлитат? Евангелието на Лука, даже първите коринтяни ни говорят за необикновения рай, който ни очаква. И така. Щастливият победител е Джейкъбс. Стейси Джейкъбс. Здравей, Стейси. Аз съм д-р Нилсън. Здрасти. А, твърде късно. Хубава струя. Обзалагам се, че се чувства по-добре. Чакал е това от десет години. Стейси Джейкъбс! Какво, за бога, си мислеше, че правиш? Всичко е наред. Дъщеря ми казваше, Каква е разликата, на теб не ти харесва. Харесваш ли зайчета? Да? Тогава прави като мен. Добре. Готови? Ууу. Давахме и МРИ и ДФ Див заек. Внимавай. Оо,оо. Също и CAT скенер, предполагам. Виж това. Стейси, имаш повече снимки от фотомодел. Носила ли си някога очила? Не, не и трябват очила. Боли ли те много главата? Постоянно. Ще направиш ли нещо за мен? Искам да свиеш дланта си, да покриеш носа и устата си с нея, и да вдишваш и издишваш. Г н Нилсън на четвърта. О, това е жена ми. Ако можеш да задържиш, докато тя говори ще е истинско постижение. ще бъде истинско постижение. Кристи, в щок съм. Добре. Поеми си дъх. Осемте картини от Германия не пристигнаха. Ще трябва да ги заместя с други, само нощ преди откриването. Наново да аранжирам, окачвам и осветявам... аз... Добре. Съсредоточи се. ОК. Съсредоточи се. Днес е двойната Р годишнина и аз ще я проваля. Двойното "Р", да. Съжалявам Кристи, но не мога да зарежа нещата тук. Съжалявам. Добре, виж какво, какво ще кажеш за това... ами Хъдсън Ривърс. ОК? Това са три. Ами и Холънбек... и Хеник 16, 19 и 23... и моста. Но те всички са във Феърфилд, а нямам кого да изпратя. Ами тогава аз ще се отбия след работа, ще ги взема и ще ти ги донеса в галерията. Ще направиш това за мен? Само, ако си невероятно благодарна. Хей, това ни дава шанс да покажем твоята. Трябва да я закачиш, много е секси. Добре страннико... Ще се прибера късно, но ще се прибера. Обичам те, Красавице. Обичам те. Довиждане. Да. Стейси, харесваш ли изкуството? Съпругата ми аранжира картини, а също така и самата тя рисува. Сега за мен картините са най-важните и интересни неща на света, както и твоя мозък. По-добре се чувстваш сега, нали? Хм, мигрена. Казах, "обичам те Красавице". Винаги ще го помня. Поне можах да го кажа. Хм, добре ли си?! Струва ми се, че да. Аз съм доктор. Измъкни ме оттук! Не мърдай. Крис? Ъъ? Знаеш ли какво се случи? Да, изял съм вмирисано парче риба преди лягане. Кой си ти? Докторе? Ще ме оперирате ли? Кой си ти? Защо не мога да те видя? Джинджър. Джинджър, виждаш ли ме? Тя те вижда. Кучетата са различни. Сега виждаш ли ме? Ти ли си докторе? Защо си така размазан? Ще бъда по-ясен, когато го поискаш Крис. Объркан ли си, че стигна толкова бързо в къщи? Сънищата не се влияят от времето, докторе. Времето е без значение. Ти умря, Крис. Сигурно си сън, докторе. Ако бях мъртъв, щях ли да се нуждая ти да ми го кажеш? Предполагам да. Всеки е различен. Как искам всички да си вървят. Знам. Как мога да виждам всеки, докторе? Всеки... Не искаш да виждаш мен. Не искаш да си мъртъв. Децата бяха толкова млади, когато умряха. Искам да си спомниш за децата си. Когато бяха още живи... Ако я водите в болницата, ще дойда и аз. Мери, Кейти не... Кейти не отива там, за да я лекуват. Захарче. Ще я приспят. Няма да и причинят болка, тя просто ще заспи. Искате да убиете кучето ми? Да, ще и помогнат да умре. Скъпа, тя е наранена много, много лошо и нищо няма да и помогне. Така че, възнамерявам да сложа край на мъките и, защото я обичам. Ше убиеш кучето ми! Ядосана си. Смъртта причинява това. Какво ще и се случи? Ще отиде там, където отиваме всички. А как това може да е лошо? Стига татко. Ох, кракът ми! Ох, ох, аа, бодил! Аа, ох. Благодаря, че не послуша мама. За кое? Ами незнам, просто за идването тук. И за целия този ден. Знаеш, тя не искаше да правим това, заради заради, незнам, оценките и други такива. Ние с майка ти разговаряхме и, както знаеш, винаги се вслушваме един в друг. Така... и за какво говорихте? За преместването ти от Хедройс. Училището не е добро за теб. Докато е време... Сега пък къде сме? Може би няма да искаш да останеш Крис. Това е погребението ти. На какво съм? Наистина си доста мъглив! Поне желаеш да виждаш себе си. Губиш страха си. Страха? Да, че ще изчезнеш. Не не си. Само си мъртъв. Жена... която загуби децата си само преди четири години. ще се молим за тях всеки ден в Отче наш. Силия, О, стига