Избор на редактора:

Макбет 2015 - Macbeth - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 108 прегледа

Филмът разказва за шотландския тан Макбет (Майкъл Фасбендър) – смел воин, който след голяма победа срещу разбунтувал се благородник получава пророчество от три вещици, че ще стане тан на Кодор и след това крал на цялата страна. Макбет поглежда скептично на предсказанията, но след като съвсем скоро е просъзгласен за тан на Кодор, подтикнат от жена си (Марион Котияр), сам взима кинжала и нанася смъртоносните удари срещу заспалия крал. Във втората част на филма се разгръщат лудостта и параноята на Макбет. Убивайки и други, които заплашват короната му, той се превръща в чудовище, срещу което се сформира войска и избухва нова гражданска война.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

От филма:
Валери Петров Кога ще се намерим пак сред дъжд и вихър, гръм и мрак? Скоро, скоро. Боят щом роди победа и разгром. А къде? На бойното поле. Като стихне всичко вред, ще ни посети Макбет. Зло — добро, добро и зло от едно са потекло — между тях и ний летим в смраден лъх и пъклен дим. Гражданска война вилнее в Шотландия. Предателят Макдоналд повежда наемници срещу крал Дънкан. Малцина остават верни на короната. Макбет тан на клана Гламис, е начело на изтощена армия. Кралят му е пратил последните си резерви. Изходът на войната ще бъде решен от битката при Елон. С еднакъв изглед. Като двамина капнали плувци, които вкопчени си пречат на изкуството. Жестокият Макдоналд хвърли срещу нас рояк от диви келти, насъбрани от Западните острови. И вече Фортуна му раздаваше усмивки като обозна стърва. Но напразно защото храбрият Макбет, достоен за туй си прозвище, презрял съдбата, с меч, димящ от вража кръв, се вряза в пълчищата му. И когато стигна до раба разбунтуван, без да встъпва в поклони и приветствия, разпра го от пъпа до зъбите и набучи главата му над крепостния зид. И тъй, кралю, победата е наша! Храбрият Макбет! Достойни господине, голяма радост ни донесе. Отгде пристигаш, благородни принце? От Файф, кралю велики, където знамената на ледните норвежци ни обвяха със своя мраз. Подсилени от подлата измяна на Кодорския тан. Бог да пази краля. И Кодорският тан от днес нататък не ще изменя вече! Разгласи да бъде тутакси обезглавен. И поздрави героя на войната с неговия сан! Разбрано, сър! За подлост този сан му е отнет — за доблест получава го Макбет! Не знам друг ден — тъй лош и тъй добър. Какви са тези? Кои сте? Разбирате ли от човешки говор? Кажете, ако можете кои сте? Привет, Макбет, привет, Гламиски тане! Привет, Макбет, привет, Кодорски тане! Привет, Макбет, от който крал ще стане. Приятелю, защо във страх се стряскаш от толкова примамливи слова? Достойния ми спътник поздравихте тъй с днешен сан и с бъдещи надежди, че смаяхте го, а за мен мълчите. Привет. По-малък, но по-царствен от Макбет. От него по-честит, макар по-клет. Макар не крал, баща на кралски ред. Макбет и Банко, вам привет, привет. Банко и Макбет, вам привет, привет. Почакайте, пророчици неясни! Недейте млъква! Откъде сте взели прокобата си? И защо с нея ни срещате сред тази гола пустош? Заклевам ви, кажете! Стойте! Стойте! Земята ражда своите мехури като водата. Тези са от тях. Видя ли де изчезнаха? Във въздуха. Което ни се стори телесно, се разтопи подобно дъх, от вятъра отвеян. Да бяха постояли! Но дали ги имаше? Или сме яли корен, омайващ разума? От тебе щели да тръгнат ред крале. А ти пък сам си щял да станеш крал. И тан на Кодор, нали тъй беше? Точно тъй. Макбет, вестта за твоята победа зарадва краля. Като градушка вестители се сипеха и всеки изливаше нови хвали за тебе като доблестен бранител на кралството. Той по нас ти праща кралската си благодарност. Все пак в залог за бъдещи награди, той каза