Избор на редактора:

Територия / Territoriya (2015) - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 40 прегледа

Територията, това е място, където хората проверяват своята издръжливост. Необятното пространство, където тундрата се среща с ледниците на Северния ледовит океан. Суровият руски север с който не всеки е способен да се бори. Геолога Илия Чинков е обсебен от идеята да намери легендарното злато на Територията, събира екип от смели мъже, готови да поставят на карта всичко, включително и собствения си живот.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

От филма:
Ако на земята имаше сила, която да върне всички територии свързани със злато, загиналите в експедиции, изгубилите се на континента. Всичките те биха преживяли пак тези години. Не заради парите, тъй като знаят, какво значат парите по време на работа на Територията. Не и заради дълга си, тъй като настоящ дълг е в същността на човека, а не в словесна формулировка. Не и заради славата. А заради онова непознатото, в името, на което зачева и минава индивидуален живот на човека. Град. Главно геоложко управление на "Северно строителство". 5902 км, от Москва За последните три години добива на злато от реката рязко намаля. През 1958 година свалихме добива на 500 кг. А през изминалата година загубихме тон и половина злато. Нови залежи не са открити, ръст на запасите на злато незначителен. И ако така продължи, ще летят глави, и най-напред моята, а всичките вас чака унила и нерадостна пенсия. Има план да оптимизираме всички разходи, освен разходите за злато. Например, територия, другарю Чинков. Кажете за какво ни е оловото на територията? За всеки случай. Всъщност, за добивите на злато ще пише другарка Сергушова, журналист от Ленинград. Така... На какво се спрях? За какво ни е оловото на територия. Наистина, за какво ни е оловото на територията? Предлага се там да се затвори геоложко управление. За него не ми пука. Територия е едното от седемте управления. Можем да го спрем. Още повече, че това е оловнодобивна провинция. А и никой не вярва тук в злато на Територия. В идеи можеш да вярваш или да не вярваш. А злато, стока изцяло материална. Можем да знаем за съществуването на злато, можем да не знаем, но ние, за съжаление, нищичко не знаем има ли злато на Територия, или няма. Чинков не го слушал повече. Той се сети за миризмата на кедров сланник, пушек на забравените огньове, и победоносната вяра в щастие. Те са смятали, че това е краят на Чинков, а той дори още и не започнал. Сега е моментът. Време е. Няма да ви дам Територията. Илия Николаевич, искам да напиша за златото на Територията. Радвам се, но нали чухте току-що, че то не съществува, и няма как да го има. Аз ще пиша за златото на Територия. Никой и никога не е виждал злато, наистина добито от Територия. Т Е Р И Т О Р И Я. Поселение. Централа на геоложкото управления на "Територия". Ето такова лято ни сполети тази година. А на юг в планините лиственица разцъфтя вече. Хенрих Фурдецки беше назначен за началник на управления на Територия само преди месец. По върховете на "Северстрой" смятали, че ако Фурдецки е нищожество, тогава при Чинков управлението на Поселението няма да заглъхне. А в случай, че е личност, тогава полезно да го притежаваш за опозицията на Чинков. Слушам ви, Илия Николаевич. Оставам. Вече ви информираха, нали? И така, аз оставам в управлението, значи, че ще работим заедно. Радвам се. Ако ще ми пречите, ще ви унищожа. Във вашия интерес да преминете към моя отбор. Какво искате? Съвсем малко. Да не играете зад гърба ми. Всичките съобщения за Града, след съгласуване. За мен остава изпълнението на производствени задачи, от вас обезпечението им. Плюс стопанската част, жилище, снабдяване. Общо взето, всичко по устава. Съветвам ви да не мислите, а директно да се съгласявате. Дармедр. И в какво се състои това явление? Влязох в общежитието, момчетата вече два месеца в тундра. Лед по ъглите още не се е стопил. Не момчета, а геолози. А това ще е грижа на началник на управлението Фурдецки. Разбира се! Вие имате къде по-велики грижи. Проекти! Лауреати и банкети. Ще дойде есента, ще се върнат момчетата, Ще избера за себе си председател на профсъюз, и ще обявя на вас, падишаси, война. Мислих си, дърта глупачка, няма какво да ме изненада. Кажете на Куценко, че утре излизаме при Монголов. Ще се зарадват, като ви видят там. Илия Николаевич Чинков, с прякор Буда, озовал се на реката, още като млад инженер. Точно там Чинков създал основите на идваща легенда, където безпощадност към себе си и към другите, беше умножена на късмет. Експедицията му откри най-големите златни мини в страната. Но преди 6 месеца, неочаквано подаде на ръководството на Северстрой рапорт. Чинков помолил да го пренасочат в извънщатно геоложко управление на Територия, на брега на Ледовития океан. Долината на река Елгай. Източна издирвателна партия. Здравия желая, другарю началник. Как е при вас? Няма нищо в тази дупка, освен заплатата ми. До къде стигнахте? До осмия метър. Малкия мие пробите. От сутринта ги мие. Другарю Монголов, базата наближават двама външни. Вървят нахално, а в раниците им има спирт. Не виждам. Другарю началник, ще изпием по чашка, и ще изтанцувам. Индийски танц, с име ганга. Как си, Малък? Всички измити проби занеси на базата към 12. Дадено, началник, пробите ще ги имате. Владимир Михайлович! Ще донеса всичко. Здравей, Илия Николаевич. Здравей, Владимир Михайлович. Запознай се, Клим Алексеевич Куценко. Най-добрият мияч в Северстрой. Уреди ни, Куценко, чай и рибена чорба. Владимир Михайлович, би ли могъл да повярваш за промишлено злато на Територия? Не вярвам в промишлено злато тук. Глупости и пошла манипулация. Обяд! Другари геолози, заповядайте на обяд! А панталон не трябва да слагаш, така ли? Ще ме извиниш, има само една бутилка, така че... надявам се на твоята дълбоко алкохолна порядъчност. Шляхи идват. Видях ги. И какво сега, Владимир Михайлович? Не смяташ ли за необходимо да извършим търсенето отгоре. Да проверим за злато. Да видим и двата притока. Не смятам. Партията има утвърден проект за олово. Тук няма злато. Тукашното количество злато, можем да открием и около Москва. Оловнодобивна провинция. А злато и олово са несъвместими, дори студенти го знаят. Но