Избор на редактора:

Одисея 1997 - The Odyssey 1997 - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 4 гласа / 13 точки / 1 коментара / 1386 прегледа

Режисьорът Андрей Кончаловски ни пренася в един от най-вълнуващите епоси на древния свят, адаптация на класическата творба на древногръцкия поет Омир. Филмът проследява героичните времена на могъщия цар и войн Одисей и неговото победоносно завръщане след Троянската война, което се превръща в 10-годишно търсене на родината и преданата му съпруга Пенелопа. С помощта на богиня Атина, Одисей се бори храбро срещу страха и изкушенията на един мистериозен, необятен свят, разпалващ въображението и пълен с фантастични смъртни и чудовищни създания. Безспорно едно от най-великите приключения на всички времена, с впечатляващ актьорски състав, невероятни специални ефекти, спираща дъха красота и въздействаща сила.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

Жанр: Европейски, Фентъзи, Драма

Режисьор : Андрей Кончаловски

В ролите : Арман Асанте, Грета Скаки, Изабела Роселини, Бернадет Питърс, Ерик Робъртс, Джералдин Чаплин, Кристофър Лий, Ванеса Уилямс и др.

Държава : Италия, Великобритания, Германия, Гърция, САЩ

Година : 1997

Времетраене : 2 х 90 минути

От филма:
Трябва да я заведем в двореца. Одисей, побързай. Одисей! Господарю, бебето идва. Отведи ме у дома. Господарю! Кажи им да се приготвят. Мисли си за нас – за теб и мен как лежим на брега. Дръж се. Предай болката си на мен. Господарю! Излиза! Бързо към двореца. Влезте тук. Влезте тук. Ето тук. Бебето идва! Господарке Антиклея! Бебето на царица Пенелопа е на път! Бебето е на път! Бебето на царица Пенелопа... Успокой се, момче. Погледни ме. Погледни ме. Задръж лицето ми в очите си. Момче! Обичам те. Телемах, виж Итака. Твоето царство, да. Виждаш ли колко е красива? Погледни я. Да, твоя е. Гледай, гледай. В този ден изживях най-голямата гордост в живота си. Милата ми Пенелопа и боговете ме дариха със син. Ала в същия момент светът ни се промени завинаги. Мрачни вести достигнаха бреговете ми. Обичната ми Гърция бе във война с Троя - далечно отвъдморско царство. Могъщите ми събратя, царете Агамемнон и Менелай, сами дойдоха да ме вземат. Клетвата и честта да браня земята си ме задължаваха да напусна дома си, без да знам ще видя ли отново жена си и сина си. Аз съм Одисей, царят на Итака, и това е историята на моя живот. Не, остави го тук. Лъкът сега принадлежи на сина ти, моя внук. Ти ще го научиш да опъва тетива, когато порасне. Майко... Не. Разбирам, война е. Еврибате... Кажи на кормчиите да свикат екипажите, отплаваме за Троя. За Троя?! Боговете да са с нас. Атина, богиньо моя, ти винаги си ме закриляла, а днес мълчиш. Кажи ми, няма ли начин да избегна тази война? Атина, говори ми. Не плачи. Не плача. Силен е като теб, не плаче. Обещай ми, че ще се върнеш. Не мога. Троя няма да падне лесно. Обичам те. Пенелопа, ако не се върна... Ще се върнеш. Но ако не сполуча и загина... Дори не го споменавай. Ще позволиш да умра и в теб. Не може да живееш сама. Винаги ще си моя жена, но ако на него му поникне брада, а мен още ме няма, ще избереш друг и ще се омъжиш за него. А царството ни ще дадеш на сина ни. Както и всичко, което сме изградили с труда си. Обещай ми сега. Обичам те. Одисей. Ще остана жив. Жив като това дърво, около което изградихме нашия свят. Ще те чакам. Антифе, засвири прощалната песен. Опънете платната! Изпепели Троя, върни се с трофеи от убитите си врагове и сърцето ми ще ликува. Дай на Пенелопа силата, която даде на мен. Ще се грижа за сина ти, така както се грижих за теб. Боговете на морето и небето ме понесоха към Троя, но макар и обграден от воините си, бях сам. Ти си болен, Еврилох. Заразен си от лъженка. Казвам ви, истина е. Стените на Троя стигат до небето. Виждам, че вече не си с мен, Атина, но нищо. И сам мога да се справя с всичко. Така ли говориш на своята покровителка? Атина! Мисля, че виното те е ударило в главата, скъпи ми Одисей. Пиеш, защото се боиш от бъдещето? Аз ли? От нищо не се боя. Шегувам се, а ти ми се ядоса. Да бе помогнала да убедя Агамемнон в деня, когато се роди сина ми. Аз съм богиня преди всичко. Имам си и други грижи. И не забравяй, че ме вижда само онзи, когото аз избера. Не исках да избегнеш това пътуване, а да тръгнеш на него. Искам ти, храбри ми Одисей, да сразиш троянците. Достатъчно дълго воювах. Не, съдбата ти е да воюваш и да бъдеш обезсмъртен в паметта на бъдните поколения. Не ми трябва да ме помнят бъдните поколения. Одисей, не можеш да ме излъжеш, познавам те прекалено добре. Познавам гордостта ти. Суетата ти. Обградил си се с хора, които никога не ще те предадат. Но виж ги, боя се за теб. Гигантът Полит е безкрайно упорит. Това го прави безпощаден. Еврилох лъже повече и от теб. Той е най-добрият ковач в Гърция. Антикъл винаги пати от любопитството си. Виждам Троя! Това го прави безстрашен. Виждаш доброто у тях, защото те обичат. Използвай това добро, за да сразиш троянците. Бъди храбър, Одисей. Нямам страх, щом ти си с мен. Година след година се бихме под стените на Троя. Сражавах се рамо до рамо с могъщия Ахил срещу Хектор, най-свирепия троянски воин, и войските му. Хиляди мъже паднаха в боя, а майките и жените им прекарваха безсънни нощи у дома, и никой не знаеше на чия страна са боговете. Спрете! Свири, свири! Бийте се, бийте се! Ахиле! Чуй ме, ахеецо! Аз, Хектор, защитникът на Троя, те предизвиквам. Тук, пред боговете и твоите воини, ще разпоря гърдите ти, ще измъкна туптящото ти сърце и ще облея с кръвта ти