Избор на редактора:

Облакът атлас - Cloud Atlas (2012) - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 81 прегледа

През 19 век, на борда на кораб, който пресича пресича Тихия океан, американски адвокат завързва приятелство с нелегален пасажер – избягал от робство чернокож. През трийсетте години на миналото столетие, в Англия, млад гей става сътрудник на самовлюбен, капризен и безскрупулен композитор. В 1973, журналистка от Сан Франциско се сдобива с компрометираща информация отнасяща се до местната ядрена електроцентрала. В наши дни, британски издател търси спасение от претендиращите за дял в печалбата му гангстери. В Нео-Сеул, през 2114 очарователна сервитьорка-клонинг възглавява революционното движение срещу антихуманната обществена система. През 24-ти век, извънземна експедиция посещава нашата планета и се натъква на враждуващи кланове. Историите на пръв поглед нямат допирни точки. Това, което ги обединява са ситуациите, проблематиката, предизвикателствата пред персонажите и изпитанията на моралните им ценности.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

От филма:
Самотна нощ... Душиците крещят, а вятърът хапе до кокал. Подобен вятър - изпълнен с гласове... Древни гласове, виещи към теб. Чуваш историите им. Всички тия гласове, вплетени в един. Но един от тях е различен. Един от тях шепти от бездната. Дебне в тъмнилото. Свирепият му дявол! Стария Джорджи. Отворете широко уши и ще ви думам за първия път, в който се срещнахме... ...очи в очи. Ето как се запознах с доктор Хенри Гуз - човекът, който трябваше да изцели болежките ми. Загубихте ли нещо? Първи въпрос Каква е тайната в доклада на Сиксмит, струваща живота му? Втори въпрос Уместно ли е да вярваме, че смъртта грози и други, заради тази тайна? Ако това е така, трети въпрос Какво, по дяволите, търся тук? Макар богатият ми опит на редактор да ме е отвеждал до прозрения за пътувания във времето и какви ли не чудати трикове, вярвам, драги Читателю, че ако се отдадеш на търпението си още миг, ще откриеш, че съществува метод за тази дяволия. Скъпи мой Сиксмит, тази сутрин стрелях през устата си с "Люгер"-а на Вивиан Еърс. Истинското самоубийство изисква скоростна и дисциплинирана увереност. Хората казват "Самоубийството е акт на безсилие." Няма как да грешат повече. Самоубийството изисква неимоверен кураж. При проблем, натиснете бутона, сър. Благодаря. От името на Министерството и бъдещето на Единството, бих искал да ти благодаря за този последен разговор. Здравейте. Пропускът ви! Проблеми ли очаквате? Бях издател на Дърмът Хогинс, не негов психиатър, нито астролог. И проклетата истина е, че нямах представа какво ще стори онази нощ. На този идиличен бряг някога са пирували канибали. Тук слабите са били месо за силните. А зъбите са изплювали, както ние с вас плюем черешовите костилки. Знаете ли колко струва половин килограм от тези? Помни това не е разпит, нито присъда. Само версията ти за истината има значение. Истината е една. Нейните "версии" са лъжливи. Нека не говорят, че съм отнел живота си от любов. Имах своята страст, но в душите си знаем кой бе единствената любов на краткия ми и ярък живот. ОБЛАКЪТ АТЛАС Тихоокеанските острови, 1849 година. Готово, г-н Юинг. Като вечен завет между хората. Отвъд думите на Писанието. Благодаря ви, преподобни Хоръкс. Тъстът ми е дълбоко развълнуван от тази сделка. Хаскел Мур е чудесен човек. Поколенията напред зависят от такива хора - хора, способни да говорят истината. Така е. Първите редове, които прочетох от Мур, ме озариха със своята яснота, сякаш бях дарен с Откровението. С ерудирания д-р тук неведнъж сме обсъждали трактатите му. Бих споделил, че Мур отговоря на въпроса Защо ние с вас се любуваме на агнешкото, докато Купака стои там, унизен да сервира. Прав сте. Купака, животът с нас ти допада, нали? Да, преподобни. Купака много щастлив тук. Ето ви "Стълбата на цивилизацията"! А причината естествен ред. Моля те, Джайлс, замълчи! Втора седмица слушам това. Бих желала да чуя мнението на самия зет на автора. Да видим... Засегната е Божията воля и мъжката природа. А какво се казва за природата на жената? Боя се, че по този въпрос той предпочита да мълчи. Не е първият. Г-н Юинг, продължете. Въпросът, който поставя, е, ако светът е Божие творение, откъде знаем кои неща са преходни, и кои трябва да останат свети и неприкосновени? Преподобният е стриктен в организацията на плантацията. Желае я както ги правят в Джорджия. Как понасят тази адска жега? Преподобният казва "Робите са като камили - родени са за пустинята." Казва още, че те не усещат жегата като цивилизования човек. Трябва да те пазим от слънцето. Какъв е този шум? Ето те и теб. Какво се случи? Както и подозирах - "Гусано Коко Сервело" - или Полинезийска тения. Виждал съм мозък на човек, убит от паразита - приличаше на карфиол. Но ти не бери грижи. Познавам добре малкия дявол. Отвори уста. Глътни го. Какво ли щях да правя, ако пътищата ни не се бяха пресекли? Като за начало, щеше да си умрял. Ще намеря начин да ти се отплатя. Няма нужда. Аз съм доктор, а вълкът не мени нрава си. Кеймбридж, 1936 г. Сиксмит, дано някъде в душата си намериш сили да ми простиш. Г-н Фробишър? Г-н Робърт Фробишър? Управата на хотела желае да говори с вас, сър. Отворете вратата, г-н Фробишър! Знаем, че сте вътре, сър! Моля, отговорете! Подготвяме писмо до баща ви, сър! Г-н Фробишър! Съжалявам, че те изоставих така. Не беше мечтаното сбогуване. Когато четеш това, аз ще съм на път за Единбург. Търсейки своята слава и богатство. Едва ли си слушал за него, но, повярвай ми, Вивиан Еърс е сред светилата в музиката. Но заради болестта си, той не е композирал от години. Планът ми е да го убедя да ме наеме за негов писар. Така ще създам своя шедьовър, който ще ме изстреля в музикалния небосклон, и ще склони татко да признае, че синът, когото лиши от наследство, е не другиго, а Робърт Фробишър - най-великият британски композитор. Знам, че сега страдаш и поклащаш глава, но и се усмихваш, и затова те обичам. Послепис Благодаря за елечето! Имах нужда от нещо твое за компания. Свети Георги и ламята - това все ми напомня, че композирането е битка. Понякога убиваш ламята, понякога ламята убива теб. Добре тогава... Фробишър, нали? Вярвам, че в Кеймбридж са те изучили добре. Тази мелодия за виола се върти в главата ми от месеци. Да видим дали ще я нотираш. С апогиатура преди трета нота. Нежно и семпло. Схвана ли? Сега става интересно. Добре. Изсвири ми я. С удоволствие, сър. В коя тоналност сме? Как коя? Сол минор разбира се! А размерът? Ти чу ли мелодията, за Бога? Просто... Трябва ми малко време. Време? Кой за кого работи тук? Простете, сър! Ноти ли ще пишеш или ще хленчиш? Три-четвърти, последвано от 4/4, на 12-я такт 3/4, после 5/4. Четвъртина, шестнайсетина, повтаряш и Ми бемол на първи тон. И така нататък. Е, да я чуя! Спри, моля те! Нараняваш ме! Май си глух. Казах, че имам мелодия, не мизерия. Вивиан? Йокаста, избави ме. Какво се случва тук? Урок по безумие. Няма ли да ме представиш? Няма смисъл. Безполезен е като ръкопляскането, но по-лесно ще се отърва от него. Помоли Хендрикс да го изпрати. Разбира се, скъпи. Красива е. Това е... Това е мелодията ми! Сан Франциско, 1973 г. Луиса, трябва да сме заедно! Казвам ти, скъпа, не можеш да ме оставиш. Усещам, че сме заедно - в миналото и за в бъдеще. Последния час мисля само как да те хвърля през балкона. Ти за коя се мислиш? Некадърна журналистка в беден вестник! Задръжте