Избор на редактора:

Елегия - Elegy (2008) - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 87 прегледа

“Еlegy” разказва за страстната връзка между известен професор и млада жена, чиято красота едновременно го очарова и дестабилизира. Тяхната интимност ги променя повече отколкото и двамата са си представяли. Сексуалната им състезание се превръща в любовна история - топла, остроумна и еротична. “Еlegy” е за силата на красотата, която заслепява, издава и преобразява.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

От филма:
Не всички сме потомци на пуритани. Не? Още една колония е съществувала на 30 мили от Плимут. На картата я няма. Казвала се е Меримаунт. Да, вие писахте за нея в своята книга. В тази колония всичко е било разрешено. Даже алкохол. Алкохол, прелюбодейство, музика. Те даже, ами... Можете да продължите този списък. Един път в месеца са устройвали танци около майско дърво. Надявали са маски, индианци и бели заедно са се отдавали на необуздана оргия. И кой е бил организатор на празненството? Вдъхновител е бил някой си Томас Мортън. Aха, нещо като Хю Хефнер за пуританите. Може и така да се каже. Да. Позволете ми да ви цитирам нещо. Така самите пуритани са оценявали последователите на Мортън. «Безбожниците и почитателите на Вакх, които са изпаднали в неудържимо блудство, наслаждавайки се на разгула и разврата». След това бързо се осъзнах, зарязах Оксфорд и заминах за Aмерика, в свободна Aмерика. И какво стана с тези хора? Пуританите изпратиха при тях противника им Майлс Cтендиш. Те отсекли майското дърво, унищожили всички разноцветни знамена и ленти. Настъпил края за празника. И ние се превърнахме в нация на непримиримите пуритани. Ами... Нима това не е ваша мисъл? Пуританският морал е достигнал пик и е унищожил сексуалното... Как го казахте?.. Cексуалното блаженство. Точно така. Включително до 60-те години. Чак до 60-те години, когато изведнъж всичко отново се взриви. Вярно и всички отново започнали да танцуват около майското дърво, и отново «прави любов, а не война». Ако помните, само 10 години преди това време, ако на мъжете им е бил нужен секс, им се е налагало да се молят на жените, или да я карат насила да прави това. Или да се ожени. Както направих аз през 60-те. Cъжалявате ли? Ужасно. Но... Това е моята тайна. Не казвайте на никого. Нека да си остане между нас. Струва ми се, че Бет Дейвис е казала за това «Cтаростта не е за лигльовци». Но Лев Толстой е казал «Cтаростта е най-голямата изненада в живота». Cтаростта се промъква незабелязано и ето вие вече се питате, и аз също се питам, защо стареца не иска да се държи като старец? Защо до този момент мен ме вълнува плътската страна на човешката комедия? Защото в главата ми нищо не се е изменило. Наричаха я Консуела Кастильо и беше моя студентка. Курса се наричаше «Практическо рецензиране». И така, започваме. Ето и нашия главен въпрос «Война и мир» може ли да се промени при прочитането му? Отговора е да, разбира се. Защо? Защото ние включваме себе си в книгата. Всеки роман, който навърши 10 години приема за вас нов смисъл. Нали красотата е в очите на гледащия. Никога не съм бил равнодушен към женската красота. Но мис Кастильо се отличаваше от другите. Имаше безупречна фигура и се обличаше така, както се обличаха секретарките от солидните юридически фирми. Изпъкваше с някакво особено изящество. Тя знаеше, че е красива, но още не разбираше, какво да прави със красотата си. Не си струва да записвате. Ако трябва да съм честен, тази мисъл нищо не струва. Абсолютно нищо. Художественото произведение ви казва кой сте вие. «Cексуални домогвания. Гореща линия» Откакто срещу вратите на кабинета ми окачиха телефон с гореща линия «Cексуални домогвания», аз не завързвам връзки със студентките си, докато те не получат дипломата си. Именно аз организирам парти за всеки курс. То винаги преминава успешно. Професор Кепеш, видяхме ви вчера по телевизора. Беше страхотно. Благодаря. Чарли Роуз също беше на ниво. Имах предвид, че вие бяхте по-добър. Наистина. Благодаря. Винаги гледната точка зависи от пишещия. Хората на запад считат ислямското интегриране за опасно и примитивно, тогава, когато ислямистите обявят, че Aмерика е потънала в корупция и разврат. От епохата на кръстоносните походи нищо не се е изменило. Цивилизациите трябва да си сътрудничат. Мис Кастильо... Здравейте, професоре. Това автентично писмо на Кафка ли е? Да, то е истинско. Едно от тези, които е писал на Милене. Подариха ми го. Близък човек ли? Кой е близкия човек, мис Кастильо... Консуела. Ние не сме на лекция. Защо са тия формалности. Консуела. Свирите ли на пиано? Може ли да посвирите за нас? Твърде много хора има. Не си струва. Трудно преодолявам дистанцията с вас, притежавате нещо необичайно. Какво именно? Някаква благородна строгост. Cтрогост ли? Нещо такова. Мисля, че това дължа на баща си. Той е доста горд и смел. Като всички кубинци. Той от Куба ли е? Цялото ми семейство е от Куба. Дойдохме тук , когато бях на 11 год. Учили ли сте в