Избор на редактора:

Опасни муцуни - Les grandes gueules (1966) - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 701 прегледа

Ектор Валантен (Бурвил) се завръща от Канада в родината, където е наследил трудно достъпно място, в което баща му е направил дървосекачница. Но там вече си има и конкуренция, която всячески се опитва да му попречи да наеме работна ръка. Неочаквано се появяват двама мъже, които много загадъчно му предлагат да ги наеме на работа. По-късно той разбира, че те тъкмо са излезли от затвора. Те му предлагат да наеме още затворници и така по-лесно да се справят с конкуренцията му...

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

От филма:
Благодаря, господине. Вие може би сте синът на стария Леонар? Добър вечер. Ектор Валантен? – Добър вечер. Не ме ли помниш? Тераз, ти ли си? – Да. Толкова приличаш на баща си! Дори след 25 години не бих те сбъркал. Голямата дъскорезница по-надолу е моя. Видя ли я на идване? – Не. Ще я видиш. Близо е до магистралата и гарата. Отдалечен ли си от пътищата, нямаш никакъв шанс. Това е остаряло... Много, много остаряло. Без съмнение е последният гатер в околността. Баща ти беше решил да го продава. Нито една жена не се задържа тук. Твърде далече е от всичко! Дори горката ти майка не можа да издържи! Дори кучето й избяга! Бях обещал на баща ти, а това важи и за теб. Готов съм да го купя. Ще го използвам за... за склад. Човек трябва да живее с времето си, нали? Дошъл съм, за да остана! Това е моето наследство! – Не знаеш какво говориш! Ще имаш много неприятности! И в Канада не беше по-добре. Работех за другите... ЛИНО ВЕНТУРА и БУРВИЛ във френския филм ОПАСНИ МУЦУНИ Режисьор РОБЕР ЕНРИКО С участието на МАРИ ДЮБОА ЖАН-ПИЕР РОЛАН ЕНИА СУШАР РЕНЕ КУРТОА НИК СТЕФАНИНИ РОЖЕ ЖАКЕ МАРК ЕЙРО ФРАНСОА ВИБЕР МИК БЕСОН МИШЕЛ ШАРЕЛ МИШЕЛ КОНСТАНТЕН ПОЛ КРОШЕ и др. Сценарий РОБЕР ЕНРИКО и ЖОЗЕ ДЖОВАНИ Оператор ЖАН БОФЕТИ Музика ФРАНСОА ДЕ РУБЕ Вземам! Учатък 63, гората Орманробаж! Продадено на Венсан Реналдо! Учасрък 64! Гората Обейар, парцел 1. Учасрък 64. – Вземам! Продаден парцел на г-н Казимир Тераз, търг за Ба-Бейар за 3950 франка! Гората Обейар, парцел 2! Участък 65! Вземам! – Моля ви за малко търпение! – Вземам! Преодаден парцел на г-н Тераз за 6900 франка! Познават го вече! Струва ми се, че тук местата са скъпи... Участък 66! Гората Обеар, парцел 3! Първи бях... Да се тегли жребий. Жребий между г-н Тераз от Ба-Бейар и г-н... Валантен... Ектор. И г-н Ектор Валантен, търг за Обейар? Да, да... – За Обейар. След жребия, парцелът е продаден на г-н Тераз, предприемач от Ба-Бейар! Участък 64, гората Ла Рош, парцел 12! Госпожице, едно бяло вино, ако обичате! Остава да купиш парцела в гората Тентрю. Смъквам ти го на 1000 франка. – Винаги се пазариш! Цепиш стотинката на две. Съгласен. Добър вечер. Добър вечер на всички. Добър вечер. Как сте? Госпожице, напънете всички чаши! Мой ред е! – Не искам, много сладни... Никога не съм отказвал на никого да препродавам парцели! Достатъчно е само да ми поискат...учтиво. Ако искаш да видиш моторните триони, ела при мен! Не ме изнервяй! Сега не му е времето... Този няма да се задържи тук. Госпожице! Когато си заминал на 20 години, по-добре да не се връщаш! Каква е тази бъркотия? Идвам за четири трупи! Нямам време за губене! – Ще се върнете ли? Да, но не знам кога! Какво си мисли този безделник? Франсоа! Къде се мае? Франсоа! – Тук съм! Жаден съм, шефе! Донесохте ли пиачка? Хайде, изчезвай! Махай се оттук! Безделник! Некадърник! Хей! Какви ги вършите, по дяволите! Докога ще чакам? Слизате празен! Махнете се оттук! Сега ще ви покажа колко може да смъкне един свестен човек! Не се разделяш с бутилката! Ще пукнеш някой ден! Глупак! По дяволите! Не е много тежко, нали? Не трябва да я товариш толкова. Не искам да се хваля, но ще ви покажа как се прави. Не ми пречи! Тази чудесия взема душата на човек по нагорнището и може да го претрепе надолу. – Млъквай! Бутайте, ако това не ви изморява много! Боклук! Боклук! Каква сила! На мен ли говорите? – Нищо лошо не съм казал. Казах, че е нужна голяма сила, за да метнеш това чудо толкова далеч. Това е. Какво искате? – Търсим работа. Тръгвайте си, ако ви изпраща стария Келер! Не, една жена ни изпраща. Жена? – По-надолу има тъкачна фабрика. И... тя ме познава? Ами, така изглежда. Каза ни, че сте сам. Нуждая се само от дървосекачи. Той не може да сече дърва, но остава с мен. Но тук работата е тежка. Да, но пък е спокойно. Ако вие имате нужда от спокойствие... А на голямата дъскорезница не търсят ли работници? Може би търсят, но приятелят ми реши, че онзи Тераз има грозна мутра. Не очаквайте, че ще печелите хиляди. докаран до пътя. Това е за сеченето на дърва. И 10 франка на кубик за смъкването на лесните места и Този боклук като нищо убива човека. Казвам се Лоран. Лоран Данекер. Аз съм Ектор Валантен. – Мик Еврат. Ожаднях по този път, ще пийна. Какво пиете на