асансьора! Благодаря! Радвам се, че кавалерите все още съществуват. Добре ли сте? Мисля, че нямам нищо счупено. Не ставайте! Аз ще погледна. Чудесно! Захранването прекъсна. Прекрасен завършек, на един прекрасен ден. Още ли се радвате, че кавалерите съществуват? Предпочитам да съм тук, отколкото там горе. Онзи господин явно не ви се понрави. Подобни типове са рискове на професията. Интервюирали сте го? Да. Списание "Спайглас". Луиса Рей. Руфъс Сиксмит. Рей... Случайно да имате връзка с журналиста Лестър Рей? Да, покойният ми баща. Наистина? Навярно се е гордял с вас, че следвате стъпките му. Това е тя племенницата ми, Меган. Красива е. Роден физик, но с ум на математик, какъвто аз никога нямах. Завърши докторантура в Кеймбридж. Жена в Кеймбридж! Има надежда за света. Адски горещо е. А ние още сме тук. Имате доста особен белег. Да, малката ми комета. Мама бе сигурна, че е рак. Караше ме да го махна, но... Не знам. Харесвам си го. Познавах някого с подобен рожден белег. Нима? Кой беше той? Някой, на когото много държах. Позволете да ви задам един хипотетичен въпрос. Г-це Рей, като журналист, на каква цена бихте пазили източника си? На всяка. Дори с цената на затвор? Ако се наложи да. А готова ли сте да компрометирате безопасността си? Баща ми преодоля капани и гневни управници в името на журналистиката. Що за дъщеря бих била, ако се огъна пред първата трудност? Спасени сме. Такси! Наистина ли не искате превоз? Не, колата ми е отзад. Е, ако някога мога да ви бъда полезна, обадете ми се. Благодаря! Ще го сторя. Довиждане! Лондон, 2012 г. Бе нощта на наградите - пълна загуба на време за цялата издателска гилдия. Озари ме миг на интроспекция. Защо? Защо някой с ясно съзнание би избрал да стане издател? И точно в този миг Дърмът ме откри. Тимъти! Я виж ти Дърмът! Лошите новини са неумолими. Ама че загуба на време! Не забравяй Хърмън Мелвил - написа онази история за белугата, която критиката осмя. Но днес всеки сериозен студент по литература я носи в раницата си. Все тая кво ще четат кат пукна! Искам да продавам книги сега! Като твой издател, само бих се радвал. За жалост, незнайно защо, "Набито канче" не откри своите читатели. Ще ти дам причината. Стои ей там. Имаш предвид г-н Финч. Шибаният Филикс Финч. Копеленцето, което наплю книгата ми в шибаното си списание. Не беше толкова зле. Така ли? "Г-н Хогинс трябва да се покае пред похабените дървета за неговия пошъл автобиографичен роман. стихващи с безумно плосък завършек." Успокой се, Дърмът. Критикът чете набързо, арогантно, но никога умно. Майната му! Дърмът! Дами и господа! Тая вечер ще присъдим една извънредна награда. Награда за най-виден критик отива при... Господин... Моля да ме извините - сър Филикс Финч, Офицер на Британската Империя. Чудя се каква ли ще е наградата ми? Подписано копие на шедьовъра "Набито канче"? Едва ли са останали много бройки от него. Е... И как тази кухина, която наричаш въображение, вижда завършека на тази сцена? Мисля, че ще се влюбиш в този завършек. Ей на това казвам "безумно плосък завършек". Какво мина през ума ми ли? Да си призная, естествените емоции като шок и ужас отлетяха също като Финч. Текила два пръста! Докато дълбоко в мен се зароди чувство на комфорт от създалия се трагичен обрат. За една нощ Дърмът "Чистача" Хогинс се превърна в култов герой за обикновения човек. "Набито канче" се тиражира в над 900 000 копия за по-малко от два месеца. А аз се чувствах като Пепеляшка. Всички спомени за изминали беди бяха изтрити от сбъднатата ми мечта. Какво...? Тимъти Кавендиш предполагам. Че и с пълни гащи. Приемното ми време е от 1100 до 1400. Секретарката ми ще ви даде час. Няма нужда от час за приятелите. Така е по-уютно. Днес се видяхме с Дърмът. Брат ни има въпрос към теб. Къде са шибаните ни пари? Момчета, момчета, вижте. Дърмът подписа контракт за прехвърляне на авторските права. Юридически... Дърмът не е подписвал нищо такова! Навярно можем да обсъдим предварителна сума като основа за бъдещи преговори. Добре. Каква пара да договорим? 50 бона биват за начало. Утре по обед. Утре по обед?! В кеш! Без глупости! И без чекове! Искаме суха пара. Господа, законът казва... Законът? А законът какво стори за шибания Филикс Финч? Нео-Сеул, 2144 г. За начало винаги връщам затворниците в най-ранните им спомени. Да осигуря контекст за корпоративните историци на бъдещето. Фабрикатите нямат подобни спомени, архивист. в ресторанта е неотличим. Удивително колко добре говориш като Чистородна. За жалост голяма част от Единството говори само един език. Като служител на Единството билингвизмът ми е забранен! Разбира се. Моля, опиши тежката В 0400 часа всеки фабрикат бива събуден с доза "Стимулин". Първо се отправяме към Хигиенното. След това се вписваме на работа в "Татко Сон". Точно в 0500 ч. подготвяме масите за първите посетители. Заповядайте в "Татко Сон"! Следващите 19 часа приемаме поръчки, сервираме храна, наливаме напитки, пълним приборите, вдигаме масите и хвърляме боклука. Като винаги спазваме "Първи катехизис". Какво гласи "Първи катехизис"? "Почитай клиента!" След финалното почистване, приемаме доза "кърма" и се връщаме в капсулите си за сън. Така протича всеки наш ден. Някога мислиш ли за бъдещето? Фабрикатът в "Татко Сон" има едно-единствено бъдеще. Имаш предвид "Възвишение"? Би ли описала този годишен ритуал на преход? В първия ден на годината провидец Ри закача звезда на яките ни. Дванайсет звезди значат край на договора. Какво чувстваше, когато гледаше извисяването на сестрите си? Вълнение. Радвах се за тях. И в същото време им завиждах. Сестрите ти същото ли изпитваха? Повечето от тях. Бих искал да те попитам за позорната Юна-939. Ако Юна-939 те е събудила, кой е събудил нея? Провидец Ри. Защо провидец ще буди фабрикат? Навярно трябва да попитате него, архивист. Какво му е? Приема "кърма". Тя го прави щастлив. После заспива както ние спим в капсулите си. Никога ли не си мислила как живеят онези горе Чистородните? Трети катехизис забранява тези въпроси. Да, така е. Ела, нека ти покажа една тайна. Достъп разрешен. Сега, Сонми... ... ние сме вътре в тайната. Сони? Забранено ни е! Никой няма да разбере, Сонми. Ела. Вие нарушавате анти затворническия закон! Няма да бъда подлаган на криминално насилие! Вие нарушавате анти затворническия закон! Няма да бъда подлагана на криминално насилие! Можеше да бъдеш заличена? Как би оправдала подобен риск? Тя беше моя приятелка. Моля, опиши ми събитията на 18-ти септември през твоята призма. В този ден бях назначена в Зона номер 1. Няма да бъда подлагана на криминално насилие. Отдръпнете се! Ситуацията е овладяна! Хавайски острови, 106-та зима след Катастрофата. Живот, порязан от изменчива съдба, е приказка с лош край. Пред малцина съм издавал тайната за Слушанския брод. Аз, Адам моят зет, и синът му се прибирахме от пазара в Хонака. Привичка на Адам беше да хвали Предците с дарове и почести. Не щеш ли, усетих погледа на свирепия му дявол. Кой е там? В мрачна дупка си попаднал, друже. Стария Джорджи. Никое острие няма да те опази от правда-истината. Джонас, изчезвай. Върви! Закри! Закри! Закри! Тук си в безопасност. Остани. Закри! Кона ще пируват с телата на Адам и сина му. Не, не! Закри! Сам си го казвал "Слабите храна са, силните ядат я." Джонас, не! Това е правда-истината. В Долината туриха кръвта на Адам и сина му по моите ръце. Само Роузис и Каткин не го вярваха и застанаха зад мен. Чичо Зак, виж! Да, виждам ги. Предвидците идваха да търгуват два пъти