Избор на редактора:

Паразит: Част 2 - Parasyte Part 2 (2015) - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 83 прегледа

Мистериозни паразити (извънземни създания) падат от небето, като тяхното оцеляване зависи от превземането на човешкото тяло - щом заразят жертвата си, могат да приемат каквито си пожелаят смъртоносни форми - чудовища с огромни зъби, крилати демони, създания с остриета вместо ръце. Ала повечето от тях са избрали да се крият зад лицето на обикновения човек, за да не може никой да разкрие малката им тайна. Освен обикновения гимназист Шиничи Идзуми, който се бори да вземе отново контрол над тялото си срещу един от извънземните нашественици, но ще успее ли да предупреди човечеството за предстоящия ужас, или ще загуби завинаги битката?

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

От филма:
В действителност... защо се раждаме на този свят? Човешкият живот е в смъртна опасност. Най-важен е собствения живот. Наистина ръката е обсебена. Интересно. Ако нападнеш момчето, ще те убия! И най-важното. Системата. Шиничи, след като разбрах какво е демон, човекът все повече се доближава до това понятие. Нали е мама? Това е А.! Не може да бъде! Шиничи! Изменението… едва те е засегнало. Сега зае и моето тяло. Ти... нали си Шиничи Изуми? Не! Обикновените хора не могат да се справят с него. Хората не могат да се движат така. Какво става? Да бъда майка... Толкова е непознато за мен. Няма никакви… сълзи. Убий… или ще бъдеш убит. Благодаря, че го съпроводихте. Няма за какво. Най-накрая имаме достатъчно данни за анализ. Доведете номер 001. По случая с месаря-изкормвач вече има 35 жертви. Е, Урагами? Този човек ли е? Човек е. Сигурен ли си, че не е чудовище? Най-обикновен човек. Следващият. Следващият. Ама това е жена! Следващият. Що за глупости? Не искам да гледам някакво бабе. Това момче е странно. Нищо няма да излезе. Според мен, ти си странният. Не вярваш, че мога да различа дали е човек? Не ми бягай! Какво ме прави различен? Точно така. Защото съм избил маса народ. Когато за пръв път видях такъв, естествено, бях изненадан. Като извънземен в човешка кожа. Не познавах квартала, но го проследих и видях какво стана. Беше ужасяващо. Никога не бях виждал нещо подобно. Какво ще рече това? Че само аз притежавам силата да различа човека от чудовището. Кажи му да вдигне поглед. Кажете му! Моля, покажете си лицето. Не… Грешка. Нещо тревожи ли те? За момент ми се стори, че видях нещо в него. Сигурно ми се е привидяло. ПАРАЗИТ Част втора Тези неизвестни същества убиха твърде много хора. Трябва все някъде да се крият. Шиничи Изуми също крие нещо от нас. Шиничи! Усетих някого. Наблизо. Разстояние? Дистанция около 700 метра. При това… една от жертвите е майка му. И още нещо. По случая с убийствата в училището, главният заподозрян е Хидео Шимада. И не друг, а точно той беше убит. Това съвпадение ли е? Господин Хирама… Ако продължавате така, ще се поболеете. Приятел? Или… човек? Ясно. Ти си човек. Миги, прикрий ме. Стой! Впечатляващо… Ако бях побързал… Какво беше това? Някой ни следеше. Сигурен ли си, че не усети никого? Трудно ми е да засека човешко присъствие. Тук полицията не може да ни помогне. За нас е не по-малко опасно. Не бива така отчаяно да рискуваме живота си. В края на краищата, точно заради нас майка ти и съучениците ти бяха въвлечени във всичко това. Да го беше казал на приятелите си… То е заради нашата сигурност. Ще ги избием и всичко ще се оправи. Това е фикс-идея. А най-накрая ще довърша твоя