Избор на редактора:

Крим. Път към Родината 2015 - Крым. Путь на родину. 2015 - Онлайн BG Movie Database

5 звезди / 4 гласа / 18 точки / 1 коментара / 2722 прегледа

Документален филм за събитията в Украйна и Крим през последната година. Полнометражная документальная лента была задумана, чтобы сохранить для истории каждый значимый эпизод событий, происходивших в Крыму весной 2014 года.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

Съемки продолжались 8 месяцев и охватили Севастополь и Форос, Симферополь и Керчь, Ялту и Бахчисарай; Феодосию, Джанкой, Алушту и еще десяток населенных пунктов Крыма. По горячим следам был записан большой разговор с Владимиром Путиным, а потом еще больше полусотни интервью с участниками и свидетелями Крымской весны.

Жанр: Документален

Автор : Андрей Кондрашов

Режисьор : Сергей Краус

Държава : Русия

Година : 2015

Времетраене : 2:24:48 мин.

Галерия снимки:

Крим. Път към Родината 2015 - Крым. Путь на родину. 2015

Крим. Път към Родината 2015 - Крым. Путь на родину. 2015

Крим. Път към Родината 2015 - Крым. Путь на родину. 2015

Крим. Път към Родината 2015 - Крым. Путь на родину. 2015

Видео

От филма:
Поканих в Кремъл ръководителите на нашите Спец служби и Министерството на отбраната и им поставих задача да спасят живота на президента на Украйна. През нощта на 22 и 23 февруари беше проведена операция, която няма аналог в новата световна история. По заповед на главата на Руската държава от съседна страна беше евакуиран тайно действащият й президент. Нашата служба за радио наблюдение всъщност започнаха да следят кортежа му. Стана ясно, че Виктор Фьодорович Янукович скоро ще се натъкне на засада. И просто щяха да го унищожат. Молбата да спасят живота му била директно обръщение към Русия от името на легитимния президент на Украйна. Всички детайли по тази операция, точно година оставаха в тайна и бяха известни само на Владимир Путин и тези, които изпълняваха заповедта му. Правилно ли ви разбирам, че лично вие сте ръководил цяла нощ операцията по спасяването на Янукович? Абсолютно вярно. Беше през нощта на 22 и 23 и свършихме около 7 часа сутринта. И се разделихме, няма да крия, аз и всички мои колеги а те бяха четирима, казах Ситуацията в Украйна се развива по такъв начин, че ние сме принудени да започнем работа по връщането на Крим в Русия. Защото не можем да оставим тази територия и хората, които живеят там на произвола на съдбата под ботуша на националистите. И поставих определени задачи. Казах какво и как трябва да направим. Но веднага подчертах, че ще направим това само в този случай ако сме абсолютно сигурни, че това искат самите хора, които живеят в Крим. Трябваше да дадем възможност на хората да се самоопределят, да изразят мнението си. В това се състоеше нашата цел. Говоря съвсем откровено. Честно. За себе си помислих ако хората искат това, значи така ще бъде. Значи ще бъдат там с повече автономия и с някакви права, но в състава на Украинската държава. Тогава нека бъде така. Но ако пожелаят другояче, тогава не можем да ги изоставим. КРИМ ПЪТЯТ КЪМ РОДИНАТА Киев. Февруари 2014 г. Рязкото изостряне на противопоставянето в Киев започва на 18 февруари. В 1330 е първият насочен изстрел. Еднакво, с куршум във врата загиват Националистите от Десен сектор нападат офиса на Партията на регионите. И изгарят на живо редови сътрудник. На следващия ден в центъра на Киев убитите вече са 25. На 20 февруари на Майдан откриват огън снайперисти. По двете страни. По различни оценки загиват между 75 и 100 човека. Всичко се променя, започва да се лее кръв, стрелба на Майдан. Как се държеше Янукович тогава? Навярно ви е звънил? Или ви помоли за среща? Да, да. Първо ми позвъни на 21 късно вечерта, разказа, че смята да отиде в Харков за участие в регионалната конференция. Няма да крия, изказах моята гледна точка, че в тази ситуация по-добре да не напуска столицата. Той каза, че ще помисли и ще позвъни да поговорим пак. В тази вечер, когато на Майдан извършват масов разстрел на демонстранти и силите на реда, Виктор Янукович за последен път отива да пренощува в дома си. После ми позвъни и каза, че е решил да пътува. Единственото, което казах поне вземете допълнителна охрана. Да, да, прекрасно разбирам. Тръгнал и взел със себе си охраната. В 917 сутринта на 21 февруари излизайки от резиденция Нижегорие, Виктор Янукович спира за няколко секунди. Сякаш се сбогува. Повече няма да се върне тук. Макар че в отговор на съгласието си да изпълни всички искания на опозицията, в тези минути все още очаквал от Майдан и европейските посредници мирни решения. Но вместо това, както знаете, опозицията още същия ден превзема президентската администрация и правителството. След това, но това беше вече на 22 ри Виктор Фьодорович позвъни пак и каза, че се намира в Харков и иска да се консултира и да се срещне с мен да поговорим по повод развитието на ситуацията. Аз естествено казах, че съм готов да го направя. Моля. Където ви е удобно. Този ден в нарушение конституцията на Украйна лидерите на Майдан слагат в ръководството на Върховната рада Александър Турчинов и всъщност отстраняват Виктор Янукович от властта. Президентът на Украйна се появява в ефир от Харков. Не смятам да подавам оставка. Аз съм законно избран президент. Това, което се случва днес, е и вандализъм и бандитизъм, и държавен преврат. Веднага щом Виктор Янукович напуска Киев, един след друг, от Полша Радослав Сикорски от Еврокомисията Оливие Байи и от Литва Дария Грибаускайте започват да твърдят, че съглашението за Асоциация ЕС ще подписва с новото украинско ръководство. И затова действащият и легитимен президент Янукович явно започнал да пречи на киевските организатори на преврата. За нас стана ясно, а и информация постъпваше, за това, че подготвят не само да го заловят, но за предпочитане от хората, извършили държавен преврат, е физическото му унищожаване. Няма човек, както казваше известна историческа личност, няма проблем. А последвалото развитие на събитията потвърди това. Ако го нямаше, опозиционните сили по-лесно щяха да решават задачите, които си бяха поставили. На 22 февруари Виктор Янукович напуска Харков и с молба за среща позвънява на Владимир Путин вече от Донецк. Тогава предложих да се срещнем някъде в Ростов да не губите време. Готов съм сам да долетя. После имаше още едно обаждане и сътрудници от охраната на Виктор Фьодорович казаха, че имат проблем. Голям. И не могат да излетят. Честно казано, вече бях разбрал, че става нещо такова. Извънредно и извън рамките на обикновена ситуация. По-късно научихме, че по това време по кортежа му вече са стреляли. По кортежа на Янукович, а даже бяха стреляли и по генералния прокурор Пшонки. И ранили един от сътрудниците на охраната му. Тоест, в този момент вече беше извършен държавен преврат. И в действителност започваше операция по залавянето и унищожаването му. От страна на опозиционните сили. Ръководителите на четирите силови организации на Русия получават заповед от главнокомандващия да спасят живота на президента на Украйна. В същото време с противоположна задача от майданните власти в Киев ред други спец служби издирват Янукович, но след неуспешен опит да излети от Донецк, президентът на Украйна изчезва. Кортежът му сякаш се разтваря в просторите на Източна Украйна. Значи се измъкнал от Донецк и изглежда тръгнал, без да знае къде. Той тръгна за Крим. Тръгна за Крим, но когато ми показаха картата на придвижването му... Виждахте маршрута на придвижването му? Когато той позвъни, нашите служби за радио наблюдение всъщност започнаха да следят кортежа му. Всеки път фиксирахме местонахождението му. Но когато ми показаха картата, стана ясно, че скоро ще се натъкне на засада. Нещо повече. По данните, които имахме, там бяха поставени едрокалибрени картечници за да не разговарят дълго. Излиза, че никой не е смятал да го спира. Имаме основание да смятаме, че просто щяха да го унищожат. И сътрудниците от охраната му получиха информация, че не трябва да продължават. Това са доста интересни диалози, защото всичко се водеше по открита връзка. И ние също използвахме това, за да разберем къде се намира, но преди ние да го засечем на територията с технически средства не ни беше ясно къде е, затова ние се подготвихме да го измъкнем направо от Донецк по суша, по море и по въздух. Тоест, дадохте заповед да подготвят различни подразделения за спасяването на Янукович? Да. И тъй като вече беше далеч от Донецк на катерите им трябваше доста време, около 5-6 часа, за да стигнат до брега. Вие казахте "до този бряг"? Предвиждахте, че е възможна заплаха за живота му? Те обърнаха, а ние им дадохме цел и указания къде трябва да излязат на брега с кортежа. И изпратихме хеликоптерна група. С отряд от спецназ на борда. Търсенето продължава около час и половина, а оглеждането от въздуха на десетки километри брегова линия не давало резултат. Пилотите нямали никаква връзка с кортежа на Янукович и адютантът на украинския президент отчаяно звънял в Кремъл. В един момент стана ясно, че хеликоптерите не могат да ги намерят и им свършва горивото. Трябва да се връщат. Въртолетите вече смятали да се връщат, когато пилотите видели в далечината светлини. Кортежните коли включили едновременно светлините показвайки местоположението си. Как са се сетили? Подсказахме им. Все пак вие сте подсказал. Разбира се. Вие и колегите ви? Да, разбира се. Пилотите ги забелязали и прибрали. Но с това тази история не приключи, защото Виктор Фьодорович не пожела да дойде в Русия. И веднага помоли да го закараме в Крим. И замина в Крим. Така че