бе. DE REPENTE UM DIA, SABEMOS Q SE SENTE UM MOMENTO EM QUE LA FE, LA ESPERANCA NOS POE UMA UNICA PROVA Този е подарък за мен. Днес е двойната ни годишнина. Специален ден за нас. Нейният вариант на нашето място. Вашето място? Където се срещнахме за пръв път. И където щяхме да се уединим, след пенсионирането предполагам. Да поизживеем последните си дни на вдетинени старци заедно. Точно тук. Къщата, за която мечтаехме. Онзи съм аз, предполагам. Замъгленият силует е Ани. Изглежда малко познато докторе. Погребението свърши. Защо продължава и след него? Скъпи дневнико, Пиша в скапаните ти страници, заради психиатърът ми, който е по-луд и от мен. Смята това за терапия. Казва, ако две бебета ме вкарат в психиатрията, какво ще направя? Толкова е ненормален. Толкова е глупав да смята, че той ме е изкарал от срива... а, това беше Крис. Винаги е бил той, само Крис. О, боже, Гледах картичките му. Рисуването беше неговата страст. Използваше изкуството, за да ме обича, за да ми помага. Да ни запази завинаги заедно. Ани? Тук съм скъпа. Все още съществувам. Мислиш за мен. Не спирай да мислиш за мен. Хайде, бъди с мен. Винаги си с мен. Нали знаеш, хората, които си довършват един друг мислите. Спомняш ли си ни? Все още съществувам. Все още съществувам! Все още съществувам. Просто го напиши. Напиши го. Това е Крис. Това е Крис. Все още съществувам. О, да. Прочети го. Прочети го! Кога ще свърши това? Няма правила Крис. Ще свърши, когато поискаш. Къде беше? На друго място. Мислиш, че съм плод на въображението ти? Реално е. Тя е реална. Ти си реален. Всичко е реално. Това е смисъла, ако има смисъл. Реалността... ще изчезне, когато престанеш да желаеш да я нараняваш. Завинаги… Не се безпокой, скъпа… Няма да те оставя сама. Никъде няма да ходя. Сбогом, скъпа. О, Кейти, това си ти! Ха-ха. Отново си млада. Ела тук, Кейти! Кейти! Кейти! Кейти? Хей, хайде! Момче, объркал съм се. Попаднал съм в кучешкия рай. Мястото, където всички ние отиваме не може да е лошо, нали сладуранке? Може би, все пак не съм в твоя рай, момиче! А ти си в моя! Ани! Крис? Какво за бога правиш? Така не се използва статоскоп! Албърт Луис? Последният път, когато ме видя бях на 63 и лежах в сърдечното отделение! Обзалагам се, че си ме представяше като стар и грохнал, говорейки "О, не мога да продължа!" Кой иска да е на 63 за вечни времена? Виж, ходиш по водата! Ами здравей, някой! Хайде, ела, почувствай ритъма! Танцуващ по водата! Спокоен както винаги. Ти беше този нали, когато аз... когато умрях. Мислех, че ще ме познаеш, защото продължи да ме наричаш "Докторе". Винаги съм бил любимия ти доктор. Би ли ми подал ръка? Май отново съм се забъркал в проблеми, шефе. О, Крис. Ела тук. Все още си малко грозен. От теб научих много, шефе. Хубаво местенце си си спретнал тук. Оо, нее... ти си си спретнал хубаво местенце. Аз? Ти правиш всичко това. Виж, отначало всички се чувстваме доста несигурни, така че проектираме себе си на безопасно и успокояващо място. Всички ние рисуваме обкръжението си, Крис, но ти си първият, който използва истински бои! Тук има толкова много неща, които тя не е рисувала. Като тази птица. Ани ти е дала отправна точка, колкото да се задържиш на перилата. И сега ти създаваш един цял нов свят... от въображението ти, от картините, които обичаш, от всичко което поискаш. Защо е неподвижен? Ще се раздвижи, когато го пожелаеш. Охо! Давай момче! Може ли да се гмурне? Сега ти си художникът! Това е твоят свят. Еха! Виж, Къде отива! Какво ще кажеш за тюркоазени крила? Тюркоазени! И малко бледо мораво! Уау! А, това не го направих аз. Не, мое дело е. Виждаш ли, когато сме заедно упражняваме двоен контрол. Мога ли да направя летящи слонове? Хей, Ани не беше ли нарисувала някъде къщата ви? Да, къщата на мечтите ни. От другата страна на езерото е. Хайде по краткия път. Хубав кратък път. Лесно е Крис, погледни ме. Ще се удавя. Не можеш, вече си мъртъв. О, наистина ли съм тук? Какво имаш в предвид под "съм"? Ръката или кракът ти- това ли си ти? От части. Наистина ли? Ако си изгубил крайниците си, това все още ли ще бъдеш ти? Все още ще съм. Така че, какво е тогава "съм"? Предполагам мозъкът ми. Мозъкът ти? Той е част от тялото. Както ноктите или сърцето ти. Защо да е това, което си ти? Защото "съм" е нещо като глас в главата ми. Частта от мен, която