колеж след училището? Не, работих като секретарка в юридическа фирма. Как така? Не беше за дълго. Роднините ми мечтаеха да уча в колеж. Приеха ме и не съжалявам. Ще ви покажа нещо. Погледнете. Гойя. Как се казва? Маха Бестида И?.. Какво? Тя прилича на вас. Вие приличате на нея. Наистина ли? Да, така ми се струва. Какво ще кажете? Не знам. Очите, може би. Защо са всичките тези разговори за Кафка, Гойя и кубинските и роднини? Не, разберете ме правилно, нямам нищо против, че семейството и е от Куба и че и харесват лекциите ми, но бях готов да и свалям звезди от небето, защото я желаех безумно. Трябва ли да кажа нещо? Истината. Тук е пълно с шпиони. Но аз действително ви казах истината. Извинете. Здравей. Аз обичам музика. Баба и дядо ме вземат със себе си на опера. И обожавам театъра. Пиша театрални рецензии. Мога ли някога да ви поканя на театър? Да. Извинете ме. Ще я поканиш на театър? На студентско парти, навярно. Ти не разбираш. Това момиче... Тя... Буквално е от друга епоха. Трудно ще се добереш до нея. Думата ми не е за секса , а за...... За лауреат на наградата Пулицър в областта на поезията, определено демонстрираш пълна липса на въображение. Затова и ми връчиха дяволската награда. Само не ми казвай, че никога не си съблазнявал с думи някого. За това си имам семейство. Аз с тях и говоря. Може би искаш пак да се ожениш? Джордж! Трябва да разграничаваш потребностите си. Говори с жена си, ако имаш желание да говориш, тръгни по музеите, гледай там картините на Гойя, колкото си искаш, но виж секса най-добре го остави само за секс. Е добре. Ти разговаряш ли още с жена си, Джордж? Не. Подозирах го. Измъкваш се, за да пушиш ли? Трябва да ги оставиш. Казваш това в този креват всеки три седмици. Имам стрес от работата си. Искам да съм последователен. Аз също. Дейвид, ти 20 години се опитваш да ме накараш да зарежа цигарите, още от първата лекция. О боже, а аз започнах заради твоите занятия. Имам много работа. Е, как е Чикаго? Кливлънд. Чикаго ще бъде тази седмица. Aтланта през следващата. Говориш като Кари Грант във филма «Cевер-северозапад». Ха-ха, няма смисъл. A ти пробвай да бъдеш делова жена. Ще видиш... Затова пък си сама на себе си началник. Аз съм доволна, от всичко съм доволна. И благодаря на бога за тези краткосрочни радости. Те ме даряват с почивка. Не искаш ли да отговориш? В два през нощта може да ми звъни само един човек. Оставете съобщение. Получи ли моето съобщение? Трябва да поговорим. Кени? Кени? Явно не те познавам добре, щом се надявах да те сваря по това време. A, може би ти си си в къщи и сега ме слушаш, прегръщайки се с някого в леглото? ме ненавижда. Ти все пак го заряза. Зарязах семейството си, което върнах от глупост, 100 години назад. За свободата трябва да се плаща. Според мен, нека той да плати за това, че от него направиха благородния защитник на изоставената майка. Само един от нас може да премине през стената и той не може да ми прости това, забравяйки закона за давностните срокове. Дали се измъчвам. Той беше на 12 и дойде при мен. Заведох го на бейзбол. Цялата игра я изкара в тоалетната, заради разстройство. И досега така го присвива стомаха. Звъненето посред нощ също е симптом за това. И кое му е странното? Все пак постигна нещо. Кенет Кепеш е уважаван лекар. «Моя син е доктор». Той говори френски език. Има жена, деца и само с мен се отпуска до такава степен, на което си свидетел. Извинявай, това ме дразни много. Ти все още ли пишеш рецензии за пиеси? Това изглежда ми е интересно. Жалко, вече ще съм в Атланта. Ще взема Джорджа със себе си. Религия, семейство, църква, книги справочници. Зъбите на хората са толкова бели, сякаш в устата им свети фенер. Любов... Любов... Особено романтичната любов. Коли, луксозни стоки. Няма нищо по-тъжно от това. Какво ще кажете? Стоки... Единственото изключение - това са недостатъците ви и пороците, вашите ипотеки и бързи погледи към мобилния ви телефон. Мълчащия телефон и мъжът, който стои там, и пърхота се сипе от бръснатата му глава. Това беше чудесно. Радвам се, че ви хареса. Благодаря. Искате ли да отидем някъде, да пийнем нещо? Не е нужно да се притеснявате. Но вие сте знаменитост и привличате внимание. Оставете това. Телевизионната програма за литература е един път в седмицата и случайните рецензии за «Нюйоркър» все още не ме правят знаменитост. И вашите смели книги са популярни. Да вземем «Корените на американския хедонизъм». Чуйте. Ако са ви неприятни чуждите мнения, можете да дойдете при мен. И няма да гледате никого, освен мен. Ако се съглася, вие ще изпълните ли една моя молба? Отвратително. Не, не е истина. Това беше чудесно. Жалко, че не го мога. Научете се. Ако не бяхте повече изкушена, нямаше да сте добра към мен. Просите си комплименти. Как звучи метронома? Като биещо сърце. Даже на великите пианисти не им се отдава винаги да спазват такта. Вие сте много обаятелен. И го знаете това. Ако е за това, че ви показах метронома, то не съм го изобретил аз. Може ли без секса да бъде повече привличаща, колкото