Главен. Главния? Той е чудовище, каквото и да казват. Кметът обеща да защити града от паразитите. Това е, което вие, хората, наричате шега, нали? Добре, време е за дегустация. И още нещо, Шиничи… Шиничи! Вкусно. Супата ти мисо наистина е много вкусна. Сега кметът трябва да има много паразити на разположение. Какво е положението? Беше убит още един приятел. Къде? В столовата, сектор "Е". Кога ще спрат тези убийства? Госпожо Тамия? Какво мислите? Майката на Шиничи Изуми беше убита. Смъртта й го подтикна към безразсъдни постъпки. Все пак те са незначителни. Оставете го. Какво ви дава това наблюдение на хората? Рационално е да оставим Шиничи и Миги като наши контролни обекти. Това ще ни донесе полза в дългосрочна перспектива. Ако сме създадени, за да унищожим човечеството, той е надежда. Надежда, че как… Искам да говоря с господин Готоу. Къде е? Той още практикува. Не е необходимо да говориш с Готоу. Млъквай. В тази страна с голям прираст на население, изчезването на малка група хора трудно ще се забележи. Можем да им отнемем личността, вещите, начина на живот. Ясно. Ще постъпя както кажете. Всички живеем спокойно тук благодарение на вас, госпожо Тамия. Ей, ти. Какво се хилиш, мухльо? Това щаб квартирата на Якудза ли е? Има ли много хора вътре? Ти с кой ще се занасяш бе, малоумник! Беше забележително, Готоу. Трябва ми повече практика. Не мислиш ли, че убийството на 8 души от Якудза е прекалено? Аз нямам вина. Беше Мики. Мики, казваш… И ти търсиш признание, нали? Не искам това тяло да пострада. Така че не участвам. Не искам война. За мен е прекалено. Ще й предам, когато се върне. Е, Готоу? Шиничи Изуми и Миги вече избиха много от нас. Ами убий ги. Госпожа Тамия е против. Каза да продължим наблюдението. Че той е нашата надежда. Надежда… Но как ще го следим? Ако го доближим, ще ни усети. Ще изпратим хора. Не може да усети някой, който не е един от нас. Дълго ли чакахте? Съвсем не. Госпожо Тамия, трябва да уведомим всички. Имате предвид медиите, нали? Разбирам чувствата ви. Не искате да пострадате? Обаче… точно сега не можем да направим нищо за тези създания. Трябва да уведомим правителството. Като журналист не мога да премълча подобно нещо. Неловко е да ви питам, но… много ви трябват пари, нали? Не е лесно сама жена да отглежда дете. Аз съм самотен баща, затова ви разбирам. Не исках да ви обидя. В действителност, искам да знаете... Дори и да сте самотен родител… Господин Курамори? Да? Може ли да изчакате още малко? Трябва ми време да помисля. Просто искам да запазя сегашните ни отношения. Разбирам. Какво сладурче. Прибрах се. Юми? Вечеря ли? Искаш ли да видиш мащехата си? Какво? Естествено, тя няма да замени майка ти. Не разбирам. Това не е ли също замяна? Май вече наистина си голямо момиче? Какво правиш?! Отвратително! Плашиш ме! Никой не видя какво точно стана. Хората винаги казват "Просто забрави за случилото се". "Никога не го споменавай". Странно, нали? Но… Да забравиш не е… Как мислиш, че мога да го забравя?! Държиш се странно, Шиничи! При това Шиничи, коГотоу познавам, никога нямаше да го каже така. Той е по-внимателен. Шиничи. Забеляза най-накрая. Кой си ти? Не знам за какво говориш. Да го убием. Стой! Разбра тайната ни, трябва да умре! Стига, той е човек. Паразит или не трябва да умре. Ние не убиваме хора. Моля ви, не ме убивайте! Имам дъщеря! Дай си чантата. Значи ти си ни следил… Излязъл съм ужасно на снимките. На кого му пука. Искаше да ги публикуваш? Не е това, ясно ли ви е? Всичко е заради мира. Ако искаш да помогнеш, позволи