Избор на редактора:

Мандерлей 2005 - Manderlay 2005 - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 101 прегледа

“Мандерлей” е втората част от трилогия, чието начало поставя “Догвил”. Историята продължава разказа за развитието в характера на Грейс от там, където приключва “Догвил”.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

В “Догвил” Грейс се опитва да избяга от своя баща-гангстер, но от друга страна е твърдо решена да използва властта и силата му, за да направи света по-добро място.

Два месеца след събитията от “Догвил”, Грейс, заедно с баща си и неговите приятели потеглят на юг в търсене на нова съдба.

Попадат в малко градче в Алабама. Работниците в местната плантация не знаят, че робството е отменено преди повече от половин век.

За Грейс това е много благоприятна почва за философски експерименти, но този път няма да потвори грешката от Догвил, а ще опита да промени ситуацията “по гангстерски”.

Жанр: Драма, Европейски

Режисьор : Ларс фон Триер

В ролите : Брайс Далас Хауърд, Исак де Банколе, Дани Глоувър, Уилем Дефо, Лорън Бакол, Жан-Марк Бар

Държава : Дания, Швеция, Франция, Великобритания, Германия, Холандия

Година : 2005

Времетраене : 02:12:39 мин.

Галерия снимки:

Мандерлей 2005 - Manderlay 2005

Мандерлей 2005 - Manderlay 2005

Мандерлей 2005 - Manderlay 2005

Мандерлей 2005 - Manderlay 2005

Видео

От филма:
Грейс и нейния баща отиваха на юг заедно със своята гангстерска банда. Напускайки Догвил, те се върнаха в Денвър, където разбраха, че мишките са се налудували, докато котките ги е нямало. и нови сили са окупирали техните бивши територии. В резултат на това последва неприятно отстъпление, което ги накара ,тази есен да потеглят към Алабама, къде потърсиха нови ловни трофеи. Не, те не си признават. Но това е факт. Няма такава жена, която дълбоко в душата си да не таи такива фантазии. Нещо като живот в харем в или... бягство от диваци с факел в ръцете. Колкото и да ни говорят високопарни думи за цивилизацията или демокрацията, секса е преди всичко. Грейс и нейния баща възобновиха своя легендарен спор, в момента ,в който се махнаха от Догвил.. И макар, че Грейс отдавна се беше научила да пропуска думите си през едното ухо и да излизат през другото, тя, ако трябва да бъдем откровени, малко се поумори от своя досаден и самоуверен баща. който до този момент мислеше, че може да успокои всяка недоволна жена със тривиалния и изтъркан номер- букет хубави цветя. Ти нямаше да смееш така да говориш ако мама беше жива. Не. Ти не си права. Да тръгваме, шефе. Мис, лейди, един момент. Чуйте ме. Да? Искат да го набият. Така си и знаех. Това е несправедливо, той нищо не е откраднал. Те самите откраднаха това рейнско вино ,госпожице и го подхвърлиха в къщата му. А по закон, една бутилка - и бичуване. Такъв е закона госпожо. За какво говорите? Кого искат да бичуват? Тимоти. Така наказват винаги робите. Робите? Наистина ли не сте слушали за робите. Ние сме роби в Мандерлей. В това забравено от бога място. Ето как попаднах там. Когато бичуват някого снимат част от града. Послушай, Грейс, това не е наша работа. Не трябва да си пъхаме носа в това. Защо не трябва да си пъхаме носа? Защото това не е наша работа ли? Не можем да сме отговорни за всичко. Мислиш ли, че негрите са искали да напуснат Африка? Ние ги докарахме в Америка. Ние им причинихме толкова злини. Ние сме причината те да са такива. Развържете го. Стойте. Не се плашете. Робството го отмениха преди 70 години. Ако не се подчинявате на закона доброволно, ще ви заставим да го направите. Какво ви стана ,госпожо? Помогнете ми да я отнесем в дома и.. Донеси вода, Роуз, . Не трябва да лицемерничиш. Глупав стар роб. Махай се. Оставете ни насаме. Няма да дочакате от мен никакво съчувствие Послушайте. Аз съм много стара. И за съжаление, умирам. Искам да ви помоля за услуга. Ако се надявате на разрешение и продължавате да държите тези хора като роби, то, извинете, мой отговор е не. С робството вече е свършено. Аз знам това много добре. Все някога това трябваше да се случи. Е добре. Може и да ви откажа но все пак опитайте. Под матрака съм сложила книга. Моля ви да я вземете и да я хвърлите в печката. Така ще бъде най добре за всички. Това вие го мислите. А аз съм убедена, че всичко, което не се е случило, носи по голяма полза, ако стане достъпно за всички. Моля ви ,като жена към жена. Като жена към жена ли? Това за мен е необяснимо. И няма да ви помагам да скриете от другите грешното си минало. А сега ще ви оставя насаме. Хората на баща ми вече откриха вратата. И сега могат да влизат и излизат когато си пожелаят. Моля ви, кажете на всички в плантацията, че те могат да ползват същите свободи, като всеки гражданин на тази страна. И че конституцията може да се намери във всяка съдебна сграда И още един съвет. Ако искате да съдите собствениците, то в тази стая е скрито писмено доказателство за издевателство над вас. Тя умря.. Дяволска старица. Извинете, не исках, госпожице. Не, не, това не е нужно. Не трябва да се извинявате пред мен. Страхувам се. Няма от какво да се боите. Всички оръжия бяха прибрани от собствениците. Не. Боя се ,че сега вече ще стане. Но ние още не сме готови, да влезем в новия живот. В Мандерлей... ние, робите, закусвахме в 7 часа. Кога закусват свободните люде? Ние не знаем. Нищо от това не знаем. Свободните мъже се хранят, когато са гладни. Свободните жени също. Ако вземем по внимание времето и ситуацията в момента, то думите на Грейс в стаята на умиращите за това, кога се хранят свободните граждани, може да се възприемат трудно от останалите Не трябва да си мислим, че в тия думи е имало дори и малка доза презрение, към бедния и гладен американски народ. Грейс се върна при гангстерите, които наистина бяха завършили разоръжаването на бившите управляващи плантацията. Даже трябва да добавя, че им беше вече скучно. Туберкулозен въоръжен със стар пистолет играчка.. Тръгваме. Не, ще изчакаме още малко. Какво чакаш? Да ти благодарят ли? Или да запалят цялата плантация и да направят ритуален танц върху останките на светлината на факел? Ти просто си расист, татко. Как можеш да говориш така? Ние имаме дълг към тия хора. Ние сме ги потискали дълго. Ние ги направихме такива. Съгласен съм. Нямам работа с японци. Не трябва да им се доверявам, когато нося много пари, но аз все пак не съм расист. Защо не излизат? Предишния път каза същото. Кога е било това? Когато беше на 6 години. Ти тъгуваше ,когато твоята любима Туити беше затворено в клетка и никой не можа да те убеди, че не трябва да я пускаме. Туити беше горда птичка. Освобождаването не и донесе нищо хубаво. Намериха я на следващата сутрин замръзнала под прозореца ти. Помня. Дресирана беше като стайна птица, затова нямаше никакви шансове Какво мислиш за негрите, които живеят тук? Колко поколения, според теб са живели зад тия огради? Болшинството от тях пак ще работят на същите места , за същите господари ще сключват договори и така нататък. Пак ще им плащат центове за техния труд, които те веднага ще изпият и, може би, ще вземат назаем от работодателите си, които несъмнено ще открият лавка, където ще се продават боклуци специално за тях. И, разбира се, тези нещастници няма да могат да изплатят дълга си и ще се окажат в капан. Ти постъпи много благородно, дъще моя, но ако трябва да съм откровен ти не им помогна, а напротив, както помогна и на Туити Остава да се надяваме, че няма да стане студено. Това, което каза за договорите и дълговете, това не е истина. Не е истина ли? Ти знаеш, че съм чела, освободените роби получават документ, който се казва мулат, както и парче земя, за да си направят собствено стопанство. Да, това е вярно, но когато се стигне до това, бившите собственици на земята и мулата предпочитат да си ги оставят за себе си, така ,че нищо не се променя. Мисля, че за това могат да ги съдят. Само да имат възможност да съберат улики срещу собствениците на плантацията, ще бъдат осъдени......... Съд ли? Ти май си полудяла. Ти си по наивна и от скъпата си майка. Не, аз... Мисля ,че малко ги подцених. Мисля, обаче, че има един, който е развил истинска жажда за свобода. Той излиза, явно се бави. Да, той вече е скъсал с миналото. Това е Грейс. Извинете. Никакво достойнство. Изплашен е до смърт. Мога ли да поговоря с младата дама? Да? Не искам да ви затруднявам ... Но точно това правите. Никого не затруднявате. Разбирам, че днес е много важен ден за всички. Помислих си ,че може да се покажем неблагодарни. Искаме да ви благодарим за това ,което направихте. Няма да ви отнемем повече от минута. И аз заминавам. Нито секунда повече. Грейс я доведоха по божията воля където жалките роби се намираха в немилост. Нейните действия трябваше да послужат за безусловно изменение живота на тези хора. В това нямаше никакви съмнения. Или съмнения все пак имаше? Все пак Грейс не видя това сияние, което така очакваше. Сияние, което би могло да я убеди, че тези хора няма да свършат по същия начин, както нейното бледожълто канарче. Това бяха хора, но хора от този род, които причиняват болка, мислеше си Грейс. Ходът на нейните мисли неочаквано беше прекъснат от екзотичен глас. Когато бяхме роби, от нас искаха благодарност за храната, която ни даваха. За водата, която пиехме и за въздуха, който дишахме. На никого не е нужно да благодарим. Е... Какво е..? Според вас длъжни ли бяхме да сме благодарни за нещо? Исках да кажа не "е", а "и". И няма причини да сме благодарни за нещо. Това е толкова нормално, както и вашата свобода. Аз първа поднасям извиненията за всичко което сте изтърпели вие и вашия народ. Тези врати трябваше да се отворят преди 70 години. Точно