още няколко дни, докато там вървяха събитията, свързани с преврата той беше на територията на Украйна. Наистина след няколко дни, когато стана ясно, че вече няма с кого да се договаря в Киев, той пак помоли и ние го изведохме на територията на Русия. Когато ви доложиха за спасяването му, какви чувства изпитахте? Чувството, че сме спасили живота му и на членовете на семейството му. Струва ми се, че това е добро дело, благородно. Не искам да давам оценка за дейността му и работата му. Той каза не можах да подпиша заповед за използване на оръжие. Ръката ми не се вдигна. Но... Мога ли да го осъждам за това, не знам. Не смятам, че имам право да го правя. Добре ли е това или лошо, последствията от бездействието са тежки. Очевидно е. Реконструкция на събитията В този момент вече хиляди беззащитни чувствали върху себе си последствията. Превзели Киев, националистите устройват лов за всички, които не са съгласни с методите им за идване на власт. Това беше на 20. Връщахме се у дома. Пътят беше преграден. Не знам как да ги нарека. Просто това не бяха хора. В деня, когато снайперистите напълно контролирали Майдан от Киев с автобуси се връщали у дома си в Крим обикновени хора. Те ходили на така наречения Анти Майдан. В мирен митинг, на който кримчаните, невъоръжени се опитали да покажат мнението на полуострова, различно от Евро Майдан. Патрулни коли на украинската милиция, съпровождащи колоната автобуси на половината на пътя вкарали кримчаните в засада. Блокираха колоната от две страни и тук започна най-неприятното. Младежи, въоръжени с бухалки. Част тях бяха пияни, някои бяха дрогирани. Изскочи младеж с огнестрелно оръжие. С пушка. И започна да разстрелва в упор. На предната седалка застреляха шофьора както си седеше. Тълпа от тези варвари ни обгради и започнаха да разбиват стъклата. Хвърляха камъни, после започнаха да крещят "излизайте". "Ако не излезете, живи ще ви изгорим". Да оцелееш в тази ситуация въобще било трудно. И съвсем невъзможно, ако намерят руско знаме или лозунги "Няма да дадем нашият Крим на Бандера". Или просто снимки. Даже на телефон, фиксирал безчинствата на Майдан. Извадих флашките от телефона и от фотоапарата. Сложих ги в устата под езика си. И снимките на семейството ми и техните снимки какво вършеха на Майдан. Във всеки момент можех да ги глътна, просто за да опазя семейството си. И когато вече бягахме от автобуса, имаше канавка наблизо. Хвърляха ни там просто един върху друг, биеха ни и лежаха нашите мъже. Застреляни. Лежаха 6 човека. И нашият шофьор тъкмо измъкнаха и сложиха до нас. Заставяха ни да пеем химна на Украйна, да викаме "Слава на Украйна". и в същото време ни биеха с бухалки. Имам 7 шева на главата. Измъкваха нашите кримчани от тълпата и ги заставяха, кой в пазвата, да събира стъкла, разбити от автобуса. Някои в джобовете, а някои заставяха да ги ядат. Заставяха ви да ядете стъкло? Да. Да ядем стъкло. Хората вземаха, независимо от всичко и ядяха, защото всички искаха да живеят. Едно от момчетата се опита да избяга в полето, но лично аз видях как стреляха с пушка и той падна. Не знам жив ли е още този човек или не. Не знам. Горящите автобуси накарали тълпата да ликува. Докато привържениците на Майдан били увлечени от зрелището, което устроили оцелелите кримчани имали шанс да се спасят, бягайки, където им видят очите. Но и това спасило не всички. По полето и в гората националистите устроили хайка. По всички закони на жанра. Всички видяха, че има специални коли, които търсеха. Търсеха тези, които избягаха от автобуса. Те падаха в изораната земя, падаха някъде в горската ивица и се криеха, за да не попаднат в ръцете на тези, защото наистина са фашисти. Действително са бандити. Повярвайте, беше невероятна омраза, която излизаше от тях. Макар че ние нищо не им бяхме направили. Тези, които хващали пребивали до полусмърт, но първо обяснявали, че дори и да оживее някой, то от днес ще живее другояче. Заплашваха с пистолет. До слепоочието го държаха. Така беше. И бяха ядосани на нас, защото сме кримски. "Говори по украински". Казвам "Не умея". "Ще дойда при теб в Крим и цялото ти семейство, за това, че говорите на руски, ще унищожа. Те биеха и виждаха нашата кръв, виждаха болката ни, стояха и се смееха. Това им доставяше удоволствие. Какво да говорим? По тази трагедия разбрахме, че не трябва да оставаме в Украйна. Това са фашисти. Откровени фашисти. Откровени бандеровци. В Корсунският погром, както ще нарекат тази трагедия в Крим, по данни на МВД Украйна отнема живота на 7 човека. От осем кримски автобуса националистите в Черкаска област изгарят четири. Повече от 20 човека изчезват безследно. Когато видяхме изблика на най-краен национализъм, стана ясно, че за хората, които живеят именно в Крим могат да настъпят много тежки времена. И едва тогава, искам да подчертая това, възникна мисълта за това, че не можем просто така да оставим хората, да изоставим в беда хората в тази ситуация. Симферопол, обявен в Киев за гнездо на врагове на Майдан получил ултиматум да събори паметника на Ленин в близките 10 дни. Именно това, още преди Корсунския погром консолидира местните жители за протест. И докато ред украински области се кълнат във вярност на националистите, кримчаните вече събирали отряди за самоотбрана. Правехме учебно-тренировъчни сборове всеки ден. Готвехме се да отблъснем атака в случай, ако у някого се появеше мисъл да събори паметника. За нас това действително беше символ на стабилност и възможност на властта да удържи ситуацията под контрол. Когато започнахте вашата лична Кримска пролет, съвсем не можехте да знаете, че Русия ще подкрепи кримчаните. Страшно ли беше? Знаете ли, чувството за собствено достойнство навярно ни помагаше да преодолеем страха. Ние заедно ще защитим нашият Крим. Мир за Крим. Как се появи Аксьонов? Не знам. Това е човек, който никога не съм знаел преди. Никога не съм го виждал. Не го познавах. Няма да крия, казаха ми фамилията му и че депутатите и кримският парламент или рада, както решите, предлагат ето този човек. Опълченците много настоявали да бъде истински наш техният лидер Аксьонов и оказали въздействие на депутатите. Може и така да е. Те са местни. По-добре знаят. Точно той ги събираше в роти. Един от тях, председател на парламента в Крим, когато го попитах "как се отнасяте към него" казва той е Че Гевара. На нас такъв сега ни трябва. Интересува ни мирен Крим, развит и многонационален. Където всички хора живеят нормално. Кримската пролет навярно победи благодарение единството на хората и обединяването на действително патриотични хора с еднакъв начин на мислене и единен подход. Ден за обединение на кримчаните става 22 февруари. В този ден в Севастопол и Симферопол се връщат бойците от Беркут. Тях ги горили на Мадай, стреляли по тях и обвинили в снайперистките убийства. Изтерзани и потиснати изведнъж те виждат у дома си това, което даже не можели да си представят в Киев. По това време срещу бойците и командирите на Беркут в цяла Украйна откривали наказателни дела, арестували ги. В Лвов ги поставили на колене. В град Ровно целият Беркут предавали на Десен сектор, в Киев предложили да създадат на основата на Беркут спецназ Героите на Майдан. Те навсякъде били врагове. И само тук били герои. Това беше някакъв балсам, освежаваща глътка вода и въздух. Увереността в това, че край. Ние сме у дома. Това е нашият Крим и няма да го дадем на никого. Беше като някакъв прелом? Беше прелом. Станал тук, на площад Ленин. Именно тук с кримчаните беше взето решение. В същия ден разпределят по болниците десетки ранени, погребват убития на Майдан офицер от Беркут и двама сътрудници от вътрешни войски. А като се връщат в базата разбират, че трябва да пазят не обществения ред, а самият мир в Крим. Киев обещавал да въведе ред и на юг, и на изток, и навсякъде, където не харесват идеите на Майдан. Сигурен съм, имайки предвид етническия състав на населението в Крим, че там щеше да бъде още по-лошо. Бяхме длъжни да предприемем определени действия за недопускане такова негативно развитие на събитията, за да няма трагедиите, които по-късно се разиграха в Одеса, когато на живо бяха изгорени десетки хора. В никакъв случай не трябваше да допуснем кръвопролитие. Но Крим не бил в течение. Симферополци денонощно охранявали базата на Беркут от националистите. Тук карали чували с пясък, за отразяване на атака от Киев. На бойците командирът раздал оръжие. Ние разбирахме как свършва това. На тези бандити те чупеха ръцете. Казваха ще му счупя дясната ръка. С тази хвърляше граната. Те зашиваха окървавено око и казваха то вече не му трябва. Зашийте окото. Просто на живо. Така се подиграваха. Давай, отвори вратата. И тогава така стоеше БТР и показвахме, без да крием, че сме готови за всяко предизвикателство. Да посрещнем неканени гости. Тоест, в случай на нещо... Да, да. Така категорично? Когато заплахата се увеличаваше, ние чувствахме, че има заплаха и искат да дойдат при нас, бяхме подготвени. Назначеният от Върховната рада за ръководител на МВД Арсен Аваков издал заповед за разпускането на Беркут. Цитат за пълна дискредитация пред украинския народ. Всяко подразделение в областите, не подчинило се на заповедта, сега се смятало за незаконна бандитска групировка. Аз пристигнах сутринта, събрах офицерите в кабинета си. И викам дайте да направим гласуване. С вдигане на ръка да решим. Който върви до край, значи върви, който сега си тръгна, също ще разбера. Всички ще разберем. Накъде ще тръгнем по-нататък, в планините ли ще избягаме или ще се присъединим към някоя руска част, като командир ще мисля над