на правителството да те изследва. Трябва да го унищожим. Чакайте. Това ми е работата - да търся истината. Просто искаш пари. Изуми, нали ги мразиш? Полицията може да помогне. Повярвай им. Майка ми беше убита от паразит в тялото на полицай. Господин Курамори… Как разбра за нас? Ами… един човек ми каза. Тя каза, че имаш определено отношение към паразитите. Коя "тя"? Тамия Риоко ли? Нима е манипулирала дори вас, господин Курамори? Харесвате ли я? Не е вярно… Тамия Риоко е една от нас, и е по-добър стратег и боец от мен. Какво? И тя ли е… паразит? Не може да бъде. Отдавна не сме се виждали. Пораснал си. Влизай. Ще ти направя кафе. Не намесвай хора в това. Наистина ли извършваш опит върху това човешко дете? Експеримент… Да разбера какво е да си майка. Ти не си способна да бъдеш майка. Това не е за чудовища, хранещи се с хора. Не се бъркай където не трябва. Иначе моите приятели ще те убият. Имаш предвид чудовищата като теб? Вече не ядем толкова хора, тъй като се приспособяваме към човешката храна. Дай на приятелите ми повече време. Сякаш ще оставя човекоядците ти да се мотаят наоколо... Повярвай ми. И в замяна ще гарантирам безопасността ти. Нямам вяра на чудовища. Така е и при хората, трябва да си вярваме. Да й се доверим ли? Млъквай. Това стига ли? Тамия Риоко е лидер на всички паразити. Те се подчиняват на заповедите й. Не се забърквай повече. Забрави всичко и заминавай далече, където е безопасно. Хванеш ли се с Тамия Риоко, ще те убият. Казвам го заради собствената ти сигурност. Не ни следи повече. По дяволите… Направи ме на глупак. По дяволите! Сякаш вече мога да се измъкна. Опитваме се да ги спрем, но… трябва да опазим и културното наследство на града. Сега разбирам. Много благодаря, че ме осветлихте. Получих необходимите отговори, трябва да вървя. Всичко хубаво. Постави това, докато говорехте. Убий го. Сигурен ли сте? Трябва да унищожим всички, които представляват заплаха. Ами Тамия Риоко? Тя не бива да знае. За вчера… Съжалявам за избухването. Та ти ме спаси. В действителност, ти ужасно страдаш… заради майка си. Всичко е наред. Много не се замислям за това. Силен си. Много по-силен от досадника, който беше. Стига де. Ще ми се… да ревна. Но просто нямам сълзи. Изглежда наистина губя човешкото в себе си. Шиничи си е Шиничи. Ти си Шиничи. Шиничи, приближава враг. Трябва да вървя. Чао. Шиничи! Да ви поясня, вие не сте единствена. Има и други заинтересовани, така че нищо страшно, ако не се разберем. Помислете добре. Ще се чуем по-късно. Какво има? Изглеждаш разстроен. Юми, ако искаш нещо, ще ти го купя. В края на краищата, веднъж се живее. Да си щастлив е достатъчно. Татко, много обичаш да задълбаваш. За живота и тем подобни. Това ме отчайва. Добре, щом настояваш, можеш да ми купиш новата версия. Защо ти е притрябвала новата? Отивам до магазина. Вземи ми нещо и на мен, а? Същата като майка си. Е? Преследват ни, дистанция 300 метра. Сигурно е Тамия? Не, усещам жажда за убийство. Определено търсят нас. Колко са? Петима врагове. Колко?! Нали Тамия Риоко гарантира нашата сигурност?! Още са по петите ни. Няма смисъл да се крием. Ние усещаме присъствието си. Май ще трябва да се бием. Та те са петима! Този ли е? То други няма. Не може да е само той. Само него виждам. А, ето къде сте… Бързо бягаш. Как е възможно? Той е и петте паразита! Не само главата, но и ръцете и краката. Тези петимата делят едно тяло. Точно така! Ще ви разкъсам на парчета! Чакайте! Много обичаш да бягаш, а? Така ще ни убият! Не е задължително. А? Темпото