ми към теб да се обърна със званието тан на Кодор. Та Кодорският тан е още жив. Не ме обличайте във чужди дрехи. Той в предателство е уличен, признал го е и го очаква смърт. А може би и твоите деца крале ще станат? Щом такава чест им обещаха същите, които предсказаха ми Кодорския сан. Повярваш ли им, след Кодорската титла току-виж си пламнал и за трон. Все пак е чудно. Понявга силите на тъмнината, желаейки ни злото, ни залъгват с дребни истини, за да ни вкарат в гибелни последствия. Тоз подтик свръхестествен не може да е лош, но и не може да е добър. Ако е лош, защо започна с правда? Ей ме тан на Кодор. Ако добър е пък, защо при мисълта, която ми внушава, косите ми настръхват и сърцето, противно на привичките си, блъска в ребрата ми? Действителният ужас е нищо пред ужасните представи на мозъка. Ако ме иска крал, съдбата може да ме венчае, без да мръдна пръст. Привет, Макбет! Достойни братовчеде, всичко мое ще бъде малко, за да ти плати голямото, което свърши. Наградата за вярната ми служба е в самата нея. В Инвернес, на гости в твоя замък, ще се свържем по-тясно с теб. Предвестник ваш ще бъда и пръв с добрата вест жена си ще възрадвам. Прощавайте! Върви, достойни Кодор. "Те ме срещнаха в деня на победата и аз почувствах с положителност, че притежават знания, недостъпни за смъртните. Но когато пламнах от желание да ги разпитам по-подробно, те станаха едно с въздуха и се стопиха в него. И докато още стоях зашеметен, пристигнаха кралски пратеници, които ме назоваха "тан на Кодор". А пък преди това вещиците ме бяха приветствали със същата титла и бяха споменали, че в бъдно време от мене щяло крал да стане". Елате, духове, слухтящи за злодейските ни мисли, смажете пола в мене — тук, на място — и от пети до теме ме налейте с безсърдечност. Елате и в тез гърди наместо мляко влейте отровна жлъч вий, адски сили, дебнещи незрими за злото в нас. Завий се, тъмна нощ, в най-катранения дим на ада, та острият ми нож да бъде сляп за раната, която ще отвори, и да не могат небесата горе, съгледали го, да извикат „Стой!" Ела си бързо, за да налея в твоя слух духа си и с език да шибна всички мисли, издигащи преграда между теб и оня златен обръч. Писмото ти отнесе ме отвъд незнаещото настояще. И аз съм изцяло в бъдещето. Скъпа моя, таз вечер Дънкан ще пристигне тук. Кога ще си отиде? Утре смята. Туй „утре" няма да огрей земята. Ти беше Гламис, ето те и Кодор. Ще станеш и което ти предричат. Но страх ме е, че твоят нрав, закърмен с топлата човечност, не ще ти позволи да поемеш лекия път. Ти би искал велик да си и, знам, не си лишен от честолюбие, но нямаш злото, което трябва да го придружава. Хитрувай! За да измамиш този свят, стани, какъвто той е. С поглед, жест, език излъхвай приветливост. Вид си давай на мило цвете, а бъди змията, завила се под него! Гостът трябва да бъде нагостен. Предостави ми задачата на таз голяма нощ, която ще даде върховна мощ и кралска власт на теб и мен, Макбет, през всички дни и нощи занапред. Ще говорим после. Всичко, сторено за вас, стократно умножете. Дайте ми ръка и водете ме при моя домакин. Той наш любим е и не ще остане и в бъдеще далеч от милостта ни. Водете, домакиньо. Обилната ми... Станете! Станете! Обилната ми радост се опитва да скрие свойта палава игра с росата на горчивата печал… Чеда, роднини, танове и вие най-близки до престола ни узнайте, че за наследник на трона избрали сме първородния си. Малком. Когото ще зовем от днес нататък княз Къмберландски. Княз Къмберландски? Ще ме препъне, ако не го прескоча като пън, препречил пътеката ми. Ако, веднъж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже. Ако убийството впримчваше последиците и носеше с края си и крайния успех... Но лошото е, че от този нанос, от туй нищожно островче живот