тези въпроси. Но сега правим своя избор. Всеки от нас. Всички вдигнаха ръка. Всички се съгласиха. Всички! До един. И вие взехте решение. Решението беше за начало да защитим себе си и семействата си. За бой! След Майдан в програмата за тренировки на кримския Беркут се появяват съвсем нови елементи. Сега бойците от спецподразделението не само отработват собствени схеми, но и методите на противодействие, използвани на Майдан срещу тях. Всичко е било тренирано предварително? Американците канеха специалисти от Украйна от силовите организации за обмяна на опит, за повишаване на квалификацията. Даваха листи и пишете как да работите срещу такава тълпа. Как да организирате строя? Да. И пишеха тактиката си как работят срещу такава масовка. Против хулигани или ултраси, срещу тълпа при масови безредици. Те бяха анализирали всичко това. Беше отдавна, някъде през 2006-а. Бяхме забравили това. После пускаха брошури как да се противопоставят на Беркут. Как да свалят шлем. За Десен сектор още тогава са писали инструкции. Да, да. Ситуацията се състоеше в това, че формално опозицията поддържаха преди всичко европейците, но ние знаехме прекрасно, не просто си давахме сметка, а знаехме, че реални кукловоди бяха нашите американски партньори и приятели. Те помагаха за подготовката на националистите, те помагаха в подготовката на бойните отряди и в Западна Украйна и в Полша. В Литва частично. Как постъпиха партньорите ни? Помогнаха за извършване на държавен преврат, тоест започнаха да действат от позиция на силата. Не мисля, че това е най-добрия начин за действане на международната арена въобще и по-специално към държавите в пост съветския период, защото държавите все пак още не са стабилни, крехки са. Трябва да се отнасят внимателно към тяхната държавност и конституция, към системата на правото. Всичко това беше изхвърлено на боклука. Потъпкано. И виждате колко тежки са последствията. Една част се съгласи с това, а друга не иска да го приеме. И страната се оказа разделена. Украйна, както стана ясно след Майдан, я разделяли технологично. По инструкция, където даже и кръвта е по правилата. Ето един от майданните прийоми с романтичното име Карпатски бук. На първата редица ръцете бяха чисти. В тях нямаше нищо. Втората редица започваха да работят с лак и боя. Работеха по визьора. Видимостта изчезваше, боецът вдигаше визьора и получаваше удар от "карпатски бук" в лицето. Камъни. Сергей Марченко, командир на спецназа на кримския Беркут заедно с бойците си е преживял целият огнен Майдан. Сега сам може да пише брошури по технология на революционната тълпа. Имаше специално обучени хора, които намираха пролуки, намираха слабите места в тези конструкции. Тоест, с бутилките се целеха именно тук? Именно в незащитените места. У всеки боец на Майдан са изгорели по Гасейки пламъка един от друг понякога отивали по 20 пожарогасителя на час. Кримският Беркут загубил убит един офицер, а 32 души получили огнестрелни ранявания. Само за ден работа на неизвестните снайперисти. Ако анализирате раняванията, то какви са? Там, където е държал щита, за да не могат да му вземат щита. Ранявания в глезените и коленете. Това не е стрелба на някаква сбирщина, дошли да защитават правата си и не им харесва управлението на Янукович. Срещу бойците на Беркут работели професионални стрелци които са минали не една "гореща точка". А това вече е режисирана, планирана и отработена в много страни акция за сваляне на законното правителство. Това е всичко. Преди да се извършват действия като тия в Киев на 21 февруари, за последствията за страната хората, които имат за цел такова решаване на политическите проблеми. Лесно е да обърнеш всичко с краката нагоре. Трябва все пак да се съобразяват със законните интересите на партньорите си, ако искаме да се отнасяме с уважение един към друг. А ако говорим за историческата несправедливост ние постоянно наричаме и наричахме Севастопол "град на руската военно морска слава" и къде беше Севастопол и къде беше руската военно морска слава. Всичко се преобърна. В руската история наистина няма нито един град, за който да е пролята толкова кръв. Град герой, град крепост, град адмирал. Той винаги е бил специален даже по съветско време, когато целият Крим беше предаден на Украинската ССР, славният Севастопол винаги оставаше град на съюзно подчинение. Само тук любовта към Русия можеше да бъде радикална и такива анти бандеровски митинги както в Севастопол нямаше никъде. Фашизмът няма да мине. Фашизмът няма да мине. И навярно само тук, в де юре украинският град народът на митинга на 23 февруари можеше да избере за кмет гражданин на Русия. Започвайки дейността си в 91 година, помня, когато излезе Елцин и каза решихме да погребем Съветския съюз. След това беше Беловежката пуща и тогава помислих Глупак. И после с всяка година в ежедневието започнах полека-лека да наблюдавам. Валута, паспортен режим на границата, системата за обучение в училищата, в детските градини. Изведнъж и държавна телевизия се появи и разбира се на украински език. Но тук никой не говори на украински. В Севастопол, за разлика от Крим, никога не са преподавали украински език. Имаше значение особения статут на населението. И полека-лека затягаха гайките. Бяха приети над 40 закона, официално ограничаващи използването на руски език. Цялата документация в предприятията трябваше да се води на украински. Бяха изпратени много чиновници от Киев и западна Украйна. Бояха се от сепаратизъм? Да. Но въпреки това нищо не можаха да направят. Славната 35 а батарея на Севастопол Алексей Чалов ремонтирал сам със свои собствени и народни дарения. Сега тук дават клетва моряци. Кълна се да спазвам и умножавам славните бойни традиции на Черноморския флот. Служа на Руската федерация. С частни средства преди много години бил издаден и учебник по история на Севастопол. Предмет, който се преподавал в училищата в противовес на официалния курс по история, прославящ Степан Бандера. Жителите от града на руската слава не просто сами пазели своя културно-исторически код, те се и съпротивлявали на чуждия. Затова, когато наричат Кримската пролет третата отбрана на Севастопол самите севастополци поправят. Пролетта през 14 та беше не отбрана, а атака, а се отбранявахме преди това. Севастопол е покрит с толкова неувяхваща слава, че независимо от 23 години окупация... Наричате това окупация? Окупация е. Аз съм офицер, който не е дал украинска клетва и успяхме да съхраним себе си, любовта към Русия, историята. Севастопол е необикновен град. Съвсем необикновен. Виктор Мелников, командир на отделение в 13-а рота за бързо реагиране от гвардията на Севастополската самоотбрана. Опълчението в града е сформирано още през декември 2013. Два месеца преди стрелбата на Майдан, но след преврата в Киев в опълчение всъщност се превръщат всички севастополци. За моите 60 години не знам такова събитие в историята, където просто ей така народът единодушно със сърцето и главата толкова самоотвержено, предано и активно са защитават града си. Защитихте ли? Защитихме. Ако трябва, пак ще го защитим. В съзнанието на руския гражданин и руския човек Крим се асоциира с героичните страници на нашата история. Това е и присъединяването на тези територии към Русия, това е и героичната отбрана, а после и връщането на Крим и Севастопол през Втората световна война. Крим е свързан с руската история, с руската литература, с изкуството. С царското семейство. Въобще цялата основа на руската история, така или иначе е преплетена с Крим. Върховният съвет на Крим обявява извънредно заседание. За определяне по-нататъшния статус на автономията планирали провеждането на референдум. Но кримско татарския Меджилис, ангажиран от Майдан извел на площада няколко хиляди души. Сергей Валериевич, това е мястото, където беше митингът? Този на 26-ти. Взел сте непосредствено участие. Какво помните днес? Как беше? Помня всичко. Как да не помня. Киев дал указания на ръководството на кримския Меджилис да провалят всички сесии на територията на Република Крим, по възможност да превземат сградата на Кримския парламент. Болшинството кримски татари и руснаци никога не са искали конфликт, но те взеха неправилна позиция и ние бяхме принудени да започнем да концентрираме свои хора вляво от входа. Тук ли? Да. При това Киев прати за подкрепа на Меджилиса хора от Десен сектор с бандеровски знамена. Именно тези хора към обяд започват стълкновения. Игор Георгиевски на митинга бил сред тези, които се опитвали да не допуснат проникване на тълпата в сградата на Върховния съвет. Имаше черно-червено бандеровско знаме, И украинско имаше. Идеята им беше да покажат сила. Когато хващаха под ръка повдигаха от земята. Когато имаше противопоставяне и двете стени се срещнаха, блъскаха, блъскаха, съпротивляваха се. Уморяваш се много бързо. Разделяме се. Поемаме си въздух. На клинове разделяхме тълпата, притискахме и минавахме в тила. Намирах се непосредствено там с командира на първа рота Турчиненко Сергей Анатолич. Тук ме събориха. На това място? Да. Не можех да стана сам. Благодарение на него. Просто ме измъкна изпод краката. Тези кадри снимал командирът на трета рота на опълчението бившият афганец Павел Таран. този ден в болница, по думите му, са се отървали леко. Сблъсъкът беше много сериозен. Някъде в този район. Биеха се. Един старец падна. Опитахме да го задържим, за да не го стъпчат, но не успяхме. Смачкаха го. Просто не можахме да удържим тълпата. Старецът е един от загиналите? Да, той загина. В един момент, където били знамената на Меджилиса и Десен сектор организирано полетели бутилки