Избор на редактора:

Джони грабна пушката 1971 - Johnny Got His Gun 1971 - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 124 прегледа

Млад американски войник (Джо) е ранен от мина по време на Първата световна война. Той губи своите ръце, крака, очи, както възможността да чува, говори и обонянието си. Настанен е в болница и не може да различи дали е буден или всичко това е един ужасен сън. Опитвайки се да разбере какво всъщност му се е случило, той преживява отново историята в спомени и сънища. Един ден Джо намира начин да общува с лекарите.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

Жанр: Драма, Военен

Режисьор : Далтън Тръмбо

Сценарист: Далтън Тръмбо, Луис Буноюел

Продуцент: Брус Кемпбъл

Оператор: Жул Бренер

Музика: Джери Фийлдинг

В ролите : Доналд Съдърланд, Тимоти Ботъмс, Ерик Крисмас, Дон, Питър Броко, Кати Фийлдс, Ед Гилбърт

Държава : САЩ

Година : 1971

Времетраене : 111 мин.

Галерия снимки:

Джони грабна пушката 1971 - Johnny Got His Gun 1971

Джони грабна пушката 1971 - Johnny Got His Gun 1971

Джони грабна пушката 1971 - Johnny Got His Gun 1971

Джони грабна пушката 1971 - Johnny Got His Gun 1971

Видео

От филма:
Мобилизация на доброволци Бързо го докараха. Санитарите се оказаха наблизо. Коремната кухина и гръдния кош не са повредени. Както винаги е свит в ембрионална поза. Инстинктивно е защитавал вътрешните органи. Това е всичко, което можах да спася. Разпознаха ли го? Не, сър. Значи ще остане при нас. Ще го гледаме, докато раните не заздравеят. Възможно е да се проточи, полковник. Може да е нужна цяла година работа на докторите. Без никакви надежди за успех. Гръбначния мозък е цял. Сърце, нервна система, дихателен апарат всички функционират. Значи може и да оцелее. "Неизвестен войник № 4/7. След операцията, проведена под наблюдението на полковник Тилър от медицинската служба на армията на САЩ. В неговото състояние са възможни движения, но те ще са безсъзнателни и нецеленасочени. В случай на резки и хаотични движения, конвулсии, спазми на мускулите, да се дава успокоително. Мозъчната обвивка е нарушена и невъзстановима. Ако не се съмнявах в нещо, не бих го оставил жив. Единственото, което оправдава неговото съществуване, е възможността другите да се научат на нещо. Грижете се за него така, все едно наистина може да чувства болка. За да се избегнат усложнения, предпазвайте го от емоции, те са му противопоказни. Просто помнете, че същество, лишено от мозък, не е в състояние да чувства болка или наслаждение, да мечтае, спомня или размишлява. Той никога повече няма нито да мисли, нито да чувства. До самата си смърт". Карийн? Карийн?! Какво се е случило? Къде съм? Колко е тъмно тук. Трябваше да оставиш светнато. Баща ти ще се разсърди. Татко нищо няма да каже. Можеш ли да ми обясниш, защо отиваш доброволец? Няма да чакам повиквателна още цели шест месеца! Всичките ми приятели вече са в армията. Но на теб ти дадоха отсрочка заради сестрите ти. Мама ще ги изхрани. Щом родината ме зове, аз трябва да отида. Така трябва. Никой не е длъжен да отива. Ще те убият. Можеш да умреш и докато работиш. Или докато пресичаш улицата. Мога да се грижа за себе си, не се притеснявай. Според теб, тези, които загинаха, не са ли искали да оцелеят? Много се връщат... болшинството. Но останалите не се връщат никога. Ще умра, ако ти се случи нещо. Не говори така. Обичам те. Наистина те обичам. Престанете. Намирате се в моят дом... Въобразявате си, че седите на задната седалка на колата ли? Първо трябва да пораснете. Ставайте. Той утре заминава. Знам, знам. Върви си в стаята. Ти също. С мен вече е свършено. А сега съм само едно лайно от влаковото обслужване. Тя и така е изплашена. Хайде, върви. Да, сър. Бъди себе си. Не я лъжи. Да, сър. Тя не е девойка, разбра ли? Да, сър. Върви, върви при нея, синко. Да, сър. Синко... Виждам те. Хубава стая. Баща ми направи всичко, когато се дипломирах. Картината е на криво. А нея я направи за майка ми. Мислиш ли да си свалиш обувките? Добре. Джо? Да? Би ли се обърнал? Защо? Трябва да стана. Не, искам да те видя. А аз не искам. Може ли да ми подадеш халата? Разбира се. Той е там, на вратата, червеният. Какво правиш? Нощта е задушна. Ето го. Дай ми го по-близо. Стани и си го вземи. Дай да ти помогна. Не тук. Тук. Ето така. Точна така. Ще ти помогна. Не, не е там. А? Не. Трябва да има цветя. А? Разбира се. Ако наистина искаш да ме видиш... Ако ти не искаш, то аз... Е? Сега си ти. Добре. Хубаво е, нали? Бил ли си преди така с друга? Не с някоя, която съм обичал. Радвам се. А ти? Не бива да ме питаш това. Защо? Защото съм дама. Ти си едно мишле. Никога преди не съм била с някого. Знам. Откъде можеш да знаеш? Джо? Не искам да си тръгваш, не искам да заминаваш! Ти просто не искаш да видя Париж, това е. Не заминавай, Джо, моля те, не заминавай! Избягай. В инвалидния отряд? Без значение. Аз ще те скрия, кълна се. Все едно съм кръшкач, а? Да. Ще те убият, Джон, ще те убият. Рузвелт, нашият велик патриот, е казал... Обичам те, Джон. Прегърни ме силно. Обгърни ме с ръце. ...