накрай ний всички скачаме в морето на вечността. А в тез дела съдът започва още тук, защото всяко престъпно намерение, превърне ли се в дело, се насочва към този, в чийто ум се е родило. Равноръка правда ни поднася отровата, сипана от нас. Тук той ми е двукратно поверен като роднина и васал аз трябва да съм против едно такова дело. Мой дълг на домакин е портите си да залостя, пред който смърт му мисли, а не сам да стискам ножа. И после Дънкан носеше тъй кротко върховната си власт и толкоз чист докрай опази кралския си сан, че добродетелите му подобно на ангели с тръбен глас ще заклеймят убиеца му. Аз нямам друго, което да пришпори мойта воля, освен тщеславието. А пък то прескача коня си и се изтърсва от другата страна. Ний ще се откажем от тази работа. Ти бе облякъл една надежда или тя била е пияна? После спала, изтрезняла и ето я, зелено-бледа, гледа към лудориите си. Отсега ще зная колко струва любовта ти. Нима страхуваш се да си на дело, какъвто във мечтите си? Нима би искал да блестиш отвън с онуй кое краси живота, а в себе си да знаеш, че си пъзльо, оставил подир „ще ми се" да следва „не смея"? Мълчи! Способен съм на всичко, стига то да е човешко. Който ме надмине, не е човек. Кой звяр тогаз те тласна да ми разкриваш този план? Когато ти смееше да го замислиш, беше човек и мъж. И повече ще бъдеш човек и мъж, когато го изпълниш. Аз кърмила съм. Зная как сладко е детенце да погалиш, когато суче. Но дори в тоз миг да се усмихва, дръпнала бих бозка от меките венчета, за да пръсна главицата му, ако бях се врекла да го извърша, както ти се врече за онова. Ами какво ще стане, ако пропаднем? Ние да пропаднем? Лъка на смелостта си изпъни и няма да пропаднем, слушай мен! Когато Дънкан захърка здраво, двамата му стражи аз тъй ще упоя, че паметта им — пазителка на нашия разсъдък — ще стане дим, а мозъкът им — колба с кълбящи пари. А когато те, добре наквасени, като убити заспят шопарски сън, не ще ли можем да извършим всичко с безпомощния Дънкан? И да набедим насмуканите му пазачи за делото, извършено от нас? Решен съм и напрегнал всички сили за страшното ни дело. Дръж меча ми. Вземи и туй. Тежи ми тежка дрямка, но се боя да спя. Небесни сили, не ме оставяйте на злите мисли, които навестяват ни насън! Какво е туй? Кинжал? И с дръжка към ръката ми? Ела! Ела по-близо, да те уловя! Какво си знамение съдбовно, достъпно за окото и безплътно за осезанието, или само кинжал-измислица, лъжлива рожба на моя трескав мозък? Пътя ти ми сочиш, по който тръгнал бях. И сечивото, което сам решил бях да използвам. Очите ли ме лъжат или струват повече от всичките ми чувства, още те виждам. Не, всичко туй не съществува! Страшното ми дело навярно взима този облик само в мойте представления. Сега по цялото полукълбо човекът лежи в мъртвешки сън и зли кошмари душат го зад завесите. Магията ликува, а убийството лукаво се промъква като дух. Ти пред мен си все още. Явен като този, който сега измъквам. Аз бъбря — той живее, а жарът действен от слова хладее. Прекъснат е изворът на скъпата ви кръв. Самият неин източник е спрян. Тук лежи Дънкан с кожа от сребро, извезана със златна кръв. А пък там убийците, обагрени в цвета на своя занаят. Да бях издъхнал час преди това, честит бих слязъл в гроба си. Защото животът ми от днес нататък вече не притежава нищо ценно. Само ненужни дреболии. Край на всичко! Виното на живота се изчерпа и сводестата изба на земята остана да се хвали с един тръпчив мъток! Жив ли си? Разбираш ли от реч човешка? Извърших го. Защо донесъл си кинжалите им тука? Те трябва да са там! О, тез ръце! Те само със вида си изтръгват ми очите. Не, дори великият Нептунов океан не ще отмие тази кръв от тях. Не, по-скоро тази моя ръка морята му безкрайни в червено ще обагри. И превърне смарагда