на атаката намаля. Предай се вече! Сега какво?! Може и да са няколко, но командва един. Един? Предимството ни е в скоростта. Да действаме, Шиничи! Време е да приключваме! На ти! Стана. Явно за контрола е отговарял този в главата. Значи останалите четирима не могат да действат в синхрон без него. Трябва да изтръгнем сърцето. Лоша работа… Мики… Хайде, идвай. Така си и знаех, че повече ставаш за дясната ми ръка, Мики. Да се прибираме. Трябва да сме Готоуви за следващата среща. Значи има и такива изроди? Това показват фактите. Хирокава… Кой ти помогна да станеш кмет? Беше благодарение на вас, разбира се. Тогава защо… наруши заповедта ми? Госпожо Тамия, в подобни случаи трябва да се елиминира възможната заплаха. Съгласен. Шиничи Изуми, Миги и онзи детектив отдавна прекрачиха границите на експеримента… Убийството нищо не решава! Още повече… Ти нямаше никакво право да убиваш дъщерята на детектива. Заместник-кметът Кироку даде тази заповед. Винаги може да убиеш човек. Повечето от вас определено няма да могат да разберат човешката природа. Понякога хората се грижат за друг повече от себе си. И когато им отнемете този човек, гневът и омразата надделяват в тях. Знаете ли защо са ви нападнали? Вероятно този детектив… е станал съвсем друг човек за изминалото денонощие. Нали не криете нищо от нас? Господин Курамори, каквото и да е, няма нищо! Всъщност, човечеството е просто още един биологичен вид. Ако ги разглеждате поотделно, ще сте прав. Но не е така. Има още толкова много, което е неизвестно за нас. Хората… като десетки, стотици, хиляди, милиони, са обединени в една колективна форма на живот. Хората не съществуват сами за себе си. Не са като нашите. Огън! Затова, в съответствие с казаното досега… Всички ние ще бъдем унищожени. Не смейте повече да действате на своя глава! Иначе… Ще видите, как това място ще бъде изтрито от лицето на земята. Искате ли да добавите нещо, Хирокава? Не. Ами сега, кмете? Сега се връщам. Господин Хирама! Курамори е изчезнал от хотела. Моля?! Какви ги вършите?! Не мислех, че ще избяга… Ако го оставим, няма да разберем какво крие. Бегом! Тъй вярно! Стой. Знаете ли как му викат хората на това? Coup etat. Въстание… или предателство. Честно казано, това е смущаващо. Ти си прекалено подвластна на човешкото влияние. Само трима сте. Мислите, че ще ме победите? "На мамчето Детето ви е при мен". Значи вие сте го взели, господин детектив. Операцията започва сега. Целта е да измъкнем всички същества от тази сграда. Не трябва да има и най-малка грешка! Всички подразделения напред! Тъй вярно! Господин Курамори? Най-накрая се свързахме! Къде сте? Знаете, че правим всичко по силите си, нали? Заедно ще постигнем справедливост за вашата дъщеря. Сам ще се справя. Детето на лидера на паразитите… Ще убия изчадието й. Ало?! Господин Курамори?! Успяхте ли да го проследите? Мисля че, да. Учителко Тамия? Госпожица Сатоми Мурано, нали? Знаете ли къде е Изуми? И аз го търся. Не мога да се свържа с него. Моля ви… ако знаете какво става с Изуми, кажете ми. Тревожиш ли се? Градски зоопарк Фукуяма Дай ми телефона му, ако обичаш. Изглежда си добре. А, ти ли си… Пак ли ще ме каниш на кафе, след всичко станало? Не съм причина за проблемите ти. Но можеш да го сметнеш за поредния ми експеримент. Наистина си смахната на тема експерименти. Възможно е. Хайде да се видим. Искам да ти покажа нещо. Ела в зоологическата градина Фукуяма. Внимание, внимание! Съобщение от спецотряда по самоотбрана. Имам важно съобщение, слушайте внимателно. В