Избор на редактора:

Човешките Сетива 2003 - Human Senses 2003 - Онлайн BG Movie Database

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 99 прегледа

Филмът ще ви научи да възприемате по нов начин най-отблъскващите миризми. Ще разберете каква част от мозъка заема зрението и колко могат да виждат очите ни. За да ви разкрият биологичните причини за това, авторите са стигнали до саваната в Африка, където са експериментирали с мърша, оставена в продължение на две седмици под парещите лъчи на слънцето.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

Жанр: Документален

Режисьор: Даниел Бари

Държава: Великобритания

Година: 2003

Времетраене: 3 епизода по 50 минути

На: 2015-03-13 09:37:29 / Етикети: 2003 , Великобритания , Даниел Бари ,
От филма:
Чудим се защо някои обичат вкуса на лютите чушки. Или странни храни като плесенясало сирене. Или защо мирисът на гниещо месо предизвиква гадене. Днес ще разберем по какъв начин мирисът и вкусът спасяват живота ни. Ще видим как, когато опре до храна, човешките същества поемат невероятни рискове. Ние слагаме почти всичко в уста. И разчитаме на вкуса си, за да ни попречи да се отровим. Ще разберем защо някои миризми са ни приятни, а други противни. Ще вдъхнем и най-ужасната миризма на света. Намираме се на 40 фута под водата край Бахамските острови. Тук сме за един вкусов тест. Дали човешкият вкус съвпада с този на други животни? Как приема един от най-кръвожадните хищници една от любимите ни храни? Акулите са известни като боклукчийските кофи на морето. Но какво са те в сравнение с нас? Рибешката глава бива погълната веднага. А сега ще им дадем нещо, което не се среща в морето пиле. Какво ще направят те с тази любима човешка храна? Вижте, едната го захапа, но после го изплю. Всъщност повечето акули са придирчиви консуматори. Те отказват съвсем прилична мръвка, а камо ли плод или зеленчук. Стане ли дума за храна, човешкият вкус печели тотално по всеядност. Акулите ни отстъпват в яденето на боклуци. Някои от нещата, които ядем, са доста странни. От него тече лой, в него расте плесен, но тези хора обичат сирене Стилтън. Много е вкусно. Превъзходно е. Вкусът е невероятен. Запознайте се с любителите на пайдан. Виктор, Фум, Ричард и Инг. На запад наричаме това "хилядогодишно яйце" - сурово патешко яйце, заровено в пепел, чай, зелен лимон и сол около 100 дни. Тези хора го обожават. Прекрасно е. Рекордът ми са 15. Няма по-вкусно нещо. Но опитването на подобна храна за първи път, е нещо различно. Да направим експеримент и да разменим местата. Какво ще кажат любителите на пайдан за вкуса на зрелия Стилтън? Дори видът му ги смущава. А какво ще кажат феновете на Стилтън за ферментиралото патешко яйце? Време е за проба. Ако хапна още веднъж от това, ще повърна. Мирише на развалено. На нещо гниещо? Да. Най-хубавото в това ястие е чинията. Отвратително ли им се струва? Абсолютно. Ние имаме удивителната способност да харесваме неща, които първоначално сме отхвърляли. Този авантюристичен дух на вкуса е от изумителна полза за хората. Представете си, че ние просто не приемаме нови вкусове и сме като най-претенциозното животно на планетата? Намираме се в зоопарка на Сан Диего за среща с животното, което яде само едно - евкалиптови листа. Те ядат само евкалипт, и то от определен вид, и то само някои млади листа по върха на клоните. Не ядат всякакъв евкалипт. Съществуват 500 вида евкалипт, от които уважават само 30. За закуска евкалипт, за обяд евкалипт. За вечеря отново евкалипт. За нас това е адски досаден режим, но на коалата й харесва. Коала е древна аборигенска дума, която значи "без вода". Не слизат от дърветата, за да се напоят, а получават 90% влага от листата, които дъвчат. Коалата няма конкуренция за евкалиптовите дървета, защото малко други животни могат да смилат листата им. Но тя плаща висока цена за това, че отказва да яде друго. Трябва да разчита на големи количества от точния вид евкалипт. Ако дърветата бъдат изсечени, тези животни остават без храна. Коалата е застрашена от