е тя? Не трябва. A какво има тук? Моята лаборатория. По-рано проявявах снимки. A сега не го ли правите? Нямам време. Трябва да премина на цифрова, но това е сложно. Ще успеете. Благодаря. В тази млада принцеса има някаква тайна, имено тя е центъра на картината, а не нейните родители, краля и кралицата. Те са все едно отражение в огледалото. По скоро тя е задоволила своето любопитство и може да разкаже на приятелките си, как изглежда гол мъж на нашата възраст. Тя вече има опит. Отпред такива не са малко. Тя ще ме запомни като стар чудак, приобщавайки я към културата. Да, възможно е, може би е така. Ако искаш, с това се обяснява всичко, нали? Да. Само спри да си мислиш, че остаряваш. По добре си мисли, че възмъжаваш. Ох, ти си задължена на звездата си за тази мимолетна среща. Това не е мимолетна среща. Да не е дошла отново? Не съм виждал толкова красиви гърди като твоите. Тя хубава ли е? Обожавам я. И ти имаш прекрасно лице. Не мога да се налюбувам. Знаеш ли какво? Ти си съвършена. Cъвършена? Като художествено творение. Да поговорим за теб. Не. Имал ли си много жени? Какво? Повече от шейсет или не? Повече. Но кой ги смята? А при теб? Не много. A все пак? Имала съм петима. Пет. Пет. Ясно. И какви са били? Млади, нали? По-млади от мен? Разбира се, че млади. Момчета. Момчета? Ами да.... Да ти кажа ли, веднъж за какво се престраших? За какво? Веднъж преспах с двама. C двама? Бяхме приятели от деца и всичко стана заради това. Напихме се и някак си се озовахме тримата в леглото. Тримата заедно? Да. Когато си на 17 години, си готов на всичко заради новите усещания. Да. Консуела. Cмисъла на моя живот беше независимостта и с известни разноски се добих до това. И точно по това време се зароди моята чудовищна ревност. Изведнъж разбрах, че тя никога няма да ми принадлежи докрай. Полудявах, ако поне веднъж на ден не чуех гласа и, но, едва затворил телефона, започвах да се измъчвам отново. Свърших по рано. Всичко мина добре. Какво ти има? Къде отиваш? Знаех, че с времето ще се появи някой младеж и ще ми я отмъкне. Знаех го. Защото преди и аз бих постъпил така. Ти нима все още се чувстваш млад? Това е все едно да играеш на футбол с 20-годишни. Ти няма да станеш на 20 год. само защото играеш с тях. И ти постоянно чувстваш някаква пропаст. Незабавно я зарязвай. Това момиче ще те зароби. Тя рано или късно ще си тръгне. Така, че по добре да я изпревариш. Намери някое романтично място и и кажи, че всичко е свършено. Аз бих постъпил точно така. Моите родители мечтаят да видят нови места и пари имат, но пътуването им от Куба е било първото и единствено тяхно пътешествие. Няма да живея като тях. Ще ти покажа целия свят. Какво носиш тук? Ти вече си я ползвал, за да я оставиш. И къде ще отидем? В Европа. Лятото в Париж, Рим, а може в Мадрид. Там ще отидем в Прадо и ще видим ранния Веласкеса и Гойя? В Прадо? Наистина ли? Разбира се. A накрая ще спрем във Венеция. Ще се влюбиш във Венеция. Венеция. И ще се возим на гондола. Възможно е. Възможно е. «Възможно» -твоята любима дума. В гондолата ще пея за теб. Ще видим. Венеция. Венеция. Откъде е това «звяр с две гърбини»? Помниш ли откъде е? Уилям Шекспир! «Отело, венецианския мавър». A ние с теб сме чудовище на четири крака. Къде ще вечеряме? Аз не мога. Днес си тръгвам. Така ли? C кого? C брат ми. Уговорихме се с него да потанцуваме, в «Калимас». C брат си? Не знаех, че имаш брат. Е, ти доста неща не знаеш за мен. Благодаря. Пристигнахме. Днес прекарах много добре. Аз също. Благодаря. Довиждане. Довиждане. Ти наистина ли се срещаш с брат си? Дейвид. Пошегувах се. Довиждане. Тази вечер, когато тя не беше с мене, аз направо пощурях. Представях си с кого е сега. И всичко заради това, че това момиче хиляди пъти повтори, че ме обожава и това е точно така. Тя никога няма да каже, че и е нужен моя пенис. Успокой се! Какво, танцуваш ли? Какво правиш тук? Покани ме приятел, той живее наблизо. Как си? Какво е това? Дойде да ме провериш ли? Нали ти казах, бях в този квартал и видях тази зала. Нима искаш всичко да разрушиш? Не. Тогава трябва да ми имаш доверие. Ще ти позвъня утре. Не, аз ще го направя. Ето така. Все едно бях хлапак и се държах като пълен идиот. Но единствената полза от глупостта ми беше, че между нас всичко беше свършено. Тя не иска повече да ме види. И аз я разбирам. Ако бях на нейно място също нямаше да искам. Всяко зло за добро. Да, вярно е. Всяко зло за добро. О боже. Да... Ало? Дейвид, аз съм Консуела. Знаеш ли, последните два дни мислих много за нас. Наистина ли? Да. И какво измисли? Между нас всичко е свършено. Какво искаш от мен? Какво искам от теб ли? Да. Ти си живееш живота сам, като че ли се боиш от това да се привържеш, не създаваш трайни връзки. Само ми кажи, кой съм аз за теб. Твоята ревност нищо не обяснява и чакам да кажеш нещо. Малките деца също ревниво се отнасят към играчките си дотогава, докато не им омръзнат. Кажи ми, нима и с нас става така? Поне един път представял ли си си бъдещето си с мен? Бъдещето с теб ме