Избор на редактора:

Последната Съпротива на 300-те 2007 - The Last Stand of the 300 2007 - Онлайн BG Movie Dat

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 169 прегледа

През 480 г. преди Христа гръцките и персийските воиски се срещат в една от най-славните битки в историята, а именно тази при Термопилите. Там могъщата персийска военна машина завладяла по-голямата част от познатия свят, ще се опита да пробие и в Европа.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

Единствената останала им съпротива са армията от 300 спартанци, но срещу тях е не кой да е, а най-великите войници за всички времена. Те ще се бият до последния човек защитавайки люлката на демокрацията през нейния ранен период и ще останат в историята като най-великата съпротива.

Жанр: Документален

Режисьор : Дейвид Падруш

В ролите : Джефри Бейкър, Орион Барнс, Ерин Бенет, Кристофър Блаунт, Пейсън Бърт, Браян Данър, Джей Би Гардинър

Държава : САЩ

Година : 2007

Времетраене : 90 минути

Галерия снимки:

Последната Съпротива на 300-те 2007 - The Last Stand of the 300 2007

Последната Съпротива на 300-те 2007 - The Last Stand of the 300 2007

Последната Съпротива на 300-те 2007 - The Last Stand of the 300 2007

Последната Съпротива на 300-те 2007 - The Last Stand of the 300 2007

Видео

От филма:
В тесния проход Термопили, в северна Гърция... ... 7,000 гръцки войни очакват битка от епично измерение. Скоро те ще се изправят срещу най-голямата войска, която някога е събирана. Почти 300,000 армия на могъщата Персийска империя. Гърците са предвождани от 300 от най-яростните войни на древния свят... ... спартанците. Спартанците били специалният отряд на древния свят. Тяхна задача било да удържат прохода, или да умрат. В продължение на векове военните стратези, изучавали спартанците заради тяхната смелост, чест и саможертва при Термопилите, защото никой от тях не напуснал жив прохода. Битката при Термопилите е една от най-известните битки в историята. Тя е като битката при Аламо на древния свят. Но Термопилите ще бъдат запомнени и като битката, която ще определи посоката на развитие на западната цивилизация и съдбата на демокрацията. При този проход малцина се сражават срещу много. срещу своя последен сблъсък. Крал Ксеркс, владетел на могъщата Персийска империя, пристига в североизточна Гърция. Ксеркс предвожда персийската военна машина - най-голямата войска, която някога е събирана в древния свят. Персийската армия била една от най-големите и сложните в света по това време. Без проблеми можела да включи в битката по всяко едно време. Но за тази военна кампания, Ксеркс събира дори още по-голяма армия. Съвременните изследвания показват, че армият му е наброявала Но някои смятат, че тя е надвишавала 2 млн. Колкото е броят на войниците при десанта в Нормандия. Това е най-голямата армия, която който и да е грък е виждал да преминава през страната. Флот от 1,000 бойни кораба, придружава огромната армия. Персийската империя е огромна. Границите й се простират от река Инд в Индия, до река Нил в Египет. Това било най-голямата империя, която светът е виждал до тогава и тя притежавала огромно богатство. В продължение на 5 години Ксеркс използва това богатство за да събере армия, да построи кораби и да осигури снаражение и храна за своята инвазия в Гърция. Той иска да сравни гръцката столица Атина със земята. Замислете се за огромната разлика между двата противника. Гърция имала население от 500-600 хиляди човека, което в световен мащаб е нищо. Почти незначително. В сравнение с това Персийската империя била съставена от милиони различни народи. И била най-голямата империя за времето си. Това е все едно всеки щат на САЩ да се изправи срещу Куба например. Някои историци смятат, че намерението на Ксеркс било да завладее Атина, за да разшири империята си на запад. Но според други, нахлуването му в Гърция е наказателна акция срещу Атина заради подкрепата, която оказала на бунтовници срещу персийската власт преди 25 години. Каквато и да е причината за инвазията на Ксеркс, тя идва в съдбоносен момент в историята на Атина. Демокрацията, една от основите на западната цивилизация, била много млада. Тази инвазия заплашвала да я унищожи в зародиш. Ксеркс събира войската си в персийската провинция Лидия, съвременна Турция и пропътува 1350 км през Егейско море до Гърция. През Август 480 година преди христа той достига тесен проход. Това са Термопилите. Историческото място, където гърците организирали своята отбрана. И, където се провела тридневна битка. Според много хора, по това време проходът бил широк само 180 метра. На юг се намира планината Калидром, висока почти 1,500 м. Самата основа на планината представлява 900 м. остри вертикални скали. На север, проходът е обграден от друга скала, надвиснала над Егейско море. Географски погледнато, Термопилите са естествено защитено място между северна Гърция и южна, където били повечето от големите градове. Няма друг начин да се премине от север на юг. Леонид и спартанците, както и всички гърци, знаели, че това е единственото място, където може да окажат съпротива. Ксеркс изпратил съгледвачи през прохода, които да проверят какво стои на пътя на персийската армия към Атина. Те открили 7,000 гръцки войни, блокирали източния край на прохода. Персийците превъзхождали гърците с 501. Въпреки тяхната малочисленост, гърците заели позиция на място, от което ще могат да устоят на персийските атаки. Благодарение на брилиянтен стратегически ход, гърците неутрализирали огромното числено превъзходство на персийците като избрали Термопилите за бойно поле. Ако погледнете Tермопилите от птичи поглед, това, което се вижда е тесен проход, през който цялата армията трябва да премине. Това дава предимство на гърците, защото им позволява да използват малко хора, които да осигурят добра защита. Тесният проход превръща силата на многочислената армия в нейна слабост. Големият й размер се превръща в тежест, тъй като всеки един трябва да премине през прохода. По този начин молко хора могат да се отбраняват срещу многочислен враг. Гръцката армия никога не е изглеждала по този начин. За пръв път в своята дълга история, гърците воюват заедно, а не един срещу друг. По това време Гърция не е обединена държава. Тя е изградена от малки градове-държави, които често воюват помежду си за превъзходство. Най-големите градове, Атина и Спарта, са и най-големите врагове. Но при Термопилите, те загърбва различията си, за да се изправят заедно срещу общия персийски враг. Водач на обединената гръцка армия е великият крал на Спарта и бъдещ герой от битктата при Термопилите... ... Леонид. Леонид е единият от двамата крале на Спарта. Той е избран от името на всички гръцки градове да защитава Термопилите. Той избрал войните, които да отидат с него и той бил генералът, който ги предвождал. Неговата задача била да се бие до смърт. Битката при Термопилите щяла да превърне Леонид в легенда. От сега нататък всеки гръцки гражданин щял да знае неговото име и това, което той и неговите направили при Термопилите. Персийски шпионин издал на Ксеркс как спартанците организирали своята отбрана. Това е описано от великия гръцки историк Херодот в неговия труд "Историята", смятан за най-ранното описание на битката при Термопилите. Слушай ме внимателно, тези мъже тук са дошли да се бият с нас за прохода и са подготвени повече от всякога. Ако успеете да ги победите и оставите част от армията си в Спарта, няма да има човек, който да вдигне ръка срещу вас. Но Ксеркс не разчита само на своята армия да победи Леонид и спартанската защита. Не далеко от Термопилите, при тесния проток Артемизиум чакала персийската флота. Тя ще се опита да заобиколи армията на Леонид и да го обгради. Ако персийската флота успее да премине през протока, тогава основната войска на Ксеркс щяла да бъде отпред а десантните части щели да се окажат зад Леонид и да го обградят като в обрач. Ако иска да удържи Термопилите той трябва да спре персийската фолта при Артемизиум. За да спрат персийския флот да защитят тесния проток. Водач на атинската флота е гръцкият военен командир Темистокъл. Атински политик и човекът, който според много хора е създател на комбинираната сухопътна и морска отбрана срещу персийците. Ако Темистокъл или Леонид се провалели десетки хиляди атиняни щели да бъдат погубени. А останалите гръцки градове вероятно щели да бъдат поробени. Сцената е готова... ... войниците са по местата си... ... камбаната на съдбата щяла да зазвъни. Ксеркс напада пръв. На около 130 м. от гърците хиляди пресийски стрелци опъват своите лъкове. Леонид и спартанците са чакали този момент цял живот. Защото спартанците са родени за да воюват. През 530 г. преди новата ера, Леонид е още новородено бебе и се изправя пред първото предизвикателство в живота си. Спартански старейшина оглежда Леонид за недостатъци. При раждането, първото нещо, което се прави, още когато бебето излезе от майката е да се огледа и да се прецени дали е пригодно да живее