Бог ще ни даде победа! Да се помолим! "Отче наш..." Не мога да се моля така. Нямам какво друго да кажа, освен "Господи, нека той да остане. Не му разрешавай да загине!" По вагоните! Ще се върна... Тук не светват ли лампите? Тъмно е. Тъмно и тихо. Чувствам как кръвта ми пулсира във вените. Но не чувам нищо. Така е с глухите. Ти си глух, Джо. Глух си. А може би не. Може би, само сънувам. Може би... О, Господи, как боли! Чувствам как потта се стича по кожата ми. Тя гори, мокра е и пристегната с бинтове. Дори и на главата. Значи са ме ранили в главата! Не. Телефон посред нощ, носи лош късмет. Не разрешавай на никого да вдига слушалката, татко. Какво е това? Стъпки. Чувствам ги по вибрациите. Какво правят? Какви са показателите при дишането? В нормата. Разглеждат нещо. Тръбата в трахеята ли е? Ръката му е на гърдите ми. Дишането е свободно. Кислород само при крайна необходимост. Нещо не разбирам. Системата е включена. Добре. И лицето ми ли е повредено? Колостомията е добре. Систотомията функционира. Много добре. Транспортът готов ли е? Да, сър. Е, да тръгваме. Къде ще го водите, сър? В болница номер 3 на окупационните сили, "Св. Клод", в Жанвил. Добре. Да тръгваме. Това е Руди. На телефона, Джо. Добре, идвам. Ало? Да, мамо, сега ще дойда. Благодаря ти. Ще те извикам, когато свърши, става ли? Връщай се на работа. Всичко е наред. Отивам. Лека нощ. Прощавай, татко. Прости ми за тръстиковата ти въдица. Обичах те. За нещо ми разбинтоваха ръцете. Интересно, как ли е там? Бих искал да погледна. Какво ли става сега? Шевовете може да се махнат. И да се дезинфектира. Ако махнат бинтовете от лицето ми, може и да видя какво правят. Извинете, сър. Сменете ги. С какво ме натиска така? Не, това по-скоро прилича... на някакво пристягане… Един момент. Знам. Почувствах същото, когато си набодох веждата на бодливата тел. Изглежда, че махат някакви телчета. Или нещо от този род. Чувствам, че прави нещо с раменете ми. А дланите въобще не си ги усещам. Най-далечната точка на ръцете ми… са китките. Китките. Струва ми се, че ръката ми свършва по-високо. Близо до рамото! Те са ми отрязали ръката! Ръката ми! О, Господи, какво сте направили? Тя ми трябва, за да работя! Не трябва така да се реже ръка, като някоя изсъхнала клонка. Има закон, в края на краищата! Нужно е съгласието ми. Нужен е подписът ми! Трябва да получат съгласие, когато осакатяват някого! Сега мога само да търгувам с вехтории на улицата! О, не! Не пипайте другата ми ръка! Не, моля ви, оставете я! Нима не ви стига едната? Трябва да го преместим в друга стая. В негова полза е. Някоя изолирана стая, без прозорец, за да не може да го види никой. Няма нищо свободно в цялата сграда. Някой килер или нещо подобно. На него му е все едно. Той нищо няма да види. МАНИПУЛАЦИОННА не влизай Животът е лотария с нищожни шансове. Който иска да спечели, трябва постоянно да залага. Възможно е и да спечелиш само с едно залагане. Но ако играеш постоянно, то можеш да загубиш всичко. А ако случайно проиграеш всичко, то това е краят. Завинаги. Ударете ме. Плащам. Боже, как бих си пийнал уиски, ако имаше. Почерпи се. Това е то. Къде си научил това? Поработвах по сватби. А фокуси с карти знаеш ли? Разбира се. Картите са за играчите. Удари ме. Аз съм добре. О, добре съм. Удари ме. Въздържам се. Ударете ме, но не много силно. Вижте сега как се прави 21. Плащайте за 21. Забавно е. Вече мога почти всичко, без 12. уцелва по-трудно от 13, нали? Не трябва, но ето, че не се получава. Няма нищо трудно. Само че е по-добро. Който каже нещо друго, значи е суеверен. Сигналът. Кое време стана? Време е да тръгваме. Ако закъснея за влака, ми е все едно, мен ще ме убият на 27 юни в 430 сутринта. Не е много добре за детето ми, а? Той е само на 20 месеца, а вече е дяволски умен. Бих искал да го видя като стане на пет годинки. Ще го видиш след 50 години. А ти винаги ще бъдеш на 23. За какво говорите? Всички ще загинем. Затова сме дошли тук. Шведът ще замръзне на кораба. А мен ще ме засипят и ще умра от задушаване. Увлекателно занимание, да си изповръщаш гръкляна. Иисусе! По вагоните! Следваща спирка Ню Йорк. От там направо в Париж, Франция. А той какво прави тук? Него няма да го убият. Остави го. Всичко ще е наред. Да вървим, момчета. Влакът чака. Ти идваш ли с нас? Разбира се. Още толкова влакове трябва да посетя! И навсякъде мъртъвци. Толкова трупове, просто да не повярваш. Господи, не. Не и краката ми. Спаси ме и ми помогни. Не им давай да ми отрежат краката. Не ми режете и краката! Иисусе, те ми отрязаха всичко. А дали ще успеят да го върнат обратно? По време на война няма прекалено много време. Всички са уморени. Дали ще може да се намери лекар, способен да ме върне към живота? Някакъв облог ли са сключили? Или са си такива злобни? А може би това е експеримент? Не, никой не може да направи такова нещо на друг човек. Никой не е длъжен да бъде касапин. Скъпи мои студенти. Войната не може да бъде еднаква за всички. И това освобождава учените от предразсъдъците, позволява им да обмислят и извършват небивали експерименти. Например. До този момент, всяко раняване струваше много на данъкоплатците. Загубата на войник е висока цена за всяко военно подделение. Но сега получихме възможност да вдигнем на крака тежко ранени само след триседмично лечение. И това е благодарение на новата техника, която усвоихме благодарение на този младеж. Имам кошмар. Та аз съм жив. Събуди ме, мамо! Кажи ми, че всичко това е сън. Вече не знам, сине, нито какъв си, нито какво те тревожи. Не забравяй, че само Бог е реален, а