им във пурпур. Сега ръцете ми са като твоите. Но аз се бих срамувала да бъда и в сърцето бяла като теб. Туй дело ще се очисти с мъничко вода и всичко ще е лесно. Бих желал да се забравя, та и да не помня какво съм сторил. Привет, Макдъф. Добро ви утро, сър. Добро и вам! Дали е буден кралят ни? Кралят дали е... Още не. Той искаше да го събудя рано. Почти проспах часа. Елате с мен! Ще прекратя съня му. И значи кралят ще пътува днес? Да, тъй е наредил. Нощта бе смутна. Където спахме, вятърът събори палатките. Мнозина са дочули ужасни писъци. Предсмъртни вопли. Да, не беше тихо. Злодейството постигнало е своя най-страшен връх Кощунствени убийци разбили са помазания храм на кралството и грабнали от него живота на постройката. Живота? Чий живот? На краля? Недейте ме кара да говоря, идете вижте. И го кажете сетне, ако успеете. На крак! На крак! Тревога! Камбаната! Малком! Малком, Банко! Тревога, бийте камбаната! Банко! Отхвърляйте съня си, този пухов заместник на смъртта, и вижте там самата смърт! Убийство! Предателство! Какво е станало? Убиха краля! Кралят ни е мъртъв! Убит? Убит! Пазачите му. Ръцете и лицата им са цели покрити с кръв. Защо го направихте? Кой, имащ сърце за обичта, би се въздържал? А в сърцето смелост да покаже обичта? Ясно е защо Макбет бе тъй покъртен, че закла в благочестивия си гняв двамината подкупници, които се валяха в дълбок пиянски сън. Не беше ли туй право? Да. Защото кой не би се отвратил, ако ги чуе да отричат после? Затуй и казвам, че сглобил е всичко безупречно. Разбра ли се накрая кой е сторил злодейството? Двамината, които Макбет уби. Но за каква облага? Защо са го направили? Синът на владетеля ни, Малком, избягал е тайно. Което хвърля сянка върху него. Тогава Макбет навярно ще ни стане крал? Избран бе вече. Сега си всичко. Крал, Кодор, Гламис. Всичко, което обещаха ти трите орисници. Постигна го и май че по страшен път. Но тяхната прокоба каза, че то не ще остане за потомството ти. Че аз ще бъда корен и родоначалник на дълъг кралски ред. Ако чрез тях говори истината, защо и аз да не повярвам, че са ясновидки? И в себе си да не стая надежда за бъдно щастие? Но млък! Ни дума. Привет, Макбет! Привет, Макбет! Привет, Макбет! Привет, Макбет! Привет, Макбет. Привет, Макбет. Да бъдеш нещо, още не е нищо, ако ти липсва сигурност. Усещам страхът от Банко пуска корен в мен. От него лъха царственост, която ме пълни с опасения. Той смел е и с безстрашен нрав. Но има и трезв разсъдък, който да ръководи храбростта му. Какво ти е, съпруже мой? Защо все сам беседваш? Ний с тебе премазахме змията, но докрай не я убихме. Тя ще зарасте и, станала каквато бе, отново ще застраши безсилната ни злоба с прежния си зъб. Невъзвратимото не заслужава към него да се връщаме. Стореното сторено. Хайде, хайде, господарю мой. Набърченото чело разглади, радушен, весел с гостите бъди. Забрави ли, че Банко и синът му са още живи? Остави това. Той вещиците смъмри, задето бяха ме нарекли крал. Поиска и на него да врачуват. И те пророчески го поздравиха като баща на бъден кралски род. С венец безплоден мене увенчаха и връчиха ми ялов скиптър, който ръка от чужда кръв ще ми изтръгне, наместо роден син да го поеме. Ако е така, зарад потомците на Банко значи съм омърсил ума си? Зарад тях убил съм добродетелния Дънкан, в потира на душевния си мир отрова съм насипал? Крале да бъдат те? Семето на Банко да царства? Какво ще правиш? По-хубаво е, мила, това да не знаеш. Докато, извършено, не те възрадва то. Умът ми е гнездо на скорпиони! Тези мои думи учудват те, но ти недей потрепва. Роденото в зло от зло укрепва. Спусни се, нощ, и затвори клепките жалостиви на деня. И с незрими кървави ръце прекрати и накъсай този договор велик с небесата, който ми отнема руменеца! Драги мой, таз вечер