Spodeli
Избор на редактора:
  • Крим. Път към Родината 2015 - Крым. Путь на родину. 2015
    Крим. Път към Родината 2015 - Крым. Путь на родину. 2015
    Документален филм за събитията в Украйна и Крим през последната година. Полнометражная документальная лента была задумана, чтобы сохранить для истории каждый значимый эпизод событий, происходивших в Крыму весной 2014 года. Съемки продолжались 8 месяцев и охватили Севастополь и Форос, Симферополь и Керчь, Ялту и Бахчисарай; Феодосию, Джанкой, Алушту и еще десяток населенных пунктов Крыма. По горячим следам был записан большой ...
  • Дежа Вю 2006 - Deja Vu 2006
    Дежа Вю 2006 - Deja Vu 2006
    Носителят на Оскар Дензъл Уошингтън обединява сили с продуцента на блокбастъри Джери Брукхаймър и режисьорът Тони Скот в Deja Vu - един изключително завладяващ и скоростен екшън-трилър със зрелищни обрати. Повикан да открие веществените доказателства след ужасна експлозия на ферибота за Ню Орлийнс, федералният агент Дъг Карлин (Уошингтън) бива изтеглен от местопрестъплението и отведен в свръхсекретна правителствена лаборатори...
  • Петдесет нюанса сиво 2015 - 50 shades of grey 2015
    Петдесет нюанса сиво 2015 - 50 shades of grey 2015
    Петдесет нюанса сиво е очакваната с огромно нетърпение филмова адаптация на бестселъра, превърнал се в глобален феномен. От публикуването на трилогията „Петдесет нюанса“ е преведена на 51 езика и са продадени повече от 100 милиона екземпляра в електронен и хартиен вариант, което я прави най-печелившата и бързо продаваща се поредица за всички времена. Жанр: Драма, Романтичен, Еротичен Режисьор: Сам Тейлър-Джонсън...
  • От глупав по-глупав: Завръщането 2014 - Dumb and Dumber To 2014
    От глупав по-глупав: Завръщането 2014 - Dumb and Dumber To 2014
    Джим Кери и Джеф Даниълс се завръщат в емблематичните си роли на Лойд Крисмас и Хари Дън в продължението на хитовата комедия „От глупав по-глупав: Завръщането”. Този път режисьорите, братята Питър и Боби Фарели, ще отведат Лойд и Хари на едно лудо пътуване в търсенето на дете, което Хари никога не е предполагал, че има, и отговорности, които никога, ама никога не трябва да им се поверяват. Минаха точно 20 години,...
  • Дракула: Неразказан 2014 - Dracula Untold 2014
    Дракула: Неразказан 2014 - Dracula Untold 2014
    Популярният легендарен злодей оживява в най-новата екранизация „Дракула: Неразказан“. Британският актьор Люк Еванс пресъздава историята на средновековното чудовище, но през призма, неразглеждана досега. Той е обикновен семеен човек в земя, тласната към война, където свикват градските деца за военна повинност. Хората му са нападнати от османски войници, а животът на собствения му син е застрашен. Инстинктите за са...

Морето в мен 2004 - Mar Adentro - Mare dentro - The Sea Inside - Онлайн BG Movie Database

4 звезди / 2 гласа / 8 точки / 1 коментара / 101 прегледа
1

Игралният филм "Морето в мен" на Аменабар е брилянтен разказ за борбата на Рамон Сампедро, който, след като остава парализиран от врата надолу, иска да се възползва от правото си да умре с достойнство. Евтаназията е опасно емоционална тема, но Аменабар съумява да я представи с изключителна деликатност, поставяйки фокуса върху желанието на човека да прекрати собствения си живот.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