преди 70 години. А дотогава те са били наистина необходими. Не. Не, не, не. Неправилно ме разбрахте. А какво ще кажеш за тук? Не трябва да казвам нищо. Слушали сме за такива ,като вас. Обществена активистка, посветила живота си на спасението на нещастните негри. А аз искам да кажа благодаря. Госпожицата е посветила времето си и силите си ,за да ни помогне. Време, което можеше да използва за нещо много по приятно. Бог е постъпил справедливо, като е направил роби точно нашия народ, а не някой друг. Негрите са порочни по своята същност. Много от тези думи няма да ти харесат. Но аз не говоря така заради Бърт. Не, Виктория си формира тази гледна точка, изключително върху опита на своя съвместен семеен живот. Бог ми е свидетел ,това беше много тежко изпитание. Бърт беше безобиден безделник. чиито характер Виктория се опитваше да промени, нанасяйки му побои с всичко, което и попаднеше под ръка. За да няма опасност той да се самоубие като се хвърли в дълбокия кладенец на Мандерлей. Грейс погледна Уилям, стария домашен роб и разбра, че той я доведе тук не за да и благодарят. Той просто искаше тя да види всички. Нещастното стадо, за което той справедливо се опасяваше, че нямаше много шансове за добър живот. Живо доказателство за разрушителната сила на робството. Слушайте! Тук всичко е написано на листа. Трябва да ги прочетем внимателно. Тази работа е много сериозна и важна. Бинго! Какво е това? Не знам. Това са договорите мис. Собствениците бяха толкова добри към нас че ни предложиха на всички работа тук. Грейс не беше адвокат и не можеше да оцени юридическата сила на договорите, които държеше в ръцете си. Но тя се опасяваше, че , за съжаление, всеки съдия в този окръг ще ги признае за законни и справедливи. На Грейс и се струваше , че вместо думата "работник" спокойно можеше да си остане старата дума "роб". Човек можеше да подпише такъв договор само в случай, че няма и най малката представа за живота в едно либерално общество. Освен , ако е нямал никакъв друг избор. Момчета, мисля ,че имате голяма нужда от пари. Марк? Някога познавах един негър от един град, чието име не помня така ,че да си говорим за този град изобщо не си струва и този негър имаше пари. Ясно. Не много, наистина. Ние сме готови да ви върнем парите както е описано в този документ. И заедно да открием тук малък магазин, ако искате. В края на краищата, до града е далеко. А ако пазаруваме в голямо количество за всички нас сигурно ще ни дадат веднага изгодна отстъпка. И всичко ще бъде по евтино отколкото в града. Правилно ли е това, мис Грейс? Не знам. Моля, подпишете. Какво е това? Аз не разбирам. Отлично, да тръгваме. Чакайте. Дявол да го вземе. Татко, ти ми каза, че не съм била длъжна да помагам на Туити. И ти беше прав. Аз тогава бях малко дете. И какво от това? Сега обаче имам право да действам Ти сам каза това в Догвил, че твоето право, ще бъде и мое право. И че аз ще мога да се възползвам когато си искам. Това беше право да продължа семейните дела. А пък аз си помислих, че това ще бъде нещо ново. Право, за което ме молиш сега. Мислех си ,че ще бъде използвано за някакви твои глупости. Татко, ти ми обеща. Ти често беше груб с мама, но изпълняваше обещанията си, които си и давал. Но ето ,ти получи това, което ти бях обещал. Може би не така, както на теб ти се искаше, но повече от това не успях да направя Не искам да имам нищо общо с твоите планове и ти не можеш да свързваш всичко с мен, ако нещо не стане , както си го намислил. Въпреки това ,ще се постарая да ти помогна, колкото мога, но за щастие, мила моя, няма да знаеш къде се намирам. Татко, искам да взема със себе си Джоузеф. Не. Нужен ми е адвокат за работа с документи. Не! Не! Никога! Никога! Никога няма да ти дам Джоузеф! Само той може да съставя договори, които не могат да се развалят. Хубаво ,че не ми се е налагало да се възползвам от този му талант, макар, че може да ми потрябва. Вземи Виго и Бруно вместо него. Никога! Дадох ти най-добрите си помощници, а ти си знаеш своето. Татко, трябваше да получа половината. Ако мама беше жива..... Дявол да те вземе, Грейс. И така, в този ден, до късно през нощта Джоузеф използваше своите знаменити недвусмислени фрази, в които неговия предишен господар толкова малко му даваше да се упражнява. Трябваше да се съставят нови договори, а старите да се анулират И всичко това с поразителна доброжелателност, която страните демонстрират в присъствието на оръжията.. Това са документи за дарителство Вие предавате собствеността заедно с бившите роби в съвместно владение. Тук има също така и договор за градоустройство в тази община. Градоустройство? Аз.... Аз не........ Как така? Аз не разбирам. Безплатно. Правото на прекратяване действието на контракта ще е само на работодателя. Няма страшно. Това значи ръчен труд? За вас, вашето семейство и мистър Мейс. Тежка работа. Кажи нещо, Бинго. На баща ми гърбът му е слаб. Веднъж на Коледа, той се опита да поправи покрива, падна от стълбата и се удари на масата. Така става, когато имаш повреди. Когато видя, че вие и истината се научите да уважавате достойнството на хората не толкова богати ,като вас тогава на мистър Мейс, на вас и вашите семейства ще ви позволят да си отидете. Да си отидем? И да оставим домовете си? Да. Уверявам Ви че започвайки от нулата, вие ще почувствате сериозно облекчение след толкова тежък труд. А що се касае до присъствието на моите доверени хора, то ние сме тук само като ваши съветници. Оръжието това са предохранителни мерки, в случай на опасност ,заплашваща вашата общност. Имаме намерение да останем тук, само до прибиране на първата реколта. След това всеки арендатор при желание може да продаде дела си и да получи дивиденти. И така, събирайте си вашите дарове. Марк? Никой не показа особен възторг или увереност във връзките си с насъщните юридически формалности. Но Грейс гледаше по надалеч. И тя не видя нищо освен страх и тревоги, във всичките тези очи, Въпреки всичко, тя забеляза благодарност в очите на един човек. Уилям я гледаше меко и доброжелателно. Бърт? Остана един документ за дарение. Мистър Бърт, моля да дойдете и да си получите вашето дарение. Мистър Бърт? Мистър Бърт? В този момент мистър Бърт замисляше бягството от своя гаден живот. Макари да виждаше, че тя се съмняваше в в способностите на мъжа, на Бърт се удаде да се запознае с жена в тази част на селището. И тя се съгласи да му помогне да избяга . И в определеното време на определеното място Бърт чакаше своята спасителка. "Ръка за помощ", каза жената. Какво странно съвпадение. Две жени едновременно решиха да помогнат на мандерлейския роб. Грейс и ръката на помощта Бърт. Сходството помежду им беше поразително. Двете бяха млади добри и бели. И двете бяха харесвани и обградени от мъже. Наистина поразително много мъже. Къде е оная чернилка? Глава втора. Свободно предприятие Мандерлей Грейс се пресели в плантацията и остана да живее сред новите арендатори. тя беше тук само от часове, не повече, Но никой не можеше да и забрани да изкара тук есента, наблюдавайки жителите на Мандерлей, с надеждата да види големи промени, които да доведат до свободата. Но, за съжаление, тези промени тя почти не ги забеляза. Тя забеляза, как Виктория за трети път се заглеждаше в дъното на кладенеца, надявайки се да види там тялото на Бърт. Тя видя, как Флора и Елизабет както винаги си губят ума по Тимоти. Тя видя, как мъжете под течащия покрив играят на карти . Какъв потоп само. Тя видя, как никой не обръща внимание на добродушния Марк. Бедният, не проумяваше, че е популярен със своите идиотски отговори на всеки един въпрос. Наричахме го празна кратуна, макар, че останалите не го наричаха така. Грейс видя, как Виктория пердаши големия си син за това, че е откраднал сухари. Тя видя неудържимата и отвратителна йерархия на побоищата. Виктория биеше Ед Ед биеше Милтън А Милтън Уили, който в края на краищата насочваше своето отчаяние надолу по хранителната верига, където по ниско от него беше Клер, който много рядко успяваше да се възползва от прозореца с дръжка за отваряне който нейния любящ баща беше оборудвал като авариен изход, и който и позволяваше всяка нощ, докато заспиваше да се наслаждава на любимите си звезди, блещукащи в мрака. Всеки ден до пладне Грейс с мъка наблюдаваше как бившите роби се избиваха под балкона на госпожата на площадката за паради, където имаше тайнствени числа и знаци. Както винаги е било, в Мандерлей нищо не се променяше. Само един от тях не се подчиняваше на тази тенденция. Разбира се, това беше Тимоти. Неговата необичайна гордост на фона на всичко това, порази въображението на Грейс. В този ден Грейс минаваше покрай къщата с прасковите, където сега в положението си на пленници се намираха белите собственици, които даваха безкрайни и никому ненужни задачи. И тя отиваше към хамбара където се бяха настанили гангстерите. Е, как е настроението? Боя се, че хората ми бездействат, а това се отразява лошо на бойния им дух. В такива случаи баща ви винаги измисляше нещо. Аз не съм баща ми. Налага се да потърпите. Търпете за здраве, както казваше Нилс. Чичо Нилс беше зърнопроизводител, и Нилс казваше, че зърното отдавна трябваше да бъде засято. Почвата още не беше готова. Защото никой не беше орал земята. Може би, тук не като мястото, където живее дядо ти. Не, госпожице, аз не мисля така. Но ако земята трябва да се оре, то, навярно, местните жители трябва да знаят за това. Така , че Грейс не искаше да се меси затова общуването и с бившите роби се ограничаваше с кратки поздрави. Но все пак дойде време да се говори откровено. Моля за извинение ,сър. Марк, може ли да ви попитам нещо? За