в обществото. Това е строго военно общество. Не може да си позволи да има слабо звено. Ако бебето имало какъвто и да било недостатък, не му позволявали да живее. Детето ще бъде захвърлено на свещен хълм и ще бъде оставено да умре там. Мнението на родителите не се вземало под внимание. Всичко, което имало значение е приносът на детето към обществото. Само двама души в Спарта можели да имат надгробен камък с името си на него. Единият е войнът, който загине в битка. Другият е жена, която умре при раждането. И двете действия били приемани като отдаване на живота си в името на обществото. Ако се замислим за момент, и раждането, и убийството на дете е в името на държавата. Не за семейството, не за индивида, а за държавата. За разлика от силните деца като Леонид, който бил пощаден, много други били оставяни да умрат. Спартанците вярвали, че те не биха могли да оцелеят след тренировъчната спартанска програма. Програма, която превръщала обикновените момчета в машини за убиване. Гръцкият историк Херодот е написал, че на 7 годишна възраст всяко спартанско момче, включително Леонид, се отнема от семейството му и се отвежда във военен лагер. Животът на младите спартански момчета е суров. До седем годишна възраст те били оставяни при майките си, посещавали ги бащите им, можели да бъдат нормални момчета. След това били въвеждани в държавните подготвителни институции. Там те водели суров военен живот. Тук младият Леонид щял да живее, да тренира и да се научи да убива. След като момчето се отнеме от майка му на 7 години и се въведе в "агоге" - спартанска обучителна програма, в продължение на 12 години той не прави нищо друго освен да тренира. Докато не влезе в армията. Тяхното образувание се съсредоточавало върху военните умения, дисциплината и силата. Често те не били хранени достатъчно и били гладни през повечето време, което ги принуждавало да крадът за да ядът. Обучавали ги да не плачат, да понасят болката. Цялото им общество било основано на това да се изгради самоличността на индивида. Друг странен ритуал, чрез който се уверявали в издръжливостта е те да бъдат бити с камшик до кръв. Онзи, който се окаже най-издържлив и оцелее най-дълго бил много почитан. Семействата стояли около момчетата и ги окуражавали да не припадат. По този начин в тях се възпитавало насилието, тъй като се очаква, че по време на битка навсякъде около тях ще има кръв. С порасването на момчето, тренировките ставали все по-тежки. Ти не заслужаваш своето семейство. Ти не заслужаваш спартанското си наследство. Трябва да станеш силен или ще умреш. Давай, спартанецо! Давай! Когато Леонид и останалите спартанци навлезли в своето юношество в обучението се включвали оръжия катo дървени копия. Последствията от участието в подобни бойни игри можели да бъдат смъртоносни. Приятелите им загивали в подобни борби. Това е вид подготовка, защото приятелите им можели да загинат по време на битка. Едно от последните изпитания за младия спартанец е и едно от най-бруталните. Леонид трябвало да избяга от казармите и да убие роб, наречен "илот". Всяка култура има своя версия на съзряването, на пътя през който едно момче се превръща в мъж. В спартанското общество не можеш да станеш мъж, докато не убиеш някой. Обичаят да се убива илот е на векове по времето, когато Леонид е готов да стане мъж. В този ритуал не е важно самото убийство. В никакъв случай не трябвало да бъдеш засегнат, защото следвали жестоки наказания. Тъй като онова, в което самата институция се опитва да те обучи е изкуството на нападението. Изкуството да бъдеш добър войник, да бъдеш невидим. На 18 годишна възраст обучението на Леонид е завършено. Той е оцелял след спартанските тренировки, създадени така че да отстранят слабите. Той се е научил да убива или да бъде убит. Той и другите войници са приети в армията. За родителите им това бил най-гордият момент в живота им. Символизирал превръщането на техния син от момче в мъж. Това важи особено за техните майки, защото утвърждава саможертвата, която са направили в името на държавата. Тя се е отказала от своето дете на 7 годишна възраст, за да се превърне то във войн. А сега на 18 години тя го изпраща на война. Една от най-разпространените истории е за една спартанска майка, която изпраща сина си на война. Тя му подава щита и му казва "Върни се с щита си или върху него". Това означава да се върне като победител с щита си, или като труп върху него. Напрактика му казва да спечели битката или да умре. Спартанските майки вярват в "трудната" любов. В спартанския култ, жените са почитани и заради тяхната физическа сила. Понякога се случвало спартанец да се опита насила да отнеме съпруга, но ако той не успее и тя е достатъчно силна за да се защити мъжът е обречен. Ако един спартанец е успял и привлекателен войн, като Леонид, той ще успее да си намери жена. Но съпружеският живот за един спартански войн е всичко, но не и обикновен. Те били отдадени на битката. Спартанците били първите професионалисти на бойното поле сред гръцките градове. Те воювали всяко лято. Гръцките градове били разделени. Избивали се взаимно. Мечовете и копията им били окачени над камината и всяко лято те ги грабвали и влизали в битка. Конфликтите, в които Леонид взел участие били подготовка за решителната битка, която предстояла. Срещу персйците при Термоппилите. преди битката при Термопилите. Гръцки шпионин разбира, че Ксеркс мобилизира армията си. Според много хора тя наброявала почти 300 000 души. В очите на гърците това изглеждало като че ли целият свят е дошъл да ги погълне. Армията била огромна. Стотици и стотици хиляди. Наистина може би им е приличала като края на света. Намерението на Ксеркс е да унищожи Атина. Когато атиняните разбрали за плана на Ксеркс и за армията, която води със себе си, те бързо разбрали, че ще имат нужда от помощ. Обърнали се с призив към всичките си съюзници, но той не бил чут. Причината за това е, че все още никой нямал самосъзнание за гръцка нация. Това, което днес разбираме под Гърция, тогава е било просто купчина от градове, които по-често воювали помежду си, а не заедно. Въпреки лошите си отношения, атиняните се обърнали за помощ към своя най-голям съперник - спартанците и техния крал - Леонид. Леонид е добре трениран войн. Прекарал е цялото си детство в тежките тренировки, през които всяко спартанско дете преминава, за да стане безмилостен войн. Сега той е един от кралете на Спарта. Когато атиняните го молят за помощ, те не са глупави. Леонид е умел войн. Лично за Леонид тази молба от атиняните ще определи съдбата му. Преди да решат дали да помогнат на атиняните спартанците се съветват с оракул. Спартанците са много религиозни хора. Един от начините да интерпретират волята на боговете е чрез оракул. Те почитали оракула в Делфи. През 1 400 г. преди христа, Делфи е едно от най-свещенните гръцки места. В храм, издигнат на малък връх оракулът получавал информация като изпадал в транс. Смятало се, че изпарения от три пукнатини дълбоко в земята са отговорни за поведението на оракула. Съвременни учени са изследвали земята под храма, но всички проучванията са неубедителни. Пророчицата промърморвала нещо на свещенник, почти неразбираемо. След което, свещенникът отнасял отговора й. "Спартанци," "вашите славни градове ще бъдет превзети от синовете на Персия" "или цяла Спарта ще тъжи за загубата на своя крал." "Крал, потомък на великия Херакъл." Леонид смятал, че той е наследник на Херакъл и, че боговете са избрали него за спасител на Спарта. Казал на спартанските старейшини, че той ще помогне на атиняните в битката срещу персийците. Леонид вярвал, че той е човекът от предсказанието на оракула. Неговата смърт, неговата саможертва ще спаси Спарта. Решението на Леонид го превръща в легенда. Но може би има и още една причина, поради която Леонид решава да се включи в битката. Независимо дали намерението на Ксеркс било да превземе Гърция или не, спартанците виждали в него заплаха. А, знаем че врагът на моя враг е мой приятел нещо, което спартанците приемали доста дословно и поради което влезли в съюз с атиняните. Освен това, ако срещу Персия щяла да се изправи обединената гръцка армия, по-добре би било тя да бъде предвождана от най-добрите войници. Спартанският съвет, обаче, не бил убеден в това и позволил на Леонид да вземе със себе си минимална армия. Войска от 300 спартанци. Убеден съм, че когато са били избирани 300 войни останалите спартанци, а във войската имало 9000 войници, са се почувствали, като че са лишени от голямо парти. Те били родени да правят това. Знаели, че това ще дари с безсмъртие тях, семействата им, децата им, а да не говорим, че имали възможност да спасят Гърция. Леонид избрал своите най-добри войници, но само такива, които имали синове, за да е сигурен, че тяхната кръвна линия ще бъде продължена. Дали Леонид е смятал, че това е самоубийствена мисия? Може би да, Може би не. Онова, което със сигурност е знаел е, че това е възможност за невероятна битка и шанс за прослава на