Избор на редактора:

Безпилотни: Американските дронови войни - Unmanned: America`s Drone Wars (2013) - Онлайн B

3 звезди / 1 гласа / 3 точки / 1 коментара / 42 прегледа

Какви са реалните причини за ескалация на терористичните действия на ислямските фундаменталисти и ефективна ли е водената "война срещу тероризма", обявена от президента Джордж Буш и продължавана от администрацията на Барак Обама? В този контекст разрастващи се критики сред обществените и академични среди в САЩ, Германия и други западни държави предизвиква програмата за ``целеви убийства`` на заподозрени от ЦРУ в тероризъм чрез дронове, нахлуващи на територията на други държави. Много често тяхна жертва обаче стават и стотици невинни, в т.ч. деца и жени. САЩ прилагат т.нар. "целеви убийства" с дронове в рамките на две програми, пише списание "Ню Йоркър". Първата е в рамките на конвенционалната война, която САЩ водят в Афганистан и Ирак. Втората обаче се осъществява като тайна операция на ЦРУ, насочена към лица, които са заподозрени в терористична дейност по целия свят, включително и в страни, в които няма разположени американски войски. Тази програма е напълно секретна и ЦРУ отказва да предостави информация на обществеността за това къде се прилага, как и по какви критерии се избират целите, кой носи отговорност за атаките и колко хора са убити досега. Информация за дрон-атаки на ЦРУ обаче излизат непрекъснато из средствата за масова информация в целия свят и се разследват от международните организации за правата на човека. Те предизвикват все по-сериозно възмущение и граждански протести в САЩ най-вече заради стотиците невинни жертви - деца, жени и мъже, които са се намирали на мястото на ударите. Целевите убийства през последните години прерастват в „поведенчески атаки“. Поведенческата атака е атака с дронове, която не се нуждае от идентификация на мишената. Това са атаки срещу хора, държанието на които „се вписва“ в поведението, което правителството е определило като „поведение на терориста“. Веднага след като започват „поведенческите атаки“ броят на цивилните жертви нараства главоломно. Операторите на дронове седят на хиляди километри разстояние и на базата на кадрите, които наблюдават, решават дали някой е терорист, без дори да знаят самоличността му. Все повече гласове в света се надигат, че целевите убийства с дронове всъщност водят единствено до насърчаване и ескалация на тероризма. Трагедията и дълбоките травми от убийствата на невинни деца и хора, нямащи нищо общо с мишените на дрон-атаките, създават у обществата в Близкия и Средния Изток дълбоко чувство за несправедливост и захранват желанието на екстремистките среди за отмъщение, което подхранва терористичните атаки, включително на територията на Европа и САЩ. „Щом те убиват жените и децата ни на наша територия, ние ще отидем на тяхна територия и ще отмъстим“ – това е кървавата логика на насилието, което веднъж изпуснато от контрол се превръща в спирала, от която светът може да се измъкне само ако преосмисли политиката си и потърси решаване на проблемите с повече мир и справедливост.

Харесвайте, споделяйте и коментирайте публикациите, за да спомогнете за развитието на сайта! Благодарим предварително!

На: 2016-01-31 16:32:35 / Етикети: Akbar Ahmed , Shahzad Akbar , Philip Alston , Abdul Aziz , Tariq Aziz , Andrew Bacevich , Noor Behram ,
От филма:
БЕЗПИЛОТНИ Американските дронови войни Казвам се Брендън Брайът, Роден съм тук, в Мисула. Бях много затворено дете със самотна майка, две сестри и глупави братовчедки. Чувствах се сам през цялото време. Израснах с книги и комикси, с герои и злодеи - в някакво оптимистично, идеалистично детство. Израснах в християнско семейство. Не бях настроен много патриотично. По-скоро вярвах в добрите срещу лошите момчета, в правилните решения и действия. Реших да вляза във ВВС, защото ми тежаха дълговете за колежа и не знаех какво друго да направя. Вербовчикът на ВВС ми каза "Нали знаеш момчетата от оперативния център на Джеймс Бонд, събиращи данни от разузнаването, нужни му за неговата мисия?" "О, да, зная ги! Като "Ку" и другите!" "Ти ще бъдеш едно от тези момчета". Помислих си, че е гаднярско. Влизането в Програмата за безпилотни самолети беше странно. Казаха ми "Тук убиваме хора и унищожаваме. Това ни е работата." Притесних се, питах се дали мога да го направя. Мога ли да убия някого, да натисна спусъка? Всъщност не натискам спусък, но насочвам ракета, което си е същото. Не виждам разлика. В Ирак летяхме на височина 2,5-3,6 км, а в Афганистан 5,5 до 7,6 км. При ясен ден имаш идеална картина. В зависимост от близостта, можеш да прочетеш дори номер на кола. Можехме да гледаме игра на футбол - виждахме играчите и дори топката. Тарик беше най-добрият защитник. Беше много забавно момче. Обожаваше спорта. Обичаше футбола. Пакистан да пътува 7-8 часа през опасен терен с потенциално присъствие на талибани. И разбира се, под наблюдението на безпилотен самолет. За първи път се събираха международни медии, жертви на дроновете, племенни старейшини