сеенето на житото няма ли да разкажете? Аз повече от всеки друг съм жънал. И сял, и поливал. Ясно. И кога се сее житото? Това си има своите правила. С такива неща не трябва да се шегуваме. Мандерлей винаги се е славил с навременното прибиране на реколтата. След нейното прибиране започва отлитането на лястовичките. Те спират тук през нощта, за да си починат от дългия полет. А сеитбата? Това цяла наука, моя скъпа госпожице. И времето, както разбирате, играе много важна роля. Да, да! И кога ще дойде времето да сеем тази година? Не много скоро но не и много късно. Да, но кога именно? Не трябва ли вече семената да бяха посадени? Аз не съм такъв човек, който приказва празни приказки, ако не съм уверен в това, което говоря, и не съм сигурен на 100%. Думите и данните трябва да бъдат неоспорими. Вие знаете ли, кога трябва да се сее? Не знам. Ще питам Уилям. Той в къщи ли си е? Отиде сутринта на баня. Както се казва, утрепа се от работа. Странно... Извинете ме, сама ще го потърся. Извинете, Уилям. Аз дойдох заради нивите. Те трябваше да се изорат още преди три седмици и да се брануват. А сеитбата трябваше да започне преди две седмици. И всички знаят за това? че в нивите първи трябва да влезе някой друг , а не те. В миналото надзирателя Мейс ни действаше и заповядваше. Може би, работата е там, че на вас никой не се доверява. Да, но, Уилям, хората могат все пак да вършат нещо Да ремонтират къщите си. Отдавна не са го правили. Къщите винаги са били в такова състояние. Госпожата каза, че няма материали, с които да ги поправим. Ако използвате парите от реколтата, може да си подобрите жилищните условия. Така е. Ако хората можеха да почувстват, че ще им се помогне, че са получили нещо от настоящите времена. Че може рязко да се промени живота им към по добро, тук и сега Аз не знам какво може да бъде това, но...... Но сега точно не са тези времена Случвало ни се е да сеем със закъснение. Реколтата може даже да е по добра ако засееш по късно. Това даже в Закона на Госпожата е казано. В Закона на Госпожата ли ? Да, в Закона на Госпожата. Това са правила за управление стопанството на плантацията. На нас не ни даваха да ги четем. Те бяха само за Госпожата и нейното семейство. "Само за Госпожата и нейното семейство", - мислеше си Грейс. Така повече няма да я бъде! И ето, лежи Госпожата на леглото и прелиства стара книга, съдържаща множество странни и ужасни правила, тя се натъква на страница, която и се стори много позната. Това беше таблица с числата от 1 до 7. Грейс вече беше виждала нещо подобно някъде. Закона на Госпожата и разкри всичко. Мандерлейската плантация с нейната великолепна фасада, особняци и жалки обитатели се намираха в капана на тези седем числа. Те представляваха нещо като психологическа класификация на мандерлейските роби. Сами се намираше в в петата група негри клоуни. Грозната Виктория, естествено беше в група 4 негри бойци. Необикновено беше, че нейния мъж Бърт счете за необходимо да приеме ръка за помощ, макар ,че ръката беше от друг цвят. Уилям и Март бяха негри неудачници. Уилям беше "група 2" - страхлив негър. Флора беше невзрачна негърка. И така нататък, и така нататък ... Тук имаше услужливи негри, и луди негри. Колко удобно. И накрая последната категория, номер 1- категорията на гордите негри, включваща в себе си Тимоти, който не беше тук, и Елизабет. Не, тя беше "седмица", а не "единица". Тя беше услужлива негърка или хамелеон, човек от такава порода, който може да се превръща именно в този тип, който иска да види гледащия. Да, ще вали дъжд! Ето с какви методи действаше системата на робство в Мандерлей, която се беше съхранила така дълго. Даже психологията беше вкарана в действие. Дълбоко замислена по отношение на системата в Мандерлей, Грейс изведнъж си спомни за друга страница от Закона на Госпожата, където ставаше дума изключително за проправянето на пътеки в Романтичната градина на старците. Така се казваше тясна част от гората, която заобикаляше плантацията. "Дърветата и техните дънери", - помисли си Грейс. Значи, строителни материали в Мандерлей все пак имаше. Глава Трета. Градината на старците Моля ви за извинение. Може ли да Ви попитам нещо? Наистина ли ,дори и най бедните цветнокожи в селището могат някак си сами да от ремонтират своите къщи? Засрамете се! Мислите ли, че на негрите им харесва да живеят под пробити покриви, и да газят калта? В такъв случай трябва да запълните тези дупки. Но аз Ви казах, в Мандерлей няма за това подходящи материали. Няма материали ли? Това не е вярно. Тук, около плантацията има гора. Тя просто плаче да се превърне в дъски. в площи за покривите и даже в цели къщи. Това е градината на Госпожата. Не трябва да я пипаме. Защо да не можем да сечем от гората на старците? Изкарали сте много щастливи часове на колене, проправяйки там романтични пътечки, така ли? Истина е. Там е пълно с дървета. Но ние се отнасяхме към тях като към дърветата от гората на старците. Не зная за вас, но аз мисля, че това е прекрасна идея. И изведнъж тези разплули се на столовете празни хора се превърнаха в енергични и действащи същества, ходещи, бягащи и работещи хора. При това никой не ги заплашваше с "господарска ръка", така наричаха един голям бич. Грейс удържа своеобразна победа. Това беше скромно начало, което с времето, трябваше да унищожи в Мандерлей всички унаследени негативни видове поведения. Хайде помогнете ми, дръжте! Дайте гвоздеи! Както и подозираше Грейс, желанието да си подобрят битовите условия, за нещастие убиха желанието да работят на нивите. Впрочем, няколко бивши роби доброволно предложиха помощта си. Заедно със семейство бели и самата Грейс те започнаха да подготвят почвата за сеитба под небрежния поглед на демонстративно враждебния Тимоти, с неговите загадъчно бели дрехи. Той не е ли раждан тук? От рода Мънси е. Това е африкански царски род, много горд род. Той не пие и не играе комар, както останалите. Такъв е Законът на Госпожата. Не ни разрешаваха да ползваме истински пари. Грейс знаеше за хитроумната валутна система, предвидена от Закона на Госпожата. Никакви истински пари, които могат да се използват във целия свят. Тия от Мънси не играят, защото не вярват, че могат да спечелят Те смятат, че трябва да прибират реколтата и то само това, което е необходимо. Нищо не знам за този род Мънси. Но аз съм слушала съвсем малко за някакви от Мънси. Мънси винаги са били всякакви. Те са били роби на африканските крале. Те играят навън! Тимоти каза, че са истинско зло. Мисля, че Тимоти е предубеден. Какво? Нищо. Просто разсъждавам на глас. Ти не си сама, Флора? Не, не, не. Аз си тръгвам. Тимоти! Искам да ви кажа нещо. Знам, че не ме обичате и ми нямате доверие. И аз знам, защо. Макар ,че имаме различни идеали вие сте горд човек.. И аз мисля, че някога вие ще бъдете спасението за всички в Мандерлей. Аз също искам да ви кажа нещо. Вие говорите много красиво. Притежавате отряд гангстери съставен от бели.. Опитвате се да направите много, но мен не можеш да излъжеш. Ние не ви интересуваме. Като човешки същества. Трудно може да се разбереш с хора, които са от друга раса. Ние, белите, направихме непростимо престъпление против целия народ. Мандерлей това е наш нравствен дълг, защото ние ви направихме такива. За щастие, аз съм май единствения негър, който не разбира вашите думи. А сега ,ако ми разрешите, аз дойдох при моята приятелка. И вие нямате работа тук. Черните крият своята любов. Ако съм на ваше място, щях да си тръгна бързо от тук по живо ,по здраво. Грейс възприе враждебността на Тимоти като апел. И на следващия ден се опита да опровергае неговата увереност. че тя, бялата, е неспособна да възприема черните като хора. Тя си поговори с Венера за нейния непокорен син Джим и Венера и разказа, че поведението на Джими - това е реакция на загубената надежда, на отчаяния художник. Не видяхте ли някъде Венера? Вашата благотворителност не е нужна на никого. Донесох това на Джим. След нашия разговор аз се вгледах в неговото лице. Вие сте прав. В нея има чувствителност на художник. Това е твърде много. Даже не знам, как... Не, не, не! Заповядайте! Извикайте го. Това всичко е за него. Джим! Ела при нас с мис Грейс, сине. Това е за вас. Защото ние вярваме във вас. А сега вървете да рисувате вашите изключителни картини. И не обръщайте внимание на заобикалящите ви хора, които нищо не разбират от изкуство. Да вървят на майната си ,Джим! Извинете, но аз не съм Джим. Аз съм Джек! Ето го Джим. Трудна задача. С времето си и аз вече трудно ги различавам. И двамата са черни и имат къдрави коси. Защо не се вглеждане по внимателно? Ако трябва да бъда честна, Грейс до този момент не бях уверена кой е Джим, и кой -Джек. Тази груба грешка, в миналото сред белите жители би могла да възбуди само смях. Благодаря госпожице. В Мандерлей това беше катастрофа. Но подобно на своя баща, Грейс бързо превръщаше поражението в гняв, енергия и контраатака. Това е. Точно това породи цялото това съпротивление. Даже вие погледнете на това, като на светиня. Трябва да си призная, това изигра важна роля в моя живот. Ето как ще постъпя те са длъжни да видят всичко. И да осъзнаят, че не е нужно повече да се боят от това. Не ви съветвам ,госпожице. Това е все едно да покажеш на детето инструмента, с който са срязали пъпната връв. Съгласен съм, че това трябва да се направи публично , но не всички са готови за това. Добре. Тогава ще се заемем незабавно с вашата подготовка. Говоря не за тия безобидни сбирки, организирани от мен, на които все едно никой не ходи, а за учене. С точно разписание. За истинско сериозно учене. Имам задача за вас. Ще се наложи да изкомандваме хората. Утре