ти си създаден по негов образ и подобие. Ти си подобие на Божествената реалност. Струва ми се, че грешиш, мамо. Това е сън. Може всичко останало да е истина, но не и това. Помня какво е това истина, мамо. Дори преди отпътуването от Колорадо за Лос Анджелис. Всичко помня. Нарани ли се? Нека видя. Някой път краката ти ще станат толкова мръсни, че няма да можеш да ги измиеш. Искам и аз да се къпя в банята, като татко. "Не се страхувайте! Възвестявам ви голяма радост! Нека знаят всички хора, че днес, в града Давидов, се роди Спасител, който е син Господен" и това е знак..." Виждаш ли онези скали? Много отдавна там уловили група индианци. И знаеш ли какво направили с тях? Завързали за краката им камъни и ги хвърлили в езерото. Същото това, по което плаваме. Оттогава тук риболова е забележителен. "Наука и здраве" написана от Мери Бейкър Еди. "Всичко е дух, в неговите безгранични разновидности. Материята е смъртоносна грешка. Духът е истинен и вечен. Материята е смъртна и временна. Духът, това е Бог. Човек е създаден по Негов образ и подобие. Затова човек не е материя, а дух." Ето къде е истината, мамо. А това, че съм тук, е сън. Нещата, които ни се присънват, не са по-реални, отколкото съня, в който ги виждаме. Единствената реалност е Бог. А същността на Бога е любовта. Това е съвършена любов, кокоято премахва всички страхове и лекува всички рани. Престанете! Не искам повече да слушам за любовта на Господ, иначе ще го намразя! Кога му дават лекарство? В два, а после в четири. Не ми трябват вашите лекарства! Трябва да се разкарам от тук. Татко, помогни ми! В беда съм. Трябва ми помощ! Татко, чуваш ли ме? Татко? Чувам те, синко, но аз също съм в беда. Нямам нищо... което да си струва. Къщата ми е малка, работата ми е зле, надницата ми и тя е малка. И синът ми е малък. И жена ми не е от големите, а и аз не съм някой гигант. Всичко около мен е малко, невзрачно... освен тази въдица. Всяка година й купувам най-хубавото влакно. И ето този лак. Той е от Китай. Най-добрият на света. Виждаш ли? Чист янтар. Никой в града няма такава въдица. Дори банкера г-н Лари. Животът ми е сив, и ако не беше тази въдица… въобще нямаше да има смисъл. А с въдицата се отличавам от другите. Ето защо я обичам. Обичаш въдицата повече от мен ли? Разбира се! Какво има у теб, което да ме разграничава от останалите? В теб няма нищо особено. Има, татко. И кое е то? Може сега да не съм изключителен, но ще бъда. Разбира се, че ще бъдеш. Ще донесеш на света демокрацията! А какво е това демокрация? Никога не съм я разбирал до края. С това управление е свързано, че младите се избиват един друг. А защо старите не се избиват? Те трябва да се грижат за къщата. А младите не го ли могат? Младите нямат къщи. Затова и отиват да убиват. Ти искаш ли... и аз да отида с тях? Заради демокрацията... мнозина са готови да дадат сина си. И аз искам. Няма да съм тук, за да те спра, Джо. Прегърни ме силно. Имам нужда от твоята топлина, за да държа смъртта по-далече. Не мога. Моля те... Не! Сигурно винаги така свършва. Всеки трябва да посрещне смъртта лице в лице. Сам. Сега са му нужни само добри грижи. При необходимост, аз съм в съседство. Свалете му маската. Освободиха лицето ми. О, Господи! Свеж въздух! Колко е хубаво! Изглежда все още не всичко е толкова зле. Какво е това? Видяхте ли? Всичко е наред. Има ли въпроси? Късмет. Да, така е по-добре. Свеж въздух! Струва ми се, че когато ме разбинтоват, ще оздравея. Това е дихателна тръба. Мислех, че като махнат бинтовете от лицето ми, ще махнат и тръбичката. Но не го направиха. Не разбирам. Накъде тръгна сега? Да, разбрах. Отново тази хранителна тръбичка. Кога ще мога да се храня сам? Кога ще ми стане по-добре? Обядът свърши! Но няма да бъде постоянно така? Чакай. Трябва да помисля. Нещо прохладно и мокро. Вярвах, че когато ми открият лицето... Не. Не, моля ви... аз... отново ще бъда себе си. Главното е да не се предавам. Челюстите. Трябва да опитам да си размърдам челюстите. Не се движат. Може би ги няма!? А езика по зъбите? Просто да опитам. Нямам език! Нямам зъби! Нямам нищо друго, освен дупка! Голяма ли е? Докъде стига? Не се паникьосвай. Мисли. Отвътре е влажно... Краищата са сухи. Мокро. Сухо. Това вече е нещо! Забравих къде е сухо. Чувствай. Да, ето, чувствам го. Сухо е. Къде свършва дупката? Нямам очи! Нямам нито очи, нито устни, зъби, език, нос! Имам рана вместо лице! Господи, Господи! Това съм аз! И съм жив! Но това е невъзможно! Не съм аз. Така не мога да живея. Не мога. Не, моля ви, не мога. Помогнете ми. Нека някой ми помогне! Мамо, къде си? Мамо! Имам кошмар, мамо, събуди ме... иначе ще остана в този кошмар... завинаги. Моли се за мен, моля те! Моля те, моли се за мен! На всички военни сили, които жертват младите си животи в тази справедлива Световна война, заради бъдещия мир на човечествето, опрощавам всичките им прегрешения. В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин. Да се помолим. На такова място, през цялото време си мислиш какво да правиш, за да не мислиш. Има осем планети Земя, Венера, Марс, Юпитер, Меркурий... Какво е това? Нещо ме хапе по челото. Плъх! Огромен отвратителен плъх. Някой да ми помогне! Убийте го! Не може да е плъх! На такива места няма плъхове. Това е сън. Не, това е плъх! Пълзи, пълзи! Не, не, не... Не му