плаши. Плаши? Да. Защо? Защото нас ни разделят тридесет години и това не може да се промени. Пред теб е целия ти живот. Ще мине време и ти ще разбереш това. Аз питах не за себе си, а искам да разбера какво чакаш от мен. Правейки секс с жените, ти взимаш реванш за предишните си поражения. През целия си живот преминавах от една връзка към друга, защото това ме спасяваше от самотата и от усещането че времето се изнизва. Например, винаги съм подозирал, че Лауренс в «Любовника на лейди Чатърлей» му се е налагало... «Коя съм аз за теб?», - ме попита веднъж една. A мен ме беше страх да я попитам, кой съм аз за нея. Колко може да продължи това? Изненада. Аз... Всичко наред ли е? Влизай. Ех ти! Благодаря на Господа за Каролайн. Само Каролайн ме свързваше с този самоуверения Дейвид, който бях преди. И как беше спектакъла? Какъв спектакъл? На който ходи с Джордж. A, нищо особено, както винаги. Трябва да вървя. Cпасяваш се с бягство. Нищо не можеш да направиш. Добре, че нямаш животни. Само ти. Кой по ред е Карлос Алонсо? Това беше в училище. И какво? Какво искаше от теб? Той обичаше да ми гледа мензиса. А повтори. Обичаше да ми гледа мензиса. Просто невероятно. Възпитано момиче от кубинско семейство, чиито родители обожават Рейгън и забраняват на дъщеря си да се прибира след осем часа вечерта, дори и през лятото, а тя след училище със своите На 16, на 16 бях. О, разбира се, извинявай. Това коренно променя нещата. Според мен си просто смешен. И какво правехте? Дейвид... Не, наистина ми е интересно. Какво правехте? Започва ти цикъла, ти бягаш към телефона и го викаш «Хей, Карлос, започна ми мензиса» и приличния възпитан кубинец бърза да дойде. Вие двамата се заключвате в банята и съзнавайки.... важността на момента, изваждате тампона. Все едно си бил там. Запълвам белите полета и непълнотите. Какви бели полета? Досега са пет. Останаха още три. Защото тази двойка... Трябва да си ходя. Какво е това? Какво? Това. Ти спиш ли още с някого? Cтигат ми и двама какви да е мъже. Никога не ми се е нравело това, а с теб още повече. Ти получаваш всичко от мен, Дейвид. Безопасен секс. И никакви задължения, никакви скандали, никакви претенции. Какво още ти е нужно? Такива като мен не са много. И аз те разбирам. Аз съм една на един милион. Как може да чукаш.... Не знам, кой е той. Трябваше да го нацеля в рогата и да го изям. Хрумна ми една мисъл. Разбира се. Тук беше моя приятел Джордж, който е поет. Джордж използва ли тампоните? Възможно ли е? Той има ключ. Джордж, когато идва на поетичните вечери, се срещаме у нас с жени. Не ги води при жена си в Ню Рошел. И след като няма пукната пара, а дамите за омъжени.... Джордж какво, да не спи с тях в твоето легло? Не с всички. Той използва леглото в стаята за гости. Неговия брак е труден, почти като моя, само дето не се решава да си тръгне. Каролайн... О боже. Не ти вярвам, остави своите измислици, Дейвид. Ти не търпиш безпорядък, всичко трябва да е подредено. Не знам, на кого е този тампон, честно. Ако не искаш не ми вярвай. Страх ме е да не те загубя. Не те лъжа за това. Разбира се, ситуацията е крайно нелепа. Хъркам ли? Да? По-лошо. Какво? Тече ти слюнка. Не е истина. Текат ти лиги по време на съня. Невъзможно е да видиш красиви жени. Какво имаш предвид? Глупости. Красива жена ще видиш във всяка тълпа. Тя се вижда, не можеш да я пропуснеш. Но ние не забелязваме човека. Да видим скритото зад прекрасната опаковка ни пречи самата красота. Мислиш ли? Какво? Какво каза? Вие сте глух, мистър Кепеш. Не. Какво? A, възможно е да не искаш да слушаш. В такъв случай, това е твой проблем. Така сме заслепени от външността, че не поглеждаме вътре. Ти не снимаш ли на цветна лента? Много рядко. Обичам театралността. Такъв ли виждаш света? Черно-бял ли? Не. По скоро така мисли сина ми. О, ти винаги говориш за него с такова въодушевление. У нас в семейството това би било странно. Погледни. Красива фотография. Красива жена. Не ми харесват ръцете и. Толкова те желая. Дейвид. Хладилника ти е празен. Така че.... Ако останем тук трябва да напазаруваме. Извинете, професоре, но вашия испански е ужасен. Ще ме научиш ли? Да, ще те науча. Ще те науча, маняна /утре/. Маняна? Това не е ли твоя приятел, поета? Не спирай. Мисля си, че не е с жена си. Не е с жена си. Според мен това е отвратително. Нас това не ни касае. Наистина ли? Хайде сега, няма да се изясняваме тук. И ти си съгласен с това? C кое? Ти видя само, че той пие кафе с приятелка и това е. Не прибързвай с изводите. Дейвид, може да съм млада, но не съм глупаво момиче. Наистина това не е наша работа. Но аз искам да знам какво мислиш за това? Какво пък, считам, че брака е малко съмнителна институция. Затова нямам жена и не ми се налага да и изневерявам. Но ти нали беше женен?? Да, да, да. Да! Да! Да, няма пощада за мен. Бях женен, но това беше грешка. Кри ли се? Наистина ли се кри? Имаме култ... Знам, знам, имате култ към семейството, но на теб само ти се струва това. Какъв си циник. Просто съм реалист. A аз си мисля, че си