с вода и пясък и някакъв прах. Избутали травмираните кримчани и тълпата нахлула в сградата на Парламента. С викове се движеха точно към вратата. Идваха с цел да разбият вратата, да нахлуят и... Точно над нея сме. Виждаме я. Ето, крайната врата. Обаче нахлули в сградата, където стоят техни земляци и депутати кримските татари се объркват. Хората явно не знаели какво да правят. Лидерът на Меджилиса Мустафа Джамилев спрял да дава команди по телефона, а екстремистите от Десен сектор с опит по превземане на сгради в Киев така и не проникнали в Кримския парламент. Оказало се, че опълченците блокирали пришълците. Открили майданните командири от Лвов и Киев, независимо от старанията им да изглеждат обикновени участници в стихийния протест. Отстрани може да се стори, че е спонтанен митинг. Не, грешите. Беше подготвен митинг. Обърнете внимание на този с червеното яке. Той е куратор. Виждате ли? Червеното яке се вижда ясно. Това са все куратори на разстояние десетина метра помежду тях. А този явно е ръководител на групата им. Работеше с качулка, за да не покаже лицето си. Ето го. Ето един. И още един. Искаха да направят именно такава линия на противодействие. Да сблъскат славяните и кримските татари и да започнат помежду си бой. Аз самият съм кримски татарин. Народът беше излъган. Разказваха им, че ако бъдем с Русия ще ни депортират. Ще ни изпратят в Магадан или пак в Урал. Всякакви глупости. Тоест, плашели татарите с депортация? Да. Имаше такива разговори. Опълченците виждали как болшинството обикновени кримски татари на митинга били изненадани от технологиите, които започнали да се прилагат от тяхната страна. Сега ще ви покажа нещо. Виждате ли там започват да се закриват. Даже някои бяха подготвили респиратори. Освен нервнопаралитичен газ, използвали и нещо ново. Смесено с брашно стъкло за луминесцентни лампи. Всеки, попадал в облак от такъв прах, няколко дни след това не можел да отвори очи. Омразата просто заслепяваше хората. И Сергей Валериевич Аксьонов помня, на централния вход с разбито лице. И той също пострада. Той укротяваше побоя. Опитвах се колкото мога да ги разделя. А много мои колеги казваха "дайте да се въоръжим", но разбирате ли, едно нещо е да се противопоставим на Киев и Десен сектор и друго на кримчани. Да, от друга националност, но как да изясняваме отношения с оръжие. Кримчани, добър вечер. Хайде да почиваме, да дружим и работим. Част от кримските татари беше подложена под влиянието на своите лидери, а някои от тях са професионални, искам да подчертая това, борци за правата на кримските татари, за човешки права. За някои от тях такава ситуация не е много комфортна, защото сякаш стават не особено нужни. Кримските татари не са еднородна маса. Там има различни хора. Местното опълчение действаше много енергично. Включително и това, че намериха опора и в част от кримско-татарското население и опълчението привлече кримски татари за съвместна работа. Част от опълченците бяха кримски татари. Лидерите на Меджилиса убеждавали обикновените хора, че съединяването на Крим с Русия ще измени кардинално живота на кримските татари. И то към по-лошо. Командирът на 15-а татарска рота на опълчението Енвер Куртаметов лесно убеждавал земляците си в обратното. Животът на кримските татари няма да се измени към по-лошо, защото няма накъде по-лошо. Нищо хубаво не сме видели от Украйна за тези години. Нищо хубаво. При Украйна официалната заплата беше 1200 гривена. Как може да изхраниш семейство? Как? Виждате ли? Народът не може даже нормално да построи. Това е село Мамут Султан. Едно от многото на историческата земя на кримските татари още от 14-17 век. Върнали се тук преди 30 години от централна Азия тези хора пак попадат и не могат да се измъкнат от средновековието. Вода няма, канализация няма, отопление няма. И даже електричество няма. Влезте, не се събувайте. Заповядайте. Ето леглото. Ние живеем в надстройката. Синът ми спи тук Ето полиците с вещите ни. Общо сме 5 човека. Аз няма къде да живея. Имам 4 деца. Ни вода, ни светлина, нито нормални пътища. Наоколо само мръсотия. Киев винаги обещаваше и го изпълняваше? Манипулираха ни. Просто ни манипулираха. Използваха ни, разбирате ли? Като някакъв лост. И това е всичко. Енвер Куртаметов бил в Киев, когато след победата на Майдан националистите преследвали рускоезичните кримчани. През поляни и пътечки помогнал да се приберат у дома 360 земляци. А в Крим веднага сформирал многонационална рота за защита от бандеровците. Налагаше се и по цели денонощия да излизаме на повикване. Имаше и безсънни нощи. И не само ние. Всички опълченци. Дежурехме денонощия. Веднъж в медицинския взвод на ротата му се записва крехко момиче. За Енвер настъпва и лична Кримска пролет. Оженихме се седем дни след запознанството. Любов от пръв поглед? Щом след 7 дни вече и сватба. Тя ме видя, победи и ме взе. Това е. В Киев и до сега казват, че нищо няма да се получи у руснаците в Крим, защото никога няма да намерят общ език с кримските татари. Какво ще кажете, Марина? Лично аз намерих общ език с кримските татари. Куполите на църкви и минарета в Крим от векове са редом. В Симферопол, Сутак или Керч. Бахчисарай, столица на бившето Кримско ханство. Но кой е възпял фонтана му по-добре от Пушкин? В Крим има 150 народа и народности и главното, от което се безпокояха тук от време на Перестройката от внасянето на междунационални конфликти. Но ние не смятаме да обиждаме никого. Нито кримските татари, нито немците, които живеят там, нито гърците или арменците, нито руснаците или украинците. Искаме това да бъде единно семейство. И имайки предвид проблемите, историческите проблеми, с които живее кримско татарския народ, смятаме, че наше задължение е да решаваме тези проблеми заедно с всички хора, които живеят там. Въобще не делим по етнически принцип. Всички са граждани на Руската федерация. В този смисъл приятно се изненадах, когато по време на тези събития разговарях с кримчаните когато попитах колко украинци живеят там, те ме погледнаха и казаха а ние не делим. Ние сме едно семейство. Народният подем и сплотеност, който почти веднага ще нарекат Кримска пролет се сформира само за седем дни. На 22 февруари, гореният на Майдан Беркут полага клетва в Крим. На 23 февруари в Севастопол на многохиляден митинг срещу украинският фашизъм избират за народен кмет Алексей Чалов. Едновременно в Симферопол масово записване в народното опълчение на Крим. Феодосия, Ялта, Севастопол и Симферопол шествия и митинги. Стихийни призиви за обединение с Русия. решение Крим отказва да се подчинява на украинската власт. На 27 февруари от Киев за Крим потегля, така нареченият Влак на дружбата. Сформира го Игор Матвейчук, един от главатарите на Десен сектор, който заявява Сепаратистите на Крим ще отговорят за всичко. За кримското опълчение настъпва час хикс. В 2015, когато по разписание пристигал влакът, в Симферопол трябвало да започне наказателна операция. Опълченците се събрат на гарата да посрещнат главорезите, минали през кръвта на Майдан. Те носели с тях всичко. От бухалки, арматура, коктейли "Молотов" до огнестрелно оръжие, което вече получили след разграбването на военни части в Лвовска област. В Крим за това вече знаели всички. Сплотихме се срещу това фашистите да не дойдат на родната ни земя. Видяхме как се разправят на централния площад в Киев, видяхме какво остана от него. Руини и пепел. Сплотихме се, за да защитим родния си край. Да защитим своя край, семействата си и своя дом. Кои бяха хората, които съставиха вашия голям полк? Имаше и успешни бизнесмени, които пристигаха с красиви, скъпи коли и заставаха в строя. Имаше и обикновени строители и работници. Така да се каже, от всички специалности. Една рота беше от ковачи, които ни обезпечиха с щитове. Работехме денонощно. На ден правехме около 40 щита. Тук смяхме, тук се хранехме. Прекрачвайки през спящите. Изучавахме и опита на Майдан. Махнахме отворите за гледане, също и долу в случай, че има коктейли "Молотов". Даже алуминия, от който били направени омоновските щитове, опълченците бракували. Те са доста по-здрави. Направени са от стомана? Едва ли ще издържат куршум, но от пистолет ще защитят. От автоматна стрелба едва ли щяха да защитят и доспехите, които обличаха самите ковачи за среща с въоръжените до зъби националисти. Отиваха без оръжие, но с вяра оцветяваха щитовете с трикольора. Русия! Севастопол е Русия. Ободрявахме се един друг. Виждах страха в очите. Разбирахме къде отиваме. Знаехме, че не идват с празни ръце. Знаехме защо идват тук. Но ние надмогнахме себе си. Вярвахме, че ще спрем този влак Вече минали 3 часа напрегнато очакване, когато командирът на опълчението получил информация. Идват. Щитовете на перона се съединяват в очакване. След два часа влакът пристигна Беше някак страшно. Сякаш е влак призрак. За какво мислеха? За какво говореха хората в този момент? Че няма да допуснем. Ще стоим до смърт. Обединиха се абсолютно всички. Всички националности. Абсолютно всички вероизповедания. Обединиха се около един-единствен флаг. Флагът на Крим. Влакът спирал пред опълченците. Прозорците на вагоните били отворени. Вътре светело. И едва тогава станало ясно, че "Влакът на дружбата" е празен. Мисля, че при тях разузнаването също е работело. Безусловно е стигнала информация от гарата, че ще ги посрещнат кримчани и че няма да ги пуснат тук. И обикновен животински страх. Дръпнали аварийната и избягали. Както после се изяснява, недостигайки до Крим, бандеровският десант поискал спиране. И три часа разтоварвал от влака тонове оръжие. От СБУ в Симферопол предупредили