твоите роби. Хекторе! Хектор е мой! Мой! Мой е! Аз убих Хектор, ще срина и Троя! На 7-та година от кръвопролитията Ахил, богът сред смъртните, бе убит и всяка надежда угасна. Троя взе най-добрите сред нас, а си оставаше все тъй непристъпна. На устата на всеки грък се четеше "отстъпление", ала аз отказвах да приема, че толкова хора са умряли напразно. Имах план и убедих другарите си, че има начин да влезем в Троя. Цар Приам. Достоен трофей, изграден от изоставените им кораби. Не, пуснете ме! Милост, добри ми царю, съжали стареца. Аз убедих гърците да отстъпят и да оставят този дар за теб, царю. Ти победи след 10 години война. Стените на Троя са непревзимаеми. Убедих гърците да построят този кон като символ на преклонение пред теб, а те ме заклеймиха като страхливец и ме оставиха да прося тук. Могъщи Приаме, подари ми живота и ще ти бъда роб! Всеки глупак може да разбере, че той лъже. Гадателят Лаокоон. Той ще ни провали. Тази уста никога не е изричала истина. Добри ми царю, кълна ти се! Пази се от гърците и техните дарове! Пазете се! Посейдон изпрати морската си змия! Това е знак, че гадателят ти обиди Посейдон с лъжите си. Трябва да приемеш гръцкия дар! Откарайте го до портите. Спусни въжето. Гърци! Виждате ли, богове на морето и небето, аз покорих Троя! Аз, Одисей, смъртният от плът и кръв, с моя собствен ум! Вече не сте ми нужни. Аз мога всичко! Одисей, защо ме предизвикваш? Кой си ти? Аз съм Посейдон, богът на мрачното бурно море. Нима вече забрави как ти помогнах? Помогнал си ми? От 10 години си играете с нас като с играчки. Цели 10 години остави по бреговете ти да се лее кръв. Моята змия накара Лаокоон да млъкне, иначе конят ти бе обречен, а ти отказваш да ми благодариш. Забравяш, че сам човек без боговете е нищо. Ще страдаш за тази обида и за своята арогантност. Ще се носиш по морето ми цяла вечност и повече никога няма да стигнеш бреговете на Итака. Не можеш да ме спреш! Ще страдаш! Господарю Одисей! Виж, господарю! Никой няма да ми попречи да видя Итака. Чух рева на Посейдон, ала не проумявах думите му. Отплавах от Троя като дързък победител. Умът ми бе пълен с мисли за дома, който не бях виждал цели 10 години. Виждаш ли, Телемах, лесно е. Телемах? Телемах, къде си? Не можеш да ме хванеш. Още мога да те хвана. И ще го сторя! Не можеш да ме хванеш! Не можеш! Не можеш! Майко, спаси ме! Майко! Спаси ме, майко! Ти спаси мен! Майко! Телемах, къде трябваше да бъдеш? На полето да паса овцете. Евмей, отведи Телемах. Ела, момче. Излезте! Той е още момче, не е готов за мъжка работа. Защото не му даваш да порасне. Той е мой син, не твой! Синът ми бе готов за всичко. Твоят син е имал баща при себе си. И твоят ще има скоро. Кога ще е това "скоро"? Всеки ден без Одисей е цяла вечност. Да, но ако той не се върне... Не изричай такива думи. Не можеш да се скриеш от тях. Ако Одисей е мъртъв, трябва да го понесеш и да продължиш напред. Живей за сина си, както направих аз. Трябва да отгледаш цар. Имаш сърце от камък. Да, ако камъкът може да се свива и кърви. Одисей. Одисей, върни се при мен. Отмъщението на Посейдон не закъсня. За месеци той обви морето в мъгла и отдели ни от флота. Бях изгубен. Антикле? Нищо освен мъгла. Антифе, пипна ли те, отиваш в морето с флейтата си. Земя! Виждам земя! Хващайте греблата! Това не е Итака. Греби! Ако тук има хора, ще ни кажат колко сме се отклонили. Нека идат другите, господарю, ти изчакай на кораба. Перимеде. Чувам. Овце или кози. Обзалагам се, че пръв ще ги открия. Елпеноре, донеси даровете за домакините ни. Ти стой на кораба. И да те пусна сам, господарю? Печеля! Празна пещера, без жени, но пък с много сирене. Хубаво е. Държат овцете при себе си в пещерата. Нямат инструменти, нито оръжия. Колко са много! Няма жито, нито зехтин, само сирене. Донесете виното. Сигурно са диваци. Виното. Ще го разменим за вода. Разреди виното с вода, свинчо, че чисто е много силно. Не съм малко момченце. Не си, но ще те търкаляме по склона, като се напиеш. А сега... ... да ги видим тези овчари. Кои сте вие? Ние сме войници. Изгубихме се. И ядете от храната ми! А защо не? Престани! Истина е, че се почерпихме сами като твои гости, но ти носим дарове. Такъв е обичаят по тия места, нали? Това е законът. Тук няма закони, а правим, каквото си щем! Ти сам ли си? Братята ми са в големите пещери. А родителите ви къде са? Майка ни е морска нимфа, а баща ни е могъщият бог Посейдон. Посейдон значи? Аз съм най-малкият Полифем. Какво сте донесли? Донесохме дарове. Надявахме се, ако ни дадеш няколко овце, да ти устроим пир. Истински пир. Сирене? Аз обичам месо. Не! Защо не? Защото хората не се ядат. Но циклопите ги ядат! Кой е следващият? Не, не, стойте мирно. Вземи мен, моля те. Но изядеш ли ме, ще погълнеш и всичките тайнства в главата ми. Знаеш ли колко тайнства съм скрил тук? Ще изплюя главата ти. Но няма да научиш нищо. Синовете на Посейдон не са глупави. Изядеш ли ме, ще убиеш всички тайнства. Какви тайнства? Какви ли? Антикле, виното. Какво е това? Вино, напитката на боговете. Вземи. Опитай го. Хареса ми, дай още. Как се казваш? Как се казвам ли? Той е гасподарят на... Мълчи, моля те. Казвам се Никой. Ни-кой. Добре, Никой. На сутринта ще ми разкриеш още тайни, след като се наям. Ще го убия още сега. И като умре, кой ще отмести камъка? Бутайте! Бутайте, бутайте. Трябва да има друг начин. Има. Окото ми! Окото ми! Какво ми сторихте?! Нищо не виждам! Помощ, не виждам! Братя, той ме ослепи! Никой ме ослепи! Къде си? Къде си? Ще те убия и ще те разкъсам парче по парче! Къде