мисли, която чувства. И чрез този глас осъзнавам, че съществувам изобщо. Ако осъзнаваш, че съществуваш, тогава е така. Ето защо си все още тук. Няма прозорци. Чудя се готов ли си да виждаш? Изпий го. Просто си помисли, че е кафе и то ще бъде. Добре. Кафе. Боя! Акрилна. Защо е така трудно? Какво? Мозъкът ти е месо. Загнива и изчезва. Наистина ли мислиш, че това е всичко което притежаваме? Както, че си в къщатата си точно сега. Че си "в" къщата си не значи, че ти "си" къщата си. Къщата се срутва, излизаш навън и си отиваш. Но тя изглежда сякаш съм я възстановил, а? Ти виждаш тялото си, защото желаеш. Виждаме това, което избираме да виждаме. Нека ти покажа нещо. Истинско е, а къде е боята? Не ти е нужна повече. Това е твоят свят сега. Мисълта е реална. Материалното е илюзията. Иронично, нали? Къде е господ в цялото това нещо? Там, горе... някъде... крещейки, че ни обича. Чудейки се, защо не можем да го чуем. Мислиш ли? Да. Пий си кафето. Трябва му мляко. Не насилвай късмета си. Какво мислиш Крис? Точно тук. Ето така ли? Мислиш ли? Казват, че живеем в умовете си по някакъв начин. Да те имам до себе си, както сега, ме поддържа щастлива. Защо вярвам, че можеш да ме чуеш? Защо мисля, че можеш да видиш това? Какво е онова пурпурно дърво? Никога не съм го виждал. Ами, хайде да проверим. Смяташ ли, че можеш да стигнеш дотам за осем секунди? Осем секунди? Ей там? Да, трябва ми малък стимул. Да, мога да летя. О, неее! Защо не? Мога да направя всичко, което искам, нали? Ами мисля, че ще се чувстваш по-уютно, ако го запазиш реалността. Например мисли си, че тичаш много бързо, като Roaruner например. Ще се справя. Адиос, мучачос. Ха-ха-ха. Чакай Крис! Ании! Обзалагам се, че сега си мислиш "о, мамка му"! Да, давай момче! Давай Крис! Ха-ха-ха. Албърт! Албърт! Напълно ново е. Платното беше празно, когато бях жив. Как е възможно да виждам рисунката, след като съм мъртъв? За експерт си твърде изненадан. С Ани дълго ли се ухажвахте? Всъщност не. Още от първия момент беше среща на сродни души. Изключително рядко срещано, но съществува. Нещо като души близнаци. Създадени една за друга. Очевидно дори и в смъртта. Вие си говорите чрез картините и. Нещо... Нещо, което никога не съм виждал, Крис. Не можеш да го видиш нали? И никога няма да можеш. Обичам те. Чии са тези стъпки? Не питай мен, ти си ги сложил тук. Ани. Ани! Крис! Ани! Точно сега фантазия не ти е нужна, Крис. Да прав си, Имам нужда от Ани. Това ще се промени с времето, Крис. О, стига Айнщаин! Времето вече не е моя грижа! Тук времето не съществува! И където и да е, не ще ме накара да се нуждая по-малко от Ани. Ще се почувстваш различно Крис, а също и тя! Ти... не ни познаваш. Бих искал да съм. Мери. Мери! Хей, виж, това е Тайгър! Беше на дъщеря ми! Кейти веднъж я скъса... и тя е тук сега. Къде е? Крис, "тук" е достатъчно голямо така, че всеки да си има собствена лична вселена. Ето защо още не си видял децата си, нали? Какво значи това Буда! Искам да видя децата си Албърт! Когато поискаш, ще ги видиш. Тук боли ли? Тук? А това? Смятам да го правя, докато получиш гъдел. Имаш треска. Ще премине. Не трябва ли да ходиш някъде? Искаш ли да играем шах? Мога да те науча. Ще ме научиш ли? Извинявай. Албърт трябва да работи. Помоли ме да те посрещна. Всичко наред ли е? Леона... Какво красиво име. Албърт каза, че си се изолирал. Искаш ли да видиш другите? Може би и града? Бих желал, но от пътуването ми се повдига. Затвори си очите. Нямах в предвид завинаги. Какво мислиш? Мисля, че съм малко разсъблечен. Изглеждаш чудесно. Досега си рисувал свой свят. Този е моят. А с града, от другата страна на реката имаме обща гледка. Вие работите. Това ми харесва. Албърт например, е нещо като мисионер. Спасява изгубени души. Като мен. Едва ли. Тези, които не могат да дойдат тук. Искаш да кажеш от Aда? В известна степен. Вероятно не е това, което си мислиш. Моята работа, от друга страна е с животните. Кейти е стара приятелка. Скъпи Кристи, не знам как се стигна дотук. До този следобед се гордеех с това, че издържах на болката, но идвайки си в къщи изгубих контрол. Ако не бях те извикала онази нощ, нямаше да бъдеш в тунела, правейки ми услуга. Едно цяло семейство изгубено в катастрофи. Достатъчна причина, за някой да си купи велосипед. Къде отиват? Ще помогнат на други да се