лидерите от Десен сектор. Очакват ви 1500 опълченци. Такава среща явно не влизала в плановете на националистите. Мисля си и слава богу, че тогава се размина. Ние сме мирни хора и не искаме кръв. Не искаме никакви стълкновения. Искаме просто да живеем в мир и благоденствие. Това обединяваше всички нас. Защото у всеки, освен общото да спасим земята си има и нещо лично. Нашето семейство, нашият тил. Каква е ролята на местните опълченци в тази голяма Руска пролет, която дойде от Крим? Смятам, че е огромна роля, една от главните, защото, ще повторя пак, първоначално, когато ние се разделихме в 7 сутринта казах на колегите си, че ще правим това, само, ако видим, че хората искат това. И разбира се, трябва да се опираме на местните дружини. Знаете ли, в някои моменти трябваше даже да ги възпираме. Но в действителност те почти винаги бяха пред нас. Самуел Мартаян, един от най-известните командири на народното опълчение. Това е нашата Родина. Ние сме мъже с теб и трябва да защитаваме родината си. Нали? Да. За себе си говори кратко. Бивш съветски офицер, кримчанин. През февруари 14-а година събрал и взел под свое командване рота, въоръжена с дръжки от лопати. На 27 февруари неговата четвърта рота получила от Сергей Аксьонов първата си задача. Стояхме. Излезе Сергей Валериевич. "Трябва да вземем летището". Добре, казвам. Няма проблем. Имате ли средства? От средствата само колове. Добре. Нека са колове. Летището в Симферопол, най-голямото в Крим от 27 февруари представлявало едва ли не главната опасност. В паника от решението на кримските депутати Киев се гласял да стовари в Симферопол боен десант. Опълченците още не знаели как да затворят летището за групата военни самолети. Пътят към територията им преградили въоръжени милиционери. Ако искаха, навярно биха ни разстреляли. Макар че с душата си бяха с нас. Милицията, състояща се също от местни кримчани, тайно подкрепяла опълчението, затова фактически им дали възможност да действат. Разменяме си погледи. Започваме. Започваме. Приближаваме към кованата ограда и започваме да събаряме оградата. Планът на Самуел Мартаян бил прост, но верен. Да запалят на пистата за излитане варели с гориво, че дори визуално украинските военни пилоти да могат да видят, че кацането е невъзможно. Притичахме, сложихме варелите. Подготвихме за запалване. Запалихме факлите. Позвъних и доложих на Сергей Валериевич Аксьонов Валериевич, аз съм на пистата за излитане и съм готов да паля. В отговор чувам Чакай, Самуел. Чакай команда. И буквално след 30 секунди подават команда Самуел, свършихме делото си. На Киев е доложено, че пистата е превзета. Самолетите няма да кацнат. Но опълченците се радвали рано. По тревога вече била вдигната СБУ Управление на службата по безопасност на Украйна. А в Крим имало не малко, заклели се на майданната власт. Срещу нас бягат с автомати. Дотичаха, отцепиха ни. Излязоха пред терминала и стоим. Кои сте вие? Народно опълчение на Крим. Аз съм командир на ротата. Казвам се Самуел. Защо разбихте вратата? Разбихме я, защото не ни отваряха. Кой стои зад вас? Зад нас стои кримският народ. С каква цел разбихте вратата, кримски народе? Командире, ние я разбихме, ние ще я оправим. Всичко ще бъде наред. Местни? Да, местни. Та ето какво, местни. Намирате се на територията на охраняем обект. Вашето нахлуване се оценява като терористичен акт. Не повишавайте глас, командире. Обяснявам. Оръжие за бой! Почакайте. Имате две минути да предаде оръжието. Нямаме оръжие. Времето тече. Ще стреляте в невъоръжени хора? И в този момент чувам шум от товарни камиони. Стоим на място, момчета. В този най-критичен момент... Какво помислихте в този момент? Честно, помислих, че идват за нас и ще стрелят в нас. Отзад бяха милиционерите с автомати, а отпред четири камаза. Казвам да се приготвят за бой. А с какво да ги отблъснем? Имаме само колове. Стоят. Нито един не избяга от моите. Нито един не отстъпи. Камазите приближиха и започнаха да скачат войници. После разбрахме, че това са наши, руски войници. В очите на някои мои опълченци даже сълзи се появиха. Започнахме да аплодираме. Те излязоха. Мълчешком минаха покрай нас и ние започнахме да викаме Отдавна ви чакаме. И започнахме да викаме "Русия, напред"! Бяха тези "най-вежливи хора"? Наистина. Това бяха вежливи, зелени човечета. Опълченците даже не забелязали веднага как офицерите от СБУ изчезнали с автоматчиците. В този момент цялото внимание на кримчаните било към добре екипираните момчета, които така неочаквано пристигнали на помощ. Спецназовците от морската пехота на Черноморския флот пристигнали от Севастопол и след броени минути заели всички стратегически позиции и Симферополското международно летище било под контрол. И най-удивителното, че ни пътниците, ни персоналът даже не забелязали нищо. Въздушното пристанище продължавало да работи в нормален режим. Навреме пристигнаха. Ако не бяха те, навярно тук щеше да бъде много по-лошо, отколкото на Донбас. Самиел Мартаян постоянно си спомня за Донбас. От началото на бойните действия веднага заминал доброволец там. От бомбардираната Горловка се обръщал към кримчаните. Не си представяте от какво ни спаси Русия през Кримската пролет. Татко, виж лети самолет. Виждам. Красиво е, нали? Управлявал ли си някога самолет? Да. Разказвал съм ти. Контролът над Симферополското летище майданната власт в Киев загубила окончателно, когато невъоръжените опълченци се качили на вишката, център на управление на цялото въздушно движение на Крим. Заедно с диспечерите в продължение на 4 денонощия връщали в небето украинските самолети. И Киев загубил надежда за силово противодействие по въздух. Колко хубаво, че живеем в Русия, че всичко това е минало. Колко хубаво, че тази земя ще диша нормално завинаги. Това е навярно генетично. Този въздух, тази земя е дадена на хората, за да не забравят. На тази земя е пролял кръв моят дядо. И моят син ще ходи по тази земя и ще се гордее, че каквито бяхме, такива и останахме. Ние никога не сме мислили за откъсване на Крим от Украйна. Никога! Но когато започнаха събитията, свързани с преврата с въоръжено и антиконституционно превземане на властта и тези хора се оказаха в опасност от това, че националистите ще се подиграват с тях тогава естествено, веднага помислих и първото, което направих, поръчах на администрацията да проведе закрито допитване до общественото мнение по повод настроението в Крим. Отношението им по въпроса за възможно присъединяване към Русия. Изясни се, че желаещите да се присъединят към Русия са 75%. От общия състав? Да. От общия състав на населението. Вече казах, че това е наша историческа територия, там живеят руски хора. Те се оказаха в опасност и не можем да ги изоставим. Повтарям, крайната цел не беше завладяването на Крим. И никаква анексия. Крайната цел беше да дадем възможност на хората да изразят мнението си относно това как искат да живеят в бъдеще. Всички мои инструкции бяха свързани с това, да се действа акуратно, разчитайки, казах това в самото начало, разчитайки на хората, които днес може да наречем патриоти на Русия. Разчитайки на тях, на техния актив но като им помагаме и бъдейки зад гърба им със значително по-големи сили и средства, имайки предвид, че в Крим се намираха повече от 20 хиляди украински военнослужещи. Добре въоръжени. Знаете ли искам да ви кажа, че даже не се наложи да се възползвам от разрешението на Съвета по федерация за въвеждане на наши войски в Украйна. Няма да си кривя душата. Защото по съответния международен договор на нашите военни бази в Крим имахме право да имаме 20 хиляди души. Даже малко повече. А ние даже при това количество, което добавихме, за което сега казах, даже 20 хиляди не събрахме. И тъй като не превишихме количеството на личния състав на базите ни в Крим, то често казано даже нищо не сме нарушили. И не сме въвеждали там допълнителен контингент. Сградата с ключовите органи на властта, от чиято работа зависела стабилността и законността в Крим били взети под охрана. Само 30 минути били нужни на спецназ, за да проведат тази операция през нощта на 27 февруари. Знаехте ли за това? Не. Научих едва сутринта. В 530 ми позвъниха и казаха, че двете сгради са заети от въоръжени хора. Министерският съвет и Върховния съвет на Република Крим. Трябваше да обезпечим работата на представителния орган на властта. Парламентът на Крим. За да може този Парламент да може да се събере ида осъществи, предвидените от закона действия. Хората трябваше да се чувстват в безопасност. Искам да обърна вниманието ви на това, че парламентът на Крим беше абсолютно легитимен, пълноценен представителен орган на властите в Крим. Сформиран дълго преди началото на тези сложни, трагически събития. И тези хора се събраха, гласуваха и избраха нов председател на правителството на Крим. Аксьоноя Сергей Валериевич. А действащият в този момент юридически президент Янукович го утвърди. И даже по отношение на украинския закон всичко е абсолютно спазено. Там разбира се може да дрънкат всичко, което искат и да интерпретират както им е угодно тези събития. Но ако погледнем от гледна точка правовата съставляваща, там и комар не може да бръмне. Но за да създадем условия за хората, да не се страхуват нито за себе си, нито за семействата си трябваше да осигурим безопасността им. И ние го направихме. Когато сесията на кримския парламент бе провалена от кримско татарския Меджилис, депутатите действително се нуждаели от обезпечаване безопасността им. Едва след като виждат "вежливите хора" в сградата и около нея, законодателите получават възможност да продължат работа. Ето