позволявайте! Близо е. На гърдите ми. Страхувам се. Не се движи, нищо няма да ти направи. Отиде си. Някой уби ли го? Или просто си е отишъл? А ако се върне? Това беше сън. А откъде мога да знам, дали това беше сън или не, като дори не знам дали спя или съм буден? Може би плъха е бил реален, а сестрата е била сън. Господи, ще мога ли някога да бъда сигурен? Трябва да викам. Понякога, ето сега например, ми се присънва, че искат да ме убият и ние с татко и мама бягаме в Египет. Чувам гласа на войник, търсещ в нощта и плача, и викам. И се събуждам. И тогава знам, че това е бил сън. Значи трябва да викам. А аз дори не мога да шептя. Тук шепот няма да помогне. Може по друг начин. Само трябва да си кажеш "Един момент. Това е кошмар". И тук трябва да се събудиш, за да прекъснеш съня. И тогава отваряш очи и знаеш, че сънят си е отишъл. Но аз не мога да отворя очи. Нямам ги. Това усложнява работата. Опитай да потренираш духа си. Кажи си "Сега ще заспя... и няма да имам кошмари"! Това може да стане. И ето, чувстваш, че заспиваш... Не мога да го почувствам. Нищо не чувствам. Нищо ли? Може би трябва да променим тактиката. Да предположим, че животът е сън. Още повече, че това е така. Когато се събуждаме, е един сън, а когато спим е друг. Разликата е в това, че през деня ние контролираме съня, а през нощта сънят контролира нас. Помисли върху това. Когато ти се присънва плъх, ти ли контролираш съня? Или сънят контролира теб? Той ме контролира. Да. Точно така. Ако плъхът беше истински, би могъл да го изпъдиш. Разбира се! Ако не го правиш, значи ти се е присънил. Не, и това няма да стане! Дори и с истински плъх, нищо няма да направя, защото нямам ръце. Нямаш ръце? Нямам нищо. Просто съществувам като парче месо. Ако успееш да оздравееш, това ще е най-големият ти кошмар. Би било ужасно да търсиш някой, който да ти помогне. Трябва ти чудо. Не трябва чудо, само кажи, че плъха беше истински, а аз съм сън. Ще е по-добре, ако сега си тръгнеш. Нямаш никакви шансове. Ще си отида, но ми кажи... ние истински ли сме? Ти и аз. Или сънувам? Сънуваш. Откъде знаеш?! Защото аз съм сън. Не ти вярвам. На мен никой не ми вярва. Затова аз и не съществувам. Аз съм сън, който не се сбъдва. Не мога да разбера жив ли съм и спя, или съм умрял и си спомням живота? Старея ли? Посивяват ли ми косите? Ще дойде ли някой да ме посети? Надявам се, че не. Не искам някой да ме види в това състояние. Бих си отишъл до вкъщи. Но едва ли ще ме пуснат задълго. Още повече с тези тръби по мен. Трябва да съм във френска болница. Или английска. В края на краищата, не ме болят зъбите. Един момент. Кой е там? Усещам вибрациите от стъпките. Това е мъж. Защо капаците са затворени? Доколкото си спомням, винаги е било така. Така е написано в препоръките. Това е глупаво. Какво правиш? Това посещение ли е? Какво става там? Откакто съм сестра, капаците винаги са били отворени и нека да си бъдат така. Да му дадем малко слънце. Казаха, че той е тук, за да не надничат любопитни. За да погледнеш през този прозорец, трябва да си висок два метра и половина. И още нещо. Искам чаршафи на това легло. Разхожда се. Без повече парцали. Той няма да усети разликата. Сега спря. Аз ще я усетя. Как е възможно всичко да е толкова западнало? Тя ме гледа. Бедното момче. Това е жена. Това е ръка на едра жена. Затова и походката й е толкова тежка. Бедното момче! Хайде. Това беше забавно. Какво правеха тук? Какво се случи? Нещо се е променило. Мисли, Джо, мисли! Ти чувстваш! Чувстваш кожата на лицето си! Нещо се е променило. Когато влезнаха, беше прохладно. А сега е топло. Откъде е топло тук? Да, да, да. Да, естествено. Сега разбирам. Това е слънцето. Слънцето! Чувствам слънцето! Благодаря ти, Господи. Безкрайно ти благодаря. Когато повече няма да има нищо, аз ще имам Бог и утринното слънце. Сега е нощ. Когато можеш да различиш деня и нощта, се получава време. Сега е сутрин. Сменят ми чаршафите. Пак е нощ. Отново е сутрин. Къпят ме. Една сутрин ми сменят чаршафите, а на другата сутрин ме къпят. Нощ... Нощ... Ден... Нощ... Как да запазя това? Знам как, все едно мисленно чертая таблица. Само трябва да описвам отличителните белези на всеки ден. Четири, шест, седем дни. Ето я и седмицата. Зачерквам дните и започвам всичко отначало. Започвам да следя месеците. Но това още не е година. Още не. Добре. Плюс 5 седмици. Не се разсейвай. Разчертавам и по грегорианския календар получавам една година. Една година! Това е празник! Това трябва да се отбележи. Всички да пеем песни възхваляващи Бога! И аз ще пея. Честита нова година, Карийн! Дай да те целуна. Но това не е Нова година. Просто годината свърши, но кога е започнала? Дори и не знам на колко съм години. Аз съм 20 плюс времето Х… Разчертах само една година. А кога е започнало времето Х? Мисли, Джо, спомни си. Тогава бяхме заедно с англичаните и се подготвяхме за нощния патрул. Беше ни страх. И тогава се появи онова... Да, сега си спомних. Пишех ти писмо, Карийн. Капрал Тимлън! Да, сър. Що за смрад? От там е. Но от мъглата не се вижда. Обикновено вони по-малко, когато е на земята. Но на този не му провървя, сър. Закачи се на бодливата тел. Това понижава морала на войниците. Да, понижава го. Вижда се, че е баварец. Те вонят най-много. Да, справедливо отбелязано. Не така, както индусите или