изчезване само защото отказва да пробва нови вкусове. За разлика от нас. Ние сме най-всеядните животни. Можем да оцеляваме навсякъде, защото където и да отидем, винаги намираме нещо по свой вкус. В Мексико Сити има ресторант, където се сервира всичко, което лети, пълзи или крачи. За мен от тези. Изглежда интересно. Задушени скакалци, пържени гъсеници, варени кактуси всичко има. Тук има представители на всички царства - растения, животни и гъби. Има земноводни, като жаби в зелен със и ориз. И влечуги като игуаната. Дали сме вегетарианци или месоядни, във вкуса си споделяме едно общо качество - желаем да пробваме нови, непознати за нас вкусове. Любителите на силни усещания ще пробват дори тези гъсеници. Вижте го. Ние разчитаме на вкуса си да ни подскаже какво трябва да погълнем. Децата отхвърлят много храни. Те отблъскват всичко, което дори леко нагарча. Не обичаме горчивината, защото вкусът сигнализира за опасност. В природата отровните растения често имат горчив вкус. Затова децата не обичат да ядат зеленчуци. Киселият вкус също не е любим. Той означава, че нещо е прокиснало или е опасно незряло. Затова малко деца обичат цитрусови плодове. Ние обожаваме вкусовете, които ни дават това, от което се нуждаем. Обичаме солта, защото тя замества тази, която губим чрез потта. А най-много обичаме сладкото, защото захарта означава енергия. Но ако мислите, че децата най-много обичат сладко, грешите, защото някои животни ги засенчват в тази слабост. Като колибрито. В птичата обсерватория на Аризона хранят колибрито със захарна вода. Това, че нямат зъби, не им пречи да обичат захар. Те са най-големите й любители. Доколко обичат колибрите захар? Биха ли опитали нещо друго, което напомня за хранилката им? Колибрито обожава захарна вода, защото си набавя от нея енергията, нужна за живота му. Колибрито консумира всеки ден захар колкото половината му тегло. Колкото и ние да обичаме сладко, не можем да се сравним с него. Това ще е все едно да изядем хиляда шоколада. В другата крайност са животните, които нямат интерес към сладкото. Котките ядат само месо. Те набавят енергия от мазнините и протеина. Езикът им не регистрира сладкия вкус. Както при всички животни, вкусовете, които ни допадат, се определят от потребностите ни. В нашия случай - сладкото и соленото. А киселото и горчивото може да са отровни. Затова трябва мигновено да разграничаваме вкусовете и за целта сме надарени с език. Не ми харесва. Слюнката ни разтваря храната, като образува вещества, които стигат до вкусовите рецептори по повърхността на езика. Когато горчивите или сладки вещества стигнат до рецепторите, сигнал за горчиво или сладко се изпраща към мозъка. Солените и кисели вещества са още по-малки. Те преминават директно през стените на вкусовите клетки и попаднали веднъж вътре, пращат съответния сигнал до мозъка. Но една и съща храна има различен вкус за различните хора. Така е, защото някои хора имат много по-чувствителен вкус от други. Това определя доколко приемаме твърде пикантните храни. Съществува прост начин да разберем какъв сте вие. Устроени сме различно и трябва да научим нещо за вкусовия свят, който обитавате, като боядисаме езика ви с тази синя боя. С боята вкусовите брадавици ще изпъкнат като бледи точици. Колкото повече са точките, толкова по-чувствителен вкус имате. Най-чувствителните имат сто пъти повече брадавици от другите хора. Този човек свръхчувствителен ли е? Като ви гледам езика, вие сте свръхчувствителен. Нека ви попитам, обичате ли алкохол? А горчиви зеленчуци? Знаем защо. Не обичате алкохол, защото нагарча и пари езика повече, отколкото при другите хора. А не обичате горчиво, защото по принцип реагирате към него. Един на 4 души е свръхчувствителен. Тези хора са по-претенциозни към храната, защото за тях нещата имат по-различен вкус. Вижте как реагират нечувствителен и чувствителен човек към горчивото. Всеки от нас се ражда с ограничение към острите вкусове. С възрастта ние поемаме все повече рискове. Но се иска време. С времето откриваме, че дори