Спарта. Какво би било по-мотивиращо за един спартанец? Предизвикателството пред Леонид е огромно. Той ще се сражава срещу най-могъщата военна сила в света. Военна машина, която доминира по целия свят почти цял век. Могъщата Персийска империя. През 549 г. преди христа, битката при Термопилите, Кир Велики обединява всички племена от областта на днешен централен Иран. Той слязъл от планината с армия от лека и тежка пехота, а също и кавалерия. Кир пръв осъзнал важността на кавалерията, а с наемането на конни племена основал кавалерията в персийската армия. Когато персийците започвали битка, използвали 80% пехота и 20% кавалерия. Тази комбинация правила персийците непобедми в откритите равнини на Азия. Докато пехотата атакувала предните линии на врага, кавалерията нападала по фланговете. За 20 години Кир превзел Медия... Луция... Лидия. А през 539 г. преди христа превзел и могъщия Вавилон. Кир владеел империя, простираща се от Индия до Египет. Персийската империя била най-голямата и просперираща империя в дългата история на Близкия Изток. Те били голямото момче в квартала. Кир разделил империята на провинции, наречени "сатрапи". Вместо да принуждава покорените народи да приемат персийските вярвания, Кир им позволявал да се управляват сами и да спазват своята религия. Докато плащали данък на централната власт, те можели да живеят техния си живот. Нямало опити за налагане на една религия или дори единен закон. Кир е обвиняван, че е твърде либерален. Подобно поведение било нечувано за древния свят. И то може би е довело до упоритата съпротива на спартанците при Термопилите. През 546 г. преди христа, Кир превзел гръцките колонии в Йония, днешна Турция. Верен на своята система той позволил на местните власти да продължат да управляват. Но след около 50 години, през 499 г. преди христа, гръцките колонии се разбунтували. Персийците искали да постъпят правилно като подкрепили установената власт. Но това довело до бунт в Йония. Крал на персийците вече е правнукът на Кир Дарий. Първоначално Дарий оставил местните власти да се справят с бунтовете. Но бунтовниците получили помощ отвън. Когато йонийците възстанали срещу Персия, те се обърнали за помощ към своята родина Атина. И тогава атиняните допуснали най-голямата си стратегическа грешка. Те изпратили войска в помощ на бунтовниците. С помоща на Атина, бунтовниците сравнили със земята Сардис, столицата на Йония. Херодот описал бунта "Почти мигновенно огънят се разпространил от къща на къща," "докато накрая целият град бил обхванат в пламъци". "И така Сардис бил опожарен". "Сред руините бил и храмът на местен бог Кививи." "Когато персийците го видели опожарен" "те използвали това за предтекст да унищожават храмове в Гърция." Бунтът в Йония е много важно събитие в отношенията между Гъция и Персия, защото стои в основата на всичко, което предстои да се случи през следващите 80 години. И в крайна сметка довел до сблъсък между Атина и Пресия. Нещо, което не се било случвало дотогава. Атина е пробудила заспал гигант. Дарий иска отмъщение. Той бил наредил на един от слугите си всеки път преди да започне да се храни да прошепва в ухото му "Господарю, помнете атниняните". Дарий се заклел, че ще им отмъсти. Кръвта ще напои гръцките земи. През 490 г. преди христа, при Термопилите, персийският крал Дарий изпраща която да атакува Атина. Причината за тази инвазия е, че Дарий е разтревожен. Няколко години по-рано атиняните са помогнали на гръцки бунтовници да унищожат персийски град - известният Йониски бунт. Сега е време за разплата. Това ще се превърне в една от най-известните битки в историята на Гърция. Битката за Маратон. На около 42 км. източно от Атина, в равнините на Маратон, се отправя към брега, за да посрещне нашественика. Гърците видели флота, който идва да нападне Атина и изпратили армия, която да предизвика персийците на бой. И персийците дебаракират. и нападат гърците. Гърците образували защитна линия по протежението на тясна долина между две планини. Огромната персийска армия се сблъсква с гърците. Гърците удържат първоначалния удар. Но скоро центъра на отбраната им започва да се разкъсва. Персийците продължават да атакуват, но това е капан. Докато центъра на гръцката отбрана отстъпва, фланговете се прегрупират. Докато персийската армия настъпва в долината, гърците ги обграждат. Гърците обкръжават персийците от три страни. Персийците не могат да маневрират. Те са прихванати в тясна "бойна кутия". Битката се превръща в клане. Персийците отстъпват към брега. Гръцките командири решават да рискуват всичко. Гърците нападат онова, което е останало от персийската пехота. Те панически се втурнали към своите лодки и били посечени от гръцките войници. Имало хора, които са се хванали за лодките, но ръцете им били отсечени. Гърците изпратили вестоносец до Атина, за да докладват за великата победа. Вестоносецът пробягъл разстояние от 42 км. За това днес маратонското бягане е 42 км. Това, което не е толкова известно е, че той влязъл в Атина викайки "НИКЕ!", което означавало "победа", и паднал мъртъв от изтощение. Атиняните построили Партенона в чест на победата над Персийците. Построяването му и победата им разтресли Персийската империя. Със сигурност една велика империя като Персия и един велик владетел, не могат да си позволят директна обида към националния им престиж, а точно това се случило при Маратон. Посланието било "Ето, вижте тази малка сила се изправи срещу голения гигант." Първият опит на персийците да си отмъстят на атиняните завършил злощастно. Дарий планирал още едно нападение, но починал преди да може да го осъществи. Отмъщението на персийците станало отговорност на сина на Дарий - Ксеркс. Интересното при древните монарси, без значение дали са в Египет, Сирия или Персия, е, че те възпитавали своите синове да бъдат крале като ги изпращали в училище. Докато Ксеркс изучавал философия, математика и военна тактика, той несъмнено се научил и как да се измъква от смъртоносни опасности. Имали са ограден двор. Децата били оставяни насред двора и пускали лъв при тях. Убий лъва или той ще те убие. Потеклото и обучението на Ксеркс му помогнали да управлява най-голямата империя в света. Но, когато станал крал, Ксеркс мислел само за едно нещо. Да отмъсти на атиняните. Той планира нападението си 10 години. Ксеркс не бил обикновен човек. Бил е човек, роден за определена цел, бил обучен да бъде войн и владетел. И той е бил добър владетел. Единствената причина да тръгне на Запад е желанието му да опожари Атина. През 481 г. преди христа, когато гръцкият шпионин разбира за плана на Ксеркс, той открива не само огромна армия, но и хора, които са много по-добре развити технологично от гърците, тъй като Ксеркс ще направи невъзможното. Да ходи по вода. Ксеркс ще преведе армията си през Дарданелите. Канал, широк 1,5 км, който свързва Азия и Европа, на юг от Черно море. Ако искали да преминат по суша, трябвало да обиколят цялото Черно море. Това щяло да удължи похода им с 2 години и трябвало да превземат всички народи по пътя си. За да преведе армията си през Дарданелите, Ксеркс наредил на инжинерите си да построят 1,5 км понтонен мост, направен от стари транспортни кораби. По времето когато това се случва, имало революция в дизайна на корабите. Появил се нов вид кораби, а имало много стари и евтини транспортни кораби, които те просто купили и свързали заедно. Инжинерите на Ксеркс свързали почти 700 кораба един с друг. Използвали големи камъни, които да държат корабите за мордкото дъно. След това привързали корабите с две различни въжета. Едното, направено от лен, а другото от папирус. Когато чуем папирус, обикновено се сещаме за хартия, но египтяните открили начин да превърнат лепкавата сърцевина на папируса в дълго и здраво въже. С това инжинерите на Ксеркс свързали корабите. Въжета от папирус и лен. Това е високотенологичната страна на този поход. Въжета, дълги повече от километър. Дозина от тези въжета, тежащи повече по два тона всяко, свързали лодките от единия до другия край. След това персийците поставили дървени дъски за да се образува равна повърхност, по която да могат да преминават хора и животни. Това е изключително инжинерно постижение. Гърците били изненададни. Защото това не били хора, които просто имат огромна войска, а хора, които разбират принципите на инжинерството. Персийската армия преминала и предприела поход около Егейски море. и неговата 300 000-на армия достига северна Гърция. Благодарение на атинския шпионин, гърците успели да организират две отбранителни линии. Първата е в северната част на полуострова, при Коринтския провлак, защитаваща градовете в Пелопонес, включително и Спарта. Другата е на север, при прохода Термопили. Тук спартанския крал Леонид ръководи армия от 300 спартанци и 7 000 войни от други гръцки държави. В морето Темистокъл, ръководи гръцкия флот и се подготва да посрещне персийската флота при тесния проток Артемизиум. Започва битката при Термопилите. Застанал на хълм, гледащ към