си? Елпеноре, внимавай! Елпеноре! Ще те хвана! Къде си? Чувам те, не можеш да избягаш! Ще те хвана! Къде си? Къде сте? Какво стана? Бързо на греблата! Но какво се случи? Какво стана? Кажете ми. Хващайте греблата. Какво има? Чудовище. Полифеме! Полифеме, ти не ми остави избор! Обвинявай баща си Посейдон. Той ме принуди да те ослепя. Чуваш ли ме, Посейдоне? Жив съм! Одисей е жив и ти не можеш да ме спреш! Татко, отмъсти за мен! Татко! Плавахме с месеци от острова на циклопите към залеза на слънцето. Сърцата ни скърбяха по загубата на Антиф и нежната му флейта. Мъчени от отчаяна жажда, приближихме друга непозната земя. Не ми бягай де! Изненадан ли си? Признай си. Виждам, че си изненадан. Кой си ти? Аз съм Еол, богът на вятъра. Това е моят остров. От тук тръгват нежният бриз и яростната буря. Е, за мен е чест, но защо не ми позволяваш да си налея? Защото те познавам, Одисей, господарю на Итака. Не се бой, мини през водопада, имам нещо за теб. Върви напред. Не се страхувай. Ела насам. Ти ме познаваш? Всички познават Одисей - героя, построил Троянския кон. Но малцина гърци знаят, че само ти не можеш да се върнеш у дома. Посейдон още вярва, че ще ме спре. Посейдон! Посейдон това, Посейдон онова. Братовчед ми е, но е груб, надменен и себичен. Забравя, че морето е нищо без вятъра. А кой е богът на вятъра? Познай кой е богът на вятъра. Аз. Но ние ще му го върнем. Дай ми меха. Благодаря, Одисей. Ние ще му го върнем! Тук, горе, съм! Източният вятър е много упорит. Оставих свободен само западния. Щом задуха, до 9 дни ще отведе кораба ти до Итака. Дръж! Защо ми помагаш? Защото ти пръв сред смъртните използва ума си и разбра, че винаги има какво да се учи. Сега върви и не отваряй меха. Одисей е късметлия. Ние намерихме вода, а той злато или може би дори нещо по-ценно. Недей. Не го пипай. Ще ви кажа какво има вътре като стигнем Итака, не преди това. Еол ми обеща, че скоро ще видя моята Пенелопа, семейството си и дома си. Лети и кажи на Пенелопа, че няма да мигна, докато не я прегърна отново в нашето ложе. Лети. Донесете житото. Хайде, по-живо! Сърцето ми тупти, сякаш... Боя се да го изрека. Най-сетне заспа. Да отворим меха. Сигурно е пълен със съкровища. Да се обзаложим. Какво е според теб, Полите? Все едно, но си искам моя дял. Перимеде? Не го пипай, на господаря е. Което е на господаря, е и наше. Нека Одисей си го задържи, аз искам само да видя какво е. Тогава ще взема и твоя дял. Аз казвам, че е злато. Итака! Това е Итака! Итака. У дома сме! Трябва да събудя господаря! Не. Само да си посмял и ще ти отрежа ушите. Слезем ли на брега, той няма да ни покаже какво има в меха. Събуди ме странно чувство. Да, той се връща. Господарю! По-бързо. Тихо. Хайде! Срежи канапа. Какво сте сторили? Свийте платната! Казах ви да не го отваряте, докато не стигнем Итака! Какво сте сторили? Какво сте сторили, глупаци такива? Предадохте ме! Предадохте ме! Глупаци! Глупаци! Предадохте ме! Къде беше? Това кораб ли е? Зърнах Итака с очите си, само за да видя как надеждите ми да се върна при Пенелопа биват разбити от яростта на отприщения ветър. Подмятани от бурята и изгубили всичката си храна и вода, бяхме захвърлени на другия край на света. Храна! Назад! Ето, господарю. Това е всичко, което намерих. И троха няма да ви дам. Щом действате сами, ще гладувате сами. Ако тук има дивеч, ще си убия, но ще го споделя със побратимите си. Полите, върви с него. Отваряйте си очите. Перимеде! Злато и сребро! Ти разпори торбата и сега всички гладуваме. И теб мога да разпоря, та да те сготвим на мига. Стига. Върви! Храна! Дръжте го! Дръжте прасето! Спрете го! Дръжте прасето! Не! Сега ще ти прекратя квиченето! Моля ви, спрете! Господарю, не го колете. Къде са другите? Пленени са. От кого? От воини, от диваци? От кого? Не. Това е Полит, нашият Полит, но превърнат в прасе! Еврилох, стига с твоите лъжи. Истина е, кълна се. Това е остров на магьосница. Тя превърна всичките ми побратими в животни! Видях го с очите си! Лъже, за да се защити. От от боя ли избяга, страхливецо? Чуй ме, господарю! Остави го да говори! Половин ден се катерихме в планината и внезапно чухме нежен женски глас да ни зове. Беше магьосницата! Стигнахме до каменен дворец, обграден от много животни. Видяхме я как се разхожда от прозорец на прозорец, пеейки песента си. Предложи ни храна и вино с меден глас и те влязоха вътре. Но ти не си отишъл. Да, останах отвън! Де да не бях се оказал прав. Продължавай. Промъкнах се по-близо. Звучеше музика, магьосницата вдигна ръце и превърна всичките ми другари в животни пред очите ми. Не е възможно! Само Полит избяга. Не ми прилича на Полит. Тихо, глупако. Не му вярвай, господарю. Нима ще умрем от глад заради лъжите му? Ако пипнеш това прасе, ще те убия с голи ръце. Махай се! Стига! Истина ли е? Кълна се в живота си. Ако не се върна до изгрев слънце, напуснете острова. Господарю! Господарю, не бива да отиваш. Тя ще омагьоса и теб. Аз ги изпратих и аз ще ги върна. Стойте там и не се приближавайте! Антикле? Къде са другите? Внимавай да не изгубиш меча си, ще ти трябва. Хермес, вестителят на боговете. Самият той. Най-сетне. Атина те е пратила. Моля те... ... вземи меча ми. Не ми е позволено да пипам нищо. Само думи мога да ти предложа. Съветвам те да стигнеш онази скала. Коя? Ето тази. Ето, изяж това. Не, това биле е отровно. Аз, богът, го давам на теб, смъртния. Не, отказвам. Добре, но няма друг начин да спреш магията на Цирцея. Не ми ли се доверяваш? Тя знае, че отиваш при нея, но сега, като изпиеш медовината й, ще си останеш