Жанр: Драма, Европейски

Режисьор : Алехандро Аменабар

Сценарист: Алехандро Аменабар, Матео Хил

В ролите : Хавиер Бардем, Белен Руеда, Лола Дуеняс, Мабел Ривера, Келсо Бугайо

Държава : Испания, Франция, Италия

Година : 2004

Времетраене : 125 минути

От филма:
Спокоен. Чувстваш се все по-спокоен. Сега си представи един киноекран, който се разтваря пред теб. Представи си любимо място. Дишай дълбоко. Помогни на тялото си да потъне в покой. Не го променяй, остави го да идва и да си отива... Да идва и да си отива... Сега вече си там. Вгледай се в детайлите... Цветовете... Тъканите... Светлината... Температурата... Почувствай температурата. Позволи на картината да се разкрие пред теб. Усещането за покой е безкрайно. Как вали! Затворено ли е добре? Сега по-спокоен ли си? Не е лесно с тази гледка пред мен. Каква гледка? Полата ти прозира. Мръсник! Знаеш ли? Повече няма да ти чета. Вече е време. Отивам да я взема. Аз ще стана да направя кафе. Да ти пусна ли някаква музика? Да, каквото и да е. Оставям те с твоя Вагнер. До скоро. МОРЕТО В МЕН Хулия, качвай се в колата! Ще замръзнеш! Колко е твърдоглава! Здравей, ти ли си Жене? Аз съм Марк. Здравей. Къде е Хулия? Изглежда, Галисия не ни приветства. През февруари е така. Как мина полетът? Добре. Най-накрая се срещнахме. Ще се качиш ли при мен в колата? Мислех, че ще си сама. Разбира се. Марк ще си води бележки. Може ли да му се вярва? Да... Работи в кантората. Виж. Знаеш, че това е голяма крачка за Рамон. Вече го говорихме. Днес сте вие, утре пресата, телевизията. Рамон се бои да не тръгне зле от началото. Ще ти кажа само, че ще дам всичко от себе си. Надявам се. И за мен е много важно, не само заради работата. Вярвай ми. Разбирам го прекрасно. Здравейте. Здравей. Аз съм Хулия. Адвокатката. Мануела снахата на Рамон. Да ти помогна ли? Няма нужда. Те са тук. Здравей. Здравей. Съжалявам, не мога да ти подам ръка. Как да не можеш? Казаха ми, че си малко нервен. Добре, да започнем със закуската. В колко часа е? В девет и половина. Не си мисли, че обичам да ставам рано. После слушам малко радио. Какво обичаш да слушаш? По малко от всичко. Най-вече дебати. Обичаш дебатите? Да. Развеселяват ме. Виж... Това е моят персонален компютър. Ти ли го измисли? Да, обичам изобретенията. Баща ми и племенникът ми го доразработиха. Стана много сериозна. Рамон... Защо избираш смъртта? Ами... Защо ли? Искам да умра, защото според мен животът в това състояние не е достоен. Знам, че другите страдащи може да се почувстват оскърбени, като казвам, че за мен такъв живот е недостоен. Но аз не съдя никого. Кой съм аз, да съдя тези, които искат да живеят? Затова не искам да съдят мен или онези, които ми помагат да умра. Мислиш ли, че някой ще ти помогне? Зависи от тези, които водят тълпата. От това, дали ще победят страха си. Какво толкова? Смъртта винаги е била тук и винаги ще бъде. Накрая прибира всички ни. Всички... Тя е част от нас. И защо всички са шокирани, че искам да умра, сякаш е нещо заразно? Ако стигнем до съда, ще те попитат защо не си опитал всичко. Защо отхвърляш инвалидната количка? Да приема количката, би означавало да приема трохи от свободата, която имах. Помисли за това ти седиш тук, на по-малко от два метра. Какво са два метра? Едно нищожно разстояние за всеки човек. Но за мен тези два метра, нужни, за да стигна до теб... и да те докосна, са нещо невъзможно. Една химера. Мечта. Ето затова искам да умра. Минаха три часа, Рамон. Добре... Време е да ме обърнат. Може ли да изчакаш долу? Повика ни преди година. Мислеше, че буквално ще му помогнем да умре. И му казах "Можем да ти предложим психологическа помощ, юридическа защита... Но няма да ти сложим цианид в устата." Побесня. Нарече ни "измамници". Трябваше да му затворя. После се обади, много по-спокоен. Беше много сигурен. И не се поколеба? Не. Това е важно. От колко време е така? От 26 г. Майка му се е грижила за него, после снаха ми. Добре ли е? Да. Тази ръка малко по-нагоре. Ще ти сменя катетъра. Не сега. Ще стане за минута. Ако трябва, ще чакат. Омъжена е за Хосе, за брата на Рамон. Всички се издържат от малка зеленчукова градина. Какво мислят те за това? Всеки може да мисли каквото си иска. Аз смятам, че това, което иска, не е правилно. Защо не? Аз искам най-доброто за него. Както всички в тази къща. Защо иска да умре? Никой не може да го проумее. Не е рационално, както казва той. Аз не мога да му помогна. И няма... да разреша на никого да го направи. На никого... Здравей. Здравей. Раницата не тук. Занеси я в стаята си. Чичо ти иска да погледнеш машината. Раницата! Добре. Какво й е? Валякът е сух. Имаше ли изпит днес? А адвокатът? Адвокатка е. Излезе с Жене и с дядо ти. Отидоха до плажа. Може да стигнат до Коруня, като знам кой ги води. Не говори така за дядо си. Вече нищо не разбира. Нормално е. Той е стар. Какво искаш? Да не се бърка. Стои вкъщи по цял ден. Като че ли се нуждаем от него. Какво? Някой ден... Не знам кога, след много време... Ще съжаляваш много за това, което каза. Ще ти се иска вдън земя да потънеш. Но защо? Ще разбереш... Някой ден. Морето е много измамно. Тези, които решат да плуват, трябва да са много внимателни. Оттук скочи синът ми. Не знам какво си е мислел. Скочил е точно когато водата се е отдръпвала към морето. Счупи си врата. Долу, на пясъка. Страшна болка е. Това нещо просто се случва и... А волята на Господ е Рамон да продължи да живее. Но знаете, че той не иска. Не ми го казва. На мен никога не го е казвал. Не казва нищо. Ако спечелим облога със смъртта, ако суровият късмет веднъж ни погледне, печелим рая, защото в ада сме живели цял живот. Ако гледате този запис, значи може би... някой съдия, юрист, политик или някои от хората, от които зависи това, е разбрал нещо. Те не могат да разберат психическата болка. Може би ще разберат, че това не е живот. Защо постоянно се смееш, Рамон? Когато не можеш да избягаш и зависиш изцяло от другите, се научаваш да живееш в смях. Добър ден. Тук ли живее Рамон Сампедро? Да. Какво искаш? Разхождах се наблизо и реших да намина да го видя. Чух, че доста хора идвали да го видят. Добре. За малко. Казвам се Роса. Приближи се. Откъде си? От Бойро. Разходих се дотук с колелото. Чувствам се ужасно глупаво! Защо? Не знам какво да кажа. Дори не те познавам. Не се притеснявай. Както виждаш, не бързам за никъде. Хайде, седни. Защо дойде? Не ме улесняваш. С какво се занимаваш? Работя във фабрика. Също и в радио "Бойро" - в сряда и в петък. Може би съм те слушал. Така ли? Аз съм аматьор. Справяш се добре. Да... В кавички. Като започна, няма кой да ме спре. Имам две малки дечица. А съпруг? Нямам. Всъщност имах, но се разделихме. И сега си сама? Ами... Имах годеник. Бащата на второто ми дете. Но... скъсахме. И сега съм сама. Но се чувствам много добре. Не, аз питах, за да разбера дали иимам някакъв шанс. Защо се смееш? О, съжалявам! Спокойно, шегувам се. Не бих се справил с две деца. Стига ми моят племенник. Гледах те онзи ден по телевизията. Виждаш