преродят. Нима? Прераждане? Албърт каза да те развеселя. Трудно ти е, понеже... Загубих съпругата си. И децата си? Починаха преди години. Ето защо се притеснявам за жена ми. Умряха в ужасна катастрофа. Бавачката им караше. Вината не беше нейна. А на жена ти ли? Дъщеря ми я помоли да я закара. Вината беше в шофьора на камиона. Но жена ми вярваше, че ако тя беше карала децата, инстинкта и щял... Добре ли си? Хайде, Кейти! Къде беше току що? Умът ти се скита цял следобед. Мислех си за някого. Жена ти е обичала много децата ви. Наистина много. Но не е нужно да разбиеш живота си, от обич към някой. Разкажи ми за някой твой спомен. Да кажем с дъщеря ти. Хей, някой друг го е рисувал. Каква е разликата на теб не ти харесва. Ти си на ход. Там ли отиваме, когато умрем? Това е мечта скъпа. Красива е, но знаеш, че... Мечтите не са реални. Да. Минава полунощ, Още не съм те победила. Това ти е за първи път. Харесва ми, че не съм победила още. Означава, че не мамиш. И когато победя, ще е истинска победа. Искам просто да играя, докато го направя. Освен ако ти не се откажеш. Не. Нека да играем, докато победиш. Три месеца по-късно тя умря. Играехме всяка вечер. Беше научила всичко от мен. Но никога не спечели. Когато имах тяло не изглеждах така. Веднъж летяхме до Сингапур и баща ми се усмихваше на стюардесата, която... изглеждаше по този начин и носеше табелка с име Леона. Той каза, че азиатските жени са толкова прекрасни, и грациозни, и интелигентни. Той нямаше в предвид само... Зная. Беше просто нещо, което ти каза. И тогава си помислих, че като порасна ще съм такава. Все още ли играеш шах? Предполагам, че чаках партньора си. Кълна се, че Калифорния е най-странното място. Притискат те отвсякъде, за да го направиш преди психиатърът ти да те принуди. Грижливо законодателство. Моето положение е подозрително. След седмица психиатъра може да ме затвори. Заради собствената ми безопасност. Имах съпруг, който ме обожаваше и две прекрасни деца. Никой не би се осмелил да се надява на толкова щастие. И истината е, че... всичко свърши. Просто разхлабеният край разплита възела. Не мога да ти кажа сбогом. Мъртъв си, и не мога. Не мога да ти кажа сбогом. Но ще кажа нещо колкото и далеч да си, изпращам ти моята любов. Къде беше? Далече. Извикаха ме, работих. Нямам думи, за да ти благодаря, че намери Мери. Тя добре ли е? Да. Много скоро пак ще я видиш. Изпраща ти любовта си, особено сега. Предстои ни да преминем през доста труден период. Ще бъда с теб. Не си сам. Крис, Ани е мъртва. Самоубила се е. Това е... нещо, което никога не съм очаквал. Както казах, не ни познаваш. Да не би това да е съдбата на сродните души? Едната не е нищо без другата? Но тя е добре. Защото болката и приключи. Ти не разбираш. Тя няма да се измъкне като мен. Не разбираш. Кога ще я видя? Никога. Никога няма да я видиш. Тя се е самоубила, те отиват другаде. За какво я наказвате? Не, не е наказание. Изтърпяла е достатъчно много болка. Тук няма съдии и престъпници. Всички са равни. Това е просто реалността и нещата са такива! И тя е, че самоубийците отиват в Ада? Проклет да съм, няма справедливост в това! Искаш да се бориш. Можеш да се противиш, или да го разбереш. Така нареченият Ад е за тези, които не знаят, че са мъртви. Не осъзнават какво са направили, нито какво се е случило с тях. Твърде само погълнати от живота, строят един себе погълнат свят?! Това не важи за Ани, разбра ли? Не, не важи. Самоубийците се различни. Не отиват в ада, защото са безнравствени или егоистични, а по съвсем различни причини. Всеки от нас притежава инстинкт за естествения ход на пътуването ни. Ани го е престъпила и не иска да се сблъска с това. Не иска да осъзнае, да приеме това, което е направила. И ще прекара вечността, разбирайки това. И все пак твърдиш, че е в Ада. За всеки адът е различен. Не всичко е огън и болка. Истинският ад е да живееш в своя си объркан свят. Аз съм сродната и душа, ще я намеря. Ти не разбираш как... Не става въпрос за разбиране! А да не се предаваш. Каза, че няма правила. Ами пурпурното дърво? Доста се изненада, когато се появи чрез мен, нали? Ако няма правила, защо каза, че всички самоубийци са еднакви? Не мога. Това е... Не мога. ОК. И как можеш да твърдиш, че Ани не осъзнава смъртта си. Не мога. ОК. Ние и всички знаем. Никой, никога не е виждал