Избор на редактора:

Пророкът - The Prophet (2014) - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 260 прегледа

На измисления остров Орфалезе палаво 8-годишно момиче на име Алмитра се запознава с Мустафа – политически затворник под домашен арест. От случайната среща се ражда едно неочаквано приятелство, но същия ден местните власти уведомяват Мустафа, че ще бъде освободен и моментално ескортиран до кораба, който ще го върне в страната му. По пътя си Мустафа споделя своята мъдрост и своите поеми с жителите на острова, а Алмитра тайно го следи. На всяка спирка, слушайки думите му, тя си представя шеметни въображаеми сцени. Но когато разбира, че властите готвят много мрачна изненада за Мустафа, Алмитра трябва да направи всичко възможно, за да му помогне. Дали ще успее да го спаси? „Пророкът” на ливанския автор Халил Джубран е един от най-популярните сборници поезия, вдъхновил милиони читатели и преведен на над 40 езика от първата си публикация през 1923 г. Вечните стихове са представени в нова, запленяваща форма в Пророкът – анимационната антология на режисьора Роджър Алърс (Цар Лъв), който събира международно признати аниматори, за да превърнат елегантния текст на Джубран в живописно киноизживяване.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

От филма:
П Р О Р О К Ъ Т от Халил Джубран Махай се. Къш, къш! Хей! Малката! Върни се тук. Върни го! Виж я! Спри! Малка дивачка! Алмитра! Алмитра! Яйца, мед, плодове, ядки. Да кажем, седем сребърника. Какво? О, да, разбира се. Сега ще... Алмитра! Доста е палава дъщеря ти, нали? Всъщност тя е много сладка. Да. Като лимон. С мед. Това са четири, пет, шест... Алмитра! Говоря сериозно! ...и седем. Алмитра, слез оттам! Не, не, не. Не, имам предвид, не мърдай! Не, не, не. Спокойно, момче! О, боже! Добре ли си? Не отново. Фурмите ми, съсипани са. Майката е виновна. Да я остави да дивее като животно. Съжалявам. Съжалявам. Много съжалявам. Ето, тук има няколко. Този е още здрав. Тези са добри. Няма да се случи пак. Трябва всички да помагат, нали така? Извинение щеше да е по-добре. Аз казах, че съжалявам. Не. От нея. Тя е тази, която прави тези бели. Ти знаеш, че тя не говори. Или не иска. Не и след като баща и умря. Уф. Това беше преди две години. Вижте, ще ви платя после. На всички. В края на седмицата, като ми платят на мен. А за това, което тя открадна? Дъщеря ми не е крадла! Това тя го казва, да. Хей, Алмитра, виж. Намерихме котката, която ти взе говора. Трябва да се срамувате от себе си. Мила, не им обръщай внимание. Те са само глупави деца. Какво е това? Бебчо, знам че баща ти ти липсва. И на мен също. И ако можех да го върна, щях да го направя. Но сега сме само ние двете. И знаеш ли какво? Всичко ще е наред. Само трябва да се държим една за друга. Знаеш ли какво ми липсва най-много? Твоят глас. Добре, малка моя. Време е за училище за теб и за работа за мен. Опитай се да си послушна, става ли? Ох, дано да е гъска. Алмитра. Защо вървиш след мен? Знаеш, че трябва да си на училище. Е, няма време да се върнем по целия този път обратно, а аз не трябва да губя тази работа. Предполагам, че ще трябва да дойдеш с мен. Но ме чуй. Но по-добре не взимай нищо. Говоря сериозно, Алмитра. Ние, в това семейство, не крадем. Разбра ли? Добро утро, Халим. Камила. Добро утро, госпожо. Добре ли си? Отлично. Днес си си довела помощничка. Или може би ти си шпионин. Да, тя е водачът на Съпротивата. Сега ме извини. Чакай! Не си отивай още. Имам предвид... Не мога да позволя никой да влезе без необходимите документи. За момичето. Какво? О, хайде, Халим. Нямам време за това. Имам работа за вършене. Знаеш, че този затворник представлява голям риск за сигурността. Опасен престъпник. Защо мислиш, че за назначили точно мен да го охранявам? Нямам идея. Хей. Добре. Тогава ти ще я