все пак аз не съм студент. Аз съм Чинков. Напразно използваш боядисан инструмент. По-лошо издържа на пробата. Да, наистина, боядисан. А как сте го... И когато довършваш, не го изливаш през ъгъла, а чрез плоскост, и го въртиш. Да, аз го изливам през ъгъла. Така харесвам. Няма ги златните песъчинки... А струва ми се, че трябва да ги има тук. Преди 3 години, мой стар приятел Миша Котински ръководил група на една река. Един дявол му подхвърлил в три ями проби със злато, Миша написал доклад, за преориентиране на групата си към злато. След това, никъде не е намерил злато. Съсипаха го после. Хубава чорба. И къде са хората ти? Баклаков трябва да се върне днес. А групата на бригадир Салахов замина в многодневен маршрут. Всъщност ще се връщат през район на Котински, ако това те интересува. Просто искам да разбера къде изчезва сидерит. Източно от нас басейн на река Ватап, За нея ние нищо не знаем. В тази връзка, Не искаш ли да минеш зад река Ватап? Примерно за двайсетина дни, Изпрати на разузнаването Баклаков. За преминаването трябват лодки. И в експедицията трябва да отиде цяла група. Да... тогава живях добре. Бях с автомат, граничари ми го дадоха. И с кобила на име Галя. Хубава кобила беше. Само, че не може да пере. Вие ли сте Баклаков? Аз съм. Какво мислите за индивидуален маршрут за 15-20 дни? Може да го направим. Нормално. Не е възможно да го направим нормален. Маршрутът върви по гранитни масиви. Ще трябва да се взимат много образци. Към реката Ватап, и после в Кетунгско нагорие. Към 500-600 километра. Ще го направя. Как мислите да прекосите река Ватап? Не знам, трябва да я видя. Да, да, съдейки по всичко, този маршрут е всичко, което ви трябва. Отивайте да си лягате. Ние с другарю Монголов ще вземем решение. Владимир Михайлович! Искам да поговорим. Ела. Владимир Михайлович, съгласен съм с решението ви да изпратим Баклаков в многодневна експедиция. Правилно решение. Серьога, донеси картата. В чекмеджето. Под масата. Червената. За какво е този цирк? Притеснявах се, че ще възразяваш. И реших да те поставя пред факт. Можеше просто да се възползваш от нареждането. Тогава щях да поема отговорност, а на управлението сега не са им нужни произшествия свързани с името ми. Страхуваш се от отговорност? Недей така, Владимир Михайлович. Огледай се, заобикаля ни Северстрой. И такива като мен, тук не осъждат. Аз съм Буда. За какво ти е този маршрут, Илия? Дръж. Откъде? Промих горе по реката ти. Куценко има рядък усет. Такова усещане, Владимир Михайлович, че в твоите ями трябва да има злато. За своите миячи се обзалагам. Проверявай. Имаш право. Салахов работил при Катински два сезона. Точно Катински го е направил мияч. Източник на р. Серой. Старата база на Катински. Преди три години Салахов измил тук известните проби. Златните самородки на Катински. Тези самородки пречупиха съдбата на Катински. Салахов усещал вината си за това. Защо стоим на ръждясало място? Празно е тук. Това са последните проби. Като свършиш тръгваме. Потърпи още малко, Бог на Огъня. Ами какво аз... Аз търпя. Малко настинах само. Ще почерпиш? Горната част на р. Елгай. Това място отдавано го набелязах. Още като вървяхме към базата. Това е личната ми молба, Клим Алексеевич. Разбирам ви. Мий докато не свърши водата. До последно. После излизай към базата на Монголов. Там ще те чакат. Да те взимам, аз лично ще дойда. Само не го казвай на никого. Сърцето точно отброяваше своите шестдесет удара на минута. Кръвна равномерно и мощно течеше по вените. Около него вече се оформил онзи особен уют, който навсякъде е със скитника. Тундрата е прекрасна с многоцветието си, тъмни планини, и избеляло небе. Прекрасно е самотата на разузнавача посред непознати долини и планини. Прекрасно е, че никога няма да умреш. А в това, че е безсмъртен, Баклаков не се е съмнявал нито за миг. Няма никакви ограничения, и никакви граници. Тече нормален вечен живот. Река Серая, 92 км. от базата на Монголов. За първи път в живота Куценко изпълнявал не нареждане, а личната молба на Чинков. Затова се стараел много. Съдбата го срещна с Чинков след войната. Три години Чинков безпощадно го тренирал. Принуждавал още преди промиването да познава има ли злато тук или не. Но и на Куценко почна да му харесва работата, не се отделял от улея за промиване, и сънувал реки, плитчини, преработени материали, и шистови четки. Късметът го огря, когато правеше контролен маршрут по приток Надежда. Другите златотърсачи признаха този приток за празен. Куценко останал на притока двойно повече от нормалното, и открил злато. С леката ръка на Чинков, от тогава той е Клим Алексеевич. Ако имаше сега и чаша спирт. И парче от еленско месо. Заради този спирт сам се погубих. Сега живея с обещание. Лекувал си се? Не, сам се отказах. След като жена ми почина, тогава и приключих. Ще почнеш пак? Не. Децата трябва да гледам. Две имам. Мишка и Тося. Взех ги вече от приют за деца. Живеят... при сестра ми. Всичките пари на тях им пращам. Пишат ми татко, идвай вече. Прав беше Илия Николаевич, държавата на големите възможности. "Няма да ви дам Територия". Река Ватап. Вливането на река Серой в река Елгай. Бог на Огъня се измъчваше от несъвършенството на своя живот. Нямал той син Миша и щерка Тося. И никога не е бил женен Бог на Огъня. Но мечтата за живот, като при всички нормални хора беше толкова голяма, че той я бъркаше с действителността. Защо има толкова много хора, които... искали да живеят, но не успяха. Лагер на овчар Кяе. Някъде из Територия. За дълги години живот, покрай Кяе са минали много хора. Той обичаше да мисли за тях, за казаните от тях думи. Някои хора миришеха на пот. На Кяе се струваше, че дори мислите им миришат на работа. Той ги уважаваше. Другите миришеха на пари. Кяе ги съжаляваше. Той се сърдеше, когато за живота говориха лош или добър. Просто той си е различен. Смешно е да мислиш, че парите могат да го подобрят. В паметта на Кяе се пазиха ароматите на билки, на лед, пролетен сняг, полета на заледен от студ гарван, и негов гърлен вик над земята. Падането от уцелен с пушка вълк, вкусът на еленското месо. А още паметта на Кяе пазеше ежедневно и ежечасно тъжно признание на неизбежна смяна на снегове, дъждове, и човешки животи. Повече от всичко Кяе се изумявал от необратимостта