самоубиец, да се върне обратно! Стой наоколо, шефе. Все още нищо не си видял. ОК. Заслужаваш своя шанс. Ще намерим лодкар да ни преведе. Това ли е момчето, което не се предава? Някой казвал ли ти е, че от твърде много упоритост можеш да оглупееш? Постоянно. И аз, това чувам както и, че чета прекалено бавно. Не ми трябват очила. И, че очите ми са плод на моето въображение. Ще чуеш много умни работи наоколо. Обикновено верни. Не им позволявай да те подлудят. Няма. Толкова силно ли те обича жена ти? Ще я намерим. Но когато я откриеш… нищо не ще е в състояние да я накара да те познае. Нищо не ще разруши отказа и. По-силен е от любовта и. Дори е заздравен чрез любовта и. Можеш да кажеш всичко, за което си копнял. Дори сбогом. Даже и тя да не го разбира. Тогава ще получиш удовлетворение, че не си се предал. Би трябвало да е достатъчно. Само ме заведи. А аз ще реша кое е достатъчно. Кога заминаваме? Затвори си очите. Албърт е сладко дете. Ето. Има нежност, която не опознах в живота. Предполагам, защото не го познавах, когато беше млад. Беше ли горд с децата си? Разбира се. О, това е доста лесен отговор. Вложи малко мисъл. Казах "разбира се". Харесвам този болезнен въпрос. Той е като сок, силен е и свързва. Прави те по-добър приемник за Ани. Тя е един вид предавател, изпраща мисли към теб. Какъв беше, когато беше жив? Последният път ли? Естествено, можем да се върнем обратно, като се преродим. Но само ако го изберем. Последното пътуване върших същото... Бил си психиатър! Доста си схватлив. О, боже. Физическа опасност ли очакваше? Какво, ще те убие ли? Не, в Ада има реална опасност да загубиш съзнанието си. Защото е затънал, ето защо. Той е 13 годишен. Знам. Има нужда да се размотава с приятелите си. Ето от какво се нуждае. Да вегетира пред телевизора, поне веднъж през живота си да прочете някоя шибана книга, която наистина да хареса! Казваш, че преминава през всичко това, за да не ме разочарова? Не, всъщност е по-лошо. При мисълта, че разочарова теб, той всъщност е разочарован от себе си. Не се понася. Смята, че е боклук. Колко извратено е това? Как си позволяваш да ме местиш от училището? Как можа да ме пренебрегнеш? Това си е моят живот! Не мислиш ли, че сам мога да се справям? Ако наистина се помъча... Да, но трябва да ми покажеш малко повече, приятел? Хайде! Ти се провали, Йан! Аз не съм ти! Корабокрушение... Какво е това място? Това е вратата към Ада. Как се справяме? Долавяш ли някакви сигнали? Всъщност ни най малко. Защото си мислех за някой друг. Ще бъде като шамар в лицето ми, когато отворя вратата и изпитателните им погледи ще ме пронизват. А за теб това е просто преместване. Всеки ден разбирам, че не съм достатъчно добър, колкото теб или кой да е друг. Но това не значи, че ще се предам. Пазителят Цербер. Как се чувстваш? Повече ме интересува как се чувстваш когато си лягаш вечер, отколкото проблемите ти в училище. Наистина съм уплашен. Знай, че вярвам в теб. Ако вървя дори през шибаният Ад, и трябва да избера един човек да е до мен. Никога няма да опозная мъжът Йан. Такъв, какъвто щеше да бъде като порасне. Добре изглеждаш, с ясен поглед, около 25 годишен. Виждам го. Той е от типа мъже, който хората харесват. Защото излъчва почтеност. Той притежава неподправен характер. Мъж, около който жените биха искали да бъдат. Защото усещат нежността в него. Уважение... Преданост... Смелост... А жените откликват на това. Това го прави страхотен съпруг. Виждам го като баща. Там той наистина е блестящ. Когато погледне детето си в очите, то ще знае, че баща му наистина го разбира. И това щеше да е така. Детето ще разбере, че баща му е прекрасен човек. Това е мъжът, който никога няма да срещна. Иска ми се да можех. Да го направим! Хайде тя може да е вътре! Не! Не! Недей! Недей... Не го прави! Майка ти не е вътре, Йан! Майка ти не е там сине. Няма друг човек, с който бих минал през Ада. Асансьор към Ада. Отива нагоре. Хайде. Толкова го искаш. Пожелай ни късмет. Идвам с теб. Нямаш право на избор. Какво говориш? Откакто подозираше, че Албърт ти е син, изгуби всички сигнали от жена ти. Ще се концентрирам повече. Не знаеш как. Ти си само глас! Доброто в случая е, че жена ти те обича. А момчето ти е само повод да се разсейваш. Проклети психиатри! Наистина обичаш да объркваш хората! Отиваме там горе. Това е последната