преди обед мисля да проведа първия урок на бившите роби на Мандерлей. Вашата задача е да направите така, че те да дойдат всичките. Никакви оправдания. Тях не. Те прекрасно се справят сами. Слушате ли ме? А сега ответния ни ход. Какво? Кой сте вие? Казвам се доктор Хектор. Къде събрахте всичко това ? Извинете. Ще си призная, че загубих. Не вярвам, Бог ми е свидетел, че имате хубави карти. Имате лице на комарджия. Ето го и моето подвижно заведение. Преди не ме пускаха в Мандерлей. Затова, днес, като видях отворените врати разбрах, че са настъпили нови времена. С какво по точно се занимавате? Аз съм в развлекателния бизнес. Вечеринки или игри на карти. Днес, основно, в игрите на карти. Вие играете ли на пари? Аз не просто играя, Аз преподавам. И вие, изобщо не се стеснявайте, да ми разкриете тази ваша тайна. Вас няма да ви лъжа. Не, не, ако двамата с вас установим делови отношения, то вие ще знаете точно на какво може да разчитате. И на какво аз мога да разчитам? Вие , разбира се, знаете за проблемите, които възникнаха, когато през 1865-а приеха нашия любим закон? В собствениците на плантации имаше много собствена земя. но нямаше кой да я работи. Те сключваха договори с бившите роби, но вече не можеха да държат мошениците под контрол, както преди. Разбира се, те им даваха пари назаем, но някой чернокожи успяваха да спечелят някакви пари и да изплатят дълговете си. Собствениците на плантации започнаха да се тревожат. Наистина ли! О, да! Тук моята идея намери приложение. Аз пътувах от плантация на плантация и с разрешение на собствениците им развличах работниците. А те, ох, как им беше нужно да се развличат здраво! Ще ви кажа честно, ние играехме на карти. И ако някой от тях се приближаваше до изплащането на дълга си, аз го обирах до последния цент. Готов съм и на вас да ви предложа помощта си ,в подобно дело, госпожице. Виждам, че не можах да ви убедя. Мога да ви предложа доказателства за моята дълбока лоялност. Ето това е писмо от един човек на име Стенли. То ме помоли да го доставя. Не искате ли да го погледнете преди да го изпратя? Послушайте, мистър Хектор, никога в живота си не съм срещала човек, който от от пръв поглед да започна да го ненавиждам от цялата си душа, за неговата подла същност и мръсна работа. Значи, вие се отказвате от моите услуги? Повече не искам да ви виждам тук. Добре. Много съм разочарован. Във връзка с това ще споделя с вас една моя мисъл. Харесва ми играта на думи. Обичам да давам на клиентите си поводи за смях и веселие или някакви размисли. Най добрия начин за картоиграча е да се вземе от дъното. Погледнете, какво ще раздадете най отгоре от колодата карти, но в края на краищата ще съберете най-слабата ръка която знаете. "Да вземеш от дъното" в социален план означава нещо друго, но именно с това се занимавам аз. Аз вземам от дъното. Ако си промените мнението можете лесно да ме намерите. Писмото беше адресирано за някой си мистър Милър, един от водачите, който помагаше да се събира реколтата в Мандерлей. Това беше единствената връзка на плантацията с външния свят. Писмото беше кратко и по същество. "Нас ни държат в плен в Мандерлей гангстери и цветнокожи". Съобщете в полицията и, моля ви, помогнете ни колкото се може по бързо". Глава четвърта, в която Грейс се заема сериозно за работа. Негодуванието това е рядко срещано чувство за гангстерите. Но именно в това състояние бяха хората на Грейс, когато събираха негрите за първия урок. Темата на урока беше паричния фокус на доктор Хектор наречен "Вземи от дъното ". Едва ли определената двусмисленост на това понятие можеше да повлияе на слушателите толкова дълбоко. Добре дошли на нашия урок. Нарекох нашата среща урок защото думата събрание ни наплаши много. И тогава мислех да дойда но закъснях. Но не за това е думата. Вие не успяхте даже и в края. По рано слушахме ударите на старите часовници в хола. Тогава беше леко да следим времето. Но ударите вече не се чуват. Това е ,защото никой не ги навива. И така, темата на днешния урок е "Съвместната работа". Само четирима от вас, измежду всички групи помагаха при обработката на нивите. И само петима- помогнаха при сеитбата. Аз не съм надзирателка в тази плантация, но ако бях една от тия петимата щях да се чувствам измамена. Демокрацията това е власт на народа. Но докато в Конгреса всички заедно не могат да заседават, необходим е метод, с помощта на който хората могат да изразяват своята гледна точка. Този метод се нарича гласуване. И така... сега ще го приложим този метод. Дайте да изберем някой проблем или някакъв нерешен въпрос. Има един нерешен проблем. Да, заповядайте! Смятам ,че счупеното гребло/тармък/ е мое, а Флора мисли ,че е нейно. Това е моето гребло. Е, какво пък, това е прекрасно предложение. Отличен пример. Всички зная за този спор и всички имат свое мнение за този проблем. Какво е мнението на присъстващите, чие е това гребло? Може да се окаже, че то принадлежи и на двамата. Аз не се каня да правя подялба. Не, не, това прекрасно се покрива с темата на нашия урок. Да работим заедно, да притежаваме заедно. И така, кой мисли, че това гребло е на Елизабет? Сами? Аз... аз... Аз мисля, че това гребло е на Елизабет. Тихо! Тихо! Моля Ви! Постепенно темата на поучителната беседа на Грейс достигна до жителите на Мандерлей. Повечето мислеха, че греблото принадлежи на Елизабет. Няколко души смятаха ,че то е на Флора. И никой не сметна, че сечивата могат да бъдат общи. Аз за сега не мога да реша чии са тези гребла- на Елизабет или на Флора. А може би... И така, не е ли удивително, че нито една от страните не получи гласа на Марк. Отсега нататък малките счупени гребла са твои, Елизабет. Така е направено гласуването някой побеждава накрая, някой губи, но хората се произнесоха. Грейс се впусна в разсъждения за това, колко трудно ще е на Флора да разрохква почвата без гребло, а така също и затова, как съвместното владение на вещите си има своите преимущества. Още нещо има ли? За да се убеди в това, че всички са разбрали принципите на демокрацията, събранието проведе още едно гласуване. Искам да поговорим за това, че Сами се смее силно на своите шеги. А те не са смешни и аз се опитах вчера да заспя, но не успях да го направя - толкова силно се смееше той. Може би, трябва да определим време, когато той трябва да спре да се смее и шегува, за да можем да поспим малко? Всеки се смее когато му се иска. Не трябва да гласуваме кой кога да се смее. Чувам предложение след залез слънце. След залез слънце. Има ли други предложения? Тогава нека да гласуваме. Отлично. Въпросът е решен. Да. Да. Така е. Това ли е демокрацията? Накрая Уилям предложи да се назначи някой, който да направи така, че часовниците да бият с не толкова силен, но все пак чуващ се звук. За да не закъснява никой. Добре. Някакви други предложения. Непонятно защо, беше предложена кандидатурата на художника Джим, без да се съобразим с възраженията на майка му. Вие знаете, как малкия се уморява. Не може той да отговаря за вашите часовници. Грейс завърши урока и обяви темата за следващото занятие "Как изразяваме гнева си". Някой ще ми каже ли колко е часът. Попитай Тимоти. Той винаги знае колко е часът. Той определя времето по слънцето. А може да попиташ Уилям. Той е живял тук още по времето когато изобщо не е имало часовници. По този начин Уилям и Тимоти изказаха своите предположения за това , колко е часът. И предположения им бяха поразително близки. Уилям мислеше, че е два без осем минути. Тимоти каза, че е два без пет. И Грейс тихо се радваше на тези природни способности, от които те така леко се възползваха. Много бързо се образуваха два лагера. Едната настояваше, че едва без осем. а другата твърдеше, че е два без пет. Кой е за без осем? При това положение считам, че съм провела ненапразно този урок. Въпроса го поставиха на гласуване. В резултат, с малък превес на гласовете беше прието "два без пет". Приемаме ,че е толкова. Така и постановиха. Официалното време в Мандерлей е два без пет. Първия урок на Грейс мина в сравнително добродушна обстановка, затова пък втория урок, урок, който за съжаление, се оказа неизбежен, беше къде къде по суров. Четете! Дневен порцион за роби от категория седем. Първо... Състои се от шест унции /170 грама/ каша. Винаги са им давали точно толкова с изключение на по непокорните независимо от запасите. Това е било по малко например от колкото са давали на категория седма. Защо гордия и непокорен негър ще яде по малко от покорните? По какъв начин това, което става в главата ти е свързано с количеството храна, което дават на хората? Аз наистина не зная това. Не го разбирам. А вие, мистър Мейс? Възможно ли е, това да се е правело за да ги накажат за гордостта им? Не, аз правя само това , което е написано. Разбирате ли, за моята майка тези правила бяха много важни. Знам много места, където на всички има дават много по малко от 170 грама на ден. И те да почват да ядат пръст. Това е някакъв обичай при негрите, когато храната не достига. Но Законът на Госпожата забраняваше това. Но ние сега не обсъждаме това. Наистина ли не виждате, колко е унизително, да разделят така хората? Хората биват различни. На животните също не дават равни порции. Те са различни. При едното може корема да го заболи.. Стига толкова, спри! Аз съм много недоволна, от това което чух днес. Вие наистина ли вярвате в тези глупости. Ще се наложи да ви наказвам. Не проявявате достатъчно усилилия по научаване на уроците. Тази вечер Грейс си помисли, че нейната идея, да застави белите, да си мажат лицето със сажди, която в момент на гняв и се струваше назидателна и справедлива, беше направо