гладно? – Вода. Тук е най-добрата вода в околността. Мамка му! Свършете си покупките и минете да ни вземете. Добре. Остани с шефа, за да му помогнеш да донесе нещата. По дяволите, сега пристигнаха и вземат най-доброто. Отивайте да работите на друго място! При Тераз, например! Ще ни вземе! – Бачкатори като вас не се намират по път и над път! Хей, Лоран! Внимавай да не попаднем на индианци! Здравейте, момчета! – Привет. Тази таратайка засега върви, но когато се счупи, става сложно! Засега върви като часовник. С 10 км релси за разчистване... Не забравяйте, че тук 6 месеца е сняг. Какво ще кажете да печелите 20% отгоре, да имате хубава квартира? Да играете билярд, карти, да гледате телевизия след работа. Добра идея! Какво ще кажеш? Трябва да помислим за това. Но на мен ми харесва. Шефът познава мъжете. Бързо ще ви повиши. Не се ли страхувате, че има много завистници? Шефът си държи на думата и си знае работата. Може да е глупаво, но се привързах към тази таратайка! Нали така, Мик? Хайде, разкарай се! Като гледам, май не сте от злите. Пак ще се срещнем! Внимавай, Лоран! Мамка му! Размина ни се. – Какво стана? Не знам, аз... – Извикай и другите, трябват още хора. Ама че работа. Ще се опитаме да ги избутаме! Да преместим това. Готов ли си? Хайде...1, 2! Ето! Полека! Свършено е с тази вагонетка. И другите още ги няма! Какво се бавят? Знам откъде можем да наемем работна ръка. Чужденци ли? Вече опитах, но Тераз ми ги взе. Има човек в бюрото за работа. Не, не става въпрос за там... Говоря за условно освободени. В затвора има хора, на които им остава малко от присъдата. Те биха могли да излязат, ако някой ги вземе на работа и им даде уверение и квартира. В затвора? Познаваш ли ги? Не. Но знам, че може. – Но това са престъпници! Не познаваш хората по тези места. Така е, но никой няма да може да ви ги отмъкне. Това не са ли онези от Обейар? Хей! Имаме нужда от помощ! – Да не сме коне! Работи като часовник, а? Няма никой, измели са се! Този тъпак дори отказа да ме смъкне до тук! Ще се оправим утре. Другите трима ще е върнат. Винаги се връщат... Шест. Осем. Седем. Имаш такава ръка, а се моташ из провинцията! Признай, че сбъркахме. – Не ми говори за това, срам ме е. Добър вечер! Размислих за това, което ми каза днес. Сещаш се, за... Как ги нарече? Освободените... Условно освободените. – Да, точно така. Наздраве. Наздраве. Да, помислих... Може ли да ги видя предварително? Искате да кажете да ги огледате? Просто да им хвърля едно око. Да видя как изглеждат. Това не е зоологоческа градина! Лесно можете да си ги представите. Може да сте ги срещали на улицата, преди да ги арестуват. Да, но са ги арестували! Вземем ли ги веднъж, те отново могат да си ги вършат всякакви... Твърде рисковано е! – Вие решавате. Споменах ви, за да ви направя услуга. Утре ще се опитаме да издърпаме дърветата с мотрисата. Хайде, приятна вечер, момчета. Утре ще го решим. Невероятно е колко рано изгрява слънцето в този район. Г-н Ектор... – Да? Мик и аз... сме били в затвора. Не по тези места. Но затворът си е затвор. Вижте, и ние сме като останалите. Трябваше да ме предупредиш. – За какво? Че сме тук, заради Райхман. "Мой човек, да отидем за шест месеца във Вогезите! Ще си прочистим дробовете! Ще се поотпуснем!" Пълни глупости! Да, и сега какво, г-н Райхман ще довтаса тук с другите. Така няма да се наложи да чакаш шест месеца. Помисли, Лоран! Още щом те види, ще избяга! Ясно е, че не го познаваш. Със сигурност има готово обяснение. Аз ще му повярвам като едното нищо! Защо не забравиш всичко това? Тук не е зле, нали? Да забравя, че пет години бях в пандиза на негово място. Че загубих жена си и всичко, което имах! Всичко... Не преувеличавай! Остана ти колата! Успокоява ме това, че шефът никога не би приел да наеме затворници. Нали така каза? Като нищо може да ни уволни... ... още утре сутринта. Добър вечер, шефе. – Разкарйте се оттук! Не сте ни платил за вчера! – Дължите ми за една седмица храна! Разкарайте се, няма да повтарям! Да му се невиди и канадеца! Марш от тук! Банда безделници! Ще ви науча аз! Хайде, момчета! Да не пропусна това! Сготви с маслини, Фанфан! Ей, почакайте! Това не е ваше! Какви ги вършите? Човек може да сбърка, нали така? – Трябва да попитате. На пътниците е забранено да се качват горе! Хайде, голяма работа! Фанфан... Ела. Ела, Ненес. Ще им поднесем почитанията си. Господине... Знаете ли къде е това? Доста е далечко! Като излезете, пътят надясно, по посока Ба-Бейар. Преди да тръгнем на пътешествие, защо не закусим нещо? – И да пийнем нещо разхладително. Ти ще пазиш багажа. Има ли някой? Ако обичате един аперитив. – Разбира се, господине. За вас? Здравейте. Антоан, бира, ако обичаш. – Добре. Италианци? Испанци? Французи сме. И ще работите горе при онзи лудия? Да, господине. Ще вървите два часа, за да се видите с някое момиче или да пийнете по нещо... По-добре елате при нас. Ще си имате отделни стаи. И