на смените. Невъзможно да я спреш. Михалич. Как са пробите? Главният инженер беше тук. Показа ми злато, което намериха в горната част на реката ни. При Катински се случи същото. Пет дни миехме на старата му база. Нищо. Ни злато, ни олово. Чинков е сигурен, че трябва да имаме злато. Какво има? Какво има? Казвай направо. Тогава, когато пристигна Чинков, в седма проба излязоха 3 пластини злато. Честна дума, не знам как мушнах това злато в джоба си. Мина ми мисъл, да го сложа в плик, и да го пратя на Соня. Със Соня учихме заедно в едно училище. Тогава ме приеха в цирково училище. Мислих да я впечатля. А тя ми казва ти още и сервитьор стани. Тя харесваше героите на Джек Лондон. Затова съм тук. Веднага написах й писмо за злато, че работя с улея и легенче. И тя изведнъж започна да ми пише дълги писма. Като за карък пъхнах това злато в джоба, точно преди да дойдете. А да го връщам вече беше късно. Общо взето Седой ме нарече измет. Заради това. А пластините ги хвърли в реката. Срам ме. Богаташчета, ще хвърлят те самородките в реката. Кучи синове. Ваше ли е златото? Това злато е на държавата. Престъпници. Готов съм да понеса наказанието. Какво? Да те осъждат? Да си съсипеш живота? Добре... Това го знаем само ние. Не е нужно съучастие. Излиза, че това е съучастие в престъплението. Махай се! Ще го покриете с работата си. Тамара. Чу ли изстрел? Не знам. Може би... този изстрел е дошъл от далечните хълмове на времето. А сторен преди много години. А сега се върнал. Или дойде от бъдещето. Може би и така. На следващата сутрин Монголов тръгна в долините на река Елгай. Това беше потвърждение на известния на всичките търсачи тезис когато районът е празен, налага се да работиш три пъти повече, за да докажеш, че наистина е празен. На месторождение на живак се натъкнал случайно. За живак никой не е мислил, и не очаквал. Монголов открил залежите на живак от световно значение. Има ли някой жив тук? Геолог съм. Разболях се. Геолог ли? Добре... Аз съм овчар. Знам, че си болен. Чух изстрел. Гледам палатка. Сутрин никой не излиза. Вечер никой не излиза. Разбрах. Разболя се. Далеч ли е до стадото? Ако ти вървиш час и половина. Май трябва да вървиш. Ако останеш сам ще умреш. Със сигурност ще умреш. Казвам се Кяе. Река Лосиная. Далечна златодобивна партия. Какви ще правим, домакине? Или не държиш икони в къщата? Няма на какво да се помоля след завръщане. Изморих се. Да не взема ли вана? От кафе с цигара също нямаше да се откажа. Какво ще кажеш, Апрятин? И хубаво е да разберем с кого спи сега Жана Базе. Какво се чува за летящи чинии? Ето тук... скелет на човек, и ето това. Мисля, че е втората експедиция "Съюз злато". Да не забравиш да изпратиш радиограма. Може би да се обадим в милиция? Трябва ли? Аз и сам бих извършил обреда. Гроб на неизвестен мъченик. Загадката на тундра. От глина излязохме, в глина се върнем. Такъв е тъжният край. Тамара седеше полугола, по старинен обичай на жените в племето. Голо тяло беше обичайно в техния начин на живот. Това беше рационално и полезно за здравето. Кяе харесваше, че внучката му спазва древните обичаи, и дава на тялото да диша. Яж, яж. Сутрин яж, през деня яж, вечерта яж. През нощта. Когато усетиш силата тръгвай. Внучката ми ще те заведе до пътеката. Елените ходят, мечките ходят и геолог ще проходи. Началник на далечна златодобивната партия Жора Апрятин, пред хората се опитвал да спазва, създаден с въображение, идеален образ. Немногословен, винаги с оръжие. Жора Апрятин полярен вълк. Природата наистина създаваше Жора по образ на викинг, на някъде по средата, се разсея. И всичко останалото довършил дядо. Известен географ, изследовател на Централна Азия. Рапортувайте, Апрятин. Скелет намерен от Гурин... Кажете го на майор. Искам резултати. Какви резултати? Хеликоптерът ще стигне ли до там? Без дозареждане е изключено. Пеш? Две денонощия. Майор, взехте ли решение? Нека го погребат. Да направят акт. Работата е ясна. Да, и моля ви, проверете как се пазят взривоопасни вещества на базата. Какво можете да кажете за златодобива във вашия район? Янич избрал напия район нещо като... Не ме интересува какво избрал Янич, Това не е полигон за научни изследвания. Чуйте нареждане, Апрятин. Към есента ще ми направите плен отчет за златодобива на вашия район. Партия има утвърден проект. Не ми пука за проекта. Закривам го. За какво върви спора? Ние провеждаме работата основно в горната част. Трябва да слезем в тундра. Да претърсим притоци на основните реки. Хората да преминат на друго място. Да спрем тук, и да ги пратим там. Две-три линии на основните водни артерии, и няма за какво да спорим. Разумно е. Моля ви никога да не викате по мен. Второ, искам точни указания за търсене на злато. И още, искам писмено указание за отмяна на проект. Без него няма да мога да променя графика на работа. Инженер-геолог не е само инженер, Той трябва да има кодекс на честта. Вашият колега загина в търсенето на златото на Територия. Резултати от работата му са неизвестни. И за да изпълните обикновен приятелски дълг, вие искате от мен хартийка? Това е демагогия. Демагогия правите вие. Нареждането ви е ясно. Как да го изпълните ще ви каже Гурин. А на дядо ви, трябва да го е срам за вас, Апрятин. Красиво те изиграл, Георги. Ето това се казва шеф. Има акъл, има цел. И абсолютно никакви предразсъдъци, наречени етика. Лош човек. Напляскаха те. Приеми го като мъж. Тарикати се проявяват в ежедневието, А мъчениците се пазят в паметта. Къде да сложа кръста? Прецени сам. Циник си, Андрей. Гадно. Не съм циник. Единичен философ съм. Кетунгско нагорие Управление на Територия беше известно с едно, геолозите го смятаха за старо обредна геология. Средство за предвижване краката, геоложкият чук метод за научаване. Всичко останало от лукавия. Тук свято се придържат към принципите на "Северстрой", главния от които принципът формулиран много преди "Северстрой" от Джосеф Конрад. Звучеше той като кратка света заповед прави, или умри. Половината от тях имат в ръцете си 2-3 дефицитни професии. Другата половина ювелири в работата си. Когато не са пили. Взимай тези, които ти давам. И най-важното, нямаше още такъв случай, когато с пръчка можеш да принудиш човек да бъде човек. Предадох материалите, отбелязах се в книгата, настанявай