и широката общественост. Срещата се проведе в петзвезден хотел. Старейшините говориха за политическите последствия, а жертвите на дроновете разказаха историите си. Дроновете ни атакуват, а целият свят мълчи. Искам да изкажа несъгласието си. С натискането на един бутон избивате цели семейства и племена. Това е част от безпилотния самолет, носещ ракетата, убила детето. убито на 23 август 2010 г. Тази среща даде глас на жертвите на безпилотните атаки пред широката общественост и останалия свят. Това бе целта й. Използвахме медиите, за да се опитаме да установим кой, защо, как и къде е бил убит. Заради недостъпността на Вазиристан, е много трудно да се съберат достоверни доказателства, и то такива, които другите хора да признаят за достоверни. Това е една от причините за конференцията в Исламабад. Нарекохме я "джирга". "Джирга" е традиционен племенен събор. На него хората от областта уреждат споровете си. Това е безразборно бомбардиране! Много жени и деца бяха убити! Натъкнах се на едно младо момче Тарик Азис. Докато му говорех, той ми подаде ученическата карта на братовчед си. Погледнах я, погледнах пак Тарик, и забелязах, че плаче. Започна да ми разказва историята на братовчед си, убит от безпилотен самолет. Беше дошъл на джиргата, за да ни каже какво се е случило на братовчед му, на хората в селото му, и за да разбере как да се спрат тези убийства. Останахме заедно целия ден. Обядвахме заедно. Смяхме се заедно. Станахме приятели. Тарик беше изключително интелигентен и забавен, имаше прекрасно чувство за хумор. Беше очарован от фотографията и заинтригуван от западната музика. Познаваше певците, спомена дори Лейди Гага. Започна да говори за нападенията на дронове над неговото село. Как не може да спи нощем, колко е уплашен и притеснен за семейството и приятелите си. Беше стресиран. Искаше да говори за ефекта от атаките на безпилотните самолети и да предаде съобщение от хората във Вазиристан, призоваващи за правосъдие срещу убийствата на невинни граждани от атаките на дроновете, извършвани от САЩ. Нор Бехрам, журналист и фотограф Бях във Вазиристан да снимам и събирам доказателства, които нито ЦРУ, нито американското правителство могат да опровергаят. Най-болезнената история, с която се сблъсках, бе на тези деца. Брат им е бил убит при атака на дрон. Но още не знаеха, че родителите им също са били убити. Събралите се хора приеха резолюция, осъждаща атаките. Джиргата беше голям успех, тъй като позволи на хората да се обединят, да чуят историите и да излязат с обща резолюция. После отидохме заедно на митинг и Тарик Азис дойде с нас. Пътувахме към митинга и Тарик седна до мен. Изглеждаше спокоен, шегуваше се с приятелите си. Тарик и останалите слязоха от колата и се сляха с митинга. Исламабад, Пакистан Хиляди пакистанци подкрепиха огромния митинг в неделя. Протест срещу атаките на американски дронове в Пакистан. Дроновете нараняват хората в Пакистан и нарушават техните човешки права. Хора от всички краища на страната, с различна възраст и произход, се събраха на протест. Искаме да изпратим съобщение на Америка Колкото повече безпилотни атаки правите, толкова повече хора ще ви мразят! След протеста Тарик Азис и другите присъстващи се върнаха по домовете. Той каза, че митингът в Исламабад е бил огромен и че ще помогне да се чуят гласовете ни. Мир Али, Пакистан Готвехме се за футболен мач на следващия ден. Казахме на Тарик да доведе още играчи за мача. Тарик отиде да извика някои, а ние отидохме да извикаме други. Слушахме музика в колата. Братът на Тарик беше с мен. Колата бе напълно унищожена, а телата на Тарик и братовчед му - изгорени. Изкарахме телата им и ги сложихме в нашата кола. Когато видях тялото на Тарик се разстроих много. Другите ме откараха, защото почти припаднах. Ужасно е да видиш труповете на приятелите и роднините си. Лобното място на Тарик Два дни по-късно получих обаждане. По време на атаката бях в училището в Бану. Чух за Тарик няколко дни по-късно, когато се върнах в Англия. Когато го разбрахме, бяхме на молитва. Получих имейл. Бях на работа, когато го разбрахме. Получихме имейл и обаждане. получих имейл от Шахзад. Беше озаглавен "Тарик" и веднага го отворих. Шокирах се, когато разбрах, че Тарик е убит от атака на дрон. Беше истински шок. Как е възможно? Какво? Защо? Какво беше направил? Беше напълно невероятно. Беше само невинен ученик. Моят ученик. Казаха ми, че брат ми Тарик е убит. Не можех да повярвам. Първо си помислих, че не може да е вярно. Сякаш сънувах. Не можехме да приемем, че 16-годишният Тарик, детето, което обичаше да говори за футбол, можеше да бъде убито точно когато се запознахме с него. Погребението на Тарик Азис Помислих си "О, Боже! Какво ни се случи?" Няма щастие, няма празник, няма дори футбол. Щастието изчезна заедно с Тарик. Беше много горчиво преживяване. Страдахме психически. Плаках много. Дроновете убиваха невинни хора. На пущунски език има поговорка "Нека ме погребат с твоята снимка, за да не те забравя на небето." Защо се случи това? Защо Тарик беше