гледаш. Тя е много добре възпитана, между другото. Не би трябвало да имаш никакви трудности. Е, Алмитра, какво правиш за забавление? Господи! Хей! Какво му каза? Почти. Добре. Това е страхотно. Какъв прекрасен ден! Хей, върни се тук. Това е моят фес. Това е официална шапка. Правителствен фес. Върни се тук! Ела тук, кът, кът... Мишка ли чувам? Внимателно, малка мишко. Има капани навсякъде. При мен никога не идват посетители. Би било добре да поговорим, дори и с мишка. О, къде отиде? Малка мишко? Хм, не. Не там. Ха-ха! Знам. В буркана за сладкиши. Ехо. Не. И там не. Добре... Аха! Ето те! О, мишка в клетка. Искаш ли курабийка, малка мишко? Аз се казвам Мустафа. Как е твоето име? Аха. Алмитра. Това е хубаво име. Е, Алмитра, има най-различни видове клетки. Тази къща е моята клетка вече седем години. Моето престъпление? Поезия. О, жената с капаните за мишки. Бързо! Ние, затворниците, трябва да сме много хитри. И знаеш ли какво е смешното? Те мислят, че съм техен затворник, но аз съм отлитал оттук много пъти. О, да. Точно през този прозорец. Високо над целия остров. Нека ти кажа една тайна. Ние не сме затворени в къщи или в телата си. Дори не от други хора. Ние сме духове. Свободни като вятъра. Това е тайна, която не всеки знае. Виждал съм хора, които се се просват по лице и се кланят на свободата си, както роби се кланят пред тирана, и го прославят, макар да ги затрива. Виждал съм и най-волните сред тях да носят свободата си като окови. И моето сърце кървеше в мен, защото можете да бъдете свободни само когато престанете да говорите за свободата си като за цел. Но как ще можете да бъдете свободни ако не строшите веригите, с които сте оковали себе си? И наистина, това, което наричате свобода, не е ли най-здравата от веригите ви, макар брънките й да сияят на слънцето? И за да станете свободни, какво ще трябва да захвърлите, ако не част от себе си? Ако това е тиран, тронът му е издигнат вътре в самите вас. И ако трябва да отхвърлите грижа, тази грижа сте си я избрали вие. И ако трябва да се отървете от някакъв страх, този страх е заседнал в сърцето ви, а не в ръката на онзи, от когото се боите. Тия неща са вътре във вас като светлини и сенки, сдвоени, слети. Защото ще сте истински свободни не когато в дните ви липсва грижа, а в нощите ви – скръб, но когато всички те опасват живота ви и въпреки това вие се издигате над тях необвързани. Дотук беше! Къде е? Иде ми да извия малкия му пернат врат. Халим? Къде е... Алмитра. Нали ти казах стоиш далеч от неприятности? Халим! Ти трябваше да я гледаш! О, Мустафа, толкова съжалявам, че дъщеря ми прекъсна работата ти. Сега ще я разкарам. Не се тревожи. Не, не, не. Ние сме добре. Само си говорехме. Нали, Алмитра? Говорехте? Да, ние летяхме на крилете на вятъра. Това ми напомня, миналата нощ имах много сладък сън. Сънувах кораб, който пристига на пристанището, за да ме заведе обратно в моята родина. Халим, да си виждал случайно кораб днес? Не, но да ти кажа истината, не съм гледал. Алмитра, слез оттам! Ах! О, Мустафа, толкова съжалявам! Имам предвид, Алмитра съжалява. О, ето, дай ми... Ти го направи. Сигурно много боли. Не, не, не. Добре съм. Добре съм, наистина. О, не, не, не. Виж рисунката ти. Съвсем съсипана е. Не, не. Съвсем не. Всъщност, даже е подобрена. Не, не, Мустафа, не може да го мислиш. Мога, мога! Но това е толкова грозно. Погледни го! Хайде, стига. Не знам какво да правя. Ела и седни. Тук. Опитах всичко! Нищо от това, което правя или казвам, не достига до нея. Тя е изцяло извън моя контрол. Е, разбира се, че е. Какво? Тя не ти принадлежи. Не й принадлежи? О, не, не, не, Мустафа. Ясно си спомням, че аз бях тази, която я доведе на този свят. Да, да, това е вярно. Тя е дошла през теб, но не от теб. Твоите деца не са твои деца Те са синове и дъщери на копнежа