ме някъде. Серьога пристигна! Двадесет и пети след седмица. Още не е готов напълно. Нищо, ще живея на строежа. Пиши направлението, докато взема дрехите. Ела с мен, ще ти осигуря жилище. Ще осигуря и заплатата. Ще дръпнеш и жена си. Сигурно сънуваш голи жени постоянно. Много пътища водят към столица на съветската Литва, и се отиват от града към неговите покрайнини. От изток и запад, от север и юг. Навсякъде виждаме характерен за околностите на Вилнюс, пейзаж. И винаги, слизайки в долината от планините, заобикалящи Вилнюс, ние се възхищаваме от прекрасния град и околностите му. Началник, да копаем ямите през есента, когато студовете идват... Да взема и да те сложа в тази глина, и да те държа там един ден. Феникс, само плебеи смятат за щастие да държат задника си горе и нищо да не правят. А нима не съм плебей? Плебей съм си... Работиш в Арктика. В Арктика няма плебеи. А ямите според вас, кой ги копа? Нима принцове, на каналите се гърбят. Не, началник. Ние идиотските нареждания не ги разбираме. Утре последен ден ще работим. В околностите на Вилнюс. Стига. Смятай, че това е ултиматум. Приключвайте вечерята. Лягаме. Да. Какво има? Какво ви трябва? Тъй като сме... единствени живущи в тази недостроена сграда, Бих искал да... Вие ли изхвърлихте компот? Трябваше ми буркан, аз... Чай в буркан правя. Съвсем друг вкус. Вие кой сте? Сергей Баклаков. Геолог. Днес се върнах от полето. При мен всяка вечер нахлуват различни типове с коняк. Днес няма да нахлуват. Ще се отбраняваме. Гладна съм като бездомна котка. Или като куче. Като бездомно котка куче. Как се казвате? Как се казвам ли? Многоуважаема другарка Сергушова. Ето коя съм. Отивайте за компот. Човече, ти или влизай, или затваряй там вече. Возилшиков Константин Сергеевич. Изпитател на танкове. Бивш. Чинков Илия Николаевич. Златотърсач. И какво? Дошло ти е до гуша там, нали? Не, мерси. Ние, когато освободихме Австрия от фашистите, една година бях там в специалните групи. Сглобявахме технологии. Хазяйката на квартира Фрау Луиза, тя всяка сутрин ми носеше кафе в стаята. И сметана, разбира се. В отделна каничка. Между другото истински китайски порцелан. Но жени са си жени. Накратко, кафето прави във Виена. Сина ми щеше да навърши днес двадесет. Войната започна, а аз тук злато търсих. Не можах да се върна при него в Ленинград. Превратностите на живота... Как да познаеш къде ни дебнат... скрити неприятности. Малко й трябва... Трябва да се пържи без масло. В никакъв случай да не слагаш капак, и го махаш веднага, след като еленското месо стане бяло. Много добре ви се получава. Аз пък нищо не мога. Това се нарича пастьоризирано еленско месо. Всъщност геоложката професия свързана с кухня. Защо така сте ме зяпнали? Да, гладна съм. Неудобно е да разглеждаш човека, когато той яде. За първи път се изявявам като готвя за някого. Приятно е, когато ей така, неангажиращо. Чувствам се добре. Разкажете ми по-добре нещо героическо. Случвало ли ви се да застанете до горичка или река, и да мечтаете, че тук някога ще има град. Да не съм император? Нашия брат в най-добрия случай може да помечтае ето така тук ще сложат три сондажни машини, десет палатки... и петдесетина човека. Добър вечер. Защо си толкова напрегнат? Ордер за арест ли носиш, или постановление за 24 часа? Ще отлетиш? Да. Опитай се бързо да си оформиш отпуск, и всичко останало Мини сутринта. Имай предвид, че ще стигнеш за около 5 дни. Довиждане. Хората на Жора Апрятин плуваха надолу по р. Лосиная с гумени лодки. В късната есен, малко преди пролетта, когато всички неравности на тундра покрити със сняг и обхванати от студовете, партия стига в планините със самолети. През есента, когато самолет не може да кацне върху камъни, Остават само два изхода. Партия се извозва с трактори и влакове, ако е възможно, или отиват пеша до реките, и слизат до океана, където ги взимат с всички достъпни превозни средства. Последният вариант е най-опасен. Много геолози трагично загинаха, по този начин приключвайки сезона. След като свърши с промиването, Куценко тръгна към базата на Монголов. Щом Илия Николаевич каза, че там ще го чакат, значи го чакат. Рязко застудя до минус 30. Реките замръзнаха за една нощ, Жора Апрятин се измъчваш от настинка, и осъзнаването, че работата не е свършена добре. Образцово проучване на красивата територия не се получи. Идиотско нареждане на Чинков е изпълнен, но нищо не е намерено. Жора знаел, че "Северстрой" не признава обективни затруднения. Следователно той трябва да отговаря за пропуските на картата. Проектът на партия практически е прекъснат, и няма нищо в замяна. Разбирам от олово, цял живот се занимавам с каситерит., Въпроса с мините е съгласуван. Но това няма да се случи, нито отпуск, нито мини. Тук има нужда от вас. Предлагам ви да оглавите разузнаване за насипно злато. Това е несериозно, Илия Николаевич. Няма да го направя. Няма да участвам в тази авантюра. Ако ви наредя? За първи път в живота, да отговоря на нареждане с медицинско заключение. Не ме принуждавайте да го правя. Сърцето нещо ме тревожи. Тези дни ще пътувам до Москва. Ще ходя на лекар. И ще ви помоля да не предоставяте рапорт на Фурдецки, преди да се завърна. За живака ти благодаря. Добре, ще дочакам завръщането ви. Владимир Семьонович... Благодаря ви. Напред! Питомците на Юпитер! Дръжте се, момчета! Гурин не е бил в лодките на Апрятин. Той изпълнявал елементарен приятелски дълг. Погребвал останките на геолог. А след това в единичен маршрут движеше се към океана на нос на китоловците, където трябва да ги вземат ескимоски лодки. Здравейте хора! Здравейте, Евгени Александрович. Цялата партия е тук. Маршрутът е приключил без нито една жертва. Кой каза, че не можем? Можем! Наистина можем. Да полеем края на сезона? След теб и във водата ще скоча. Пийни с нас, докторе. Ти си силна личност. И твоя Чинков силна личност. Но какво ще правите без нас, работниците. С твоето разрешение, началник, после. Насаме. Веднъж в Средна Азия изкачвах... три дни на един хребет, почти недостъпен, за да изпия там 50 грама коняк, да погледна отгоре на земята, и да помисля за бремето на битие. Защо го правих? Отговорът е лесен. Заблудата на векове. Желание, каквото и да ти коства това, да докажеш самобитността си. Че, не съм