убит? Ако САЩ са имали някаква информация, че Тарик Азис е бил в криминална организация, че е планувал да атакува САЩ, то агентите на Федералните служби е трябвало да организират арестуването му заедно с пакистанските власти. Трябва наистина да се запитаме защо правителството не е могло да го арестува или поне да го разпита. Говорим за Исламабад, столицата на страната. Има над един милион население. Джиргата беше публично събитие. Беше в голям хотел и широко рекламирана. Беше отворена за всички. Тарик Азис беше пред очите на стотици хора. Говореше с репортери. Всичко, което властите са искали да знаят за него, за местоположението и дейността му, е било известно на САЩ. За тях е било изключително лесно да се обърнат към него, да го разпитат по един или друг въпрос и дори да го арестуват. Вместо това, ЦРУ реши да го убие, без да му даде възможност да се защити от каквото и да е обвинение. Без доказателства за нищо, без адвокати, съдия и съдебни заседатели. Винаги предпочитаме да ги арестуваме, за да вземем от тях информация. Но много от терористичните мрежи, най-опасните от тях, действат в изолирани райони и ни е трудно да ги изловим. От тези атаки става ясно, че по същество Пакистан е обявен за трудна зона за залавяния, и арестите не считат за неизпълними. Ако погледнем числата от последните години, има много повече убити, отколкото заловени. Убити са между 3000 и 4000 души с целеви убийства, а са заловени една шепа. Във Вазиристан няма агенти на ЦРУ и затова разчитат на местните хора. Което е в основата си погрешно, защото тези хора "помагат" за пари. Подобно доверие е крайно неуместно и случаят с Тарик го доказва. Боли ме да го кажа, но ние знаехме, макар да не можехме да го докажем, че някой в залата, където проведохме нашата джирга, беше информатор на американските разузнавателни служби. Това лице е посочило Тарик, но мога да ви гарантирам, че Тарик не беше екстремист. За да видите как разузнаването се оправдава за поредното убийство, трябва да слушате официалните изявления. В този случай казаха, че са убили четирима бунтовници. А ние знаехме, че са убили две деца. Това е истината. Попитах ЦРУ за атаката и ми казаха, че в онзи ден не са убивани деца, а възрастни мъже, помагащи на мрежата на Ал-Кайда. Въпреки наличните технологични и човешки ресурси, не сме били там и не знаем. Явно са възможни много грешки. Убийството на Тарик е ясно нарушение на закона. Всъщност е нещо повече - чисто убийство. Тарик Азис е едно от най-малко Защо тези деца бяха убити? Целим се в хора, които са в списъка на активните терористи. Убийството на Тарик Азис трябва да постави под въпрос надеждността на правителствения метод за убийства по списък. Повечето атаки тук са срещу хора, чиято самоличност правителството не познава. Не знаем кой упълномощава целевите убийства. Не познаваме самоличността на жертвите. Конституцията дава власт на президента да защитава нацията от всяка непосредствена заплаха. Как е възможно 16-годишният Тарик Азис да бъде определен като непосредствена заплаха? Според Министерството на правосъдието "непосредствена заплаха" не значи, че съществува някаква конкретна и непосредствена заплаха, което би трябвало да е значението на "непосредствена". Така тези хора са "непосредствена заплаха" без значение дали наистина са ангажирани по някакъв начин в предстояща атака срещу САЩ. Наша отговорност е да защитаваме тази страна, това и правим. Убийството на Тарик Азис не ни е донесло повече сигурност. Беше отнет живота на младо момче. Бе разбито семейството и общността. Според обясненията на правителството и Конгреса, атаките с дронове могат да продължат неопределено време срещу всякакви врагове. Но убийствата трябва да са изключение, а не правило. Тарик Азис не трябваше да умира. САЩ не трябва да употребява военна сила, за да атакуват невинни цивилни, да не говорим за деца. Критикувам политиката, според която е законно и дори разумно да се убива 16-годишно момче. Той се опитваше да помогне на конструктивното бъдеще. Тарик искаше да помогне. Смяташе, че има много да даде, много да каже и много да научи. Убийството му силно се отрази на живота ми, накара ме дълбоко да се замисля и да поставя под въпрос много неща. Тарик се превърна в символ на невинните деца, убити от атаки на дронове. Беше само дете. Имаше две момчета отпред и едно зад тях. Вървяха си по пътя и двете момчета отпред си говореха. Можех да ги видя как спореха разпалено. Бяха преметнали през раменете си нещо, което приличаше на оръжие. Афганистанските планини приличат на планинските райони в Монтана. Да видиш хора с оръжие в планините на Афганистан е като да видиш хора с оръжие в планините на Монтана. Веднага след като ги забелязахме, решихме, че са наистина оръжия и те се превърнаха веднага в мишена. Прицелихме се в краката им и пуснахме ракетата. Уцелихме и тримата. Но на момчето отзад краката се откъснаха над коляното и феморалната артерия се прекъсна. Въргаляше се по земята, държейки си краката, и виждах как кръвта му изтичаше, напоявайки