на Живота за живот. Твоите деца не са твои деца Те са синове и дъщери на копнежа на Живота за живот. Идват чрез теб но не са от теб. И макар да живеят с теб, не ти принадлежат. Можеш да им отдадеш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на утрешния ден в която не можеш да влезеш дори насън. Може да се стремиш да си като тях, но не се опитвай да ги направиш като себе си. Защото животът не се връща назад, нито се застоява във вчерашния ден. Вие сте лъковете, от които децата ви се отпращат като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че стрелите Му да отлетят бързо и надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост защото както Той обича литналата стрела, Той обича и лъка, който е стабилен. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост защото както Той обича литналата стрела, Той обича и лъка, който е стабилен. Защото както Той обича литналата стрела, така Той обича и лъка, който е стабилен. Халим! Сержант, на какво дължа тази чест? Дойдох да те уведомя, че си освободен от твоя арест. Какво? Освободен? Тогава трябва да направим купон, с музика. Свободен, свободен. Мустафа! Освободен си при условие, че ще се върнеш в твоята страна и никога вече няма да стъпиш на Орфалез. Ако Халим е готов... ...ще те ескортираме до пристанището, през което ще напуснеш страната. Сега. Какво, сега? Е, добре, ще ти помогна да си приготвиш нещата. Всичките ти творби. Не, ти ще почистиш тук и след това тръгваме. Ще се погрижим за тези лични вещи по-късно. Сержант, хайде де. Със сигурност има време да съберем... Ти ще дойдеш с нас сега. Освен ако не искаш да останеш заключен за още седем години. Трудно решение трябва да взема. Това е последната ти заплата. От днес нататък услугите ти няма да са необходими повече. Толкова съжалявам, Камила. Надявам се бързо да си намериш работа. Твоите посещения бяха светъл лъч в моя престой тук. Сбогом. Благодаря, Мустафа, за всичко. И моля те, кажи сбогом на моята нова приятелка, Алмитра. Иска ми се да имахме повече време. Какво? Ха! Трябваше да се сетя. Нямата крадла. Изграждаш си впечатляваща репутация на пазара. Не мисля, че си твърде малка за няколко нощи в затвора, приятелко. Хей! И ти също! Капани за плъхове! Халим! Алмитра, не! Чу Сержанта. Не можем да си позволим повече неприятности. Знам, знам. И на мен ще ми липсва. Добре, предполагам, че е по-добре да приключвам. Вижте! Това е поетът! Мустафа? Свободен ли е? Отдавна не сме го виждали. Мустафа! Освободиха ли те? Къде те водят? На пристанището. Днес е щастлив ден. За всички вас, разбира се, но също и за мен! Освободиха ме. Отивам си у дома. Страхотно! Чудесно! Тогава трябва да се присъединиш към нашето празненство! Категорично не! Имаме план, който трябва да спазваме. Сержант! Нима не обичате задушен агнешки джолан? Добре. Пет минути, но нито миг повече! Да, да, благодаря Ви. Оркестърът да свири. Имаме два повода да празнуваме. Да целува. Това е всичко, което знае. Остави й време да яде, за Бога. Те са младоженци. Това е, което се очаква те да правят, нали? Кой знае? Последният път, когато целунах красиво момиче, Мъртво море беше още само болно. Достатъчно. Дядо. Благодаря ти. Това ми липсваше! Тост за щастливата двойка! И за Мустафа! За любовта и свободата! За любовта и свободата! За свободата! За любовта? Мустафа, моля, би ли дал твоята благословия за брака на дъщеря ми? За мен би било чест. Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви. Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет. Ала нека във вашия съюз има пролуки, та небесните повеи да танцуват помежду ви. Обичайте се, но не правете от любовта окови - нека тя бъде развълнувано море между двата бряга на душите ви. Пълнете един другиму чашата, ала не пийте от същата чаша. Давайте един на друг от хляба си, ала не яжте от същата пита. Пейте и танцувайте заедно и се радвайте, но оставете другия да бъде сам тъй както струните на лютнята са поотделно, макар и да трептят в един напев. Отдайте сърцето си, но не го давайте на другия да го пази, защото само ръката на Живота може да го съхрани. Живейте в близост, но не прекомерна защото и колоните на храма се издигат поотделно, и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис. Благодаря ти, Мустафа. Беше прекрасно. Удоволствието е мое. Казах пет минути. А ти злоупотребяваш с великодушието ми. Хайде да вървим. Веднага! Злобар. Сбогом на всички. И късмет на вас двамата. И благодаря за благословията, Мустафа. И пак това целуване. Ела тук. Сбогом, Мустафа. Сбогом! Ах! Прекрасен ден за отплуване. Ако Мустафа стъпи на този кораб, ще си изям феса! Пази се. Довиждане, добри хора. Довиждане! На добър път! Сбогом! Тортата ми! Аз ще ям баклава. Тези глупави селяни. Попиват всяка твоя дума. И след всичкото това време те още гледат на теб като на техен велик водач. С цялото ми уважение, Сержант, те нито са глупави, нито са селяни. И аз не съм водач. Какво тогава? Учител? Какво е учител? Той може само да те доведе до границата на твоето собствено съзнание. Ние винаги сме сами в своето разбиране, Сержант. Ти и аз. Чуваш ли, Мустафа? Ето това са и хората. Овце, чакащи да бъдат поведени от най-силния... Добре ли сте, господине? Кой направи това? А? Е, Сержант, Предполагам, че дори овцете понякога последната дума. Добро момче. Добре, Аз... Виждате ли? Мустафа? Това е той. Побързайте. Мустафа? Мустафа. Леле! Добре ли си? За малко да стане лошо. Добре съм, добре съм... О, аз съм добре, благодаря. Добре дошъл отново. Радвам се да те видя пак. Как е жена ти? Липсваше ни. Как са децата? Толкова са пораснали, че няма да ги познаеш. Това е страхотно. Толкова се радвам, че се върна. Да, да, да. Ние всички сме безкрайно щастливи да видим Мустафа отново. Но сега е време да се връщате към каквото всеки от вас прави. Точно така, дядо. Твоите маслини няма да се пресоват сами, нали? Вие имате важна работа за вършене. О, не, господине. Неговите думи струват повече от моите чували с маслини. Глупости, приятелю. О! Вярно е, Мустафа. Не знам как щях да се справя през онази ужасна сушава година ако твоите думи не ми бяха вдъхнали увереност. Или ние, когато детето ни беше болно. Или аз, да се разбера с тъщата ми. Наистина, твоят труд означава повече от нашия. О, я мълчи! О, драги, дай да ти помогна. Приятелю, всеки труд е благороден. Трудете се, за да сте в крак със земята и с нейната душа. Защото за годишните времена безделникът е чужденец, който напуска шествието на живота, потеглило величествено, с гордо смирение, към вечността. Когато се трудиш, ти си флейта, през сърцето на която шепотът на часовете се превръща в музика. И когато се трудите с любов, обвързвате себе си със себе си, и един с другиго, и с Бога. А какво е да се трудиш с любов? То е да тъчеш платното с нишки, изтръгнати от сърцето, сякаш сама любимата ти ще се облече с това платно. То е да зидаш къщата с обич, сякаш сама любимата ти ще влезе да живее в нея. То е да сееш семето с нежност и да жънеш класовете с радост, сякаш сама любимата ти ще яде плода на твоя труд. То е да вдъхваш на всичко, което вършиш, малко от своя дух и да помниш, че блажените покойници стоят наоколо и бдят. Често съм ви чувал да казвате, като в бълнуване насън "Който дяла мрамор, за да извае формата на душата си в камъка, е по-възвишен от оня, който оре земята. И който улови небесната дъга и я втъче в платното в подобие на лик човешки, е по-голям от оня, който прави сандали за нозете ни." Но аз ви казвам, и не насън, а в дневно бдение, че вятърът не говори по-нежно на исполинския дъб, отколкото на най-малката от земните тревици и само оня е възвишен и