ли? Вече се приближаваме. До какво? До това, заради което си дошла. Чух какво каза. И се вгледах в прекрасните ти очи... Благодаря. Казах си "Тези очи са пълни с живот." Запитах се защо търсят смъртта. Виж, всички имаме проблеми. И не трябва да бягаме от тях. Аз не бягам от проблемите. Точно обратното. Бягаш, и още как. Затова дойдох. Защо? Ами... Да ти вдъхна желание да живееш. Да ти кажа, че животът... Какво? Заслужава си. Така... Дошла си, за да ме видиш или да ме убеждаваш? Просто исках да ти бъда приятелка. Ако е така, трябва да уважаваш желанията ми. Как може да си толкова затворен? Не ме съди, Роса. Не и в собствения ми дом. Или искаш и аз да съдя теб? Това ли искаш? Да поговорим за истинската причина да дойдеш. Да поговорим за това, че си една разочарована жена, която се опитва да открие смисъла на собствения си живот. Бягай. Ти поне можеш. Благодаря ви. Искате ли да ви пусна нещо? Не, бъди все така усмихната. Лека нощ. Часът е девет без петнадесет и вие сте с радио "Бойро". Може да се обаждате и да поздравите някого. Преди да продължа, ще посветя следващата песен на един човек... Кой знае? Може би ни слуша в момента. Той постоянно слуша радио. Ще се зарадвам, ако се обади и си поръча песен. Но няма да го направи. Последната ни среща не мина добре. Бих искала да му се извиня. Съжалявам, че те съдих, Рамон. Бях много груба. Както и да е... За теб, приятелю Рамон, "Черна сянка". Здравей. Жене! Как си? Добре, още съм в офиса. Заради теб имаме доста работа. Шегувам се. Репортажът беше страхотен. Хората се обаждат и те подкрепят. Ще ни помогне за делото. Щом казваш. Не така де! С този унил дух няма да успеем. Знаеше, че ще минем през това. Да, знам. Слушай... Хулия адвокатката, иска да те види отново, но за повече време. Да не се е влюбила в мен? Ще ти се, любовнико! Тя е омъжена. Иска да те опознае и да се подготви за делото. Всички така казват. Изчакай. Само секунда. Слушай... Мъжът, с който дойде тя, ме покани на среща. Ще ме зарежеш заради адвокат? Не! Ти губиш. Кракът ти изглежда доста добре. Да, движи се. Давай. Така... Отговаряй ми със сърцето. Тоест с главата. Да. Нещо против да записвам? Да започнем от твоята младост, отпреди инцидента. Какво правеше тогава? Нужно ли е? Много време мина. Не помниш ли? Не. Мислех, че ще говорим за молбата ми за самоубийство. Ще говорим, Рамон. Но е важно съдията да те опознае, за да те разбере. Трябва да покажем какъв си всъщност. И какъв си бил. И после да го използваш срещу мен. Типичен галисиец! Аз съм на твоя страна. Добре. Така... На 19 г. си събрах багажа и тръгнах да обикалям света. Това беше няколко години преди инцидента. Извинявай, но казваш, че си обикалял света на 20 г.? Познай как. Като корабен механик. Все казвам на племенника "Моряк стани, ще пътуваш без пари." Доказателства ли търсиш? Не, но няма никакви твои снимки. Как изглеждаше? Защо? Толкова ли съм грозен сега? Няма да те разпитвам повече. Не искаш да гледаш назад, нали? Не, предпочитам бъдещето. И какво е бъдещето за теб? Смъртта. Същото, каквото и за теб. Или ти не мислиш за смъртта? Аз ли съм единственият, който мисли за нея? Мисля, разбира се. Само че не е единствената ми мисъл. Утре ще вали. Утре ще вали. Май свирна. Аз не чух нищо. Да, свирна. Какво искаш? Мачът започва. Хави, знаеш, че не обичам футбол. Защо не го гледаш долу? Знаеш, че ако искаш да ме убедиш, ти трябва основателна причина. И то добра. "Депортиво" играе. Това не е основателна причина! Важно е. Защо? Решаващо е за първенството. Ако загубят, ще останат втори. Добре, пусни го. Виждаш ли? И ти ли чу свирката? Рамон ми каза, че искаш снимки. Да. Тук някъде трябва да са. Утре ще ги потърся. Благодаря. Ако искаш още одеяла, има в шкафа. През юни все още е студено нощем. Мануела? Не! Не мога да ги приема. Ще поостана тук. Искам да помогна с нещо. Достатъчно е, че ще водиш делото без пари. Правя го, защото така искам. Маануела, моля те... Добре. Ако се нуждаеш от нещо, само ми кажи. Благодаря. Какво кроите там? Нищо. Жалко, че няма гледка към морето. По-добре. Така го виждам, когато аз искам. Как така? Когато реша, концентрирам се и се разхождам до морето. Летя! Морето значи много за теб, нали? Морето ми даде живот, а после го взе. Не знам дали това значи нещо. Разкажи ми за деня, който промени живота ти. Щом искаш. Да започнем със... Кога се случи? На 23 август 1968 г. Живял си с родителите си. Да, когато не пътувах. Бях още младеж. В този ден... сам ли беше на плажа? Не, бях със... С приятели, с хора от селото. Но ти си познавал морето... Как така не прецени отлива? Бях разсеян. Разсеян ли? Да, предполагам. Мислех си за разни неща. И? Остави, все тая. Явно и за това не ти се говори. Не... Просто си спомнях... Спомням си. Когато го осъзнах, вече бях във въздуха, над една почти празна локва. Загуби ли съзнание? Не съвсем. Падах надолу... Полека... И знаеш ли... Преди да умреш, пред теб изплуват важните моменти от живота ти. На мен ми се случи. Какво видя? Казват, че когато някой се дави, след като изпусне въздуха, умира веднага. Сладка смърт. Трябваше да умра тогава. Виждаш ли се още с тези хора? С някои да, с други не. Кое е това момиче? Никое. Има много нейни снимки. Момиче от селото... Дай да си дръпна. Ти пушиш ли? Понякога. Надявам се да ме убие, но уви. Беше ми годеница. Твоя годеница... Какво стана с нея? Нищо. Известно време идваше в болницата. Веднъж започна да ми говори как сме щели да се оженим и аз й казах "Бягай оттук. Подреди си живота и ме забрави." Но ти си я обичал. Не е в това въпросът. Как така не е? Така. Въпросът е дали съм способен в това състояние. Значи си се отказал от любовта, защото... Защото не мога да обичам. Наистина. Какво да кажа на съдията? Че инвалдите нямат право на любов? Кой говори за тях? Аз говоря за себе си. За Рамон Сампедро. Има и други начини да се любиш. Да бе. Не си ли се целувал през тези 27 години? Демонстрация ли ще ми правиш сега? Жената от Бойро дойде. Кристиан, ела тук! Роса! Здравей, Рамон. Ела тук, казах! Остави го. Да видим, ти добър ли си или лош? Лош. Тогава едва ли ще се разберем. Хулия. Роса, приятно ми е. Прекъснахме ли ви? Не, аз ще си почина малко. Как си? Добре. Надявам се, че не идваш пак да ме поучаваш. Не. Какво знам аз! Исках да те видя. И да ти доведа децата. Така ми харесва повече. Кристиан! Стига. Не сме си вкъщи. Това е Самуел. Сами, кажи "здравей". Здравей, Сами. Кажи "здравей". Срамува се. Защо лежиш? Не може да ходи. Нали ти обясних. Нищо ли не чучвствааш? Какво ти става? Топло ли ти е? Човек вече не знае с това време. Цял месец чакаме да платят. От днес стачкуваме, за да ни обърнат внимание. Все едно е неделя. Направих им закуска, хванахме автобуса... И дойдохме да видим Рамон. Какво стана? Нищо. Самуел, защо плачеш? Мануела? Да? Какво мислиш за всичко това, честно? За кое всичко? За това, че... Че Рамон иска да умре. Това е негово желание. Да, но... Ти какво искаш? Какво предпочиташ? Няма значение какво искам аз. Рамон иска да