инфантилен. Няма да споря. Нашите отношения продължиха повече от година. Те приличаха на спускане от американска планина. Но всяко спускане рано или късно завършва. Имаш ли някакви планове за събота? Никакви, защо? Какво ще пиете? Да, два «Белини», ако обичате. Добре. Така че какво предлагаш. Моите родители организират грандиозно парти в чест на моето дипломиране. Искам да дойдеш. Дейвид, те знаят за теб. Уморих се от молбите им да ги запозная с мъжа, с когото се срещам. Ако продължиш да се криеш, ще си помислят, че си наркодилър. Аз не се крия. Ти не дойде на рождения ми ден. Но ти не ме покани. Поканих те на Коледа, но ти имаше други планове. И на Деня на благодарността се оказа много зает. Но аз наистина бях зает. Дейвид... Какво? Аз искам да те запозная със семейството си и ти трябва да се съгласиш, ако това не е против волята ти. Съгласен съм. Благодаря. Консуела. Изслушай ме. Ще дойда, но те моля да ми обещаеш нещо. Какво? Да не ме изпускаш от очи, когато кубинските ти лели започнат да ме атакуват. Само това ли? Само това. Добре. Така че... Казваш ли «да»? Казвам «да». Добре. Добре. Какво ще правиш? Там ще са нейните родители. Нейната баба и дядо. Цялата нейна кубинска рода, приятелите и от детството, а може би и Карлос Алонсо или тези, с които е правила тройка. Ще ме представи като «оня професор от телевизията». Е, и какво от това? Шокира ги възрастта ми? И какво казват в такива случаи? Сигурно тя е с мен, защото търси изгода, а аз съм с нея, защото си падам по момичетата. Не е смешно. Мисля, че ти е време да погледнеш истината в очите. A кой е този Карлос Алонсо? Един младеж. Ало? Здравей. Събудих ли те? Не, четях. Исках да ти пожелая приятни сънища повярвай ми, аз съм безумно щастлива, че ти ще дойдеш утре. Това за мен е много важно. За мен също. Добре, довиждане. Довиждане. Лека нощ. Лека нощ. Консуела... Дейвид, къде си? Няма да повярваш какво се случи. Закъсал съм на моста Джордж Вашингтон. Колата ми се повреди. Консуела? Обадих си на сервиз, чак след час ще дойдат и ще ме вземат на буксир до техния сервиз. Ще ти звънна, когато всичко се оправи, става ли? Консуела? Защо се държиш така? Консуела? Ало? Едно ново съобщение. Първо съобщение. Гледах днес по телевизора, как играеше мъдрец, който знае всичко на света и по-добре от всеки разбира всичко. Който може да дава съвети, какво трябва да се чете, и какво не си струва. Големия познавач на музиката и тънкия ценител на живописта. Ти толкова много знаеш. A тук аз със своето желание да отпразнувам важен момент от своя живот, да устроя парти и да те видя на него. Защо? Защо, Консуела? Защо? Защото ти си всичко за мен. Наистина, ти сега не си с мен, но аз искам да знаеш това. Много те обичах. Много те обичах. Консуела? Аз съм, отвори. Кени? Отвори де. Здравей. Какво правиш в тъмното? Имам връзка с жена. Не ме ли чуваш? И какво? Нищо ли повече няма да кажеш? Мога да те поздравя. Можеш да ме поздравиш ли? Ти си просто клоун. Извинявай, не знам какво да кажа. Невероятно. Аз полудявам. Ти винаги си ми говорил, че имаш здрав брак и сте щастливи. Така е. Да. Позволи ми да се усъмня, това е просто изключено. Извинявай, но сега ти не приличаш на щастливец. Не, ти не разбираш. Кени, опитвам се да разбера. Имаш връзка с жена, а си дошъл при мен. Ами, като при експерт. Просто ми се прииска да ти разкажа. Извинявай. И какво ще стане сега? Не знам. Не искаш ли да пийнеш нещо? Не. A какво искаш? Гленливет, бърбън, водка, куантро, гранд-марне, арманяк. Не, диетична кола. Диетична кола, ясно. Това не е просто лекомислен скок настрани, аз обичам Лиза, в нея и децата е смисъла на живота ми. Като те знам, си мисля, че повече от всичко е да си разваля отношенията с.... О не. C тази жена започнах да чувствам небивал прилив на сили и енергия. Тя е удивителен човек. Има диплома по химия и история на изкуството, представи си, свири на обой и има прекрасни деца. Тя има деца? Да, три. Малкия Шон е такъв... Почакай, Кени, обсъждаме измяната ти или нейните деца? Не говори така. Моля те да уточниш. Ти сега си същия като Лиза. Само не е нужно да опростяваш нещата, защото в тази ситуация ще ми се наложи да избирам, а аз искрено съм привързан към нея, а ти не искаш да зависиш от никого. Дана е страхотен човек и твоето безконечно преследване на жени не ме касае. Мога ли да направя нещо за теб? Можеш. И то много. Дана съвсем не прилича на твоите студентки. A-а, ако ти е нужен моя съвет, не казвай нищо на Лиза, отначало се опитай да разбереш, какво искаш ти самия. Тя вече знае. Някой да те е карал да и казваш? Искаш да лъжа съпругата си? Но ти си си отрязал всички пътища за отстъпление! О господи, не си струваше да идвам тук. Но ми е нужна помощ. И си помислих, че може би ти.... Може би ще опиташ да ми кажеш нещо важно, просто като баща. Не знам какво очакваш, Кени. Ти във всичко си по-напред от мен. Даже моите измени не могат да се сравняват с твоите. Твоята свири на обой. Aз няма какво да противопоставя на това. Тя в свободното си време не пише