неуместна. Давай, Джим! Самата Филомена в детството си и не си помисляше да направи нещо без съвета на своята черна дойка. Погледнете дядо си Джим. Той се учи в момента да плува във ваната. Може ли вече да се умием? Да, разбира се. Какво стана............. Мисля че прахът идва. Макар ,че това няма никакво значение. За какво говорите? Приближава прашна буря. А житото тъкмо покълна. Това е лошо. Но мандерлейските ниви никога не са били помитани от прашни бури. Защото бях защитени от вятъра. Грейс нямаше и желание да вниква в смисъла на тези загадъчни думи на бившия надзирател. И скоро тя се убеди, че в тях няма никакъв смисъл. Освен да посеят тревога и отчаяние. На следващия ден урока за необходимостта да освобождаваш гнева си беше непонятен за събралите се. Разбра ли? Не. Това се случи, когато преминаха към гласуването. И общността реши да използва за посадъчен материал картофите на Уилма. защото тя беше много стара и нямаше много нужда от ядене. В този момент те чуха воя на вятъра. Чувате ли как вие? Навярно, това е Луцифер. Прашната буря винаги се появяваше по това време. Но всяка година, от незапомнени времена тя щадеше младите житни кълнове защото плантацията беше опасана с тесен кръг дървета, които всички бяха свикнали да наричат "Градината на стариците". И ето, на след тази библейска тема, която се спусна над Мандерлей, Грейс разбра, че даже обединението на всички представители на расите от целия свят, никаква армия от гангстери не може да се противопостави на тази безумна демонстрация на сила от самата природа. Тя можеше са да наблюдава това, как младите кълнове на житото, на които тя така се радваше, изчезват по разрушителната прашна буря. Никой нищо не можеше да направи. Но това не означаваше, че не си струваше да опитат. Изведнъж Грейс видя конника. Той се мяташе като безумен. Той винаги ,където виждаше растящо завихряне на прах, насочваше своя кон натам. Имаше ли това смисъл при такъв мащаб на събитията? Трудно можеше да се каже , но това си беше битка. Може и безсмислена да беше, но все пак битка. Героична и опасна. Тимоти! Върни се! Назад! Тимоти! Тимоти! Всичко ще е наред. Той познава тези бури. Мис Грейс, вие сте влюбена него до уши. Вие сте глупава, мис Грейс. Къде го намерихте? Жив ли е? Мисля, че знам защо питате. Какво значи това, да бъдеш жив? Диша ли поне? Не отговаряй. Умрял ли е? Нас, негрите, е много трудно да ни убиеш особено когато не ни се иска да умираме. Глава пета. Рамо до рамо В същия този ден силният Тимоти се изправи на крака и започна да оглежда пораженията, които бурята беше нанесла. Прахоляка беше нанесъл съкрушителен удар. Най много бяха пострадали хранителните припаси, съхранявани в къщата с прасковите, чиито покрив беше унищожен. Почти цялата храна беше негодна за ядене. Освен това, дойде и неизбежната пневмония, пренесена от прахта. Прахта проникна навсякъде. Особено тук, където новите дъски не защитаваха от вятъра. Например, през разбитото стъкло в прозореца с вид на звезда над кревата на Клер. Ценни вещи и, най вече , пари в Мандерлей не съществуваха. Елегантните часовници, с тайнствения си вид, продължаващи да тиктакат над камината, се оказаха не швейцарски, както си мислеше госпожата, а копия, изработени от местни майстори и практически нищо не струваха. Свободното предприятие Мандерлей беше разорено. Затова Уилям и Грейс не таяха илюзии, че някой ще дойде на занятия в този ден. Но изведнъж мандерлейската общност започна тихичко да се събира. Благодаря, че дойдохте. Но днес аз не смятам да ви чета лекции. Исках само да ви кажа... Аз много тежко изживях тази безнадеждна ситуация. Макар, че от моите думи разбира се, на вас не ви става по леко. Не, най-накрая госпожицата разбра това. Що се отнася до ситуацията. На нас ни се налага да се борим с бедата. Под прахоляка се оказаха милиони растения. Ако спасим дори и половината от тях, тогава, може да съберем малко зърно с високо качество и да го продадем възможно най скъпо. Време е да се залавяме за работа. Така ужасната катастрофа се обърна за Грейс в успех. А хората, обединени против общата несгода, изведнъж почнаха да работят заедно рамо до рамо, със своите заклети врагове, за да достигнат общата цел, като свободни възрастни американци. Стенли и Бърт отбелязаха местата за садене с колчета, така, че хората видяха откъде могат да се извадят нежните кълнове. Флора чисто по-детски дразнеше Грейс, наблягайки на романтичните чувства, която тя изпитваше към Тимоти. Лека нощ! Лека нощ! Може ли, както си лежим да поговорим малко преди да заспим? Не, благодаря ,Уилма. Още не съм уморена, че да си лягам. Ще се разходя. Разходката, когато тялото не иска да спи, е много полезна. Я самата правя така. Лека нощ! Лека нощ! Това, че всичко почна да се нарежда от само себе си, можеше само да радва Грейс. Но това, че тя не играеше в тази работа активна роля, изведнъж я запрати в някакъв вакуум и нещо непонятно в нейната душа започна да и заостря вниманието. Това беше нещо чисто човешко, инстинкт или чувство. Зловещо чувство на безпризорност и самота, порази Грейс право в сърцето. Разхождайки се, Грейс изведнъж се озова до задната стена на банята. И без всякакво предупреждение усещането за самота се превърна в странно желание, да се изкачи до върха на този комин, насред потока мръсна вода. Тук, където изморените тела миеха душите си със сапун. Черната кожа. Мъжката и черна мръсотия. Това, което Грейс почувства около банята, беше нещо като неблагодарно и срамно. Умът и трябваше да се занимава с политиката на управление на Мандерлей, която нямаше нищо общо с тези обхванали я мисли. Грейс си заповяда да заспи, за да прогони мислите си за черните тела. И ето, това и се удаде, благодарение на упорството, характерно в нейното семейство. Но зовът на природата, причинен от въздържание и липса на любов не се предаде и се яви под формата на сън. Грейс беше в някакви странни южни страни, Обкръжена от жени в екзотични дрехи и мъже в тюрбани. Даже в съня си тя страстно ненавиждаше всяка мисъл за това, че нейния баща май се оказа прав, но това беше харем. Появи си група черни роби, носещи огромно блюдо с множество момичета в него. И изведнъж Грейс вече лежеше сред тях, отдала се на удоволствието, от това, че тълпата бедуини ги душеше със своите носове. Но още повече я смути това, когато се появи Тимоти. Той едновременно беше роб, носещ вино, държейки го с ръце а също така и шейх, чиито властни ръце опипваха най-интимните отвори на Грейс. Струва ми се ,че се успах. Извинете, но на Клер и стана лошо. Какво и е. За съжаление, отново има температура. Да не е яла нещо? Естествено, печено пиле. Хапна и малко от овесените питки, но не може да задържа храната. По време на предишната буря беше и се случило същото. Но тази година, прахоляка е повече. По добре се връщайте у дома госпожице, на чист въздух и хубава храна. Аз оставам тук, макар, че ще ни е трудно. И то много трудно. Храната вече е много малко. Мисля ,че както и преди, пак ще ядем необичайни неща. Така ли. Трябва да го обсъдим това. Всички да дойдат , Роуз. Предлагам ,на всеки да се дава определена дажба и да разпределим нашите провизии за месец, докато не узрее реколтата на грах. Също така ,чух ,че имаме много малко боб и картофи, дайте да им ги раздадем Роуз. Клер ,те са ни нужни на всички. Ще поделим всички продукти по равно между останалите. Извинeте, щом казахте между останалите, значи и нас ни касае това? Да, разбира се. Ние изядохме всичко, което вашия баща не би посмял дори да докосне. Джоузеф се кълне, че това с храната не е юридически проблем. Вашия баща ни разрешаваше сами да си доставяме храна в трудни моменти. Разбира се, ние можем да откраднем това-онова. Но аз мисля, че това също не е добро мис Грейс. Боя се, че вашите постъпки са лоши. Може и така да се каже. Глава шеста. Трудни времена в Мандерлей Не е ли тъжно, че най-качествената храна, която можеше да се намери в имението не подобри състоянието на Клер. На нея и беше нужно месо. И Тимоти знаеше това. Затова бе решено, че занапред ще се наложи да се разделят със старото и вярно магаре. Не и това. Верен признак на спадане на бойния дух беше и това, че гангстерите се опитваха да поправят колата, пострадала от прахта. Но за щастие, Джоузеф, опитен юрист, способен да тълкува най-обърканите и сложни текстове си намери достоен противник в лицето на инструкцията по експлоатация на "Форд" 1923-а година. Благодаря, Тимоти. Времето минаваше, а житото в нивите на Мандерлей растеше успоредно с глада на тези които се грижеха за тях. Растяха и остатъците от магарешко месо, предназначени за Клер. И Грейс се оказа в странно положение. Тя, заедно с Уилма и и останалите жени, се наложи да направят това, което беше забранено от Закона на Госпожата. Следвайки южняшките традиции, те почнаха да ядат пръст. Мисля, че е нормално. Така и не разбирайки автомобилната инструкция, Джоузеф намери странно словосъчетание в трудовия си договор, който беше сключил с бащата на Грейс С известни условности то можеше да се изтълкува така, че при определени обстоятелства служителя е длъжен да се подчинява на най-старшия началник, изключвайки работодателя. В дадения случай този началник беше стомаха на работника. Хубави новини бяха тези, изключвайки сушата, която затисна нивите, Стенли и Тимоти измислиха методи за борба с нея. Почакай, почакай, стой. Внимателно. Тръгвай! Поздравявам те. Но най-добрата новина беше тази, че Клер изглеждайки по добре, събра сили само за това, колкото ,да изяде чинията си с храна. Това винаги ставаше през нощта, когато всички спяха и никой не я гледаше. Все пак Грейс си мислеше че глада ще успокои нейните