ще получавате повече. Жалко, но нямаме избор. Живеем в република, нали така? – Съгласен съм с вас. Но ние нямаме право да гласуваме. – Какво? Не загряваш ли? Излизаме от пандиза! Май нещо ти мина мерака да ни каниш? По-добре не ги разпитвайте за миналото им. После, за Мик и мен, не държим толкова да научават откъде идваме. – Така ли? Добре, щом така искате... били сме заедно в Канада. Става ли? Вие ли идвате от Мюлуз? Да, господине. – При мен ще работите. Къде са другите? В кръчмата... и там. Калдерон. – Тук. Буврой. – Тук. Жюбо. – Тук. Пелисие. – Тук. Кюрзепа! – Тук. Борики. Тук. Скида. – Тук. Райхман. Условното му освобождаване бе отменено в последната минута. А Кастенг е болен. Преместиха го в лечебницата. Така ли? Значи двама по-малко. Добре... Скарела. Скарела! – Тук ли е? Знам къде е. – Натоварете багажа. Бързо! Хей.. какво е направил този Райхман? Беше готов за тръгване. Знае ли ги човек... Сигурно ще излезе следващия път. Хей! Идвай! Ето го и последният! Хайде! Там ли отиваме? – Не. Жалко, изглеждаше добре! Изчакайте една минута... Да не би да е тук? – Тук ли? Бих се yчудил. С тази мутра сигурно рядко му се отваря парашута. Аз съм Ивон Дидие. – Валантен. Живея по-нагоре, гатерът е мой. – Да, знам! Заповядайте... Исках да ви благодаря. Мили Боже! Но за какво? За хората, които ми изпратихте. А, за онези двамата! Само че нямам никаква заслуга. Те сами ме попитаха за вашия адрес. – Така ли? Ако срещнеш буржоа със търбух и скъсан кожух, що ще сториш ти, Леон? Ще го ръгна във търбуха, ще му взема аз кожуха. Ако срещнеш паралия със натъпкана кесия, що ще сториш ти, Леон? Ще го фрасна във корема и кесията ще взема. Ами ако срещнеш гадже, сладичко като бонбон, що ще сториш ти, Леон? Ще го плесна по дупето, да подхвръкне до небето. Браво, братко Леон! Престанете! Не отиваме на панаир! Ето, това е за селянина! Това са по-големите дрехи, които имам. По тези краища хората са дребнички. Пробвай това. Посещавах една графиня. Тя ми казваше "Ненес, ти не си човек, а танк!" Не стойте така, не съм ви... Вече не сте в ... Седнете, раздвижете се, правете нещо! Ще ви плащам на изработеното, по синдикална тарифа, ще приспадам от сумата за храна. Ще ви плащам на две седмици. Съгласни ли сте? Възпитателят ми каза, че някой от вас е готвач. Чудесно, ела с мен. Кажи ми, ако ти трябва нещо. Все ще се намерят пари за някоя и друга тенджера. Италиански ботуши! Внимавайте номерата са различни. Оше два франка. Добра идея. – Искаш ли още нещо? Общо 5 франка. Ще ти ги удържа от първата заплата. Ножчета за бръснене, по 4 или по 8 в пакет. Вземам два пакета цигари и едно огледало. Колко струва? Имаше само два чифта. Ще ги взема. – На кое име? Благодаря. Твой ред е, искаш ли? Паста за зъби с хлорофил. И "Аква Велвал"... "Аква Велва"! Успокойте се! Оставете това на мен. Там долу има някакъв тип, който умее да се оправя сам. Можеш да бъдеш сигурен, че никога няма да пропадне. Какво правиш? – Стягам си багажа. Ти също го приготви, нали? Понеже Райхман не дойде. Както си мислеше... Ами точно заради това, би трябвало да си доволен. Ще можем да чакаме спокойно. И когато излезе, ще го чакам на вратата на затвора. След пет месеца и 24 дена. Спокойно ли? Твоето спокойно местенце се превърна в лагер за крадци. Та за това аз... И къде ще отидеш? Забрави ли, че ни е забранено да живеем в големите градове? Ако смяташ, че ще вдигна чуковете, за да отида в някое забутано градче, или селце... – Тук вече не ми харесва. Нещата се усложниха... Какво ще им обясниш? Че наистина сме местни ли? Уредих нещата с Ектор. Били сме заедно с него в Канада. Много трогателно... Ако се падне седем, оставам. Седем! И ти ако знаеш какво искаш? Довечера няма да му е до песни! Хей, внимавай! Внимавай, ако искаш да оживееш до първата заплата. Регистър 21-8. Ще бъде за счетоводство на пласмента. Другият регистър е 50-40. За индивидуалната удръжка за храна. Това е счетоводната книга. И в затвора ли беше счетоводител? – Не. Нямаха ми доверие. Трябва да ви кажа, че обрах дъжавната хазна. Наистина ли? – Мелниците са подпомагани от държавата. Занимавах се с разпределяне на паричните помощи. И така един ден... си измислих една мелница повече. И си прибрах субсидията. После измислих втора, трета... Потръгнало ти е. – Да. Но един ден късметът ми изневери. Трябва да се научиш да работиш с гатера. Това ще ми позволи по-често да ходя до сечището. Вземи. Това е ключът за касата. За сега нещата не са блестящи, но, ако работим... Благодаря, господине... много благодаря. Боли ме кръстът! Писна ли ви вече? Как си? Това тук не е направено от пластелин. Само два сантиметра повече. Ако се сбием някой път здравата ще вдигнем пушилка! Откъде ти хрумна такова нещо? – Винаги мисля за такива неща. Що не вземеш тогава да смъкнеш дърва с шейната. Така ще ти заякнат краката! И аз имам яки крака! Хайде, да тръгваме! Има хора, които вече се престарават! Може би ще