земята. Беше смразяващо. Гореща локва кръв. Смразяващо. Гледахме как момчето придобиваше цвета на земята, върху която кървеше. Можех да видя изражението на лицето му. Можех да видя как отваря устата си и крещи. Може би ни кълнеше, или искаше прошка за нас от Аллах. Какви ли са били последните му мисли? Едва ли са били приятни. Беше шокиран и ранен, вероятно ушите му са бучали, кървеше и агонизираше. Не знаех как да реагирам. Никой не ни учи как да реагираме, а само какво да правим. Пренебрегват реакциите ни. Искаше ми се да не съм причинявал това. Преди всяка атака се взимат мерки, за да няма цивилни жертви. Според най-високите изисквания, които изобщо може да съществуват. Какво е огромното мнозинство от жертвите на дронови атаки? Над 98% изобщо не са били в списъка с мишени. Възприемането на "поведенчески атаки" превръщат безразборното убиване в политика. В крайна сметка се стигна до описаните поведенчески атаки. Стават все по-зависими от поведенческите атаки. Поведенческата атака е атака с дронове, която не се нуждае от идентификация на мишената. Получих секретен доклад на американското разузнаване относно атаките с дронове. Документите разкриват начина, по който се правят поведенческите атаки. Това са атаки срещу хора, държанието на които "се вписва" в поведението, което правителството е определило като "поведение на терориста". Например, ако носят някакво оръжие или пътуват с камион към границата с Афганистан. Операторите на дроновете са седнали на хиляди километри от района и наблюдават пристигащите кадри, на базата на които решават дали някой от жителите на общността е или не е терорист. Решават според поведението им дали са терористи, и ги убиват. В редицата случаи, които проучих, ЦРУ дори не знае кого убива. Агенцията беше убедена, че е толкова добра в далечното наблюдение, че дори може да разпознава различните видове терористи. Че може да установи дали някой е "важен терорист". Допускат се много недоразумения при подобни поведенчески атаки. Дроновите атаки са добри толкова, колкото е добро разузнаването зад тях. Всеки, който е работил в разузнаването знае, че разузнаването не доказва нищо. То не използва доказателства. Дроновете удрят това, което им се постави като цел, а ако целта им са грешните хора, всъщност убиват цивилни. Бившият американски посланик Камерън Мантър каза, че според критериите "може да бъде взет за боец някой глупак, който отива на среща". Когато Леон Панета беше директор на ЦРУ, някой правилно отбеляза, че ако Леон види няколко момчета да подскачат, ще реши, че това е тренировъчен лагер за терористи. Секретни документи показват, че американските офицери невинаги знаят точно колко и кои са жертвите. Невинаги знаят самоличността им. Изглежда, че мишени са били хора с неустановена самоличност. Не са толкова точни, както твърдят много американски служители. Веднага след като започнаха поведенческите атаки, броят на цивилните жертви нарасна главоломно. Получава се така при подобни поведенчески атаки - умират много хора, защото дори не се знае кого убиват с дроновете. На 17 март 2011 г. в Дата Кел бе организирана джирга заради спор относно една мина за хромит. Ако някакъв спор излиза извън контрол, се свиква джирга, на която всеки има право да говори. Това е истинска демокрация и този механизъм гарантира стабилността в обществото. Имаше повече от 40 души. Темата бе мината за хромит и отрязаните дървета в планината. Бях седнал на земята. Бяха свикали джиргата на открито при автогарата посред бял ден. Старейшините бяха информирали пакистанските военни. Командир Догар командваше гранична дивизия. Той знаеше за джиргата Армията му беше на 10 км от мястото на събирането. Беше отворено обществено събитие, за което знаеше всеки от общността и околностите. Джиргата започна сутринта след 10 ч. и след двайсет минути... на 17 март 2011 г. Две ракети удариха моята група, а други две удариха другата група. Имаше дим, отломки и хаос. Експлозиите бяха огромни и хората от околността се втурнаха към мястото. Когато ни атакуваха, настъпи ад. Втурнах се натам и видях разхвърчали се парчета от трупове. Някои нямаха глави, други ръце, трети крака. Всички бяха мъртви. Всички плачеха и викаха, питайки се защо дроновете атакуват и убиват нашите хора. Когато пристигнахме се оказа, че има безброй жертви. Виждах само разкъсани тела и изгорели дрехи. Когато пристигнах, някой ми показа баща ми. Докоснах го и изпепелената му кожа се разпадна. Погребението в Дата Кел Всички старейшини бяха избити, включително баща ми. Бях покрусен. Беше единственият, който имаше доходи. Животът ни зависеше от него. "Тези хора бяха терористи, а не местни невинни жители" - анонимен американски служител, "Уолстрийт джърнъл", 18 май 2011 г. Отворих ковчега и го видях. Баща ми беше непознаваем. Не можех да разбера кои парчета бяха ръцете му и кои краката му. "Тези хора не бяха на мирен събор. Те бяха терористи" - анонимен американски служител, "Ню Йорк Таймс", 17 март 2011 г. Краката ме боляха ужасно, костите ми бяха разбити. Трябваше