човек. Така ще свариш магьосницата неподготвена. Измъкни меча си, сякаш да я убиеш. Изплаши я и тя ще ти предложи да те заведе в ложето си. На богиня не можеш да откажеш. Само тогава тя ще освободи хората ти. Сбогом. Хайде, почти стигна. Хайде, хайде, не се бой. Сигурно си гладен и жаден. Вино с мед. Още. Много е сладко. От такъв мъж очаквах лъв. Мен няма да промениш. Няма ли? Няма. Какво ще правиш с този меч? Ще ти отнема живота. Направи го и повече няма да видиш хората си. Одисей, ще превърна отново войниците ти в хора, само ако легнеш с мен. Храбри Одисей, мъж ли си още? Вие сте малодушни убийци, казвам ви го! Такива сте! Поне ще си напълним коремите. Вярвам ти, Еврилох, но не мога да ги спра всичките. Аз ще изям твоя дял. Погледни ме, безумецо! Приближи се! Не ме ли познаваш? Полит! Казах ви, че е Полит. Полите! Ще ме запомниш ти! Дай му да те запомни! Доведи хората си тук. Да хапнат и да отпочинат. Цирцея изпълни ушите ни с музика, а съзнанието ни с вълшебен лотосов цвят. Отварите й отслабваха телата ни и замъгляваха мислите ни. Телемах! Отивам на лов. Не с този лък! Не още. Но той е мой. Така е. Щом съм достатъчно голям да гледам стадата на баща си, значи мога да използвам и лъка му. Ако успееш да опънеш тетивата, ловувай с него. Но ако не успееш, ще го прибереш в оръжейната на баща си, докато аз ти го дам. Господарката Антиклея отива към брега! Ела бързо! Антиклея! Антиклея! Антиклея! Не мога да чакам повече. Ако Одисей е мъртъв, ще го срещна в морето. Жив е. Ще го чакаме заедно! Не! Остави ме. Антиклея! Антиклея! Срамувам се. Каменното ми сърце се разби, не му остана кръв. Ами семейството ти? Ами аз? Ти си майка не само на съпруга ми, но и моя майка, и мой баща. Ти си моята сила. И сама си достатъчно силна. Ще ме усещаш до себе си. Дори от царството на мъртвите. Не! Моля те. Не можеш да ме спреш. Без сълзи. Лежиш до мен, а мислиш за жена си. Да. Защо? Докато споделяхме това ложе, ти я беше забравил. Не. Ти ми даде много, Цирцея, но нито ложето ти, нито тялото ти ще ме накарат да забравя Пенелопа. Не и за цял живот. Още по-малко за тези 5 дни. Горкият наивен Одисей! Мислиш, че си тук от 5 дни, а минаха 5 години. Каква игра играеш? Вие, смъртните, нищо не разбирате. В моя дворец времето е без значение. То отлита или замира по мой избор. Онова, което мислиш за ден или час, е година извън тези стени. Но аз видях слънцето да изгрява и залязва. Ако искаш доказателство, иди виж с очи кораба си, потънал в пясъка след 5 години. И се запитай тъй силна ли е паметта на жена ти като твоята! Или си е намерила друг! Ставайте! Виждам, че вече ми вярваш. С Посейдон сте се наговорили! Не вини боговете за делата си. Ти сам лежа в ложето ми. дома си, майка си. Не си докосвал самотната си жена. Ще изгубиш повече от 5 години, ако не отвориш очи и не видиш кой си. Не, ти отвори очи и виж кой съм. Ще ми помогнеш да намеря пътя към дома или този път наистина ще те убия. Сещам се за един човек, който знае пътя за Итака. Кой е той? Гадателят Тирезий. Тирезий е мъртъв. Ако още искаш да се прибереш, първо ще влезеш в подземния свят. Само там ще намериш отговорите, които търсиш. Хадес. Царството на мъртвите. Прав си да се боиш. Как да намеря Тирезий? Трябва да прекосиш огнената река и да принесеш в жертва овен. След това трябва да влезеш в огъня, за да намериш Тирезий. Върви! А синът ми? Сигурно вече е на Момчето. Господарю Антиной, господарю Евримах, първенци на Итака, носите вести за баща ми? Вести ли? Не. Баща ти отдавна е мъртъв. Не говори така. Няма доказателство. Всички, сражавали се при Троя, отдавна се върнаха по домовете си. Или Одисей е мъртъв, изгубен в гробището на Посейдон, или е решил да не се връща, изоставяйки майка ти, царството си и теб. Сега майка ти трябва да избере един от нас и да се омъжи отново. Майко, в преддверието има мъже, които са дошли за теб. Казват, че баща ми е мъртъв. Носят дарове, трябва да ги приема. Ти също. Трябва да спазим обичая. Гостите се посрещат и нагостяват. Ще го уважа, както би сторил баща ти. И ти ще постъпиш така. Не, няма. Довърши, Меланта. Господарке, още си красива. Първенците на Итака ще паднат в краката ти. Ще приема тези мъже и толкова. Те няма да получат нищо от онова, което принадлежи на Одисей. Нито богатствата му, нито жена му! Огнената река. Нека дойда с теб. Не. Трябва да я прекося сам. Душата ти ще изгори. Знам, че бихте ме последвали. Винаги сте ме следвали, вие сте моите воини. Но не е дошло време да влизате в този дом. Домът на смъртта. Заедно преживяхме загубата на много другари. Заедно оцеляхме. Но може никога вече да не се видим. Ти ще се върнеш. А ако не се върна? Няма да стигнем Итака без теб! Напротив, ще стигнете. Аз съм изгубеният. Ако не се върна, гребете. Гребете без да спирате и ще стигнете Итака. Стойте! Стойте назад. Този овен не е за вас. Назад! Назад! Назад! Антифе, трябва да ми покажеш Тирезий. Моля те, заведи ме при него. Много си рискувал, за да издириш слепия гадател. Тирезий! Принеси овена в жертва. Първо ми покажи пътя. Умен човек си, Одисей от Итака, но не си много мъдър. Втренчил си се единствено в дома си и заслепен, не виждаш, че самото пътуване е живота ти. Само когато проумееш това, ще откриеш мъдростта. Не. Мъдростта ще открия сам. Ти ми покажи пътя! Отговорът е бил пред очите ти всяка нощ в морето. Отсам Посейдоновото царство има съзвездие с формата на ловец, което никога не потъва зад хоризонта. Орион. Да. Плавай към най-ярката му звезда и ще достигнеш пролива на Сцила и Харибда. От едната страна