някои храни да са кисели или горчиви, не са непременно отровни. Постепенно добиваме вкус за неща, които някога са ни били противни. Това е изумителна трансформация. Ние не само понасяме нещата, които сме мразели като деца, но накрая ги обикваме. Потискаме детската си реакция, че горчивото и киселото са опасни и това значи, че можем да харесаме всичко. Но за всеки от нас съществува една последна граница. Всички сме го правили. Ако ядеш нещо, от което ти призлява, загърбваш го за цял живот. Реакцията ни към храните, от които ни прилошава, е защитен биологичен механизъм, който е извънредно мощен. Този филм, показващ вълци, ядящи мъртва овца, е заснет от американски учени. Той има за цел да покаже как овцете могат да бъдат опазени от вълци. Учените поставили таблетка с лека отрова в парче месо, увито в кожа. Половин час след като са се наяли, вълците започват да повръщат. След няколко дни вкарват една овца при вълците. След само едно ръфане вълците се отдръпват. Няколко месеца хищниците отказват любимата си храна. От нея им е станало зле и не искат да повторят грешката си. Също като вълците, когато ядем някаква пикантна храна и след няколко часа ни призлее, се случва нещо забележително. Видът и миризмата на ястието са достатъчни, за да ми прилошее. Чувствам се дискомфортно и не напълно безопасно от перспективата да я изпия. Вкусът може напълно да се промени и нещо, което сме обичали някога, да ни стане дълбоко противно. Не мога да го докосна, противно ми е. Гади ми се само като помисля за него. На брат ми, сестра ми и мен ни поднесоха леща и нищо повече. Исках да пробвам хрупкава патица по пекински. Пихме много и различни неща. Накрая ми поръчаха и малка бира. Изядох две пълни лъжици и станах, защото ми прилоша. Получих ужасно хранително отравяне. След няколко глътки ми прилоша. Наложи се бързо да изляза. Мозъкът ни смесва спомена за храната и прилошаването. Дори нейната близост ни е противна. С вкуса си често поемаме рискове, но когато срещнем нещо отровно, сме програмирани да го избягваме. Стомахът ми бълбука. Радвам се, че днес не ядох много. Това е наистина ужасно. Вкусовите ни сетива ни ориентират към това, от което се нуждаем и ни позволяват да се наслаждаваме на различни храни, ограничени само от вродената ни чувствителност и евентуално отровна за нас храна. Вкусът ни води до ръба на това, което е безопасно да ядем. Има една храна, която доказва докъде сме готови да стигнем. Дойдохме на състезание по ядене на люти чушки в Средния запад, за да видим докъде може да стигне човешкият вкус. Тук е проф. Пол Розин, който години наред е проучвал защо изпитваме страст към лютото. Този там е рекордьор. Какъв ти е рекордът? 1 9? Но днес не си във форма. Ще паднеш, брато. Готови ли сте? Старт!. Огънят на лютата чушка ни подпалва, още щом отхапем. Веществото капсисин събужда рецепторите за болка на езика. Езикът има чувството, че гори, а на тялото изведнъж му става горещо. Настъпва паника. В стремежа да предизвика охлаждане, оросяването на кожата нараства, а лицето ви става ярко червено. Очите също се зачервяват и започвате да плувате в пот, като бедното ви тяло отчаяно се опитва да се справи с лютото. И въпреки всичко, хората го обичат и непрекъснато искат още и още. Край! Победителят е погълнал Някои от тези хора явно обичат да ги боли. Във всяка култура хората правят болезнени или неприятни неща. Примерно влакчетата на ужасите. При яденето на люти чушки устата крещи "Стига, вредно е!" Според проф. Розин яденето на люти чушки е мазохистичен спорт. То е стрес, подтикващ тялото да се справи с болката. С люта чушка или влакче, тялото ти казва "Бягай оттук!" Но трябва да съзнаваш безопасността. В противен случай ще се страхуваш. Ако падаш от скала наистина, а не с влакче, няма да ти е приятно. Също и ако мислиш, че устата ти ще се обели от лютата чушка. Макар че лютите чушки причиняват болка, ние ги харесваме, защото не причиняват трайни вреди. Изпитваме наслада да стигаме до самите граници на вредното. Интересно е да попиташ хората коя