сградата е проникнал опасен престъпник. В момента се насочва към покрива. Всички сътрудници, които са вътре, да се евакуират незабавно. Запазете спокойствие. Ние ще ви защитим. Моля, следвайте пътя за евакуация. Всички подразделения на позиция. Започваме операцията. Моля, запазете спокойствие. Ние, от силите за самоотбрана сме тук, заради вашата сигурност. Моля, напуснете сградата един по един. Следвайте указанията на офицерите и без паника. Доверете ни се и запазете спокойствие. Моля, напускайте сградата организирано. Пазете спокойствие и стриктно показвайте лицата си. Няма нужда от паника, ситуацията е под контрол. Не бързайте, гледайте къде стъпвате. Целта е открита! Насам, ако обичате. А вие минавайте. Моля. Имаме един. Следващите. Предполагайки, че аз съм убила дъщеря ви, ме принудихте да дойда тук. Помислих, че сте се съюзили с полицията, но вие дойдохте сам. Каква е причината? Кой знае… И аз самият не знам. Просто исках отмъщение. Не биваше да се замесвам. Ще бъде трудно да те убия, така че… Ще убия това дете вместо теб. Ти трябва да го изпиташ... Какво е да убият сина ти. Така реших. Вие сте истински човек, действията ви са непредсказуеми. Стой! Не се приближавай. Аз бях ужасно безотговорен баща, но... сега всичко ще се оправи. Аз също съжалявам за това, което ще направя. Тази, която уби дъщеря ви… Не бях аз. Няма значение. Това дете го очаква същата съдба! Господин Курамори, какво правите?! Недейте! Стой! Къде тръгна?! Спрете веднага! Моля, запазете спокойствие! Запазете спокойствие! Запазете спокойствие! Бавно се отдръпнете назад! Целите се върнаха в сградата. Прието. Щурмуваме сградата. Няма смисъл да убиваш бебето. За Тамия то е просто обект на експеримент. Тя изобщо няма сърце! Ако това те направи щастлив, по нищо не се различаваш от тях! И така да е, щеше ли да се стигне дотам, ако не беше тя, Тамия Риоко! Това дете ще плати за всичко! Превърнах се в чудовище в момента, в който животът ми рухна. Няма нужда да се измъчваме взаимно. Моля? Ние сме лесно уязвими. Ти кого наричаш лесно уязвим?! В сравнение с ужасния силен човек… ние сме лесно раними създания. Но все пак оцеляваме като гости в чужди тела. Затова… Няма нужда от болка. Озовах се тук случайно. Станало ли е нещо? Аха. Помисли добре. Хората са важни за нас. Но какви сме ние за хората? Заключението, до което достигнах е… Съвместно съществуване. Паразити и хора като едно семейство. Семейство? Ние… можем да износим човешко дете. А и ти си доказателство за съвместно съществуване. Нашата надежда. Шиничи Изуми? Моля ви, върнете ми сина. Господин Курамори… Моля ви. Тогава нека проверим възвишените думи… Ние и повечето от вас не можем да станем семейство! Наистина го направи… Хората… не позволяват децата им да бъдат убити… Господин Курамори! Не мърдай! Тамия... Въпреки казаното, ти спаси сина си. Смаян съм. Аз съм не по-малко смаяна. Поздравления. Не мислех, че ще стигнете толкова далеч. Нима победата ви не е очевидна? Естествено, вие не забелязахте, че сред вас се е наврял един, чиято дясна ръка е чудовище. Но скоро ще разберете... кой от нас двамата е истинският убиец. И бъдете така добри да проумеете смисъла на нашето съществуване. Причината за всичките ни действия. Много е важно да я осъзнаете. Човешката алчност жадува да изтреби нашия вид. Това ли е всичко, на което сте способни?! Смятате, че е за общото благо. Но справедливо ли е това твърдение? Иначе казано, ако вземем предвид всички живи създания, точно хората са паразитите, които унищожават всичко