давам пир. И ще разчитам на твоето присъствие. Кралю, каквото заповядате, ще бъде. Към волята ви моят дълг е вързан. Завинаги. Пътуваш ли следобед? Пътувам, господарю. Желаех много днеска на съвета да чуя думата ти. Нищо, утре. Далеч ли ще пътуваш? Тъй далеч, че цял следобед трябва да препускам. И то, ако случа на кон. Но на пира ще бъдеш с нас, нали? Ще бъда, господарю. Узнахме, че проклетият ни сродник се е приютил в Англия. Където, отричайки, че е отцеубиец, задръстил хорските уши с нелепи басни. Но това за утре. Яхай коня. Довиждане! До връщането ти довечера. С теб ли ще е Флинс? С мен, сър, и времето не чака. Довиждане! След час най-много ще ви кажа где да го причакате. И ще ви свържа с човека, който ще ви уточни мига на действие. Всичко трябва да се свърши тази нощ. И по-далеч от нашия дворец. Помнете, че аз трябва да изляза напълно чист. И с него, за да няма кърпежи в работата, син му Флинс, който тази нощ ще язди с него, чието отстраняване е важно за мене не по-малко от това на стария, трябва непременно да сподели съдбовния му час. Върви! Бягай! Бягай, Флинс, бягай! Привет, Макбет! Привет, Макбет! Да седне всеки според своя сан. Веднъж на всички ви добре дошли! Нашата кралица на трона ще остане. Но дойде ли време, ще я молим да ви приветства. Вместо мен, кралю, сторете го. Защото всички тук са добре дошли за моето сърце. Ваше величество! Да бъдем весели. И да почнем с обща наздравица. Лицето ти е в кръв. Тогава е от Банко. Премахна ли го? Заклах го, както трябва. Ако същото си сторил с Флинс, то значи равен нямаш като главорез. Господарю, Флинс ни се изплъзна. Тогава болестта ми се възвръща! Да беше мъртъв той, сега бих бил единен. Цял като парче от мрамор, непоклатим като скала. Свободен като обгръщащия всичко въздух. А ей ме пак затворен, стегнат, взидан в съмнения и страх! Мой царствени съпруже, още не сте подали знак за веселба. Благодаря ти. Сладък укор! Желая смилане добро да следва доброто ядене, а здраве — двете! Под този покрив би била събрана сега честта на цялата страна, да беше с нас и Банко! Дано потрябва да го мъмря за грубост, а не да го оплача за беда. Отсъствието му е тежък укор към дадената дума, господарю. Какво ви развълнува, господарю? Кой? Кой го стори? Но кое, кралю? Не можеш да докажеш, че съм аз! Господарят ни е зле. Седнете! Драги гости. Стойте си спокойно. Кризите му не траят дълго. След миг ще се оправи. Само, моля, не гледайте към него. Туй го дразни и удължава пристъпа му. Яжте и не му обръщайте внимание. Ти мъж ли си? Да. И то смеещ да гледа туй, що и дявол би изплашило! Глупости! Не! Виж го! Гледай! Ей го! Какво ми казваш? Рисунък на собствения ти страх! Като кинжала, който бил те водил към спалнята на Дънкан. Какво се блещиш? Видях го, както себе си! Съпруже мой, вий липсвате на ценните си гости. Човешка кръв се лее не от вчера. Но досега, щом мозъкът му пръсвал е, човекът умирал! И свършено. А днес убитите се вдигат пак и пъдят ни от нашите столове! Това е по-ужасно от самото кръвопролитие. Забравих се. Хайде, за ваше здраве! Наздраве, господарю! Махни се от очите ми! Скрий се в гроба! Аз те зная, ти имаш кръв студена, кухи кости" очите ти, вторачени в мене, не осъзнават нищо! Приемете тоз пристъп като нещо обичайно и не търсете друго. Седнете, моля! Карате ме да изглеждам странен. Аз вече не си познавам нрава, щом помисля, че пред тази гледка вий запазвате рубина на страните си, когато страхът варосва мойте. Каква гледка, господарю? Моля, недейте му говори! От въпроси той само се влошава. Свободни сте! Излизайте си вкупом без спазване на сан! Тогава лека нощ! Желаем здраве на господаря! Лека нощ на всички! За кръв дошъл бе. Тъй е кръв за кръв. Колко е часът? Нощта е в равноборство със зората. Макдъф не поиска да присъства