най-много им харесва. Ще ти кажат, че е последната, преди вече да не може да се търпи. Просто насилват възможностите си. Край! Способността да пъхаме люти чушки в устата си, е мощно доказателство, че притежаваме безразсъден вкус. Но забележително е не само това, че ядем остри и пикантни храни, но и широкият спектър на това, което ядем, а то няма нищо общо с вкусовите ни брадавици. Много неща, които за нас са вкусови, нямат нищо общо с езика ни. Проф. Линда Бартошук доказва как голяма част от вкуса на храната се приема чрез носа. Ще ви накарам да си затворите очите и да си запушите носа. Ще сложа нещо в устата ви. Ето... Сега затворете устата и ми кажете какво усещате. Не усещам никакъв вкус, а само някакво парене на езика. А сега отпушете носа и ми кажете какво е. Канела! Точно така. Люто е, но прилича на брашно. Прахообразно е. Някакъв прах.. Някакъв лют прах. Няма никакъв вкус. Канела. Това е канела. Канела. Без помощта на носа си, дори тези отлични студенти не могат да познаят популярна подправка. Но предназначението на обонянието не се ограничава само с храната. Сега ще разкрием тайните на нашето обоняние. Защо нещо напълно безобидно може да мирише така лошо, че да ни прилошее? Ще разкрием биологичните причини на това защо реагираме остро на лоши миризми, при положение, че в сравнение с някои животни, обонянието ни е слабо. Нищо не е по-приятно от уханието на цветя в пролетна утрин. Но миризмите, които ни разтърсват, не са цветните благоухания, а твърде неприятните - като гниещия тор. За да разберем кое подбужда обонянието ни, ще трябва да подушим най-неприятните миризми. В търсене на зловония дойдохме в Ню Мексико, за да видим най-миризливото животно на Запада. Това е скунксът. Ще проверим дали смърди така, както твърдят с помощта на Джери, който спасява гнездящи под къщите скунксове. На много хора са им неприятни, но не искат да ги убиват. И тогава идваме ние. Джери държи в дома си всякакви скунксове, чакащи да бъдат върнати в гората. Този храбрец е приел доброволно да бъде пръскан с воняща течност. Но операторите ни не рискуват. Ако секретът попадне по дрехите ти, трябва да ги изхвърлиш. Всеки, който опита да ги върне в клетката, рискува да бъде опръскан. Секрецията на скункса съдържа парливи вещества, подобно на чесъна и такива, които вонят на сяра като развалените яйца. Комбинацията е ужасяващо противна. Джери, хванах го. Дай го тук. Ама че смрадливец. Готово. Благодаря за демонстрацията. Ако видите скункс, очаквате да усетите ужасна миризма. Но при човек, опръскан от скункс, можем да видим каква е реакцията на хората към миризмата му. Скунксът определено мирише лошо. Но не напълно непоносимо. От разстояние не мирише много лошо. Мен не ме смущава. Не че бих ползвал одеколон с подобна миризма. Ако се движа, няма проблем. Виж, ако седна върху него... Хората преувеличават миризмата му. Правят от мухата слон. Не е чак толкова зле. Щом търсим лоши миризми, дали няма някоя по-гнусна от тази на скункса? В центъра за изследвания "Монел" разработват нещо далеч по-неприятно. През последните 5 години умишлено се опитват да създадат най-ужасната миризма в света. Толкова отвратителна, че да се използва за контрол над тълпи. Пам Долтън ръководи проекта. Как развиваме реакция към лоши миризми? Дали се дължи на нещо преживяно в присъствието на такава миризма? Или миризмата ви подсказва нещо за произхода си? Пам и екипът й решили да създадат нещо напълно безобидно, но с толкова ужасен мирис, че да няма човек, за който да не бъде отблъскващ. Първо трябваше да узнаят какви са най-ужасните миризми за хората. Не харесвам мириса на сяра, направо не го понасям, затова не обичах да стоя в химическа лаборатория. Като малък играех сред едни блата, в които имаше гниещи водорасли. От повръщано, храчки... Като вляза в тоалетната след него. Миризмата на труп. Тя не се забравя. Няколко пъти ми се е случвало. Той е полицай, ако не сте разбрали. Миризмата на повръщано, екскременти или разлагащ се труп е неприятна за всеки. Но има някои миризми, от