има създание - зло и кръвожадно. Това е Сцила. Ненаситна за кръв, дебне в сенките, надявайки се да напълни стомаха си. А от другата? Там е въртопът Харибда. Водите й изглеждат спокойни, кани те да минеш, ала крие ужаси, Одисей! Отвори ли веднъж зейналата си паст, ти и другарите ти ще бъдете погълнати от дълбоката бездна! Насам, синко. Майко? Да. Аз съм тук. Майко. Сама отнех живота си от скръб. Не можех да те чакам повече. Майко. Прости ми. Трябва да напуснеш това място. Къде е Пенелопа? Чака те. Къде? Трябва да побързаш. Мъже се опитват да заграбят твоя свят. Пенелопа бе жива и ме чакаше, ала думите на майка ми прогориха душата ми. Безогледни мъже се опитваха да откраднат царството ми. Вижте този глупак! Ти ли си царица Пенелопа? Аз съм жената на цар Одисей. Аз най-смирено... Аз съм твой покорен... Аз съм Елат от Дулиций. Собственик на овце и прасета! Дойдох... аз съм тук... ... да се присъединя към тези благородни мъже. Нося в дар злато, вълна, музиканти и жонгльори за двореца ти. Свирете! Най-красивата в Дулиций. Жено, донеси ни още вино! Дано баща ми е умрял като герой. Ако е жив, забравил ме е. Ела с мен. В деня, когато боговете ни дариха с теб, отведоха баща ти. Но той ми обеща, докато ти лежеше в ръцете ми, да се върне жив, както е живо това дърво, около което изградихме нашия свят. Ако е жив, защо не си идва? Познавам баща ти, жив е. Има нещо, което трябва да знаеш. В деня, когато баща ти отплава, ме закле да му обещая, че, ако не се е върнал, докато ти порасте брада, ще се омъжа за друг. Ще удържа обещанието си. Имаме време, още не ти е поникнала брада. А тези мъже? Ще ги държа на разстояние. Заведи ме при господарката си. Царице Пенелопа. Всички тук вярват, че Одисей, царят на Итака, е мъртъв. Да. Аз не вярвам. Днес ще започна да тъка покров за изгубения си съпруг. Ако не се върне в Итака, преди да го завърша, ще избера един от вас да заеме мястото му до мен. Ще пратя момичета да ти помагат. Сама трябва да го изтъка. Сама? Че ние ще станем старци, докато го свършиш. Обсипахте дарове прага на дома ми. В аз замяна ви устроих подобаващо угощение. Сега се върнете по домовете си. Щом съм готова, ще ви известя. Ще чакаме тук. Не си тръгваме, докато не избереш. Тъчи бавно. Виното на мъжа ти е много добро. Зимата премина в лято, докато приближим пролива на Сцила и Харибда. След 16 години премеждия нищо не плашеше мен и воините ми. Но не бяхме виждали чудо, каквото ни чакаше между тези скали. Антикле, запали факла. Тук няма нищо! Дайте ми факла! Факла! Елпеноре! Гребете, гребете! Тук вътре ли е? Хайде де! Ето ме! Полите, дай й козата! Сцила! Атина, пази ни! Гребете, гребете! Хайде. Хайде! Направи ми нещо. Гребете, дръжте се встрани. Гребете за живота си! Харибда! Дръжте се! Полите, катери се! Катери се! Антикле! Катери се, Полите! Господарю! Полите! Господарю! Еврибате, дръж се! Антикле! Господарю! Дръжте се! Дръжте се! Антикле! Еврибате! Еврибате! Евриклея! Не виждаш ли, мъжете са жадни. Никога няма да завърша този покров! Ще тъка аз, ако искаш. Не. Заключи вратата. Господарке? Вратата! Няма вече да прислужвам на тези мръсни мъжища. Пият, спят където заварят. Постоянно трябва да прескачам оная свиня Елат. Ще ви изядат и изпият всичко, и ще ви прокудят с Телемах. Не мога да понеса това! Сега поне има живот тук. Меланта, замълчи. Ти внимавай! Видях те как търчиш зад оная змия Евримах! Помоли ме да му прислужвам. Не мога да откажа на гост. Гост! Гостите си отиват, като ги помолят. Колко още да търпим това?! Успокой се, Евриклея. Стига, чуй ме. Престани! Чуй ме! Докога ще ви търпим, прасета такива? Наредих на Евмей да не им дава месо. Ще си тръгнат. Не можем да ги прогоним направо, но те са мъже, празните стомаси ще ги подгонят. Пенелопа! Пенелопа, аз победих! Победих! Останах сам. Хората ми загинаха пред очите ми. Носех се безкрайно по Посейдоновото море и се питах кога той ще вземе живота ми. Хора. Хора. Къде съм? В безопасност си. Искам вода. Донесете му вода. Трябва ми кораб. Тук няма кораби. Никой не идва на острова ми, нито си отива. Трябва да стигна до дома. Ето вода. Ти си у дома си. Не се сърди на робините ми. Ти си първият мъж, който виждат. И аз самата не съм виждала мъж от поне стотина години. Ти си богиня. Аз съм Калипсо. Ела. Почини си. Това е само сън. Не. Истина е. Хората ми... Побратимите ми... Изгубих ги всичките. Трябва да забравиш. Не. Не. Забрави. Телемах. Какво правиш тук в тъмното? Ще убия Антиной. И всичките, ако трябва! Успокой се, Телемах. Антиной е воин, сражавал се е в битки. Разполовявал е мъже с меча си, а ти не си го правил още. Сега е моментът. Не, не е. Ако го убиеш, другите няма да си тръгнат. Ще им дадеш повод да се обърнат срещу теб. Кажи ми какво да направя тогава. Постъпи, както би сторил баща ти. Свикай за помощ онези, които още са му верни. Аз? Та кой съм аз, че да свикам събрание? Знаеш кой си. Син си на Одисей. Свикай ги, те ще те изслушат. Итака е свикана! Всички на събрание! Итака е свикана! Всички на събрание! В името на Атина веднъж... Чуйте ме, добри хора! Чуйте ме! Аз, Ментор, пазителят на жезъла, дълго чаках този ден. Менторе, остави го да говори. Достойни мъже, аз, принц Телемах, син на Одисей, царя на Итака, ви свиках тук. Войска от женихи за майка ми нападна двореца ми. Изклаха воловете, прасетата и овцете ми за пировете си. Скоро и аз няма да има какво да ям. Не дават доказателство за смъртта на баща ми, а искат да заемат мястото му. А пред очите на майка ми бият робите и насилват робините ми. Моля ви, мъже на Итака, в