на кралския ни пир. Какво ще кажеш? Балсамът сън ти липсва. Спи. Ще ида при орисниците утре. Ще ги накарам да ми предскажат още. Ще узная най-страшното, каквото и да става. Пред мойто благо ще отстъпят всички съображения. Така далече нагазил съм в реката кръв, че вече няма накъде. Обратният ми път не е по-кратък от пътя, чакащ ме нататък. Тъй грозно дело във ума ми зрее, че много да не мисля, по-добре е. Заклевам ви във вашето изкуство, по който начин и да сте узнали, отговорете ми. Заклевам ви, кажете! По лъвски горд, ти грижа не бери, че някой мътел мисли недобри. Непобедим ще е Макбет, додето... Не тръгне Бърнамският лес в полето към хълма Дънсинейн. Макбет, макар над всички пръв, чуй тоз съвет пази се от Макдъф! Пази се от Макдъф, пази се от тана на Файф. Пази се от Макдъф, пази се от тана на Файф. Пази се от Макдъф, пази се от тана на Файф. Жесток бъди, корав, от нищо се не бой. Гази, Макбет, по трупове безброй. Неуязвим до сетния си ден си ти за всеки от жена роден. Тогаз живей, Макдъф, не си ми страшен. Не, не, все пак ще взема от съдбата живота ти в залог. Видя ли вещиците? Не, кралю! Край теб не минаха ли? Не, не са. Заразен да е въздухът, на който са отлетели! В пъкъла да иде тоз, който вярва им! Кой беше? Наши хора, господарю. Носят новината, че Макдъф избягал в Англия. Избягал в Англия? Да, кралю. Не върши нищо бързият кроеж, щом действие не литне с него. От днес първите чеда на моето сърце ще бъдат също първи рожби на ръката. Адът е мрачен! Стореното — сторено! Не можем го върна. Страната прекосете и бесете, когото заловите, че сее страх. Ще завладея Макдъфовия замък и тозчас ще дам нареждане под нож да минат жена му, синовете му и всички изчадия от неговия род! Преди да охладея, ще го свърша. Това не са хвалби, ще падне мърша. Убийство! Убийство! Убийство! Каква злина съм сторила? Каква злина съм сторила? Убийство! Убийство! Не! Не! Детето ми! Не искам други вести! Нека бягат! Додето Бърнамският лес не тръгне към Дънсинейн, не ме е страх от нищо! Какво е толкоз този мухльо Малком? Или не го е майка му родила? На мене духове, които знаят човешките съдби, ми предвещаха „Не може никой, от жена роден, да ти направи зло. Не се страхувай! Велможи подли, бягайте, дружете със своите изнежени британци! Защо мълчиш? Този узурпатор, чието име само изприщва нашите езици, навремето минаваше за честен. Сега е време да им се помогне. Един ваш поглед само ще роди в Шотландия бойци и ще накара жените да се бият, за да смъкнат от себе си скръбта. Вестта, че идем, за тях да е утеха. Но нося вести и от тез, които би трябвало да се крещят в пустиня, за да не стигнат до човешки слух. Драги братовчеде, все тъй ли е Шотландия? Уви, все тъй, горката! Тя сама не смее да се познае. Гробница е тя за своите чеда. Коя е най-последната беда? Дано слухът ти не възненавиди езика ми, задето го е смазал с най-злия звук, дочут, откак се помниш. Жена ми как е? Твоят замък бе нападнат. Жена ти и децата ти — изклани. Какво, човече? Какво, човече? Децата ми, и те ли? Всичко живо в замъка — жена, деца, прислуга. Той няма рожби! Пъклен ястреб! Всички мои и пиленца, и квачка? Изведнъж, с едно връхлитане от небесата? Срещни го като мъж. Ще го направя! Но нима мъжете без чувства са? О, грешнико Макдъф, заради теб загинали са, бедните! От тази болка направи точило за своя меч. Скръбта си превърни в убийствен гняв. Недей да притъпяваш сърцето си, а с ярост го надъхай! Добрината на Англия ни даде в заем десет хиляди бойци. Войската е на крак и чака само да се сбогуваме. Очи в очи! Докарай този зъл демон на Шотландия в обсега на моя меч и лично ще го пратя в Ада! Ако се измъкне, да му прости и Бог! Усилено подготвя за обсада могъщия си Дънсинейн. Мълви се, че бил обезумял. А според други, по-малко