Термопилите, Ксеркс е нетърпелив да започне битката. Ксеркс е превел придружавана от 1,000 бойни кораба през Егейско море, с намерението да унищожи Атина. При Термопилите го очаква спартанския крал Леонид и 7 000 гръцки войници. Блокирали са източната част на прохода, защитавайки пътя към Атина. Изборът на Термопилите е брилянтен стратегически ход, защото теренът анулира численото превъзходство на персийците. Проходите са изключително подходящи. Запитайте се защо Швейцария никога не е нападана? Заради проходите. Един въоръжен човек може да удържи цяла девизия, ако проходът е достатъчно тесен. През древността не можеш да се биеш с повече хора от тези, които са на предните линии. И ако намалиш тези хора на няколко стотици, или няколко десетки хора, тогава няколко стотин човека могат да удържат няколко стотици хиляди. Както често се случвало през древността, Ксеркс първоначално се опитва да преговаря с Леонид. Изпреща съобщение, гласящо превъзхождаме ви числено, изправяте се срещу най-силната армия в света, не бъдете глупави, свалете оръжието и ще живеете. В противен случай всички ще умрете. Разбира се, Леонид не приема. Следва най-известната фраза, написана от Херодот. Вестоносецът казва "Пригответе се да умрете. Нашите стрели ще затъмнят слънцето". На което Диенек, лейтенантът на Леонид, отговаря "Тогава ще се бием на сянка". И тогава те разбират срещу кого се изправят. Спартанците най-коравите войни нa Гърция. които се били при Термопилите, били спецялният отряд на древността. Задачата им била да удържат прохода или да умрът. Леонид и хората му заемат бойна формация. Фаланга. Спартанците се били във формация от 8 човека по дължина и 4 в дълбочина. Рамо до рамо. Единият войник застава плътно от дясната страна на другия. Образува се стена от щитове. Всъщност това е стена от бронз и дърво. И от мускули, които блестят на слънчевата светлина. Всички гръцки войници са тежки пехотинци, наречени "хоплити". На името на големия кръгъл щит, който носели, наречен "хоплон". Направен от вдлъбнато дърво, покрито с тънък слой бронз, щитът е широк 1 метър и тежи 9 килограма. Ръкохватката на щита се появява през 6 век преди христа и се нарича "дръжка на Аргив". Тя предизвиква революция във военното дело. Старите щитове се държали с една дръжка по средата. При новите, войникът прокарвал ръката си през кожен колан и хващал държач близо до външната страна на щита, което му осигурявало по-добър баланс. Войникът хващал края на щита, а с ръката си поддържал центъра. По този начин можел да прилага много повече сила. Спартанците били известни с това, че рисували образи върху щитовете си. Има една история за спартанец, който нарисувал муха, в реален размер на щита си. Когато приятелите му го питали защо, той отговорил, че ще е толкова близо до връга, че тази муха ще им изглежда като лъв. Ксеркс спазил обещанието си да затъмни слънцето. Наредил на 5000 стрелци да изстрелят стрелите си. Стрелците на Ксеркс са наемници от всички краища на имерията. Вероятно са били със собствените си лъкове, направени от леко дърво. Евтин материал, който обаче имал малка огнева мощ. От разстояние, колкото футболно игрище стрелите едва достигнали тежките брони на хоплитите. Стрелите се удряли в щитовете и шлемовете, без да им причинят никаква вреда. С изключение на отворите за очите, почти нямало място, където да проникнат стрелите. Освен щитовете им и шлемовете на хоплитите ги предпазвали от персийските стрели Шлемът произлиза от Гърция през 7 век преди христа. Направен от едно единствено парче бронз, шлемът осигурява максимална защита на хоплита. Но шлемовете били тежки, около 4,5 кг. Освен това ограничавали слуха и зрението на войника. Докато повечето шлемове били украсени с конски косми по дължината си, спратанските офицери като Леонид носели украшението си по ширината на шлема. Някои историци смятат, че спартанците са имали и бронзови ризници. Повечето хоплити по това време, обаче, носели кожена ризница. Нейната сила идва от пластовия й дизайн. Направена е от слепени заедно лен, кожа и тънък слой бронз. Ризницата им представлявала древен кевлар вид полимер. Очудващо е, но слоевете кожа и лен могат да спрат остриетата на стерлите. Отказвайки се от атаката със стрели, Повече от половин тон мусколи, бронз и дърво ще се сблъскът при прохода Термопили. Тази огромна маса се ударила в гръцката фаланга, а тя не помръднала. Била твърде тежка, твърде гъста. Задните редици натискали напред. Гърците спряли атаката и тръгнали в офанзива. Биейки се във фаланга, предните две линии нападали координирано с копията си над и под щитовете. Основното оръжие на хоплитите е "дори", копие, дълго от 1,8 до 2,7 метра. Около 5 см. в диаметър, копието завършвало със смъртоносен железен връх. В долния си край копието имало железен шип, който осигурявал на хоплита стабилност и бил използван като второ оръжие, с което да убива. При първия сблъсък копията удряли отново и отново. Писъците и кръвта били навсякъде. Вероятно са избили 1000 човека. Повечето от раните са смъртоностни, нанесени са в гърдите и лицето. Второто оръжие на хоплитите е "ксифос". Меч, дълъг до 1 метър, остър и от двете страни. Предназначен специално за намушкване на противника. Гърците ги използвали само, когато изгубили копията си или, ако фалангата се разпадне, което не се случвало често. Битката продължила през по-голямата част от деня. Вероятно се е случило това, което наричаме "импулсна битка". Двете страни се сблъсквали една с друга за няколко секунди, не повече от 10-20 секунди, след това отстъпвали. Едната страна отстъпва малко, другата настъпва. Нямало продължителна битка. Персийците са лесни мишени. Носели слаба или никаква броня и имали леки дървени щитове. Персийската лека пехота не била подходяща за подобен вид битка. Трябвала им бързина за да нападата разпръстнатите племена в откритите равнини на Азия. Приклещени в тесния проход, персийците не можели да маневрират. Те не можели да използват и кавалерията си. Стръмната планина Калидром от едната страна и Егейско море от другата, пречели на персийската конница да напада по фланговете. Ако разгледаме двете най-изучавани гръцки битки - Маратон и Термопилите, се вижда брилянтният подбор на гръцките командири на терен, при който персийците не могат да използват своята кавалерия. При Маратон, те дори не успели да слязът от корабите. А дори и да бяха, това нямало да има смисъл, защото гърците са се събрали в тясно пространство. Същото е и при Термопилите. Кавалерията е напълно безполезна. С всяка атака са посечени все повече и повече пресийци. Нямало милост... Само смърт. Първият ден приличал повече на клане. Спартанците, застанали рамо до рамо, образували огромна стена, в която персийците просто се разбивали. Персийците започнали да разбират, че не е добра идея да продължават да се хвърлят вълна след вълна срещу тези хора, от които дори само единият е по-добър от който и да е от тях. В края на деня 300-та спартанци и гръцките им съюзници убили и последния останал персиец на бойното поле. Леонид разбирал тактическата ситуация. През първия ден той направил точно това, което трябва. Удържал е най-голямата армия, която е нападала Гърция. Задържал е позицията си. И за сега персийците не могат да направят нищо. Докато битката тече на сушата, персийците се опитват да пробият гръцката защита... по море. Грандиозна морска битка между гърци и персийци окървявява протока Артемизиум. При Термопилите могъщият крал Леонид и неговите спартанци успешно отблъскват атаките на персийската лека пехота. В същото време, при протока Артемезиум, избухва битка между гръцкия и персийския флот. Ако разгледаме битката при Термопилите от военна гледна точка, първото нещо, което трябва да се запитаме е, щом спартанците могат да удържат своята позиция, защо Ксеркс просто не ги заобиколи по море? Имал е армада от 1000 бойни кораба. Причината за това е атинският флот. Той е позициониран тук - при Артемизиум, а персийците са разположени срещу протока, при Афетия. Целта на персийците е да разбият гръцките линии, да се спуснат по широкия и да дебаркира войска зад Леонид и войниците му. Обкръжавайки ги. Човекът, отговорен за спирането на персийската флота е на атинянския флагмански кораб. Според много хора това е човекът, организирал съвместната морска и сухопътна отбрана срещу персийците. И е считан за един от най-гениалните военни стратези на древността. Това е атиняниът Темистокъл. Когато повечето хора чуят за битката при Термопилите, те се сещат за Леонид и неговите 300 спартанци. Но всъщност истинският герой, човекът благодарение на когото се е случило всичко, е Темистокъл. Темистокъл е бил Чърчил на своето време. Той е велик атински политик и невероятен военен стратег. Ако го е нямало, е нямало да има и битка при Термопилите. Персийците се опитват да заобиколят гръцкия флот като изпращат 200 от своите 1000 бойни кораба на югоизток, около остров Евбея. Като заобикалят Евбея, персийските командири се опитват да спестят