наоколо! Не… Май е по-правилно да ви наречем зверове. Паразити. Приключи ли лебедовата си песен? Той е човек! Колкото и да го гледате, той е обикновен човек! Никой няма вина. Обаче той умря. Тамия Риоко така се интересуваше от хората. Толкова пъти ни е поставяла на място, казвайки, че сте уникални. Този какъв е? Не виждаш ли, че не е човек? Огън! Чувам глас… "Убий или ще бъдеш убит". Изуми! Не я доближавай, ела тук. Почакай. Не си отивай. Искам да ти дам нещо важно. Не се доближавай. Стой! Иначе ще стреляме! Приближиш ли се, ще те застрелят! Последно предупреждение! Не се приближавай! Шиничи Изуми. Миги. Това е краят. Огън. Огън! Не стреляйте! Стига! Това дете е човек! Защо? Можеше да се защитиш и да избягаш. Винаги… съм размишлявала за едно нещо. За какво сме създадени на този свят? Но намеря ли отговор, веднага възниква нов въпрос. От самото начало... до самия край. Единственото, за което мога да мисля… е само това. Където и да отида, навсякъде ще е така. Дори и да се спра, няма значение. Дори когато всичко свърши… ще кажа само "Това ли било?". Но въпреки това… най-накрая открих своя отговор. Ако не възразяваш, бих искала това дете да живее с теб. Двамата ще си живеете безгрижно. Предавам ти своя живот. Може би то ще е енергично и мило дете. Наскоро пробвах да имитирам човешка мимика. Помня усмивката, която изобразих. Не беше толкова зле… Умря. Тамия… Тя е мъртва. Майка ти… умря, за да те защити. Шиничи! Аз отново… Отново мога да плача. Може ли? Изуми, мога ли да разбера, какво те свързва с тези паразити? Нещо против да ни разкажеш? Шиничи? Всичко е наред. Шегувате ли се? Повторете пак. Кой се обажда? От кметството. Спецотрядът по самоотбрана... Бил е унищожен. Ало? Не разбирам. Останали са само петима врагове. Но… Може и да греша. Няколко са… но врагът е само един. Бягай. Опасно е. Махай се оттук. Дяволски изчадия. Господин Хирама! Господин Хирама! Господин Хирама! Господин Хирама... Чакай! Шиничи. Можеш ли да караш? Четох как става. Спасени сме… Не. Не изглежда така. Дистанция до Готоу около 100 метра. Не го виждам. 50 метра. Къде? Къде е?! Дистанция до Готоу 0 метра. Успяхме ли? Не, не още. Той е издръжлив. Избягахме доста далеч, няма да ни стигне. Щом куршумите са безполезни, това защо е?! Не можем да се бием с него. И бягството е безсмислено. Как би постъпил човек? Трябва да намерим укритие. Ти предложи да идем там, където лесно ще ни забележат. Защото имам план. Готоу може да засече мен, но не и теб. А ако не сработи? Тогава ще измислим план "Б". Хайде! Лошо. Не стана! Шиничи, провал! Преминаваме към план "Б"! И кой е този план "Б"?! Прави каквото ти казвам, Шиничи! И какво да правя?! Бягай! Няма нужда и двамата да умираме. Оцеляването на единия от нас вече е успех. Не дрънкай глупости! Какво се туткаш?! Бягай, идиот! Миги! Изчезвай по-бързо! Аз вече… Миги… Миги! Бягай, Шиничи! Вярно. Всичко, което ми остава е поне да видя, че още си жив. Спасявай се, Шиничи. За първата ни среща, когато не успях да погълна разума ти… Радвам се за нея. Сатоми? Шиничи, къде си? Извинявай. Боли ли? Сатоми… Миги го няма… Миги е мъртъв. Имаш мен. Тук съм заради теб! Стегни се, Шиничи. Аз ще бъда до теб. Няма да оставя любимия си Шиничи.. Много искам… да повярвам, че това е просто лош сън. То си е сън. И толкова. Миги? Миги? Оставил си част от себе си? Шиничи? Лоша работа. Със сигурност ще ме намери. И ще дойде тук! Шиничи?! Извинете, бихте ли ми казали… Да бягаме, Шиничи! По-бързо! Той търси мен. Ами бягай! Няма значение къде, само