такъв като другите. Ще загинеш. За какво говориш? Така... Лицето ти е мъчно. Глупости. Важното е да спазваш дистанция. Спазвай правилата на съдоходство в оживените места. В това е тайната. Лодките идват. По неписаните закони на "Северстрой", геолог, прибрал се от полето, полагало му се три свободни дни за баня. По същия неписан закон, на четвъртия ден, полагало се да дойде в управлението в 9 сутринта избръснат, добре облечен, и напълно трезвен. Здравей, жена. Заповядайте. Вие ще живеете тук? А Баклаков? Баклаков значи. Баклаков... Той замина за фамилното си жилище на село. Той ваш приятел? Аз нямам приятели. Имам само познати, както всички по наше време. А с Баклаков живяхме миналата зима. С него е удобно. Обикновен човек. Зает с мускулатурата си и геология. За прекрасното не говори, за жени също. Да, той е много добър. Той е прекрасен. Обикновен съветски фен. А вие? А аз съм предпоследен авантюрист. Защо предпоследен? Ще ми бъде обидно да бъда последен. Коняк? Коняк. Коняк трябва да се пие от позлатени чаши. Само тогава дава цвят. Откъде имаш такъв коняк? Познати ми пращат. Книги, напитки, плочи. Грижат се да не изоставам от времето. Пуша само пури, като Чирчъл. Искам да доживея дълбока старост, и да видя как всичко това ще свърши. Какво точно? Извинявайте, че толкова прилича на интервю. Какво точно ли? Уважавам журналисти. Какво ще свърши ли? Всеобщото задоволство. Апартаменти, дрешки, коли. Потребители превземат света. И... да вървят по дяволите. Да пийнем за кариерата ви. Да пийнем. А искате ли да създам матрицата на всяка кореспонденция на местна тема? Слушам. Трбаса, буря, ентусиазъм, Снежните простори, млад работник, възрастен номад. Това вече е моя професия. Моето уважение. Уважавам работа. И моя комшия, съседът ми Баклаков уважава работа. Ние тук всичките уважаваме работа. Всички вие. Аз не съм всички. Аз съм отделно. Скитник, ето кой съм. Как успявате да бъдете скитник? Кандидат на науки съм. Познавам професия на ниво на среден доктор. Говоря два езика. С такъв товар навсякъде съм желан гост. Ако ми писне тук, ще намеря място на картата, и ще тръгне там. Преместванията ти позволяват да нямаш много багаж. Така е по-удобно. И не ви ли празно? Мъчно ми е. Преди време земята завоювали Чингизханове, Тамерлани, Македонските, сега плътно и непоклатимо го завоюват потребители. Те са навсякъде. От езерото Титикака до Можайск. Най-безпощадното завоевание. Затова обожавам авантюристи. Потребителите ги сложиха извън закона. Затова и се приспособявам. Искам да защитя своето"Аз" сред общото задоволство. Нищо не искам да притежавам, освен себе си. Потресаващ мъж. Потресаващи мъже седят по кафенета, и дърпат портвайн през сламка, изобразявайки пропиляването на живота. Все пак съм предпоследен авантюрист, но работя не по-зле от тези полярни супермени. Искате да ги видите? Искам. Но как? Вечерта на геолозите. Героите на тундра с бутилка вино. Непознати не се допускат. Това е цяло съкровище за журналист. Каните ли ме? Вас ли? На вечерта на геолозите? Знаеш ли, Иван Егорович, това месторождение от световно значение. Монголов твърди, че хълмът почти изцяло състои от живак. Докараха един тон. Просто ей така, минаха от там, натовариха, и докараха. Заради това си летял до Москва? Робикин вече два пъти ми звъни. Значи не ми вярваш, така ли? Какво е това? Виж сам. Това е злато, което не съществува. С улея ли го измихте? Какво ти трябва, Илия? Пари. Големи. И още веднъж пари. Тайно си долетял? Да... И златото също тайно намерих. Това не е буквар, не е като на реката. Тук има много работа, и без голямо разузнаване нищо няма да намериш. С пари ще открием ново месторождение. Още един лауреат търсиш? Още един лауреат разбира се, не е лошо, Но знаеш ли Ваня, какво искам... преди да умра, когато ме хване вече трети инфаркт, да кажа на самия себе си, че не ме е срам за своя живот. И за каквото бях предназначен, всичко изпълних. Или най-малко опитах да го направя. Нали? Защо изкара каничката. Просто така, или... Къде изчезна Чинков? Второ денонощие не мога да се свържа с него. Край. Получените всъдеходи напълно оправдаха себе си в полярните условия. Полярниците ви благодарят, другарю Робикин. Край. Къде е Чинков. Край. Замина за болница, заради сърцето. Всичките полеви партии благополучно се завърнаха. Край. Фуртецки, автономия ли си направихте там? Край. Каква автономия, другарю Робикин. Предварителен отчет изпращам след седмица лично на вас. Край. Желая на управленческия колектив успехи. Край. Баклаков закъсня. Баща му почина три дни, преди той да пристигне. Всичките неща на баща му ги раздаде. За себе си оставил голям албум със семейни снимки. Сега вече Баклаков с неопровержима ясност разбираше, че отсега, единственото, което има, това е стая на брега на Ледовития океан. А домът му е Територия. Добре, чао. Ето, прочети Врангел. Ще ти е от полза. Андрей, нека да поговорим. Проблеми с отчета? Почти. Логиката е лесна. Положението ти не е тъжно, а по-скоро радостно. Защото имаш право да напишеш нестандартен отчет, Ще бъда сериозен. Чел ли си отчетите на класици? На Мушкетов, на Обручев, Богданович? Не си? А какво си учил шест години? Класиците са писали геоложки романи. Писали са есета, с частни вариации на хипотезите си. Но не ги мързеше да опишат пейзажа така, че да се проникнеш с атмосфера. С техен начин на мислите. Добре. А какво да правя с раздел полезни изкопаеми? Какво не може да ти се отнеме, това е инат. Предлагам ти да напишеш геололожко есе. Свободната игра на ума. С личната ти концепция за устройство на земното кълбо в нашия регион. И тогава полезните изкопаеми сами ще си дойдат на мястото си. Опитай се да разбереш, защо Буда се стреми към златото. И имай предвид, Буда няма да направи и крачка напразно. той е единствен умен човек сред вас, супермени. Спри да се заяждаш. Но ако видя свещения огън, мисли в очите ти, петрографията поемам аз. Съгласен съм. Да, между другото, загубих на бас с приятелката ни дузина шампанско. пробвай да наминеш довечера. Не, ще работя. Както искаш. Може би след девет... ще мина. Цялата празнична седмица Баклаков прекарал в управлението, работейки над отчета си. На цветен лист хартия, съществувал четириизмерен свят във взаимовръзка с преместването на земните