да ме оперират. Ушите ме боляха силно и бях зле психически. "Знае се, че беше група терористи, а не благотворителна сбирка." - анонимен американски служител, "Асошиейтед прес", 2 август 2011 г. Загубата на 40 старейшини в един ден е ужасна за общността. Опустошително е за лидерството, за морала и за икономиката. Смъртта на баща ми е голяма загуба за нас. Той решаваше споровете между хората. Помагаше за благосъстоянието и щастието на народа, тъй като беше избран за съветник. Тази дронова атака дойде след поредица от други атаки. Затвърди се усещането, че никой не е в безопасност никога и никъде. Дори на джиргата, най-съкровената и ценна институция за общностите. Не можем дори да седнем и да решим проблем. Нищо вече не е безопасно. Не можем дори да се събираме, защото дроновете летят над нас денонощно. Това силно се отрази на населението, на чувството му за сигурност и начин на живот. Живеем в хаос и отчаяние. Всичките ни институции бяха унищожени. Благодаря ви! Добър ден на всички, благодаря ви, че сте тук. За последната година няма дори и една странична жертва, поради изключителното майсторство и прецизността, която успяхме да развием. Властта на най-високо ниво каза на американското общество, че е нямало странични цивилни жертви. Вероятно използват идеята, че всеки убит мъж между 14 и 60 години автоматично се счита за боец. Виетнамският метод за броене на жертвите е погрешен. Неспособен е да измери колко успешни са действията. Реално води до погрешни оценки. Същото е и с дроновете. Показателите са погрешни. Кажете как ще спечелим, след като всеки път, когато убием един, създаваме нови 10? Ударите в Дата Кел предизвикаха силна негативна реакция сред пакистанските власти и пакистанския народ. Антиамериканските настроения в Пакистан достигнаха невиждани висоти. Тази масивна дронова атака обтегна отношенията между САЩ и Пакистан. Бил съм военен 25 години, участвал съм в 7 войни. Не съм бил мил с врага. Но ответните удари и политическата дестабилизация водят до влошаване на безопасността ни. Растящото обществено недоволство най-малкото ще принуди политическото и военното ръководство на страната да осъди атаките на американските безпилотни самолети. Насилието не е единственото решение, на разположение са и други методи. Може да се използват пакистанските съдилища и да се прилага закона. Съдебните системи в целия свят съществуват, за да гарантират справедливостта. Ние сме безпомощни и необразовани, затова гласът ни не се чува. Свързах се с Шахзад Акбар. Колегите му дойдоха и ме посъветваха да заведа дело, за да получа справедливост. Жертвите решиха да започнат дело срещу ЦРУ за убийствата на невинни цивилни. Когато започнахме юридическите практики за повдигане на обвинение срещу дроновите атаки, критиците ми казаха "Как ще започнеш дело срещу дроновете? Няма правосъдие в племенните райони!" Има твърде много теми и твърде много възражения. Има една приказка в Пакистан Дори внуците не доживяват да чуят присъдата по дело, започнато от дядо им. Но аз реших да заведа дело пред Върховния съд на Пешавар, тъй като атаката от 17 март 2011 г. е типичен пример за поведенческите атаки и проблемите с тях. По време на делото стана ясно, че за последните 5 години от дронови атаки са загинали над 1400 цивилни пакистанци. Пакистанският Върховен съд постанови, че американските дронови атаки са военни престъпления. Забележително решение на Върховния съд описва атаките като грубо нарушение на пакистанския суверенитет. Съдът реши, че подобни действия са противозаконни. Пакистански съд реши, че нападенията на американските дронове на пакистанска територия са незаконни и трябва да спрат. Те решиха, че с дроновите атаки служителите на ЦРУ са извършвали убийства. Абсолютно противозаконно и безочливо потъпкване на суверенитета на държавата Пакистан. Вече не става въпрос Пакистан да моли за спирането на дронови атаки. Вече САЩ са задължени от съда да спрат дроновете. Няма да бъдат толерирани никакви дронови атаки на територията на страната. Пакистанският народ има пълното право да изисква от властите да предотвратяват със сила атаките и да свалят вмъкналите се дронове. Доказахме, че ако наистина искаме да направим нещо, ако наистина искаме да постигнем справедливост за хората, на които е отказана справедливост, можем да го постигнем. Организацията за човешките права "Реприйв" заведе дело срещу Великобритания за съучастието й в дронови атаки. Барак Обама е изправен пред искане на съда да разкрие повече информация за Програмата за безпилотни самолети. Американският съюз за граждански свободи заведе дело от името на трима американци, убити при дронови атаки. Жертви на дронове обвиняват Джон А. Ризо в заговор за нападателна война и извършване на убийства и престъпления срещу човечеството. Можете ли да отнемете дроновете от ръцете на ЦРУ? Госпожо, оставете ме да свърша! Ще спрете ли поведенческите атаки? Хората на земята питат Кой носи отговорност за това? Разви се световно гражданско движение. Не мислим, че нашето правителство