името на баща ми, помогнете ми да се отърва от безсрамните крадци! Достойни мъже, чуйте ме. Момчето лъже. Ние, женихите, не нарушаваме закон, а само търсим своето по право! Срамът е за майка му! Донесохме й скъпи дарове и тя ги прие охотно. Сега трябва да избере един от нас. Така е редно. Това е ваше право. Тя трябва да избере! Достойни мъже, нека не проливаме кръв заради прасета и овце. Повече не можем да сторим. Да си ходим. Ами баща ми?! Мъртъв е! Искаш да ме убиеш. Кажи си, виждам го. Чакайте, моля ви! Щом няма да ми помогнете, дайте ми поне кораб. Ще отплавам от Итака, за да намеря баща си. Няма смисъл, Телемах. Чакайте! Чакайте! Момчето не бива да бъде наказвано. Щом иска кораб, да му дадем кораб. Старейшини? Ще имаш кораб, Телемах! Ще получиш кораб, Телемах. Иди и намери баща си. Имаш ли причина да му помагаш? Ще свърши като баща си. А ако се върне? Ще го приветстваме с копие в гърба. Когато докосвам кожата ти, се питам откъде ти е този белег. От Троя. От деня, в който Ахил ни бе отнет. Този от битка ли е? От глиган. Бях на 15 години и майка ми се разрида. Бяха сълзи от радост. Насам! Тук! Насам! Тук, тук! Върнете го! Щеше да си заминеш, без да ми благодариш за гостоприемството? Не разбираш ли? Никой не напуска острова ми и всички тук ми служат. Ще мине и друг кораб. Може би след 10 години. А може би никога. Забрави Итака. Сега си у дома. Не се сбогува с майка си. Мъка е изписана по лицето ти. Тя щеше да се опита да ме спре. Прав си да се боиш от морето. Не се боя. Никога не съм напускал Итака. Не бой се. Боговете те наблюдават благосклонно. Благосклонно? Боговете са ме проклели от деня на раждането ми. Остави ме на мира! Главата ти е твърда като тази на баща ти. Атина? Ти си Ментор? Да, когато ми се поиска. Говори добре на събранието. Събра си ума и успя да ги убедиш да ти дадат кораб. Но защо не ми помогна? Ти си син на баща си. Помни боговете няма да направят за човека онова, което той сам трябва да направи за себе си. Извърши това пътуване. Този вятър ще те поведе. Тръгвай, преди корабът да е отплавал без теб! Не съм прекосявал морето. Накъде да поема? Към Спарта! Спарта. Към Спарта при Менелай. Какво да кажа на такъв човек? Използвай ума си, ще те насочвам. Не те чувам. Вече съм сама. Още 2 години островът на Калипсо бе мой затвор. Забравен от целия свят, изоставен от Атина, взех да губя надежда, че някога ще видя Пенелопа. Хермес. Самият той. Калипсо Укривателката не е щастлива да ме види? Махай се оттук! Калипсо, аз съм само вестител. Който обича да носи лоши вести! Държиш този човек като пленник. Дадох му дом! Съдбата на Одисей не е да завърши дните си на твоя остров. Незабавно трябва да го пуснеш. Тази заръка е от самия Зевс. Нито Зевс, нито някой друг бог пожали Одисей. Завистта те води тук. Вбесяват се, че споделям ложето си със смъртен, че го избрах за свой мъж. Калипсо. Аз го извадих от морето и лекувах раните му. Завиждате на щастието ми. Не предизвиквай гнева на Зевс. Дай на този мъж свободата му или островът ти ще бъде пратен на дъното на Посейдоновото море. Сбогом! Престанете! Върни се при своята Пенелопа. Защо? Нима има кораб? Не. Плувай, ако щеш, все ми е едно. Те няма да те спрат. Само се махни от очите ми. Преди малко излезе от пещерата с толкова любов в очите си. А сега искаш да си тръгна? Вече не си ми мил. Защо ме заблуждаваш? Дойде ли някой при теб? Хермес ли беше? Трябва да ми помогнеш да построя кораб. Моля те. Моля те. В далечния край на острова, в една пещера, има сухо дърво, което бе изхвърлено на брега като теб. Също като теб. Вземи това! Крехко месо. И аз ще си намеря такова. Ти не се боиш от мен, защото си жена. Исках само да ти предложа вино. Опитай го. Кажи ми, какво пречи на господарката ти да завърши покрова? Още. Това е тайна. Тайна било. Меланта! Меланта, къде си? Меланта, къде си? Меланта! Значи е истина. Не исках да те плаша, но трябваше да видя с очите си. Олеле! Напусни. Допусна грешка. Измамата ти ще причини неприятности. Няма да кажа дума. Но робинята ти може да се раздрънка и пред друг. Меланта! Нямам избор. Няма да ги заблуждаваш още дълго. Отдавна не си усещала мъжка ласка. От 16 години. По-дълго. Вземи мен. Сложи край на обсадата още тази вечер. Другите идват за богатството ти. Аз съм тук за теб. Не мога. Обичам мъжа си. Мъжът ти не е жив. Ще чакам той да се върне или сина ми да донесе доказателство. Съжалявам. Аз съм този, който няма избор. Съжалявам. Можеш да останеш, ако пожелаеш. Жена ти е остаряла през всичките тези години, Одисей, и не може да ми съперничи по красота. Никоя смъртна не може да ти съперничи по красота. Аз обичам Пенелопа. Тя вече е остаряла като мен. И когато стигна Итака, ще остареем заедно. С мен никога няма да остарееш. Няма да умреш! Мога да те направя безсмъртен. Предпочитам един миг да лежа до жена си като смъртен, отколкото да живея навеки без нея. Кое е това момче, което синът ми води? Телемах от Итака, царю. Добре дошъл в Спарта, страннико. Ето го царят. Върви при него. Добри царю Менелай, пътувах дълго, за да се срещна с теб. Имаш търсещите очи на баща си. Същото чело, подсказващо мисъл. Да. О, да! Ти си син на Одисей. Да, негов син. Плавах от Итака, за да го намеря. Можеш ли да ми помогнеш? Знаеш ли, видях те в деня, когато се роди. В този ден баща ти изпита най-голямата си гордост и болка. Сражавахме се рамо до рамо пред Троя. Гледахме как другарите ни умират. Баща ти спря кръвопролитията. Благодарение на него се завърнахме в Гърция. Но той никога няма да види дома си. Мъртъв е. Откъде