мразещи го, горял от бясна храброст. Но едно се знае че трудно своето разплуто дело ще стегне със колана на властта. Които все още слушат го, го слушат само от страх. А не от обич. Сега той чувства скритите убийства да лепнат по ръцете му! И тук има петно! Излизай, проклето петно! Измивай се, казвам ти! Адът е мрачен. Как не те е срам, съпруже, как? Войник, а се плаши? Какво, че щели да узнаят, като никой не смее да подири сметка от нашата власт? Но кой да помисли, че старикът имал в себе си толкоз кръв. Танът на Файф имаше жена. Къде е тя сега? Какво? Тези ръце няма ли да се измият никога? Стига вече, съпруже. Стига вече. И стига си се стряскал, ще ни издадеш. Още мирише на кръв. Всички благовония на Арабия не могат да убият дъха на тази малка ръчица. Измий си ръцете, облечи си халата. И стига си бледнял. Бързо в леглото! Хлопат на вратата. Хайде, хайде! Хайде, хайде, дай ръка! Стореното — сторено! Не можем го върна. В леглото, в леглото. В леглото. В леглото. В леглото. В леглото. Да те направи дяволът на въглен, страхливецо белосан. Откъде взе този цвят на гъска? Там има… десет хиляди… Гъсоци? Войници, сър. Набоцкай си страните, да зачервиш уплахата си, пъзльо. Какви войници, а, брашнен палячо? Английски, сър. Развейте знамената по стените. И нека викат „Идат". Дънсинейн не се бои от ничия обсада. Ще киснат вън, дорде изпукат всички от глад и треска. Докторе, разбягаха се моите велможи. Какъв рицин, какъв разслабващ ревен ще ни прочисти от тези англичани? Чул ли си за тях? Да, господарю. Чувствам близостта им във вашата военна подготовка. Да можеше, докторе, да изследваш пикочта на таз страна и да й върнеш загубеното здраве, аз на тебе бих ръкопляскал тъй, че ековете да се откликнат с плясък. Господарю, кралицата е мъртва. Могла би да умре и по-нататък. Бих имал време за такава вест. Туй наше вечно „утре", „утре", „утре". пълзи от ден на ден с крачета ситни, дорде изгризе сетната частица на срока ни. А всички наши „вчера" са светели по пътя на глупци към мухъла на гроба. Фу, угасвай, свещице кратка! Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка, актьор бездарен, който се явява, измъчва и изпъчва своя час на сцената и след това изчезва. История, разказана от луд, с много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл. Какъв е този шум? Изглежда женски рев, господарю. Забравил съм какво е страх, не помня дори вкуса му. А пък беше време, когато крясъкът на нощна птица ми смръзваше кръвта. И като жива косата ми настръхваше при всеки по-страшен разказ. Вече съм преял от страхотии. Ужасът, придружник на кръвожадните ми мисли, не ми въздейства вече. Дошъл си тук да упражниш езика си. Започвай! Господарю, мой дълг е да го кажа, защото го видях. Но как да почна, като не знам… Ситон! Нещо тук ме стяга, когато гледам… Ситон! Тази битка ще ме издигне или ще ме свърши? Живях достатъчно и моят друм навлиза в сухата и жълта шума, а всичко туй, което облекчава нерадостната старост обич, почит, признателност, другарски кръг туй всичко ми е отказано. Наместо него аз чувам клетви, тихи, но дълбоки, и хладно раболепно шумолене на устните, което плахото сърце с радост ми би отказало, но се бои… Ситон? Известията са напълно верни. Ще се бия, дорде накълцат последните меса по мойте кости. Дай бронята ми. Има време, сър. Ще я надяна още отсега! И ето че лесът е тръгнал към Дънсинейн. Звънете за тревога! На крак! На крак! На излаз! Тиранино, яви се! Да бягам или чакам все едно е! Започна слънцето да ми дотяга да свършва този свят веднага. Вий, ветре! Идвай, смърт! Поне във броня ще те срещна твърд! За кол съм вързан. Няма де да бягам и трябва като мечка да се браня от тази песя глутница. Кой тук е нераждан от жена? Единствен той опасен е за мене. Защо да съм римски