нашата историческа зала. Залата за заседания на Върховния съвет на Автономна република Крим. В тази сграда се случиха тези събития, които сега се наричат Кримска пролет. "За" 61, това е резултатът от гласуването за Кримския референдум. Историческо гласуване. От 64 "за" 61, защото трима просто не са гласували. Да. Действително ли за безопасността беше фактор присъствието на ключови позиции в тази сграда на военни хора? Да. Факторът безопасност беше излязъл на първо място. През нощта на 26-27 февруари когато бяха взети всички ключови сгради в Симферопол? Как стана? Беше принудителна мярка, защото се появи огромно количество различни подстрекатели, различни агитатори, които противопоставяха различни религии, различни националности и тогава беше взето това решение. Именно в тия дни в Крим се появява брендът "вежливите хора". Как се случи? Случайно ли беше? Знаете ли, в такива ситуации няма нищо случайно. Никой не смяташе да воюва. Всички искаха да защитят и предотвратят и разбира се, там момчетата бяха инструктирани, че трябва да бъдат вежливи, да бъдат коректни, че са дошли тук не да завладяват, а да защитават. Тези дни, когато вниманието на цял свят беше приковано към събитията в Крим, един от най-популярните в интернет станал клип, където малко кримско момиченце прегръща руски войник. Намерихме човека, който е снимал този клип тогава. Именно на това място заснех оня кадър. Тук стоеше войник. Това видео тогава мнозина нарекоха постановка. Тоест, такива сцени в живота няма. В действителност момиченцето просто познало човека, които предния ден я почерпил с шоколад. Забелязах, че той раздаваше на децата различни сладки неща. Кримските деца го обикнаха. А колко подобни сцени не бяха заснети. Например в Симферопол покрай отцеплението минала млада жена с количка. И деликатно я спрял войник. И той казва" покажи ми. Какво да покажа? Нея ми покажи. И тя вади бебето и казва" на, гледай. А на него сълзи в очите и казва у дома имам точно такава на 4 месеца. А ето и история, които си разказвали, но украинските военни. В една от военните части в Крим дошли бойци от спец подразделение на ФСБ. А украинците се барикадирали. Спецназовците избили вратата, влезли, поговорили с колегите, а после отишли в магазина. Купили нова врата на украинските военни и сами я монтирали. От този ден редица задачи вече изпълнявали заедно. Те действително бяха вежливи хора. Не ругаеха, не проявяваха никаква агресия. И искрено ни помагаха. Знаете ли в какво беше нашето преимущество? В това, че лично аз се занимавах с това. Не че аз провеждах всичко, но когато това го прави първото лице на държавата, то на изпълнителите им е по-лесно да работят. Те чувстват, разбират и знаят, че изпълняват заповед, а не се занимават със самоуправство. Когато държавните структури се намират в развалини или в полуразвалено състояние, то заповеди или въобще не се дават, или не достигат до изпълнителите. Или има големи съмнения в тяхната легитимност. За да не чакат всеки ден пристигането на националистите в кримските градове станала очевидна необходимостта да се вземе под контрол границата с Украйна. На Перекопския провлак, на прохода Иченгар и Турски вал, първи застанали тези, които най-добре познавали бандеровците, бойците на Беркут. У дома, за разлика от Майдан никой не им пречел да организират правилна среща със старите познати. От гледна точка на инженерните заграждения, направихме всичко грамотно. И сигнални мини и всевъзможни разтяжки, и минни полета, за да не се промъкне никой. Но един недостатък. Бойците от Севастополския Беркут били твърде малко. Само 24 човека на четирите прехода, включително и командирът Сергей Волков. А отсреща, от украинската страна Десен сектор докарал няколко стотици бойци. Нацистите казаха Или Крим ще бъде наш, или ничий. Ще се оправим с всички несъгласни, тоест просто ще ги унищожим. От Херсонска област звънели колеги офицери. Момчета, бандеровците ще ви нападнат днес или утре. Беркут се готвел за най-лошото. Нашите момчета взеха решение. По-добре да умрем прави, отколкото да живеем на колене. И изведнъж неочаквано от тила пристигнала колона с автобуси, от които започнали да слизат и веднага да се строяват сериозни, яки мъже. Това били Приднестровки казаци от Кубанските казашки войски. Дойдоха с хармоника и полева кухня. Когато пристигнахме през нощта на 27 и 28 февруари, на Турския вал имаше 11 човека, на Перекоп 6 човека, сътрудници на Беркут, а тук на Ченгар бяха 7 човека сътрудници на Беркут. Ако имаше нападение на блокпоста или някакво настъпление от страна на бандитите, то щяха да ги убият, не защото не са смели, а защото бяха малко. И когато ние дойдохме с нашите казаци, ще ви кажа, че ги подсилихме. Отначало от другата страна на границата мощното подкрепление взели за редовна руска войска, докато една вечер казаците не извадили хармониката. Те са народ с широка душа. Обичат и да работят, и да воюват, и да почиват красиво. Те работеха много дисциплинирано, хармонично и се отнасяха много отговорно към работата си, а и работеха съвместно с местните момчета. Заедно с местните мъже, с опълченците. Всъщност бяха като едно семейство. Дойдоха по зова на сърцето и душата. След майдановските събития дойдоха многочислени молби към казаците именно от Крим и рускоезичното населения, видимо роднини, че от страната на Украйна тук могат да дойдат бандеровци. Казаците се посъветваха на събранията си и взеха решение да се обърнат към атамана на войската да дойдем тук. Атаманът на Кубанската казашка войска Николай Далуда взел решение да тръгнат почти веднага. На пристигнали в Керч. Но тук станало ясно, че Киев заповядал на местните власти да направят всичко, че стотици яки руснаци да не могат да получат нито жилища, нито транспорт. Казаците останали на улицата под февруарския дъжд и вятър и отишли да се помолят в храма на Андрей Първозвани. Неочаквано именно тук намерили убежище. Бяха много уморени. Трябваше поне малко да си починат някъде. Наложи се да измислим нещо с божията милост в храма. Добре нагряхме пода и нощуваха и си починаха направо тук. Така от храма "Андрей Първозвани" стотици кубански казаци се отправили да защитават границите на Крим. На Перекоп, Ченгар и Турски вал. Значи това са първите хора, които пристигнаха и заеха позиции тук, където се намираме сега. 450 казаци пристигнали на предния край на границата на Република Крим с Украйна, подготвили окопи и фактически от обяд на първи март и до 18 март изпълнявали задача по недопускане на проникване на бойци от Десен сектор на територията на Република Крим. Казаците разпънали на всички гранични преходи истински лагери. Скоро се изяснило, че снабдяване с продоволствия не е нужно. Продукти за полевите кухни тръгнали като река. Хорската благодарност беше безгранична. Бабките заставаха на колене. Молеха "само не си тръгвайте". Знаете ли, това беше безценно. Носеха борш, други неща. Хранеха казаците. В същото време националистите, които видели казашките подкрепления, не опитали да нарушат границата на Крим, но не се отказали от плановете си. Поискали от Киев подкрепления за себе си и властта изпратила армията. Пристигна голяма колона от бронирана техника и спецназ на Украйна. Имаше установка"Град" и миномети 87 милиметра. От страната на Украйна пристигаха "Град". Имаше такава информация. Фиксирахме това със средствата за въздушно разузнаване. Докараха там системи за залпов огън и бяхме принудени да поставим наши системи, които в случай на някакви действия от страна на... При първия залп щяхме да ги унищожим. Руската армия изпреварва точно с една крачка всички украински военни началници, които тогава били във Върховната рада. Наистина щом Украйна закарала на границата с Крим тежка техника зад гърба на Беркут и казаците имало много повече военна техника. Кажете, Сергей Кужегетович, имаше ли опасност за Крим от гледна точка на реална военна провокация от типа на тази, която беше през Да. Когато се появиха първите военни подразделения срочно се придвижи Беркут на Ченгар и Перекоп и застанаха, затвориха границата и започнаха да наблюдават всичко. Най-главно, че от другата страна бяха строени сили, които смятаха да влязат и започнат това, което сега става в Източна Украйна. Изпреварихме ги буквално с 6-8 часа. Украинците ли изпреварихте? Да. Изпреварихме хората, които трябваше да заемат входовете към Крим, тоест, Турски вал, мостът, Крим титан и Ченгар. Втори провал на настъплението заставил украинските националисти да сменят тактиката. Било решено да взривят Крим отвътре. От Киев започнали да прехвърлят всичко, което можело да превърне полуострова в нов Майдан. Бухалки, ножове, щитове, бои и разбира се, оръжие. Един път практически бяхме принудени да ги спрем с автоматни откоси. Стреляхме по гумите, защото една се промъкна между блоковете и опита да се скрие към Армянск. Когато ги спряхме и отидохме да разберем защо стана така там се оказаха три гранатомета, около 24 гранати, На 10 март през блокпоста на Турски вал, заобикаляйки шиповете и бетонните блокове в посока към Крим с пробив тръгнал украински военен Урал. В това време Олег проверяваше дежурната смяна и без да се замисли веднага скочи в колата си и я постави за блокиране на камиона. В кабината на камиона от Киев намерили няколко пушки и патрони. Олег Горшков, ветеран от войната в Афганистан представили за награда. Задейства се бойният му опит. Така мисля. Защото в такива екстремни ситуации, буквално секунда и човек разбира, че трябва да го спре на всяка цена. За боевете в Кандахар Олег Горшков получил орден "Червена