забранени , чувствени фантазии, на практика всичко беше точно обратното. Флора, какво става с пилетата? Бият се? Смятате ли ,че бялото бие черното? Искате ли, да отворя вратата да видите? Знайте, че тази черна кокошка е много горда. Няма да се учудя, ако останалите започнат да я кълват. Не ме дразнете , Флора. Лека нощ. Приятни сънища. Флора дразнеше Грейс с черната кокошка, но другите кокошки явно я изолираха. В това нямаше съмнение. Още по лошо беше това, че огъня в червата и се появи отново, без да се съобразява с вика за помощ на тази нещастна кокошка. А може би, даже и се усилваше от това кудкудякане. Опустошена, унижена и обругана от страха, да загуби разсъдък, тя бягаше. И в поривите на безумие, които другите можеха да кръстят просто похотта, тя се хвърли по лице на кревата и моментално забрави и за срама и за политическата коректност, и правеше това, което не е правила и в детството си, когато още не знаеше, че това е много лошо. Тя си направи своя кът, който бързо и инстинктивно оформи със своето одеяло. Дали това беше приятно или болезнено, трудно можеше да се каже, но тя не се спря. Не беше по силите и да го направи. Забравяйки за жените, които спяха около нея, но спазвайки някакво приличие, тя се отдаде на властта, пулсиращи спазми под корема и. И кой знае, как щеше да завърши това, ако в този момент, за щастие на Грейс не се появи човек, който я върна в разумно състояние. Мис Грейс, мис Грейс, елате бързо. Какво има? Тя умря. Така се грижех за нея! Хранех я с месо. Тя се хранеше. Вече я няма. Отиде си. Уилма, хайде, излез! Да вървим! Не ме тикай, Джек. Ела тук! Защо тя умря? Нали се хранеше. Не, Клер не се хранеше. Ето това ядеше! Разказвай. Признай си, Уилма. Аз бях толкова гладна. Виеше ми се свят. И краката ме болят, когато съм гладна. Нашата добра приятелка и любима Уилма влизаше през прозореца, докато спяхме. Тя изяждаше всичко в чинията на Клер всяка нощ. Това беше много лесно, защото този прозорец се отваряше надолу. Аз само пръст съм яла през това време. Но повече не мога да го правя. Тя уби нашето момиче. Джак? Джак, тя беше болна. Мис Грейс? Тя беше болна, Джек. Роуз изобщо не и минаваше през ума да я храни през деня, защото тя толкова много ядеше през нощта. Уилма е виновна за смъртта на моята дъщеря. Искам гласуване. Дали да накажем Уилма за убийството на моята дъщеря. Искам справедливост. Или аз сам ще я убия още сега. Аз не съм виновна. Дайте ми я, сега ще я убия! Пуснете ме! Джак, престани! Ще я убия! Престани, стига вече! Тя е убила моята дъщеря! Успокой се, Джак. Спри се, ние ще поговорим за това още утре, чуваш ли? Престани, стига вече. Тя е убила моята дъщеря!! И така, на следващата вечер, под великолепните и ясни блещукащи звезди на Мандерлей се състоя събрание. Ние всички се изслушахме. Уилма не е пощадила нашата Клер, и затова за нея няма да има пощада, длъжна е да умре. Джак. Убивайки Уилма, ти няма да върнеш Клер. Ние искаме справедливост. Вие самите толкова пъти говорихте, че сме достойни за нея. Предлагам... да изгоним Уилма от Мандерлей за кражба на храна по време на глад. Мисля, че няма да оживее, защото е много стара. В края на краищата, ние няма как да знаем, можеше ли храната да измени съдбата на Клер. Уилма е можела и да не знае, че по този начин убива Клер. Но на нея и е било ясно, че подлага на опасност живота на нашата малка дъщеря. Уилма е виждала само чинията с останалата храна в нея, а тя е била гладна. А ние, според вас, не бяхме ли? Ние ядяхме това, което решихме. В какво е виновна Клер? Ние всички гладуваме. Значи, това е още по лошо! Моля всички да гласуват предложенията на Джак и Роуз. Който мисли, че Уилма заслужава смърт, да вдигне ръка. Благодаря. Благодаря на всички. Дръжте го. Стой. Грейс? Мислех, че днес взимаме решения. Вие винаги ни говорехте за това. Или това е възможно някога? Естествено ,че не. Винаги. И вие сте длъжни да защищавате тези решения, не е ли така? И така дайте ми аз да направя това. Не. Ако има някой, който трябва да свърши работата, то това съм само аз. Не е задължително да си ти. Аз не съм против това. Ако тя ще страда както Клер. Това трябва аз да го реша. Ще ви разкажа, когато всичко свърши. Грейс! Недейте да мълчите, кажете ми. Какво решиха? Ще умра, така ли? Не, вие няма да умрете. Как така? Всичко мина не така, както искаше Джак. Вие няма да умрете. Те мислят, че Клер така и не би яла храната от чинията. Че тя така или иначе щеше да умре от пневмония. От прахта. Те така ли казаха? Да. Точно това казаха . Ако знаете, колко беше страшно да чакам решението. Толкова съм уморена. Знам. Всичко знам. А сега може да си отдъхнете. Разбира се, разбира се. Лягайте и заспивайте. Вие сте дъщерята, която бих родила. Лягайте си. Поседете до мен, докато заспя. Ще поседя, Уилма. Ето така. Лягайте. Уилма? Глава седма. Реколтата Времето за прибиране на реколтата най накрая настъпи. И житото го правеха на снопи. Без значение, на малкото количество житни класове, реколтата беше отлична. Все едно всички бедствия и изпитания направиха зърното още по голямо, а стръковете още по здрави. И даже при сегашните цени реколтата щеше да донесе рекорда сума. И въпреки ,че всичко мина не както е било досега, събирането на реколтата в Мандерлей завърши точно в срок. В момента, в който беше вързан и прибран последния сноп, долетяха лястовиците. Всички с благоговение наблюдаваха това зрелище. И на миг това величие засенчи всички думи . Всички политици на света. Вършачката беше както винаги готова. Изчистиха я, смазаха я и отново събраха Сам и Нилс. Те прекрасно се сработиха. Нилс нито един път в живота си не беше се смял на шеги. Затова Сам негърът-клоун, изостави жалките си опити да го разсмее. Нищо, нищо. Готови ли сте? Добре. Какво облекло. Здравей. Ето там. Грейс? Едуард? Не те познах. Започнал си да се обличаш различно. Да, така е. Баща ви, ни преоблече всички. Решил е да разработи нов бизнес. Той тук ли е? Не, но ме прати да ви предупредя. След седмица той ще дойде. В понеделник, в осем вечерта. Ще ви чака в колата пред градските порти Също , както в Догвил. И също така и с вашата майка, когато... Когато и направи предложение. Да, това е традиция в рода ни. Ако искате да си тръгнете с тях- не закъснявайте, защото няма да ви чакат. Добре ,разбрах всичко. Тогава аз ще вървя. Пазете се, мис Грейс. Вие също, Едуард. Едуард? Кажете на баща ми, че в Мандерлей настанаха нови времена. Но Грейс не възнамерява да тръгне с баща си, когато той пристигне. Тя живее своя живот, и този живот напълно я устройва. Но при портите та все пак ще дойде. Все пак тя е длъжна да му покаже своето достижение. Новия и по добър Мандерлей. Махнете си ръцете! Внимателно! За Стенли и останалите бели този ден беше сериозна проверка. И ето защо. Винаги когато Стенли, заедно с мистър Милър, изпиваха своето традиционно количество бира, никой не можеше да ме попречи да разказва, какво е ставало в плантацията. И с това всичко разваляше. Уилям се отнасяше скептично към разрешението, белите да разговарят с водачите. Но Грейс настоя на своето. Тя им се доверяваше. О-хо-хо, Сами! Е, как е, Сам? Безмозъчен негър! Ти какво, научи ли се да работиш? Извинете, мистър Мейс. Пошегувах се.. И то доста сполучливо с теб. Стенли Мейс и семейството му издържаха изпита. В тази вечер Грейс ги провъзгласи за истински американци. Поздравяваме, мистър Бентли! И въпреки ,че бяха свободни да си тръгнат, те решиха да останат, защото плъзна слух, че могат да ги вземат на постоянна работа. Минаха няколко дни и парите бяха преведени в банката, откъдето ги изтегли гордия Тимоти, който ,отиде до града, яздейки кон. Нилс и Сами подчиниха машината без всякакви инструкции. Благодаря за всичко. Аз ви благодаря. С какво мислите да се занимавате? Не знам. Може, отново да станете гангстер? А къде е мистър Робинсън? Той отиде да се сбогува с останалите. Грейс беше трогната от внезапната промяна в мистър Робинсън и интереса му към бившите роби. Но когато колата замина, въздъхна с облекчение. За Грейс настана време да се прости с властта. Плесни ме още един път. Той ви гледа. Не съм сигурна. Той ви гледа. Не е така. Това е, защото гангстерите си заминаха. Вижте, когато ви бяхте на власт, той гостуваше във вашето царство. Сега вие гостувате в неговото. Виждам, че той ви желае. Той, сигурно е гладен, ще отида да го повикам. Може да обядвате с нас. Замълчи, жено. В спалнята мис Грейс си спомни тревожните интимни подробности, за които говореше Флора. Половия акт между Мунси се определяше от древни традиции. "На Грейс това няма да и хареса", - каза Флора. "Но само на Грейс, с нейните съвременни представи за равенство, между хората и половете". Но Грейс, струва ми се, остави всичките свои прогресивни идеи за обяда в столовата. Сега, когато това, за което си мечтаеше, се сбъдна, всичко скоро и се струваше повече странно, отколкото еротично. И все пак Грейс реши да се придържа към това мнение. Тимоти, събуждай се. Конят на Тимоти избяга от конюшнята, когато огъня запламтя около сградите на мандерлейските врагове. А това се случи, докато Грейс спеше. Какво стана? Не мога да кажа със сигурност. Ако искате да узнаете отговора, попитай те още някой. Гангстерите взеха парите. Какво? Гангстерите взеха парите. Ето отговора. Мисля, че това е прям и ясен отговор. Да, ясен отговор. Но защо точно така решихте ,че е? Когато вечеринката свърши, ние всички станахме от столовете и отидохме да видим там ли са парите. Тимоти ги беше скрил на тайно място. Тимоти беше определен постоянно да охранява това място. Но него го нямаше там. Ние извадихме кутията, но тя беше празна. Един от гангстерите беше