голям, който превърне гласа на вятъра в песен, пречистена с любов. Трудът е любов, добила видим образ. Добре, това беше очарователно, нали? Много поучително. Но ние трябва да продължаваме. Закъде бързате? Тъкмо го освободиха. Да, не сме го виждали от години. Къде го водите? Аз мислех, че е свободен. Свободен съм, приятели мои. Днес ме пращат у дома, в моята родина. Трябва да призная, добре ще е да видя дома си отново. Моля, господине. Преди да си тръгнеш, настоявам да ти сервирам едно истинско ядене. Да, всеки знае, че храната на тези кораби е ужасна. Ела. Седни. Направете път, направете път, хора. Хайде. Башира! Най-доброто за Мустафа. Също така ти трябват провизии за пътуването ти. Вземи малко портокали. Малко шамфъстък. Само една минута. Аз заповядвам тук! И аз казвам дали... О, това прясна халва ли е? Добре, пет минути. И нито миг повече. Каква щедрост! Достатъчно, достатъчно! Благодаря ви, мили хора. Благодаря ви за даровете от вашия труд, и благодаря на земята за нейните дарове. Желал бих да можехте да живеете от дъха на земята и както разлистено растение да се храните със светлина. Но след като трябва да убивате, правете го с преклонение. Когато сте на гроздобер и пълните винарския си лин, казвайте в сърцето си "И аз съм лозе, и моят плод ще бъде събран в лина и като вино ще ме налеят във вечни съдове. " И когато захапвате ябълка, казвайте в сърцето си "Твоите семки ще живеят в моето тяло и пъпките на твоето утре ще цъфтят в моето сърце. Твоята кръв и моята кръв са мъзгата, която храни небесното дърво, и заедно ще възликуваме във времената." Благодаря ви, приятели. Ще ми липсвате. Ще ми липсвате всички. Наглеждай го. Сега ще се върна. Тъй вярно! Какво... Не, слушайте... Чуйте ме! Той е опасен, а влиянието му продължава да расте. Трябват ми най-малко петима мъже тук и повече, когато пристигнем там. Не, той не подозира нищо. Но хората... Може да има съпротива. О, да, Пашата знае как да се оправи с Мустафа. Хей! Пак ти! Отвори тази врата веднага! Толкова вярно. Мустафа, приятелю мой, ние храним тялото, но ти, ти храниш душата. Господине? Може ли да поговорим? "Господине"? След седем години? Моля, Халим. Седни, пийни малко вино. Безпокои ли те нещо, Халим? Не! Не, не, не. Аз само се... Да, има нещо. Да? Продължавай. Знам, че всички ме смятат за самоуверен, безстрашен, непробиваема крепост от сила. Но, хм... ...истината е, и това сигурно ще те изненада, Има едно нещо, което ме изпълва със страх. И какво е то? Да изразя любовните си чувства. А, любов. Към Камила? Ти знаеш? Аз виждам прекрасното й лице всеки ден, но нямам идея, какво чувства тя. Имам предвид, тя сигурно се плаши от моето положение, от моя авторитет. Да се плаши? От твоето... Не. Не, не, не, не. Нека това не те притеснява. Добре. Хубаво. Добре. Но сега, то като заминаваш, имам предвид, тя няма да идва повече насам. И ако не направя нещо скоро, може би ще я загубя завинаги! Какво ще правя тогава? Аз само... Имам предвид, какво мога да направя? Халим, Халим. Аз... Аз... Да? Мачкаш това манго. О... Ха-ха. Така се чувствам и аз. Халим, когато любовта те позове, последвай я, макар пътеките й да са стръмни и сурови. Когато любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови. И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар и мечът, скрит в перата й, да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте й макар гласът й да руши мечтите ви. Любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Любовта ще гали най-нежните ви клонки, и ще разтърси корените ви, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. После ви вършее, да се оголи зърното у вас, отвява ви от сламки и от плява. И ви предава на святия си огън, за да станете святи хлябове на Божието свято пиршество. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. Но ако в страха си търсите само мира на любовта и нейната наслада, По-добре покрийте голотата си и да слезте от хармана на любовта в свят, който не познава сезони, и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете и ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. За любовта е достатъчно да кажете "Аз съм в сърцето на Бог" Не можете да определяте посоката на Любовта. Но ако Любовта ви сметне за достоен, ще направлява вашата посока. да се будите в зори с окрилено сърце вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност. И да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си. И да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си. Ето! Хванах те. Да. Извинявай, познавате ли се с моята приятелка? Казва се Алмитра. Твоя приятелка, казваш. Познаваме се, да. О, добре, ще се чувствам по-добре ако знам, че тя има приятели, които ще се грижат за нея, след като замина. Какво има, Юсеф? Само това, виждаш ли... Добре де, трудно е да опознаеш някого, който отказва да говори. Разбирам, че би могло да е така. От друга страна, понякога хората говорят, когато престанат да бъдат в мир със своите мисли. Но има и такива, които носят истината вътре в себе си, само че не я казват с думи. В техните сърца, духът е подслонен в ритмична тишина. О, а ти как... И ако намеря тази малка разбойничка, ще я окова във вериги! Почивката свърши. Хайде, да тръгваме. Шт. О, не тръгвайте още. Мустафа, моля. Ти току-що дойде тук, за Бога. Хайде. Мърдайте, мърдайте. Моля, отстъпете! Върви, върви, приключваме тук! Достатъчно. Ставай. Нямаме цял ден. Съжалявам, господине. Прав сте. Корабът няма да чака вечно. Мустафа, господине, храна за път от всички твои приятели тук. Хайде, Мустафа. Време е да оставиш всичките ти почитатели. Бог да е с теб. Ще ни липсваш. Сбогом! Върни се при нас. Сбогом! Пази се. Стой тук в кафенето, става ли? Ще си на сигурно място, докато намеря майка ти. На добър път! Благодаря на всички! Благодаря! Сбогом! Сбогом! Ето къде си! Търсих те навсякъде! Хей, Камила? О, не, само ми кажи какво ти дължа и да приключваме с това. Моя мила госпожо, не, не. Всичко е наред. Не ми дължите нищо. Добре. Благодаря. Бях се побъркала от тревога. О, не, няма да ходиш. Не и сега. Загубих Мустафа днес. Няма да загубя и теб в затворническа килия! Какво, какво? Какво искаш? Помогни ми, Алмитра, не изпробвай... Какво има? Знаеш ли какво става? Защото аз изобщо не разбирам. Сбогом, Мустафа! Виж, ето го. Ето го! Ура! Мустафа! Една минута, Мустафа. Има някои подробности, за които ще се погрижим в управлението. Моля. Ела с мен. Нямах представа. Разбира се, Халим. Много добре, Сержант. Хей, къде го отвеждате? Моля отстъпете. Какво правите? Корабът е в тази посока. Няма нищо за гледане тук! Къде отива? Пуснете го! Какво става? Абсурдно! Не мога да повярвам! Мислех, че е свободен! Не, той беше свободен! Алмитра, ти знаеше? Пуснете го! Той не е направил нищо лошо! Това е възмутително! Махнете се от пътя ни. Не! Върнете го! Моля, отстъпете! Върнете се по домовете си! Направете път. Той е невинен! Алмитра, не! Алмитра! Още мъже тук! Разкарайте тези хора! Внимавай! Пази се! Там! Момичето! Хванете я! Оставете я на мира! Ти, свиня! Алмитра. Не! Чакай! Освободете площада! Връщайте се по домовете си! Разчистете пространството! Това е последно предупреждение! Нека ти помогна да изчезнеш в тълпата. Хората няма да те издадат. Бързо! Благодаря, Халим. Но няма да те поставя... Не, Сержант. Нека помогна. Народе на Орфалез! Приятели мои, умолявам ви! Моля! Успокойте се! Но те те отвеждат! Те са лъжци! Те са зли! Нека не прибързваме да наричаме другите зли. Какво е злото, ако не добро, измъчено от глад и жажда? Наистина, когато доброто изгладнее, то дири храна и в най-тъмните пещери, а когато зажаднее, пие даже от застоялата