годишно. Корабите им се плъзгаха по водите на Предците. Скоро ще започне търговията. Да, върви да намериш майка си. Какво правиш? Мама каза, че си друг след онова на брода. Каза ми да те наглеждам. Значи ти ще пазиш мен, докато аз пазя козите. Ясно. А кой ще пази майка ти по време на Търговията? Не я бива в пазарлъка. Сигурен ли се, че ще се оправиш? Обещавам! За вечеря съм у дома. Защо думите се изплъзват от езика ни, когато най ни трябват? Ако езикът ми бе по-дързък, дали би бих спрял злините, които ни застигаха? Чичо Зак! Ето го и големия ми брат. Кво става, сестриче? Специални гости. Благодаря, че ме приехте в Долината. Тва не го одобрявам, Роузис. Абес каза, че туй е огромна чест. Тогава тя да я подслони. Нося ти дар, Закри. Не ща дар от непозната. Братя и сестри, близки и непознати, че дори Абес, затропаха по портите ми, зяпнали от удивление като самата Сонми, седяща в кухнята ни. Въпросите за Предвидците и чудатите им кораби заваляха. Как корабите ви кацат толкова тихо? Чрез ядрени двигатели. Никой не пита що е туй ядрен двигател, за да не излезе глупак пред тълпата. Ядрени двигатели. Правда или не, Мероним отговаряше. Но отговорите й бяха като празни. Така приказките й сториха едно - никой не й вярваше. Ама никак! Тя е убийца. Промъква се с кроежите си. Наблюдавай я! Наблюдавай я добре! Забулена е в тайни. Закри Бейли? Прощавай, че те будя. Имах видение. Грози ни нещо злокобно. Влизай, влизай. Сонми бди над теб. Чувам гласа й. Тя се моли за теб. Стария Джорджи жадува за душата ти. Зная. Сее поквара над сънищата ти. "Счупен мостът е, долу се крий! Кървят ръцете, ти не пускай! Врагът заспал е, не убивай!" Пророчество. Закри... Довери се на Сонми. Носи посланието й със себе си. Запечатай го в съзнанието си. Благодаря, Абес! Благодаря! Чакай, чакай! Няма нужда да се криеш. Знам коя си, Сонми-451. Аз съм Хе-Чжу Чан. Какво се е случило с провидец Ри? Свръхдоза "кърма". Жалко, че трябваше да се случи сега, когато нещата вървяха чудесно. Почти сигурно е, че Принудителите и ДНК-търсачите ще научат за теб. Стане ли това, разберат ли за връзката ти с Юна-939, ще бъдеш заличена. Но пред теб стои избор. Можеш да останеш тук, рискувайки да бъдеш разкрита, или можеш да дойдеш с мен. Вдигаме котва! Да, капитане. Петък, 15-ти - отплавахме с утринния прилив. Г-н Борхав смени каютата ми. Поставиха ме под карантина, далеч от останалия екипаж. Хенри упорстваше, че Полинезийската тения не е заразна, но неуспешно. Единствено желая да се върна у дома и да сваля от плещите си тази отговорност. Скъпи мой Сиксмит, отчаяно се нуждая от помощта ти. След последното ми писмо навярно вече стягаш багажа си, но недей. Освен ако не искаш да видиш прераждането на Робърт Фробишър. Не е ли чудно как нечия съдба може да се преобърне така бързо, така съвършено? В един момент скачам през прозорци, в следващия чиракувам на един от най-великите композитори. Единственият проблем е, че се захласнах по дневник, написан през 1849 г. от умиращ адвокат на круиз към Сан Франциско. За мое съжаление, липсват страници. Половината дневник го няма. Това ме влудява! Би ли поразпитал за него, когато навестиш книжарницата? Незавършената книга, в края на краищата, е сякаш незавършена любовна афера. ...Америка обича петрола. Америка е пристрастена към петрола. Някои мечтаят за вятърни турбини, или газификация. Но днес съм тук, за да ви кажа, че лекът срещу петрола е пред нас. Лекът е ядрена мощ. Лекът се казва АЕЦ "Суонеке". Ало? Ало, г-це Рей? Съжалявам, че ви тревожа по това време. Д-р Сиксмит? Нуждая се от помощ. Трябват ми 50 000 паунда, не 2 000! 50 000! Ще проверя отново, г-н Кавендиш, но балансът ви е 2 343 паунда. Как е възможно това?! Толкова много депозирах! Дългове, г-н Кавендиш. Богатството си има и недостатъци. Ситуацията изглеждаше зле, но аз знаех, че авоарите на Тимъти Кавендиш не се определят от счетоводители. Макклъски! Как са прекрасните ти дечица? Любима, тревожи те Кавендиш Палавия. Любимият ти Тимъти. Любима? Правилно сте разбрали - автентично бюро на Чарлз Дикенс за 6 000 паунда. Офертата не е за изпускане. Споменатото бюро се намира в къщата музей на Дикенс. Ами бюрото на Артър Конан Дойл? И насред мрака, ненадейно съзрях светлината. Кръвта вода не става. Ако горилите на Хогинс искаха семейна война, те щяха да се изненадат, че кланът Кавендиш е готов за тях. Бога ми, пак ли?! Слушай, чупи се и ме остави на мира! Ще те помоля веднъж. Драго ми е, Дени. Не давам и пени, докато не ми се разплатиш! Защо все да ти давам милостиня? Дени... Имам лека кавга с неподходящите хора. Ако не събера 60 000 паунда, ще отнеса як пердах. Нека ми го заснемат, моля! Чупка! Не се шегувам, Денълм. А мен какво ме грее? Понеже сме братя! Нямаш ли съвест? Два хапа с чаша джин и съм екстра. Дени, помогни ми. Моля те! Дени, с кого говориш? Здравей, Джорджет! Здрасти, Тимъти. Добре, добре. Трябва ми малко време, но знам перфектното скривалище за теб. Боя се, че повече не ще държа любимата си Тилда в обятията си. Нощем паразитът ме изяжда с парещи спазми, докато чудовищни гласове и сенки ме обсебват. Г-н Юинг? В името на Отца... Г-н Юинг, не се страхува. Няма да ви нарани, но не вика! Моля ви! Казва се Аутуа. Вие познавате. Вие видели как бичували мен. Вие познавате. Какво искаш? Вие помогнете, г-н Юинг. Ако не помогнете, аз загази до смърт. Ти вече си загазил до смърт! Това е търговски кораб, не превоз за избягали роби! Аз добър моряк. Заслужи престой. Съветвам те да се предадеш на милостта на капитана. Те няма изслушат мен. Ще кажат "Плувай до твой остров, негър". И хвърлят зад борд. Вие адвокат, нали? Моля ви, капитан чуе вас! Не мога да ти помогна. Сам определяш пътя на съдбата си. Аз не желая да вървя с теб. Тогава ме убийте. Моля? Ако не иска помогне, убийте ме. Все едно е. Знаете го! Аз не иска бъде храна за риби, г-н Юинг. По-добре умре тук. Направете го. Направете го бързо! Открих стара предавателна кула, капитане. Високо в тази планина е. Проблемът е, че племето се бои от нея била дом на дявола. Няма кой да ни прекара през земите на Кона. Мероним, всеки ден престой там те трови. Тази твоя мечта ще те убие. И за какво? Четирите колонии може да са мъртви. Трябва да вървя, капитане. Благодаря, че ще дойдете. Стая 1404. Сега ще се кача. АЕЦ "Суонеке". Д-р Сиксмит? Д-р Сиксмит? Луиса е. Върви да се обадиш в полицията. Бързо! Скъпи мой Сиксмит, само ти би разбрал как се чувствам в момента. Днес с Еърс представихме първата си съвместна творба пред Тадеус Кеселринг - любимият диригент на Еърс. Нарекохме я "Безкрайна рекурсия". Трябва да я чуеш. Не съм чувал по-съвършена мелодия след войната и знай, Сиксмит, доста от брилянтните й моменти са мое дело. Човек в нашата възраст няма право на подобни дръзки идеи, Еърс. Ще кажа, че се сдобих с ариергард срещу войната си с немощта. Вечеря с фазан, вино и сладкиши. С какъв захлас само слушах за изтънчените им животи. Единствената грешна нота бе съпругата на Еърс Йокаста, която напусна вечерята рано. Усетих заровена тайна. По-късно попитах Еърс. Оказа се, че Кеселринг ги е запознал с Йокаста. Възможно ли е Кеселринг да е влюбен в нея? Темата се оказа болезнена. Йокаста е еврейка. Очевидно романсът им е обречен. Защо очевидно? Нима си така невеж за случващото се в Германия? От този миг насетне, всичко, което знам, Сиксмит, е, че светът ни бива завъртан от същите незнайни сили, които разтуптяват сърцата ни. Как върви, Закри? Се същата. Нещо против малко компания? Не. Ама козите и козарите