които направо се изприщваме. Не сме устроени да бъдем много чувствителни към миризми. Обонянието е първото сетиво, развито от животинските ни предшественици. Но при еволюцията ни се е притъпявало. Първо, носовете ни са твърде високо над земята. Хрътките душат ниско, защото миризмите падат надолу и образуват невидима мъгла точно над земята. В сравнение с някои животни носът ни не е много чувствителен, при все че е устроен като кучешкия. Разликата е в размера на муцуната. Кучетата притежават 220 милиона рецептори за мирис, а ние 1 0. Копоите могат да издирят хора, минали преди няколко дни. Те долавят телесна миризма, просмукала се през подметките на обувките и останала по земята. За да усещаме миризми като кучетата, трябва да имаме муцуни като техните. Но въпреки ограниченото ни обоняние, лошите миризми направо ни потрисат. Дойдохме в Африка за да вземем проба от миризма, която може да обърне и най-здравия стомах. Гниещата под африканското слънце леш наистина вони ужасяващо. Петнистите хиени са най-известните любители на мърша. Те имат феноменално обоняние и въпреки това вонята на разлагащ се труп не ги отблъсква. За оцеляването им е важно тя да им харесва. Виждал съм ги да следват миризмата по 20-30 км, мършата е като филе за хиените. Става ти ясно, че не я ядат само защото трябва, а защото им харесва. Зловонието от мършата се дължи на серните съединения, освободени при разлагането на белтъчините и мазнините. Докато се отмирише, мършата съдържа такива количества бактерии, че яденето й може да е смъртоносно. Този мирис, който ни отвращава, ни кара да отбягваме развалено месо. Обонянието ни предупреждава за опасност. Вонята не смущава хиените, понеже гниещото месо не е опасно за тях. Те са "чистачи", имунната им система се справя със смъртоносните микроби, които биха убили човек. Има случаи, когато са изяждали животно с антракс. Ако могат да се справят с антракса, значи хиените имат железни стомаси. Следователно лошите миризми имат предпазна функция. Нашите носове са по-чувствителни към лошите миризми, отколкото към приятните. Отвратително! Всички миризми се състоят от летящи във въздуха молекули. Серните съединения, основна съставка на повечето лоши миризми, съдържат бързо летливи молекули и лесно достигат сензорите ни, които са скрити в лигавицата в задната част на носната кухина. Дори при съвсем слаб лош мирис някои от молекулите достигат съответните нервни окончания и пращат сигнал до мозъка. Заради структурата на нашия нос можем да долавяме лошите миризми в по-слаба концентрация от хубавите. Макар че обонянието ни е по-слабо от това на животните, сме особено чувствителни към неприятни миризми. Може би смятате, че да създадеш непоносим за всички хора мирис, е лесна работа? Но се оказа, че не е така. Според Пам Долтън хората реагират на лошите миризми по учудващо различен начин. Дори на тази на човешки изпражнения, наречена деликатно "тоалетни зловония". Дръж се. Хайде. Ужасно! Но въпросното зловоние среща различни реакции. Открихме, че не е еднакво отблъскващо за всички. Може би лайно? Странно, някои хора не се смущават от миризми, непоносими за други. Защо реагираме различно на една и съща лоша миризма? Не е най-страшното. Това е, защото докато растем, реакциите ни се развиват постепенно. Когато сме малки, лошите миризми не ни притесняват. Бебетата не забелязват миризмата на мръсния памперс. Но постепенно се повлияваме от родителите си, които ни казват, че акото мирише лошо. И осъзнаването на миризмите постепенно се усилва. Някои миризми са ни неприятни, защото означават опасност. Но доколко силно реагираме на тях, е въпрос на личен опит. В калифорнийския университет проучват как развиваме реакция към определени миризми. Найджъл, наблюдаваме мозъка ти и той изглежда прекрасно. Радвам се, че имам хубав мозък. Ноум Собел и екипа му наблюдават на скенера какво става в мозъка ми. Включваме машината. Когато помиришем нещо, нервните сигнали от носа стигат до две различни точки на мозъка. Те стигат до челния лоб, който анализира