италианците. Трябва да го погребем, но по-тихо. Изчакайте нощта. Не е ясно дали ще можем през нощта. Не забрявайте, капрал, че смъртта е най-лошото нещо. И не забравяйте... кратка молитва. Да, сър. О, Боже! Затова ще дойдеш ти. Ти, ти, ти и ти. "Всемогъщи Господи, предаваме ти душата на нашия брат, а тялото му предаваме на земята. Защото земя при земя, пръст при пръст, прах при прах отива". У кого е праха? Малко е подмокрен, но... Добре, хвърляй го в ямата. Пръст при пръст... Някакъв идиот стреля по мен! Уцели ме право в задника. Прикрий се! Казвах аз, че трябва да го направим през деня. О, Боже! Аз не трябваше да съм там. И този баварец също. Кой знае, можеше пък и да станем приятели. Но той е мъртъв и се въргаля в мръсотията. А аз съм тук, като някой парцалив клоун. Помниш ли времето, когато в Лос Анджелис ходихме на цирк? Взехме и Карийн с нас. Татко още от вкъщи започна да се прави на циркаджия. И ние му се подигравахме. Беше забавно. Представям си как би ме изимитирал в момента. Аз ям през тръба! Поема течности през тръба! Диша през тръба! И всичко, което излиза, се спуска по тръба. Без ръце! Без крака! Чудото на XX век! И въпреки всичко е жив! Като вас и мен. Той беше добро момче. Винаги всичко забравяше. На този младеж не му трябват обувки! Дори и най-модерните! Той е забравил за обувките си. Без обувки. Без риза! Без чорапи. Без ръкавици. Без шапка! Той е забравил и за шапката. Без вратовръзки. Нищо стегнато около врата. Сега той е забравил за всичко! Всичко, което трябва да направите, е да пуснете 15 цента или повече ето в тази касичка. Ще ви кажа какво да направите! Ще повдигна тези парцали и ще ви позволя да се видите лице в лице с единственият човек на света, който ви е видял в гроба. Запомнихте ли? И всичко само за 15 цента! И ако той ви погледне, по дяволите, аз ще ви върна 5 долара! Засвири музика, красавице. Заповядайте, господа, заповядайте. Побързайте! Приближете се, за да видите човека, който не може нищо. Дори и да искаше. Дайте парите на това момиче. Монетите в касичката звънят, като камбани по време на литургия. Алилуя! Какво е това? Друга сестра? Няма вибрации от движението. Интересно, тя висока ли е или ниска? Нещо падна върху мен! Нещо мокро. Какво ли е? Сигурно е съвсем новичка. Какви нежни ръце. Като на Карийн. Не трябва да се разстройвам. Тя не се страхува от мен. Здравей, нова сестричке. Здравей, прекрасна и млада сетричке. О, Карийн, къде си? Само веднъж правихме любов с теб. Единственият път в живота ми. Излез в градината, когато се покаже Луната. Ти ли си, Карийн? Не, Джо. Трябваше да се омъжа. Сега не съм твоята Карийн. А къде е моята? В градината, под Лунната светлина, както ти каза. Защо ме доведе тук? Ти ме викаше и аз дойдох. Аз те виках и виках... Но ти никога не идваше. Така се случи. Дълго ли ме нямаше? Колко? Не знам. Много дълго. Не мога да си спомня. Постарай се, Карийн, моля те. Не знам от колко време съм тук. От колко години? Опитай се да определиш времето. Вече не забелязвам времето. Това е единственото, за което си мисля. Времето състарява хората. В моето положение е невъзможно да се състаря. Ти живееш в мислите и в сърцето ми, такава, каквато те видях последния път. Ти никога няма да се състариш за мен. Косите ти винаги ще бъдат тъмни. Кожата ти завинаги ще остане нежна. На лицето ти никога няма да се появят бръчки. Завинаги ще бъдеш в мен. И винаги млада и прекрасна. Защото от всички хора на света, само ти ще живееш завинаги в мен. Като неувяхващо цвете. Като роза. Не, не! Сега никой не ме обича. О, аз те обичам, Карийн. Престанете! Какво става тук? Ти казваше, че ще я защитаваш. Тя забременя, а ти замина. Не знаех. Не можех да не замина. Сбогом, Джо. Сбогом. Сбогом, Джо! Карийн! Сбогом, Джо! Това вече не те засяга, Джо. Върви си! Сбогом, Джо. Кажи ми колко време е изминало. Не. Поне ми кажи къде съм. Не. В коя страна се намирам? В никоя. Взеха ми стария креват. Сега имам нов. С възглавница. Какво ли ще последва? Тя ме придвижва! Да. Към слънчевата светлина! Сега е отзад. Тази тръбичка. Никога не съм го разбирал. Сега масичката ми. Какво друго? Добре. Всичко е наред. Надявам се да е американка. Тук видях само една американка. Аз съм американски отпадък. Родена съм в Сан Франциско. Бях там по време на земетресението през 1906 година. Доста здраво ни раздруса. Бях в един хотел на "Маркет стрийт" и забавлявах един приятел джентълмен. И изведнъж чувам грохот! Казвам си "Лъки, света се свършва, това е земетресение. Няма да се оставиш да те изровят мъртва, с някакъв кучи син върху теб." И знаеш ли какво направих? Блъснах го и изтичах съвсем гола на улицата! Да можеше да видиш как зяпаха хората! Представям си! Ти не се каниш да правиш нищо с мен, а? Уморих се. Това е от френския коняк. Само два долара, стига дрема. Добре. Какво плетеш? Пуловер за сина ми. Той е само на пет годинки, но вече е едно малко дяволче. Къде е той сега? Оставих го в едно училище в Лонг Айлънд. Това е в Ню Йорк. Частно училище. В училището играят поло. Иска ми се да се чувства сред свои. Там учат децата на богати хора. Ти знаеше ли за това? Спиш ли? Не. Това сигурно струва много пари. О, не е безплатно! Но аз тук заработвам добре. Разбира се, ние трябва да живеем и да се обличаме според положението ни, така че за дрехи отиват