маси, с пукнатините си, с взривовете на задълбочените магми, буйното полудяване на вулканическите изригвания. Лилаво поле на триас, предположително палеозойския масив на изток. На юг се разпростира линия на Тунгуското нагорие. Той трябваше да си представи история. Разломи... Незнайно защо мислите му постоянно се връщаха към разломи. По тях минават превалите в хребети. Към тях минават и речните долини. Стръмните хребети. По тях минава магма, Те формират релеф. За какво са му разломи? И изведнъж си помисли, че няма нужда да се задълбочава в морето на фактите. Не може той сега да се крие зад дреболиите. Силата на пророци е в тяхната морална увереност. Той трябва да създаде основат. Детайлите ще дойдат после. Злато го има поне затова, че навсякъде изникват знаци. Това е факт. То е дошло с гранит. И това е факт. Нито в един от гранитни масиви, никой не е виждал злато като руда. Това е третият факт. Баклаков взел лист хартия, химикалка, и изведнъж вместо замислен списък от въпроси, започнал да пише писмо. Почнал да пише глупавичко писмо. За един познат, който след като се напи, палеше цигарата си с лупа от северното сияние. За хлебарка Сьома, който живее в пукнатинка над леглото му. Докато пишеше писмото, съвсем ясно осъзна, че има особен тип на гранит, все още неизвестен за нас. В този случай, трябва да очакваме месторождение на злато, по всичките реки на Територия. В тази нощ той открил най-важното, интуиция и увереност. Той знаел, че е прав. Добро утро. Добро да е. Къде се изгуби? Защо не минаваш? Гурин оставил бележка. Помоли ме да ти предам. Той сега е при мен. Зает с отчета. Някакъв си весел и син. Някак си цветен. Коя е Тамара? Тамара... Днес имах хубава нощ. Изведнъж в мен се събуди радост за идващото лято. Ако се вярва на Монголов, тогава намалих количество на злото на земята. Боже мой, под влиянието на Гурин, скоро ще станеш философ. А не трябва да ставаш такъв. Ти си обикновен разбран супермен. За теб трябва да се пише във вестници. Тръгвай за тундра, погледни хората. При Монголов сега работниците като винтове, ни с чук да ги забиеш, ни с клещи да ги извадиш. За тях трябва да пишеш. Не, тези твои винтове, някакви други. За такива не трябва да пишем. Трябва такива, които идват тук за романтика, Да имат чисто и гладко минало. Лош журналист съм. По друг начин не ми се получава. Да, те на са гладки. Особени са. Те са първи в тези места, в които после ще се идва за романтика. Може би тук наистина ще има град, и не един, но разбери, Град на празно място не се строи. Тук трябва да се появи работник с прякор Кефир. Биографията на Кефир не е свята, но няма тежка работа без Кефир, и Кефир го няма без тежка работа. Може би точно в това е неговата святост? Знаеш ли... Твоят дълг е да бъдеш много добър човек. Защо? Има хора, на които им е по-тежко от другите. На някои всичко им минава без последици, а на тях не. И те за задължени да бъдат по-добри. А ако човекът е решил да живее по мечтите си, тогава двойно задължен. Защо? Защото мнозинството се страхува да живее по мечтите си. Устие на р. Елгай. Източен разузнавателен участък. Дълбочина 10 м. Ех, ти... началник... Аванса съм го взел, Вермут, или портвайн, пийнах. И си почивай мирно... Но началство в производството не спи, измерва работят ти постоянно, притеснява се. Как ще заспиш тук? Веднага всичко ще падне. А производство това какво е, Седой? Точно така. Това е дърво. Отглеждат го... работници... Началството го няма - работникът се успокои. Можем го, момчета... В Бога се кълна, че можем. Има ли още там? Имаш щастливо око. Слизай долу. Работници! Поздравяват се с дясната ръка! При думата "марш", започват с десния крак. Ракети стрелят нагоре. А момчета не се стараеха напразно, не са мързелували. Ето, Владимир Михайлович. Къде? Линия 430. Осма яма. Точно на десетия метър. Може би спирт искаш? Забранено ни е. Ще изплашим късмета. Законът на старателните. Кефир! Пускай бойлер. Трябва да промием. Пролетна промивка. До лятото няма как да траем. Промивка на линията нищо не даде. Ямите се оказаха празни. Монголов наредил да се прекара бойлера, към следващата линия. Втората линия също не даде нищо. Над търсачите надвисна тежката съдба на каръка. Къде е логиката, мислил Монголов. Самородок голям колкото яйце, вече не се смята за знак. Това не може да се появи случайно. Само че, не със самородките е жива златната промишленост. Тя е жива с пясък и прах. Пясък, и прахта на златото се открива чрез промиването. Монголов го овладяваше хазарт. Той разбираше, че идеите на главен инженер трябва да стигат много по-далеч от Елгай. Прочетох доклада ви, Сергей Александрович. Във вашите разсъждения безусловно има смисъл. Предлагам ви да определите маршрут, и организацията на основната партия. Предлагам да сте началникът на партията. Задачата е да се мине по земите на управлението, и да се напише отчет, в който ще дадете прогноза за златодобива на Територия. Съавтор ще съм аз За мияч ще ви дам Куценко. За заместител вземете Гурин. С Гурин нямам контакти по лични причини. В долината на Елгай, трябва да има точно този пример, който е описан в докладна. Вие познахте. Но всъщност мисля, че сте познали за цялата Територия. Предлагам ви най-сложната и важната партия в управлението. Проектът ми трябва след седмица. Запомнете Баклаков, какъвто и да е сложен и дълъг маршрут да измислите, той пак няма да е достатъчен. И още съвет. След като се изясните с маршрута, хващайте самолета и разхвърлете провизията в бъчвите. За резултатите отговаряте лично. Методи, които ще използвате за изпълняването на работата, не ме интересуват. Това е моята грижа. Грижата ви е да имате горещ мозък, да давате идеи, и веднага да ги съгласувате с реалността. Сред хора се знае като мъдрост. Задължавам ви да бъдете безжалостен и мъдър във всичко, което се касае златото на Територия. А бъдещето ви... изцяло зависи от лятото. Желая ви успех. И не ме принуждавайте да се разочаровам във вас. Вярвам във възможностите ви. Намери хубаво място за лагер. Така... Провизията със следващия рейс. Да натоварим детонатор. Началник, там има още място. Да натоварим храната. Храната с втори курс. Превозването на детонатор и взривчето вещество заедно строго се забранява. Отговарям по закон. Нека аз