вода. Вие сте добри, когато гледате да дадете от себе си. Ала не казвам че сте зли, когато дирите облага за себе си. Понеже, когато дирите облага, вие сте като корен, който се впива в майката-земя и суче от гръдта й. Нима може плодът да каже на корена "Бъди като мен, зрял, пълен със сладост, пращящ от изобилие!" Защото нужда на плода е да раздава, тъй както е потребност на корена да получава. Вие сте добри, когато сте едно със себе си. Ала когато не сте едно със себе си, не казвам, че сте зли. Кораб без кормило може да плава без посока между опасни рифове и пак да не потъне. Добри сте, когато крачите непоколебимо към целта си, ала не сте зли, когато кретате към нея. Понеже дори куците не кретат заднишком. Жалко, еленът не ще научи костенурката на бързина. Но вие, здравите и правите, гледайте да не куцате пред сакатите от зле разбрана милост. В копнежа ви за съвършенство се крие вашата добрина, Ала у някои от вас този копнеж е порой, потекъл мощно към морето, повлякъл тайните на хълмове и дивни горски песни, докато у други е река, загубила се в лъкатушни завои и забавила се, още недостигнала морския бряг. В копнежа по нашето съвършенство се крие нашата добрина и този копнеж го има във всички нас. " И така, Мустафа. Твоят първи ден на свобода, а ти ни докарваш бунт пред вратата. Всъщност вашите хора с палките предизвикаха бунта. Редът по улиците трябва да бъде поддържан. В противен случай анархия. Разочарован съм да видя, че твоето присъствие е все така подстрекателско, както беше преди седем години. Престоят в планината не ти ли даде време за размисъл? Да, доста много, благодаря. Тогава защо упорстваш с тези предателски действия и бунтовни приказки? Предателски? Аз само говорех с любов. О, само любов и цветя, така ли беше? Мисля, че това е твое. "Жалко за този народ, който не извисява своя глас, освен когато върви в погребално шествие. Не се слави, освен с руините си, и не се бунтува, докато вратът му не бъде положен между меча и дръвника." "Любов и цветя." Това не е нищо друго освен призив към бунт! Аз не го виждам по този начин. Очевидно сме на различни мнения. Действително, би било трагично, ако безразсъдни думи от миналото ти попречат да се върнеш в твоята обична родина. Имаш предвид, че все още има някаква възможност да се върна у дома? Възможност? Със сигурност. Ние не сме отмъстителни. Не сме варвари. Просто направи това. Подпиши това изявление че твоите писания, твоите учения, са били плод на заблудена младост и са бунтарски. Че сега се отричаш от тях, че са погрешни, и че подкрепяш Държавата в нейното задължение да опази мира, и така нататък. Не мога да направя това. Разбира се, че можеш. Това е твоята възможност да се разкаеш, а нашата да покажем великодушие. Какво би ми останало, ако се отрека от всичко, в което вярвам? Животът ти, например. Напомням ти, Мустафа, че наказанието за измяна е смърт. Добре, нека да е по твоя начин. Ще ти дам една нощ в затвора да премислиш. Стража! Сега! Гръм и мълнии, как ще се качим горе? Алмитра? Какво правиш тук горе? Трябва да си отиваш. Тук има само неприятности. Само неприятности. Ти... Ти можеш да летиш. Какво? Какво каза? Ти можеш да отлетиш оттук. Както направи преди. Само ако можех. Но ти каза! Не къщи, не тела. Дух. Да. Дух. Добре. Хайде. Ела навън. Отлети. Алмитра, страхувам се, че ще трябва да остана тук и да посрещна съдбата си. Но те могат да ти направят лоши неща. Не! Може да умреш! Мила Алмитра, не трябва да се страхуваме от смъртта. Защото животът и смъртта са едно, както реката и морето са едно. Как ще открием тайната на смъртта, освен ако не я потърсим в сърцето на живота? Бухалът, чиито очи са свикнали с тъмата, е сляп през деня и не може да разбули тайната на светлината. В дълбините на вашите надежди и копнежи се крие тихото знание за