знаеш? За Одисей не мина и ден пред Троя, в който да не мислеше за майка ти и за теб. Само смъртта би го спряла да се върне в Итака. Но ти, Телемах, трябва да се върнеш. Бий се за онова, което бе негово и което е твое. Върви сега. Посейдоне! Посейдоне! Посейдоне! Какво искаш? Посейдоне, какво искаш от мен? Искам да страдаш... още повече! Нищо не ми остана. Нямам нищо! Имам само живота си. Целта ми не е да те убия. Трябва да го разбереш. А какво? Какво?! Какво?! Какво искаш от мен? Какво искаш да разбера? Кажи ми! Кажи ми! Че без боговете... човекът е нищо! Бързо, елате да видите! На брега! Бях жив. Подмятан от вълните на Посейдон и все още далеч от Итака, но жив. Бях стигнал Феакия - земя на моряци и рибари. Не знаех дали бях добре дошъл, но се оставих да ме отведат към двореца на владетеля им - могъщия цар Алкиной. Споделих с теб трапезата си. Сега ти сподели с мен името си. Не мога. Името ми отдавна е прокълнато. Ако го изрека, ще ти причиня само болка. Зная само един отдавна изгубен герой, който въпреки проклятието на боговете би могъл да остане жив - хитроумния Одисей. Аз съм. Не съм и сънувал, че ще срещна самия Одисей. За цяла Феакия е чест, че герой като Одисей от Итака е сред нас. Ще ти дам най-бързия кораб, припаси и най-добрите моряци във Феакия, за да те отведат благополучно у дома ти. Феаките ме поведоха към Итака, ала Посейдон бе този, който допусна да продължа пътуването си, за да разсъдя над думите му. Най-накрая разбрах, че на този свят аз съм само един човек - нищо повече и нищо по-малко. Четвъртата му нощ без сън. До Итака ще грохне. Пантине, ела тук. Забъркай отвара за сън. Ето, изпий това. Кой е там? Сиренето ми. Господарю? Виното ми. Господарю, ти ли си? Хлябът ми. Господарю, ти си жив! Евмей... Да. Жив съм. Евмей! Кой е този? Синът ти. Замина преди година да те търси. Върви, доведи го тук. Телемах, жив и здрав си! Да. Как е майка ми? Ще бъде много радостна да те види. Ела да разкажеш за пътуването си. После. Отивам при нея. Телемах! Кой е това? Кой е там? Баща ти. Не смей да изричаш тези думи. Излез оттам! Що за номер е това? Не е номер. Не може да си баща ми. Одисей е мъртъв! Одисей е жив. И стои пред теб. Назад! Моля те, погледни ме. Не виждаш ли себе си в лицето ми? Виждам само човек без уважение към синовните чувства. Не, ти си мой син. И с тези ръце те извадих на бял свят тук, на това поле. Държах те да те види света. Пръв ти показах Итака, твоя дом. А когато ме откъснаха от теб и майка ти, те оставих в обятията й, в нашето ложе, което направих с тези две ръце. Тя сигурно ти е разказвала за това. Татко. Момчето ми. Татко. Душата ми страда. Тези хора са с черни сърца, не зачитат нищо! Сега ще побягнат като псета. Да. Всичките заслужават да умрат. Но най-вече Антиной. Евмей ще им занесе храна за пир. Никога вече няма да ги храня! Ще правиш, каквото си правил досега. Имаш ли вяра на екипажа си? Не. Женихите ми го дадоха. Кажи им, че после ще идеш при тях. Никой да не знае, че съм тук. Особено майка ти. Имай търпение. Използвай ума си. Затова те обичам, мой Одисей. Всеки друг след толкова години би се втурнал към дома си, за да прегърне жена и деца, и заслепен от нетърпението си, би станал жертва на натрапниците. Но ти си разумен. Кажи ми тогава как да остана жив и да освободя дома си от тези хора. От женихите ли всъщност се боиш? Не ми остана от какво да се боя. Ако треперя, то е от ярост. Все още лъжеш добре, мой Одисей. Но аз знам какво пита сърцето ти. Боиш се, че Пенелопа не ти е била вярна. Трябва да знам дали все още ме пази в сърцето си. За това не мога да ти помогна. Но... Така само синът ти ще те познае. Иди в двореца си и открий търсените отговори. Няма да познаеш дома си. Като го видиш на какво прилича и ти като мен ще искаш да убиваш. Още не е време за бой. Запомни да се гневиш е лесно. Но да се гневиш срещу точния човек, в подходящия момент и заради точната причина... Това е трудно. Разбираш ли? Да. Повтори го! Тишина! Нашият принц се появи и води стар просяк. Той е мой. Ще му изтръгна сърцето и ще го дам на кучетата. Успокой се и помисли, нека той те нападне пръв, иначе цяла Итака ще се надигне срещу нас. Няма да нападне, трепери от гласа ми. Принце Телемах, добре дошъл! Боговете те върнаха невредим. Отиде за баща си, а се връща с мърляв просяк. Кажи ни, защо се отказа от търсенето си? Плавах до Спарта и чух от устата на цар Менелай, че баща ми лежи на дъното на морето. Най-после разбра от дума. И сигурно разбираш също, че имаме известни права в дома ти. Да. Момчето се завръща като достоен мъж. И виж дори брада му е поникнала. Първата му брада. Рядка е, но е брада. Време е да получиш кръщение като мъж. Ще приема всяко предизвикателство. Но сега отивам при майка си. Дотогава този просяк ще бъде гост в дома ми, нахранете го добре. Донеси си купата, ще ти сипят. Ето, дадох ти момчето на тепсия. Не мога да го убия на тепиха. Можеш, стига той пръв да се опита да те убие. Не го намерих. Но знам, че баща ми е жив! Майко, доведох един мъдър старец. Той ще ни помогне да намерим татко. Ще го видиш, когато всички в двореца заспят. Но сега трябва да вървя. Антиной ме предизвика и като мъж трябва да се отзова. Да, ти си мъж вече. Знай си мястото, просяко! Първият ти белег! Не се примирявай с това унижение. Вземи това. Днес е денят. Антиной! Мъртъв си! Хайде, убий ме! Убий ме, искаш го от 3 години! Достатъчно ли възмъжа? Не! Лесно е да се гневиш. Хайде, убий ме! Не е подходящият момент. Нападни ме, страхливецо! Съжалявам. Няма от какво да се