умре. За мен всичко е много ясно. Искаш ли да ти покажа нещо? "Нещо" ли? Да, ела. Кристиан, остави това на място! Така ще те напердаша, че ще станеш червен като домат. Почти всичко са стихове. Нищо не съм изхвърляла. Къса ми се сърцето, като знам какво му е коствало. И почеркът. Погледни... Не съм виждала по-красив почерк. Добре, аз слизам долу. Мануела? Трябва ми време да ги прочета. Ще кажеш ли на Рамон... Че си отишла до плажа. Да се разходиш. Благодаря. За първи и последен път ви водя тук. Мамо, той лъже! Чуй ме! За последен път! Не каза ли кога ще се върне? Отиде на разходка. Така имаш време да дремнеш. И не се оплаквай. Защо? Как защо? Една влиза, друга излиза. Като че ли ще правиш харем. Мануела! Знаеш, че за мен съществува само една жена. Да, смъртта. Искаш ли още нещо? Не. Казаха ми, че си тук. И аз долетях. Мануела? Здравей. Как мина разходката? Аз четох, Рамон. Прочетох всчко, което си написал. Знаеш ли... Това, което си написал... Прекрасно е! Явно освен адвокатка си и писателка. Смей се ти. Това трябва да се публикува. Разбира се! Днес се публикува какво ли не. Не се сещам за по-добра подкрепа на молбата ти. Това е твоят глас. Виж, Хулия... В началото всичко беше ясно. Предполагаше се, че идваш с една цел, нали? Да ми помогнеш. Да. Но започна да питаш за всичко, да търсиш и аз не знам какво... Да се ровиш... в чувствата ми... Искаш ли да си тръгна? Сега искам само една цигара. Моля. Разбира се. Ще ги донеса. Хулия? Хулия? Какво става? Добре ли си? Хулия! Мануела! Мануела! Мануела! Не ме е страх от случилото се, а от това, което можеше да стане. Защото един ден... са краката, но на другия... може... да ослепееш. Може да се възстановиш или пък не. Аз досега имах късмет. Но скоро идва следващият удар. И следващият... и следващият... И никой не може да каже кога и как ще се случи. Или какво ще остане от теб, ако изобщо остане нещо. Съпругът ти е голям оптимист. И какво като е оптимист? Дори няма лекарство за това. За какво да ставаш, да ходиш на работа, да мечтаеш, като накрая пак получаваш удар. И отново се чувстваш като развалина. Не виждаш ли колко е нелепо? Обадих ти се, защото искам да стана член на "Достойна смърт". Мислех го още преди две години, когато ми поставиха диагнозата. Но после се отказах. Сега обаче... Не издържам повече. Това не е живот. Съпругът ти знае ли? Не знае и няма да му казвам. Трябва. Хулия... Страхът е много силно оръжие. Той не ти позволява да решиш. Това, което ми разказваш сега, е плод на страха ти. И по-късно същият този страх може да те откаже. Не се поддавай на страха. Помагате на хора, искащи да умрат. Не... Не е така. Сякаш ходя да казвам на всеки, който има някакъв проблем да се самоубие... Не. Ние подкрепяме свободата. На тези, които искат да живеят или да умрат. Различно е. Твоята болест е страдание. Това е гадост. Но моят съвет е да си помислиш отново. Рамон ти праща това. Може някой път отново да поговорим. Как ти се стори? Добре. Наистина ли? И аз мисля така. Добре. Беше ми приятно да се запознаем. Благодаря, че дойде. Няма защо. Аз ще остана. Така ли? Да. Ще се видим там. Скъпа Хулия, когато Жене ми каза, че една адвокатка искала да поеме делото, факторът, който най-много ми повлия, беше, че тя също страдала от дегенеративно заболяване. Реших, че само такъв човек може да ме разбере и да сподели моя ад. Сега знам, че понякога си струва да живееш в този ад, ако така ще мога да срещам хора като теб. Струва си дори да споделиш една цигара или, както сега, да ги помилваш, макар и с глупави писма. Всъщност редактирах писанията си, с надеждата да се върнеш и да ми помогнеш. Сега племенникът ми Хави помага да ги наберем в компютъра. Тук всичко върви постарому. Мануела постоянно следи дали съм завит, да не би да настина. Хави все така се заяжда с дядо си. Измислям им задачки, за да са по-дълго заедно. Много приятели идваха да ме видят. Някои от тях идват от 25 години, което не престава да ме учудва. Разказваха ми своите истории и аз бях очароваан. Помниш ли Роса от фабриката? Мисля, че тук тя намери убежище. Онзи ден помогна на Мануела да ме облекат. Скараха се и отново разбрах, че когато зависиш от някого, губиш своята интимност. И така... Надявам се да въдворя ред в своето малко царство, докато се появиш отново. Прегръщам те силно. Какво става? Какво пише тук? Ето тук... "Животът не е такъв, а е..." Не. Трябва да пише "Животът не е такъв. Не е!" Да. Виж тук. Ново изречение. Започва ново изречение. Виждаш ли? "Смъртта е моя приятелка", запетая. Къде е запетаята? На какво ви учат в училище? Съсредоточи се в това, което ти давам. Дори дядо ти ще се справи по-добре. Виж, Хави... Ако ще помагаш така, по-добре недей. Така ми удвояваш работата. Подай ми пръчицата. Бъди по-внимателен. Хави! Хави, какво става? Нищо. Скъпи Рамон... Извинявай, че ти пиша чак сега. Докторите казаха да стоя далече от компютъра и да не натоварвам краката си. Сигурни са, че ще мога да ходя, но препоръчват да оставя делото. В залата за рехабилитация има огромен прозорец. Понякога си представям, че политам като теб. Над Барселона, до морето... Летя, докато не се слея с онази ивица, която никога не свършва. И си представям, че ако ти правиш същото от Ла Коруня, пак ще обиколиш света и ще се срещнем някъде. Съпричастна съм с теб за липсата на интимност и свобода. И аз го преживявам с мъжа си, който самоотвержено се грижи за мен. Но се опитвам да не се поддавам на рутината и да ценя това, което имам Не ми остава нищо друго. Надявам се да те видя скоро и обещавам да ти помогна с книгата. До тогава сърдечни поздрави и прегръдки от твоята приятелка. Знаеше, че това може да се случи. Може би сбъркахме. Не, Марк. Трябваше да се опитаме. Рамон няма пари, за да си позволи такава битка. Зависи от нас. Да се върнем в Галисия и да започнем отначало. Правосъдието ни не е никак бързо. И отгоре на всичко, аз трябва да кажа на Рамон. Жене, чуй ме. Готов съм да се занимаваам с това докогато е нужно. Да, Марк, но... Твоята представа за време е различна от тази на Рамон. Искането на Рамон Сампедро да бъде евтаназиран беше отхвърлено поради формална грешка. Делото е трябвало да се води по местоживеене в Ла Коруня, а не в Барселона. Много хора са били изслушани, включително и свещеникът Франсиско де Галдар, също парализиран. Рамон не иска да живее, но питам се дали по този начин той не търси от обществото, от всички нас, малко внимание? Какви ги говори този? Може би хората около него, семейството му не му осигуряват нужните обич и подкрепа. Глупак! Може би Рамон копне единствено за малко повече обич. Бих искал да го посетя, да говоря с него, да го убедя, че има много причини, да продължиш да живееш. Ти не си ли на училище? Наадявам се, че сега си доволен. Цялото ни семейство - по телевизията. Продължавай така, докато не потънем от срам. Татко, няма ли да кажеш нещо? Не го намесвай. Кажи ми каквото имаш да казваш. Мислиш се за много умен. Никой нищо не смее да ти оспори. Вече ми писна и ще ти кажа