е по-добре да се захващаме за работа. Няма как... Като че ли имаш сметка работата да върви... Какво означава това? Не знаех, че имаме надзирател. Сега вече знаеш. Много съм доволен от тях. Изглеждат много кротки. Добре, но веднага ни уведомете при най-малкото провинение. Особено, ако някой отсъства. До 24 часа трябва да ни уведомите. Иначе ставате съучастник за нарушение на условното освобождаване. Това е вид бягство. – Съучастник? Това е възпитателят. Ще изчакаме да приключи. Чудя се какво ли си говорят? Обзалагам се, че говорят за Райхман. Внимавай, ето ги и другите. Не му личи, но е дошъл да ги преброи. Комисията отсъди, че Райхман е доста труден случай за колективна работа. Ще разберем дали това ще проработи. Ще проработи. – Дано. Откъсна ми се кръстът. Направих каквото можах, но това е нечовешка работа. Защо прие работата? Нека се разберем. Не искам да ви създавам неприятности. Без друго ще си имате доста проблеми. Какво? – Може да се разберем. Имам пари. И още по-богати приятели. Ще се откажа и от заплатата си. И дори ще ви давам още толкова. Съгласен ли сте? – За какво да съм съгласен? Ще отида в Париж, ще се връщам тук от време на време. А ако възпитателят ме търси, ще му кажете, че сте ме изпратил... на покупки. Не ми казвай какво да правя. Ще отидеш при лекаря, не карам болните да работят! Ще видите, че грешите. Лека нощ. Добър апетит. Не се притеснявайте за подобни типове. Още малко? Добър ден на всички! О, извинете... Ако беше дошла през деня, щеше да избегнеш тази ужасна гледка. Добър ден. Добър ден. – Казвам се Мик. Представям ви Джаки, дъщерята на стария Келер. Искаш ли кафе? – Първа поръчка. Момчета, разбрахте ли? Бива го, но е чепат по характер. Не се безпокой, говоря вместо теб! Джаки Келер. – Госпожице... Добър ден! Кафе? Мляко? – Да. И без съмнение, малко захар? Да. Казах ви. Ако му бяхте намазали и филийката... Какво разказват хората от града? Нищо. А да... Имаше убийство. Чао! Нагоре, надолу. Раз-два, раз-два... Не разбраха ли... Искам да кажа... Арестуваха ли този тип? – Да, при Бергас, във Вал де Рош. Стрелял по девера си, който го издал на полицията. За тайно производство на алкохол. Заслужил си го е. – Но е мъртъв! Издал го е , нали? При това са роднини! Не е ли достатъчно? Какво му става? Добре... Да вземем нещата. Втора поръчка! И гледайте да не ви става навик! Какви времена! Плащаш на тези селяни луди пари, а те се правят на господари! Това е Ненес! – Добър ден, госпожо. Джаки Келер. – Нали не се сърдите? Хайде, хайде! – Сядай! Добре де! Браво! Браво! Жените, които си заслужават са тези, които имат нещо тук. Сестра ми е толкова красива и чаровна, но чувствата са преди всичко. И знае как да накара мъжете да я уважават. Хей, момчета! – Сестра ти е курва. Ненес отсече и последното дърво. Моля? – Познавам сестра ти. Тя е курва. Всеки ден ще бъде празник! Кажи го отново! Казах, че сестра ти е курва. Хей, знаеш ли, че говориш за бившата ми жена? Не. – Вече знаеш. Веднага се извини на приятеля ми. Преди да съм те фраснал. Няма да се извиня. Давай, Нанес! Размисли ли, а? – Да, сестра му е курва! Това не е за игра! Да не съм ви видял повече да го пипате! Забавляваме се... – Подигравате ли се? Смешно ви е, че няма повече работа? Няма да плачем, я? Вече не съм същата, когато ме прегръщаш. Скарела. Дължиш 25 на Стан. За какво? – За един литър одеколон, за сапуна, крема и брилянтина. Подпиши се тук. Скида. Задължително ли е вие да ни храните и да плащаме за спане? Не, ако искаш можеш сам да си готвиш. Защо? Не ти ли харесва как готвя? Подпиши се тук. Радиото ми! Мръсник, радиото ми! Нещастник, негодник! – Престанете, по дяволите! Мръсник! Боклук! – Плати му го! Боклук! – Тъпак, стига си хленчил! Ела, ще ти донеса друго. Глупак! – Хайде, ела. Човек трябва да е съвсем пропаднал, за да вземе на работа такива типове. Ако стария Валантен можеше да ги види! Какъв срам! Вече не смея да изляза сама вечер. Като си помисля, че има разни безсрамници... Какво можем да направим? Седем! Здравейте. Югет! Как сте? – Добре. Е, шефе, вече наемаш когото ти падне? Да ви платим, че бързаме. – 400. Внимавай, пази касата! – Искаш ли един по мутрата? Ненес! Да се махаме. Много ти знае устата! Следващият път така ще го фрасна, че ще прелети през бара, през улицата и над отсрещната къща. Остави го, че ще стане по-лошо! Стига! Няма смисъл! Ела! Хайде, тръгвай! Точно така, омитайте се! Защо се върна? Не си ли излизал? Не... А ти? Аз ли?... Не, боли ме кръстът. Какво има? Стари приятели. Това е шефът. Здравейте. Бихме искали да си поговорим разумно. Трябва да знаеш, че е малко изморен. Не е ли така? Не се притеснявай за парите. За предложението в Париж ли става въпрос? Сам го каза... – Вземете нашия приятел. За останалото, ще кажеш какво ти дължим. Няма да участвам в това. Задръжте си парите. И ще кажа на възпитателя, че приятелят ви е заминал. Това ли решаваш? – Съжелявам, но