срамуваш. Погрижи се за раните си. Кажи на майка си, че си овладял гнева си. Върви. Господарката ме прати да се погрижа за теб. Синът й й каза, че си му спасил живота и тя ти благодари. Обичаш ли това момче? Баща му го остави на грижите ми в деня, когато се роди. Този белег! Познавам този белег! Господарю! Не казвай нито дума или всичко е загубено! Евриклея! Царице... Пенелопа. Искам да ти благодаря. И да ти се извиня, че се отнесоха зле с теб в дома ми. Не е необходимо. Тук съм само за тази нощ, а за теб времето в двореца сигурно е цяла вечност. Така е. Трябва да прекратя това страдание, докато синът ми още е жив. Утре ще обявя състезание за ръката ми. Права си да искаш нов мъж. Не го искам, но... В деня, когато Одисей тръгна, хвана ръката ми... ... ето тук, тъй нежно... ... и ме накара да обещая, че ще го направя. Тази е последната жертва, която мога да направя за него. Твоят Одисей е жив. Знае мъката ти, болката ти. Копнее да докосне ръцете ти, да те погледне. Да целуне устните ти. Той ще дойде да те защити. Ще видиш. Той ще дойде. Де да можеше да е истина. Лека нощ. Утре ще си върна моя свят. Вземи копията. За какво са са тези брадви? Козарят Филот е с нас. Може да му се вярва. Кажи ни, пастире, какъв е планът на господарката ти? Ще кажа на всички ви. Това е лъкът на Одисей, царя на Итака. Мъжът, който опъне тетива му и пусне стрела през тези 12 брадви, ще заеме мястото му. Какво?! Това не е начин да се избира. Невъзможно е! Баща ми го е правил! Чакай. Няма ли да видиш победителя? Всичките сте еднакви за мен. Не е честно. Никога не съм опъвал тетива на лък. Не е справедливо! Докарах 50 овце и 100 кози като дарове от Дулиций. Тогава се връщай там, глупако. Невъзможно. Няма да го направи. Постарай се, Евримах. Не може да го направи. Току-виж успял. Сбогом, Одисей. Останах вярна на думата си. Телемах заръча да се заключим в крилото на робите. Скрийте ги и побързайте. Атина, бъди с нас. Чаках достатъчно. Дай го, слабако. Гледайте сега. Хайде, Антиной. Нека те видим. Хайде! Щом аз не мога, никой жив човек не го може! А какво ще кажеш за човек, който е мъртъв? Какво правиш? Не ставай глупав. Кой си ти, старче? Сега позна ли ме? Одисей. Одисей! Телемах, сега е подходящият момент да се разгневиш. Чакай, чакай! Какво е престъплението ни? Отнасяхме се с жена ти като с царица. Живяхме на земята ти, но никого не сме убили. Престъплението ви е, че се опитахте да откраднете моя свят. Света, който съградих със собствените ръце, с потта си и с кръвта си. Света, който споделих с жена, която ме дари със син. И никой никога няма да ми ги отнеме! И сега всички до един ще умрете в река от кръв. Река от кръв! Копията! Няма да мрем като овце! Господарите ви не заслужават да умирате за тях. Меланта! Отвори вратата! Меланта! Отвори вратата! Не! Татко! Не позволявай майка ти да види тази стая. Когато бъде почистена, ще й кажеш, че съм се върнал. Одисей! Обичам те. Никога няма да те напусна. Колко ли съм се променила? Не. Все същата си. А ти си все същият лъжец, Одисей. Не си ме виждал 20 години. Беше само един ден. Тогава за един ден си видял целия свят. Да, и в него има много свещени и красиви неща. Но нищо не е тъй красиво като собствения свят на човека, който можеш да вземеш в ръце и да наречеш свой. Ти си моят свят.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Одисея 1997 - The Odyssey 1997

Живот в дълбините 2005 - Aliens Of The Deep 2005
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 120 прегледа
Двуметрови тръбовидни корали, морски раци, цели биомаси от бели скариди... Включете се в невероятното пътешествие на „Живот в дълбините” режисирано от носителят на Оскар Джеймс Камерън (Най-добър режисьор, Титаник, 1997 г.) и установете контакт с един изключителен и невиждан досега свят ... още

Мемоарите на една гейша 2005 - Memoirs of a Geisha 2005
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 501 прегледа
През 1997 г. писателят Артър Голдън предлага на читателите си поглед към един тайнствен свят и една запленяваща история с книгата „Мемоарите на една гейша”. Романтичната сага остава бестселър за цели две години и продава повече от 4 млн. копия на английски език. Преведена е на 32 езика. ... още

Господарят на Желанията 1997 - Wishmaster 1997
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 444 прегледа
Когато Господ създал света, светлината родила ангелите, земята – хората, а помежду двете селения от огъня се появили най-злите възможни твари – джиновете (това разбива всички детски спомени от Аладин). Джиновете са зли и подли духове, които изпълняват желанията на хората, но превръщайки ... още

Редник Джейн 1997 - G.I. Jane 1997
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 2055 прегледа
Главен инструктор, доказващ се войник и много, много тестостерон, рамкират изящната и не толкова епична творба на Ридли Скот, в главната роля на която е представител на нежния пол, в лицето (и тялото) на Деми Мур. Точно така, говоря за Редник Джейн (G.I. Jane). Едно старо филмче от далечната 1997 го ... още

Интимни Части 1997 - Private Parts 1997
преди: 3 години / 2 гласа / 5 точки / 0 коментара / 478 прегледа
Има само един начин да бъде описан Хауърд Стърни: забавен. "Интимни части" представя Холивуд в най-добрата му и щура форма - неприкрит поглед към света на една истинска шоу-сензация. В основата на филма е едноименният бестселър на Стърн. "Интимни части" проследява забежителните трансформации на Ха ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2018 BgMdb.com V 1.0