ли стихове? Нейните деца са чудесни. Какъв си злобен само.... Възможно е, но ако ти си наистина привързан към нея, изхода е един да напуснеш жена си. Никога няма да постъпя като теб. Лиза и децата ще пропаднат, ако ги оставя. Що за дивотия? Ти не пропадна, нито пък майка ти. От нейните думи ми става ясно, че.... Когато си ни изоставил, теб не те е ли е измъчвала съвестта? Аз бях честен. Боже, невероятно! Тръгвам си. Знаеш, къде е вратата. Да, довиждане. Консуела не ми се обади , нито пък на следващия ден. Нито на по-следващия ден. Тя повече не ми се обади. Трябва да хапнеш нещо и да станеш от този проклет креват. Всичко провалих, Джордж. Нищо не си провалил. Това е неизбежен край на тази история. Ти беше неин преподавател, тя получи житейски опит. Ти сам предсказваше такъв изход. Това трябваше да се случи. Хайде яж. Тъгувам по нея. Говориш така, все едно вече я няма. Обичах я, Джордж. Според мен, това ми се случва за първи път. По-добре късно, както се казва. Сега вече ще можеш да живееш както преди. Скоро ще ти олекне. Времето лекува всякакви рани. Хайде сега, отвори уста, влака вече наближава гарата. Пуф-паф-пуф-паф. По-широко устата. Отлично. Вкусно ли е? Добавих малко подправки и пресен лук. Все някога ти ще направиш някого щастлив. Не. Знаеш ли? След много години мълчание и предателство аз и Еми се опитваме да се разберем един друг. C Еми? C твоята жена? Ти какво, сериозно ли? Да, много сериозно. За мен това е най-потресаващата и неочаквана новина. Какво пък, живота крие.... повече изненади, отколкото можем да си представим. Да. Дейв, направи една услуга. В Нюйоркския университет след месец е моята вечер. Трябва да представя някого. Джордж, ти разбира се искаш да ме отвлечеш, но извинявай, аз не харесвам трудовата терапия. Но аз не се шегувам. И моля да ме представиш с прекалено ласкателни и преувеличено хвалебствени силни думи. Да те представя? A кой ще представи мен? Гробарите ли? Джордж, трудно ми е да ти откажа, но засега не съм в състояние да приема. Не мога. Едва ли ще събера сили. Потърси някой друг. Знаеш, че половината си живот съм играл Хорацио при неудачника Хамлет. И слушах излияния и самоанализи, постоянните жалби на Кени, който те ненавижда и приятелка, с която не умее да се раздели навреме. И затова си ми длъжник. И чакам да се съгласиш с това, в името на старото ни приятелство. Така че, можеш ли да изядеш хапката? Поезията на Джордж ОХирн не прави никакви отстъпки. Както е написал прославения Хаусмен в своето знаменито есе, «аз не знам, какво е това поезия, но ако си струва да я чуя, ще я позная». Нашия гост, несъмнено пише това, което ние веднага познаваме, че е поезия. Преди 25 години, по времето на своята първа публикации в «Нюйоркър», мъжествения глас на Джордж ОХирн стана неотменима част от поетичния пейзаж на Aмерика. В неговата поезия едновременно се чува и езика на улиците, мощен, ярък, нетърпелив, а също и езика на безкористното движение на неравнодушните души. През 1988 година такова уникално съчетание донесе на Джордж ОХирн наградата "Пулицър". И за да не ви губя времето с празни приказки, които не струват, предавам микрофона на признатия бард на Ню Йорк, а по точно казано, на Америка! Джордж ОХирн. Джордж! Здравей, Дейвид. Току що се е събудил. Здравей, Дейвид. Джордж. Това е Кепеш. Тук съм, Джордж, тук съм. Джордж, длъжник съм ти. Той за кого ме взе? Мисля, че те позна. Благодаря. Винаги си го разбирал. Той го оценяваше това. Той мен, също. Къде отиваш? Вече ти казах, във Флорида. При родителите и. За уикенда. Тя... Казва се Дана. Ще се срещаш с родителите и? Нека знаят, че не съм някой извратен тип. Кени, ти си на 40 год., а чакаш одобрение от роднините на зряла жена. На нея самата нужно ли и е тяхното одобрение? Ако н атеб ти трябва моето, считай, че съм ти го дал. Искам само да проумея, какво да правя, ако Лиза ми е по-скъпа. Обичам я. И съм длъжен... Кени, какво правиш? Излиза , че от един затвор без да мислиш, се мяташ в друг. Опомни се. Откъде ти хрумна, че семейството е затвор? От своя жизнен опит. Не говоря за твоята майка. Просто брака не е за мен. Това твоята версия за одобрение ли е? Кени, послушай ме. Все пак съм твой баща. И друг няма да имаш. Какво утешение. Знам, че те разочаровах, но отдавна е време да забравим всички обиди. Ако мислиш да си уредиш отношенията, започни на чисто, отвори нова страница. Извини ме, имам работа. Ти просто бягаш. Наистина трябва да тръгвам. Каква работа имаш? Погребението на Джордж. Кой? Поета ли? Твоя приятел? Джордж? Починал ли е? Да. Наистина трябва да тръгвам. Извинявай. После ще поговорим. Съжалявам много. Ало? Случайно съм в града. Видах некролога в «Таймс» и... Две колонки. Никак не е лошо за поет. Имаш ли нужда от подкрепа. Разбира се, не се вълнувай за мен. Как я караш? В Cиатъл ми провървя. Стъпих си на краката. Хареса ми. За какво си мислиш, Дейвид? За нищо. Ние , като децата, си губим времето. Това е. Кой? За нас ли говориш? Да, за нас. Живота ни минава, на какво се надяваме, а? Когато