им не се славят с великодушие. Дължа ти извинение, че дойдох в дома ти без покана. Искрено се извиняам. Доре, приема се. А имаш ли против въпросите на другоземка? Няам, но и аз ще питам. Стаа. Ясно е, че не си дошла да доиш козите ми. Що си тук? Трябва ми водач. Водач? За де? Планината Мауна Соу. Мостът разрушен е, долу се крий! Какво има? Пресичаме и пресичаме старите си дири, като фигуристи. И тъкмо когато прелиствах поредното четиво, ярко дежа вю се прокрадна през костите ми. Бях идвал тук и преди. В друг, отминал живот. Урсула. Любовта на живота ми? Не се сещах за другиго. Какво се бе случило с нея? И по-важното - какво се бе случило с младежа, който пътуваше в същия този влак, композирайки сонети за вечната си любов. Пророчество се сбъдна, Абес. Мостът рухна, както ти рече. Мероним поиска да я предводя до Мауна Сол. Що тая адска жена се появи в живота ми? Помни думите на Сонми. Животите ни не ни принадлежат. От утробата до гроба ние сме свързани с други. В минало и настояще. И с всяко престъпление, и с всяка добрина ние раждаме бъдещето си. Добре дошла в Нео-Сеул. Можеш да излезеш, Аутуа. Навярно правя най-голямата грешка в живота си. Благодаря, г-н Юинг. Да си призная, боях се, че ще ме изядеш, ако не вкусиш нещо. Вие в безопасност, г-н Юинг. Аз не обича бяло месо. Преди да реша какво да сторя с теб, сподели ми защо бе така зверски бичуван? Мой чичо бил моряк. Качи ме на френски китоловен кораб, когато бях на 10. Видял твърде много от света. Аз не добър роб. А защо погледна към мен? Болка силна, но приятелски очи по-силни. Ти си избягал роб, а аз адвокат. Как си представяш дружба помежду ни? Тук крие всичко нужно. Боже! Хавиер Гомес, какво съм казала за влизането през балкона? Защо е отворено, щом не чакаш никой? Защото, всезнайко, по-лошо от влизането през балкона ми е да си заключен на балкона ми. Добре де. Какво четеш? Стари писма. Сиксмит, сюжетът претърпя сензационен обрат. Миналата седмица с Йокаста правихме любов. Но не се тревожи - беше просто похотлив акт на услуга. За разлика от ролята ми на писар. Но признавам, женското сърце и копнежите му остават загадка за мен. Накрая тя ми благодари през сълзи, че съм върнал живота в дома им. Издавайки, че Вивиан е бил сред нас през цялата вечер. Тъй както паузите делят нотите и носят красотата в музиката. Послепис Имам чудесни новини. Захванах своя лична творба. Здравейте. Звънях ви за една стара плоча със запис на Робърт Фробишър. Опа! Пипнахте ме! Реших да я пусна, за да видя дали не е надрана, но, честно казано... Не мога да спра да я слушам. Това ли е секстет "Облакът Атлас"? Симфонията. Красива е. Мисля, че съм слушала това и преди. Няма как. Едва ли има повече от две копия в цяла Америка. Но аз знам тази мелодия. Сигурна съм. Преди да осъзная, се бях върнал назад пред храма на саможертвата, където предложих своята девственост. Изживях отново четирите дни в рая, в които родителите на Урсула заминаха на уикенд в Гърция. Или поне така мислехме. Урсула! Сър! Мадам! Уверявам ви, действията ми са невинни. Два изкълчени глезена, едно пукнато ребро. Официална причина за инцидента в болничния лист котенце. Какви бяха шансовете тя все още да живее в тази къща? Но не щеш ли ето я и нея. Урсула. Защо не откликнах на обажданията и писмата й? Позор! Слабохарактерност! Печатът на клана Кавендиш. Пред мен стоеше избор да се извърна и да продължа по план, или дръзко да закрача към вратата и да открия имаше ли останала надежда там. Абес, момичето на Бейли е зле! Каткин? Аха! Тя умира! Какво е станало? Закри. О, Сонми! Риба скорпион. Лечителят рече, че до залез ще е при Сенките. Няма що да сторим за тая неправда. Лежи мирно. Тук стои заряда. Достатъчен е да спука артерията ти. Какво е чувството? Чудесно. Каткин умира! Какво? Настъпила е риба скорпион. Ти моеш да я спасиш! Имаш разни чудесии в тая торба. Истина е! Предвидците вярваме в естествения ред. Не моа да се правя на богиня Сонми и да поправям всяка човешка съдба. Невеж козар съм, но знам, че седейки убиваш Каткин. Ако те бях пуснал от оня мост, ставаше месо за Кона. Ами ако отровата ядеше Предвидец? Ако беше от твоя вид? Що жиотът на Предвидците да е по-ценен от нашия? Ще те предводя до Мауна Сол. Знам пътя. Ако спасиш Каткин, ще те водя и до дверите на ада, ако там ти се ходи. Макар миналото да ме омайваше като морска сирена, сметнах за по-разумно да следвам курса на брат ми Дени. Подпишете тук. От утре животът ми ще започне на чисто, на чисто, на чисто. Насам! Ела. Това е старият Сеул. При този прилив, до 100 години и Нео-Сеул ще е на дъното на океана. Храната ти е тук. Не е каквато очакваш, но ще ти хареса. Това е леглото ти. А ето и дрехите ти. Дрехите ми? Но това са дрехи на Чистородни. Не. Твои са. Знаеше ли, че той е от Съюза? Не, но бе имало значение. Защо не? Защото... За пръв почувствах доброта от Чистороден. Мамо? Гладна съм. Харесват ли ти? Изглеждаш прекрасно. Да. Ела тук. Това прожектираше филми, но чипът е повреден. Беше зациклил, но сега можеш да изгледаш края. Края? Зловещата участ на Тимъти Кавендиш. Какво, по дяволите, правиш в стаята ми? Прибирам ключовете ви. Ще ги пазим при г-жа Джуд, нали? Я да ми оставиш вещите, крадлива кранта! Понеже си нов, ще ти се размине пердаха. Но само този път. Предупреден си. Не допускам обиден език от никого в дом "Аурора". И никога не отправям напразни заплахи, г-н Кавендиш. Ще те наричам както ми кеф, крадло! Щяла да ме напердаши! Ще ми се да видя това. Мамицата му! Разочароващо начало. Това да не е някакъв извратен садо-мазо хотел? Аз съм сестра Ноукс. Не би искал да ме ядосваш. Съжалявам за закъснението, г-це... Рей. Луиса Рей списание "Спайглас". Вярно. Луиса, това е Джон Нейпиър, шеф на охраната. Запитването ви ми изненада. Списанието ви е сериозно, но... Обадете се, ако има нещо, сър. Добре. Свободни сте, колеги. Довиждане. Редакторът иска да подсили нещата. Читателят иска повече същина. Бърза слава, а? Е, последвайте ме. Да започнем с "Птицефермата". Там държим плешивите учени. Привет, г-н Кавендиш. Добре ли сте тази сутрин? Никак. Снощи се настаних, вярвайки, че "Аурора" е хотел. Лоша шега от брат ми, който ме прати тук. Но слушайте. Имате си по-голям проблем. Една побъркана кучка, наричаща себе си Ноукс, беснее наоколо преоблечена като камериерка. Мисълта ми е следната - тя ме удари и открадна ключовете ми. Та, искам ключовете си обратно! Сега "Аурора" е вашият дом, г-н Кавендиш. Подписът ви ни упълномощава... Подписът ми? Пълномощното, което подписахте снощи. Документите за пребиваване. О, не, не. Аз се регистрирах в хотел! Все тая, вече е сторено. От това ще се роди чудна история. Повечето ни гости се стряскат първата си сутрин. Ключовете ми, моля! Жителите ни... Аз не съм от шибаните ви жители! Тези изблици няма да ви помогнат в дом "Аурора"! Вие нарушавате шибания... анти затворнически закон или нещо от сорта! Няма да бъда подлаган на криминално насилие! Няма да бъда подлаган на криминално насилие! А отвън едри снежинки се трупаха по каменните покриви. И подобно на Солженицин, избягал във Върмонт, аз ще се трудя в изгнание. Но за разлика от Солженицин, аз няма да бъда сам. Отиваш ли някъде? И още как! В света на живите. "Зеленият сойлент" е измислица! Направен е от хора! Хей, върни се тук! Не припарвай до мен или и теб ще обадя на полицията! Имам си по-важни занимания от това. Ами върви да ги вършиш, проклет градинар такъв! Дадено! Пусни ме, проклет, космат хулиган! "Докато даваш нещо на хората, ти