намерил парите, докато се прощаваше със нас всичките. Но той е не могъл да направи това сам. Някой му е разказал, къде е скрита кутията. А САми отказа да си признае, че е направил това. За това и постоянно прекарва времето си с Нилс. А после започвали да крещят и пият. Всички крещят, и никой никого не слуша. Стенли Мейс и семейството му, според мен, избягаха. Да това пък Филомена и Берта се държат здраво. Елизабет е мъртва. Но нея я убихме случайно. Много рано се разделихме с оръжията си. Не бяхме готови още за това. Първо на Грейс не трябваше да казваме нищо. Тя можеше само с мълчание да се укорява за своята безвкусна шега. Съветвайки гангстерите да се върнат към работата си, ако им се удаде случай. Уилям, не мога да събудя Тимоти. Разбира се ,че няма да можете, той изпи три бутилки уиски преди да обеда. Нали Мунси не пият. Може би и пият. В изключителни случаи. Весело е тук при вас. Нали ви казах, че не желая да ви виждам повече. Да, но аз сега пристигнах не да сключвам, а да финализирам сделката. И във връзка с това, се надявам, да се убедите, че съм честен човек. Можех и да не се връщам тук. Това са вашите 80%. Доста голяма сума, както виждате. Това парите за нашата реколта ли са? Мисля, че да. Сега е време за прибиране на реколтата. Виждате ли, аз поиграх малко на карти с човека, който дойде при мен. И веднага разбрах, че той е дошъл от тук. Затова и се върнах. Не ви ли се струва, че сбъркахте спрямо мен, мила госпожице? С кого играхте за тези пари? Това беше вчера. Аз можех и по рано да дойда, но минах покрай черна кола с някакви мъже, облечени в черно. Те караха зад мен. Крещяха непрекъснато, че ще ме убият и че съм престъпник, стигнал до дъното. Същото обвинение като предишното. Трябваше ми време, за да се отърва от тях. Кой беше този? Чернокож, яздещ кон. Как му викаха? Тимоти. Сигурен ли си. Тимоти, да. Така го наричаха. Той е от рода Мунси. Те не играят комар. Знам, че Мунси не играят. Аз съм специалист в тази работа. Какво ли не съм правил, за да ги накарам, да седнат на игралната маса. Не, той не е Мунси. Бих казал, че се държи прекрасно зад масата за карти. Знае как да се държи и да играе така ,че да не губи. Но той непрекъснато говореше на околните ,че е Мунси. Е как иначе. Жените си губят ума по такива истории за рода Мунси, горди африканци със синя кръв. Знаете, всичкия този старомоден морал и изискани слова, разбира се. Жените налапват въдицата и охотно се мятат в леглото. Дръжте, не чакам благодарност за това. Такъв човек съм си. Както виждате, не ви измамих. Простете ми ,ако не ви хареса моя девиз. Говорят, че обесените Мунси са по добри ,отколкото Манси. Иначе казано Мунси това са горделивци, затова пък Манси юнаци. Това е, довиждане. Следващия път ще поговорим за работа. Грейс веднага премина към последните страници с таблиците на личните качества на мандерлейските роби. Къде се намира Тимоти? Да, срещу името му стоеше единица. Горд роб. Така си помислих по рано. Или не. Тя погледна внимателно написаните на ръка цифри. Тя ги сравни със седмицата, срещу името на Елизабет. Угодлив негър или хамелеон, специалист по смяна на поведението в зависимост от обстоятелствата или такъв, който може да заблуди другия човек. Изведнъж Грейс разбра всичко. Числото на Тимоти беше не единица, а седмица. Просто на нея и се искаше да вижда единица. Срещу името на Тимоти даже имаше забележка "Внимание, дяволски хитрец". Глава осма, в която Грейс, най-накрая си свършва работата в Мандерлей и филма свършва. Грейс свика последното общо събрание в Мандерлей. Беше решила тази вечер да напусне плантацията завинаги, когато баща и пристигне да я прибере . Всички ли сте тук? Убедих всички да се съберат, защото има два въпроса за гласуване. С какво тези въпроси не са свързани, ако се отнасят за мен. Аз не бих бързал мис Грейс. В това съм уверена. Дойдох да се сбогувам. И ако днес имате две гласувания, то аз , по странно съвпадение, съм ви донесла два подаръка. Прощални подаръци. Ето и първия. Дръжте. това са парите от реколтата ни. Точно, 80% от тях. Останалите 20 комарджията взе, като комисионна. Той спечели тези пари от един от жителите на Мандерлей в игра на карти. Не. Не са те. Аз няма да ви мъча с неизвестността. Това е направил нашия пазач. Човека, който трябваше да отговаря за парите. Той не устоя на своята страст към хазарта. Защото той не е никакъв Мунси. А Манси. Колко жалко звучи всичко това. Оттук и втория ми подарък за вас. Тази книга. Дали ще ви боли или не, но вие сте длъжни да узнаете това. В тази книга, която смятах за най-отвратителния документ, Тимоти е наречен угаждащ негър. /роб нагаждач/ Човек, способен да мени своя характер. в зависимост от сложността на ситуацията. Ще намеря страницата. Ето страница 104. Откъде знаете това? Никой от робите не е виждал тази книга. Откъде знаете, какво е написано в Закона на Госпожата? Аз съм го написал. Да, това е написано от моята ръка. Госпожата и аз бяхме съвсем млади, когато свърши войната. И този нов Закон ни ужаси. Ужаси ли? Ние се опитахме да си представим в какъв свят ще влязат тези роби. Готови ли са те. Или, по вярно да се каже, готов ли е този свят за това? Законодателите ни обещаваха какво ли не, но ние не им вярвахме. Тогава госпожата ме помоли да напиша на хартия моите мисли за това, как трябва да живеем, ако всички останат в Мандерлей. Но това пак си е един вид робство. Може и така да се каже, но може и с други думи да се направи това. А останалите знаят ли, че вие сте написали това? Групата от 2, 3 и 5 винаги са знаели. Някои от другите групи по добре да не знаеха това. Но сега всички го знаят. Аз написах Закона на Госпожата за благото на всички. Това за благото на всички ли е? Това за благото на всички ли е? Как не ви е срам да казвате това? Това е рецепта за угнетяване на хората и всеобщо унижение. От началото до края. Мисля, че не сте чели книгата освен оценките които са написани. Мисля, че сте разбрали всичко неправилно. По нататък Уилям посвети Грейс в човеколюбивите страни в Закона на Госпожата. Как гарантираше всичко необходимо и даваше на всеки привилегия да се оплаква от своите господари, вместо да обвинява себе си за безнадеждния живот, който им налагаше да водят в днешния свят. Като парада, който беше спасението от пладнешката жега, защото се провеждаше в най-сенчестите места. Как бяха съставени групите, в зависимост от типа поведение, към който се придържат хората, помагащ им да оживяват в съответната общност. И как живота на всеки станал по лек от това. Защото гордия негър в Мандерлей, а такива не бяха малко, ако изобщо бяха такива, оживяваха благодарение на това, че смятаха себе си за горди, а тази система им помага да вярват в това, макар, да го наказват повече от другите. И как негрите -клоуни само печелят от смеха , който Закона на Госпожата изискваше от него, така, както и останалите групи печелят от подобни задължения. Как парите бяха забранени, и хазартните игри бяха заклеймени, защото предпазваха семействата от неизбежната нищета и разрушение. И така нататък, до момента, в който главата на Грейс започна да се пръска от болка. Дявол да го вземе, те не са свободни! А това е главното! Аз бих нарекъл това философски спор. Оттам и гласуването по двата въпроса, за които бяхме споменали. Нужен ли е Закона на Госпожата в наше време? Ние решихме, че, за нещастие, той е актуален и днес така, както и в миналото. Америка не беше готова да приеме нас, негрите, като равни. Преди 70 години не беше готова и сега също. И се съмнявам да е готова за това даже и след 100 години. Затова помислихме и решихме да направим в Мандерлей няколко крачки назад. И да възстановим стария закон. Извинете, но аз си отивам. Що се касае за вашето тръгване, то ще ви разкаже за гласуването по втория въпрос. Както знаете, ни се простихме с Госпожата и за съжаление, имаме основания да се боим от нейните наследници. С една дума липсва ни Госпожата. Не. За вас всички гласуваха единодушно. Никога. С вашия идеализъм, мисля, че ще ви хареса да бъдете пазителка, или своеобразна укротителка на тварите, които на свобода нямат никакви шансове. Вие самата мислехте, че идеята за общините ще бъде полезна за нас. Вие бяхте така уверена в това, че си позволихте да използвате сила за да ни убедите в това. И ще ми е много мъчно, ако се наложи и ние да постъпим така. В какъв смисъл? Да не мислите да ме задържите насила? Докато не разберете, как ние възприехме това. Вратите са поправени и заключени. Оградата е в добро състояние, макар ,че не е толкова висока. Оградата? Стига де. Двама пазачи с разядени дробове и с пистолети играчки . Наистина ли мислите ,че сме толкова тъпи? И не бихме могли да сковем стълба за да избягаме от тук? Грейс изгуби много време на това събрание, което от нейна гледна точка беше безсмислено. Баща и щеше да я чака до портите точно в осем. Тоест след половин час. Грейс нямаше стълба. Тя беше сама , а те много. Как можеше да се измъкне от Мандерлей? Когато се сменяха охраняващите. Грейс трябваше бързо да смени тактиката си. Иначе нямаше да се добере до мястото на срещата. Добре, съгласна съм. Но не по собствена воля, а защото нямам друг изход. Можете да не се боите, ще живее по вашия любим Закон. Така че дай да започваме с текущите въпроси. Тимоти, роб от група седем е извършил кражба, която едва не ни погуби. В Закона на Госпожата, доколкото знам не е предвидено наказание за кражба на пари. Така, че ще се наложи да помислим. Помниш ли Флора, какво си ми говорила за скритата бутилка рейнско вино. Мисля, че видях бутилка ви
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Мандерлей 2005 - Manderlay 2005