нещо, Рамон! Чуй ме. По-голям брат съм ти... Хосе, изслушай ме. Какво ще стане, ако утре умреш при инцидент? Това е сериозно. Не си ли мислил? За това, какво ще стане с мен? Как ще се грижа за семейството? За жена ти, за сина ти, за татко? С моята мизерна пенсия. Или по друг начин? По-добре ли е да продължа да живея? Чуй ме, Рамон. Аз съм твоят по-голям брат. И докато съм жив, никой няма да се убива в тази къща. Чу ли? Набий си го в главата. Никой! Добре, синко. Аз си тръгвам. До утре, татко. Аз ще отворя. Добър вечер. Идвам при Рамон. Знаеш ли кое време е? Да, не успях да дойда по-рано. Ще обясня на Рамон. Не. Сега не иска да вижда никого. Днес беше тежък ден. Ела утре. Или вдругиден. Важно е! Затвориха фабриката. Работите вървят зле. Нямат пари да ни плащат. И ни уволниха. Нямат право! По дяволите! Не е честно! Роса... Извинявай, Рамон. За какво се извиняваш? Поплачи си. Де да можех да стана и да те прегърна. Тъкмо започнах да спестявам пари, за да ти купя телескоп. Не ми купувай нищо. Само да си посмяла. Но това ми доставя удоволствие. Исках... да ти подаря нещо. Защо трябва да ми даваш нещо? Ти ми даваш толкова много. Никой... Никой не се е държал така добре с мен, както ти. Толкова ли зле са се отнасяли с теб? Вече няма да си губя времето. Сега вече знам, че проблемът е в мен. Мъжете не ме харесват или... Какви ги говориш? Разбира се, че те харесват. Каза ми го още първия път, когато дойдох. Разочарована жена. Е, може и да съм го казал. Сега ти казвам, че си силна и смела, мила, добра и красива. Само глупак може да не го забележи. Моля те, чувствам се като свещеник, а доста съм им набрал. Седни тук. И ми пусни ръката. Не усещам нищо. Синът ми каза, че лъжеш. Че се преструваш. Лицето си усещаш, нали? Да можех да ти помогна. Да направя нещо... Ще ми помогнеш ли? Да. Не се страхувай. Измислил съм го, за да не влезе никой в затвора. Имам приятели, които са готови да ми помогнат. Нуждая се само от един смел човек като теб. Не... Не. Искам да ти помогна да се излекуваш. Не да умреш. Хайде, момчета. Да вървим. Добре ли си го хванал? Няма да стане. Няма да мине оттук. Благодаря. Рамон каза, че ви разбира, но няма да слезе. Ясно. Нищо... Братко Андрес? Ела. Качи се горе, моля те, и кажи на Рамон следното... Понеже сме във вечността, животът ни не ни принадлежи. Тогава се хващаме за един абсурден край, в буржоазния смисъл на частната собственост. Шегувате ли се? Нали вие проповядвахте, че частната собственост е свещена? Но това не мога да го кажа. Трябва ли? Свободата да избира моите... Не, своите вярвания... И да решава сам за живота си. Добре. Ти му кажи... ...че това е връщане към живота. Защо Църквата така живо се интересува от смъртния залог? Може би ще загуби клиентите си, ако хората нямат страх от отвъдното. Наапомня ви, че 67 на сто от испанците подкрепят евтаназията. Добре, кажи му, че моралните въпроси не се решават с проучвания. И германците са подкрепяли Хитлер. Сега ме сравнява с Хитлер. Каква глупост! Каква глупост. Не, това не! Попитай го какво общо е имал Хитлер със... Не, чакай! Отче Франсиско, чувате ли ме? Да! Чувам ви, Рамон. Недейте да смесвате нещата. Нали не сте дошли да демагогствате? Вас, йезуитите, ви бива в това. Не е така. Вие сте този, който демагогства... Не е ли демагогско твърдението... "достойна смърт"? Оставете евфемизмите и го кажете направо "Убивам себе си". И край. Аз се изненадвам колко се вълнувате за моя живот, имайки предвид коя институция представлявате. Тя подкрепя смъртното наказание. И векове наред е горила на клада инакомислещите. Сега вие демагогствате. Разбира се! И, без евфемизми, това ще направите с мен, нали? Ще ме изгорите жив, защото отстоявамм свободата си! Рамон, приятелю... "Приятелю"? Прятелю, свободата без живот не е свобода! И животът без свобода не е живот! И не ме наричайте "приятелю". Оставете ме на мира! Да си вървим. А вие... изглеждате добри хора. Дайте на този добър човек причина да живее. Покажете му, че животът е повече от това, да размахваш ръце, да тичаш и да риташ топка, по дяволите! Животът е нещо друго. Той е много повече от това. Аз ви го казвам. И какво да направим? Да му сложим намордник, за да не говори ли? Или да му вземем бебешка дрънкалка? Вижте, по телевизията казахте нещо, което не мога да забравя. Мануела, остави. Казахте, че семейството на Рамон не го обграждало с любов. За ваше сведение, никой в тази къща дори за ден не е преставал да обича Рамон. Аз се грижа за него от години и го обичам като роден син. Не знам кой от двама ви е прав. Не знам дали наистина животът ни прнадлежи на Господ. Но едно със сигурност знам, че сте много устат! Роса, вече ти казах. Вчера го обръснах. Да, но аз знам по-добър начин. Къде има сапун? Дойдоха. Нищо не чувам. Сигурна ли си, че вътре има бебе? Да, глупчо, на 7 месеца е. Не помръдва. Кой го казва! А, ето. Да! Радва се да те види. Как ще го кръстиш? Още не знам. Наречете го Рамон. И някой ден, ще му разкажеш моята история. По-добре да му я разкажеш сам. Не. Още някой ще се радва да те види. Внимателно, Хавиер. Не така. Завърти я. Дядо, млъкни! Защо не ми казахте нищо? Беше изненада. Това се казва подарък. Ще отворя малко. Много е горещо. Да ги оставим за малко сами. Хайде. Как си, моряко? Не ги смесвай. Марк, кафе? Как си, Роса? Добре. Рамон каза, че имаш нова работа. Да. Грижа се за възрастни хора. Тази жена дълго ли ще стои? Няколко седмици. Зависи кога ще довършат книгата. Явно днес няма да мога да го обръсна. Добре, до скоро. Чао, Роса. Съдиите са с вързани ръце заради законодателството. Ще се опитаме да получим становище, което препоръчва на правителството промени в Наказателния кодекс. Правителството е, за да ни служи. Чичо ти е много по-важен. Съдът няма да отсъди в наша ползаа, това вече знаем. Не трябва да се проваляме пред местния съд. Хавиер? Ела да ми помогнеш с кравите. Трябва да убедим съдиите, че Рамон е нормален човек с ясно съзнание. Ако той потвърди същото, ще ни помогне много. Мануела... Трябва да изведем Рамон от вкъщи. Мога ли да знам какво правиш там? Знаеш ли за какво говорят? А какво? Да се скрия в стаята ли? Не разбираш ли? Даваш ли си сметка? Ако спечелят делото, ще сложат на чичо ти инжекция и ще го убият като куче. И няма да го видиш повече. Никога, Хавиер. Или мислиш, че смъртта идва и си отива? Мисли с главата си! Смъртта е нещо много сериозно. Чичо ти ще умре и никога повече няма да го видиш. Хавиер! Не иска количката. Мрази я. Да излезе един-два пъти в годината, си е голям успех. Това трябва да е един от тези пъти. Рамон наистина трябва да дойде. Кога ще бъде това? Мисля, че през пролетта, така че имаме време да го подготвим. Само едно нещо е по-лошо от това, синът ти да умре. Той самият да иска да умре. Добре. Да се залавяме за работа. Прониквам в теб завинаги, моя съблазнителна любима, мое любимо море. Наистина ли усещаш мириса му оттук? Понякога, когато има утринен бриз и прозорецът е отворен, го усещам, сякаш съм там Имаш добър нюх. Да, той