да. Няма да си променя решението. Я гледай, тук всичко е от дърво. Веднага я загаси! Ще видиш ти, боклук! Разкарай се! Изчезвайте! Махайте се оттук! Разкарайте се! Боклуци! Благодаря... Ако някой ден закъсаш, винаги си добре дошъл. Добре се ступахме за днес. Ненес, ще пукне от завист. Впрочем, за Ненес и другите... Искам да ти кажа за онзи Райхман. Райхман? – Да. Този, когото не пуснаха? Точно така. Познавам го от доста време, помъчи се да ги накараш да го пуснат... Нямам нищо против, но... Ще има нов търг. Ако Тераз разграби всичко, както предния път, ще се наложи да спрем. Казвам ти го в случай, че имаш друг начин да видиш твоя... Играх и загубих... Остават ми две години. Не искам да се връщам там. Добре, режи дърва и си затваряй устата! И... Никакъв алкохол тук, ясно! Хайде, по-смело! Хайде! Спри! Назад! Спри! Спри! Къде гледаш? – Има още място, завий малко! Иначе, шефът щеше да ни счупи главите! Спрете с тези шеги. Хей! Слезте! Ще ви сменя! Само той има право да кара камиона. Хайде, ще направим последен опит. Стига! Спри! Как си, Люсиен? Не е добре, нали? Какво става? – Ами, карам лошо... Знате ли, че пренасям бързо разваляща се стока? Мога ли да ви помогна? – Не е лоша идея. Качете се. Да бяхме минали през Пломбиер? Вече е късно. Да се връщаме. Достатъчно се подиграваха с нас. Първа е надолу. Изчакай да се смъкнат още малко. Мислиш ли? Вземам! Продадено на г-н Ектор Валантен, Обейар за 9700 франка. Участък 325, гората Обейар, парцел 23! Участък 325! Много интересно, още не е дошъл... Може би нещо му е попречило. Вземам! Вземам! Вземам! Вземам! Взех цялата гора над поляната за смешна цена. Ако работим здраво, скоро ще имаме нов склад и циркуляр. И... предполагам, че пътят не е бил препречен от дърво, а от камион. – Камион ли? Защо камион? – Защо не! Какво искаш да кажеш? – Опитвам се да ти обясня. В камиона имаше наши хора. Така ли? Защо не дадем заден ход? Ектор Валантен? Мисля, че денят беше много хубав... Излизайте, мръсници! Не може така... Престанете, мръсници! Боклуци! Негодници! Има ли някой? Добър ден, господине. – Добър ден, госпожице. Може би ще можете да ми помогнете... Надявам се. Търся г-н Еврат. Еврат? – Не ми казвайте, че не е тук. Нали вие сте този, който наемате... – Да, аз съм. Името Мик Еврат нищо ли не ви говори? А, да! Той е на учстъка, в гората. Скоро ще си дойде. Аз съм съпругата му. Приярно ми е... Казвам се Валантен. Голям късметлия е Мик... Елате да седнете. Искате ли нещо за пиене? Да, с удоволствие. – Има само червено вино. Разреждаме го с вода. Със сигурност тук ви липсва жена. Имате право. Донеси малко вино. Благодаря. Щастлив ли е тук? – Той сам дойде и остана. С картите и заровете... Не би трябвало да му е скучно. – Благодаря. Все още играе хазарт, нали? Не... не играе, а работи. И спи. Само това прави. Значи, сигурно изглежда чудесно? – Ето ги. Красиво място си избрал. Стой тук, ще се преоблека. Веднага се връщам. Изчакай ме, не мърдай. Страхотна е, нали? Как е научила адреса? – Не знам. Нищо не може да й се опре. Чао! Благодаря. Довиждане. Чао, момчета! До скоро! Като си помисля, че подобни кобилки спят с такива кльощави мъже, направо ми става лошо. Някои жени харесват стройни мъже... А и Мик е много чаровен. Ето това е чар! – Както виждаш, не е! Спал съм с графини! С графини! Едната винаги ми казваше "Това не са ръце, а врати на автобус." Досаждаш ми! Ако графинята види това! – Чу ли? Дребен си, нали? Ще те оправя малко! Ще те оправя! Усещаш ли го? Ще е по-добре да влезеш. – Това не е ли чар? Да, хубав си... Хайде! Тръгвай! Хей, внимавай! Ще убиеш някого с това. – Хвърли я. Давай, Фанфан! – Хвърли я! Ти си луд. Ще убие някого! Махни се! Сега ще потанцуваш, гарантирам ти го! Дай ми я, Фанфан. Хайде, танцувай! Танцувай! Не прави глупости! Хвърли това нещо! – Ще те убия! Шубе те е, а? Ще те убия! Какво ти става, Фанфан? Престани! Дай ми го! Стига толкова! Не! – Дай ми я! По дяволите! Така и не ми писа. При някои обстоятелства е трудно да се пише. Ще се върнеш ли в Париж? Разбира се! – Ще се махнеш ли от тази гора? Да. Ще се махна. Изглеждаш по-добре, отказал си се от хазарта. Нали не играеш? Наистина е така. Ако не беше така, нямаше да живееш на подобно място. Има я и забраната. Но само за Париж и околностите. – Ще я отменят. Вече нищо няма да ни попречи. Нищо! Кристиан... Разкажи ми за улиците, за хората... Нали знаеш за хората, все са си същите. Винаги бързат за работа, да се приберат вечер, да обядват... Само жените не бързат. Те идват да си избират шапки! За нищо не бързат. Знаеш ли, миналата седмица дойде една жена и остана поне три часа в магазина. Пробва най-малко 50 модела. Ето, погледни... Изглеждаше ето така. Така... И така... Изобщо не й отиваше. Щяхме да се побъркаме и трите! Сега три ли сте? – Да. Бизнесът расте. Вече имам втори салон. Със задно помещение. Нали знаеш... в антрето все още стои бялото конче с цветната огърлица