му възможност. Никога не е бил на подобно място. Нито пък ти. По-добре да се грижа само за един от вас. Разбираш ли ме? Не му се връзвай, Йан! Той не ни познава! Не е от нашето семейство! Не! Няма да го оставя! Ами ако никога не я види? Не успее да и каже сбогом? Ще го направим без него. Ще го направим заедно. Хайде, тя ти е майка. Да вървим. Татко. Не! Чуй ме. Когато стигнеш там, не го слушай. Намери я... и я върни обратно. Можеш да го направиш. Вярвам в теб. Мислил ли си някога, защо избрах да съм Албърт? Той беше единственият човек, в когото някога си се вслушвал. Чуй ме сега. Мисли за мама! Мисли за това, какво се случи когато умряхме! Мисли за това, какво трябва да и кажеш, за да я върнеш обратно! Мисли за мама! За това какво се случи когато умряхме! Уча се да пуша. Докторите го наричат "воля за живот". Разрушава условностите. Каза, че искаш развод. Разбирам те. Прекалено сме различни, за да останем заедно, поне в едно отношение. Защо ти не си тук? Защо не полудя? Децата ти са мъртви. Помня. помня тишината в къщата. Мисля, че от мен се очакваше да съм силен. Заради мен? Заради мен. Заради нас. По принцип. Обичах ги Ани. но тях ги няма. Имаш избор. Да продължиш да живееш... или не. И ти избра да живееш. Понякога, когато печелиш, всъщност губиш. Това наистина не беше добър ден. Хайде. Това е нашето място. Млъкнете, млъкнете всички. Никога не съм взимал повече от Това трябва да е мястото. Господине! Тук съм! Идвам! Хей, гледай къде стъпваш! Съжалявам! Извинете! Здрасти, някой носи ли лекарство? Не човече! Извинете. Съжалявам. Добре дошъл сине, добре дошъл сине. Татко? Сине, сине. Татко? Приближи се. Добре дошъл. Ти ли си Клаус? Добре дошъл. Не. Добре дошъл, добре дошъл. Ти не си баща ми, съжалявам. Всичко е наред. Никога няма да дойдат. Не се притеснявай. Само въпрос на време. Не мислиш ли, че прилича на куче? Разбира се. Винаги си избираш най-лесните. Ами тогава онова там? Прилича на пълен сервиз за ядене. Със супник. Да, или на зайчето Бъни. На много заплетено зайче Бъни. Или на големи рубенсови гърди. Хей. Само гърди ти се привиждат. Всички типове гърди. Обичам твоите. О, ще закъснеем за танците! Защо да бързаме? Знам какво целиш. Това си е шикалкавене. Така ли? Знам защо не ти се ходи. Предавам се. Защо не се опиташ поне веднъж да потанцуваш? Другите съпрузи са толкова тромави. О, благодаря. Да вървим. Просто, когато всички танцуват се чувствам... сама в море от лица. Падащи ангели... няколко. Малко е скъпичко. Но това е първата ни годишнина. Не трябва ли да е изключителна? Никога не съм виждал нещо подобно. Ами, това е мое правило. Да разнообразим живота ти. Ти... ме научи. на единственото нещо, което трябва винаги да помня. Което е? Забравих. О, да, да, да... Никога да не се предавам. Никога да не се предавам. Никога. Тук е. Намери я. Впечатляващо. Било е разтърсващ удар за нея. Страхът ви е свързал. Боже мой! Това нашата къща ли е? Изглежда точно като нея. Дори не си го и помисляй. Това е илюзия. Цялото място... е нейна илюзия. Самоубийците се самоизмъчват, отдават се на само наказване. Нали не искаш да я притискаш по този начин. Искаше да я видиш. Сподели с нея това, което е в сърцето ти. И тогава си тръгни. Без натиск. Чакай, чакай, чакай! Знаех, че можеш да ни доведеш тук. Ти имаш дълбоко самоуважение. От къде знаеш най-важното за мен? Нарече сина си Албърт. Кой е той? Доктора при който стажувах. Беше ми като баща. Уроците му бяха безценни. Брилянтен ум. Да. Спомни си какво практикуваше преди да стане педиатър. Детска психиатрия. Винаги четеше бавно. Но тези бяха без рамки. И останалата част от мен, беше черна. Знаеш ли защо избираме да изглеждаме различно? Аз, децата. Опаковката е без значение. Едната и... О! Не. Обвивката е въпрос на тежест. Кой е учителят, кой е бащата, това пречи да разберем кои сме всъщност. Чакам от години шанса да се погрижа за теб. И ще те чакам отвън сега. Но това не е като останалата част от Ада, сине. Нямаш защита срещу Ани. Ако загубиш себе си или душата си, или Адът те погълне. Ако това би могло да я спаси, тогава направи го, и аз ще те подкрепя. Но ти намери децата си и те се нуждаят от теб. Само една в повече и ще полудееш. Как можеш да полудееш? Когато нейната реалност стане твоя, няма да има път назад. Мисли за мама. За това, което ще и