много. Карийн? Карийн! О, Карийн! Здравей, Бил. Здравейте, г-н Бонъм. Бил няма въдица. Той е тук само този следобед. Би ли могъл да му услужиш с твоята? С твоята въдица? А... разбира се. А... но... ти му дай своята, а моята вземи за себе си. О, разбира се. Ще ти я върна. Благодаря, г-н Бонъм. За нищо. Татко? Да? Загубих въдицата ти днес, татко. Рибата дръпна, аз не я удържах и тя падна във водата. Опитахме се да я намерим, но... нищо не се получи. Загубих я. Е... това е само една въдица. Няма заради нея да си разваляме екскурзията. Не. Хайде да отидем някъде другаде в града. Няма да се бавя. Здравей. Това ти ли си? Моята любима? Да. Какво е това? Какво правиш? Нагоре, надолу, нагоре, отново надолу. О, не, това е невъзможно. Казваш ли ми нещо? Истина ли е, че говориш с мен? Пишеш букви и ги триеш ли? Дума? Но да, чувствам я, да! Това е буквата М. О, да! Бог да те благослови, сестричке! Различавам М. Да, разбира се, че го разбрах. Весела... Това което ти казвам, е Весела Коледа! Весела Коледа! Весела Коледа! О, Боже! Сега вече знам деня, от който ще отчитам времето! Знам, че след Коледата идва пролет. След това е лятото. Ще усетя мириса на есенните листа. Весела Коледа и на теб! Много, много весела Коледа! Весела Коледа! Аз съв ваш шеф, а това е шампанско! Весела Коледа! Аз съм ваш шеф, а това е шампанско! Весела Коледа! Къде е синът ми? Къде е момченцето ми? Той още е съвсем малък. Той толкова скоро дойде тук. Казва се Иисус Христос. Днес той има рожден ден. Ще позволите ли? Аз съм много влиятелен. Мога в случай на необходимост дори много да помогна. Сам се справям. Само така ти се струва. Вече всичко се е променило. Дойде време да вървиш и да воюваш. А ти също ли ще воюваш? Моето време мина. Но някой трябва да воюва. Ние имаме дълг за окончателния мир. Ще се задоволим и с това. Точно така! Погледни две ръце. А сега виждаш два крака. А това е чудесно момиче. Какво друго ми трябва? Свобода... и справедливост. Свобода и справедливост. Обичам те, Карийн! Тогава остани, Джо. Ти не разбираш. Трябва да защитавам мира от... Ти не си сина ми. Къде е сина ми? Къде е бедното ми момче? Аз съм ваш шеф, а това е шампанско. Весела Коледа! Драги работници! Драги работници! Драги работници! Във връзка с войната, малкият ни празник ще продължи още три минути. Но пещите ни са горещи и ние сме длъжни да поддържаме огъня в нашето домашно огнище. Нека попеем. "Поддържай огъня в огнището, за да не могат сърцата ни да изстинат. Момчетата ни сега са далече, но те мечтаят за дома си. Златните лъчи ще пробият през облаците Тези облаци ще се разсеят, когато момчетата се върнат." Татко. Здравей, сине. Здравей, татко. Искаш ли мед? Не, благодаря. Сядай. Сбогом, Джо. Кое е това момиче? Да ти кажа честно, не знам. Ловях риба, тя мина, сви се до мен и така си остана. Сега много млади момичета бягат и търсят защита в обятията на старците. А къде се дянаха младите момчета? Заминаха. Как е при теб, татко? Всичко е наред. Знаеш ли, че това е забавно. Аз бях добър обущар и умеех да се оправям с конете. Имах чудесна дойна крава. Градина с дървета. Дори развъждах пчели. Справях се с всичко. Построих къща в града. Но така и не се научих да изкарвам пари. Тази дяволия изобщо не ми е понятна. Проблема е в това, че ако само изкарваш пари, започваш да живееш по-скучно. Така е по-добре. Единствено ми липсва майка ти. Как е тя? Отдавна не съм я виждал. Скоро ще се съмне. Трябва да вървя. Пъстървата ще кълве. Не бих искал да го пропусна. Довиждане, татко. Целуни майка си от мен. Извинявай, че ви изоставих, но това беше единствения изход, повярвай ми. Довиждане. Джо! Джо! Тук съм. Не, Джо, тук! Да поиграем на криеница. Намери ме, Джо. Защо ме изостави, Джо? Хвани ме, Джо. Защо не ми писа? Не можах да ти пиша. Просто не можах! Защо? Просто не можах. Ти не ме обичаш, Джо. Ти... не ме... обичаш. Обичам те. Обичам те. Не е вярно, не ме обичаш. Не бягай, Карийн. Къде си? Да играем още. Но не бягай отново. Моля те, недей. Трябва ли ти помощ, синко? Не ми трябва помощ. Помоли ли някой? Не мога. Не мога да попитам никого. Не мога да говоря с тях. Тогава опитай с телеграма. Телеграма ли? Помниш ли когато беше малък? Двамата с Бил Харпър опънахте една тел между двете къщи, за да можете да си говорите при лошо време. Да. Още ли помниш Морзовата азбука? Да. Но как да я използвам? Как да изпращам съобщения? Размърдай си мозъка. С главата. Да. Да, с главата! Да, с главата, с главата! Къде тръгна? Капитане? Да. Бихте ли дошли замалко? Да, разбира се. Тя доведе някого. Не мога да го разбера какво прави. Покажете ми историята на заболяването му. Благодаря. Тук са старите записки. "В случай на резки и хаотични движения..." Това са такива, нали? "...