около врата. С червените очи? – О, да! Писна ми от вас! От тебе и от всички останали! Не можете ли да мирясате, за да е всичко по-просто? По-просто! Знаете ли какво означава това? Г-н Ектор... Каде отиваш? – Да звънна на възпитателя. Ще ги затворят отново. – Ако той умре? Аз съм отговорен за това, май забрави! Нищо не съм забравил! Вярвах, че ще издържиш докрай! Добре... Ще отида да видя лекара на баща ми. Отиде да навести една позната. Отива при нея направо от сечището през гората. В такива случаи всеки бърза. Знаете как е... Няма значение, стига да работи. И той ходи там всеки ден? – Да. Надявам се, че ще ни покани на сватба. Предният път не беше тук. Следващия път задължително искам да го видя. Кажете му, че става въпрос за сестра му. Какво е направила пак? ... а онзи Райхман... – Да... Предполагам, че някой от тукашните ви е говорил за него. Това не ме засяга. Ваша работа. Но все пак внимавайте. Каде си се учил да играеш така? А приятелят ти... къде се е научил да се бие? В Канада, мой човек! Там човек се учи на какво ли не! В Скалистите планини! Браво. – Добър ден. Много бързо върви. Какво сте му направили? Поправих го малко, това е. – Дървар ли сте или механик? И от двете по малко. – Защо бяхте ядосан, онзи ден? Заради историята с убийството ли? Пушите ли? – Да. Благодаря. – О, извинете... Какво ли не се говори за вашите приятели, там горе в града. Така ли? – Нормално е. Най-вече във фирмата на Тераз. Люсиен разправяше... Люсиен? – Люсиен Тераз, най-младият. Да, виждал съм го. Не изглежда зле... – Да. И танцува много добре. Та какво разправя скъпият Люсиен? Каза, че това не може да продължи. Има вода в газта... – Какво искате да кажете? Ако това не може да придължи, значи нещатата между вас не вървят добре. Никога не съм казвала, че нещо е започнало. Всеки така казва... Казвам това, което мисля. – Така ли? И за какво мислите? Мисля, че само танците не са достатъчни. Така ли? Тогава, ако не танцувате, какво правите? Яздя. В конни състезания? – Бих искала да ви видя на кон! Стига бе! Пак ли вие? Този път ще изчакам. Не тръгвам оттук, без да го видя. Стан, Скарела, идете да потърсите Фанфан. Доведете го. Кажете му, че възпитателят го чака. Ще пийнете ли нещо? Искали сте да ме видите. Гледай ти! Ето го нашия приятел. Ако не възразявате бих искал да поговоря с него насаме. Топло ли ви е? Бягах, защото ми казаха, че ме чакате. Извинете, но съм много изморен. Всъщност, изглеждате много зле. – Заради сестра ми ли идвате? Да. В затвора е. Нищо сериозно, става въпрос за... Знам... Писмата ви не са пристигнали. Понеже не знаеше адреса ви, писа на социалната ни помощничка. Ето това е адресът на затвора, където е сега. Можете директно да й пишете. – Благодаря... Довиждане. Фанфан! Ще умре! Трябва да се погрижим! Трябва да предупредим възпитателя! – Стой тук, Ненес! Ненес! Спрете го! Ненес! Г-н Мюло! Ненес, по дяволите! Г-н Мюло! Г-н Мюло, той ще умре! – Хванете го! Спри, глупако! Фанфан... Ненес, не се дръж като глупак! – Той ще умре! Ще умре! – Ненес! Ще умре! Не! Престани! Стига, по дяволите! Стига, Ненес! – Той ще умре! Спри, по дяволите! Заради тебе излъгах, както никога не съм правил. Не се опитвай сам да оправиш нещата. Стига си се притеснявал. Не е трудно. Какво става? Не знам, спря да работи. Няма вода. – Как е станало? Нещо не е наред, трябва да видим какво става. Сигурно има срутване отгоре. Върви да повикаш хората и да вземат инструменти. И ме настигнете. Качвам се нагоре по течението. Ето го, внимавайте! Какво ви става? Какви ги вършите? Не можете да отклонявате водата! Нямате право! Нямате право! Това е разбойничество! Бандитите живеят при теб. – Ще се оплача! Този участък е на нашия шеф. – Не и потокът! Вмимавай да не стане злополука! Не е ли така, момчета? Те ще са свидетели. – Копеле! Тръгвайте, не стойте тук! Мислиш, че ни е страх от твоите отрепки? Ненес? Сега ще отпразнуваме Свети Тераз! И гледайте да не правите глупости! Какво става? – Не, нищо... Станала е грешка. Ще разчистим. Да разчистим ли? Ако не се захванеш за работа, ще те смачкам! Пусни това. – Не! Хвърлете всичко, момчета. Чухте ли, всичко! Няма смисъл да си цапаме ръцете. Има ли някой, който разбира от експлозиви? Добре... Ела с мен. Какво правите? Изкъпете се! А не, без това! Без това, оставете ги. Не, Ненес, ти недей! Ура! Ненес! Мръсни селяни! Помощ! Ей, момчета, камионът! Чудесен ден, нали? Залегнете! Може ли да ви посетим? – Да, чувствайте се като у дома си. Това е страхорно. Почти средновековно. И тази горска поляна, светлината, това спокойствие! Спокойно, да, много е спокойно... Нали, Ненес? Те са приятели от Париж. Казах им, че знам за една от последните забележителности на вогезите. И, ето ги. Това е голяма чест за старата ми машина. Бих казал, че наистина им харесва. Тук човек може да дойде на разходка, но не да живее постоянно. Малко по малко се развивам. Ще прокарам ток, телефон. Вече