трябва да убива хора без съд и присъда, без съдебен процес. Това е много нечестно. Тази демонстрация е за Обама. Трябва да промени настоящата политика на САЩ. Хиляди протестираха в понеделник срещу последните дронови атаки. Протестиращите в Атланта казват, че дроновете са опасни и искат да бъдат спрени. В Сан Диего има редовни протести пред "Дженерал Атомикс". Убиващите дронове са безсрамни! Войната не е видеоигра! Трябва да попречим на убиващите дронове да ни завлекат в един свят на хаос и беззаконие. Вие, депутати, вие, сенатори, престанете! САЩ няма право да обикаля света и да решава кого да убие. Казаха ни, че са намерили важен човек за мишена. Казаха, че според разузнаването човекът е там и ще го ударим. Защо не, след като е лошо момче? Сутринта имаше голямо движение. После почти всички си тръгнаха, но разузнаването каза, че човекът е още там. Стреляхме. нещо притича пред сградата. Предупредих, но наблюдаващият екрана каза, че е куче. Но през цялото наблюдение не беше споменавал нищо за куче. Аз все още бях съвсем нов. Бях там от два месеца, какво право имах да се съмнявам? Усъмних се в себе си. Сигурно беше куче, щом казва. Но сега мисля, че убихме дете и смъртта му лежи върху съвестта ми. Правейки това, се питах защо. Защо съм тук? Защо го правя? Бях доста религиозен тогава и отидох да говоря със свещеника. Всъщност, по заповед на командира. Свещеникът нищо не направи. Каза ми просто "Такава е Божията воля!" Шибаната Божия воля беше да умират хората?! Не исках да слушам тези глупости. Не се чувствах част от нищо добро, нищо полезно и здравословно. Не допринасях да възтържествува доброто. Чувствах, че се самоунищожавам. Бях взел представата, която си бях изградил за мен самия, и я разбивах, смачквах и потъпквах. И тя се разпадна. Казвам се Рафик ур Рехман. Учител съм в начално училище. Преподавам от 10 години. Опитваме се да изкореним неграмотността, за да могат децата ни да се образоват и да имат светло бъдеще. Тя е дъщеря ми Набила. Тя е дъщеря ми Асма. Зубаир ур Рехман е синът ми. Имаме земя и отглеждаме храната си. Хората бяха щастливи преди атаките. Беше 1445 ч. на 24 октомври 2012 г. След училище отидох в града, трябваше да купя училищни пособия. Бях в полето и връзвах снопите със сено. Бях с колата и купувах бонбони за децата. Бях у дома и пиех чай. Дронът удари след първата глътка. Къщата се разклати. Вдигна се прах. Покривът се клатеше и подът се тресеше. Тичах, когато ме уцелиха. Изтичах навън, всичко беше в прах и дим. Уцелиха ме отзад и ме раниха. Тогава изтичах до къщата. Кървях. Знаех, че ще последва втори удар. Обикновено дроновете атакуват още веднъж след 5-10 минути. Правят го, за да убият хората, притекли се на помощ. След 5 минути се върна. Тогава паднах и си помислих, че умирам. Уцелиха ме и умирам. Ранените деца отидоха в болниците за лечение. Атаката беше на 24 октомври. Дойдох от Исламабад да интервюирам семейството в болницата. Като цяло, семейството беше преживяло голяма драма и беше разстроено. Американски дронове раняват деца. Осем души в семейството са ранени. Ето рентгеновите снимки на децата, ранени от дрона. Това е снимката на племенника ми, чийто крак бе счупен. Оперираха го, сложиха му пирони в крака. Когато стигнах до къщата, видях сандала на майка ми на земята. Когато го видях, разбрах, че е умряла. Съседите ми казаха, че е била отхвърлена на 10 метра. Когато видях майка си на земята, се затичах към нея, но съседите не ми позволиха да се приближа. Казаха ми, че не трябва да я виждам. Имала е прекалено много рани. Майка ми бе брутално убита. Там бе убита майка ми. Тя беше, както се казва, "като свято съкровище". Споделях с нея всичките си проблеми. Тя ме успокояваше и забравях притесненията си. Семейството ми е унищожено, откакто убиха майка ми. Атик и Рафик, чиято майка бе убита при тази атака, бяха, както би бил всеки друг, много ядосани и разстроени. Взривовете са били много силни. Стаите са сериозно засегнати. Ето една от пукнатините в стената. Трябва да се поправи, за да не падне като завали. Преди да започнат атаките, в района се живееше спокойно и щастливо. Когато започнаха дроновите атаки и беше убита майка ни, цялото ни семейство беше разбито. Предизвикаха хаос в живота и щастието ни. Тези хора живеят в постоянен страх. Не се чувстват в безопасност в дома си, по улиците и в целия район. Те живеят в страх, че ще бъдат атакувани и могат да умрат. Че децата, земята и домовете им могат да бъдат сериозно засегнати. Прелитат денонощно, затова винаги се страхувам. Не мога да спя. През цялото време се страхуваме да не ни нападнат. Как бихме могли да сме спокойни? Най-зле се отразява на децата, видели смъртта и раните. Психиатричните пациенти се увеличават. Причината да се увеличават, е, че никой не се чувства сигурен в Северен Вазиристан. Истински се страхувам, особено през нощта. Не излизам, подскачам при всеки звук. Ние мислим, че ако не сме направили нещо лошо и не поддържаме лошите хора, никой няма да помисли, че сме терористи. Не сме виждали терористи, но