Мемоарите на една гейша 2005 - Memoirs of a Geisha 2005
преди: 4 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 522 прегледа
През 1997 г. писателят Артър Голдън предлага на читателите си поглед към един тайнствен свят и една запленяваща история с книгата „Мемоарите на една гейша”. Романтичната сага остава бестселър за цели две години и продава повече от 4 млн. копия на английски език. Преведена е на 32 езика. ... още

Бермудският Триъгълник: Част 2: 2005 - The Triangle: Part 2: 2005
преди: 4 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 198 прегледа
Съвременен транспортен кораб се сблъсква с испанската армада... на Христофор Колумб. Истински ли са пътешествениците от 16 век? Или демонични призраци, дошли за да напомнят на живите, че смъртта и миналото са относителни понятия? Милионерът Ерик Беринал (Сам Нийл) губи екипаж след екипаж и кораб сле ... още

Бермудският Триъгълник: Част 1: 2005 - The Triangle: Part 1: 2005
преди: 4 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 837 прегледа
Съвременен транспортен кораб се сблъсква с испанската армада...на Христофор Колумб. Истински ли са пътешествениците от 16 век? Или демонични призраци, дошли за да напомнят на живите, че смъртта и миналото са относителни понятия? Милионерът Ерик Беринал (Сам Нийл) губи екипаж след екипаж и кораб след ... още

Бермудският Триъгълник: Част 3: 2005 - The Triangle: Part 3: 2005
преди: 4 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 140 прегледа
Съвременен транспортен кораб се сблъсква с испанската армада... на Христофор Колумб. Истински ли са пътешествениците от 16 век? Или демонични призраци, дошли за да напомнят на живите, че смъртта и миналото са относителни понятия? Милионерът Ерик Беринал (Сам Нийл) губи екипаж след екипаж и кораб сле ... още

Почти любов 2005 - A Lot Like Love 2005
преди: 4 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 270 прегледа
На някои хора им трябват години, за да се влюбят от пръв поглед. "Почти любов" е романтична комедия за влиянието на съдбата върху живота ни и за често неясната граница между случайните запознанства и сериозните връзки. Оливър (Аштън Къчър) и Емили (Аманда Пийт) се срещат в самолет от Лос Анджелис до ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2018 BgMdb.com V 1.0