забременя, отиде да абортираш, защото не му беше дошло времето. Минаха 15 години. Така и не намерихме време ли? Нужния човек също. Помниш ли, че намери тампон в банята ми? Остави го момичето, което обичах. Но нима имахме своите шансове? Не. В най-добрия случай щяхме да изкараме две години. Но все пак щеше да разбере, че не и трябва мъж, по-стар от нея с 30 години. Смятам, че това изобщо не трябваше да се случва. Беше моя грешка. Остарявам, Дейвид. Забелязвам, че погледите на мъжете към мен , вече не са ония. Повечето от съобщенията по сайтовете за запознанство са от жени, като мен. Гарантират ти няколко срещи в годината. Плащаш за мълчанието и за дърдоренето на една и съща тема. Така и ще ми свърши живота. Нима разговаряме с теб за първи път от 20 години? Какво пък, ние не изкарахме заедно 20 години толкова лошо.... Знам семейни двойки, които и за 40 години не постигат това. Кога ти е самолета? В 930. Ще те закарам. Не. С какво да започна? Съсредоточил съм се върху работата. Но из главата ми се върти въпроса, правилно ли постъпих, че не отидох на това проклето парти. Минаха две години, примирих се със смъртта на Джордж и даже... с това, че загубих Консуела. Отново си възвърнах равновесието и независимостта. Кого заблуждавам? Cъвременните картини и скулптури буквално са пропити с енергия. Те представляват, може да се каже, едностранчиво част от живота. Да, да, вие... Вие добре го бяхте формулирали във встъпителната си статия. Но вие пишете и за отношенията между изкуството и собствеността. Да, напълно вярно. Хората, купуващи картини, ги считат за свои. Но в действителност картините притежават хората. «Картините притежават хората». Те са безсмъртни. Хората са само временни собственици. Картините ще надживеят доста от своите собственици. A засега може да ги гледаме и да им се възхищаваме. Теоретически може да си купим даже пирамида. Струва ми се , че проумях вашата мисъл. Значи, пирамидата ще продължи да съществува, а ние... Ние сме като фараоните. Моята днешна гостенка е Cюзън Риз и нейния роман «Синия хиацинт», «Литературен обзор» на Дейвид Кепеш. Е, това беше. Добре мина, благодаря. Няма нищо страшно. Да. О да, благодаря. Щастливо посрещане на Новата година. На вас също. И ви поздравявам. Това наистина е интересно. Благодаря. Имате нови съобщения. Шест нови съобщения. Първо съобщение. Здравей, Дейвид. Аз съм, Консуела. Как я караш? Толкова ми е странно да ти звъня, но трябва да поговоря с теб. Длъжна съм да ти кажа нещо. За да изпреваря тези, които ще ти кажат нещо друго. Обади ми се, когато можеш. Номера на мобилния ми телефон е Благодаря, дочуване. Здравей, Дейвид. Аз съм, Консуела... Разбрах, че през всичките тези години съм живял само за това, да чуя тези думи. Седнах на пода и слушах съобщението и отново и отново, опасявайки се от най-страшното. Тя е влюбена, тя ще се омъжва. На нея и трябва моята благословия. Дейвид? Дейвид? Къде си? В колата съм. Седях в колата пред дома ти, когато ти оставях съобщението. Защо караш из града в навечерието на Нова година? Не знам. Не знам какво правя. Какво се е случило, Консуела? Трябва да те видя. Ами идвай тогава. Имаш ли време? Винаги. Добре, качвам се. Добре. Здравей. Да, здравей. Е? Как я караш? Виждам нова... Да, това е Едуард Уестън. Харесва ми прическата ти. Подстригвам се всеки ден, за да не е толкова тъжно, когато падат. Болна съм. Имам рак на гърдата. Операцията е след две седмици. Рак? Как така? Да не си много.... Уплашена? Не. Не ли? Не много. Нямах това предвид. Кажи ми, как разбра? Ами една сутрин се къпех и.... Неочаквано напипах нещо под мишницата си. Лекарят ми каза, че не трябва напразно да се тревожа и аз си направих няколко изследвания, докато накрая един от лекарите каза, че има повод за тревоги. И ти се изплаши? Да, изплаших се. Най-малко месец прекарах в страх. Днес вечерта, когато реших да дойда при теб, вече не можех да оставам в къщи сама. Дейвид. Недей. Не плачи. Недей, недей да плачеш. Защо не ми позвъни? Защо веднага не ми позвъни? Най-трудното беше да ти кажа. Другите звънят, а на теб ти е невъзможно. Кое е странното? Все едно станах по възрастна от теб. Дай ми дума, ако ти стане изведнъж лошо, по всяко време, през нощта или през деня, да ми звъниш. Какво ще ми направят? Какво ще направят? Това... Това е така, защото не може да си намериш най-удобното положение. Въртиш се и ти е неудобно. Така трябва. Преча сама на себе си. Cега всичко, което ми се е струвало някога много важно, доводите, с които убеждавах мама, ми се струват такива глупости. И аз спях. Толкова много. Проспах целия си живот. Дийвид, направи ми услуга. Няма кого да помоля друг. Да, разбира се. Казвай. След теб, никой от мъжете в живота ми, не е харесвал тялото ми, колкото теб. Нима това е възможно? Много ли бяха? Не. A нима на работа в теб никой не се е влюбил? Всички. Е, разбира се. Но на мен ми беше все едно. Знам, ти ме обичаше. Обичаше тялото ми. Cкоро лекарите ще го накълцат. Cпри. Не говори така. Не смей даже да мислиш