ресурси, като избегнат директния сблъсък. Смятали са, че гърците не са толкова глупави да ги нападнат и ще си останат по местата, докато корабите им ги заобиколят. Но Темистокъл прави смел ход, който изненадва персийците. През късния следобед, гръцката флота отплава и предизвиква персийския флот, който е 6 пъти по-голям. Това много изненадва персийските командири. Достатъчно е, че Темистокъл иска да атакува могъщия персийски флот, но изненадващо е и времето, през което атакува - късният следобед. Предприемайки това нападение, той знае, че битката ще е кратка, защото скоро ще се стъмни. В тъмнината морската битка е невъзможна. Темистокъл се опитва да намали щетите, които ще понесе като разчита на мрака да прекрати битката. Персийските командири нареждат на останали 800 кораба да нахлуят в протока. Въпреки, че са превъзхождани числено, Темистокъл и флота му се опитват да потопят персийските кораби, впускайки се в яростна атака. Целта на играта е да потопиш кораба на врага. Да го удариш по борда или по греблата и да го извадиш от строя. Гърците определено са имали тежка задача, но са притежавали едно голямо предимство - стратегическия гений на Темистокъл. Темистокъл е син на търговец. Ако се беше появил по рано в гръцката история, не би постигнал голям успех. Но в Атина по това време се заражда демокрацията, което позволява на Темистокъл да се освободи от оковите на своето потекло на търговец. Заради своето естествено пристанище, Атина е развила силни традиции в корабоплаването. Превърнала се в икономическа и морска сила в Егейско море. Много атиняни, включително и Темистокъл, станали отлични моряци, способни да преминават през опасните гръцки крайбрежия. Докато морската му подготовка без съмнение оформя бъдещето му, той научава най-ценният си урок на сушата, в атинското правителство. Това, което Темистокъл научил, растейки в условия на развиваща се демокрация, е изкуството на манипулацията и политическата стратегия. Това не били политици-убийци, като в Рим, например, където буквално убивали хора. Темистокъл е изполвал своя интелект за да си осигури място във властта където един ден можел да бъде много влиятелен. Тези умения му помогнали да създаде атинянския флот, от който ще се нуждае, за да победи могъщите перси. През 490 година преди христа, при Термопилите, Атина притежавала само около Темистокъл знаел, че това е само една малка част от онова, което притежава Персия. Знаел това, защото лично станал свидетел на мощта на персийците... ...при Маратон. Темистокъл е един от генералите от битката при Маратон. Там той видял персийската тактика от първо лице. Той е опитен военен. Научил различен от останалите генерали урок от битката при Маратон. Повечето я приели като триумф на сухопътните сили над морските. Това, което Темистокъл научил от Маратон е, че не можеш да използваш сухопътни сили, ако нямаш подкрепа от флот. Темистокъл знаел, че след унизителната им загуба при Маратон, персийците ще искат отмъщение и ще се върнат за да завършат започнатото. И знаел, че няма да допуснат същата грешка. Смятал, че персийците ще дойдат по суша и вода и ще имат много повече войници и кораби. Това, което Темистокъл прозрял е взимната връзка между морските и сухопътните войски. Флотът можел да подкрепя армията само ако на брега няма неприятели. Темистокъл знаел, че персийците не могат да поддържат армия на сушата, ако не могат да доставят запаси по море. Само ако разполагаш с флот, силен флот, доминиращ по цялото Егейско море, може да се противопоставиш на персийците. Така той заключва, че бъдещето на Атина не зависи от това да увеличва армията си, която и без друго била достатъчно голяма, а от това да разшири флота си. Проблемът пред Темистокъл бил, че никой не му вярвал. И атинските генерали и обществото възлагали надеждите си на атинската армия. И не вярвали, че персите ще се върнат. През целия си политически живот, Темистокъл се борил за тази идея и има няколко стратегии, които той следвал, благодарение на които, може би е оцелял гръцкия свят. Първо трябвало да убеди Атина да инвестира във флот. Но по-важно било да намери парите, с които да го построи. Късметът му проработва през 483 г. преди христа, при Термопилите. В една от Атинските провинции, миньори откриват сребро. За една година те добиват Темистокъл искал с парите да се построи флот. Предизвикателството пред него било да убеди атиняните, че нямат нужда от още пари в джоба си, а от кораби в пристанището си. Всеки атинянин щял да получи по 10 драхми, около 1,500 1,600 долара по днешен курс. Това са много пари. Тъй като повечето атиняни отричали второ нападение на персийците, Темистокъл използвал своите политически умения за да ги убеди. Той ги излъгъл. Темистокъл ги убедил, че малък бунтовнически остров, близо до Атина, наречен Егина, предствлява заплаха за атинските търговски кораби. Темистокъл успял и атиняните му позволили да инвестира във флот. Една лъжа, може би спасява гръцката цивилизация. Онова, което историците наричат лъжа или неистина, за политиците е хитро подвеждане на обществото с цел да се постигне нещо добро. Това направил и Темистокъл. Той знаел, че ако каже истината обществото никога няма да го послуша. Затова създал тази малко пресилена история. Темистокъл получава своите кораби. Атинските бойни кораби по това време се наричат "триреми" тиери Дълги са около 30,5 метра и са широки 6 метра. Построени са от бор, най-разпространения материал в Средиземноморието. Най-голямото предимство на триремите е, че били леки, приличали повече на състезателни лодки. Не били тежки кораби. Тъй като целта им била да ударят противника, а колкото са по-леки, толкова са по-бързи. Създадени да бъдат бързи, корпусът на триремата бил открит. Паубата се състояла от 1 или 2 реда дъски, завършващи надлъжно, върху които можели да стоят командирът на кораба и 4-ма моряка. Въпреки, че има малко платно, триремата се задвижвала от 170 до 220 гребци, подредени на три реда един над друг. Предната част е оформена като заострен клюн, направен вероятно от кедър, покрит с бронз или мед. Той позволявал на кораба да се удря във врага. Най-бързата тримера, която успяхме да реконстуираме, изминава 2 км, със скорост Това били бързи съдове, създадени да се забиват във врага. По времето, когато персийците достигнали Термопилите и Артемезиум гърците са добавили още И все пак персийците превъзхождали гърците с 61. Темистокъл е на път да разбере дали усилията му да построи атински флот са били напразни. При протока Артемизиум гръцкият командир Темистокъл повежда своите 200 кораба в битка. Те атакуват повече от 800 персийски бойни кораба. Темистокъл прави неочакваното. През късния следобед атакува много по-голямия персийски флот. Това е рискован ход. Ако позволи на персийците да преминат през протока, Леонид и неговите 300 спартанци ще бъдат обградени и избити. Използвайки сигнално знаме, Темистокъл нарежда на корабите да се съберат в тясната част на протока във форма на кръг. При следващият сигнал гръцкият флот разваля формацията и атакува персийците. Гръцките морски битки, всъщност не представлявали бой между хората, намало дори абордаж. Те се състояли в това да управляваш кораба така че да удариш врага и да го потопиш. Един от начините да направят това е да счупят греблата му, защото корабите не се задвижвали с платна, а с гребла. Когато се удари в греблата, атакуващият кораб минава по протежението на другия и продължава да плава. Врагът остава неподвижен. При този вид битка няма значение размерът на кораба, а бързината. В ограниченото пространство на протока малкият гръцки флот нанася щети на няколко персийски кораба. Залаваят 30 вражески кораба и вземат много затворници. Не е много сигурно защо гърците се справят толкова добре в първия ден при Артемизиум. Гърците и персийците са имали еднакви кораби тримери, не е задължително някой да е имал предимството на скоростта. Каквато и да е причината, това е голяма психологическа победа за гръцкия флот. Тъй като Темистокъл атакувал късно през деня, той знаел, че битката няма да продъллжи дълго, което му осигурило минимални загуби. Това трябва да е било голяма изненада за всички. Персийците със сигурност не са очаквали да загубят от по-малкия гръцки флот, а, мисля, че и гърците не са очаквали да се окажат толкова силни. Това, според мен, е и една от причините Темистокъл да започне битката толкова късно през деня. Сега Темистокъл е спечелил морската битка, а Леонид и спартанците са победили на сушата. През този първи ден, Ксеркс е засрамен от Темистокъл и атинския флот, и е загубил почти 10 000 войника от Леонид и спратанците. След първия ден от битката при Термопилите и Артемизиум, персийците получили добър урок от гърците. Те са в лагера си, лижат си раните, а Ксеркс се пита какво да направи. С падането на нощта се развива яростна буря. Персийските войници продължават да бъдат тормозени от гръмотевици, вятър и дъжд. Само си представете гръмотевиците, осветяващи морето и мъртвите