е най-силното ми сетиво. Подхранва фантазиите ми. Твоят мирис например. Моят ли? Да, първо него си представям, когато фантазирам за теб. Виж ти! И какви са тези фантазии? За много неща. Но главното е, че във всичките мога да се движа. Ставам и пътувам дотам, където си представям, че си в момента. И ако си представям, че си тук, тогава... се приближавам до теб и... правя това, което винаги съм искал. Тогава... твоят мирис става все по-силен и ме омайва. Дори усещам биенето на сърцето ти. После усещам ръцете ти... И тук се отнасям. Отнасям се. Добре ли е водата? Да. Хулия! Хулия, будна ли си? Да. Не мога да заспя. Защо? Кракът ме сърби. Ще дойдеш ли да го почешеш? Виж, донесох му палачинки. Роса! Обича ги. Аз съм ги правила. Казах ти да не му приготвяш нищо, нито да го миеш или бръснеш... Аз се грижа за Рамон. Той може сам да ми го каже. Не, каза ми го на мен. Освен това сега е много зает. Какво? С нея ли е? Де да бях и аз адвокатка. Но уви... Роса, недей да плачеш. Разбира се, че искам да те виждам. Наистина, просто... Роса. Затвори. Може ли да набереш отново и да ме оставиш сам? Какво има между теб и това момиче? Моля? Хулия, моля те! Защо трябва да ти давам обяснения? Защо ми говориш така? И какво правя тук? Или мислиш, че между нас не се е случило нищо? Целувката нищо ли не означава? Виж се. Седнала тук. Виж се, виж и мен. Накъде отиваме? Погледни ни. Не съм свършила. Смяташ ли, че не мисля за това, което ми се е случило? Е, правя го. През цялото време. Всеки ден. Като кошмар е. Знам, че ще става по-зле, докато не започна да вегетирам. Затова взех решение. Предпочитам... Ще го направя, Рамон. Ще се убия. Но... преди това... ако искаш, любов моя, ще ти помогна. Да го направим заедно. Не казваш нищо. Не го очакваше, нали? Кога? Не знам. Вече почти свършихме книгата. Аз ще се върна в Барселона, ще намеря издатели. Ще я издадеш. Скоро ще се върна с първия екземпляр... В този ден, Рамон. Това ще бъде денят. Чуй ме. Поне ще спечелим обществено одобрение. Ако загубим, е лошо. Полемиката ще е по-голяма. Не бъди инат! Не разбирам защо... Какво? Да... Каква новина? Марк, моля те. Гледай напред. Добре съм. Разбирам, Рамон. И все пак... Ако никой не направи тази крачка, ако всички крият глави в пясъка, без да смеят да се изправят пред правителството... Съжалявам. Тук. Обади му се пак. Убеди го. Добре, но ти как си? Обади се на Мануела. Преместете колата. Добре съм! Истерична съм, но съм добре. Какво да правим, Мануела? С пътуването до Ла Коруня? Да си губя времето, като знам, че няма да стане нищо? Мисля, че в твоя случай може да е все едно, но това, което ще направиш, може да помогне на друг. Добре. Да видим тогава тези съдии. Хави, къде е количката? Количката? Сигурно в килера. Извади я и я почисти. После доведи дядо си тук и ще направим някои уточнения. Хайде. Ще й сложиш мотор?! Ще отрежеш тук и тук. За да се мърда облегалката, нали? Виждаш ли тези тръби отдолу? Трябва да ги отрежеш. После ги завинти, за да станат като панта. Ще се справиш ли? Да. А ти, татко? Ще си полулегнал постоянно. Да не заспиш в съда. Ще заспя, ако не е интересно. ДА УМРЕШ, ЗА ДА ЖИВЕЕШ ПИСМА ОТ АДА Тук искам възглавница. Да не си счупя врата, ако падна! Ей, Хави, схвана ли? Ще си счупя ли врата? Дядо... По-добре не прави нищо. Не е ли много стегнато? Откъде да знам? Чакай малко, Рамон. Моля те. Ще изглеждам ужасно смешен. По-добре, отколкото да настинеш. И никой да не я маха. Вие ли сте Рамон Сампедро? За мен е чест. Достойнство! Достойнство! Животът е право, а не задължение! Какво е това? Кого сме убили? Рамон, чувстваш ли се самотен, като единственият испанец, поискал евтаназия? Аз съм първият, който я иска публично. Но това се прави тайно от много години. Какво очакваш от съдите? Какво ще им кажеш? Искам само да им кажа, че психически съм напълно нормален. Тишина! Тишина, моля! В държава, признаваща правото на личната собственост, чиято конституция признава правото да не страдаш, да не бъдеш унижаван, може да се каже, че който се намира в положението на Рамон Сампедро, би могъл сам да решава съдбата си. На практика никой оцелял след самоубийство не е съден след това. Но когато става въпрос някой да умре с достойнство, държавата се намесва и казва, че животът ни не бил наш. Това се базира на метафизични вярвания. Тоест религиозни... Повтарям, в държава, която обявява себе си за правова. Ваша чест, аз ви моля за справедливо решение, но също рационално, и най-вече хуманно. С позволението на съда, Рамон Сампедро би искал да ви прочете нещо. Не може. Ваша чест... Моят клиент иска да чуете неговия глас. Знаете процедурата. Разбира се, че я знам прекрасно. И едва ли е толкова противозаконно да посветите 3 минути от времето си на човек, който е чакал 28 г. Ако искате да промените процедурата, променете законите. Да, знам това. Много добре. Очакваме решението. Прятен ден. Знаех си, че и ти ще ми се присмееш. Това правят всички мъже. Смеят ми се. Ти не си по-различен. Съжалявам. Мисля за много неща. И съм малко уморен. Защо? Нима не може да се влюбиш в инвалид? Странно ли е? Добре... Да изясним някои неща. Щом ще говорим за нещо толкова сложно като любовта. Сложно? Да, сложно. И дори сега да ми казваш, че ме обичаш, аз никога няма да съм сигурен дали ме обичаш наистина или си идеализирала човека, който си търсила и не си срещнала. Какви ги говориш? Не ме обърквай. Или обичаш, или не. В любовта логика няма. Ако е така, какво искаш да направя? Да се преместя при теб? Стига ми да те виждам понякога. Разбира се, че можеш. Да, но за колко време? Роса, нали не ме молиш да живея заради теб? И ако ти кажа, че ти ми даваш сили да живея? Чакай! Спри за малко. Седни тук. Да видим. Обичаш децата си, нали? Разбира се, че ги обичам. Тогава имаш за какво да живееш. Не ме натоварвай с това тегло. Това ли наричаш любов? Да ме задържиш против волята ми? Виж, жената, която ме обича истински е тази, която ще ми помогне да умра. Това е любовта за мен, Роса. Това е любовта за мен. Скъпа Хулия, преди малко обявиха решението на съда. Съдиите разбират желанието ми да умра, но ако ми помогнат, щяло да бъде подсъдно. Преди нещо такова щеше много да ме разстрои, да ме върне в онази задънена улица, където дните и нощите нямат край. Сега чувствам, че моментът идва и книгата скоро ще излезе. И когато се върнеш тук, Хулия... Моя Жулиета... това ще бъде най-сладката смърт. Ще бъде любов, чиста и споделена. Равновесието ще се възвърне. Най-накрая ще има баланс. Целувам те, скъпа приятелко. Довиждане. Да го отворя ли? Това е книгата! Виж, ти си на корицата. Колко хубаво мирише! За теб е. Ще я покажа на мама. Защо? Защо? Защо? Защо? Спокойно, Рамон. Защо не съм като другите? Защо не оценявам този живот? Ще ти дам успокотелно. Защо искам да умра? Защо искам да умра? Защо? Защо? Защо искам да умра? Ето. Дай ми още две. Още две хапчета няма да ме убият. Дай ми още две. След малко ще се почувстваш по-добре. Как си? Добре. Колко е часът? Единайсет. Не исках