много сте направил. Въпреки странната работна ръка. Струват колкото другите. – Нямахте избор. Веднага щом не зависят вече от управлението, ще си тръгнат. Защо да си тръгват? – Заради жените си. Дори и да имат тук дом, никоя жена не би живяла на това място. Дори... и ако е местна? Най-вече, ако е местна. Зимата... баща ви беше откъснат от света, погребан жив. Един ден го намериха болен, без никакви провизии. Защото беше сам. Но в Канада познавах семейства, които живееха още по-далеч. А там зимата... ... даже дивите животни умираха. Разбира се, единствено, за да живеят двама души, трябва много да се обичат. Онзи ден, не исках да ви обидя! Е, този път ще ми повярвате ли? Губиш, дребен нещастник. Готово! Оглеждат те... – Какво? Честна дума! Свали си ризата. Колко е едър този вогезки работник. Има жени, които не харесват, когато... Графинята винаги ми казваше „Ненес...” Сигурно се връща заради теб! Добър ден. Добър ден. Добре ли сте? Идвам да взема Мик. Така ли? – Да, и този път завинаги. Ще се върне с мен в Париж. – Много хубаво. Само че той отиде с другите в града. На какво играете? На индианци или на трапери? Тук идвахме цяла банда приятели. А сега, другите не идват вече. Може би защото са порастнали. Да... Много съм глупава, защото не искам да остарявам. А съм вече на 25 години. Да... Само не се променяйте. Останете си такава. Къде отиваш? Търсих те навсякъде! Подписаха! Тогава да тръгваме веднага. Веднъж и ние да започнем да печелим и той взе че си тръгна! Нямаме повече жетони, Ще вземем от доминото. Той винаги печели! – Дай им това, което дължиш. Добър ден, господине. – Добър ден, госпожице. Чао. – До утре. Приятно прекарване. – Всичко хубаво. Не се шегувай! Кристиан, ще ти обясня... Вече няма смисъл! Кристиан! Добър вечер. Замина си. А, това ли било... Ще се върне! – Не я познаваш. Дори да бях работил с брат й щях да го ограбя, за да отида да играя. Ще ми се да се махна, по дяволите! И аз искам. Колко? – Не, има грешка! Разделих на 30 части. Внимавай много, има две жени, кандидатки за най-добър спускач на трупи. Няма да оставя някаква мацка да ме надмине! Тази машина реже много добре, но вече не си чуваме приказката. В понеделник ще посрещнеш автобуса. Приятелят ти Райхман пристига. Ето го писмото от управлението. Радваш ли се? – Иха! Давай, Ненес! Спомни си какво казваше графинята! Това не е просто тяло, а бюст на атлет! Пак ли този? – Давай, Ненес! Не се оставяй да те повлече! Лоран, помогни ми! Мръсна гадина! Скачай! Скачай! Внимавай! – Спасявай се! Как може да сте такива глупаци! Някой ранен ли е? – Не. Ще ми платиш новата. Добре, но повече няма да се занимаваш с това! По-добре ще остави това. Аз ще се оправя. Имате поща. Тази шейна можеше да убие човек като нищо. Фанфан... Няма нищо за теб... Скарела, вземи... Райхман пристига в понеделник с автобуса в седем. Лоран... Знам, че си тук, Лоран! Само това ли измисли? – Да, както виждаш. Трудова злополука. Не си мисли, че ще се върна в пандиза заради този боклук? Как ще го накараш да кара шейната? – Това си е моя работа. Във всеки случай, утре сутринта вземам влака за Париж. Така или иначе... ... повече не се нуждаеш от мен. На мое място щеше да го оставиш на мира, така ли? Чакахме много дълго време. Нещата се промениха. За теб е така, но аз сънувам този мръсник през вечер! Сто пъти съм го сънувал как умира! Точно! Не ти ли писна вече? – Трябва да приключа с това. А ако се отърве, какво ще правиш? Е, толкова по-добре за него. Ектор знае ли, че заминаваш утре. – Не. Обади му се поне от любезност. Помисли си, че и ти си заминаваш. Каза, че се е измъкнал от положението само благодарение на нас. Но най-вече благодарение на теб. Много се радва, че Райхман пристига. И после каза, че... – Вземи. Не забравяй, че нещата ти са в колата. Ще ме изпратиш ли на гарата? – Не, оставям ти колата. Ами ти? – За какво ми е на мен? Ще направя тържествено пристигане! Ще имаш нужда от това. Ектор ми каза, че утре в селото ще има някакъв празник. Иска да заведе всички ни. Какво ще правиш? Не знам. Надявам се, че все пак няма да го пропуснеш! Къде отиваш? На сватба ли си тръгнал? Семейно посещение. – Семейно? Ще се видя с дъщеря си. Имаш дъщеря, така ли? – Да. Когато ме арестуваха, беше на 3 години. А това беше преди 30 години. – 30 години? Вече е на 33 години. Майка й почина. А тя е омъжена и има две хлапета. На 200 км е оттук. Какво ще й кажеш? – Просто ще отида. Ще й кажа, че идвам от името на баща й. Ако се зарадва от това, ще й кажа, че аз съм нейният баща. В противен случай, ще й кажа, че баща й... е мъртъв. Искаш ли кафе? Довиждане, Лоран. Жюбо! Успех! Привет. Как си? Иха, чудно! Е, шефе? О, Ненес! – Шефе... Давай, Ненес! Престани! Стига! Хайде! Забавляваш ли се? Това е за по-млади! – Никога не съм губил тук. Аз съм! – Видя ли? Хайде, ела. Господине, спечелихте тази кошута. Татко, това е Лоран Данекер. Приятно ми е, господине. Браво! Велик