кажеш, за да я върнеш обратно. Здравей? Вратата беше отворена. Извинявай, не исках да те изплаша. Кой, кои си ти? Аз съм ти съсед. Преди два месеца купих мястото на Горман. Току що се преместих. Не съм чула да са продавали мястото. Ти си Ани Нилсен, нали? Говорили са ми много за теб. Какво например? Какво са ти казвали? Че си много талантлив художник и работиш в музея. И, че си вдовица. Г жа. Горман много се възхищава на розите ти. Бяха толкова красиви. Но сега няма вода в квартала. Няма ток, няма газ. Липсват и други неща. Както и всичките ми чисти дрехи и книги, които искам да прочета. И някои от любимите ми картини, върху които работя. Какво е това? Те са навсякъде сега! Хванах го! Отиде си. Благодаря. Няма защо. Казваш, че картините ти липсват? Някои от най-цените ми платна. Които ми напомнят... за съпруга и за децата ми. Ето защо никога няма да си тръгна. Защото могат да се върнат ли? Надявам се с цялото си сърце това да стане. Знаеш, че няма. Когато си мъртъв изчезваш. Жена ми се самоуби, когато децата ни починаха. И после аз... Тя бе най-прекрасният човек. Не мислиш ли, че е тъжно? Не трябва ли да тръгваш? Не. Обаче ако искаш ще тръгна. Да искам. Последният ден в който видях жена си имахме годишнина. Не трябваше ли да тръгваш? След минута. Ще бъда наоколо в случай, че се появи друг проблем. Не беше годишнина от сватбата ни, а много специален ден, за който никой не знаеше. Трябва да говоря с теб. Не е нужно да отговаряш. Това е еднопосочен билет за мен. Присъствието ми не ти помага. И ме убива. Днес е един вид Р-ден. "Р" за решение, предполагам. И за развод. Значи двойно "Р", така ли? Да. Виж, какво се случва когато не проговаряш с месеци. Синди се обади. Каза, че всички те очакват. Всички художници и уредници щели да те посрещнат, като оздравееш. Казах и, че заради музея и една от поредните срещи не можа да закараш децата онзи ден. И ако се върнеш там, това би означавало да извършиш предателство спрямо децата ни. Тя каза, че си луда, а аз и казах, че е бездушна кучка! И затворих телефона! Не беше много учтиво! Ние решаваме, кое е истина и кое не. Независимо какво мислят хората. Тогава осъзнах, че съм част от проблема. Не защото ти напомням, а защото не бях с теб в тъгата ти и те оставих сама. Няма да се предадеш, нали? Няма. Добре. Добре. Така се помирихте? Това е много романтично. Но тя все пак се самоуби. Накрая се предаде. Няма нищо нередно в това. Мъжът и не мислеше така. Беше страхливец! Да бъде силен, да не се предава беше просто маска, зад която се криеше. Беше потиснал болката си толкова силно, че се отчужди от личността, която обичаше повече от всичко. Понякога, когато печелиш всъщност губиш. Когато видял децата си отново Не каза ли, че са мъртви? Можеш да видиш мъртвите в мечтите си, ако поискаш. Искам да видя Кристи. Мога да ти покажа, не е трудно. Това, което трябва да направиш е като рисуването. Да го направим заедно. Просто затвори очи. Моля, не се страхувай. Спомни си къде се ожени. Кристи! Кристи. За кой друг би се оженила в мечтите си? Толкова ми липсваше. Ани, това е реално. Мъжът в градината... съм аз. Не! Не! Който и да си, каквото и да си, няма да можеш да ми го отнемеш? Съжалявам, скъпа. Имам да ти казвам някои неща. Остават ми само няколко минути. Съжалявам за всичко, което не ти дадох, че никога не купих любимият ти сандвич. При това най-големия. Никога не те накарах да се усмихнеш. Исках просто да остареем заедно. Просто двама оглупели старци, смеещи се един на друг, докато телата им се разпадат. Заедно докрай. До езерото в картината ти. Това щеше да е нашият рай. Толкова много неща ми липсват. Книги... следобедни дрямки... целувки и караници. О, боже, някои бяха наистина големи! Благодаря за тях. Благодаря за всяка добрина. Благодаря ти за децата ни. За първия път, в който ги видях. За това, че беше човек, с който винаги съм се гордял. За куража ти, за благоуханието ти. За начина, по който изглеждаше, за желанието ми винаги да те докосвам. Господи, ти беше моят живот. Извинявам се за всеки път, когато съм те провалял. Особено за този. Не вярваше, че ще успея? Доста се забави. Трябваше ми време, за да осъзная, че си прав. С нищо не можеш да и помогнеш повече. Това пътуване беше изцяло за теб. Стигна ли по-близо до края? О, да. Бях точно на ръба. Ето защо трябваше да