тела. Било е доста изтощителна нощ за персийците, вероятно не са могли да спят толкова, колкото им се е искало. А сънят ще им е необходим за битката на следващия ден. Персийските кораби, които били изпратени да заобиколят остров Евбея, побаднали в бурята. Егейско море потопило всичките 200 кораба. Това било предсказание, което персийците не могат да игнорират, а гърците приели със задоволство. Следващият ден ще бъде още по-кръвопролитен. През втория ден от битката, атиняните и спартанците заели своите отбранителни позиции. Темистокъл при протока Артемизиум, Леонид и неговите 300 спартанци - при прохода Термопили. И двамата са готови за втората персийска атака. През втория ден, слънцето изгряло и Ксеркс си казал, достатъчно със лесното ниво, ще изпратим големите момчета. Ксеркс изпраща ударната група на персийската армия. Безмълваната маскирана тежка пехота, наречена... ... безсмъртните. Ксеркс решил да изпрати най-добрите - безсмъртните. Вярвал, че тяхното включване в битката ще прекрати незабавно съпротивата. във формация триъгилник в абсолютна тишина. Каквото и да става те настъпвали. Те нямали шлемове, а носели "тиара" на главиата си. Тя представлявала намотано платно, но много тънко, така че може ли да виждат през него. Сила от 10 000 човека, наречени безсмъртни, защото, когато някой се уморил или бъде убит веднага бил заместван от друг. Двете армии стояли на около 40 м. един от друг. Персийците без лица и безмълвни. Но тишината не е част от психологическата стратегия на спартанците. Най-накрая, персийците аткауват. В абсолютна тишина, безсмъртните се сблъскват с гръцката отбрана. Както и през първия ден, удържат напора. Копията на безсмъртните не могат да проникнат през бронята на гърците. Гръцките копия без проблеми намират целта си. Безсмъртните носят тънка люспеста броня под туниките си. Но нейните метални люспи не са по-дебели от карти за игра и са безполезни срещу силните и точни спартански копия. Щитовете на персийците са плетени. Те били подходящи при бой срещу леки копия или стрели. Но плетеният щит, сръвнен с гръцкия, който бил меден или бронзов, лесно можел да бъде пробит от копията на гръцката пехота. Застанали човек до човек, взвод до взвод, нямало равни на спартанците в близкия бой. Било ясно, че персийците никога не са воювали срещу армия от хоплити, която е добре обучена и добре екипирана и, която да е тактически гъвкава, каквито са спартанците. След два дни хиляди персийци са избити. Представете си отбранителната линия на пехотата, която нанася удари с копията си... жертвите са огромни. След всяка атака имало убити, ранени и кървящи. Цялото бойно поле било изпълнено с мъртъвци, които трябвало да се преместят. След битката изпращали хора, които да разчистят мъртвите. В края на втория ден, жертвите от страна на персийците са огромни. И сухопътната армия отново е избита. Тактически погледнато, след първите два дни, Леонид е в изключително добра позиция. Справил се е с всичко, което персийците изпратили срещу него и е загубил само няколко човека. Междувременно, Темистокъл отново повежда атинянския флот срещу персийците при протока Артемизиум. Силната буря от предната нощ е унищожила персийските кораби, изпратени да заобиколят остров Евбея. Без вражески кораби, които да го заплашват в тила, Темистокъл съсредоточил силите си в предните линии. Но персийците все още го превъзхождат с 5 към 1. Не са известни точните детайли от битката, но гръцките тримери потопили много от персийсите кораби. В края на втория ден от морската битка сценарият се повторил. Персийците се опитали да разгромят Темистокъл, но не се справили много по-добре от предния ден. И така гръцката отбрана издържала. Издържала по суша и по море. Това е поредната психологическа победа за гърците. Ксрекс е бесен. Но персийският владетел скоро ще намери решение. И то ще доведе до една от най-известните и героични съпротиви в историята. от спартанския крал Леонид и неговите 300 елитни спартански войни, са блокирали тесния проход Термопили в североизточна Гърция. Те са тук за да попречат на персийската армия, най-голямата сухопътна сила събирана някога, да разруши гръцката столица Атина. Заседнали са като коркова тапа в бутилка и трябва да извадят тапата. До сега те са опитали атака с лека пехота, завършила злощастно. След това са атакували с най-добрите си единици, тежката пехота, завършили също толкова злощастно. И сега какво? Ситуацията става проблематична. Войската буксува на едно място, но тя трябва да яде всеки ден, хабят се запаси. Решението е да се намери заобиколен път до спартанските позиции. Ксеркс открива отговора. Малка пътека, тръгва от персийския лагер, заобикаля планината Калидром и продължава зад отбранителната линия на гърците. Историците не са сигурни как Ксеркс е разбрал за прохода. Някои смятат, че гръцки шпионин му е докладвал след втория ден на битката. Разбирайки, че не може да преодолее отбраната на гърците и с намаляващи запаси, Ксеркс решава да използва пътеката. С падането на нощта през втория ден от битката, след провала на атакатата на тежката пехота, той предвижва 10 000 човека по тази пътека за да заобиколи спартанските позиции. Но Леонид знаел за тази пътека. През първия ден от битката, Леонид е оставил 1000 човека на върха на прохода. Хората, които трябвало да бранят прохода били фокадийци. Но когато персийците наближили тяхната отбранителна линия, тях ги нямало. По някаква причина фокадийците решили, че персийците ще атакуват техните земи и преминали в отстъпление. Страхувайки се, че тяхната родина ще бъде нападната, фокадийците отстъпили за да защитят семействата си. Пътят на персийците към разрушението бил разчистен. От този момент нататък Леонид е обречен. Зад него имало която можела да го нападне във всеки един момент. През нощта гръцки скаути разкрили на Леонид, че фокадийците са дезартирали. Разбирайки, че е обкръжен, Леонид нарежда на гръцката пехота да отстъпи. Не може просто да наредиш на 4000 човека да си тръгнат. Има много причини за това. Едната е, че врагът ще разбере веднага какво става и ще атакува. Не може обаче и да чакаш да те обкъжат напълно. Това, което трябва да се направи е да се раздели войската на малки групи, които да се изтеглят и да се надяваш, че това ще стане тихо, за да не разбере врагът, защото в противен случай ще те атакува. До сутринта всички гръцки войници са се изтеглили. Всички, освен Леонид, неговите 300 спартанци и около 1,000 войника от гръцкия град Теспия. Малко хора знаят за тази подробност от битката. Но около 1000 теспиянци остават зад Леонид. Можели са да си тръгнат, но са решили да останат с Леонид и да се бият до край. Причината това да се премълчава е, защото битката при Термопилите е митологизирана в историята и съвременните филми да изглежда така че само 300 спартанци са се изправили срещу милиони персийци. Но това не е напълно вярно. И все пак тези 1000 войници са заобиколени от десетки хиляди персийци. Леонид и хората му ще се изправят пред своя последен сблъсък. Невероятен е моментът, в който спартанците са тръгнали в настъпление за да умрат, а техните съюзници са отстъпили за да живеят. Това за мен е най-емоционалният момент от битката. Въпросът е защо го е направил? Защо? Защо Леонид е отделил своите войни и е тръгнал с тях? Според мен има няколко отговора. Някои биха казали, че е изпълнявал пророчеството на оракула. "Вашите славни градове ще бъдат превзети от синовете на Персия," "или цяла Спарта ще тъжи за загубата на своя крал." За него саможертвата е в името на спасението на Спарта. За това той остава и се впуска в самоубийствена битка. Той знае, че е предопределено да загуби. Причината не е, че иска да служи за пример, че като спартански войн той е обучен да се сражава до последно и да умре. Напротив, той е обучен да се промъква, да краде, да убива. Като спартанец той вярва в оракула, вярва в религията. Като спартанец негов дълг е да остане и да умре за родината си. Съдбата на Леонид го задължава да остане при Термопилите, но от военна гледна точка, той може би остава там като прикритие на тактическо отстъпление. С всеки ден, всяка минута, с които забави персийците дава време на гърците да съберат нова армия и да организират нова защита. Армията, която се е оттеглила от прохода все още има много път пред себе си преди да стигне тила. Всъщност, той решава да остане за да може да им осигури ден-два преднина. Накратако, той и неговите телохранители, прикриват тактическо отстъпление. Историците никога няма да разберат защо Леонид решава да остане. Но последният сблъсък на тези След два дни на неуспешни опити да пробият отбраната на гърците персийците откриват начин да ги заобиколят. Спартанският крал Леонид нарежда тактическо отстъпление на по-голяма част от армията си. С него остават само около 1000 гръцки войника, включително и 300-та спратанци. Леонид е заобиколен от десетки хиляди персиски войници. Леонид се изправя пред своя последен сблъсък при прохода Термопили. Два дни