звезда". А на Турски вал дошъл от първия ден. Просто да помогне на Беркут и казаците. Синчето ми! Медалът за връщането на Крим получила майката на Олег Горшков. Поставил колата си под летящия украински камион синът й по чудо оживял, но после сърцето му не издържало. Ние искахме да помогнем и помогнахме на жителите на Крим, за да има ред тук. И винаги да бъде спокойно, защото Крим е Русия. Крим не е някаква неизвестна за нас територия. Крим е исторически руска територия с предимно руско население. И сме принудени да действаме така, защото те самите ни поставиха в такива обстоятелства и условия. По същество те даже не ни оставиха избор. Трябваше просто да защитим тези хора. Сроковете бяха първостепенен фактор. За да не се пролее кръв, трябвало винаги да бъдат с крачка напред. Давайки все по-трудни и хаотични заповеди на силоваците си Киев всеки път получавал отговор Късно е вече. По въздух не може да се проникне в Крим, сухопътните граници са затворени. Изведнъж през март рязко се променя ситуацията в морето, но тук не Киев командва. Страните от НАТО обявяват учения в Черно море. Към бреговете на Румъния приближава американски ескадрен миноносец. В Средиземно море авионосна групировка, а към Крим, въоръжен с крилати ракети се устремява есминецът на ВМС на САЩ "Доналд Кук". Още никой не знаел, че малко по-рано в Крим от черноморския бряг на Русия бил доставен бреговият ракетен комплекс Бастион". Това също ли беше ваше решение? Да. Това е невъзможно да се направи по решение, на който и да е друг, освен на главнокомандващия. "Бастион" е отбранителен комплекс. Това е комплекс, който защитава брега, защитава територията. Той никого не напада. Но е ефективно, съвременно и високоточно оръжие. За сега такова оръжие няма у никого. Това е най-ефективният брегови комплекс в света за момента. Да, е един момент ние... За да бъде ясно, че Крим е надеждно защитен прехвърлихме там тези брегови комплекси "Бастион". И освен всичко друго, ние съзнателно разгънахме тези комплекси така, че да се виждат от космоса. Сега виждат ли ни от космоса? Може би ни виждат. Но дай боже да ги виждат и да знаят, че имаме оръжие. Такова, каквото в света няма аналог. Какво може този комплекс? Уникалността му на първо място е това, че на въоръжение има най-съвременна свръхзвукова ракета. Тя е неуязвима за всякакви средства за противоракетна отбрана. Практически нито един радар не я вижда. Ракетата може да направи няколко, да кажем няколко завоя. Даже ако целта стои зад някакво естествено укритие зад планина или нещо друго, ракетата е способна да разпознае целта и да я порази със 100% гаранция. Ежов, бойна тревога. Променям в статус готовност номер едно. Екипаж, бойна тревога. Над нас ракетен удар. Цел единична. Цел единична. В този момент имахме крайцерът "Москва", който имаше на въоръжение ракети с далечина на стрелбата по-голяма от на "Бастион". Тази ракета е разработка от седемдесетте години, а "Бастион" е най-нова разработка. Ракетата е уникална и я нямаше в Крим. На мониторите на флагмана на Черноморския флот крайцер "Москва" се виждало добре как американският есминец уверено се движи към бреговете на Крим, обхващайки полуострова с радиуса на действие на своите "Томахоуг". И изведнъж от Севастопол се включва радиолокационната станция "Монолит" от системата на "Бастион". Източник на информация "Монолит". Тип на целта крайцер. Тип на целта крайцер. Разпознаване на целта чужда. Когато есминецът "Доналд Кук" почувствал излъчването от нашите ракети как се държеше след това? Рязък завой на юг и с максимална скорост тръгна в посока на Босфора. Всъщност това им е говорело, че са на мушка? Да. Това, че са на мушка и във всеки момент по тях може да бъде използвано оръжие. По думите на командващия флота Александър Витко такава осмица, каквато нарисувал американският есминец "Доналд Кук", бягайки изпод прицела на "Бастион" едва ли преди са виждали в Черно море. В разговорите със западните лидери беше ли ви ясно веднага, че няма да се намесят в тази история с военни средства? Не, разбира се. Това не можеше да е ясно веднага и затова аз веднага, още в първия етап на работата бях принуден да подготвя по съответен начин нашите въоръжени сили и не само да подготвя, а да дам директни указания и заповеди по повод възможно поведение на Русия и нашите въоръжени сили при всякакво развитие на събитията. Означава ли това, което сега казвате, че сме привели в бойна готовност и нашите ядрени сили? Бяхме готови да направим това. Аз говорих с колегите. И им казвах направо, както сега говоря на вас. Че това е наша историческа територия, че там живеят руски хора. Те се оказаха в опасност и ние не можем да ги изоставим. Не ние направихме държавен преврат. Това направиха националистите. Хора с крайни убеждения. Вие ги подкрепихте. Но вие къде се намирате? На хиляди километри? А ние сме тук. Това е наша земя. Вие за какво искате да се биете там? Не знаете ли? А ние знаем. И сме готови за това. Това е честна, открита позиция. Но то си е и така. И затова... Не мисля, че у някого е имало желание да обърне това в някакъв световен конфликт. Не смятахме да вървим на противопоставяне. Те просто ни принудиха на такива действия. И пак ще повторя. Бяхме готови... за неблагоприятно развитие на събитията, но смятах, че няма да се стигне до там. И нямаше смисъл излишно да се нагнетява. По-късно в Министерство на отбраната ни разказаха, че в тези дни някои военни специалисти предлагали на Владимир Путин като върховен главнокомандващ да използва всички налични средства за демонстрация готовността на Русия да защити националните си интереси. Президентът отговорил Независимо от сложността и драматизмът на ситуацията студената война завърши и не ни трябват международни кризи като Карибската. Още повече, че обстановката не изисквала подобни действия и това би противоречило на собствените ни интереси. Що се отнася до нашите сили за ядрено сдържане, добавил президентът, те и без това винаги са в пълна бойна готовност. По същото време в Черно море повече от 10 американки моряци от есминеца "Доналд Кук" подали рапорти за уволнение, съобщили СМИ, за което причина в това число бил и нашият самолет СУ-24, който минал на опасно разстояние над кораба и без това наплашен от ракетите на руския "Бастион". Бяхме длъжни да изпълним действия по демонстрация на сила и решимост за използването й за да охладим страстите на американските сили. И за демонстрация на действията използвахме морската щурмова авиация, която излезе на дистанция за използване на оръжие. Не беше ли ваше решение с бръснещ полет да летят над тях? Не. Не мое. Те хулиганстваха. И даже не ми казаха. Всъщност вие направихте от Крим крепост. Ние направихме от Крим крепост. И по море и по суша. В момента, когато Крим станал надеждно защитен отвън оставала задачата да се обезпечи вътрешната безопасност. На полуострова били разквартирувани на Украйна. Такава концентрация на сили нямало никъде в страната. Сякаш Киев всичките 23 години се готвел за война именно в Крим. Това, че там имаше такава висока степен на милитаризация на територията е очевидно. Повече от 20 хиляди души напълно мобилизирани и напълно въоръжени. По моему там имаше 43 установки С 300. Около 18-20 установки "Бук". И друго такова тежко оръжие. В това число и бронетехника. Това е много сериозен юмрук. Повтарям съвсем искрено. Никога не е влизало в плановете ни някакви действия там, които се случиха. И всичко това ставаше практически без план. Действахме съобразно създадената ситуация в дадения момент. Как давахте заповеди за това как да действат нашите сили в Крим? За да обезпечим нормалното волеизявление на гражданите, живеещи в Крим, трябваше да си кажем направо, да не допуснем кръвопролитие и да не позволим на въоръжените сили, на въоръжените формации на украинската армия, разположени в Крим и правоохранителните органи да попречат на хората да изразят волята си. Бяхме длъжни да разоръжим воинските формирования на украинската армия и служителите на реда. Или да ги убедим да не пречат на хората да изразят мнението си. И да се присъединят за тази работа към нас. Вярвахте ли изначално, че ще се получи? Не се съмнявах. За успех помагало и това, че на предната линия, желаейки да не допуснат кръв веднага излязъл народът. Навсякъде по воинските части кримчаните правели пикети и агитирали военните да преминат на страната на Русия. Щом в Киев започнали да пристигат първите съобщения за преминаването на кримските военнослужещи на страната на Русия, разгневената майданна власт започнала да заявява. Всички подразделения при опит за всякакъв натиск от страна на проруски настроени сили да стрелят на поражение. Но едно нещо е да заявяваш от трибуната на Радата, а друго да доведеш конкретната заповед до командирите на място. Военните не изпълняват команди от телевизора. И с това Киев се объркал. Да санкционират с подписите си кръвопролития без шифровка по обикновени, открити канали за връзка военноначалниците се бояли. А защитените линии в този момент вече били прерязани от някого. Трябва честно да кажа, направихме всичко, за да няма там специална връзка. За това и съществува спецназ на ГРУ. Той знае какво трябва да се прави и как трябва да се прави. И видимо затова ползваха открита видеовръзка, и няма да крия, че контролирахме всички тези преговори и чувствахме вътрешното състояние на воинските подразделения на място и на командирите в столицата. Всички се опитваха да се отстран
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Крим. Път към Родината 2015 - Крым. Путь на родину. 2015