имаш власт над тях. Лишиш ли човек от всичко, той вече не ти е подвластен." Александър Солженицин - философ от 20-ти век. Всичките му трудове бяха забранени от Единството. Откъде знаеш за него? Хе-Чжу. Но, провидец Чан... Трябва да ме наричаш Хе-Чжу, моля те! Хе-Чжу... За подобно нещо фабрикатите биват заличавани. Оцелява онзи, който прояви смелост. Знанието е като огледало и за пръв път в живота си получих правото да видя коя съм и коя мога да стана. Добро утро, капитане! И ще остане добро, ако се изпариш! Боя се, че не мога да го сторя, сър. В противен случай няма как да ви съобщя за беглеца в каютата ми. Беглец? Островитянин е и не е имал избор. Закле се, че е първокласен моряк и ще се отплати за престоя си. Беглецът си е беглец, ако ще да сере злато. Той някога обясни ли ти нещо? Каза ми, че целта им е да създадат свободен фабрикат. Юна се беше провалила. Аз бях последната надежда. Ако всички журналисти изглеждаха като вас, щях да започна да приемам феминизмът насериозно. Ще поместя подкрепата ви в статията. Бива си ви. Е, добре. Почакайте тук, докато намеря някой по-умен, който да вникне във въпросите ви. Чудесно. Д-р Руфъс Сиксмит. Добре. Какво би направил татко? Кой е, по дяволите? Знаеш ли кое време е? Дени, аз съм Тим. Тимъти? Къде си? Мисля, че знаеш много добре. Телефоните са забранени в "Аурора". Внесъл си! Все едно знаеш правилата. Аз съм ги писал, Тими. Бях главен инвеститор на дом "Аурора". Не е истина колко пари харчат хората, за да заключат родителите си. Слушай, Ден, позабавлява се. Сега е време да спреш малката си игричка. Не си познал, Тими, забавата тъкмо започва. Какви ги дрънкаш? Аз съм твой брат! Защо ми причиняваш това? По-точният въпрос в контекста е "С какво си заслужил това?" Не те разбирам. Стига, братле. Не ме обиждай. Не си мисли, че не знам за теб и Джорджет! Джорджет? Виж, Ден, не съм искал да те нараня. Боя се, че настъпи съдният ти ден, Тимбо. Време е да отговаряш за греховете си. Ден... Аз... Ужасно съжалявам. Няма нужда от извинения. Заточението ти ми е достатъчно. Стискам палци за сцена, включваща теб, сестра Ноукс и дръжка от метла. Дочуване, Тими. Праща ти любовта си. Бих искал да попитам за нощта на твоя арест. Спомням си, че слушах как бие сърцето му. Сърцето ти бие доста по-бавно от нашите. И звукът е така нежен. Така успокояващ. Вивиан, кое време? Не знам. На кого му пука. Чух мелодия, момче! За виола. Бързо! Намери молив! Чух я в съня си - намирах се в кошмарно кафене. Имаше ослепително осветление, но бе под земята, без изход. И сервитьорките... Всички имаха едно и също лице. Чуваше се и музика, непозната за мен до този момент. Тя започваше... Започваше... Чакай. Преди миг я чувах толкова ясно. Помогни ми, Робърт! Изплъзва ми се. Загубих я. Ще я чуете отново, сър. Щом спрете да я търсите, тя ще открие вас. Наивен си, Робърт. Всичко, освен това съм. Цяла бездна стои помежду ни. Желанието ви не е по-различно от моето. Бездната е измамна. Как да опиша тази нощ, Сиксмит? Случилото се между Вивиан и мен е отвъд словата. Музика се изливаше от очите му и прозвучаваше през устните му. Музика, по-красива от всяка друга. Какво правите тук? Откриха ни. Ще бъда до теб. Сега гледай към мен. Хе-Чжу... Гледай към мен. Точно така. Няма да те пусна. Г-н Юинг? Говорих с капитана, Аутуа. Ще те изслуша. Как се казваш, момче? Аутуа, сър. Този християнин, комуто корабите са непознати, твърди, че си първокласен моряк. Така да бъде. Искам да спуснеш платната. Някой да ми налее пиене. Г-н Борхав, бъди готов. Дадохте ми дума, сър. Не можете да сторите това. Никой не ми казва какво да правя и какво не на моя кораб! Особено като говорим за негри без билет. Капитане, вижте го. Тоя има куки вместо пръсти. Борхав, да не ми съсипеш палубата. Хе-Чжу! Капитане, моля ви! Изслушайте ме! Черният е роден за солени води! Г-н Борхав! Изглежда имаме нов член на екипажа. Погрижи се да си заслужи престоя. Г-н Хукс, открих я. Търсеше тоалетната при химическите лаборатории. Чудесно! Защо не я поемеш оттук, Сакс? Запознай я с останалите от екипа и я разведи навсякъде. Иронията е, че дори не трябваше да съм тук. Стачката на летището развали плановете ми да летя за Сеул и се налага да чакам късния полет. Някога струвало ли ви се е, че Вселената е срещу вас? Постоянно. Нещо против? Не. Изглеждаш напрегнат, Айзък. Притеснявам ли те? Не. Всъщност точно обратното. Ще ми кажеш ли защо ме прикри? Свобода нелепият звън на нашата цивилизация. Но само лишените от нея имат бегла представа какво е тя. Има големи разногласия относно съдбата ти. Карпократите искат евтаназия. Производителите - време за изследвания. Психогенолозите пищят за церебрална вивисекция. Проблемът, който ти създаде обаче, е политически. Което те прави мой проблем. Намирам го за интригуващо да си представя, че зад тези съвършено изработени черти се спотайват мисли, ужасяващи цялото Единство. Но аз не се плаша от тези мисли, защото не се боя от истината. На този свят съществува естествен ред, фабрикат. И истината е, че този ред трябва да бъде опазен. Уведомете, архивиста. Подгответе я за заличаване. Сър! Бихте ли ми казали какво се случи с Хе-Чжу Чан? Докладваха ми, че е убит. Вълнението те уморява, Адам. Трябва да си почиваш. Някога имах приятелка. Тя упорито опитваше да ме накара да чета Карлос Кастанада. Чела ли си нещо негово? О, да. Но връзката ни бе обречена. Всеки път, когато тя споменеше за карма, за минали животи, аз избухвах в смях. Въпреки това... Не мога да го обясня, но когато отворих онази врата... Те унищожиха почти всички копия от доклада. Почти? Нямам благоприятен изход, нали? Ако ти помогна, може да загубя работата си, дори по-лошо. Ако ли не много хора... Ще бъде по-голямото зло. Трябва да сториш онова, което не бива да не сториш. Плаши ли те нещо, Закри? Не се ли боиш от среща със Стария Джорджи на билото? По ме плаши времето, отколкото дявола. Не вярваш, че е истински. Кой стовари Катастрофата, ако не Стария Джорджи? Правда-истината ли? Предците. Тва са глупости. Предците носят ума. Те знаят за болести и илачи. Праят чудеса. Летят из небето. Така е. Всичко е вярно. Но у тях има още нещо - глад в душите им. Глад, по-силен от ума им. Глад? За кво? Глад за повече. Чувства като страх или любов са сила, която трябва да бъде проумяна, както проумяваме Теорията на относителността. Феномени, които определят посоката на живота ни. Вчера животът ми бе поел своята посока. Днес той зави към нова. Вчера не вярвах, че ще направя това, което направих днес. Тези сили, които променят времето и пространството и формират представата ни за самите нас, съществуват доста преди нас и ще съществуват доста след нас. Битието ни и решенията в него, подобно на траекторията на кванта, са известни в дадения момент. Но всяка пресечна точка, всяка среща, предполага нова потенциална посока. Твърдение Влюбих се в Луиса Рей. Възможно ли е това? Та аз тъкмо я срещнах и въпреки това, чувствам, че ми се бе случило нещо значимо. Това е. Мелодията от съня ми. Това чух в съня си, онази нощ, когато дойдох в стаята ти. Тази музика чух в главата ми. Някак съм я предал и на теб. Работя по нея от седмици. Подозирам, че сте я чул и сте я вплел в сънища си. Кръстих я секстет "Облакът Атлас". Това очевидно е плод на съвместната ни работа. Вярвам, че "Атласът" е едничкото ценно нещо в живота ми. И знам, че никога нямаше да го създам, ако не ви бях срещнал. Написах цели фрагменти от "Атлас", представяйки си нас - срещащи се отново