по-далеч. Но аз трябва… Защо не искаш да избягаш с мен?! Не знам! Но ако не направя нещо, Миги… Ще се върна. Ето ме! Ще унищожа надеждата им. Предай се. Това е краят. Винаги е бил тук, Гласът, който чувам… "Убий човека". Все мислех… Разсъждавах "Ако опазвахме живота…" Нима друг няма право на живот? Това трябва да сме ние. Какво каза? Ще бъде досадно, ако останат хора. Не ние, а хора. Всички вие. Аз трябва да ви унищожа. Заради опазването на нашия вид. Йо! Миги? Това ли ти беше планът?! Разчитах да се измъкна от него като се омаломощи. Това е план "В". Ето това е Миги, коГотоу познавам. Отхвърляне. Друг паразит опитва да се опълчи. Бият се за контрол над тялото. Това е победа за нас, Шиничи. Защо? Не знаеш ли? Оръдието, което използва да го раниш, имаше вредни химически вещества. "Оръдието"?! Гадост. Ще ида да проверя. Добре се справи. Сега се предай, приятелю. Той е последният и най-силен паразит. Толкова е силен, че сърцето му продължава да бие. Мъчи се да се събере ведно. Въпреки степента на увреждане, пак опитва да се изправи. Може ли да се възстанови? Шансовете са 50 на 50. Тогава трябва по-бързо да го убием. Ние сме... лесно раними създания. Затова... няма нужда от болка. Няма ли да го убиеш? Да го убием… Само това ли можем да направим? Това вече решаваш ти. Какво? Ти си прав. И нямаш вина. Но аз… имам това, което искам да защитавам. Прощавай. Но ние… сме хора… И ние искаме да живеем. Сега не е време за почивка. Само за малко… Шиничи, напоследък обмислях нещо… Какво? Че хората и паразитите наистина могат да живеят заедно. Прав си. Животът с теб не е толкова лош. Като започнем с Тамия и Готоу, вече неколцина мислят като тях. Ще питаш накъде клоня? Кой знае… Протичат промени. Много от нас започнаха да се променят. Да вземем за пример обществеността. Идеалът на Тамия Риоко бавно, но сигурно се въплъщава в живота. И? Аз също се променям. Ти ли? Шиничи, дойде време да поема по своя път. За какво говориш? Ако остана тук, само ще предизвикам нови проблеми. От все сърце, наистина искам да знаеш. Моята последна еволюция като паразит. Шегуваш ли се? В резултат на нея няма да мога да формирам тялото. Не знам колко време ще спя. Няколко години, десетилетия или до самата ти смърт. Нали искаш ръката ти да стане нормална? Задръж… Не се тревожи за мен. Това ще е различен сън. Мисля, че тази промяна за мен... ще е начало на ново пътешествие. Не разбирам. Искам да приемеш случилото се за сън. Сякаш ще мога. Та ти си истински, нали? Прав си. Това е реалност. Наистина бих искал да останем приятели задълго. Но сега пътищата ни се разделят. Миги… Трябва да тръгвам. Ще се изключа. Чакай… Ще… Ще мога ли пак да говоря с теб? Възможно е. Макар, че е странно момче да говори с ръката си. Когато затворя очи, просто приеми, че всичко е сън и забрави за мен. Чакай, Миги… От този момент аз съм само дясна ръка. Както си и беше, дясната ти ръка. Миги… Шиничи… Благодаря ти за всичко. Миги? Миги. Миги, върни се! Миги, върни се, казах! Не си тръгвай… Ти наистина си… онзи Миги, коГотоу познавам… Няма да те забравя. Изобщо няма да мога да те забравя, глупако! Извинявай, закъснях. Ти вечно закъсняваш! Изобщо не мислиш за мен. Ти си единствената, за която мисля. Тамия Тайки? Тайки. Напълнял си. Дясната ти ръка добре ли е? Добре е. Лъжеш. Кой? Аз ли? Кой е лъжецът? Разкарай се! Аз ли? Благодаря. Сатоми! По дяволите! Ей, ти. Какво правиш? Глух ли си? Голяма сладурана имаш. Така се уплаши, че дума не може да обели. Какво искаш?! Може да не ме помниш, но