отвъдното. и както семенцето под снега сънува, така и вашите сърца бленуват пролетта. Вярвайте на мечтите си, защото в тях са дверите на вечността. Какво е да умреш, освен да се възправиш гол на вятъра и да се разтопиш в изгряващото слънце? И какво е да спреш да дишаш, ако не да пуснеш своя дух на свобода от вечните му приливи и отливи, за да се въздигне, да се пръсне вредом и да дири Бог, невъзпрепятстван? Само когато пиеш от реката на мълчанието, ще можеш истински да пееш. И когато стигнеш на върха на планината, тогава почва твоето изкачване. И когато твоите кости потънат в прегръдката на земята, започва твоят същински танц. Алмитра? Да. Бих искал да направиш нещо за мен. Разбира се. Помниш ли всички тези рисунки в моята къща? И всички тези хартии, върху които бях писал? Нали се сещаш, тези, които Сержантът не ми позволи да взема? Искам те да са за теб. За мен? Да. Искам да ги събереш преди някой друг да ги вземе. Да се погрижиш да не бъдат унищожени. Става ли? Добре. Тогава някой ден може да ги споделиш с хората. Помниш ли когато ти и аз летяхме с вятъра? Моите думи са моите криле. А ти си моят вестоносец. Така че отивай. Върви! Ще бъдат в безопасност, Мустафа. Чакай. Ще ме смачкаш. Добре ли си, мамо? О, да, съвсем добре съм. Пазачите. Тръгвайте, тръгвайте, бързо! Аз ще се погрижа за тях. Хей, момчета, искате ли да разгледате моите френски пощенски картички? Предлагам ти последна възможност да се отречеш от твоите учения. Аз само говорех на хората за неща, които те вече знаеха в сърцата си. Това няма да промени нищо. Ако откажеш да подпишеш това, няма да остане нищо от теб. Дори и твоите творби. Ще ги изгорим всички. До последната дума и картина. Хората ще си ги спомнят дълго след като аз си отида. Към къщата на поета. Виж, мамо, намерих още една! Добре, добре. Мустафа! Мустафа! Мустафа! Ще ни липсваш, братко! Сбогом, народе на Орфалез! Търпелив е капитанът на кораба ми и неспокойни са платната. Моряците са чули песента на морето и няма повече да чакат. Аз съм готов. Помнете, че ще дойда пак при вас. Още малко, и моето копнение ще събере прашинките и пяната за новото ми тяло. Още малко, след миг покой във вятъра, и друга жена ще ме роди. Сбогом вам, и на младостта, прекарана сред вас. Ала сънят отлетя, видението свърши и трябва да се разделим. Ала сънят ни отлетя, видението свърши и Ако в здрача на паметта се срещнем пак, ще побеседваме отново, а вие ще ми изпеете по-проникновена песен. Виж! Ето го там, мамо! Какво? Кой, Алмитра? Къде? Мустафа! Там! Съжалявам, малка моя, но той... Не, виж! На кораба! Виждаш ли? Да, Алмитра. Да. Когато се отделяш от приятел, не скърбиш, защото онова, което най-много харесваш в него, става по-ясно в отсъствието му. И нека в приятелството няма друга цел освен вдълбочаването на духа.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Пророкът - The Prophet (2014)

Казино 1995 - Casino 1995
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 248 прегледа
Опасност. Власт. Привлекателност. Добре дошли в Лас Вегас през 1973 г. Робърт Де Ниро, Шарън Стоун и Джо Пеши са звездите в разтърсващия разказ на Мартин Скорсезе за това как сляпата амбиция, изпепеляващата страст и 24-каратовата алчност могат да срутят една империя. Във времена на грандиозен блясъ ... още

Пророкът, петролът и трансилванците - Pruncul, petrolul si Ardelenii (1981)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 307 прегледа
Тримата братя от Поплака все не могат да си тръгнат за Трансилвания. Единият, залавя търсени престъпници, за да финансира ранчото, което Роми е купил "много изгодно". Малкият му брат е заставен да се ожени, за американка, за да не резили фамилията. Заедно с чифлика, се сдобиват и с неочаквани съседи ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2018 BgMdb.com V 1.0