и отново в различни животи и епохи. Да. Нещо, важно като това, не може да бъде дефинирано като твое, или пък мое. То е наше. Точно това чувствам и аз, Вивиан. Съжалявам, аз... Помислих, че... Какво помисли? Кажи? Че във фантазиите си мърсувам с млад красавец като теб? Сутринта си заминавам. Напротив! Ще си заминеш, щом кажа. Ще продължиш да работиш върху "Облакът Атлас" от Вивиан Еърс. Когато го приключиш, ще реша какво да те правя. Не можете да ме държите насила! Успех с композирането! Сигурен съм, че стерилен дъртак като теб е способен на нещо безпаметно. Съветвам те да помислиш, Робърт. Помисли за репутацията. Тя е всичко в музикалния свят. А твоята, лишен от наследство извратеняк, е заличена. Не помисли ли, че ще разпитам кого настанявам в дома си? Цитирам думите на ректора ти "Той е проститутка, чиито връзки с перверзници и содомити, бяха всекидневие в кратката му, незапомняща се кариера в Кеймбридж. Заключи сребърните прибори!" Край на цитата. Предупреден си тръгнеш ли си без съгласието ми, цялата музикална общност ще узнае за покварения Робърт Фробишър. След това дори да напишеш най-великата симфония, никой не ще я чуе, понеже никой не би искал да има допир с теб. Няма да те пусна отново. Казах ви, че той ще дойде. Две неща бяха ясни - да се обеся насред Единбург, бе за предпочитане пред това този паразит да ограбва таланта ми. И трябва да завърша секстета си. Не мога да го сторя тук, затова тази нощ смятам да избягам. Бягствата винаги са рисково начинание. Една малка издънка и ще висим на милостта на Нейно Величество. Знам, знам. Може да прибегнем до кодови имена, но уви аз пръв ще забравя своето. Така че... г-н Кавендиш, аз съм Ърни Блексмит. Това са г-н Микс и моето момиче Вероника Кастело. За доверието! За доверието! Знам, знам. За какво ни е тоя папагал? Сигурно ще пропее. Г-н Микс е изтънчен и доблестен джентълмен. Той никога не би ни предал. Пък и не обелва друга дума. Знам, знам. Въпросът, старче, е Ти ли си нашият човек? Единството изисква услугите ви. Обявен е код червено. Пригответе се за качване. Какво ще правим? Запази спокойствие. "Ще приключи със сълзи", каза ми ти. Навярно съм отчаян като Адам Юинг, несъзиращ всички онези скрити в очакване сенки. Сляп и за факта, че приятелят му го трови. Загубата на халката ще ме довърши. Не бъди глупак! Жена ти ще предпочете здравето ти пред това желязо. Виждал съм доста грозни последици. А с майсторлъка на един мой познат испански златар, твоята Тилда даже няма да усети разликата. Свали шибаните си ръце от пудинга ми! Това не е твоят пудинг, Алцхаймер! Ти вече го изяде! По-добре ела веднага. Г-н Кавендиш! Стаята бе пропита от воня на лекарства. Изненадващо тежки неща били оръжията. А защо всъщност посегнах към него? Не зная интуиция, или чувство за значимост. Но от този миг нататък, връщане няма. Добре. Кат глеам тия облаци, нямаме мноо време. Хей, не ща това въже. Паднеш ли, ще те хвана. Горе ръцете! Излез от камиона! На земята! С лице към камиона! Веднага! Какви ги приказва тоя? Идентифицирай го! Негативно, сър! Незаконен е. Задръжте го! Засичам и друга форма на живот. Къде? В камиона. Провери. Бродиш по дяволските земи, дивако. Казвам го веднъж. Другоземката няма да стъпи на билото. Време е да пуснеш въжето. Ти прегреши, сега ще плащаш. Сега пусни това въже. Пусни го! Пусни въжето! Първи, в камиона сме. Прието. Виждам ви. Тя е! Всичко наред ли е? Ударен съм! Кой си ти? Командир Хе-Чжу Чан. Първи научен офицер от Съюза на бунтовниците. Защо правиш това? Защото вярвам, че ти имаш сили да промениш този свят. "Кървят ръцете, но ти не пускай!" Няма. Благодаря, Закри! Спасяваш ме за втори път. Паднеш ли, ще те хвана. Разрешение за стрелба, прието. Спрете ги! Не се ли разбрахме нещо, момче? Прави каквото искаш! Няма да остана тук! Така да бъде върви. Но ще взема това. Върни ми го! Предупреждавам те! Мое е! Предвид обстоятелствата на взаимоотношенията ни, законът определено е на моя страна. Дай ми го! Дай го, иначе ще те убия на място, кълна се! Моля те, та ти си един страхливец. Ще го направя! Няма да дръпнеш спусъка. Твоят вид не би посмял. Тихоокеански дневник на Адам Юинг. Да, точно така. Как е нашият паразит днес? Боя се, че болестта ме надвива. Не, не, не. Глупости! Не се предавай! Мисли за любимата си съпруга. Мисли за Тилда. Приклещени са в тунела. Пипнахме ги. Ела. Какво правиш? Бързо! Не, мъртвите никга не остаат мъртви. Отвориш ли слуха си, те не спират да дърдорят. Кво е това място? Преди Катастрофата, предците строели домове, високи отвъд небето, сред звездите. Това място е построено тук за връзка с тях. Сонми! Тва е тя. Предците са се молили на Сонми, кат хората от Долината? Не, не точно. Да вървим. Стой до мен. От тук отвличат фабрикати. Чисто е. Благодаря ти! За нищо. Нали сме партньори. Но ми кажи какво става! Нека се преоблека, да викна ченгетата, а сутринта ще ти обясня всичко. Дадено. Но героите в добрите мистерии казват същото, преди да ги убият. Лека нощ, Хавиер! Кво имаше предвид одеве? Предците също са се кланяли на богиня Сонми, но не точно. Те са били различни. Различни? Как? Правда-истината ли? Тук ли живееш? Тук се роди Съюзът. Сонми не е богиня. Умряла е преди иляди години във вече мъртви земи. Кво? Познаам вярата в Долината. Абес ви учи, че е Сонми е чудо, заченато от Бога на ума, но това не е истината. Тя е познавала болката и предателствата. Умряла е, опитвайки да промени мисленето на Предците. Лъжи! Нищо друго, освен лъжи! Не, не, ти лъеш! Ключът към безсмъртните ни животи... Сонми?! Преди да умре, тя е записала своите дела. Думите й са суров урок. Те са правда-истината. Докга ще слушаш тва? Докга ще позволяваш на чуждоземката да размътва вярата ти? Животите ни не ни принадлежат. От утробата до гроба ние сме свързани с други. Закри? Добре ли си? Довърши приказката си. Ако те исках мъртва, щеше да си. Няма да те нараня. Искам само да поговорим. Спокойно. Добре. Ако те исках мъртъв, щеше да си. Какво е чувството? Чудесно начало за разговор, а? Определено си дъщеря на баща си, не ще и дума! Познавал си баща ми? От Корея. Бях в 21-и батальон. Този в края съм аз, до баща ти. Бях тежко ранен от една осколка. Ако не беше баща ти, сега нямаше да съм тук. Май ставаме двама. Не пусна въжето, щото си наточил зъби за тва черно парче месо. Сега разбирам. Тая курва с лешникова кожа и хитра маска си проби път към доверието ти, за да я доведеш тук. Че да тършува и дири за кво? За кво, глупако? Те искат острова. Предвидците го искат за себе си. А ти предаде своя вид, за да й помогнеш. Тя не е от твоето племе. Не е и богиня. Тя отбягва твоите думи и те оплита в приказните си лъжи, а ти я следваш като псе! Не е вярно. Направи нещо, за да я спреш! Извади ножа си и прережи гърленцето й! Защити себе си и племето. Убий я сега, докато не е станало късно! Те ще те убият. Познавам тези хора по-добре от теб. Нима? Ако си дошъл да споделиш само това, малко си закъснял. Някой ме избута от мост Суонеке. Това е извън контрол. Знаеш ли кой го е сторил? Наемник на име Бил Смоук и... Какво? Пипнал е Сакс. Айзък? Взривил е самолета му. Пресата вини ООП. Той бе заплаха. Като Сиксмит. Като... теб. Пуснете ги. Сонми-451, за мен е чест да се запознаем. Аз съм генерал Ан-Кор Апис - лидер на Съюза. Кой му плаща? Същият, който плаща и на мен. Лойд Хукс? "Хюс и Пайкс Консултинг". Чувала съм за тях. Лобират за петролни компании. Но защо мощна петролна компания ще наеме Хукс да управлява ядрения реактор? Имаш погледа на