по радиото казаха, че при дроновата атака са били убити терористи. Във вестника написаха, че са умрели терористи, убити са талибани, но всъщност бяха атакувани деца. Стотици цивилни са убити при дронови атаки, има ясни доказателства за това. За нещастие, американските медии не искат да се занимават с това. Кръвта ни изтече, майка ми бе убита, а ни наричат терористи. Новините често съобщават само, че са убити двама или трима бунтовници. Не представят никакви доказателства кои са били тези бунтовници. Медиите в САЩ безкритично повтарят каквото им каже правителството. Погрешно докладват, че са убити терористи от Ал-Кайда. Затова и те носят вина. Започнах да събирам доказателства каква е реалната ситуация. Снимах окървавените дрехи и обувки, защото американските и пакистанските власти винаги докладваха, че при дроновите атаки са убити терористи. Така можехме да покажем, че сред жертвите са деца, жени и старци. Местните сравняват дроновите атаки с опит да шамаросаш някого в тъмното. Дроновите атаки превърнаха всички във Вазиристан във врагове. Ние не бяхме техни врагове преди дроновите атаки, но сега станахме техни врагове, след като ни убиват с дронове. Намразих САЩ и станах техен враг след смъртта на майка ми. Хиляди станаха врагове на САЩ след подобни случаи. "Ние, народът на Вазиристан, никога не прощаваме на враговете си." - Джалал Манзар Каид От тяхна гледна точка това не е война, а убийство. Точно така го възприемат. Набирането на терористи в целия свят зависи от убеждението на мъжете и жените, че САЩ са техни врагове и следователно заслужават джихад. "Ние ще отмъстим за пролятата кръв и бруталните убийства." Сами Улах САЩ са убили много хора и същевременно вместо Ал-Кайда в Йемен да се смали, наблюдаваме точно обратното. Колкото повече хора убиваме, толкова повече расте Ал-Кайда. Файсал Шазад, пакистанският гражданин, участвал в първия опит за бомбен атентат на Таймс Скуеър, обясни, че е бил свидетел на редица дронови атаки и е планувал атентата, за да отмъсти на САЩ. "Дроновете, когато атакуват, не виждат децата, не виждат никого. Убиват жени, деца, убиват всекиго. Това е война и умират хора." - Файсал Шазад, 21 юни 2010 г. Опитът за атентат на Файзал Шазад на Таймс Скуеър не успя, но нещата можеха да се развият другояче. Това видео, направено от ФБР, показва детониране на бомба, съдържаща същите компоненти като неизбухналата бомба на Шазад... Разследващите са открили пропан и часовников механизъм. Тази джихадистка атака ще бъде първата от отмъстителните операции срещу американците и техните екипи с безпилотни самолети. Хумам ал-Балави Атентатор се самоубива и убива 7 агенти на ЦРУ. - Ню Йорк Таймс, 30 декември 2009 г. Поредната терористична атака уби най-малко 78 души. Най-смъртоносната атака досега срещу християнското малцинство в Пакистан. Талибаните казват, че атентатът е отмъщение за американските атаки с дронове. Талибаните вече не трябва да подготвят атентатори-самоубийци. Дроновете са фабрики за създаване на самоубийци. Кой точно печели от използването на дронове в небето ни? Боинг 1,8 млрд долара Нортроп Груман 10,9 млрд долара Дженерал Атомикс 6,6 млрд долара Райтеон 648 млн долара Фирмите за отбрана, които произвеждат дронове, са похарчили милиони долари за лобиране в последната година. Според данните, през следващите 10 години дроновете ще се превърнат в бизнес за 80 млрд долара. След като го правим ние, защо да не го правят и те? Ако някои страни сега могат да направят дронове и да ги въоръжат, и имайте предвид, че няколко могат да го направят, ще имат правото да ни посочат с пръст като съществуващ прецедент. Други държави ще признаят полезността на дроновете като средство за атака срещу техните предполагаеми врагове. Израел показа последния си дрон. ...търси да закупи още няколко дрона "Глобал Хоук"... В крайна сметка дронът "Предатор" е просто една граблива птица. Протест срещу въоръжените небесни шпиони... Англия изхарчи 3 млрд долара за разработки на военни дронове. Китай започна да обновява безпилотните си самолети. Какво ще стане, ако Китай започне да използва дронове срещу когото реши, че е терорист? Решенията ни от последните години накрая ще се обърнат срещу нас. Дроновете са извинение, за да може САЩ да избегнат да се замислят какво би трябвало да направят, за да се справят с Ал-Кайда и със заплахата от войнствения ислямски фундаментализъм. Все повече се убеждавам, че тези проблеми могат да се решат общностно, по-ефективно е. Насилието и бунтовничеството успешно намаляват, когато се привлече общността. Необходимо е американската политика да се демилитаризира, което във Вашингтон е немислимо, тъй като елитът ни е замесен в националната сигурност и е предан на идеята, че военната мощ ни гарантира благосъстоянието. Но доказателствата сочат обратното. В Държавния департамент използваме фразата "пресушаване на блатото". Става въпрос да се премахне средата, в която процъфтява тероризмът. Да се помага на хората, вместо да се убиват. Нужен е покрив над главите им, трайно