конвулсии, спазми на мускулите, да се дава успокоително." Абсолютно точни указания. Защо тя ми задържа главата? Не ми се вярва, че това са нервни тикове. Вие сериозно ли? Генерал Тилър ще бъде тук на обиколка в 2300 часа. Ако не вярвате на мен, обърнете се към него. Така и ще направя. Забележително. Генералът е главния тук и само той дава указания. Не ми трябват лекарства! Не ме приспивайте отново! Бихте ли отворили вратата, моля? Трябва да ти кажа нещо. О, Боже, моля те, нека ме чуят. Всичко, което искам, е да изкажа мисъл, която искам да чуят. Те са толкова близо. Повече няма да моля за нищо такова. Те не ме чуват. Знаят само лекарствата си. Аз заспивам… Здравей, старче! Виж, татко, намерих въдицата ти! Движи главата си, синко. Движа я, татко, движа я. Чуй ме! Моля те, опитай се да ме разбереш! Тя ме чу! Ще намери някого. Само не затваряй вратата! Издигнах се! Отново съм сред хора. Здравейте на всички. Това съм аз. Можем да поговорим. Те са тук! Колко ли са? Това е Морзовата азбука. Но за какво? SOS помогнете. Ти искаш да кажеш... че този човек... ни говори? Какво правят? Да, сър. Мозъкът му е повреден, генерале. Напълно повреден! Какво чакат? Какво ще се случи? Тръгват ли си? Не, само един. Или двама. Не, само един. Попитай го какво иска. Как мога да разпитвам човек в това състояние? Тук аз задавам въпросите. Питайте го с какво можем да му помогнем. Защо те нищо не правят? кажи... какво... искаш... Какво искам ли? Какво искам? Искам да изляза. Да почувствам с кожата си полъха на свежия вятър. Искам да съм заобиколен от хора. Не, голяма разправия е и сигурно струва скъпо. Те никога няма да направят това. Но може би има някакъв начин да се погрижа за себе си сам? Да, има! Поставете ме във витрина и хората ще си плащат, за да ме видят. Купища хора. Тълпи. Сложете ме в аквариум. Аз ще живея там, където хората се веселят. На плажовете, по панаирите, на празници. Те ще видят истинско чудовище, а не някакво си джудже или сиамски близнаци. Те са само обикновени уроди. Е, родили са се такива. Бог ги е създал такива. А мен такъв ме направиха хората. Мен, теб, съседа. Добра работа, заслужаваща достойно заплащане. Може да ме показват като единственото мислещо парче месо. А ако това не ги интересува, то направете ме последния мъж, който е постъпил в армията, защото армията съсипва мъжете. Напред, момчета. Под знамената. Знамената търсят войници, а армията погубва мъжете. Аз... искам... навън... за да могат хората… да ме видят… какъв съм станал. Занесете ме... на някой карнавал, където... могат да ме видят... и ме оставете. Какво очакваме? Кажи му, че ще направим всичко, което е по силите ни, но... в неговото състояние не трябва да се мести. В краен случай не и днес. Ще се опитаме. Ако... ти... не даваш... хората... да ме видят... тогава... по-добре ме убий. Това е лошо, но разумно. Попитай го как се казва. Нека капаците са постоянно затворени. Какво казва? Казва "Убийте ме". Все това повтаря. Кажи му, че ще помислим, а сега трябва да си почива. Ще му дадем успокоително и ще се върнем по-късно. И се опитай да научиш името му. Нищо от това, което видяхте тук, не трябва да излиза извън тези стени. Предупреждавам ви за строго наказание, за всяко изтичане на информация. В случай, че заповедта се промени, ще ви уведомят. Е? Вече не чака отговор. Само повтаря... "Убийте ме. Убийте ме". Вие имате ли да му кажете нещо, отче? Можете ли да го убедите да се довери на Бога? Ще се моля за него до края на живота си, но няма да изкушавам вярата му, заради вашата глупост. Я какъв отец сме си имали! Това е плод на вашата професия, не на моята. Оставете го на спокойствие. Дайте му някакво леко успокоително, сестро. Тръгват си. Защо? Защо не ме убиват?! Ти още ли си тук? Разбираш ли за какво моля? Искам да ме убиеш. Моля те, направи го. "Господи, много съжалявам за лошите неща и всичките си грехове. Благослови ме и прости неблагодарността ми, защото това, което правя, не е от омраза, а е продиктувано от цялата ми любов. Изпрати милост за душата ми и й помогни никога повече да не изпада в грях, за да бъде помилвана. Амин". Прекрасна, съвършена сестричка. Благодаря ти. Безкрайно ти благодаря. Господи, благодари й от мое име. Бъди милостив към нея. Дай й щастие. Дай й всичко. Изпълни всичките й желания. Нека всички да я обичат! Не! Не. Напуснете стаята. Някой я прекъсна. Защо? Казах да напуснете стаята! Дайте ми ключа. Какво става? Ключът. Излезте. Тя си тръгва. Чувствам как се движи към вратата. Той я изгони. Защо? Първо затвориха капаците, а сега я гонят. Защо затвориха капаците? Защо я гонят навън? Защо не ми позволяват да говоря? Защото съм тайна ли? О, не знам. Отиде си. Сбогом, сестричке. Ти си отиде, а аз съм тайна. О, не. Не отново това! Мислех си, че ще бъда щастив, че намерих начин да говоря с тях. Те нямат нужда от това. Единственото, за което моля, а те не ми разрешават. Всичко, което искам, е да потъна в тъмнината, та никой повече да не може да ме види. И той си тръгна. Сега вече знам никога няма да ми позволят да изляза. Те ще ме скрият до самата ми старост и тогава ще избягам в смъртта. Това е трудна работа. Викам отвътре, вия като ранен звяр. И никой не ми обръща внимание. Ако имах ръце, вече щях да съм свършил със себе си. Ако имах крака, бих избягал. Ако имах глас, щях да говоря и да дружа с всички. Бих могъл да поискам помощ. Но никой няма да ми помогне. Дори Бог. Защото него го няма. И нямам на какво да се надявам. И все пак… трябва... да направя нещо... защото… аз... не мога да си представя как бих могъл да продължа да живея. Толкова е дълго. S… O… S… Помогнете ми. S… O… S… Помогнете ми. В Първата Световна война загинаха около 80 000 000 души. Ранените са повече от 150 000 000. "Сладко и почетно е да умреш за родината" Хораций
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Джони грабна пушката 1971 - Johnny Got His Gun 1971