да отида. Началник, да не би си нов? Объркал си самолета с магаре? На магаре ще товариш каквото поискаш. Край, спираме с товаренето. Да, добре, приключихме. А това какво е? Това е храна. В тундра всичко се случва. Миналата година 2 седмици чаках самолета. Не отиваш там, за да ядеш, а за да работиш. Самолетът успешно замина и се върна. Но привечер се разигра виелица. Серьога, чакай! И чак седмия ден беше добър и с добра прогноза. Пристигайки на аеродрум, Апрятин разбра, че единствения годен самолет превзел Баклаков. На Апрятин му оставаше само да се моли Баклаков на неговия маршрут да не съсипе самолета, и онези двамата да имат мъжество да чакат. Храна Салахов и Бог на Огъня нямат. Апрятин на никого не е казал за това, макар, че разбираше, че ако Салахов и Бог на Огъня загинат, на него ще му остане само да се застреля. Шест бъчви с провизия, и една с гумени лодки за превземането на предстоящия героически маршрут на Баклаков, бяха пълни, зашити с тел, и натоварени в самолета. Баклаков пренесе от картата си, на щурманската карта на пилота Боря Бардикин, всичките места, където да хвърли бъчвите. Куценко, седмица преди това замина с пощенски самолет. Той трябва да наеме или да купи там лодка. Да я прекара с тракторна шейна към устието на Серая река, и да резервира там база. Сега бързо кацаме, взимаме Куценко, и веднага тръгваме. Мамка му стара. На този проклет нос никога няма да познаеш има ли вятър, няма ли... Ало! От управлението сме. Земя! Сеня-мързеливец. Поне да беше вързал гащи на кол. Давай по-нашенски. Запали огън. Ще направя още едно кръгче. Инженер... Самолет с колегата ти, днес ма нос Банерс претърпя катастрофа. Всички са живи. Кога ще го оправят не е ясно. Вече можеш да не висиш тук. Болен, имате посетители. Заповядай. Генераторът работи до 1100. Ще ви донеса керосинова лампа. Ами, говорете си. Как разбра? Кога ще ти се изпълни 18? Ще се омъжиш ли за мен? Догодина. Ще се омъжа. Ти си добър, силен. Макар, че сега изобщо не си красив. И какво чакате? Времето не позволяваше. Сега нямам самолет. Много мислих за вас, Апрятин. Дядо ви ме помоли. Ако хората ви са загинали, ще ви дам на съд. Отидете на радиото и пратете от името ми радиограма в града. За това, че спешно трябва санитарен АН 2 със ски. Вярвате ли в Бог? Комсомолец съм. Тези дни се молих. Молете се, Апрятин, молете се. Салахов... Ще ме изядеш ли? Къде се мотаеше, началник? Какво ти е? Катински починал. Михаил Аркадиевич. Тихо! Катински почина. Миша Катински... гледал на света от дивните височини на високи нравствени истини. А ние... живеем, умираме... Обидно е. Много злини и на на този свят. Това значи, че общата задача на хората, и особено твоя, това зло да го отстраняваш. Във военното време ясно... суетихме се... автомати... А в мирното време... честната работа, трябва да служи за отстраняване на това всеобщо зло. В това е най-висшият смисъл. Каква е вероятността, че котарак Вася, натискайки, където падне с лапата си ще напечата "Приказка за цар Салтан" на пишеща машинка? Едно към 3 милиарда. Възможността ти да заминеш в мен в партия, около тази вероятност. И никакви редакционни задачи няма да помогнат. Там е студ, от който няма как да се скриеш, кал, мрачно. В крайна сметка, понякога и няма какво да ядеш. Аз не мога. Не се потискай. Погледни на всичко с други очи. Захвани се с нещо полезно. Напиши роман. За нас, супермени. Подарявам ти първи ред. На брега на Ледовития океан, гледайки залеза, и топящите се ледове, стоят два меча. Тръгвай вече. Да обичам теб, все едно да се гмурна в ледена дупка забавно и страховито. Да обичам теб, със същата полза, да чакам вчерашния ден. Да обичам теб, е все едно да хващам вятъра в полето толкова безполезно. Да обичам теб, е все едно с желязна воля да се доверя на отвесна скала. Да обичам теб, значи да забравя други, какво е по-добре от тази участ. И в тайна от теб, от болка... от болка вечна да вия като вълк. Да обичам теб, е все едно вода в пустиня, гълта, без да утолява жажда. И в унисон с желанието ти, внезапно да остана отхвърлена. Да обичам теб, все едно да плувам в море, където и вълните те заливат. Воистину да те обичам - не позволителната щедрост. Да обичам теб е толкова опасно, както да пълзя по планините. Но Боже мой, толкова си прекрасен, че да, невъзможно да не те обичам. Хълмове Нганай. Кръгова издирвателна станция. Честито пристигане, началник. И планински ски караш? Да. Крал на Нганайски хълмове съм аз. На юг ходил ли си? Разбира се. Сега на водораздел открих гранитен отломък. Може би само връхче не не изтласкана магма. Прекрасен контакт. Готова лаборатория. Но трябва да се разчисти. Чакам мъдра ръководеща дума. Провери всичко подробно. Вземи Седой със себе си. Той обучен на планински работи. И махнете тези агрегати. Ще ти омръзне. Долина Три Леда. Със самолета, който го върна в базата, взе младата си съпруга в партия. След няколко дни в Поселението я върна Чичо Костя. Добро утро. Добро утро. Как си? Замръзна ли? А ти се притесняваше. Ето. Кафе?! Разбира се, не е същото, като във Виена. Господи, нали съм израснал в Соколники. На 10 годинки знаех за човечеството всичко. И съм виждал щастливи хора. Това, ако на всеки заблуден човек, не се намери умен и силен човек, тогава човечеството нищо не струва. Но човечеството струва нещо. Риби... Накъде плуват риби? Във водата е тъмно. Те не знаят накъде да плуват. Трябва да им запалим огньове. За да виждат. Как иначе? Никой не трябва. Никой няма право да живее на тъмно. Запалете огньове в океана. Чичо Костя бил ранен през февруари С отломки от бомби. По-дребнички останаха в ребрата. А един по-голям, проби ребро, и се спря в сърцето. Той не го притесняваше. Само по време на силните безпокойства, леко мърдаше в сърцето. Чуй ме. Не се бой. Ще ни търсят. Задължително ще те намерят. Оцелей, добре? На трактористите им се забранява да тръгват на път без палатка, горелка, спален чувал, и седмичен хранителен запас. Сергей Александрович. Гурин счупи краката. Как така? С тези свои агрегати. Седой се върна, каза, че ските са изпочупени. И двата крака са счупени. Гръбнакът уж здрав. Трябва да отиваме. Полярните лисици, като плъхове, ще го изядат. А пистолет? Взех му го. Гурин не е на себе си. Вика, реве. Седой го сложих да