миризмата, но и до структура, наречена лимбична система - частта, в която складираме спомени за емоции, свързани с тази миризма. Миризмата отпушва силно чувство, базирано на минали преживявания. Страхът е един от видовете реакция. Отвращението също е обичайна реакция на миризма. Това е отвратително! Миризмите ни карат да се чувстваме добре или зле според спомените, с които свързваме тази миризма добри или лоши. Хубаво е! Напомня ми как през лятото ловяхме пеперуди в цъфналите поля. Определени миризми събуждат изумителни спомени, които определят усещането ни за миризмата. Бях поканена на градинско парти в Бъкингамския дворец. Взех и майка ми. Докато вървяхме през парка мирисът на прясно окосена трева ме върна в детството. Мирис, който бихме определили като умерено приятен, за нея е най-прекрасният на света. Помня, че видях майка си с очите на 6-годишното дете и тя ми се стори красива като принцеса. Парфюм, предназначен да носи радост, може да предизвика тъга. Последния път, когато долових този мирис, ми изплува една сцена от детството. Лунапарк, навсякъде светлини... И бавачката ми, която ухае на този парфюм, стои до мен. Навсякъде светлини, цветни лампички... Странното е, че дори не знаех, че пазя този спомен, докато не долових това ухание, което внезапно ме върна в тогавашния ми малък свят. Преживяванията могат да променят коренно реакцията ни към миризми. Екипът на "Монел" констатира, че различните хора реагират различно на лоши миризми. Но се оказа, че има миризма, която предизвиква много различни реакции. Каква е тази воня? Това е миризма на повръщано. За нас тя е доста неприятна. Не мирише много приятно. Повръщано? Веществото, което придава неприятния мирис на повръщаното се нарича бутирична киселина. Господи, кошмарно е! Ужасяващо е. Но бутиричната киселина не се намира само в повръщаното. Докарва на сирене. На развалено сирене. Значи миризмата не е чак толкова лоша, щом я оприличавате на нещо, което харесвате. Пармезан. Като деца антипатията към някои миризми ни пази от опасност. Но с възрастта реакциите ни се определят от преживяванията ни. Някои се потрисат от някои лоши миризми, докато други ги харесват. За екипа на "Монел" създаването на миризма, непоносима за всички, е голямо предизвикателство. Трябвало да успеят да събудят всеобщите лоши спомени. Тяхната отвара съдържа микс от високо концентрирани зловония. Миризмата на гниещи трупове, мирис на изпражнения... Рецептата е тайна, но целта била да уцелят точното количество на всяка съставка. Мирис на повръщано, бутирична киселина. Те наричат тайната формула "бульон от зловония". Дали това е най-мощната комбинация от лоши миризми, създадена някога? Време е за тест. Група храбри доброволци са се съгласили да я дегустират. Първо ще ви поставя няколко електрода. Учените не искат да рискуват. Макар че стаята е изолирана, миризмата е толкова силна, че те ще я подадат на хората под херметично затворена маска, за да са сигурни, че вонята няма да се понесе из сградата. Тук всичко е наред. Вече сте готов да изпробвате най-ужасната миризма на света. А аз съм готов да напусна стаята. Зловонният бульон ще бъде подаден от тази колба директно в ноздрите на доброволеца. След няколко секунди той ще пробва най-ужасната миризма на света. Когато това стане, сърцето започва да препуска, а тялото да се поти. А как реагираха другите доброволци? Това беше най-ужасната воня в живота ми. Едва се удържах да не повърна. Когато усетих миризмата, шокът бе ужасен... и автоматично ми се доповръща. Ако сте на място, където мирише така, ще можете ли да стоите дълго? Не мисля. Вероятно ужасната воня на "Монел" би могла да озапти беснееща тълпа. Всеки нормален човек не би искал да вдиша втори път от тази смрад. В сравнение с много животни, нашето обоняние е слабо. Но когато опре до наистина ужасни миризми, дори най-малкия полъх може да ни срути. В сравнение с всички тях дори скунксът мирише приятно.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Човешките Сетива 2003 - Human Senses 2003