да те будя. Момичето от Бойро се обажда вече три пъти. За какво? Каза, че трябва да говори с теб за нещо важно. За нея всичко е важно. Моля те, набери ми номера. Защо? Изчакай да се обади пак. Едва ли има пари да си плати телефона. Моля те, набери я. Рамон... Толкова си добър! Рамон? Да, Роса, какво става ? Трябва да те видя. Нали каза да се обаждам преди това... Да, но какво става? Може ли да дойда сега? Рамон, ти каза, че имаш някакъв план. Че ще направиш нещо, ако съдиите отхвърлят молбата ти. Вече се извиних и ти казах да го забравиш. Да, но не мога! Не мога. Защото миналия месец съдът ти отказа. Значи ли, че ще го направиш? Това ли те тревожи? Че съм намерил начин? Ще го направиш ли? Не е толкова лесно. Спокойно. Ти последна ще разбереш. Рамон... Най-накрая си дадох сметка, какво искаше да ми кажеш в Ла Коруня. "Човекът, който ме обича истински ще ми помогне да умра." Аз съм сигурна в чувствата си, Рамон. Аз те обичам. Искаш ли да ти помогна? Роса... Сериозно, Рамон. Искаш ли да ти помогна? По дяволите! Знаех си. Махни се. Но какво ще му кажеш? Хосе, чакай! Няма да позволя да се случи. И какво ще направиш? Ще ме завържеш за леглото? Повече от това. Или с приспивателни - като в болницата? Никой няма да ме задържи. Най-малко ти. Ще видим! Или съм никой тук? Аз съм по-големият ти брат. Аз съм главата на семейството. Какво от това? Мислиш, че означава нещо за мен? На моите години? За мен е важно какво имат хората в главата! А ти нямаш нищо! Няма вече да съм роб на твоето невежество и съвест на послушник. А аз какво? Не съм ли роб също? Как, мислиш, се почучвстваах, като се върнах? Преживявайки от тази градина. За да бъда с теб. Само с теб. И аз, и жена ми, и синът ми! Всички сме твои роби. Здравей. Здравей. Чичо ти заминава за Бойро. За Бойро? Защо? За известно време. При онази жена Роса. Ще се женят ли? Глупости! Защо отиваш там? Ей така. За колко време? Искам да ти подаря книгата си, ето там е. Но нали ще има още? Да, но това е първият екземпляр. Отвори я. "На моя син." Да. Прочети го. "На моя син. Прост ми, сине, че не си се родил. Не е моя вината, че те оставям. Розите бяха тези, които се страхуваха. Прости ми, че не можах да играя с теб. Ако се родиш след като си отида, помни винаги, че те обичам. Целуни майка си от мен. И не ме мрази. Омразата е лошо нещо." Разбра ли го? Да. Става въпрос за някакъв син, който не се е родил. Обръщаш се към него, за да му се извиниш, че не си го имал. Много добре. И какво съм написал най-отдолу? "На Хавиер." Следователно? Какво? Не разбираш ли какво искам да кажа? Но аз не съм твой син. Естествено, че не си. Но това, че съм ти посветил тази книга, сигурно означава нещо. Но аз не съм ти син! На какво ви учат в уччлище? Бягай оттук. Махай се. Толкова си странен... Кажи, Рамон? Чакай, не те чувам. Какво има, красавецо? Нищо, утре заминавам. Роса ми каза. Нетърпелив си, а? Малко. Чуй, поразпитах за... Ти знаеш за какво. За какво? За това. За прахчето. Да, за прахчето. Дозата трябва да е точно 200 мг. Може да е малко болезнено, по-добре е да знаеш. Жене... По-добре не участвай в това. Много се притеснявам някой ден да не те замесят. За това ти се обадих. Искам да се сбогуваме и да не се чуваме повече. За твоя сигурност. Не искам да казваш на Марк за това. Добре, разбирам. Значи, това е... Сбогуването? Да. Така е най-добре. Да, добре... Но искам да ти кажа нещо. Рамон, премисли го добре. Не се чувствай задължен. Искам да кажа... Не го прави, за да дадеш пример или за да не разочароваш обществото или асоциацията. Никой не те насилва, ако ти не искаш. Разбираш ли, Рамон? И ти ли започна, дъще? Прости ми, Рамон. Сбогом, Жене. Лек път, приятелю. Сбогом, Мануела. А ти бъди добър, Хави. Разбрах поемата. Ела тук. Прегърни ме. Направи ми услуга. Грижи се за дядо си. Хайде, Рамон. Ще затвориш ли вратата? Хайде, затвори я. Какво ви води в Бойро? Отивам на море. Да сменя въздуха. Да смениш въздуха. Това е хубаво нещо. Най-доброто, което намерих за тези пари. Исках хубава гледка. Харесва ли ти? Къде да подпиша? За кое? За да се оженя за теб. Заспа дълбоко. Разбира се, нали не се движа. Рамон... Ако съществува живот след смърта... Знам, че ще ти се стори глупаво, но... моля те, дай ми някакъв знак. Знак? Някакъв. Не ме е страх от духове. Аз ще наблюдавам внимателно. Ще чакам. Ще го направиш ли? Разбира се. Проблемът е, че... Честно казано, мисля, че след като умрем, няма нищо. Също и както преди да се родим. Нищо. Откъде си сигурен? Това никой не го знае. Не съм сигурен, разбира се. Но това е... предчувствие. Както баща ми поглежда към небето и казва "Утре ще вали." И наистина вали. Това е усещане. Но не забравяй едно. Аз ще присъствам в сънищата ти. Ще идвам през нощта в леглото ти. и ще правим любов. И ако забравя да ти го кажа в съня, ще ти го кажа сега. Благодаря ти, Роса. От цялото си сърце ти благодаря. Господа съдии, политически и религиозни лидери... Какво е за вас достойнството? Независимо какво мислите, за мен този живот не е достоен. Аз исках само да умра достойно. Днес, уморен от мудността на институциите, съм принуден да го направя тайно, като престъпник. Трябва да знаете, че процесът по подготвяне на моята смърт бе точно разпределен на действия, сами по себе си ненаказуеми, дело на различни приятелски ръце. И ако държавата реши да преследва помощниците ми, съветвам ви да им отрежете ръцете. Това е единственото, с което са участвали. Умът и съвестта бяха мои. Както виждате, до мен има водна чаша... с калиев цианид. Когато го изпия, ще престана да съществувам. Напускайки най-ценното богатство - моето тяло. Смятам, че животът е право, а не задължение, както беше в моя случай. Бях задължен да търпя тази болезнена ситуация. Гледайки назад, към пътя, който съм изминал, не виждам щастие. Само време, изживяно против волята ми, почти през целия си живот. Отсега то ще бъде мой съюзник. Само времето и еволюцията на съвестта ще решат един ден дали искането ми е било правилно... или не. Добре. Става ми горещо... Марк няма ли да дойде? На плажа са. Обожават морето. Ще плуват ли? Не, много е студено. Как си? Добре. Ще ме разбере ли? Може ли да води разговор? Да. Понякога й е трудно, но... Добре, ще отида да я видя. До скоро. Здравей, Хулия. Здравей, как си? Чудесно, а ти? Ами... ето ме. Имате много хубава къща. Рамон ми остави много писма. Забавно му е било да оставя писания след себе си. И така един ден открих това писмо за теб. Кой Рамон? Рамон. Рамон Сампедро. Твоят приятел Рамон. Аз ви запознах. Помниш ли? Ти ли? Да. Колко е хубаво тук. Навътре в морето, в безтегловната бездна, където сбъдват се мечтите, сливат се душите, за да изпълнят желание едно. Твоят и моят поглед, като безмълвно ехо все повтаря "Навътре, по-навътре, отвъд кръвта и плътта." Но будя се винаги и отново искам да умра, за да вплета навеки устни в твоите коси. На Сонсолес Пеня
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Морето в мен 2004 - Mar Adentro - Mare dentro - The Sea Inside