спи, след два часа трябва да тръгваме. Баклаков много мразеше Гурин в този момент. Той взел решение. До радиото трябва да тича сам. за да опази краката на колегата. Долината на Малкия Китам. Както винаги, когато решение е взето, на Баклаков му олекна. И сега вече много съжаляваше Гурин. Ако Гурин загуби краката си, край с него. Той не е от тези, който може да остане човек, без краката си. Кяе! Бог те изпратил. Забрави ли? Когато беше със самолета, се разбрахме. Всичко докарах. Оставих на базата. Моя инженер си счупи краката. Знам. На базата ми казаха. На метеостанцията трябва да го закарам. През прохода 170 км. О там ще викнем самолета. Ще закарам. Долината на Малкия Китам. Гурин четливо видя себе си отстрани. В съвкупност на действия, думи, случайности, закономерности, факти. Чужди и негови афоризми, горделиво държание. Андрей Игнатиевич Чурин, специалист висок клас, единичен философ. В крайна сметка, сега се лежи в глупавата долина, на глупава река, и неграмотен овчар изморява докрай елените, за да го спаси. Сега за Баклаков беше важно да махне граници с маршрут на Апрятин, И методично, без резки движения, да работят, без да се отпускат. но все пак да издържат това двойно лято. Хълмове Марау. Мястото на стиковка на маршрутите на Баклаков и Апрятин. Отивам за два дни. Чакай Апрятин. Всички хор сме обречени. Обречени сме за работата ни. Бащи работници, жени домакин, красавици и милионери. Всички са обречени за ролята си. Ние сме обречени на работата. И това е най-добрата, и най-голямата в света обреченост. Седой! Плановете се променят. Намерихме злато. Ще дочакаме Апрятин, и се връщаме в базата. На къде си? Серьога! Добре дошъл. И така, Владимир Михайлович, пари, и допълнителни хора ще имаш. Но Бардикин продължава борбата за ликвидиране на управление. Вместо нас искат да създадат разширена партия за търсене на олово. Но за началник искат теб да назначат. Завързаните възли, веднага трябва да сечем. Ще продължа търсенето на злато. Ще използвам целия си опит на планински инженер. Златото наТеритория има, и това го знам. И още знам, че ще го намерим. Здравия желая, другарю началник. Човек на изключителна алкохолна порядъчност. Това той намерил самородок с тегло 350 грама. Нима това е геройство, Владимир Михайлович. Кажете, че отказах спирт, за да не изплаша късмета, да не развалим валутната мощ на държавата. Героически отклоних, спирт, който ми беше предложен. Така ли беше? Така, така! Богата шуба имате! С такава шуба, и на Бродуей, всичките американски пиленца ще легнат. Първият полет на човека в космоса! Нашия съветски пилот Юрий Гагарин в космоса! Ура, другари! Ура! Говори Москва! Предаваме съобщение ТАСС за първи на Земята полета на човек в космическо пространство. на 12 април 1961 година, в Съветски Съюз изведен на орбита, около Земя първият в света космически кораб спътник "Восток" с човек на борда. Предположенията на Чинков се сбъднаха. Те откриха възел на златоносните разсипи на Територия. Всичко това се случи в друг век, и на друга земя... Ако на земята имаше сила, която да върне всички територии свързани със злато, загиналите в експедиции, изгубилите се на континента. Всичките те биха преживяли пак тези години. Но не заради парите. тъй като знаят, какво значат парите по време на работа на Територия. Не и заради дълга си, тъй като настоящ дълг е в същността на човека, а не в словесна формулировка. Не и заради славата. А заради онова непознатото, в името, на което зачева и минава индивидуален живот на човека. Може би идеята е там, да те поддържат в минути на съмнение изминали години, когато не си издребнявал, а осъзнал грубост и красотата на реалния свят. Живял както трябва да живее мъжът и човек. Ден днешен, е следствие на ден вчерашен, и причината на утрешния ден, се създава днес. Тогава защо не си бил на онези тракторни шейни? И не твоето лице смразявал онзи студен февруарски вятър. Къде си бил? Какво си правил ти всичките тези години? Доволен ли си от себе си? Посвещава се на родителите ни, които осъществиха следвоенна мечта за голям и мирен щастлив живот.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Територия / Territoriya (2015)

Бруклин - Brooklyn (2015)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 24 прегледа
Елис емигрира в Бруклин, където намира нова работа, любовта на живота си и всичко, което я кара да бъде щастлива. Но един ден се налага да се върне отново в Ирландия, където миналото я застига и е поставена под труден избор между стария си приятел в Ирландия и Тони, който живее в Америка. ... още

Пречистен 2007 - Sublime 2007
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 139 прегледа
Място където стрховете ви се превръщат в реалност ! Може би, ако прекарваш живота си тревожейки се..., тогава единствената цел в живота ти ще е това за което се тревожиш да се превърне в реалност! Притеснителния адвокат Джордж Грейвс влиза в болница за да разбере какво става с него, но сънищата и ... още

Крийд: Сърце на шампион - Creed (2015)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 62 прегледа
Адонис Джонсън (Майкъл Б. Джордан) не познава известния си баща – световният шампион по бокс тежка категория Аполо Крийд, който е починал, преди момчето да се роди. Въпреки това никой не може да отрече, че боксът е в кръвта на младежа. Адонис решава да се премести във Филаделфия – мястот ... още

Свободна територия 2003 - Open Range 2003
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 351 прегледа
Епохата на героите от Дивия запад е на приключване. Четирима верни приятели пасат стадото си на воля в откритата прерия като древни номади – местейки се там, където има свежа трева. Но районирането на територията е вече започнало и тяхното присъствие влиза в конфликт с интересите на алчни ферм ... още

Несломен 2014 - Unbroken 2014
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 207 прегледа
Филмът е екранизация по бестселъра на Лора Хиленбранд „Unbroken: A World War II Story of Survival, Resilience, and Redemption” – биографичната история на Луи Замперини, бивш олимпиец и лейтенант от Втората световна война, който едва оцелява след разбиването на бомбардировача, на ко ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2017 BgMdb.com V 1.0