Спартанец 2004 - Spartan 2004
преди: 4 години / 2 гласа / 8 точки / 0 коментара / 219 прегледа
Робърт Скот (Вал Килмър) е американски правителствен таен агент. Човек, закоравял от годините тежка служба, той се страхува както от своите хора, така и от враговете си. Най-новата му задача е да открие Лора Нютън (Кристин Бел), дъщеря на високопоставен служител, която явно е била отвлечена.Сега Ско ... още

Едуард Ножиците 1990 - Edward Scissorhands 1990
преди: 4 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 410 прегледа
Едуард е изкуствен човек, създаден от Изобретателя, който има ножици вместо ръце. В деня, в който Едуард трябва да получи човешките си ръце, Изобретателя внезапно умира и оставя своето творение недовършено. Едуард живее в готическия замък на създателя си до момента, в който местната представителка н ... още

Карибски пирати: В непознати води 2011 - Pirates of the Caribbean: On Stranger Tides 2011
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 248 прегледа
Историята отново разказва за приключенията на Джак Спароу и неговия екипаж от колоритни образи. При една неочаквана среща, Джак се сблъсква с Анджелика (Пенелопе Крус) – жена от миналото му, която без да губи време го убеждава да тръгне с нея, а целта на пътуването е една – да се стигне ... още

Слонът, моят приятел 1971 - Haathi Mere Saathi 1971
преди: 4 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 1078 прегледа
Четири слона спасяват малко момче от пантера. Години по- късно те са единствените истински приятели на Раджу. Когато губи родителите и дома си, отново те му помагат със способностите си да забавляват хората. Дори любовта към красивата Тану не успява да раздели Раджу от слона Раму. Раму люлее люлката ... още

Аризонска мечта 1993 - Arizona Dream 1993
преди: 4 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 518 прегледа
Историята ни въвлича в поднесен с доза сюрреализъм свят на мечти и носталгия, великолепно пресъздаден с помощта на впечатляващия актьорски екип. Това е първият англоезичен филм на Кустурица. Музиката към него става изключително популярна. Композирана е от Горан Брегович, като голяма част от вокалнит ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2018 BgMdb.com V 1.0