прекратяване на огъня, чиста питейна вода. Глупава е идеята, че Ал-Кайда е като Нацистка Германия и Японската империя. Време е да си дадем сметка, че това не действа, и да направим нещо друго, като закрила, включване на хората в политическия процес, по-добри програми за развитие, които да изкарат хората от бедността и да им предложат алтернативи. Ако спечелим местните хора на наша страна, ще спечелим войната, защото те са достатъчно силни, за да се справят със своите бунтовници. Въоръжените в племенните райони са 800-900 000 души. Но дроновете и пакистанските военни операции подтикват хората към страната на бунтовниците. Ясно е, че настоящата стратегия за ограничаване на насилието, на бунтовниците, на ужасните озлобени мъже, е неуспешна. Трябва да спрем да позволяваме на държавните служители да бъдат наши господари. Цялата ми лява страна пострада от атака на безпилотен самолет. Дронът удари къщата ни за гости и уби двама мои чичовци и братовчеди. Чувствам силна болка и понякога припадам. Много от нас идват млади, със светнали очи. Млади хора, които се превръщат в мрачни, лоши индивиди. На 7 септември 2009 г. трима души от моето семейство бяха убити и двама бяха ранени. Чувствах, че заслужавам... Ако съм допринесъл за толкова много смърт, дали нещата ще се уравновесят, ако аз самият стана жертва? Отидох в болницата за лечение и останах там много месеци. Взеха ми мерките и ми направиха изкуствени крака. Бях изградил идеал за себе си. Исках да бъда добър, да спасявам човешки животи. Исках да бъда герой. Мечтаех да завърша и да стана доктор. Но сега не мога да правя нищо. Изгубих краката си и едното си око. Сега не мога да върша нищо. Седя си вкъщи. Дадох си клетва и чувствах, че трябва да я следвам, защото съм дал дума, а единственото ценно нещо на този свят, е думата ти. Много се надявам, че дроновите атаки ще спрат и ще можем пак да живеем нормално. Садаулах Вазир умира през октомври Трябваше да напусна възможно по-бързо. Продуцент и режисьор Робърт Грийнуалд Искам да изпратя съобщение на Обама и на американския народ да спрат атаките с дронове в Пакистан. Молбата ми към Обама е да спре дроновите атаки възможно най-бързо, защото са особено жестоки. Трябва да ги спре веднага. Нека отношението на Обама към нас да не бъде на религиозна основа, а на хуманна основа. Всички ние сме човешки същества и имаме еднакви физически характеристики. Тук страдат много хора. Искаме дроновете да бъдат спрени.
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Безпилотни: Американските дронови войни - Unmanned: America`s Drone Wars (2013)

Белият дом: Под заплаха 2013 - White House Down 2013
преди: 4 години / 3 гласа / 10 точки / 0 коментара / 576 прегледа
В този екшън Белият дом отново е изправен пред вероятен срив. Паравоенен отряд има план за нападение и обсада на Белият дом, и отвличане на Президента на САЩ, чиято роля се изпълнява с участието на Джейми Фокс. Таен агент в лицето на младият актьор Чанинг Тейтъм е тайният агент, натоварен със спасяв ... още

Заместникът - Second in Command (2006)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 179 прегледа
Той е бивш военноморски тюлен, с боен опит да защитава интересите на САЩ навсякъде по света. Но денят, в който пристига на новия си пост в размирна източноевропейска страна, капитан ІІІ ранг Сам Кийнан се оказва насред кървав хаос.Тежко въоръжени бунтовници атакуват столицата, убиват американския по ... още

Пътят "Хиена" - Hyena road (2015)
преди: 1 година / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 407 прегледа
През цялата човешка история, светът не престава да води хиляди войни. Хората все са недоволни от нещо и жадни за още: ресурси, власт и уважение, и за да постигнат желанията си, те използват физическа сила. Този филм е разказ за трима войници, които ежедневно рискуват живота си, вървейки по пътя "Хие ... още

Магьосникът от Землемория 2004 - Legend of Earthsea 2004
преди: 3 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 185 прегледа
Гед е селски момък, който вярва, че е предопределен да стане велик вълшебник, въпреки съмненията на грубоватия си баща ковач. В крайна сметка след като спасява селото от група кръвожадни войни на злия крал Тагард, при него идва мъдрия Огион и го взима за чирак. Скоро мъдрия старец започва да вод ... още

Американски снайперист 2014 - American Sniper 2014
преди: 2 години / 1 гласа / 3 точки / 0 коментара / 2880 прегледа
Сюжетът на биографичният екшън филм Американски Снайперист / American Sniper се фокусира върху период от живота на Крис Кайр, който е известен като един от най-добрите снайперисти на американската армия. Той е участник в американските мисии в Ирак, където пази гърбовете на своите, като в много случ ... още

Етикети:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Правила
Rss Емисия - FeedBurner
BgMdb.com във Facebook
BgMdb.com във Google +
BgMdb.com във Twitter
^ За Bg Moovie Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Каталог филми Bg Moovie Database
© 2012 - 2017 BgMdb.com V 1.0