глупак, дето се нанизва на меча си? Дордето имам насреща живи... Раните по тях ми по харесват! Спри се, адско куче, спри! От всички тук единствен теб избягвах! Махни се! На душата ми тежи премного твоя кръв! Аз нямам реч! Мой глас е този меч. Хабиш напразно труд! Както ще раниш невидимия въздух, така и мене ще накараш да лея кръв! Размахвай меч над уязвими брони, животът ми е пазен от вълшебство, което раждан от жена не ще надвие! На своето вълшебство не разчитай! Тоз демон, на когото служиш, питай да ти разкаже, че Макдъф е бил не раждан, а от майчина утроба изрязан преждевременно! Проклет да е езикът ти, изрекъл тез черни думи, от които в миг омекна цялото ми мъжество. Не влизам в бой с теб. Предавай се тогава, страхопъзльо, и остани за чудо на века! Ще те затворя в клетка под върлина с портрета ти и панаирски надпис „Тук може да видите тиранина Макбет". Кой? Аз да се предам? Праха да ближа под шпорите на Малком? Да търпя тълпата да се гаври с мене? Макар и Бърнамският лес да тръгна към Дънсинейн и да стоиш пред мен ти, който от жена не си роден, ще се боря до последно. Захвърлям бойния си щит. Ела насам, Макдъф, ела на смъртен бой. И срам, за който пръв извика „Стой!“ „Стига!" Заслужава жалейка по-дълбока и аз ще му я дам. Не заслужава повече. Привет, Кралю шотландски! Привет, Кралю шотландски! Привет, Кралю шотландски! М А К Б Е Т Режисьор ДЖЪСТИН КУРЗЕЛ Сценарий ТОД ЛУИЗО, ДЖЕЙКЪБ КОСКОВ и МАЙКЪЛ ЛЕСЛИ по пиесата на УИЛЯМ ШЕКСПИР ВАЛЕРИ ПЕТРОВ Субтитри и адаптация DaryG UNACS TEAMУНАКС ТИЙМ © 2015 МАЙКЪЛ ФАСБЕНДЕР МАРИОН КОТИЯР ПАДИ КОНСИДАЙН ШОН ХАРИС ДЖАК РЕЙНЪР ЕЛИЗАБЕТ ДЕБИКИ и ДЕЙВИД ТЮЛИС
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Макбет 2015 - Macbeth

Стив Джобс - Steve Jobs (2015)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 168 прегледа
Стив Джобс ни отвежда зад кулисите на дигиталната революция, изграждайки един много личен портрет на брилянтния лидер от епицентъра на събитията по пускането на пазара на три иконични продукта до разкриването на iMac през 1998. Режисьор е носителят на Оскар Дани Бойл, а сценарист – носителят н ... още

Крийд: Сърце на шампион - Creed (2015)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 80 прегледа
Адонис Джонсън (Майкъл Б. Джордан) не познава известния си баща – световният шампион по бокс тежка категория Аполо Крийд, който е починал, преди момчето да се роди. Въпреки това никой не може да отрече, че боксът е в кръвта на младежа. Адонис решава да се премести във Филаделфия – мястот ... още

Свободна игра 2005 - The Longest Yard 2005
преди: 3 години / 3 гласа / 13 точки / 0 коментара / 3549 прегледа
Адам Сандлър и Крис Рок са звездите на комедията „Свободна игра”, в която затворнически футболен отбор влиза в неравна борба със самите надзиратели. Едва попаднал в затвора, професионалният футболист Пол Крю (Адам Сандлър) получава задача да събере и обучи футболен отбор от затворници. ... още

Безумна любов 2014 - Endless Love 2014
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 228 прегледа
"Безумна любов" разказва историята на неопитната и затворена в себе си абитуриентка Джейд и нейния възлюбен – красив младеж с приключенски дух и тъмно минало. Бащата на Джейд твърдо се противопоставя на страстната връзка и неочаквано фриволното поведение на дъщеря си, която според него опозна ... още

Спектър - Spectre (2015)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 79 прегледа
След трагичната смърт на „М“, Джеймс Бонд получава посмъртно видео писмо от нея, в което „М“ му предлага да убие Марко Скяра и „да отиде на погребението му“. Пристигайки в Мексико, агент 007 изпълнява последната задачата на „M“ и изведнъж открива следа ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2018 BgMdb.com V 1.0