баща си. Прозря го, нали? Хукс прикрива доклада, защото реакторът му трябва повреден. Той иска повреда. Заложена е енергетиката ни. Те желаят тази експлозия. Хаосът и последиците... Колкото повече жертви, толкова по-добре. Нямам мира! Разбута врящ кошер с твоите думи и несгоди! Ти нагази в живота ми, разправяйки за правда-истината, ама все не казваш цялата истина! Издумай за делата си! Казах ти - дойдох да пратя зов за помощ. Помощ за кво? Да заграбиш острова ни? Да ни избиеш и поробиш? Това ли искаш? Предвидците умират, Закри, също кат Каткин. Тоя свят трови мен и рода ми. От никъде не идва помощ да открием нов дом. Правдата ти казвам. Няма да оцелеем. Няма да оцелеем. Еърс прати хрътките по петите ми. Куршумът го прониза, убивайки едва стремежа му, и сега иска кръв. Трябва да понеса последиците. Ще звънна на ченгетата. Няма смисъл. Откъде да знам, че не ме лъжеш? Смоук ще погне и мен, щом научи, че ти помагам. Трябва да докопаш доклада. Не мога да те пазя още дълго. Генерал Апис... Ти, скъпа моя, си доказателство, че усилията ни не са напразни. Но аз съм просто сервитьорка. Не съм програмирана да променя реалността. Никой революционер не е роден такъв. Съжалявам. Не мога да направя това, което искате. Изборът ще бъде труден за всекиго. Но преди да вземеш окончателното си решение, бих искал да видиш едно последно нещо. За да разбереш напълно целта на нашата кауза. Стискай палци. Ако отвърнат на молитвите ти, вие предвидци, вече няма да се върнете в Долината? Онзи, който желае да поеме с нас, е добре дошъл. Долината е моят дом. Добре ли си? Знам, че е забранено. Сиксмит, всяка утрин изкачвам стълбите на паметника "Скот". Сега прозрях всичко. Ще ми се да гледаме този блясък заедно. Не се тревожи, всичко е наред. Всичко е изключително, адски добре. Вече разбирам, че границите между шум и звук са условни. Всички граници са условни и чакат да бъдат надскочени. Човек е способен да надвие условността, едва когато е способен да си представи, че го прави. В моменти като този чувам сърцето ти така ясно, сякаш е моето, и знам, че раздялата е илюзия. Моят живот се простира отвъд границите ми. Иде буря, г-н Юинг. По-добре да ви приберем. Благотворителност не правя! Вън! Да те няма! Г-н Юинг! Само секунда. В опасни времена живеем. Ама че скандално! Пише, че бандитът Робърт Фробишър е композитор. Вие самият сте композитор, нали, г-н Юинг? Какво искаш? Идваха да претърсват стаите. Знам колко упорито работите, затова им казах, че на третия етаж няма гости. Но е скъпичко да оставиш цял етаж празен. Това е всичко, което имам. Я какво хубаво елече. Щом писмата не са важни, защо ги четеш? Не знам. Може би просто се опитвам да разбера нещо. Какво? Защо продължаваме да правим едни и същи грешки отново и отново? Защо не попиташ Меган? Какво? Познаваш ли някоя Меган? Това е племенницата му. Откъде знаеш това? Пратил й е нещо. Изглежда е ползвал плика от писмата. Стегни се, Луиса! Първо правило на мистерията добрата улика винаги води до нова улика. Когато "Зловещата участ на Тимъти Кавендиш" става филм, главната роля е редно да се отсъди на сър Лорънс Оливие - в краен случай на Майкъл Кейн. Кое е, по дяволите? Д-р Конуей, дом "Аурора". Нещо е станало с мама ли? Уви да, г-н Хочкинс. Боя се, че трябва да дойдете, тя едва ли ще изкара нощта. Моментът не е подходящ. Наистина ли е неизбежно? Не, не, разбира се, че не, но тя спомена конкретно вас. И беше разстроена от завещанието си. Тръгвам веднага. Планът включваше серия бутнати плочки домино. Първата Ърни съобщи на сестра Ноукс за кончината ми. Знам, знам. Успехът на засадата лежеше на мълчанието на г-н Микс. Знам, знам. Г-н Кавендиш? Всичко наред ли е? Не ме изоставяй тук. Тихо! Г-н Кавендиш? Твърде хубаво е, за да е истина. Дърта кранта! Г-н Хочкинс, майка ви е най-скъпата ми приятелка тук. Побързайте. Най-сетне ви казвам "адио". Което преведено от френски, означава поздрав преди... Раздяла! Търси ви Джон Нейпиър, г-н Хукс. Било неотложно. Нямам грам време, Джо! Какво има? Обади ми се онази репортерка, Рей. Разпитваше за Сиксмит. Ясно. Каза, че тя няма да е проблем. Някои проблеми са по-неотложни от други, Джо. Къде е проклетият ключ? Винаги го оставя на стартера. Караше жена му! Тъпата женска е взела ключа! Какво ще правим сега, за Бога? Виж в сенника. Да! Ама какво е това? Не е ключ! Че какво друго да е? Как се действа с това? Мамка му! О, не! Измисли нещо! Нали ти си шибаният гений! Мъртви сме. Боже мой! Как се съгласих с това?! Работи ли? Чуваш ли ме? Продължавай да вървиш. Мисля, че е зад мен. Каквото и да правиш, не се обръщай. Разкарайте се от колата ми! Ще ви съдя! Не отвориш ли, здраво ще загазиш, Кавендиш! Пробвай с този бутон! О, не, това е г-н Микс. И той ще дойде. Мамицата му и ад! Един за всички, всички за един. Вратата! Вероника, отвори на г-н Микс. Г-н Микс, хайде на нощна разходка. Знам, знам. Давай през тях! Колко романтично. Само това не! Настъпи газта, Кавендиш! Започва се. Хайде, пийни от това. Паразитът е упорит. Но с това ще го уморим. Г-н Юинг? Г-н Юинг е в критичен етап от своето лечение. Идните няколко часа ще определят дали ще оживее. Тогава аз остане тук. Не, не, не може. Трябва! Г-н Юинг спаси мой живот. Той мой дълг. Чуй ме, невежа маймуно! Г-н Юинг не те желае до себе си! Сигурно ти си го заразил! Ще ти цитирам молбата му "Разкарай мръсния негър от мен!" Бъди така добър и уважи желанието му! Къде се дяна? Не знам. Мамка му! За свободата ни! За свободата! Ще си платите по начини, каквито дори не можете да си представите. Джо! Тук няма нелегални! Вървете си! Не съм инспектор. Нуждаем се от помощта ви. Не ви разбирам! Не желаем да намесваме полицията. Отвън има мъж, желаещ смъртта ни. Трябва ни помощта ви. Няма ли истински шотландци в тая кръчма? Онези там английски копелета, тъпчат с двата крака дадените ми от Бога права. Тези хора са ненормални. Те се възползваха от мен и другарите ми по ужасни начини. И ще ни трябва малка помощ. Ей, женския... Тук не даваме своите. Слушай, шотландска гад, що не си пиеш бирата... Двама влязоха тук, накъде тръгнаха? Отнасяме се добре с работниците! Не искаме синдикати! Накъде тръгнаха? Млъквай! Млъквай, по дяволите! Шибана мексиканка! Какво? Какво каза? Как да те разбера като само мърмориш така? Но нека предположа. Навярно нещо от сорта на "О, Хенри, защо ми причини това? Мислех, че сме приятели!" За съжаление грешиш, Адам. Грешиш, като Хоръкс и като глупавия ти тъст. Един-едничък закон свързва всички ни, един-едничък принцип, определящ връзките на тоя свят. Слабите храна са, а силните ядат я. Насам. Предупредих Хукс, че не може да ти се вярва, Джо. Ти си следващият, копеле. Част от бизнеса. Наслаждавай се на пенсионирането си. И не ми викай шибана мексиканка. Питаш ме защо. Абсурдно просто е. Ти притежаваш злато, а аз го искам. Ето защо бавно те убивах. Махни се от г-н Юинг или ще те убия! Г-н Юинг? Трябва да ви промием. Хайде, г-н Юинг. Кво беше тва? Бойният вик на племето Кона. Закри! О, Сонми, не! Закри! Това ли искаше да видя генералът? Краят ме застига. Неспособен да ям, нито спя - както при Юинг, "бренната обвивка" е станала примка. Бих предпочел да стане музика. Те вярват, че отиват на "Възвишение". Но това е лъжа, нали? Добре дошла, Асао Сьо. Седни. Сега се успокой. С това ще махнем яката ти. Каткин? Не... "Врагът заспал е, не убивай." Не, не. Геномиката изисква много биоматериал за инкубаторите. И по-важното - енергия за работническата сила. Рециклираните фабрикати