си! Снощи защо не дойде? Снощи? Трябваше да поговоря с Мик. Каза ми, че си тръгва. Връща се в Париж ли? – Да. При жената, която видях онзи ден? Красива е! Виждам, че ще ви се родят три деца. Две момичета и един палавник! Ето тук е написано. Вижте, линията на живота... Как сте, шефе? – Забавляваш ли се? Няма го! Хей! Не пипай, мой човек! Да не съм аз, ако този не се подиграва с нас! Боклук! На ти, мръсник! Извикайте полиция! Хей, момчета! Отиваме! Ето, на това се вика празник! Ела тук! Ела, мръсник! Ела де! Ела! Доволен ли си? Мръсник! Кой започна пръв? Когато някои наемат такива хора, няма как да не се случи! Не са стока! Поразпитайте наоколо! – Видя ли? При най-малкия повод и веднага се нахвърлиха! Познавате ме, работя само със свестни хора! Никога не сме имали подобни истории. Трябваше да дойдат тези бандити! Казах ти, че ще сбъркаш, ако пропуснеш това. Да, направо незабравимо! Вземи, не мога да приема. Предпочитам да дойдеш с мен на гарата. Такъв съм си, чувствителен! Мик! Стар съм вече за такива пътувания. Мик е мъртъв. Какво? Вие да не сте г-н Райхман? Вие ли сте г-н Райхман? – Не. Какво означава това? Заповед на префекта! Съжалявам, г-н Валантен, от вчера всичко е прекратено. Постоянно пристигат оплаквания. На 30 км оттук е била обрана една църква. Хора като тях винаги са под подозрение. Довиждане, г-н Валантен... Пък и началството донякъде има право. Момчета като тях... си остават белязани за цял живот! Особено по тези места... Сбогом, шефе. Аз съм виновен, нали? Единственото, за което съжалявам е, че Райхман така и не дойде. Рейхман? Защо? Лоран, специално бе дошъл тук, за да го убие! Така че цялата ви работа тук си беше обречена по начало. Довиждане, шефе! Заради Мик ли си тръгваш? Никога не си бил дървосекач, нали? Бил съм, по време на войната, в Савоя. Надалече ли заминаваш? В Италия. Аз... Дойдох да ти оставя адреса си. Това е един приятел, който има няколко риболовни кораба. Също така се занимава с крайбрежни плавания и транспорт. Никога ли няма да се върнеш? Не. Защо? Не обичаш ли морето? Мръсници! – Боклуци! Негодници! Боклуци! – Лоран! Всички заедно Тераз със нас! Тераз със нас! Момчета, Лоран! – Сбогом, Лоран! Довиждане, Лоран! – Довиждане! Но те си тръгват! Ами Ектор? Какво ли ще стане с него след всичко това? Ектор! Ектор! Ектор! Ектор! Хайде, ела! – Защо се върна? Разкарай се! – Чуй ме, Ектор! Пропаднах заради теб! Караше ме да доведа тук Райхман, за да го убиеш! Боклук! Ще те убия! – Престани! Ела! Ела тук! – Да беше пукнал! Убиец! Да беше пукнал в затвора! Писна ми от мръсната ти мутра! Пукни! Пукни! Искаш ли да се видиш с някого преди да тръгнеш? Не... С никого. Аз също. Хайде... Ектор...
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Опасни муцуни - Les grandes gueules (1966)

Голямата разходка 1966 - La Grande Vadrouille 1966
преди: 4 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 1320 прегледа
Небето над Париж, 1942г. Английски бомбардировач, изпълняващ важна мисия е ударен от немците. Летците напускат горящата машина. Единият от тях се приземява на покрива на Огустин Буве, а другият на покрива на Гранд-Опера и се скрива в апартамента на главния диригент Станислас ЛеФорт. А командира н ... още

Дюн 2000 - Dune 2000
преди: 4 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 130 прегледа
През 11-то хилядолетие Шадам IV, владетел на Империята, дава на Принц Лето пустинната планета Дюн, наричана още Аракис, като е сигурен, че сегашния владетел, Барон Харконен, няма да я даде без бой. Причината е, че Аракис е източника на ценна подправка, вещество извличано от опасни гигантски подз ... още

Лабиринтът на фавна - Pan's Labyrinth (2006)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 160 прегледа
Годината е 1944-а. Малката Офелия е принудена да заживее в дома на втория си баща, тъй като майка й Кармен всеки момент ще роди. Тя мрази новия си живот и новия си баща - тираничният кап. Видал (невероятно зловещо изпълнение на Серхи Лопес). Той е твърдо решен да унищожи до крак смелите макис - бунт ... още

Клондайк 2014 - Klondike 2014
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 154 прегледа
Мини-сериалът проследява историята на двама приятели - Бил и Епстън, които в края на 90-те години на 19-ти век се отправят към дивата територия на Юкон. Този разказ за борбата на човека срещу природата поставя героите в земя, пълна с богатства, но и страшна със суровият си климат и отчаяни, опасни ... още

Американски обир 2014 - American Heist 2014
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 287 прегледа
“Американски обир” е своеобразен римейк на криминалната лента от 1959-та година “Великият банков обир в Сейнт Луис” в която участва Стийв МакКуин. Носителят на “Оскар” Ейдриън Броуди и познатия от поредицата “Междузвездни войни” Хейдън Кристенсен изпъ ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2018 BgMdb.com V 1.0