аз те помня. Трябва да те питам нещо. И не искам врели-некипели. Мога да различа чудовището, убиващо хора. Нещо такова. И какво съм аз? Защо убивам? Отговорът е Защото съм човек. От време оно убийството на себеподобни е в човешката природа, нали? Няма особена причина да убиваш. Затова искам да питам чудовище. Ти наистина ли си човек?! Отговаряй! Прав си. Аз съм чудовище… Шиничи! Не трябва да отговаряш на въпроса му. Има ли останало нещо човешко в теб? До скоро не можеше да говори. А сега не млъква. Не ме е страх от теб. Просто се смаях. Достатъчно. Повече нито дума, Сатоми. Шиничи, ти си човек. Независимо колко е незначителен живота ти, ти все още си човек. Чудовището си ти! Сатоми… Всичко е наред. Аз ще те спася. Вярвай в мен. Защо… Защо?! Ей… Какво би почувствала, ако видиш мъртво куче? Ако ние бяхме това кутре… Интересно, дали щяхме да скърбим? Скръбта е една от характерните черти за човешките същества. Тя ни кара да продължаваме да живеем. Защото хората са уникални създания. И винаги се стремят да си помагат. Затова няма значение какъв хаос е животът, все ще е добре. Вярвай повече в себе си. Сатоми? Сатоми? Сатоми! Добре ли си? Миги? Това ти ли си, Миги? Ти... ти го направи, нали? Благодаря. Сатоми… Помниш ли… онзи ден, когато изхвърлих кутрето в боклука? Никога няма да го забравя. Постоянно мисля за това. Докато всичко не стане просто сън. Аз знам… че ти си Шиничи. Защото си Шиничи.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Паразит: Част 2 - Parasyte Part 2 (2015)

Вътрешна красота - The Beauty Inside (2015)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 35 прегледа
Всеки ден У Джин се събужда с различно тяло, възраст, пол и националност. Той е същият човек отвътре, но изглежда различно отвън. Гледайки различно лице в огледалото всяка сутрин, му е трудно да свикне с това. Единствената опора в живота му е момичето, в което е влюбен - И Су, която знае тайната му ... още

Подаръкът - The Gift (2015)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 75 прегледа
Животът на млада семейна двойка е преобърнат, когато познат от миналото на съпруга, носи мистериозни подаръци и изкарва наяве ужасяваща тайна, след повече от 20 години... ... още

Осмозис Джоунс 2001 - Osmosis Jones 2001
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 529 прегледа
Той е нов род герой. Той е клетка от човешкото тяло. Той е Осмозис Джоунс! Tази невероятно смешна игрална/анимирана екшън лудория, започваща в ”реалния” свят, когато Франк (Бил Мъри) поглъща противния вирус Тракс (Лорънс Фишбърн). Сега, попадаме в дълбините на грандиозната, анимирана ... още

Лешояда 2014 - Nightcrawler 2014
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 130 прегледа
„Лешояда” е филм за успеха и преследването му на всяка цена. Във време, в което работната ръка поевтинява все повече и повече, а конкуренцията на пазара на труда става все по-жестока, в пукнатините на системата се появяват подобни безскрупулни индивиди, които сякаш са загубили човешкото ... още

Последната светлина 2014 - The Last Light 2014
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 73 прегледа
След необяснимо апокалиптично събитие седмина непознати се оказват в капан в изоставена болница. Освен, че са преследвани от мислите за това, което са загубили, трябва да се борят и с мистериозни създания, които ги убиват един по един. Жанр: Драма, Трилър Режисьор : Андрю Хаят В ролите : Ед Куин, ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2017 BgMdb.com V 1.0