са евтин източник на протеин. "Кърма". Хранят ни със самите нас. Този кораб... Той трябва да бъде унищожен. Да. Системата трябва да бъде свалена. Да. Не е важно дали си расъл в утроба, или инкубатор, всички сме Чистородни. Така е. Трябва да се борим и ако е нужно да умрем, но хората трябва да узнаят истината. Точно това чакахме всички. Готов е. О, Каткин! После си била отведена до сателитния център на Съюза. Излъчих своето послание до Дванайсетте държави и Четирите отвъдни колонии. Принудителите атакуваха. Да съществуваш, значи да възприемаш. И за да опознаем себе си, трябва да погледнем през очите на другия. Ключът към безсмъртните ни животи е заровен в нашите слова и дела, които отекват като мощна вълна във вечността. Закри! Скрий се! Не, Закри! Ти уби вожда, сега ставаш на месо. Каткин. Чичо Зак! Блаодаря ти, Сонми! Не. Блаодаря на теб! Още веднъж, г-н Юинг. Аутуа... Солта ще промие стомаха ви. Добре. Хайде, хайде. Вижте къде сме. Г-н Юинг... У дома. Меган Сиксмит? Накрай ги да си платят. Можеш да бъдеш сигурна. Благодаря! Чичо ми бе ученият, но той вярваше, че любовта е истинска. Един вид... природен феномен. Той вярваше, че любовта може да надживее смъртта. Завърших го в полуда, напомнила ми за последната ни нощ в Кеймбридж. Изгледах последния си изгрев, насладих се на последната цигара. Едва ли би имало по-съвършен изглед, докато не видях онова измачкано "Трилби". Откровено, Сиксмит, колкото и смешен да си с тази шапка, не бях виждал нещо по-красиво до този момент. Наслаждавах ти се, докато смеех. Не е било случайност, че те видях пръв. Добре. Благодаря ви! Капитанът разреши да ви вземем. Нека да върим с Мероним. Да върим? Къде? Предвидците са на нашия хал - и те няат дом. Нямаме, все още. Мислиш, че нещо ще чуе молитвите ти и ще слезе от небето? Може би. Един ден. Шансът за този ден е колкото бълха. Да, ама от бълхите трудно се отърваваш. Вярвам, че за двама ни съществува друг свят, Сиксмит. По-добър свят. И аз ще те чакам отвъд. Мога ли да ви помогна? Мисля, че да. Търся един приятел, който дойде... Вярвам, че смъртта е кратка. Чакам те под звездите на Корсика, където се целунахме за пръв път. Вечно твой, Р.Ф. Не! В доклада пише, че командир Чан е бил убит в атаката. Точно така. Би ли казала, че си го обичала? Да. А още ли го обичаш? Винаги ще го обичам. Животите ни не ни принадлежат. От утробата до гроба ние сме свързани с други. В минало и настояще. И с всяко престъпление, и всяка добрина, ние раждаме бъдещето си. В откровението си казваш, че последиците от живота ни отекват във вечността. Значи ли това, че вярваш в задгробния живот? В рая и ада? Вярвам, че смъртта е просто врата. Когато тя се затвори, друга се отваря. И ако мога да си представя рая, бих видяла тази врата да се отваря. А зад нея... ... би стоял той, чакайки ме. Прибрах се! У дома съм! Боже, как ми липсваше! Благодаря ви, сър! Бих искал да ти задам един последен въпрос. Знаела си, че планът на Съюза е обречен на провал. Да. А защо стана част от него? Точно това поиска генерал Апис от мен. Да бъдеш екзекутирана? Ако бях останала в сянка, истината щеше да остане скрита. Не можех да го допусна. Ами ако никой не повярва на твоята "истина"? Някой вече вярва в нея. Адам, мили Боже! Тъкмо разказвах за приключението ти. Моля те, присъедини се. Не, благодаря. Не мога да остана. Но какво правиш тук? Лекарят каза поне 3 седмици почивка. Така е, но това е неотложно. Трябва да поговорим насаме, сър. Разбира се. Извинете ме. Това ли е договорът от отец Хоръкс? Това е. Можех да пратя някого. Полудя ли? Дължа живота си на свободен роб. Съвестта ми не позволява да участвам вече в този бизнес. Петролен лобист арестуван! От това ще излезе чудесна книга. Наздраве за това! А отвън едри снежинки се трупаха по каменните покриви. И подобно на Солженицин, избягал във Върмонт, аз ще се трудя в изгнание. Но за разлика от Солженицин, аз няма да бъда сам. Проклет да си! Ако не беше съпруг на дъщеря ми... Какво, татко? Тилда? Какво става? Идвам да ви кажа сбогом. Сбогом? Къде отиваш? Връщаме се на изток. Ще работим с аболиционистите. Какво? Отровата навярно те е подлудила. Ако е така препоръчвам ви я. Не съм се чувствал така добре. Тилда, забранявам ти да тръгваш с този безумец! Цял живот съм се бояла от вас, сър. Заминавам със съпруга си. Адам. Чуй ме. Ако не за твоето, то за доброто на внука ми. В този свят съществува естествен ред. И онези, които опитват да го обърнат, не свършват добре. Това движение никога няма да просъществува. Последвате ли го, цялото ви семейство ще бъде отритнато. Даже и да оцелеете, ще бъдете оплюти и пребити. Дори и по-зле разпнати. И за какво? За какво? Каквото и да направиш, то няма да е нищо повече от капка в бездънното море. Но какво е морето, ако не множество капки? Огънят гасне. Тъкмо наврее. Сказката ми свърши. Не, хайде още малко! Бързо у дома, малки хулигани! Става студено! Чухте баба. Хайде, всички у дома! Харесва ти тук, нали, дядо? Сиурно ми напомня за мойта Долина. Коя е Земята? Ей оня там синята. Сега помогни на дядо да стане. Ще ни разкаеш ли за чудния кораб и големия сън и другото? Баба разправя тая история по-добре от мен. Ти още ли обичаш баба? Баба ти е най-доброто нещо, коет ми се е случвало. Ела тук, дядо. Да сгреем дъртите ти кокали.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Облакът атлас - Cloud Atlas (2012)

Хванете грингото - Get the Gringo (2012)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 139 прегледа
Във филма "Хванете грингото" с Мел Гибсън е експлозивен екшън, който разкрива на света тъмните страни на зловещ и неуспешен социален експеримент в Мексико, заснет с типичните за актьора прояви на черен хумор. Филмът е продуциран от собствената му независима компания Icon Production. Това е второто з ... още

Бойна звезда: Галактика кръв и хром 2012 - Battlestar Galactica 2012
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 311 прегледа
Сюжетът проследява преживяванията на току-що завършилия “Академията” Уилям Адама с прякор “Хъскър”, който е изпратен на най-новия боен кораб на Колониалния флот – “Галактика”. Първата му задача е да ескортира млада жена, за която в последствие става ясно, ч ... още

Животът на Пи 2012 - Life of Pi 2012
преди: 4 години / 2 гласа / 8 точки / 0 коментара / 289 прегледа
Филмът се основава на историята за оцеляването Ян Мартел. Историята разказва за едно младо момче, което е единственият оцелял от потънал товарен кораб, на който се превозвали всички животни от семейната зоологическа градина и семейството на Пи (Сураж Шарма). Пи се спасява, след като се озовава в лод ... още

Полет 2012 - Flight 2012
преди: 4 години / 2 гласа / 8 точки / 0 коментара / 463 прегледа
Филмът проследява съдбата на един опитен пилот Уип Уитакър (Дензъл Уошингтън), чийто самолет катастрофира. Уитакър прави всичко възможно да приземи самолета и пътниците на борда безопасно. Голяма част от пътниците са спасени. Но истинското действие идва след катастрофата, първоначално пилота професи ... още

Шингу - Xingu (2012)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 40 прегледа
Вилас-Боаш, които предприемат героично приключение в част от Бразилия, която е била непозната. Те оставят в наследство Националния парк Шингу (Parque Nacional do Xingu), повратен момент в опазване на културата на местните жители. Клаудио, Орландо и Леонардо – трима младежи с жажда за приключен ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2018 BgMdb.com V 1.0