той успешно е отблъсквал персийските атаки, но сега персийците са го хванали в капан. Най-накрая са открили как да го заобиколят и са го поставили натясно. Въпреки това спартанците спокойно се подготвят за битка. Персийски скаут ги наблюдава. Персийският скаут видял спартанците да загряват,.. да се мажат с олио,... да оправят косите си. Персийците гледали и неразбирали. Приели това за фанатизъм. Не знаели, че спартанците подготвяли телата за смъртта. Чисти и готови за битка, спартанците се изправят на бойното поле за последен път. Това били професионални войници. Така те се самоопределяли, такъв бил статусът им в обществото. Според мен те са приветствали битката, така като генерал Къстър я е приветствал, казвайки "по-малко сме, но сме по-добрите". От психологическа гледна точка те са спечелили битката. Херодот описва последната битка. "От едната страна варварите на Ксеркс напредвали," "от другата, гърците около Леонид, приели, че ще умрът," "навлезли в широката част на прохода." "Знаейки, че смъртта наближава," "показали на варварите цялата сила, която притежават." "Били се фанатично," "без да се интересуват от нищо друго освен от момента." Не можем да бъдем сигурни какво се е случило по време на битката, но със сигурност, когато персийците са атакували и от двете страни, гърците са напуснали строя и фалангата се е разпаднала. Тъй като фалангата е в основата на тяхната отбрана, когато се разпаднала спартанците не били толкова силни, колкото през последните два дни. Вероятно битката в този момент битката се е превърнала в хаос. Всеки се бил за себе си. Много хора биха използвали меча си в такъв близък бой. Херодот ни казва, че всички гръцки копия били изпочупени и те се били с всичко, до което се доберат. Херодот споменава няколко спартанци по име. Освен Леонид, споменава и неговия лейтенат Диенекий, който вероятно се е отличил в битката. Въпреки усилията им и годините на тежки военни тренировки, е било въпрос на време спартанските войни да бъдат избити. Изглежда, че предсказанието на оракула за Леонид скоро ще се изпълни. От Херодот знаем, че по време на битката Леонид е пронизан от персийска стрела. Можем само да си предствавим как великият крал пада умирайки, гледайки своите братя, избивани един по един. "Леонид загинал в тази битка." "Показвайки, че е мъж с качества, като героите от древността." "Имало голяма битка за тялото на Леонид." "Четири пъти гърците отблъсквали врага," "докато накрая се добрали до тялото." Херодот пише, че Диенекий спасил тялото на своя крал и с няколкото останли спартанци се оттеглили в най-тясната част на прохода. Персийците извикали своите стрелци за последен път. Те лесно намерили мишените си. Всички спаранци са посечени. След клането, Ксеркс обхожда бойнното поле. За три дни той е изгубил почти 20 000 човека. Нарежда убитите му войници да бъдат погребани, за да не може гледката на убитите тела да деморализира армията му. Ксеркс нарежда Леонид да бъде обезглавен и главата му да бъде набита на кол. Какво е положителното от тази битка? Отговорът е героичната смърт на хората, защитавали прохода, за да могат техните бойни другари да живеят и да спечелят време за родината си. Това е велика героична история. Това е нещото, с което ще бъдат запомнени. По същия начин, по който ние днес помним мъжете и жените, които са се жертвали в името на героично дело и са получили медал за храброст. Това е пример за следващото поколение. Ако ти се случи нещо подобно, ето какво очакваме да направиш. Пътят пред Ксеркс вече е открит. Атина е обречена. Леонид и 300-та спартанци са мъртви. Нищо не стои между персийския крал Ксеркс и Атина. Той придвижва войската си през прохода Термопили. Буквално смачква гръцките сили пред себе си. Някои от градовете, които са били съюзници на Атина преминават на персийска страна. При протока Артемизиум, Темистокъл отново спира персийския флот. Но този път понася загуби и губи част от корабите си. Тъй като сухопътната отбрана е разгромена, вече няма причина Темистокъл да защитава протока. Той отплава на юг, за да се прегрупира и да се включи в бъдеща битка. Знаейки, че опожаряването на Атина, люлката на демокацията, е неизбежно, атиняните посещават оракула в Делфи, търсейки съвет. "Какво търсите? Вие, които сте обречени." "Плавайте към най-далечната част на земята." "Всемогъщият Зевс ще ви даде дървена стена." "Единственото нещо, което не може да се разруши," "дар за вас и вашите деца." Както винаги, пропочеството на оракула е закодирано. Много атиняни вярват, че оракулът им казва, да останат зад стените на Акропола. Но Темистокъл смятал, че дървените стени са корабите на флота. И градът трябва да се евакуира. Два месеца след битката при Термопиплите, Ксеркс изпълнява обещанието си да отмъсти за опожаряването на Йонийската столица Сардис и загубата при Маратон. Това му е коствало 20 години, инвазия през два континента и загубата на десетки хиляди войници. Но Ксеркс най-накрая унищожава Атина. Голямата загуба на хора е преодолима. Единствените пощадени са онези, които са отказали да напуснат Акропола. Няколко човека останали. Той сравнил със земята всичко, освен Акропола, който е най-свещеният храм в Атина. Това е отплатата за Сардис. Месец след като Ксеркс унищожил Атина, гърците осъществили свое собствено отмъщение. Темистокъл подмамил персийския крал в протока Саламин, където намерили подслон много атиняни и, където го очаквал оцелелият му флот. Учените спорят за подробностите, но изглежда, че гръцки двойни агенти са дали грешна информация на персийците за позицията на гръцкия флот. Персийците навлезли в протока Саламин, но били изненадани от гръцката флота. Темистокъл разрушил голяма част от персийския флот. Морската битка при Саламин е може би най-важният стратегически момент от тази гръко-персийска война. Да, персийците са победили при Термопилите и са унищожили Атина, но гръцкият флот нанася толкова големи щети на персийците при Саламин, че Ксеркс е трябвало да се оттегли. Трябвало е да се прибере у дома, а без достатъчно бойни кораби, които да защитават транспортните, той е обречен. Ксеркс напуска Гърция и никога не се завръща. Много историци смятат, че това е началото на края на Персийската империя. Гърците добиват самочувствие и нападат персийците на тяхна теритотия. Те постигат огромна победа над персийците при Платея... ...Микале и Сестос. Гърците отблъскват персийците обратно в Азия. Изгорили големия мост над Дарданелите. Но преди да го изгорят, махнали въжетата, направени от лен и папирус, които държали корабите заедно. Запазили ги като трофей. Атиняните ги ценели толкова, че ги поставили в основата на новия Партенон. Благодарение на това, че гръцките градове Атина и Спарта успели да преодолеят различията си, те се изправили срещу Персия като обединена държава. Тази стратегия е използвана за пръв път в битката при Термопилите. Понякога не оценяваме важността на битката при Термопилите. Не от военна, а от символична и културна гледна точка. Гърция се е превърнала в нещо, което никога не е била. Променила се от това да бъде купчина от малки градове-държави в това да бъде нация, която имала усещане, че е едно цяло. Да бъдеш грък, а не атинянин. Грък, а не спартанец. Започнали да оценяват своята култура не като отделни градове, а като една нация. Като едно цяло. В последствие Филип Маледонски ще направи сдеващата крачка, обединявайки гръцките градове в една държава. С тази държава, неговият син Александър, ще унищожи Персийската империя и ще разпространи гръцката култура по целия свят, въвеждайки гръцката политика, закони, книжовност, философия и изкуство. Културата, която той разпространил, се превърнала в основата на западната цивилизация. Всичко това не би било възможно, ако Гърция се беше запазила като отделни градове-държави. Ако не се беше превърнала в една нация, една националност. Това се е случило на едно точно определено място. И това място е проходът Термопили. Това била последната битка на Леонид и 300-та спартанци. Войните, които останали и се били до смърт, за да могат техните гръцки братя да се спасят и да се бият отново. Същността на войната е да пречупиш волята на врага да воюва. При Термопилите, Леонид и спартанците започнали да пречуват волята на персийците. Ще минат 150 години, но споменът за 300-та спартанци ще вдъхнови гърците да постигнат победа над персийците. Ако персийците бяха останали победители, демокрацията щеше да умре в зародиш. Според мен, тя не би била възможна нито е Близки изток, нито в гръцкия свят. Това би било краят на демокрацията. В продължение на векове военните изучават последната битка на спартанците. Битка, в която малцина се изправят срещу много и, в която смъртта е върховна саможертва. Докато повечето хора се възхищават на спартанския героизъм и смелост, по-важно е значението на битката за западната цивилизация и света.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Последната Съпротива на 300-те 2007 - The Last Stand of the 300 2007