Нова информация за петата част на “Карибски пирати”
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 234 прегледа
През летния сезон на 2016-та година ще се състои световната премиера на петия филм от хитовата поредица на студиото Уолт Дисни “Карибски пирати”. Звездата на франчайза Джони Деп със сигурност ще се завърне отново като ексцентричния пират Джак Спароу, а работата по сценария на лентата про ... още

Посещението - The Visit (2015)
преди: 1 година / 2 гласа / 4 точки / 0 коментара / 112 прегледа
Две деца са изпратени в къщата на техните баба и дядо, за да прекарат една седмица с тях, докато самотната им майка отива на пълноценна почивка с приятеля си. Едно от децата, Бека, решава да заснеме документален филм за баба си и дядо си. Докато, Бека, снима документалния си филм с малкия и брат, Та ... още

“Красавицата и звяра” ще се сдобие с нова игрална версия
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 216 прегледа
След като “Господарка на злото” се превърна в един от най-изненадващите бокс офис хитове от изминалите няколко години началството на студиото Уолт Дисни обяви, че ще пренесе на големия друга класическа история от своя архив - “Красавицата и звяра”. Продукцията ще представляв ... още

Дреболии 2: 2006 - Loose Change 2: 2006
преди: 2 години / 2 гласа / 8 точки / 0 коментара / 160 прегледа
„Loose Change“ е документален филм за атентата спрямо Световния търговски център в Ню Йорк, Пентагона и падането на полет 77 в Арлингтън на 11 септември 2001. Филмът поставя под съмнение официалната версия за случилото се и обвинява правителството на САЩ в конспирация. Жанр: Документале ... още

Вий 2014 - Viy 2014
преди: 2 години / 2 гласа / 8 точки / 0 коментара / 120 прегледа
Началото на XVIII век. Джонатан Грийн тръгва на изследователска експедиция в Източна Европа. Преминавайки през Трансилвания и Карпатите, той попада в село, изгубено сред непроходими гори. Случайноста и гъстата мъгла го довеждат в това прокълнато място. Местните жители не обичат пътниците и чужденци ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2017 BgMdb.com V 1.0