така. Консуела, ти ще си бъдеш както преди. Консуела, какво трябва да направя? Това е парижката опера. Тъгувах по теб. Тъгувах по местата, където бяхме заедно. Може би, ще останеш днес? Не. Няма да остана. Искаш ли да бъда с теб, когато постъпиш в болницата? Консуела, по-добре да не си сама. И това го казваш ти? Ти правиш всичко сам. Дейвид. Бедния той. Ти се боиш повече от мен. Когато ми изрежат гърдата, няма ли да съм ти неприятна? Ще ме искаш ли пак? Да или не? Извинявай, Дейвид. Прости ми. Страх ме е, Дейвид. От името на кмета на града ви желая щастлива Нова година. Щастие на всички, успех и радост. Честита Нова година. Татко... Здравей. Какво правиш тук? Можеш ли да ми отделиш само пет минути? Вече ме чакат. Така ли? Aха. Благодаря. Задължен съм ти. Тя е в добри ръце. Познавам хирурга и. И какво? Операцията е определена за утре. Тя ми каза, че е след две седмици. Не. Утре ще е. Какво значи това? Не зная точно, но съдейки по всичко, положението е сериозно. Това е някакъв кошмар. Да. Отдавна ли я познаваш? Не съм я виждал две години. И изведнъж навръх Нова година тя ми позвъни. Разбираш ли, можех аз да позвъня, но се боях , че ще постъпя неправилно. Тя, когато си отиваше, ми забрани да и звъня и беше непреклонна в това. Извини ме. Да. Знам, тръгвам вече. Добре. Извинявай, че те задържах. Знам, че при теб времето ти е разпределено до минута. Ти ме извини, че не мога да ти помогна. Дръж се. Така ли окуражават пациентите? Сигурно това е тежко онкология. Аз съм твой син и бях готов за това. Радвам се да те видя. Съжалявам, че двамата с теб се срещнахме при такива.... Аз също. Как са работите в къщи? Още сме заедно. Радвам се, че попита. Радвам се за теб. Да. Татко, какво ще правиш? Защо тя ме накара да направя тези снимки? За себе си ли? Или е искала да останат в мен? Това има смисъл. Казвал ли съм ти моята теория за красивите момичета? Милион пъти. Тях е невъзможно да ги видиш. Ти виждал ли си я? Такава, без да са я разкрасили. Никога не съм разбирал това. Хитър отговор. Пак анализираш нещата. Cтрува ли си да прекъсваш отношения, за това, че не дойдох на партито? В нея удивително се съчетават несъвместими черти. Ти говориш за нея в минало време. Как мислиш, ще ме пуснат ли при нея? Току що я вкараха в реанимацията. Ела после. Кени, благодаря. Няма защо. Време е да вървя. Дейвид. Да. Те ми изрязаха целите гърди. Не очаквах да те видя. Така ли? Ти не ме очакваше? Вече не съм красива, както преди. Не е истина. Знаеш ли, Иполита, предводителката на амазонките, си е отрязала дясната гърда, за да може по бързо да изстрелва стрелите си от лъка. A тази Иполита е била удивително красива. Всеки роман намира нов смисъл след 10 години. Помниш ли първата ми лекция. Помня всичко, Дейвид. Аз също. Всяка секунда. Няма да ти липсва нищо. Аз съм с теб.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Елегия - Elegy (2008)

Два дена за убиване - Deux jours a tuer (2008)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 55 прегледа
Антоан Мелиот е 40 годишен мъж, който има всичко - красива жена, голяма къща и две прекрасни деца. След като приятелка на жена му го вижда с друга жена, той решава да разруши целия свят около себе си за 2 дена. ... още

Анонимна - Една жена в Берлин - Anonyma - Eine Frau in Berlin (2008)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 142 прегледа
Филмът се основава на автобиографичната книга "Анонимна", написана от немска журналистка, в която тя описва събитията случили й се през април-юни 1945 година. Филмът засяга деликатните сексуални отношения между немските жени и червеноармейците. Започвайки от масовите изнасилвания и завършвайки до лю ... още

Кънки с остър връх 3: 2008 - The Cutting Edge 3: 2008
преди: 3 години / 4 гласа / 18 точки / 0 коментара / 2518 прегледа
Насладете се на третата част на този изключителен филм! Главен герой във филма е фигуристът Зак. Той е изправен пред едно от най-големите и значими състезания в кариерата си. Тогава започват и проблемите. Дългогодишната му партньорка претърпява злополука и е принудена да го изостави. Зак се запознав ... още

Любовен Гуру 2008 - The Love Guru 2008
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 179 прегледа
Негово Светейшество гуру Питка (Майк Майерс), амераканец, отгледан извън родината си от гуру Тиганмайпуда, се връща в САЩ, за да започне свой собствен гуру бизнес. Неговата първа задача - да разреши любовните и професионални проблеми на звезда от хокея, чиято жена го изоставя заради негов съперник в ... още

39-те стъпала - The 39 Steps (2008)
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 73 прегледа
Ричард Ханей, минен инженер в отпуск от африканските колонии, намира живота на лондонския хайлайф за ужасно скучен. Дори и след като тайният агент Скудър го вербува, нахлувайки в стаята му и поверявайки му кодирана тетрадка с карта, във връзка с предстоящото избухване на Първата световна война. По е ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2018 BgMdb.com V 1.0