Край морето - By the Sea (2015)

преди: 10 месеца / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 98 прегледа

0 Филмът проследява историята на американския писател Роланд (Брад Пит) и съпругата му Ванеса (Джоли-Пит), които пристигат в спокоен и живописен френски морски курорт, с цел да спасят брака си. Прекарвайки все повече време с новото си обкръжение, част от което са наскоро омъжената двойка Леа (Лоран) и ... още

Пърси Джаксън: Морето на чудовищата - Percy Jackson: Sea of Monsters (2013)

преди: 11 месеца / 2 гласа / 4 точки / 0 коментара / 33 прегледа

0 Фантастичният филм е директно продължение на спечелилия над 200 милиона долара хит от 2010-та година “Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии”. Логан Лърман се завръща за втори път в образа на младия полубог Пърси Джаксън, който заедно с приятелите си Анабет и Гроувър е ... още

Челюсти 2: 1978 - Jaws II 1978

преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 81 прегледа

1 Четири години след събитията от "Челюсти" градчето Амити внезапно е сполетяно от серия мистериозни изчезвания на лодки и техния екипаж. Шефът на местната полиция Мартин Броуди се страхува, че друга акула е навлязла във водите наоколо, но местните го разубеждават. За тяхно съжаление обаче той е прав. ... още

Любовното лято на един льохман 1990

преди: 2 години / 2 гласа / 8 точки / 0 коментара / 133 прегледа

0 Братец(Христо Шопов),Свежи(Петър Попйорданов), Куче(Александър Морфов) и Лъчо(Емил Котев) са четирима приятели. Нямат финансови възможности, но са твърдо решени да бъдат на морето цялото лято. Настанили са се в запусната барака на брега на морето, ловят рапани, плуват, гмуркат се и всяка вечер ходят ... още

Човекът-амфибия - Amphibian Man (1962)

преди: 11 месеца / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 47 прегледа

0 Филмът е заснет по едноименния роман на Александър Беляев, написан през 1928 година и разказва историята на аржентинския хирург Салватор, който поставя на умиращо дете хриле на млада акула. Детето оживява, но не може да съществува дълго без вода. Животът на момчето на име Ихтиандър се променя, когат ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
Тъжни филми
BgMdb Филми
Книгата или филмът
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2016 BgMdb.com V 1.0