Люси 2014 - Lucy 2014
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 338 прегледа
В "Люси" Йохансон се превъплъщава в образа на млада жена, която живее във футуристичния азиатски град Тайпей. След като става жертва на отвличане, Люси се събужда с няколко плика наркотици, зашити във вътрешността на стомаха й. Случайното изтичане на единия пакет в тялото й отключва неподозирания к ... още

Докосване до пустотата 2003 - Touching the Void 2003
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 385 прегледа
Филмът е направен по действителен случай, за двама британски катерачи, които решават да покорят един от малкото все още непокорен връх някъде в Андите, Южна Америка през 1985г. Върхът и до ден днешен остава покорен единствено от тях, а ако гледате филма ще разберете за ужаса, който преживяват. Уника ... още

Дявол на доброто - Daredevil (2003)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 62 прегледа
Той се скита в свят на вечна нощ – но мракът е изпълнен със звуци и миризми, вкусове и материи, които не всеки може да разбере. Той кръстосва небосклона на Ню Йорк с грацията на акробат и в най-мрачните кътчета на града открива престъпниците, за да ги накаже. Деърдевил е безмилостен в раздаван ... още

Подземен свят 2003 - Underworld 2003
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 464 прегледа
Няма и да разберете, ако някой до вас хрупка чипс или яде пуканки, тъй като този изключително шумен, претъпкан с ефекти филм, който разказва за войната между вампири и върколаци, е предизвикателство и за петте сетива, лишавайки мозъка от каквато и да е храна. Подземен свят - доста икономично, но ... още

Изгубени в превода 2003 - Lost in Translation 2003
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 272 прегледа
Боб Харис (Бил Мъри) и Шарлот (Скарлет Йохансон) са двама американци в Токио. Боб е кино звезда, дошъл да снима реклама за уиски, докато Шарлот е млада жена, съпровождаща съпруга си, фотограф-работохолик (Джовани Рибизи). Страдащи от безсъние, двамата се срещат една вечер в бара на луксозен хоте ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2017 BgMdb.com V 1.0