изляза. Предавам се. Но не по начина който мислиш ти. Прибирай се Ал. Ще кажеш ли на децата ми, че ги обичам? И, че няма да оставя майка им. Благодаря. Докъде бяхме стигнали скъпа? След минута няма да те познавам също както и ти мен. Но ще бъдем заедно. Защо си принадлежим. Добрите хора свършват в Ада, защото не могат да си простят. Знам, че не мога да простя на себе си. Но мога да простя на теб. За това, че убих децата си? И скъпият си съпруг? Не. За това, че си толкова чудесна, че предпочитам Ада пред Рая, само за да бъда с теб. Не защото ти напомням... а защото не бях с теб в тъгата ти и те оставих сама. Съжалявам, че те оставих сама. Не се предавай! Кристи? Кристи. Какво е става тук? Студено е. Кристи? О, боже! Не, не, не, не. Не се предавай! Не се предавай! Не се предавай! Кристи! Кристи. Не се предавай! Не, не, не, не се предавай! Остани с мен, не се предавай. Кристи. Хей! Помниш ли ме? Понякога, когато губиш, печелиш. Как попаднахме тук? Тук пътуването, е както всичко останало просто е в ума ти. Трябва само да затвориш очи. Ако знаеш къде отиваш... а ние като, че ли сме знаели. Където беше ти... аз... опитах всичко. Но нищо не подейства. Докато... не се опита да бъдеш с мен и в тъгата ми. Това, някои намират за невъзможно Нещо, което не са виждали преди. Извинете госпожо. Готови ли сте за изненадата, която ви обещах? Да. Хей. Това не е изненадата. Мамо? Искам да остареем заедно. Можем ли да го направим тук? Хммм. Искам го, стига да е с теб. Така и ще бъде. Но какво ще кажеш да се върнем обратно? Да се преродим? Виж, това е единствено, което нямаме тук. Да се открием един друг отново. Да се влюбим. Отново да вземаме различни решения. Да опитаме пак. Да. Избягвай остри предмети. Не се притеснявай за децата. Те ще са тук. Те искат да отидем. Тук цял човешки живот е един удар на сърцето. И всички ще бъдем заедно. Завинаги. Как ще те намеря? Намерих те в Ада, съмняваш ли се, че ще те намеря Ню Джърси. Обичам те. Като млад... ...срещнах това красиво момиче на езерото.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: В Какво Се Превръщат Мечтите 1998 - What Dreams May Come 1998

Танцувай с мен 1998 - Dance With Me 1998
преди: 3 години / 3 гласа / 11 точки / 0 коментара / 2827 прегледа
Кубинецът Рафаел пристига в Хюстън да търси баща си. Неговото жизнелюбие и страст към латиноамериканските танци го отвеждат в местното студио "Екселсиор". Там той среща Руби - една от инструкторките в студиото, която си търси подходящ нов партньор за завръщане на професионалната сцена. И докато Раф ... още

Адвокат на дявола 1997 - The Devil's Advocate 1997
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 418 прегледа
Най-новият адвокат в най-мощната адвокатска кантора в света никога не е губил дело. Но сега е на път да изгуби душата си! Кевин Ломакс е млад супер адвокат, който не е изгубил нито едно дело. Той получава възможността на живота си, когато му предлагат работа в Ню Йорк във фирма, която обещава много ... още

Господарят на Желанията 1997 - Wishmaster 1997
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 372 прегледа
Когато Господ създал света, светлината родила ангелите, земята – хората, а помежду двете селения от огъня се появили най-злите възможни твари – джиновете (това разбива всички детски спомени от Аладин). Джиновете са зли и подли духове, които изпълняват желанията на хората, но превръщайки ... още

Търси се съпруг за мама 1985
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 72 прегледа
Осемгодишният Алек живее с майка си. Той чувства, че след развода с баща му в нейния живот има празнота. Алек решава да й помогне, като й намери подходящ съпруг. Първият му избор е спортист. След това се спира на симпатичен шофьор на автобус, но и двамата се оказват неподходящи. Тогава случайността ... още

Прецаканият Фреди 2001 - Freddy Got Fingered 2001
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 82 прегледа
Изключителната актьорска игра и необичайните (меко казано) ситуации превръщат ПРЕЦАКАНИЯТ ФРЕДИ в комедията на годината, която на всяка цена трябва да изгледате докрай. Всичко започва, когато Горд Броуди напуска безопасното мазе на бащината си къща и отива в опасния Холивуд, за да стане велик анимат ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2017 BgMdb.com V 1.0