300: Възходът на една империя (2014) - 300: Rise of an Empire (2014)
преди: 3 години / 2 гласа / 6 точки / 0 коментара / 254 прегледа
Ужасната многохилядна персийска армия, която се управлява от Ксеркс вече е решила първата битка със спартанците в своя полза. Сега обаче предстои не по-малко кървав и ожесточен сблъскал, но персийската армия сякаш не се страхува вече, защото е успяла да привлече на своя страна ужасни чудовища, с ... още

Любовта в мен - Reign Over Me (2007)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 25 прегледа
Бившите съквартиранти от колежа Чарли Файнман (Адам Сандлър) и Алън Джонсън (Дон Чийдъл) се срещат случайно на един уличен ъгъл. Пет години, след като е изгубил семейството си в атентата от 11 септември, Чарли се е отказал от живота и Алън е поразен от промяната в някога толкова жизнерадостния си пр ... още

Дракула: Неразказан 2014 - Dracula Untold 2014
преди: 2 години / 2 гласа / 7 точки / 0 коментара / 1102 прегледа
Популярният легендарен злодей оживява в най-новата екранизация „Дракула: Неразказан“. Британският актьор Люк Еванс пресъздава историята на средновековното чудовище, но през призма, неразглеждана досега. Той е обикновен семеен човек в земя, тласната към война, където свикват градските де ... още

Къщата от пясък и мъгла - House of Sand and Fog (2003)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 103 прегледа
Историята на двама души, водени от отчаянието си, които стигат до крайни мерки в търсенето на правото си върху собствеността на една къща. Въпреки че въпросният дом е просто малка къща в щата Калифорния, за Кати Николо това е последната надежда да води живота си, почти съсипан от пристрастеността й ... още

Спектър - Spectre (2015)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 57 прегледа
След трагичната смърт на „М“, Джеймс Бонд получава посмъртно видео писмо от нея, в което „М“ му предлага да убие Марко Скяра и „да отиде на погребението му“. Пристигайки в Мексико, агент 007 изпълнява последната задачата на „M“ и изведнъж открива следа ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2017 BgMdb.com V 1.0